След обнадеждаващите данни за пазара на труда от август, през последните два месеца тенденцията е на траен спад. Анализът за ноември показва, че броят на обявите е намалявал осезаемо с всеки изминал ден. Резултатът е 36% по-малко предложения през изминалия месец спрямо нивата от февруари, т.е. преди официалното обявяване на пандемията от коронавирус. Засега най-осезаем остава спадът в предложенията за работа, регистриран през март месец – 51%.

За първи път от началото на коронакризата у нас се отчита спад на публикуваните обяви във всички отрасли, дори и в традиционно процъфтяващата ИТ-индустрия.

Анализът сочи, че най-засегнат продължава да е секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с повече от двоен спад (-56%) на обявите, следван от секторите „Търговия и продажби“ (-27%) и „Логистика/ транспорт“ (-25%). При останалите отрасли намалението е както следва: „Административни дейности“ – 20%, „Строителство“ – 18%, „Счетоводство, одит, финанси“ – 18%, „Здравеопазване/ фармация“ -15%, „Производство“ – 14% и „Маркетинг“ – 8%.

За разлика от месец октомври, в който единствено в сектор „IT“ се наблюдаваше ръст на предлагането на работа, през ноември и в този отрасъл има спад (-1%).

Въпреки значителния спад, секторът  „Търговия и продажби“ е с най-голям дял от новите предложения за работа (20% от всички обяви), следван от „Производство“ (17%) и „IT” (16%). Секторът „Административни дейности“ изпреварва  с 1% предложенията в отрасъл „Логистика /транспорт“, като съответно тези браншове са със спад от 10% и 9%.

Във всеки от водещите областни градове броят на предложенията е намалял с приблизително една пета: София (-22%), Пловдив (-24%), Варна (-22%), Бургас (19%), Русе (-19%) и Стара Загора (-20%).

Запазва се тенденцията предложенията за работа в София да са почти половината от предлагането за страната (47%).

Очакванията са за продължаване на негативната тенденция на пазара на труда и през последния месец на 2020 г, заключават от JobTiger.

Материалът Рязък повсеместен спад на предлагането на работа у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На форума ще присъстват социалният министър Деница Сачева, зам.-министъра на образованието Петър Младенов,  зам.-кметът по „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Софийска община Генчо Керезов.

Форумът за втори път ще се проведе в 4 града: София, Пловдив, Варна и Габрово в периода 8 октомври – 20 октомври. За първа година освен присъствените събития в градовете, на 21 октомври от 11:00 до 17:00 ч. часа изцяло онлайн ще се проведе и Виртуален ден на кариерата в секторите ИТ, Комуникации и Аутсорсинг.

Материалът „Дни на кариерата“ събират специалисти по IT, комуникации и аутсорсинг е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преди три години 930 ученици от X клас се справят с входния тест за участие в Националната програма. В началото на втората година продължават малко над 300 от тях.

След три години обучение успешно завършват 218 ученици, които получават най-високата, III степен на професионална квалификация за приложен програмист.

Това оправда очакванията на бизнеса, че до финала ще достигнат 20 – 30 на сто от участниците. 60 ученици от успешно завършилите тази година вече са приети в университети в ИТ специалности.

Светът навлеза в период на динамични дигитални трансформации. Почти няма да има професия, която да не изисква познания в областта на информационните технологии, коментира Милен Ганев, съдружник в българската компания E-Card.

Той потвърди, че фирмата е готова да осъществява практически обучения на учениците и след това да им отправя покани за работа.

Според Ганев в сектора ще продължава да има голяма нужда от ИТ специалисти.

Приемният изпит е под формата на тест за фиксирано време, който цели проверка на общата компетентност на кандидата. Националната програма осигурява обучение по програмиране на ученици от X, XI, XII клас от средни училища, профилирани гимназии и професионални гимназии, които не се обучават по професията „Приложен гркрамист“.

Обучението се организира в свободното време на учениците през седмицата, в събота и неделя или през ваканциите. Учебният процес се провежда в присъствена и онлайн форма по държавен образователен стандарт, разработен от бизнеса.

Учебните планове, програми и съдържание са разработени в партньорство от представители на ИТ индустрията, висшите училища и професионалните гимназии. А в преподаването участват и специалисти от ИТ сектора.

Обученията се организират в пет центъра – в Технологично училище Електронни системи“ и ТУ – София, за столицата; в Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – Правец, към ТУ – София, за региона на Западна България; ПГ по електротехника и електроника .“Апостол Арнаудов“ – Русе, и Русенския университет за Североизточна България; към МГ„Акад. Кирил Попов“- Пловдив, и Пловдивския университет за региона на Централна България; и към ПГ гимназия по електротехника и електроника ,.К. Фотинов“ – Бургас, и Университа Проф. д-р Асен Златаров“ за Югоизточна България.

Материалът Бизнесът подкрепя програмата „Обучение за ИТ кариера” е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Покрай тази новина се разбира при какви преференциални условия работят компаниите – обитатели на този център. Те са освободени от плащане на всички видове данъци и задължителни отчисления, в това число и социални осигуровки до 2028, включително заплащане на мита за внасяно оборудване, части за комплектация, детайли, възли, технологична документация, програмно осигуряване, което не се произвежда в Узбекистан по списъци, утвърдени по установения ред.

MUIC е създаден през месец юни 2017 година. За две години, ръководството му се сменя пет пъти. През октомври 2018 година, координатор на центъра става Националната агенция за проектно управление (НАПУ). По-рано НАПУ е получила дял в уставния капитал на MUIC.

През март 2019 година 33 компании са били лишени от статута на резиденти (обитатели) на MUIC. Основните причини за това са непредставянето на годишни одиторски доклади и доброволен отказ.

Иначе очакванията са, че преливането на MUIC в “IT Park” ще позволи да се обединят усилията за по-нататъшно развитие на IT културата и на стартъп екосистемата, ще повдигне на ново качествено ниво узбекистанските IT продукти.

Самият “IT Park” е създаден през 2019 година. Първите резиденти са били подбрани през лятото на тази година. Технопаркът се ръководи от Фархад Ибрахимов, който по-рано е заемал поста директор на MUIC.

Материалът Узбекистан с глобална реорганизация на IT сектора си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

И силният растеж не може да остане незабелязан. „Файненшъл Таймс” отбеляза в своя анализ, че страната ни е привлякла рекордни инвестиции в IT индустрията.

Дългогодишната репутация на София като център за технически достижения, заедно с развитието на изкуствения интелект я превръщат в технологична столица на Балканите.

От 2015 г. насам чуждестранните инвестиции в сектора непрекъснато нарастват и се разкриват нови работни места.

През 2018 г. България е привлякла рекордни чужди вложения в областта на софтуера и ИКТ. 16 проекта, осъществени предимно в София, са оценени на 240 млн. долара.

Според Стивън Гарднър от британската компания Genius Sports Group, София има потенциала на технологичен център на световна класа. В българския офис работят 320 служители. Броят им ще се удвои през следващите няколко години.

Глобалната софтуерна компания Acronis също разшири тази година своето представителство в София. В новия ѝ център за научноизследователска и развойна дейност работят 200 инженери, чийто брой през следващите години ще достигне 1000. Според компанията България се превръща в глобален център за развитие на киберзащитата.

Рекорден ръст отбелязва  IT индустрията – с близо 600 млн. лева през 2018 г., когато за първи път приходите преминават 3 милиарда лева. Това сочат данни от годишния доклад на БАСКОМ – професионална браншова асоциация на софтуерните компании в България.

Организацията е основана през 2001 г., в нея са събрани над 90 компании и повече от 120 – асоциирани членове.

Растежът на приходите се ускорява – за достигане на 1 милиард лева са били необходими 21 години, за достигане на 2 милиарда лева – 4 години, а за достигане на 3 милиарда лева – едва 2 години.

През 2019 г. се очаква ръст от 24%, прогнозират от браншовата организация.

Приходите от износа на интелектуален продукт са 2,5 милиарда. Основен принос имат експортно ориентираните компании.

Приходите на софтуерната индустрия продължават да изпреварват значително ръста на БВП и се очаква да надминат 3% от него още през 2019 г.

Над 30 000 са заетите само в софтуерния бранш. През последните 7 години увеличението е 2,5 пъти.

Софтуерният бизнес е работодател номер едно по размер на възнагражденията. Средното заплащане в сектора се задържа над 3 пъти по-високо от средното за страната.

Брутното годишно възнаграждение доближава 50 хил. лева, а чистото месечно – надхвърля 3 000 лева.

Заплащането на софтуерните специалисти в България, пресметнато през през стандарта на живот, надминава значително това във Великобритания и вече изпреварва това в Германия.

Всяко едно работно място е генерирало над 24 хиляди лева данъчни приходи.

За последните 5 години софтуерната индустрия е увеличила близо 3 пъти размера на внасяните средства в социалните и здравни фондове. Основен принос за ръста имат компаниите, работещи предимно за външни пазари, докато продажбите от вътрешния пазар продължават да отбелязват значително по-малък ръст.

Материалът Забележителен скок на българската IT индустрия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Офертните наемни цени за първокласните имоти са стабилни в интервала 12-14 евро/кв. метър. Това показва проучване на Cushman & Wakefield Forton.

С общо 108 600 кв. метра, отдадени под наем през деветмесечието, офис пазарът запазва обичайните си нива на активност от последните пет години.

Както и в предходните тримесечия, основната част от подписаните наемни договори са за разширения и премествания. Тъй като много от компаниите наемат площи още в етап на строителство, тези договори също заемат сериозна част от наемния пазар – 21% за деветмесечието.

„Макар и предлагането на качествени офис площи да отбелязва стабилен ръст през последните години, търсенето, изборът и подготовката на преместването отнемат продължително време. Така че съветваме големите наематели да започнат работа по преместване година и половина-две по-рано“, коментира Станимира Пашова, мениджър „Офис площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Завършването на три нови офис сгради – Advance Business Center, Сграда 2 от Garitage Park и Ellipse  center, добави към пазара приблизително 38 000 кв. метра нови площи. С това общото предлагане на офиси клас А и Б в столицата надмина 1 963 000 кв. метра. Въпреки бързото увеличение, пазарът все още успява да усвои новите проекти.

Делът на свободните площи се задържа около 9.1% средно за пазара през третото тримесечие, като модерните сгради в централната част на София са напълно отдадени.

Офисите в строеж са 383 000 кв. м, а друга значителна част са в етап на планиране.

Активен пазар на офис площи регистрират и големите градове в страната, като основното търсене идва от разрастващи се аутсорсинг и IT компании. Сред примерите за големи сделки от последните месеци са софтуерната фирма Fadata в Бургас, KBC Group във Варна и Sutherland в Пловдив.

Материалът IT компаниите са сред най-активните наематели е публикуван за пръв път на Икономически живот.