В коментар за Euractiv.com генералният секретар на Европейския съвет за геотермална енергия (EGEC) Филип Дюма настоява за енергия от нетипични възобновяеми източници, което е от решаващо значение за балансирането на производството на електричеството, когато вятърът и слънцето не са икономически изгодни.

Геотермалната енергия осигурява най-евтиното възобновяемо отопление и охлаждане. Парламентите в Германия и Малта вече я използват за отопление и охлаждане, докато сградата на ASP в Европейския парламент в момента инсталира геотермална енергийна система.

Един от недостатъците на повечето възобновяеми източници на електроенергия си остава непостоянството им. Литият, основен елемент в изграждането на модерни батерии, може да бъде извлечен от растения в достатъчни количества, за да намали значително зависимостта на ЕС от внос. Необходими са обаче пет ключови реформи от пакета „Годни за 55%“, за да се отключи пълният потенциал за геотермалната енергия в Европа.

1. Застраховка на риска

Застраховането на риска е най-добрият начин за привличане на инвестиции от частния сектор. Предварителното сондиране и строителство представляват до 70% от общите разходи на даден проект с над 30 години живот. Франция, Германия, Холандия и други са използвали национални схеми за застраховане на риска, за да привлекат частен капитал чрез намаляване на риска от сондажи и строителство. Например, за всяко 1 евро, платено от френското правителство, 42 евро бяха предоставени от частни инвеститори. Необходима е схема на ЕС за застраховка на риска, за да се намалят част от предварителните разходи и да се създаде европейски пазар за геотермални и други капиталоемки възобновяеми източници, като енергия от океански течения, морски вятър и концентрирана слънчева енергия.

2. Възобновяема топлофикация

Трябва да се заемем сериозно с топлофикацията от възобновяеми източници. Подходът към декарбонизиране на сгради не е подходящ за необходимото масово внедряване на решения за отопление и охлаждане с възобновяема енергия.

Много градове преобразуват съществуващите схеми за централно отопление в геотермални и изграждат нови. Градската управа на Мюнхен планира да свърже 84 000 жилища с геотермална схема. Виена, Дъблин, Малмьо са някои от мащабните проекти за декарбонизация на топлината, които ни доближават до климатичния неутралитет. Ето защо схемите за топлоснабдяване с геотермална енергия и възобновяеми източници трябва да бъдат признати като проекти от общ интерес в рамката на трансевропейските мрежи за енергия. Те заменят вноса на изкопаеми горива, стрували 331 милиарда евро през 2018 г., което е с 65 милиарда евро повече от 2016 г., а също и драстично намаляват сметките за енергия на потребителите.

Френската агенция за околна среда ADEME установява, че геотермалното централно отопление във Франция струва едва 15 евро на MWh в сравнение с 51 евро за осигуряване на изкопаеми газове.

3. Фокус върху иновациите

Целенасочената финансова и политическа подкрепа е необходима за иновативни технологии. Колкото по-дълбоко се пробива, толкова по-висока е температурата и съответно връщаната енергия. Свръхдълбокото пробиване, където пионер са GA Drilling, има за цел да достигне дълбочина от 10 километра и повече, за да отключи доставки, които биха могли да захранват и отопляват градове, както и някои високотемпературни индустриални процеси. Хоризонталните сондажни техники и технологиите със затворен цикъл изискват подход за финансиране на иновации, посветен на мащабна декарбонизация на топлината.

4. Топлина за индустрията

Голяма част от енергията, консумирана от промишлеността, е топлина от ниски до средни температури. Страни като Нова Зеландия насърчават инвестициите в геотермални заводи за хартия и целулоза, за да намалят драстично енергията, емисиите на парникови газове и освен това да спестят пари. Много химически и други индустриални процеси могат да бъдат захранвани от геотермална енергия. Подкрепата на индустрията за този евтин източник на енергия с висока стойност на прага трябва да бъде приоритет на една ефективна декарбонизираща индустриална стратегия.

5. Равни условия за генериране на топлина

Неутралността на климата означава край на вътрешния пазар на газ. Този привилегирован режим на субсидиране трябва да бъде заменен от вътрешен пазар за възобновяемо отопление и охлаждане, тъй като топлината, подобно на електричеството, е услуга, предоставяна от множество източници. Премахването на изобилието от субсидии за пряко и непряко изкопаемо отопление ще има равно, ако не и по-голямо въздействие върху декарбонизацията, отколкото цената на въглерода за топлина. Това също ще отключи битови, бизнес и промишлени разходи за изкопаеми топлинни източници, които могат да бъдат най-добре инвестирани в значими резултати.

Имаме нужда от политическа сигурност, за да преминем в геотермалното десетилетие. И трябва да се действа сега. България ще бъде особено привилегирована с повече от 500 натурални геотермални извора в нашата малка държава.

Материалът Пет стъпки за постигане на „геотермално десетилетие“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Геотермалната енергия може да помогне на Централна и Източна Европа да се откажат от въглищата и газа, но се нуждае от по-бързо усвояване и правителствена подкрепа, за постигане на целите за възобновяема енергия.

Геотермална енергия е екологично чиста и постоянна. Ресурсите й се простират от плиткия подпочвен слой до горещите води и горещите скали, намиращи се на няколко километра под земната повърхност и даже още по-дълбоко, до изключително високите температури на разтопените скали.

Страни като Унгария, Словакия, Австрия, Румъния и Хърватия са над Панонския басейн, който има огромен потенциал за геотермална енергия и е с над 10 градуса на километър по-горещ от средния за Европа. Това е отлично място за геотермално разгръщане.

Освен това, системите за централно отопление, наследени от съветско време, предполагат че голяма част от инфраструктурата, необходима за геотермално отопление, вече съществува.

Но според защитниците на идеята геотермалната енергия може да ускори постепенното премахване на въглищата и да съкрати посредничеството на природния газ.

“Ако възнамеряваме да изпълним климатичните цели, трябва да започнем да работим върху по-голям брой геотермални проекти възможно най-скоро, за да не е необходимо преминаване към природен газ“, казва Игор Кочис, съосновател и главен изпълнителен директор на словенската геотермална GA Drilling.

Мащабната геотермална енергия отдавна е ограничена до вулканични райони, където топлината може лесно да бъде уловена и превърната в електричество. Но напредъкът в дълбоките сондажни техники отварят нови хоризонти за технологията, предлагайки перспективата за добро усвояване.

Въпреки това относителната лекота на достъп до естествени топлинни източници в Панонския басейн означава, че регионът е идеално разположен за добив на геотермална енергия.

Според Игор Кочис скоростта, с която геотермалната енергия може да замести изкопаемите горива в региона зависи от това, колко бързо технологията може да бъде тествана и внедрена. За целта той призовава за увеличаване на пилотните проекти през следващите години, така че от 2030 г. да могат да бъдат изградени мащабни централи, които след това да могат да се превърнат в заместител на въглищата.

В Унгария, която има най-голям потенциал за геотермална енергия в Централна и Източна Европа, по-голямата част от централното отопление в момента се захранва с изкопаеми газове, като геотермалната енергия осигурява само 4%.

В Унгария в момента има 23 геотермални централи с инсталирана мощност от 223,36 MW. Те включват градско отопление с термална вода, топлофикация и бинарна електроцентрала.

Както Хърватия, така и Австрия също имат голям потенциал за развитие на геотермална енергия, особено на границата с Унгария. Хърватия издаде четири лиценза за проучвания през лятото на 2020 г., докато Австрия използва геотермална енергия от края на 70-те години и сега има капацитет от 95,1 MW за електричество и около 1000 MW за термопомпи.

Материалът Геотермалната енергия може да помогне на Източна Европа да се откаже от изкопаемите горива е публикуван за пръв път на Икономически живот.