Авторът е подчертано критичен към някои негативни аспекти, свързани с производството на шоuоладови изделия у нас. Той обаче е удовлетворен, че шоколадът е навлязъл в бита на народа.

Това сочи и статистиката, според която през 1963 година в страната са консумирани над 5700 тона шоколад и шоколадови изделия, две години по-късно изядените лакомства са над 7500 тона, а през 66-та е достигната кота 10 хиляди. Тези цифри, уточнява статията, показват как расте благосъстоянието на народа и допълва, че трябва да се поощрява интересът на трудещите се към шоколадовите изделия, тъй като са продукт с високи хранителни качества.

Авторът обаче отбелязва и една аномалия, която се търпи две десетилетия – консумацията расте, но за сметка на финия млечен шоколад. Хората ядат марципани, а не качествен продукт, обявява статията и информира, че хубавият шоколад върви предимно в районите с градско население.

Другите два проблема са, че произвежданият в България шоколад е един и същ, докато други социалистически страни са много по-напред в това отношение. Критика търпи и опаковката, както и цената, която трябва да бъде по-достъпна за населението.

Материалът Шоколадът – мерило за благосъстоянието на народа е публикуван за пръв път на Икономически живот.