Секцията за България е разработена от журналиста и колумнист на „Икономически живот“, д-р Димитър Събев.

Докладът очертава актуални случаи, сред които измами при искания и плащания на земеделски субсидии от ЕС; конфликти на интереси; неправомерна държавна намеса. Този доклад излиза в момент, когато институциите на ЕС са в процес на преговори за Общата селскостопанска политика за годините 2021-27.

Според Виола фон Крамон, евродепутат, член на Зелените / EFA в Комитета за бюджетен контрол, „Доказателствата показват, че земеделските фондове на ЕС подхранват измамите, корупцията и възхода на богатите бизнесмени. Въпреки многобройните разследвания, скандали и протести, Комисията изглежда си затваря очите за неистовата злоупотреба с парите на данъкоплатците и държавите-членки правят малко за решаване на систематични проблеми. Общата селскостопанска политика просто не работи. Тя предоставя грешни стимули за начина, по който се използва земята, което уврежда околната среда и вреди на местните общности. Масовото натрупване на земя за сметка на общото благо не е устойчив модел и той със сигурност не трябва да се финансира от бюджета на ЕС“.

Микулаш Пекса, евродепутат от Пиратската партия и член на Зелените / EFA в Комитета за бюджетен контрол, коментира от своя страна:

„Виждали сме в моята собствена държава как земеделските фондове на ЕС обогатяват група от хора, чак до премиера. Съществува системна липса на прозрачност в ОСП както по време, така и след процеса на разпределение на средствата. Националните разплащателни агенции в ЦИЕ не използват ясни и обективни критерии при избора на бенефициенти и не публикуват цялата подходяща информация за това къде отиват парите. Когато някои данни се разкриват, те често се изтриват след задължителния период от две години, което прави почти невъзможно контрола“.

В частта за България Събев изтъква, че след присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г. селскостопанският сектор става допустим за субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП). Въпреки това, докато ОСП засилва производството в някои сфери, тя изостря структурните проблеми в националната селскостопанска система на страната.

Първо, ОСП допринася за преобладаването на пасищни култури като пшеница, царевица и слънчоглед – в ущърб на култури с по-висока добавена стойност, като зеленчуци и трайни насаждения (с които някога е била известна България).

Това от своя страна намалява търсенето на работна ръка в селските райони, което води до недостиг и безработица, миграция и обезлюдяване на големи части от страната.

Междувременно възниква ситуация, при която огромни корпоративни структури получават агро средства от ЕС в размер на милиони евро. Те развиват своите интереси в правителството и други публични структури – което в крайна сметка води до развитието на „поземлена олигархия“ и широко разпространена корупция.

Очаквайте скоро подробна публикация от доклада на д-р Събев.

Материалът България включена в евродоклад за злоупотреби със земеделските фондове на ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Потвърждава се и политическото споразумение, постигнато от лидерите на ЕС през декември, което запазва 37% от средствата за разходи и мерки, благоприятстващи климата, пише Euractiv.bg.

265 млрд. евро от общата сума ще бъдат предоставени за зеления преход под формата на безвъзмездни средства и заеми за страните от ЕС. Регламентът ще влезе в сила по-късно този месец.

Механизмът включва 312,5 милиарда евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми и е предназначен да помогне на страните да се възстановят от пандемията и да подкрепи зеления и цифров преход.

Освен ресурсът, заделен за климатични мерки, 20% от сумата ще бъдат разпределени за дигитални разходи.

Става ясно, че отделените 37 процента за климата ще бъдат проследени с нова, хибридна методология, отчасти базирана на критерии, разработени съгласно таксономията на ЕС за зелени финанси, съобщава още Euractiv.bg.

Припомня се, че страните от ЕС трябва да представят своите национални планове за възстановяване на Европейската комисия за проверка най-късно до април. След като бъдат утвърдени от Комисията, страните ще имат срок до 2026 г. да ги приложат.

По време на дебата в Парламента е подчертано, че страните трябва да представят своите планове възможно най-скоро и да ратифицират своето решение, което позволява на Комисията да излезе на пазара и да финансира пакета за възстановяване.

Според португалското председателство Еврокомисията е в “интензивен диалог“ с държавите-членки за техните планове и е получила проекти от 19 държави. Осем страни – Люксембург, Холандия, Ирландия, Австрия, Литва, Полша, Малта и Естония – тепърва ще представят своите планове.

Съществуват и опасения, че някои от националните планове не са подложени на достатъчен обществен контрол. Според проучване на зелената неправителствена организация Bankwatch в 20 държави не е имало почти никакъв обществен контрол върху разработването на плановете или не са били обект на оценки на въздействието върху околната среда. Двете условия се изискват от законодателството на ЕС.

Едно от основните притеснения на екологичните групи е, че парите на ЕС ще отиват и за проекти за газ, възможност, която Еврокомисията не изключва.

Предложението на Зелените за изключване на всички инвестиции в изкопаеми горива не беше подкрепено от християндемократите и либералите в Европейския парламент, както и от националните правителства на страните от Централна и Източна Европа, които планират инвестиции в газ, за да могат премахнат поетапно въглищата.

Газът трябва да отговаря на критериите “не нанасяне на значителна вреда“, за да отговаря на условията за финансиране, което и позволява на газовите проекти за отопление да получават пари от ЕС.

“Устойчивото възстановяване е предпоставката глобалното затопляне да се задържи под 1,5C градуса“, изтъква Бас Айкхаут, член на Зелените в Европарламент от комисията по околна среда.

Материалът Под строг контрол газовите проекти в плановете за възстановяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.