Какво изнася България? (2019)
Пред суровините – мед, горива, слънчоглед, няма никакви пречки. Обзавеждане, облекла, пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Електроника, електротехника, машини – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, в зависимост от датата и срока на наличните. Ще се прилагат правилата на Световната търговска организация (СТО) за нетарифни бариери в търговията. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок, след което ще се премине към нова процедура по регистрация. Взаимно се признават сертификати от инспекции относно GMP, но всяка страна има право да поиска проверка на място.

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство (ОК). Износът варира значително – между 40 и 70 мил. € годишно. Характерно е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им в ОК ще се оскъпи значително, т.к. всяка партида митнически ще се обработва по отделно, а и ще изисква отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на ОК. Изключение е Северна Ирландия, където ще могат да се доставят стоки, съответстващи на изискванията на ЕС. Етикетирането на стоките трябва да съответства на изискванията на Обединеното кралство.

Какво внася България (2019)?
Аналогично, пред вноса на химическите продукти от ОК няма никаква пречки. Пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Машини, автомобили електроника – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок. Алкохолните напитки ще се внасят без мита, но съгласно правилата за внос на акцизни стоки от трети страни. Случаят с играчките следва да се проучи, т.к. вероятно значителна част от тях са с азиатски произход, а правилата за произход на стоките и кумулация на произход са променени значително.

Какво губи България?
България и ОК са двата географски края на ЕС. Интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, както е при редица други страни-членки (на този етап се счита, че най-засегнати са Ирландия, Франция и Холандия). С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност. И все пак…

1. ОК бе един от корективите на брюкселската администрация, която все повече затъва в правила и процедури. Може да се очаква задълбочаване на бюрокрацията под натиска на 1) Полша, 2) Германия, и 3) Франция, най-вероятно в този ред. Ще отслабне гласът на „практичните“ скандинавски държави и Холандия, към които се присъедини и Австрия. Като цяло, прозрачността в работата на европейските структури ще намалее в полза на южните държави.
2. ОК продължава да е символ на иновативната мисъл в Европа. Това, заедно със свободата на предприемачеството носеше позитиви на ЕС. След Brexit ЕС ще падне още по-ниско в международните класации, свързани с изследователската и развойната дейност и иновациите. ЕС губи много от прагматизма на британските научни изследвания. Ред български изследователски центрове имат тясно сътрудничество с такива от ОК.
3. ОК бе седалището на около половината от изцяло частните инвеститори в Европа. В последните години драстичната разлика с континента намалява за сметка на новоучредени в ЕС инвестиционни фондове под формата на различни публично-частни партньорства. В България също се създадоха такива фондове. В БСК виждаме някои негативи на формата: Фондове с частично публично финансиране правят разходи за намиране и подпомагане на иновативни стартъпи, а когато някой от стартъпите набере инерция, в собствеността му влиза някое физическо лице, свързано с фонда, а не самия фонд. Т.е. негативите са за фонд под ПЧП, а позитивите (поне част от тях) се приватизират. Наблюдават се трансфери на частни фондове от острова към континента и тяхната конкуренция ще ускори лечението на детските болести с публично-частните фондове в ЕС.

Изброените три негативни тенденции изглеждат далечни за България, но всъщност определят макрорамката на развитието ни. Има и други потенциално негативни фактори, но изброените са най-значимите дългосрочно, вероятно в посочения ред.

Общите правила на споразумението
От сключването на сделката насам обществеността е залята от информация за договорености, процедури и общи положения. Ще направим опит да отсеем това, което касае най-много български икономически оператори.

• Липса на тарифни и квотни ограничения.
• Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни.
• Променят се правилата за произход на стоките. Стоки и материали с произход от ЕС, вложени в британско производство, ще бъдат считани за британски при износа им към ЕС и обратно. ОК не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция и Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това осигурява конкурентно предимство на българските стоки като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори. ОК постигна шестгодишен гратисен период за нулеви мита за електромобили, след който ще се изисква въвеждане на 10% мито, в случай, че съдържанието на компоненти от трети страни надхвърля 55%. ЕК разработи инструмент за самооценка произхода на стоките ROSA, който е препоръчително да се ползва в началния период след влизане на споразумението в сила.
• Постигнато е споразумение и за разрешаването на бъдещи спорове относно търговските правила и стандарти. За целта е съгласувана процедура за третиране на такива случаи, като се очаква и създаването на двустранна управляваща комисия.
• Постигнато е споразумение относно прилагането на минимални екологични, социални и трудови стандарти, което не предвижда автоматичното налагане на тарифни санкции в случай на неспазването им.
• Продължава се валидността на съществуващите договорености по отношение на транспорта. Ограничават се каботажните права на британските превозвачи, което може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.
• Услугите не са включени в обхвата на споразумението. Британската икономика е силно зависима от услугите, тъй като 80% от БВП на страната се генерират от този сектор. ОК стана първата държава в света, чийто износ на услуги надхвърли този на стоки.
• След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява.
• ОК запазва участието си в програмите на ЕС „Хоризонт“ и „Коперник“, както и членството си в „Евроатом“. Значителна загуба за българското образование е оттеглянето на ОК от програмата „Еразмус“, с изключение на университетите в Северна Ирландия.
• Споразумението обхваща и трансфера на данни.
• Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да реализират износ към ОК, но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса. Някои сектори като услугите и информационни технологии ще останат привлекателни за британските инвеститори и след Брекзит.

Проблеми

• Оценява се, че търговските потоци след 1.1.2021 г. са около 50% от нормалното. Макар доста европейски фирми да се въздържат от дейност за и от ОК, вече се появиха сигнали за проблеми. ВВС съобщава за големи забавяния – до 48 часа, по пристанищата поради рязко увеличената документална работа. Най-натовареният участък е Кале – Дувър. Шофьорите на камиони се оплакват от липса на каквито и да е условия за преживяване на принудителния престой – тоалетни, вода, храна.
• Оказва се, че много търговци извън Европа не са запознати с новите правила. Техни стоки са влезли в ОК, но нямат нужните документи, за да продължат за държавите от ЕС.
• Куриери като DPD прекратиха доставки за и от ЕС.
• Спрени са почти всички превози на стоки, изискващи хладилни камиони.
• Прекратен е превозът на живи животни, основно прасета.
• Икономически оператори, чиято дейност е свързана с трансфер на чувствителни данни, се оплакват, че ред детайли не са изяснение и са принудени да прекратят операции, за да не попаднат в нарушение.
• Веригата Marks & Spencer е прекратила доставките за магазините си в Северна Ирландия поради т.нар. red tape – нови правила за движение на стоките между Северна Ирландия и Великобритания. Веригата съобщава и за проблеми с нейни доставки за Чехия и Франция.
• В допълнение: от около 1500 камиона, които всеки ден опитват да излязат от ОК и влязат в ЕС, около 700 са върнати обратно, поради липса на Covid тест на шофьорите.

Материалът България и Brexit е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От Morgan Stanley все още очакват благоприятен изход със сделка, но вероятността силно е намаляла, се казва в коментара на банката, който подчертава прогнозата за труден изход.

Агенцията цитира и главния преговарящ от ЕС Мишел Барние, който заявява, че съюзът все по-сериозно се подготвя за Брекзит без сделка, като в същото време предупреждава, че „никой не трябва да подценява практическите, икономическите и социалните последици от сценария„ без сделка“.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович от своя страна призова Великобритания да се откаже от проекта за промени в законодателството, които ще наложат отпадане на ключови части от Споразумението за Брекзит и правят на практика невъзможно сключването на сделка до края на годината.

Материалът Morgan Stanley увеличи двойно риска от Брекзит „без сделка“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ще се запазят 10-процентови мита върху автомобили и селскостопански продукти като агнешко, говеждо и птиче месо.

Британското правителство обяви, че новият тарифен режим, Глобалната тарифа на Обединеното кралство (UKGT), ще бъде по-опростен и по-евтин от Единната външна тарифа на ЕС (EU CET), съобщи Ройтерс.

„Нашата нова глобална тарифа ще бъде от полза за британските потребители и домакинства чрез намаляване на бюрокрацията и понижение на цената на хиляди потребителски стоки“, каза външният министър Лиз Тръс.

В съответствие с новия търговски режим ще бъдат отменени мита върху широк спектър от продукти: 60% от стоките ще бъдат доставени до Обединеното кралство, без да се прилагат тарифи, при условията на СТО или чрез съществуващ преференциален достъп от януари 2021 г., съобщиха властите.

Обединеното кралство ще запази търговските мита за редица продукти в подкрепа на британските индустрии като селското стопанство, автомобилостроенето и рибарството.

Страната ще премахне вносни мита в размер на 30 милиарда британски лири във веригата на доставки във Великобритания

Материалът Великобритания обяви нов митнически режим след Brexit е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво е Преходния период?
На 1 февруари 2020 г. започва т.нар. Преходен период, по време на който трябва да бъдат договорени съдържанието и параметрите на  бъдещите отношения с Лондон. Той трябва да приключи на 31 декември 2020 г., но може да бъде удължен с до две години, ако за това има общо съгласие между ЕС и Великобритания.

Как ще пътувам до Обединеното кралство?
Правилата за пътуване остават непроменени в рамките на Преходния период. Гражданите на ЕС ще могат да влизат във Великобритания с лична карта или със задграничен паспорт.
Съветваме сънародниците ни да се снабдят с международен паспорт с биометрични данни, ако планират пътуване до Обединеното кралство след 1 януари 2021 г., тъй като тогава правилата може да бъдат променени.

Докога мога да подавам документи за Статут на уседналост във Великобритания?
Срокът за подаване на документи за Статут на уседналост във Великобритания е до 30 юни 2021 г. Според последната официална статистика на МВР на Великобритания общият брой на подадените заявления от български граждани за получаване на Статут на уседналост/Временен статут на уседналост е 139 000. България е на първо място по брой кандидатствали по схемата спрямо размера на българската общност в Обединеното кралство.
България зае тези предни позиции още в самото начало на процеса, благодарение на интензивна разяснителна кампания, осъществена от МВнР и посолството ни в Лондон от края на 2018 г. и през цялата 2019 г. Мисията ни проведе срещи в над 30 града в Обединеното кралство, като поддържаше непрекъснат контакт с гражданите и им оказваше съдействие.

Мога ли да сключа договор за работа на място?
До края на Преходния период няма да има промени в правата на българските граждани във Великобритания, както и на британските граждани у нас. Условията и правилата за работа, търговия, бизнес, обучение, туризъм и др. до неговия край остават непроменени.

Ще важат ли европейските здравни карти?
Европейските здравни карти ще продължат да бъдат валидни до края на Преходния период.

Ще има ли роуминг на телефона?
Действащата в момента схема, позната като „Roam like at home”, може да продължи да бъде прилагана само, ако има сключени споразумения между българските и британските мобилни оператори.

Какви такси ще платя, ако тегля от банкомат с българската си банкова карта?
В рамките на Преходния период правилата за банкиране ще останат същите, както досега.
По въпроса за таксите съветваме сънародниците ни да се обърнат към банката, с която работят, тъй като условията за теглене могат да се различават в зависимост от сключения договор.

Материалът Външно с препоръки към българите за Брекзит е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това коментира пред БНТ бившият ни посланик в Обединеното кралство и член на УС на Фондация “Институт за икономика и международни отношения” Любомир Кючуков.

По думите му, Брекзит не е акт, а процес и в момента се намираме в края на началото му.

Той уточни, че до момента политическата интрига е била дебатът Лондон – Лондон, а сега ще бъде Лондон – Брюксел. Досега ставаше дума как да се прекрати нещо съществуващо – договора за членството на Великобритания в ЕС, а сега предстои да се изработи нещо съвсем ново между ЕС и Лондон.

Според Кючуков практически е невъзможно това да бъде вместено в 11 месеца – до края на преходния период 31 декември 2020 година. Опитът от подобни преговори с трети държави показват, че това не може да се случи, категоричен е дипломатът.

По думите му има възможност за еднократно удължаване на преходния период с две години и Лондон трябва да го поиска до юни месец.

Ако премиерът Джонсън направи това обаче, ще се изправи пред сериозни вътрешни проблеми и политическо напрежение. Ако не го направи, то може да се стигне до криза с ЕС, коментира Кючуков.

Относно отражението на Брекзит върху чуждите граждани, респективно българите, то тези, които вече са уседнали няма да имат проблеми. Студентите също няма да имат пречка с кандидатстването и приемането в британски вузове. Но те няма да могат да се ползват от намаленията на таксите, както е в момента и няма да имат достъп до стипендии. А след завършването си много трудно ще успеят да останат на работа в Обединеното кралство, коментира от своя страна политологът Явор Сидеров.

Двамата с Кючуков обърнаха внимание и на факта, че 60% от улова на рибарите от ЕС са в британски териториални води и е важно как ще бъде уреден техният статут.

Материалът Намираме се едва в края на началото на Брекзит, предупреждава Любомир Кючуков е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Анализаторите смятат, че победата на Консервативната партия ще позволи на Джонсън да завърши Brexit до 31 януари 2020 г., което намалява опасенията за излизането на страната от ЕС без сделка и ще сложи край на три години и половина политическа несигурност.

Индексът FTSE на британските компании със средни капитали, фокусирани върху вътрешния пазар, нарасна с 3,9% до 11,24, показвайки по-добра динамика от общоевропейския индекс STOXX 600, който добави 1,5% благодарение на индустриалния, финансовия и комуналния сектор.

Нагласите на инвеститорите също се подобриха, след като се появиха информации, че Вашингтон ще отложи новите мита върху китайските стоки и ще намали съществуващите тарифи в замяна на Пекин да закупува американски селскостопански продукти.

Основните индекси на Уолстрийт достигнаха връх в четвъртък на фона на съобщенията за „принципно споразумение“ между САЩ и Китай, което би могло постави точка на търговската война, която вълнува пазарите от почти две години.

Индексът на Dow Jones Industrial Average се повиши с 0,79% до 28,132,05 пункта, S&P 500 нарасна с 0,86% до 3,168,57 пункта, а Nasdaq Composite се повиши с 0,73% до 8 717,32 пункта.

Материалът Европейските акции поскъпват в очакване на сделка за Brexit е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според Туск последната договорена сделка е приемлива за ЕС, защото има подкрепата на Ирландия и на Европейската комисия.

В момента все още се провеждат консултации с европейските лидери за възможно ново отлагане на излизането на Великобритания от Евросъюза. ЕС трябва да отвовори през следващите дни.

Британският парламент трябва да ратифицира споразумението за Брекзит преди това да направи и Европейският парламент, смята председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той заяви, че Брекзит  е „било загуба на време и енергия“ и че е било болезнено да прекара толкова голяма част от своя петгодишен мандат за разрешаване на този проблем, вместо да допринесе за това единният блок да служи по-добре на своите граждани.

Тези изявления бяха направени часове преди британският парламент за втори път да разгледа Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС.

Материалът Няма Brexit без сделка, категоричен е Доналд Туск е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Британските депутати в събота гласуваха за отлагане на одобряването на споразумението за излизане от ЕС, а ден по-късно, в неделя правителството обяви, че страната ще напусне Европейския съюз на 31 октомври.

Паневропейският индекс STOXX 600 нарасна с 0,42%, завършвайки предходната седмица без почти никакви промени поради редица слаби тримесечни доклади и противоречиви новини за Brexit.

Лондонският индекс FTSE 100 <.FTSE се повиши с 0.51%, тъй като акциите на компаниите износители поскъпнаха поради отслабващия паунд. Индексът на средните компании FTSE 250, ориентиран към вътрешния пазар, добави 0.25%.

Материалът Европейските акции поскъпват въпреки неясния Brexit е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Паундът нараства с 0,6% към 1,2988 щатски долара, търгувайки се в най-високо ниво от 13-ти май насам. В същото време еврото се понижава с 0,3% към най-ниско ниво от 8-и май около 0,8574 британски лири.

Новината за Брекзит даде сила и на европейската валута спрямо долара, като еврото нараства с 0,5% към 1,1140 долара, търгувайки се в най-високо ниво от 26-и август насам.

Европейските пазари на акции също приветстват новината, като основните фондови индекси вече нарастват силно, заличавайки сутрешното си негативно представяне.

Основният индекс FTSE100 на борсата в Лондон отчита добро повишение от близо 0,7%, въпреки че рязкото поскъпване на британската лира към 5-месечни върхове е на теория негативно за мултинационалните компании, влизащи в този фондов индекс.

Европейският дългов пазар също реагира на анонсираната Брекзит сделка, като инвеститорите започнаха да продават държавни облигации, които досега имаха статута на „финансово убежище“, и това доведе до ръст на тяхната доходност.

Доходността на 10-годишните германски облигации се повишава със 7 базисни пункта към -0,33%, като растеж отбелязва доходността и на останалите основни облигации като тези на Франция и Холандия.

За момента обаче няма сериозно движение при ирландските държавни облигации, като доходността на 10-годишните книжа на Република Ирландия се повишават с едва 2 базисни пункта към 0,06%.

Материалът Британската лира тръгна нагоре е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Великобритания ще освободи от мита 88 % от общия внос в случай на напускане на ЕС без сделка. Това става възможно, след като кабинетът на Борис Джонсън е променил плановете си за митнически режим, съобщава „Ройтерс“, цитиран от Дневник.

В съобщението се посочва, че за да се балансират на ниски нива цените на потребителските стоки, без това да унищожи британските производители, ще има нова „процедура за изключителна ревизия“, позволяваща – ако не се наложи – промени в митническия режим да се правят от първия ден след Брекзит.

В подкрепа на това министърът по търговската политика Конър Бърнс коментира, че обединеното кралство е страна на свободната търговия и британският бизнес е в силна позиция да се конкурира в една среда на отворена и свободна търговия.

Дневнки припомня, че първият план за временни мита е публикуван преди предишния срок за напускане на ЕС – в края на март 2019 г. Сега след обсъждане на ситуацията с бизнеса се понижават митата за камиони, добавят се мита за някои дрехи и се променят тези за биоетанол. Остава митническата защита за местните фермери и производители на автомобили, но редица сектори от икономиката ще трябва да продължат да се конкурират с по-евтини стоки от чужбина.

Материалът До 90 % безмитен внос готви Лондон при Brexit без сделка е публикуван за пръв път на Икономически живот.