Това съобщи министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Той обясни, че философията на мерките е ограничение, което да доведе до намаляване на заболяемостта.

Училищата, в които има над 15% от всички ученици със симптоми на Covid-19 ще учат отлайн. Отделните медицински щабове по области и общини имат възможност да променят тези мерки.

Министърът призова населението да не се презапасява с лекарства, да не купува антибиотици от аптеките за самолечение. Това ще доведе до тежки последици заради създаващата се антибиотична резистентност.

България е заявила интерес към три от шест ваксини. Те са от първите, които ще получат регистрация от Европейската агенция по лекарствата, каза още министърът. Ваксинацията, когато е възможна, ще бъде доброволна.

Достатъчни количества ще има за всички уязвими групи: граждани над 65 години, хора с хронични заболявания и тези, които са на първа линия –медиците. Ваксината обаче няма да влиза в имунизационния календар на България.

Няма признаци за момента страната да се затваря, заяви на брифинга доц. Атанас Мангъров, началник на Covid отделението в Инфекциозна болница. Според него хората трябва да се успокоят и да се спре това безумно приемане на лекарства.

Материалът България е на 16-то място по заболели от Covid-19 и на 7-о по смъртност в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Колко бързо пътува лъжата? Кордел Хъл, най-дългогодишният държавен секретар на САЩ и „баща на Обединените нации“, смяташе, че е решил проблема. „Лъжата галопира по целия свят“, провъзгласи той през 1948 г., „преди истината да има време да се намести на мястото си“.

Хъл заявява това във времена, непознаващи социалните медии, сателитите и смартфоните. Нямаше туитове. Нямаше публикации във Facebook. Той не можеше да знае, че възходът на интернет и една световна пандемия ще разкрият критичен недостатък в афоризма му около 70 години по-късно.

През 2020 г. лъжата обикаля света безброй пъти, преди истината да има шанс да „удари“ и една публикация.

В нито един момент това не е било по-очевидно, отколкото по време на пандемията от коронавирус. Откакто се появи през декември 2019 г., COVID-19 зарази 33 милиона души и уби над 1 милион. Също така разкри значителни грешки в начина, по който консумираме и споделяме информация. В центъра на тази битка са: Facebook, Twitter, YouTube – най-популярните цифрови платформи в света. „Настъпи експлозия от разпространение на дезинформация чрез социалните медии“, казва Аксел Брунс, изследовател на дигитални медии от Техническия университет в Куинсланд в Австралия.

„От едната страна се борехме с вирус. От друга – с дезинформацията. Технологиите позволяват разпространението на дезинформация по начин, който не е бил възможен преди“, споделя Сандер ван дер Линден, социален психолог

Усилията на гигантите в социалните медии да се справят с потока от дезинформация до голяма степен не успяха. Теориите на конспирацията, свързани коронавирус заразяват всяко кътче на мрежата, движени от безумни публикации във Facebook и фаталистични туитове. YouTube се бори да ограничи разпространението на заблуждаващи видеоклипове за ваксинация, микрочипове и Бил Гейтс. Науката, на която разчитаме, за да се информираме за отговора на пандемията, понякога е изкривявана от бърза и неточна или изцяло лъжлива информация.

Дезинформацията не е нов проблем. Някои прогнозираха риска от вирусна дезинформация много преди появата на COVID-19. Но най-голямата здравна криза на този век разкри лекотата, с която може да се посее съмнение онлайн. „Това е с порядък по-голям от всичко, което сме виждали преди“, казва Брънс. „Изследователите на цифрови медии, психолози и специалисти по информатика започват да се борят с мащаба на този проблем с дезинформацията. С предстоящите президентски избори в САЩ, сега има повишено ниво на спешност за решаването на този проблем. Трябва да се научим да забавяме лъжата.“

По време на пандемията темпът на научните изследвания се ускори драстично. Тъй като учените тъкмо започват да се борят с COVID-19, те тръгват от изследване на генома му за „улики“, откъде произхожда и защо е толкова заразен.

В края на януари в интернет се появи тревожна новина. Екип от изследователи предполага, че генетичният код на SARS-CoV-2 показва сходство с ХИВ – вирусът, който причинява СПИН. Изследването е „предпечат“, научна литература, която не е била рецензирана, публикувана на сървър, известен като bioRxiv, в който се помещават предрецензирани изследвания. Тези статии обикновено не предизвикват огромно раздвижване в медиите или онлайн. Но малко, след публикуването си, той беше споделен от Ерик Фейгл-Динг, изследовател на общественото здраве в Харвард, който стана известен коментатор на коронавируса в Twitter. Той публикува в Twitter съобщението за ХИВ пред около 60 000 последователи, наричайки го „много интригуващо“.

Само дето не беше интригуващо. Беше боклук. Туитът и bioRxiv на Feigl-Ding бяха заляти от коментари, посочващи недостатъците на проучването. Джейсън Уиър, учен, биолог от университета в Торонто, заяви, че са му били необходими само „10 минути, за да се установи, че това не е сериозна наука“. Но изследването засегна социалните медии, точно когато за първи път се появиха първите конспиративни теории за вируса, описан като „биооръжие“.

Двете истории се преплитаха. Последва кратка паника. Ден след появата на изследването авторите го оттеглят, но то остава най-изтегляната предрецензирана статия някога, с почти 1 милион изтегляния.

Науката се самокоригира, бавно и методично. Изследванията се повтарят многократно, преди да бъдат приети като факт. Натрупаните доказателства водят до общоприети заключения. Този процес работи с проучването за ХИВ, но също така разкри значителни проблеми: социалните медии могат да раздухат лоши вирусни изследвания, преди изследователите да могат адекватно да ги прегледат.

Бързото споделяне на резултатите от проучване на COVID-19, предпечатки, новинарски доклади и съобщения към пресата позволи на предварителните изследвания да се разпространят по-далеч от всякога, дори когато са подвеждащи или явно неверни. Този вид наука „просто не е готова за консумация в реално време“, според Гари Швицър, здравен журналист и основател на медицинския сайт HealthNewsReview.

Науката не се проваля, но учените се „давят“ в статии за COVID-19, което затруднява отделянето на време за адекватно проучване на нови изследвания и противодействие на неверни твърдения. През последните 10 месеца са оттеглени над 30 проучвания, свързани с COVID-19. Предпечатките, като изследването за ХИВ, съставляват 11 от тези оттегляния. Други спорни проучвания, някои от които включват съмнителни данни и са визирали решения за общественото здраве в пандемията, не са оттеглени.

Когато неверните твърдения се разпространяват в социалните медии, те се изопачават допълнително, което прави „по-трудно за учените да контролират своите послания“, казва Наоми Орескес, от Харвардския университет. Проучването за ХИВ е изтрито от академичната литература, но шест месеца по-късно все още се споделя в Twitter и Facebook, сякаш се е появило вчера.

Материалът Как COVID-19 зарази света с лъжи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Във вторник беше разпространена новината, че клиничните изпитвания на един от водещите претенденти за ефективна ваксина срещу COVID-19, са били поставени на пауза заради потенциални здравни рискове. В същото време лидери по целия свят все още се надпреварват да предлагат фалшиви надежди и обещания.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп удобно обяви пускането на ваксина само няколко дни преди президентските избори, а здравният министър на Гърция, направи щедри обещания за ваксина преди Коледа. По същия начин политици от цял свят се надпреварват, за да уверят обществеността, че краят на пандемията е близо.

И докато граждани протестират срещу ограничителните мерки, а броят на заразените продължава да расте, политическият натиск върху властите също се увеличава.

Отчаянието на политиците да предложат на населението частица надежда в замяна на още малко време във властта не е изненадващо. Но истината е, че сроковете, до които ваксината ще е готова, зависят не от политическия дневен ред, а от науката.

Ваксините са едно от най-големите медицински постижения в човешката история, които са спасили живота на милиони. Когато са разработени в съответствие с нормативните изисквания, ваксините срещу морбили, паротит, рубеола, полиомиелит, едра шарка и грип имат дълга история на безопасна употреба.

Но освен очевидните страхове за човешкото здраве, свързани с новата ваксина, бързането за пускане ѝ на пазара крие и по-коварен риск.

Вече съществува опасно и растящо недоверие към ваксините. Отне само едно лошо проведено проучване, свързващо аутизма с ваксината срещу морбили, за да възникне цяло поколение антиваксъри, които спомогнаха за завръщането на тази тежка и много заразна болест.

Колебанията относно ваксинацията бяха обявени от Световната здравна организация за една от десетте най-големи заплахи за здравето в световен мащаб през 2019 г.

С разпространението на пандемията от коронавирус, антивакс настроенията отново се засилват и бързането да се обещаят ваксини не помага на страховете да се уталожат.

Трябва да се внимава да не се налива масло в огъня. Необходима е само една малка грешка, чиито последствия да се усещат с години.

Правителствата носят отговорност да се отнасят внимателно към разработването и пускането на пазара на коронаваксината. В противен случай те рискуват недоверието към ваксините да се увеличи. Това може да доведе до тежки последствия не само за настоящата епидемия, но и при бъдещи кризи.

Има единодушие по въпроса – ваксината е единственият изход от тази пандемия. Но прибързването тя да бъде произведена за удобство на властите или на обществеността рискува да нанесе повече вреда, отколкото полза.

Материалът Не бързайте с ваксината срещу COVID е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще позволи на държавите членки на ЕС да използват остатъка си от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за еднократно плащане като компенсация на земеделските производители и малките селски предприятия.

Тази целенасочена подкрепа за ликвидност трябва да помогне на стопаните и МСП от хранително-вкусовата промишленост, които са особено засегнати от настоящата криза, да запазят дейността си.

Ако днес мярката бъда гласувана, до края на лятото фермерите ще получат помощи, които ще покрият част от щетите, които им нанесоха последствията от пандемията.

България ще разполага с 50 милиона евро, за да подпомогне на своите земеделски производители.

Covid-19 е извънредна мярка, която е програмирана по българска инициатива и е досега е получила одобрението от всички страни членки. Средствата по нея ще се осигурят на практика, след като държавите отделят 2 процента от парите, които им се полагат по Програмата за развитие на селските райони.

С тези пари ще се компенсира намалението на доходите и допълнителните разходи на земеделските производители по време на пандемията от коронавируса.

Те ще могат да получат до 7000 евро, а малките и средни предприятия – до 50 000 евро.

„След много комуникации благодарение и на евродепутатите от всички парламентарни групи, които са представени в настоящото Народно събрание, включително и тези от опозицията, ние сме на финала на тази инициатива на България“ заяви пред парламента земеделският министър Десислава Танева.

Тя обясни, че ако гласуването мине успешно, в началото на юли се очаква Комитет по наблюдение на ПРСР, за да се пусне съответната нотификация.

Материалът България очаква 50 млн. евро компенсации за земеделските производители е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Иновациите могат да станат жертва на смъртоносния коронавирус, ако след пандемията правителствата наложат мерки за възстановяване на основата на съществуващите технологии и практики. Новите идеи не бива да бъдат оставени да загинат.

Безпрецедентният характер на кризата с коронавируса доведе до това, че много експерти, включително и авторът на тази статия, се питат дали 2020 г. ще бъде повратният момент за това поколение. Шанс, предоставен ни от пандемията, да внесем промяна  в нашите икономики и общества.

Но колкото по-дълго продължава извънредното положение, толкова по-наивна изглежда тази прогноза. Периодът на повишено внимание ще е кратък и вероятно ще се върнем към старото си ежедневие, “такова, каквото винаги е било”.

Сферата на мобилността е добър тест за това. Трите най-трудни теми в транспорта са тези за разходите, капацитета и климата. Това е и единственият сектор в Европа, в който емисиите на парниковите газове все още нарастват. Това обаче са проблеми, за които иновациите са животоспасяваща ваксина.

Поне така беше досега. “Еърбъс” наскоро прекрати работата по проекта си за самолет, задвижван от хибридни електрически двигатели. Най-големият производител на торове в света “Яра” спря строителството на товарен кораб, който не отделя емисии – първият автономен товарен кораб в света.

И двете компании посочиха разрушителния ефект на пандемията като причина за преустановяването на усилията си. “Еърбъс” и производителят на двигатели “Ролс Ройс” в момента имат по-големи проблеми като масовото съкращаване на работни места.

Въпреки всичко това предизвикателствата в авиацията и корабоплаването се нуждаят от тези скъпи и важни проекти, които да дадат тласък на целия сектор. Вече не живеем в свят, в който един човек в гараж може да направи следващия голям пробив.

Подобни примери има във всеки сектор. В сферата на енергетиката на ход е водородът, в дигиталния сектор имаме блокчейн, в селското стопанство е обещаната революция на дигиталното земеделие.

Това не означава, че няма никаква надежда. В сряда Европейската комисия ще обяви милиарди финансиране на научноизследователска дейност, железопътни линии и инфраструктура за зареждане на електрически автомобили като част от програмата си за възстановяване.

Обърнете внимание и на това, което се случва в някои големи градове, където се изграждат километри велосипедни алеи, с цел гражданите да се движат активно, но и на безопасно разстояние един от друг.

Наистина тези инициативи са закъснели, но те имат своя смисъл, откъдето и да го погледнете. Проблемът е, че те просто се основават на вече утвърдени идеи, които е трябвало да станат политика още преди години.

Примерите с “Еърбъс” и “Яра” показват, че вирусът разрушава нашата и без това крехка способност да мислим и планираме дългосрочно. Утрешният фонд за възстановяване несъмнено ще положи някои правилни основи, но неговата перспектива и обхват вероятно ще са твърде кратки, за да предизвикат промяна.

Липсата на дългосрочно мислене ни помогна да попаднем в капана на тази криза и в още няколко каши, които в момента стоят на заден план. Ако и този път нещата се повторят, авторът на тази статия ще се откаже от наивността си и ще потъне изцяло в топлата прегръдка на песимизма.

Материалът Иновациите – поредната жертва на COVID-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това коментира Грегорж Шилевич, регионален икономист на Кофас груп. Той прогнозира два основни сценария, произтичащи от коронавирусната пандемия – процес на постепенно възстановяване на икономиките или втора вълна на вируса.

Според първия, базов сценарий, се очаква внимателно и постепенно съживяване на бизнеса от края на месец май нататък, а възстановяването ще дойде през третото и четвърто тримесечие на годината.

При рисков сценарий обаче се очаква втора вълна на заразата през есента, което ще донесе допълнителни карантинни мерки, а това ще има доста по-дълъг негативен ефект върху бизнеса в световен мащаб. Съответно, възстановяването ще дойде доста по-бавно.

По отношение на България, според последните данни от Кофас за първото тримесечие отчитаме увеличение на БВП с 0,3%, като основен засегнат е секторът на услугите със спад над 30%. Производствения сектор регистрира спад от 7%, а след него следват и продажбите на дребно, промишлеността и потребителските стоки.

Едни от последните места страната ни заема по готовността за отговор на здравната система в подобни кризисни ситуации, като над 8% от БВП са разходите ни за здравеопазване.

Иначе анализът на Кофас сочи, че един от най-пострадалите сектори се очаква да бъде автомобилният. Още преди появата на пандемията се наблюдава спад в продажбите в държави като Германия, Франция и Италия. През първото тримесечие на 2020 г. покупките на нови автомобили намаляват в Китай и САЩ, което вече влияе на пазара в световен мащаб. През второто тримесечие спадовете в Европа достигат повече от 70%, което означава, че предстоят тежки месеци за сектора, а това ще се засегне всички бизнеси свързани с автомобилостроенето, включително и лизинговите компании.

Според Шилевич, несъмнено пандемията ще повлияе върху повишаването на безработицата в голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като най-силно засегнати ще бъдат Румъния и Хърватия с над 10%. Спадът на БВП се очаква да бъде най-голям в Словакия – 5,4% през първото тримесечие, в сравнение с 3,3% общо за ЕС.

Материалът Възстановяване още тази година, ако няма втора вълна на Covid-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Днес късно вечерта ще излезе актуализацията на текущото наблюдение на стопанската дейност на Института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тук в аванс и по-подробно представяме влиянието на кризата, предизвикана от COVID-19, допринасяща за намаленото потребление на електроенергия.

Едно такова твърдение изглежда доста правдоподобно, като се има предвид спрялата икономика в редица сектори и цялостното забавяне на растежа на икономиката и очакваното преминаване към отрицателен растеж на БВП.

Електроенергетика и БВП

Донякъде е странно, че въпреки вниманието, отделяно в България върху електроенергийния сектор, няма статистика или оценки на електропроизводството и електропотреблението в БВП.

За да запълним тази празнота, допускаме че приносът на електропотреблението към БВП (по цени на КЕВР за второто полугодие на 2019 г., които придават на оценката консервативен характер) за тези година е 5% при нормално развитие на икономиката с отчитане на ефекта от топлата зима и закупената електроенергия от чужбина. Основание за това ни дават данните на НСИ и Евростат (последните данни са за 2018 г.) и наблюдението на отрасъла за периода преди и след публикуването на тези данни от EnerData. Освен това ние се абстрахираме от приноса на отрасъла в брутното капиталообразуване. По данни на ЕК след 2015 г. този показател в енергетиката е 0.5% БВП и оттогава, според нас не се променя. (Тези инвестиции са по-скоро за поддържане на системата, а държавните проекти в момента спадат към рубриката квази-субсидии и/или са свързани с осъществяването на проекти извън електроенергетиката като подотрасъл).

Пандемия и спад на потребление на електричество

Въпреки „очевидността“ на връзката на този отрасъл с БВП, оценките трябва да са много предпазливи.

• Първо, защото спадът на потреблението на електроенергия е ясно изразен и преди кризата
• второ, защото най-засегнатите отрасли и дейности от предприетите мерки срещу COVID-19 далеч не са сред тези с най-висока енергийна интензивност.

Преди пандемията

И преди това, но особено след 2005 г., се наблюдава ясно изразено разделяне между движението на БВП и потреблението на електроенергия. Докато БВП расте с относително високи темпове, потреблението на електроенергия пада също с високи темпове. Това е трайна тенденция, която се дължи на изключително високата изходна база на енергийната интензивност на българската икономика, както и на промените в структурата на икономиката.

Ако според Евростат енергийната интензивност на България през 1990 г. е равна на 100, през 2005 вече е 68, а през 2017 г. пада до 46. Без съмнение добра тенденция, но ако сравним енергийната интензивност на българската икономика със средната в ЕС, нещата не са толкова оптимистични.

Следните данни за общото електропотребление показват, че ръстът на БВП не влияе съществено на динамиката на самото потребление.

(Тези данни между другото показват, че в обозримо бъдеще нови големи базови мощности от рода на АЕЦ Белене не би трябвало да са необходими).

При средна енергийна интензивност за ЕС равна на 100, българската е 166. Ако през 2017 г. в България 1000 евро БВП се произвежда с около 300 kWh, средно в ЕС това става с 200 kWh. С други думи, има много предпоставки и възможности за намаляване на потреблението на енергия и без влиянието на COVID-19.

След пандемията

В началото на март НСИ обяви данните за енергетиката за февруари 2020 г. Картината е следната.

• През февруари 2020 г. спрямо януари 2020 г. нараства производството на твърди горива – с 2.6%. Същевременно намалява производството на безоловен бензин – със 7.4%, дизелово гориво – с 1.2%, природен газ – с 16.7%, и електроенергия – с 4.5%. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение.
• През февруари 2020 г. спрямо януари 2020 г. нарастват доставките на твърди горива – с 2.8%. Същевременно намаляват доставките на пропан-бутанови смеси – с 20.9%, безоловен бензин – с 30.0%, дизелово гориво – с 16.2%, природен газ – с 12.2%, и електроенергия – с 13.0%.

Към този момент всичко изглежда прекрасно.

Въпреки това, при детайлно анализиране на данните за потребление на електроенергия през последните три месеца, може да се хване известно влияние на последиците от пандемията и приетите мерки срещу нея, особено през април и първите 2-3 седмица на май.

Според оперативните данни на ЕСО, през януари 2020, потреблението на електроенергия е било с -4.56% по ниско в сравнение с януари 2019 г.

След това намаленото потребление продължава, но има известен период на по-ниски темпове на спад.

До средата на февруари намаленото потребление на електроенергия в сравнение със същия период на м.г. е – 3.1%, а през първата седмица на март – 2.21%.

След въвеждане на извънредното положение, според проследяването на Bruegel electricity tracker of COVID-19 lockdown effects от 20 май 2020 г., заради COVID-19 потреблението на електроенергия продължава да намалява, но със спадащ интензитет (частично поради сезонни ефекти).

За периода 1 януари до 23 март 2020 г. потреблението намалява с -1.26% в сравнение с предходната година, а до края на март спадът намалява до  -1.04%.

През април последиците от COVID-19 стават по-ясни.

През априлските седмици тенденцията на намаляващо потреблението на ток се променя, като започва със спад от -0.6%, -0.85, – 1.65 и достига до – 2.22%, разпределено съответно по седмици. В началото на май намалението на потребяваната електроенергия е -2.40%, на 10 май е -2.78, а на 17 май вече достига -3.14%.

Трябва много по-обстоен анализ, за да се каже категорично, че това увеличение в спада на потреблението на ток се дължи на COVID-19 и забавената вследствие на политиките по време на пандемия икономика.

Ако това е вярно, тази тенденция ще се проявява все по-ясно през идните месеци, когато спадът в икономиката ще става все по-категоричен.

При предполагаемо средно годишно електропотребление за периода 2017 – 2019 г. от 32 TWh, към началото на пандемията таз годишния негов обем може да се предположи за „нормален“ (без съответните политика) при приблизително 31 TWh обем. При това трябва да предположим, че съществена част от електроенергията се купува от чужбина, поради либерализирането на вътрешния пазар (между 40 и 50% от потребяваните количества).

Това означава, че само от това свиване на потреблението непроизведеният БВП за 2020 г. би бил 496 млн. лв. Това, разбира се, е пряк негативен резултат, който след време трябва да бъде коригиран с ползите от намаляване на разходите (и съответните стимули) за производство на стоки и услуги и може би потребление.

При това ще трябва да се отчета, че, според EnerData, на домакинствата през 2019 г. се падат приблизително 35% от крайното потребление, на услугите 30%, останалите на промишлеността и селското стопанство.

Материалът COVID-19 ли е причина за намаляващото потребление на електроенергия? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проблемът
Има време да се допускат грешки. Такова бе времето от въвеждане на извънредното положение, обсъждането, приемането, президентското вето и последвалото изменение и допълнението на съответния закон. В закона освен отлагането на данъчни задължения и плащания към кредитори, което неминуемо щеше да се случи, бяха предвидени безпрецедентни, в по-голямата си част оправдани, начини на намеса в стопанството и обществените отношения. Те засягаха цените и сделките, работата на държавната и общинска администрация (указателните административни актове, важни за бизнеса) и преустановяваха процесуалните съдебни производства – в областта на гражданския процесуален кодекс и изпълнението на договорите.

Ако някои вредни идеи за регулиране на цените бяха отхвърлени, в областта на последните решенията не бяха най-подходящите.

Предложението на Камарата на частните съдебни изпълнители за усъвършенстване и запазване на възможността за доброволно изпълнение (разсрочване и доброволно погасяване) на плащания по договори и влезли в сила решения не бе взето в предвид. Вероятно поради липса на време. Но това предложение бе направено ден-два след въвеждането на извънредното положение, то бе представено тук (преди приемането на закона и неговите последвали изменения) и бе подкрепено от пишещия тези редове, от икономисти, наблюдаващи стопанските отношения по време на пандемия, от Института за пазарна икономика и други. Особено важно е, че авторитетни юридически издания също всъщност подкрепиха и обясниха смисъла и ползите от това предложение. Мнението им може да бъде проследено например по последната публикация на актуализираните предложения в Lex.bg 4-ти май тази година.

В резултат много потенциално доброволни изпълнения всъщност спряха. То засяга физическите лица, не институциите. Това са, от една страна, т.нар. „малки дългове“.

Става дума за неосъществени вземания по обезщетения, издръжки за деца, неизплатени заплати и възнаграждения по време на нормалното функциониране на стопанството, неплатени наеми, включително заеми между частни лица и обезщетения от вреди, причинени от катастрофи, хулигански и други по-тежки прояви на насилие с трудно възстановими последици.

Но от друга страна това са всички плащания между частни лица и между доставчици на услуги (телекомуникации, електроснабдяване, топлофикации и пр.) и техните клиенти. По аналогия тях можем да ги смятаме за „големи“ кредитори, но не по занятие.

При кредиторите по занятие, като например банките, се запази свободата на избор на страните по договорите за кредит: отлагането на плащания, промените в в техните размери и срокове подлежат на договаряне. При фирмите за т.нар. „бързи кредити“ отношенията също се регулират предимно от доброволните отношения между страните по договорите.

Микроикономически поглед
Сега е времето да се поправят тези пропуски по отношение на невидимите кредитори.

За съжаление в заявените намерения за промяна в уредбата на извънредното положение и продължаването на мерките, необходими за предпазването от COVID-19 отново не е обърнато внимание на възможностите на доброволно изпълнение.

Микроикономически погледнато, проблемът не е тривиален.

От предишни анализи на събирането на вземанията на споменатите невидими „малки“ кредитори е ясно, че в нормални, нерецесионни  години става дума за суми от около 160 млн. лв. на година, а в кризисни – за 200 и над 200 млн. лв., какъвто бе случаят от 2009-2010 г. макар тогава практиката да бе по-несъвършена.

Това означава, че от средата на март досега „дребните“ кредитори – всъщност и често по-скоро жертви на злощастна съдба или неудачни формални и неформални договори – не са получили полагащи им се вземания за 26-32 млн. лв. Удължаването на сегашния режим с още два месеца ще удвои тази сума. Към момента тя е в пъти повече от добавеното бюджетно финансиране на органите на МВР или е сравнима със средствата, които до средата-края на май ще бъдат разпределени за подкрепа на заетостта във фирмите, кандидатствали по схемата 60:40.

Такъв подход би бил крайно несправедлив.

В масовия случай тези невидими кредитори се нуждаят от средства повече от едно средно-доходно домакинство, макар сумите на техните вземания да са наглед незначителни. Също така е малко вероятно те да попаднат в групата бенефициенти на някоя от другите правителствени политики за подкрепа на гражданите и фирмите в условията на спад на доходите, вследствие на пандемията.

При всякакви сравнения 52-64 млн. лв. са достатъчно основание за внимателен законодателен подход и промяна на съществуващата обща уредба към по-добра и доброволна.

Основанията за законодателно решение на проблема са още по-видими при големите кредитори. При тях изпълнителното производство на година събира около 1 млрд. лв. вземания. В условията на извънредно положение за четири месеца забавянето би било поне 200 млн. лв. Освен това, без доброволност и възможности за електронно осъществяване цената на задължения обикновено се удвоява като цена. (От това отново най-ощетени са малоимотните потребители.)

Институционални ефекти
Освен микро има и макро ефекти, на равнище общо изпълнение на правата на кредиторите.

Предложенията за подобрение на системата на принудителното изпълнение по посока на доброволността са предмет на обсъждане поне от 2016-2017 година. Сега става дума за нещо, което е с възможно силно негативен стопански ефект, поради очевидното задръстване на системата от неосъществени вземания.

Рецесията по най-оптимистични оценки като тези на МВФ, Световната банка и Института за икономически изследвания на БАН (4 – 5.7% спад на БВП) ще бъде сравнима с тази от 2009 година. Рецесията изглежда по-тежка от тези стойности. С колеги предполагаме, че спадът ще е около и над 7% от БВП. Подобни са прогнозите и на БАН (в песимистичния сценарий), и на Уникредит Груп. Оценките са основани на опита, а не на модели, които днес не са съвсем точни.

При четири месеца отлагане на процедури по заповедното и изпълнителното производство неминуемият ефект ще бъде струпването им, след като отмине този срок.

Резултатът за различните участници в това производство най-вероятно ще бъде следният:

• съдът ще бъде претрупан с работа;
• гражданите и фирмите ще опитат по относително бърз начин да разрешат проблемните си отложения плащания, задължения и вземания, той като от това ще зависи възстановяването на доходите, нормалният ритъм на работа, сделки и кредитиране;
• по-масовото изпълнение ще намали цената на обезпеченията, най-малкото защото предлагането ще бъде по-масово от обикновеното по време на криза – все пак процесът е спрян физически, за относително дълъг период;
• банките и другите кредитори по занятие също ще претърпят загуби от това стечение на обстоятелствата;
• същото важи и за фирмите за събиране на вземания, като най-вероятно при тях и при банките ще има по-строг надзор за свързаност и осъществяване на сделките;
• най-ощетени ще бъдат отново незабележимите кредитори – физическите лица, чиито иначе и в сравнение скромни вземания и обезщетения ще бъдат или отложени във времето, или намалени като суми, или и двете.

Какво следва да се направи
Очевидният изход е да не се удължава срокът по посочените тук вземания и да се направи всичко възможно за усъвършенстване доброволното изпълнение. Такъв подход се подкрепя от БТПП и Асоциацията на банките.

Както и в други бизнеси и тук е възможно доброволността да бъде постигната с преговори онлайн или при спазване на мерките за неразпространение на COVID-19. Длъжниците няма да бъдат принудени да посещават кредиторите, банките, учрежденията и канторите на съдебни изпълнители, за да удостоверят несеквестируемост и други обстоятелства.

Възможно и необходимо е разсрочване и доброволно погасяване на дългове без съдебна процедура в подкрепа на физическите и юридическите лица.

От Камарата на ЧСИ предполагат, че „доброволните продажби на имущество на публичен търг ще позволят на гражданите и фирмите бързо да получат така необходимите им средства, без да чакат месеци и години да бъдат осъдени от кредиторите си и в крайна сметка да загубят значителна стойност от имуществото си, която ще покрие натрупаните лихви, съдебни и изпълнителни разноски“. По неизвестни причини регламентираните при последните промени в ГПК електронни търгове не се осъществяват.

Предполагам ще са наложителни и известни изменения в регламентите на работата на частните и държавните съдебни изпълнители, за да може процесът да се изпълнява в интерес и на длъжниците, и на кредиторите. От посочената публикация в Lex.bg впечатлението е, че тези проекто-промени в законодателството са готови и предложени за обсъждане.

Материалът Време за поправяне на грешки: правата на „невидимите“ кредитори е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За един от най-известните интелектуалци в света по-важният урок от пандемията е, че кризата  е “друг колосален провал на неолибералната версия на капитализма”. Според него ситуацията в Съединените щати се влошава от “социопатичните палячовци в правителството”.

Попитан на какво може да ни научи COVID-19, Чомски изтъкна провалите на съществуващия икономически ред.

“Един от уроците е, че това е поредният колосален провал на неолибералната версия на капитализма. Грандиозен провал. Ако не научим този урок, следващият път той ще бъде още по-тежък”.

“Очевидно е какво се случи. След епидемията от SARS през 2003 г. учените отлично знаеха, че идват и други пандемии, вероятно от рода на коронавирусите. Можеше да се подготвим. Почти по същия начин, по който се справяме с грипа. Всяка година имате нова ваксина срещу грип, защото тя има малки вариации, но вие сте готови, така че можете да я произведете бързo. Това не беше направено. Някой трябваше да поеме инициативата.
Възможностите са две. Фармацевтичните компании: те разполагат с ресурсите и са свръх богати. Но те няма да действат. Фармацевтичната индустрия наблюдава сигналите, идващи от пазара. А те подсказват, че няма как да се направи печалба от подготовката за предстояща катастрофа.
И тогава идва неолиберализмът: правителствата не могат да направят нищо, правителствата са проблемът, а не решението.
В Съединените щати са в тотална катастрофа заради бандата, която управлява Вашингтон. Те знаят как да потърсят вина във всички останали с изключение на себе си, а те са виновни за катастрофата. Сега САЩ са епицентърът на кризата. Това е единствената страна, която е толкова дисфункционална, че дори не може да предостави данни на Световната здравна организация за заразените и смъртните случаи.”

Чомски окачествява подхода към проблема на администрацията на Тръмп като “сюрреалистичен”.

Що се отнася до това дали пандемията ще промени начина, по който хората се отнасят към природата, според Чомски отговорът на този въпрос ще дойде от младите.

“Това няма начин да бъде предвидено. Всичко зависи от това как световното население ще реагира на случващото се. Кризата може да доведе до силно авторитарни, репресивни държави, които разпространяват неолибералната зараза дори още повече. Всъщност те работят над това и в момента. Не забравяйте, капиталистическата класа не става по-отстъпчива, тя винаги е настъпателна. В средата на епидемията тя призовава за повече финансиране на изкопаемите горива. Желае унищожаването на регулациите, които предлагат известна защита.

Само вчера Американската агенция за опазване на околната среда, която по време на управлението на Тръмп бе превърната в патерица на производителите на въглища, премахна правила, които ограничават производството на живак и други замърсители на почвата около въглищните централи. Това означава: “Нека убиваме повече американски деца и нека унищожим околната среда, защото по този начин въглищните компании ще печелят повече”. Това се прави постоянно. Не спират и за ден. И ако няма противодействащи сили, светът ще бъде разрушен.”

Относно геополитическите последици от COVID-19, Чомски повдигна въпроса за липсата на солидарност в рамките на Европейския съюз.

“Това, което се случва в международен план, е наистина шокиращо.
Германия се справя доста добре с кризата. В страната имаше излишен болничен и диагностичен капацитет. Германия не спазваше стриктно неолибералните правила.
В Италия епидемията протича много тежко. Получава ли помощ от Германия? За щастие италианците получават помощ от “суперсилата” отвъд Атлантика – Куба. Куба изпраща лекари, Китай изпраща материали, така че поне Италия получава помощ. Но не от богатите страни в Европейския съюз. Това е намек за нещо, върху което си заслужава да се помисли.

По думите на Ноам Чомски единствената страна, която в момента показва истински интернационализъм – и не за първи път – това е Куба.

„Страната е под жестоката атака на САЩ от 60 години насам, икономически задушаващ мащабен тероризъм и по някакво чудо тя оцелява и продължава да показва на света що е интернационализъм.
Любезният, ангажиран гражданин трябва да каже нещо различно. Трябва да обвинява Китай, да се позовава на “жълтата опасност”. Идеята, че китайците идват да ни унищожат е дълбоко вкоренена в американската история, стига до 19 век и може да бъде събудена по всяко време.
“Въпреки това се появи призив за прогресивен интернационал. Той бе отправен от Бърни Сандърс в САЩ и Янис Варуфакис в Европа. Обединяване на прогресивни елементи от Европа, САЩ, световния Юг ще противодейства на реакционния интернационал в Белия дом.”

Според Чомски, администрацията на Тръмп се стреми да обедини “най-реакционните агресивни държави”, сред които нефтените монархии от Залива, Египет на Ал Сиси, Индия на Моди, десния Израел и Унгария, ръководена от Виктор Орбан.

“Единствената истинска надежда на хоризонта, която виждам, е прогресивният интернационал с основа Бърни. Обикновено се казва, че кампанията на Сандърс е била провал. Това е голяма грешла, тя е огромен успех. Невероятен успех. Сандърс успя да измести дискусията много съществено. Неща, които преди няколко години бяха немислими сега са в центъра на политическата дискусия. Зелената нова сделка, например. Тя е от съществено значение за оцеляването ни“, коментира още проф. Чомски.

Материалът Чомски: Covid-19 – провал на неолибералната версия на капитализма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Всеобщата стопанска криза след (…) раздруса из основи стопанския живот, жертва на която криза са не само всекога бедствуващите нисши класи, но и самите капиталистически – индустриялни и търговски – класи. Никога економическият живот не е бил по-несигурен, по-нестабилен отколкото този от (…) насам. Особено тая несигурност се усилва и подхранва от колебанието на циркулационното и разменно средство – парите. Колосалната инфлация на книжните пари поради и след (…) даде нов и невиждан тласък на необузданите слепи сили при кредитното стопанство. Реални блага и ценности бидоха разрушени и унищожени от (…). Вместо тия блага и ценности, на сцената се явиха фиктивни ценности – книжните пари и разните видове ценни книжа, акцепти и пр. Днес, след (…) паричният пазар е препълнен от фиктивни ценности.“

От характерната лексика и архаични словоформи веднага става ясно, че текстът не е от днес или вчера. И бързо и правилно можем да попълним многоточията със съществителното „война“.

Статията е от кн. 1 на списание „Економически живот“, а годината е 1924.

Изкушаващо е да предложим заместване на многоточията с COVID-19, но би било претенциозно и неуместно. Макар че и в момента се дискутира доколко кредитирането е най-добрата мярка за удържане на кризата и стабилизиране след време на икономиката ни, а действията и мерките срещу коронавирусната епидемия се оприличават все по-често с „водене на война“.

Таблицата с протестирани полици, която редакторите на списанието прилагат, е от данните на Българска народна банка. А ето и коментара на цифрите от автора на статията:

Материалът Нов и невиждан тласък на необузданите слепи сили при кредитното стопанство… е публикуван за пръв път на Икономически живот.