Дискусията между следовниците на двата основни вида макроикономическа политика  – монетарна и фискална, се разграничава ясно и отчетливо в икономическа теория и практика. Привържениците на фискалната политика, които в своята цялост са последователи на Кейнс, се придържат към максимата, че чрез фискалната политика може да се оказва съществено влияние върху хода на протичане на социално-икономическите процеси. Привържениците на монетарната политика (последователи на монетаризма) преценяват, че регулирането на паричното обращение стои в основата на ефективното макроикономическо управление.

Икономическата история познава ярко открояващи се периоди, в които двете поляризирани системи от виждания за макроикономическо управление са доминирали и са давали категорично позитивни резултати, както и такива, в които са се проваляли. В крайна сметка, в своите търсения, анализаторите достигат до определена форма на симбиоза между двата вида макроикономическа политика – нещо, което е характерно, дори типично, за действието на икономическите теорeтични постановки. Последните се сменят в усилията си да обяснят колкото се може по-добре и по-пълно наблюдаваните обществено-икономически процеси, които са перманентно динамични, т.е. непрекъснато променящи се. Още от времето на Хегел битува разбирането, че промяната е единственото постоянно нещо в живота. Практиката показва, че нерядко една или друга теория съумява да обясни задоволително протичането на наблюдаваните социално-икономически процеси и да доминира за определен период, след което новите реалности изискват нов тип обяснения и теория. Принципите остават, но детайлите се видоизменят.

В икономическата теория се счита, че основен критерий за валидността на едно от двете основни системи виждания, е поведението на скоростта на парично обращение[1]. Ако оборотът на парите е относително постоянен, тогава монетаристките предписания водят до позитивни резултати. Ако обаче скоростта на парично обращение се променя с времето, тогава монетарната политика не съумява да доведе до желаните резултати и настава време за активно използване на фискалната политика. 

2. Статистическа специфика

Скоростта на паричното обращение се оценява статистически като съотношение между номиналната величина на БВП (числител) и наличната парична база (знаменател). В монетарната теория има няколко дефиниции на парична база, които се следят от Централните банки. Първата, най-тясна дефиниция, се материализира чрез паричния агрегат „Банкноти и монети в обращение“ (означение „Пари М0“). Той представя всички парични знаци, отпечатани от Централната банка (БНБ) и напуснали сградата на Централната банка. Втората, по-широка дефиниция, е за паричен агрегат, условно наречен „Пари М1“. Той се представя като сума от: (1) Парите извън парично-финансовите институции и (2) Oвърнайт-депозити, т.е. безсрочните депозити. Следващата, по-широка дефиниция, е за паричен агрегат „Пари М2“. Той се формира от парите М1 и т.нар. квазипари, които представят срочни депозити с договорен матуритет до две години, както и депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца. Следващата, още по-широка дефиниция, е за паричен агрегат „Пари М3“ – т.нар. „Широки пари“. Той обхваща парите М2 с добавка още и на т.нар. търгуеми инструменти (издадени дългови ценни книжа, както и дялове и акции на фондовете на паричния пазар).  

Съвременната монетарна теория и практика използва и по-широки парични агрегати, но БНБ следи само описаните по-горе парични агрегати.

Логиката на формиране на различните парични агрегати е движение от ликвидни към по-слабо ликвидни форми на пари.

Първият, най-ликвиден паричен агрегат („Пари М0“), най-добре съответства на теоретичните монетарни постановки. Той е своеобразна първопричина за динамиката на паричните агрегати, които са по определен начин, явно и неявно, свързани с него. Това е причината по-нататък да се следи и оценява скоростта на парично обращение на този агрегат (пари М0).

3. Аналитична оценка

На Фигура 1 е представена динамиката на скоростта на обращение на паричния агрегат М0 за последната декада. Видимо паричното обращение променя скоростта си, по-специално намалява във времето. Иначе казано, монетите и банкнотите в обращение растат по-бързо от номиналната величина на БВП.

Причините за намаляването на скоростта на парично обращение могат да бъдат разнообразни.

Първо, населението и икономическите агенти предпочитат да натрупват и да боравят с пари в брой поради практикуването на нерегламентирани икономически дейности, т.нар. икономика в сянка. Този аргумент стои в основата на метод за оценка на величината на икономиката в сянка.
Второ, намаляваща привлекателност на поддържането на парични авоари в банковата система поради неблагоприятна лихвена конюнктура. Величината на номиналните лихви корелира с наблюдаваната инфлация, поради което на Фигура 1 е представена и средногодишната динамика на потребителските цени. Директната съпоставка на двете криви води до извода, че няма пряка връзка между тях – лихвените равнища зависят от оценката на дългосрочната инфлация (а не от стойностите й в краткосрочен план), поради което скоростта на парично обращение не следва инфлационната динамика.
Трето, доверие в местната валута. В България действа паричен съвет от почти четвърт век, поради което доверието в местната валута се свързва с доверието в еврото. В съответствие с широко известният закон на Грешам лошите пари изтласкват добрите пари, т.е. населението и икономическите агенти съхраняват добрите пари и гледат да се освобождават от лошите пари.
Четвърто, по-пълна интеграция в европейските икономически структури.

Интересното в случая е непостоянството на скоростта на парите в обращение. Тя е характерна за страните в света за разглеждания период. Подобно намаляване на скоростта на парично обращение се наблюдава повсеместно в страните в дерогация (извън еврозоната), при това в по-изразителна форма. Конкретната икономическа конюнктура съдейства и предполага подобна динамика.

Непостоянството на скоростта на парите в обращение намалява ефективността на монетарната политика и увеличава въздействието на фискалната политика.

Действащият паричен съвет в България елиминира реалните възможности на БНБ да практикува определена монетарна политика. България обаче чувства и абсорбира явно или неявно монетарната политика, провеждана от Европейската централна банка (ЕЦБ). Експанзионистичната монетарна политика на ЕЦБ би следвало да противодейства на тенденциите за икономическа рецесия в еврозоната, но динамиката на паричното обращение показва, че резултатите се отклоняват от желаните.  

При описаните условия фискалната политика (специално в България) е необходимо да поеме ролята на активен регулатор на социално-икономическите процеси. Такава е ситуацията в страните от еврозоната, поради което бюджетните им дефицити превишават (нерядко чувствително) изискуемите норми. Писаните и неписани усилия на правителствата у нас през последните десетина години обаче регламентират фактическия отказ от фискална политика. Надделява преразпределянето на акумулираните финансови ресурси в интерес на комфорта на управленските структури. Планираните публични инвестиции, колкото и да са недостатъчни за подобряване на незадоволителното състояние на различните видове инфраструктура в страната (пътна, образователна, здравна, спортна, културна), хронически се недоизпълняват, а и тези, които се усвояват, са насочени много повече към поддържане на прогресивно остаряващата база за осигуряване на публични услуги, отколкото за изграждане на съвременна такава.

4. Заключение

 Съвременната икономика е изключително динамична. При такава ситуация робуването на каквито и да са разбирания за придържане към определени стандартни и перманентно действащи макроуправленски похвати не е добро решение. То е много повече бягство от отговорност и стремеж за осигуряване на безлични оправдания. Реалностите следва да се оценяват непрекъснато и ангажирано, с оглед на прилагане на ефективни форми на макроикономическо управление. Проблемът не опира до т.нар. fine tuning, а до активно професионално оценяване и вникване в същностната специфика на изживяваната житейска действителност. Спокойствието на управленския елит не се вписва в  движението в европейския строй, което изисква винаги широко отворени очи и непрекъснато работеща мисъл. По думите на германо-британския социолог Н. Елиас „движението може да се обясни само чрез движение, промяната – само чрез промяна“.

Безусловно активната фискална политика предполага качествено функциониращи институции. Желаният прогрес не е възможно да се осъществи при „равни други условия“. В конкретните условия макроикономическите инструменти могат да дадат позитивни резултати единствено и само тогава, когато социално-икономическото управление се усъвършенства по целия фронт на възможни въздействия, без допускане на пробойни за изтичане на обществени ресурси. Последното предполага, в съответствие с предписанията на школата за обществения избор, високо качество най-вече на субективния фактор.

[1] Общоприетият термин на английски език е „Velocity of money”.

Материалът Фискална VS. монетарна политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.