Основната цел на тази инициатива е свързването на страната с Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и Тихоокеанския регион.

За посочения период паричните потоци към държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) достигат около 14 млрд. щ. д. под формата на безвъзмездна помощ, заеми за развитие, сливания и придобивания на активи и концесионни договори.

Това се посочва в проучване на Центъра за изследване на демокрацията, което прави цялостна оценка на китайското икономическо присъствие в ЦИЕ и анализира влиянието му в Албания, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Хърватия, България, Румъния, Гърция, Унгария и Чехия.

Изтъква се, че китайските инвестиции в Централна и Източна Европа имат някои съществени потенциални негативни ефекти, като:

● забавяне на енергийния преход;
● несъответствие с европейското законодателство в областта на конкуренцията, опазването на околната среда и обществените поръчки;
● прекомерна зависимост от производството на електроенергия от въглища.

Китайските инвестиции в Централна и Източна Европа са фокусирани в няколко ключови сектора – транспорт, енергетика, производство и телекомуникации. Притокът на китайски капитали в региона е малък дял (2,7%) от общия дял Китайски инвестиции в света. И все пак те представляват прехвърляне на значителни финансови ресурси спрямо размера на икономиките от региона, особено в Западните Балкани.

Заемите, свързани с китайски проекти в региона, се оценяват средно на 5,6% от БВП, но за някои от по-малките икономики, ръководените от Китай проекти възлизат на около една четвърт от БВП на съответната държава, коментира от ЦИД.

Като функция от размера на техните икономики, логично Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния представляват 80% от всички търговски обмени с Китай в региона. Въпреки че средният двустранен търговски дефицит на страните от ЦИЕ с Китай остава до голяма степен стабилен, увеличавайки се от 2,4% от БВП през 2009 г. до 3,3% през 2019 г., в някои страни като Чехия търговската експозиция към Китай се е удвоила до близо 6% от БВП (Фигура 1).

Подобно на задълбочаването на търговските връзки, китайските инвестиции също нарастват значително през последното десетилетие. Запасите от преки чуждестранни инвестиции на Китай са нараснали от по-малко от 100 милиона щатски долара през 2009 г. до около 2 млрд. долара през 2019 г. (Фигура 2).

Значителна част от най-големите и стратегически нови инвестиции са в Гърция и Сърбия, сочи анализът.

Подчертава се, че за да разшири икономическото си влияние, Китай се възползва от редица управленски дефицити в ключови институции, завладени от олигархични мрежи, които диктуват вземането на стратегически решения в страните от ЦИЕ. Сред най-проблемни области са липсата на прозрачност при сключването на междуправителствените споразумения, заобикалянето на националното и европейското законодателство в областта на конкуренцията и обществените поръчки и несъответствието с дългосрочните цели на ЕС.

Нарастващото китайско присъствие в енергийния сектор може да попречи на страните в региона да постигнат целите за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. и 2050 г. в държавите – членки на ЕС и прилагането на европейското законодателство в областта на енергетиката и климата в шестте държави, кандидат-членки от Западните Балкани.

Анализът на Центъра за изследване на демокрацията включва множество препоръки към ЕС за предотвратяването на по-нататъшното нарастване на китайското влияние и смекчаването на свързаните с него рискове, включително:

● засилване на позицията на ЕС като основен двигател на икономическото развитие в региона на ЦИЕ чрез компенсиране недостига на финансиране за стратегически проекти за икономическо развитие
● разработване на ясни насоки за управление на финансираните от Китай проекти, които националните правителства да прилагат като инструмент за предварителното им одобрение и последващо наблюдение на изпълнението.

Материалът Как Китай засилва икономическото и политическото си влияние на Балканите и ЦИЕ е публикуван за пръв път на Икономически живот.