Макар обаче да има положителна динамика, с която се покачва индексът през годините, ръстът му за 2019 спрямо предходната година е много под средното равнище. Ако през 2018-та показателят на нарастване е 4.8 %, то през 2019, той е само 1,37 на сто.

Изоставаме сериозно спрямо средните стойности на тези индекси в Европа. Прогнозата на екипа на АИКБ е, че към 2023 година, ако динамиката се запази положителна, сивият сектор у нас да е около 18 %. За сравнение, в момента средният за Европа е 12-15 на сто.

Трите причини, поради които АИКБ изследват проблема:
1. Сивата икономика ощетява фиска –  с около 10 млрд. лева годишно
2. Сивата икономика и корупцията взаимно се подкрепят
3. Сивата икономика води до нелоялна конкуренция

Васил Велев

Тревожният извод е, че при пазара на труда има сериозна концентрация на проблемите на сивите практики, като това е показателят, който бележи сериозен спад спрямо 2018 година, коментира проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“.

Цифрите сочат, че ако през 2018 при неформалната заетост показателят за изсветляване е 65, то в 2019 той пада на 56.9.

Затова при разработената от АИКБ нова методология на определяна на индекса, се разширяват показателите, свързани с трудовия пазар, който се превръща във фокус на композитния индекс.

Разширен е обхватът на индекса, свързан с акцизите на алкохолните напитки, където преди се е наблюдавали само големите производители на алкохолни напитки с данъчни складове, сега към тях са включени и локалните казани. И именно при малките обекти за дестилация се наблюдава концентрация на сиви практики.

Същото е направено и с наблюдаването на акцизите при тютюневите изделия, като към наблюдението до момента на цигарите се включва и тютюнът за пушене. Проф. Петранов цитира ежегодното изследване на „Филип Морис“ на контрабандата, според което контрабандният сектор у нас при цигарите за 2019 година е 2.5 %. Оценките на АИКБ обаче сочат, че сивият сектор при цигарите е два пъти по-висок – 4.5-5 процента, а пък при тютюните е изключително голям – от порядъка на 50 %.

От следващата година АИКБ разширява индекса, като създава нов – „Заетост на светло“, показващ тенденциите директно на трудовия пазар. Предварителните статистически данни показват влошаване ситуацията при осигурените заети, където намалява броят на заетите, които същевременно са и осигурени.
При декларирания трудов ресурс също се забелязва намаление на изсветляването спрямо 2018 година, което означава, че работодателите декларират по-малък от използвания трудов ресурс, а хората работят или без договори, или договорът им не обхваща пълното работно време.

Традиционно, обявяването на индекса „Икономика на светло“ съвпада и с връчване на годишните едноименни награди, организирано от АИКБ. В началото на брифинга председателят на УС на асоциацията Васил Велев посочи в тази връзка, че АИКБ има основание да учреди и антинаграда „Икономика на светло“. Велев изтъкна, че фаворит за нея може да бъде увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година.

Според АИКБ поредното административно повишаване на минималната работна заплата размива приноса на хората в осигурителната система. То води и до ситуацията в някои области, че нискоквалифицираните работници, заради това, че минималната заплата е твърде висока за тяхната производителност, трудно си намират работа и са готови да влязат в сиви практики.

Брифингът на АИКБ завърши с връчването на наградите „Икономика на светло“ в трите категории.

В категорията „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ лауреат на наградата е главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Мотивите – Основните области на анализ, в които работи са макроикономическата политика, публичните финанси и данъчна политика, ефективност на публичното управление и финансиране в образование, здравеопазване и социално подпомагане. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата и изсветляване на икономиката в България. Лъчезар Богданов е активен участник в анализирането и представянето на решения пред широката общественост в страната в областта на микро- и макроикономическите политики.

Статуетката „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“ бе връчена на журналиста от Economic.bg Цветан Петров.
Чрез своите материали той допринася за промяна на обществените нагласи към нетърпимост спрямо „сивите“, нерегламентирани практики. Сред по-важните теми, които е представил на аудиторията на сайта през 2019 г., са: ограничаване на злоупотребите с болнични листове, манипулациите на пазара на електроенергия, фалшификациите на дипломи и шофьорски книжки, контрабандата при горива и цигари.

В третата категория, „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, победител е Министерство на финансите, отдел “Счетоводно законодателство“.
Призът е за промените в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗСч от 1 януари 2020 г. едноличните търговци (ЕТ) не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период, съобразно приети изменения от 2019 г. След изменения от 2019 г. дружествата без дейност подават вече утвърдената от министъра на финансите декларация еднократно съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност.
Направените промени облекчават значително всички собственици и управители на неработещи дружества, като им спестяват време и средства. Облекчават се и процедурите по подаване на декларации за едноличните търговци и дружествата без дейност, като се спестяват време и средства. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците.

Материалът Забавя се темпът на изсветляване на икономиката ни, основен проблем – пазарът на труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сред целите на работодателската организация за популяризиране градивната роля, която бизнесът има в обществото по отношение на подобряване на социално-икономическата среда; споделяне на стимулиращи примери за партньорство в борбата с неформалната икономика с цел поощряване предприемането на действия в тази посока; представяна на водещи личности с активна позиция против сивата икономика, както и стремеж за повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика.

За настоящото издание са номинирани 12 институции и личности в трите категории, от които се излъчват победители.

От категорията „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ за приза спорят:

Министерство на финансите, отдел “Счетоводно законодателство“, за промени в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Сред мотивите на организаторите е това, че „промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците“.

Агенция “Митници”, Министерство на финансите, за промените в Закона за акцизите и данъчните складове, приети от 44-то Народно събрание, които регламентират въвеждането на задължително видеонаблюдение в данъчните складове за производство и складиране на определени енергийни продукти – нефтени масла, като бензин, керосин, газьол. В мотовите за номинацията се посочва, че тези промени ефективно допринасят за борбата със „сивата икономика“ и укриването на средства и ресурси, което позволява да се реализират на широкия пазар реално постъпилите в складовете количества на тези структуроподдържащи суровини за икономиката на България.

Национална агенция за приходите, Министерство на финансите, за същественото изменение в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) от 2019 година, прието от 44-то Народно събрание, което въвежда задължителна регистрация по ДДС в 7-дневен срок, когато е налице най-общо последователно извършване на един тип дейност от свързани лица или привидно несвързани лица, чийто общ оборот надмине 50 000 лв.

КНСБ за Проекта „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“. В изпълнение на проекта е разработено мобилното приложение VOX KNSB, което дава възможност анонимно да се подават сигнали, когато биват нарушавани правата на работещите (по отношение наличие на трудови договори, работно време, заплащане на труда, условия на труд и др.)

Четири са номинациите в категорията „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“:

Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика (И.П.И), за активното му участие в анализирането и представянето на решения пред широката общественост в страната в областта на микро– и макроикономическите политики.

Агенция „Митници“ за постигане на устойчив успех в борбата срещу незаконно произведените цигари и контрабандата на цигари. Приходите от акциз за тютюн и тютюневи изделия през 2019 г. възлизат на 2 735.4 млн. лева като формират 49.9% от общите приходи от акцизи. През 2019 г. се отчита ръст на приходите от 7.9% (199.2 млн. лева) спрямо 2018 г. Количествата на обложените с акциз цигари нарастват с 5.3% (от 13 900.2 млн. къса за 2018 г. на 14 632.8 млн. къса за 2019 г.).

Главна инспекция по труда, за неспиращата работа по отношение на недекларираната заетост.

Софийският арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”. Номинацията се дава за практикувания алтернативен метод за решаване на правни спорове, съчетан с някои електронни иновации.

Четирима са номинирани и в третата категория „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“:

Теодора Трифонова, бТВ, за разследването за къщи за гости, финансирани с европейски средства, които не се използват по предназначение.

Цветан Петров, Economic.bg, Сред по-важните теми, които е представил на аудиторията на сайта през 2019 г. са: ограничаване на злоупотребите с болнични листове, манипулациите на пазара на електроенергия, фалшификациите на дипломи и шофьорски книжки, контрабандата при горива и цигари.

Илина Бисерова, БНТ – водещ и продуцент на предаването „Бизнес.БГ“, за отразяване и анализ на икономическите и обществено-политическите процеси, свързани с формиране и предотвратяване на потенциално „сиви практики“.

Вестник „Банкеръ“ и Бистра Георгиева (главен редактор). В мотивите се посочва, че авторитетният седмичник за финанси, икономика и политика, доказва от 1993 г. насам колко жизнен и устойчив може да бъде високият професионализъм. На своите страници “БАНКЕРЪ” не се притеснява да надниква в задкулисието на финансовата, икономическата и политическата сфера, да брани обществените интереси, да търси виновниците за управленски плиткоумия и грешки, както и да анализира тези грешки.

Церемонията по връчването на наградите ще се проведе в залата на БТА на 15 декември от 11 часа и ще бъде последвана от брифинг, представящ новата стойност на Композитния индекс „Икономика на светло“.
Двете събития ще се излъчват онлайн в сайта на БТА.

Материалът 12 номинирани за осмите награди на АИКБ „Икономика на светло“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.