Това е пагубно и за друга важна цел на градския транспорт – опазването на околната среда и промяната в климата. Публичният транспорт предлага на градовете лесен начин за намаляване на емисиите от парникови газове и подобряване на качеството на въздуха, намаляване на шума и задръстванията.

„Изправени сме пред най-тежката криза в публичния транспортен сектор“, казва Серхио Авейеда, директор по градска мобилност към Световния институт за ресурси и бивш шеф на транспорта за Сао Пауло, Бразилия. „Трябва да действаме спешно.“

Но как трябва да се действа? Транспортните агенции, спасявани от правителствата, се питат докога ще получават финансова подкрепа. Освен това, почти навсякъде експерти по транспорта се опитват да адаптират публичния транспорт към нуждите на пътниците с отварянето на градовете след пандемията.

Засега хората просто не се придвижват толкова, колкото преди. Дори в градове като Делхи, където повечето бизнеси са отворени, много офис работници предпочитат да работят от вкъщи, а университетите все още не са възобновили присъственото обучение. В Париж пък има вечерен час – 18:00 ч.

На някои места страхът от вируса е накарал повече хора да използват автомобили. В Америка продажбите на коли втора ръка, както и цените им, са нараснали значително. В Индия компания, занимаваща се с продажба на използвани автомобили онлайн, е регистрирала огромни печалби през 2020, а стойността на компанията е скочила до 1 милиард щатски долара. На други места пък се наблюдава ръст в продажбите на велосипеди.

Притеснението за бъдещето има два аспекта. Ако пътуващите предпочетат колите пред градския транспорт с възобновяването на нормалния живот, това ще има огромни последствия върху замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове. По-важното, ако транспортните системи продължат да губят приходи, те няма да имат възможността да инвестират в по-ефикасен, сигурен и атрактивен обществен транспорт.

Има разбира се и някои изключения. В Шанхай например, пътуванията с градски транспорт удрят дъното през февруари 2020, но с намаляващия брой заразени и икономическия отскок на страната, пътниците са се завърнали. За много други градове обаче, картината е много по-мрачна.

В Парижкото метро пътуванията в първите два месеца на 2021 година достигат едва 50% от предишните нива. Транспортната агенция, отговаряща за Париж и околностите казва, че са загубили 2,6 милиарда евро през изминалата година и прогнозират, че ще загубят още около един милиард евро тази година. В Амстердам пътуванията в градските трамваи и автобуси достигат около една-трета от предишните нива, а сайтът на транспортната им агенция съветва хората „да пътуват само, ако е абсолютно необходимо“. В Рим пътуванията с метро са по-малко от половината от нивата преди пандемията.

Лондонското метро, една от най-натоварените подземни железници в света, по която по принцип се извършват около 4 милиона пътувания всеки делничен ден, в момента оперира на 20% от капацитета си. Автобусите са по-широко използвани, достигайки до около 40% от нормалните нива. Лондонската транспортна агенция, която е предвиждала бюджетен излишък за 2020-та, от началото на пандемията разчита на финансова помощ от правителството. Те очакват, че ще отнеме поне две години, докато се види масово използване на градския транспорт, с нива от преди пандемията.

„Спадът беше пагубен, ако трябва да бъда честен“, казва Алекс Уилямс, директор за градско планиране към Лондонската транспортна агенция. „Опасенията ни са, че резкият спад в използването на обществен транспорт и по-високите нива на придвижването с автомобил ще се задържат“.

В Индийската столица Ню Делхи метрото отвори врати през септември 2020 година след дълго затваряне. Пътуванията през февруари 2021-ва са 2,6 милиона, в сравнение с 5,7 милиона за същия месец през миналата година. Автобусният трафик се задържа с нива малко по-високи от половината в сравнение с нивата преди пандемията.

Транспортните агенции в Индия и Европа са късметлии, защото получават правителствени субсидии. В градове, които разчитат на частни автобусни компании, бедствието е много по-голямо. В Лагос, Нигерия, цените на частните автобусни пътувания над един километър са се удвоили. В Рио де Жанейро автобусната система, която преди е била хвалена, сега е в развалини. Частната компания, която управлява системата, е съкратила 800 човека и е намалила капацитета за превози с повече от една-трета, поради резкия спад в пасажери от миналия март. Автобусният транспорт е още по-бавен и хаотичен заради шофьорски стачки.

„Никога не съм виждал нещо подобно“, казва Хосе Карлос Сакраменто, лидер на синдикат на шофьорите на автобуси в Рио, който от 5 десетилетия работи в сферата на обществения транспорт. „Не мисля, че някога нещата ще се оправят“.

Властите казват, че се надяват да използват кризата като възможност за пренастройване на системата, като убедят частните компании да бъдат по-прозрачни, а в замяна ще могат да получат финансова помощ от правителството. Маина Селидонио, управителката на отдел обществен транспорт казва, че в крайна сметка Рио има нужда от чист и ефикасен градски транспорт за намаляване на въглеродните емисии, но и за по-чист въздух. „Това не е само екологичен проблем, но и проблем за общественото здраве“, изтъква тя.

Най-голямото предизвикателство пред градовете е да обновят транспортните си системи сега, за да се завърнат пътниците, казва Мохамед Мезгани, управител на Международната асоциация за обществен транспорт. Могат да го постигнат, като регулират пиковите часове на обслужване, разширят бус лентите за по-ефикасно придвижване, или подобрят вентилационните системи, за да гарантират безопасно пътуване. „Градовете, които инвестират сега, ще се справят по-добре, когато нещата се нормализират“, убеден е той. „Хората ще се чувстват по-комфортно, ако пътуват в модерен обществен транспорт.“

Материалът Ковид-19 „свали“ хората от градския транспорт, предизвиквайки икономически и еко щети е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лошата новина е, че тези емисии се увеличават и вече са затоплили планетата с 1.1°C. The Climate Action Tracker извежда два проблема.

Първо, държавите не са си поставили необходимите цели, за да достигнат целите на Парижкото споразумение. Дори и всяка държава да постигне целите си, температурата ще продължи да се покачва с повече от 2°C в следващите 70 гoдини и ще продължава да се покачва и в 22-ри век, а и след него.

Второ, правителствата просто не изпълняват дори ограничените си цели. Всичко, което тези 36 държави са направили досега и всичко, което планират тепърва, само ще намали ръста на емисиите.

Трябва да направим повече от това. За да имаме шанс да ограничим глобалното затопляне до 1.5°C, трябва да намалим емисиите с 50% до 2030 г. и да стигнем нулеви нетни емисии до 2050 г. Нека разгледаме числата.

От 36-те изследвани държави само 2 предприемат достатъчно действия, за да се ограничи глобалното затопляне. Гамбия се е ангажирала да ограничи емисиите си, въпреки че е една от развиващите се страни, които най-малко са допринесли за проблема. Мароко все повече развива производството на слънчева енергия. Всички останали държави търпят неуспех. През 2020 г. правителствата трябваше да се съберат и да актуализират целите си. Засега само няколко са го направили, докато другите са заявили, че ще се придържат към настоящите си незадоволителни ангажименти.

Вярно е, че някои страни не изостават много зад Гамбия и Мароко, например Индия и Кения. Страните с най-развити икономики и с най-големи възможности за иновации и подкрепа на останалите обаче, избягват отговорността да поемат лидерството.

Китай носи надежда с намерението си да компенсира въглеродните си емисии до 2060 г. и с това може да спести на света 0.3°C от глобалното затопляне. Действията обаче остават разединени. Китай е най-големият пазар на вятърна и слънчева енергия, но и на нови електроцентрали, работещи с въглища. ЕС предприема стъпки в правилната посока със Зелената сделка, стимулираща към устойчиво развитие. Но тази сделка все пак не е достатъчна за 1.5°C. Така че има ли надежда?

Ключова мярка е желанието на една страна да използва чисто електричество. То може да позволи на други сектори да намалят или елиминират емисиите си. Повече от 50 държави, 30 региона, 160 страни и 200 бизнеса са се ангажирали със 100% чисто електричество. Дания, Шотландия и Южна Австралия почти са го постигнали, но все още голяма част от света трябва да се ангажира и да ускори този енергиен преход.

Има още добри новини в транспортния сектор. Повече от 20 държави, 5 региона, 50 града и 60 бизнеса вече са преминали към коли, мотоциклети и бусове, 100% без емисии. Норвегия спира продажбите на автомобили на изкопаеми горива до 2025 г. Междувременно, САЩ позволяват производството на автомобили с по-голям разход, като връщат назад стандартите за ефективност на горивото.

Сектори като производството на стомана и цимент, авиацията и корабоплаването, са още по-изоставащи и по-сложни за преход към чиста енергия. Но има и компании за стомана и цимент, развиващи безвъглеродно производство, а Норвегия и Шотландия предвиждат кратки полети без въглеродни емисии.

Имаме нужда от по-амбициозни цели и от много по-амбициозни действия. В следващите 10 г. трябва да преобразуваме ключовите сектори на световната икономика, за да намалим емисиите.

Тези промени ще бъдат трудни, но не невъзможни, защото ще ни предоставят огромни възможности като създаването на милиони работни места.

И не забравайте следния ключов момент: такава промяна ще значи и по-чист въздух, както и по-сигурен и по-стабилен климат за всички.

Материалът Зелената сделка не стига за ограничаване затоплянето до 1.5°C е публикуван за пръв път на Икономически живот.

39-годишният Одлин идва от семейство на рибари и има страст към историята на океана и бреговете, която му показва степента на упадък на океана – част от катастрофалното разрушаване на морския живот през последните няколкостотин години.

Използвайки опита си като инженер, Одлин решава да се опита да преобърне този упадък чрез своята компания Running Tide, базирана в Портланд. Използвайки комбинация от роботика, сензори и алгоритми за машинно обучение, той изгражда аквакултурна операция за продажба на стриди, а в бъдеще и миди. Той използва тази система и за растеж на кафяви водорасли, като целта му е да произведе достатъчно водорасли за изтеглянето на въглероден диоксид от атмосферата. Компанията също така планира да посее стридени рифове и мидени колонии около бреговата линия и да възобнови водораслените гори и морската трева. Това ще помогне на бреговата екосистема, като върне биоразнообразието и подобри качеството на водите.

Плановете на Одлин са част от т.нар. „синя икономика“ – термин, описващ комерсиалната дейност свързана с океаните, моретата и бреговете. Той и други се опитват да докажат, че опазването на океаните, устойчивият риболов и улавянето на въглероден диоксид могат да са в полза на бизнеса, особено с ръста в глобалното корабоплаване, аквакултурите и апетитът за диви морски дарове и риба.

Одлин и екипът му са си построили всичко необходимо – лодки, плувки за стриди, сензори и други, които са с много висока чувствителност към заобикалящата ги среда. Те измерват количеството храна във водата и скоростта на растеж на различните видове и събират тази информация в база данни, която използват за вземането на различни решения – дали се налага да променят храната, да преместят плувките или да сменят вида морски обитатели, които отглеждат. Те също използват дългогодишния опит на около 12 рибари в екипа си, което е огромно предимство за компанията според Одлин.

Дан Уотсън, главен изпълнителен директор и съосновател на SafetyNet Technologies, също е видял ползите от работа заедно с индустрията. Неговата компания строи високотехнологични рибарски мрежи. Те са снабдени с LED светлини, които мигат с дадена честота и яркост, за да обозначат „аварийни люкове“ (дупки с правилния размер) на рибните видове, които рибарите не искат да хващат. Изследвания показват, че подобни LED светлини могат значително да намалят улова на нежелани видове риба в риболовните мрежи.

Според Организацията за храна и земеделие на ООН, около 9,1 милиона тона, или малко над 10% от всичката уловена риба всяка година се изхвърля, като почти половината от това идва от риболовни мрежи. В ерата на прекомерен риболов и промяна в средите на живот заради промени в климата, намаляването на улова на риба и други морски обитатели, уловени погрешка, може да има важни последствия както за здравето на популациите, така и за океанското биоразнообразие като цяло, твърди Уотсън. „Бях още студент, когато започнах работа по този проект и имах идеята, че това ще спаси света“, казва той. „Трябваше да променя мисленето си и да се науча да намирам финансовите аргументи за улова на правилна риба. Така можехме да покажем на екипажите какво могат да спестят от гориво и колко могат да спестят от плащане на глоби“.

Други компании също виждат ползите от работа с групи от индустрията. Whale Safe е инициатива на Калифорнийския Университет, която помага на големи кораби да избягват удари с китове, докато пътуват през пристанища около Лос Анджелис. Програмата е създадена отчасти в отговор на призив от компании за доставки, казва Дъглас МакКоли, професор по науките за океана в Калифорнийския Университет.

Според Националната администрация за океаните и атмосферата, корабните удари са сред водещите причини за смърт сред китовете. 2018 и 2019 са били годините с най-много сблъсъци на Западния бряг на САЩ – общо 27, 22 от които са причинили смърт. Учените предполагат, че реалният брой на китовете, убити от кораби, е много по-висок.

Д-р МакКоли помага на океанските технолози, работещи в Калифорнийския Университет да построят система за детекция на китове в канала Санта Барбара, която комбинира три източника – алгоритъм с изкуствен интелект, който анализира китовите звуци и ги разделя според вида; система за дистанционно наблюдение, която прогнозира локацията на китовете; и наблюдатели на китове, които вписват местоположението им в мобилно приложение. Системата предоставя информация на корабите, които могат да забавят скоростта си, ако шансът да има кит наоколо е голям; това може значително да намали броят на корабните удари. Whale Safe предоставя информация само за тази специфична отсечка на Калифорнийския залив, но д-р МакКоли казва, че планират да разширят дейността си до Сан Франциско и други места в Северна Америка.

Когато корабите намаляват скоростта си, те използват по-малко гориво, което води до по-малко отделяне на парникови газове и други замърсители. Товарните кораби обикновено използват замърсени горива, които отделят вещества като азотен оксид и серен диоксид, причиняващи различни видове рак и астма при хора от пристанищните градове. Само за шест месеца, по-ниските скорости в районите на Санта Барбара и Сан Франциско са помогнали за намаляване на замърсяването с азотен оксид с над 530 тона, и намаляване на емисиите на парникови газове със 17 000 метрични тона.

Спасяването на китовете също може да има огромни ползи за климата, тъй като те снабдяват фитопланктона с хранителни вещества, необходими за растежа му; той от своя страна изсмуква въглеродния диоксид от въздуха, казва д-р МакКоли.

Всеки от тези проекти изисква практически подход за спасяване на океана и умишлено сътрудничество между бизнеса и опазването на околната среда, които исторически погледнато са в противоречие, казва Одлин. „Трябва да поемем по-активна роля за решаването на проблема“, твърди той. „А как се заема по-активна роля? Като построим нещо с мащаб, голям колкото проблема. В противен случай, поколенията след нас няма да ни простят. Все още имаме шанс да променим нещата сега, затова работя със всички сили“.

Материалът Да правиш бизнес, спасявайки океана и климата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Неговите открития, публикувани в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences показват, че най-големият леден резервоар в Северното полукълбо може да изчезне в резултат от сравнително малки покачвания в температурите. Това го прави още по-уязвим към топлинен ефект, причинен от човешка дейност, затоплящ Земята повече, отколкото в който и да е друг период от историята на планетата.

Емисиите от парникови газове от човешка дейност са причинили покачване на глобалните средни температури с повече от един градус от 1880 година. Гренландия губи ледената си обвивка по-бързо, откакто хората са открили земеделието, причинявайки покачване на нивото на океаните с около 14 милиметра в последния половин век. Ако целият лед от острова се стопи сега, глобалните нива на океаните ще се покачат с повече от 6 метра. „Ние не искаме да разбираме какво означава това на практика“, казва Крайст, геолог в Университета във Вермонт. „Това подчертава колко неотложно трябва да променим пътя, по който сме тръгнали в момента.“

Историята на пробата от пръст е почти толкова драматична, колкото информацията, която съдържа в себе си. Тя идва от дъното на ледена маса, взета по време на „Project Iceworm” – провален опит за укриване на ядрени ракети под леда на Гренландия през Студената война. Camp Century в северозападната част на Гренландия е щял да бъде база за американски военен проект, включващ места за пребиваване, хранене и медицински съоръжения, поддържани от ядрен реактор, вкопан в леда. За да прикрие истинските си намерения, Америка изпраща учени да провеждат изследвания в местността. Сред експериментите бил и първи по рода си проект, в който целта била да се извлече леден къс, обхващащ цялата дълбочина на ледената покривка.

„Този леден къс преобърна разбиранията ни за предишния климат на Земята“, казва Крайст. Чрез измерване на видовете кислород във всеки слой лед, учените успели грубо да пресметнат каква е била температурата на средата, когато водата е замръзнала. Анализи на ледени късове от Гренландия и други места по света са позволили на учените да пресъздадат архив на глобалните температури в миналото, стигащ десетки хиляди години назад. Никога обаче не били изследвани 30-те сантиметра пръст от дъното на ледения къс от Camp Century.

Безумието на „Project Iceworm” станало ясно, когато ледът започнал да се мести. Тунелите пропаднали, оборудването било смазано. Ядреният реактор бил бързо разглобен и базата била изоставена. Събраните научни материали били изпратени в лаборатории и никой не помислил за тях отново. Повече от половин век по-късно, Йорген Стефенсен, занимаващ се с изучаване на глетчери, провеждал инвентаризация в хранилището за ледени късове в Университета в Копенхаген, когато попаднал на буркани пълни с пясък, глина и пръст. Любопитството му надделяло и той изпратил пробите за анализ при свои колеги.

Така те се озовали в Университета във Вермонт. Тогавашният докторант Крайст бил инструктиран да прегледа материалите и ако намери интересни фрагменти, да ги изучи под микроскоп. Той прегледал пробите и останал изумен. „Това са пръчки, листа и мъх, замразени от стотици хиляди години“, казал той. Крайст извикал научния си ръководител Пол Биерман, и друг студент в лабораторията. Заедно започнали да подскачат нагоре-надолу, викайки и смеейки се. „Това е най-вълнуващият ден в научната ми кариера“, спомня си Крайст.

Фосилите били изпратени на растителни експерти за по-детайлен анализ, докато Крайст се опитал да определи кога те са били живи. Ранните анализи предположили, че растенията не са по-стари от един милион години, което предполага, че са били живи по време на повтарящите се ледникови епохи. По това време, концентрациите на парникови газове в атмосферата били далеч по-ниски от сегашните и Земята рядко била толкова топла, колкото е сега. „Би било впечатляващо, ако пробите бяха по-стари, но нямаше да е толкова страшно“, казва Крайст. „Това, което намерихме, означава, че ледената покривка била напълно стопена, и нивата на океаните били повишени в климатична система, подобна на нашата.“

Нужни са повече изследвания, за да се определи с точност времето, по което това топене се е случило, казва Крайст. То най-вероятно е станало в период на относително затопляне, в който ледената обвивка бавно е намалявала, подобно на ледено кубче преместено от фризер в хладилник. Сегашното топене в Гренландия наподобява лед, преместен от фризер в печка. А хората продължават да увеличават температурата.

Въпреки това е малко вероятно цялата ледена обвивка на Гренландия да се стопи в близкото бъдеще. „Но ако загреем ледената обвивка с повече от 1.5 градуса, рискът от пълно стопяване става все по-голям“, казва Изабела Великона, експерт по леда в Университета в Калифорния. Фактът, че това се е случило в миналото по естествен път, не ни успокоява, казва тя. Геоложки записи показват пред какви изпитания са били изправени животните и екосистемите поради климатични промени в миналото и предупреждават за това пред какво може да се изправим и ние.

Учени предсказват, че ако светът не намали драстично емисиите на парникови газове, Гренландия може да загуби 35 900 милиарда тона лед до края на хилядолетието. Последвалото покачване на нивата на океаните може да надмине 90 см, което ще причини много урагани и наводнения.

Откритията предлагат интересна развръзка, казва Крайст. Преди повече от 60 години, Американците отишли в Гренландия вярвайки, че могат да покорят леда. Те обаче се върнали със суров урок за крехкостта на човечеството.

Материалът Забравен експеримент от Студената война разкрива лоши новини за планетата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според плановете на H2 Green Steel производството трябва да започне през 2024 г. и да достигне пълния си производствен потенциал от пет милиона тона стомана без въглерод до 2030 г.

Проектът е за 2,5 милиарда евро и е оценен като начало на “зелена индустриална революция“, като обещава да реализира производство без вредни емисии и да ускори трансформацията на европейската стоманена индустрия.

Тъй като производството на стомана е отговорно за 25% от промишлените емисии на CO2 в Европа – което е повече от общите въглеродни емисии на скандинавите заедно и повече от всички полети от ЕС – този проект може да има много положителен ефект върху околната среда.

Проектът ще се възползва и от огромния набор от ресурси в региона. В района Боден-Лулео се намира една от най-големите мини в Европа за желязна руда. Регионът също така осигурява вятърна и хидроенергия.

Очаква се новият завод да създаде до 10 000 нови работни места.

Материалът Производство на стомана без въглерод в Швеция – за първи път в света е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Има обаче един проблем – много голяма част от иновациите за защита на околната среда, с които Норвегия се гордее, са финансирани от пари, спечелени от нефт. Защото Норвегия, освен че е страна с много прогресивни идеи за климата, също така е огромен износител на твърди горива и няма намерение това да се промени в близкото бъдеще.

Норвегия не е единствената страна, която говори за устойчивост, докато в същия момент печели много пари от самия източник на климатичните промени. Великобритания ще бъде домакин на среща на високо равнище за климата по-късно тази година, като същевременно планира отварянето на нова мина за въглища. Канада, самопровъзгласен лидер в борбата срещу климатичните промени, използва пари от данъци за един обречен проект за нефтопровод.

Много държави произвеждат твърди горива въпреки отдадеността им в борбата срещу климатичните промени. Канада, Норвегия и Великобритания изпъкват в тази група, защото същевременно се представят за шампиони в борбата за климата.

Британското правителство твърди, че е една от топ държавите в света в борбата срещу промените в климата. Тези твърдения са верни, защото според международните споразумения всяка държава е отговорна за емисиите на парникови газове, произведени в собствената й територия. Това означава, че Великобритания, Канада, Норвегия, и други страни няма нужда да се притесняват за емисиите, отделени при изгаряне на техните горива, нефт и въглища и изнесени за други страни по света.

Изгарянето на твърди горива произвежда въглероден диоксид, който задържа слънчевата радиация в земната атмосфера, точно както стъклото задържа топлината в парник. Това причинява повишаване на температурата, което от своя страна води до екстремни промени в климата, топене на ледовете и повишаване на нивата на океаните.

Сметката е проста – колкото повече нефт изгаряме, толкова повече въглероден диоксид се отделя в атмосферата, причинявайки по-сериозен парников ефект.

Канада, Великобритания и Норвегия са си задали амбициозни цели – Великобритания и Канада са обещали да намалят териториалните си емисии до нула до 2050 г., а Норвегия иска да е въглеродно неутрална до 2030 г. Това означава, че ако не могат да елиминират изцяло вредните емисии, те ще ги компенсират като премахват въглероден диоксид от атмосферата, например чрез посаждане на повече дървета.

Но фактът, че се споменават само териториалните емисии е много важен. Например, вътрешните емисии на Норвегия за 2017 г. са били около 53 милиона тона. В същото време, емисиите произведени от Норвежки нефт и газ, изнесен за чужбина, достигат 470 милиона тона. Норвежкият министър на климата и околната среда заявява пред CNN, че емисиите от експорт на нефт и газ са за сметка на страните вносители и техните екологични цели. Той обаче твърди също, че Норвегия подкрепя преминаването от производството и използването на твърди горива към възобновяеми енергийни източници.

И въпреки че световните споразумения не могат да спрат държавите да изнасят твърди горива, правителствата ще трябва да се справят с друга, по-сериозна сила – гласоподавателите. Публичното мнение за климатичната криза се е променило в последните години, като виждаме все повече протести на природозащитници по улиците. Пример за това е Великобритания, където двама тийнейджъри обявиха 10-дневна гладна стачка против построяването на първата дълбока мина за въглища от 30 години насам. Построяването на мината бе одобрено въпреки обещанията на страната да спре горенето на въглища до 2025 г.

Джеймс Хансен, един от водещите учени в сферата на климата, написа лично писмо до премиера Борис Джонсън, в което го подканва да премисли плана, описвайки риска премиерът да бъде унизен и очернен от младите хора в страната. Писмото провокира Окръжния съвет на областта Кумбиря да приеме плана за преразглеждане, въпреки че вече три пъти той е бил одобряван от съветниците.

Материалът В „задния двор“ на страните – отличници по зелени решения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Европейската комисия е била принудена да отложи публикуването на подробни правила за прилагане на таксономията на ЕС за устойчиво финансиране заради заплахи от блокиране от страните-членки на Източна и Южна Европа.

Комисията публикува проекта на правила за прилагане на 20 ноември, като нарече предложението “първият в света зелен списък на икономически дейности, насочени към насърчаване на частните инвестиции в зелената икономика”.

Обществената консултация по проекта приключи на 18 декември с повече от 46 591 получени коментари и хиляди страници обратна връзка. В резултат на това окончателното предложение, което първоначално трябваше да бъде публикувано до 1 януари, беше отложено без ясна индикация кога ще излезе.

“В момента колегите оценяват обема и естеството на тази обратна връзка“, каза Даниел Шеридан Фери, говорител на Европейската комисия за банковото дело, финансовите услуги, данъчното облагане и митниците.

“Целта е да се приеме делегираният акт възможно най-скоро, предвид големия брой отговори“, каза той пред EURACTIV, отказвайки да даде допълнителни подробности за очакваната дата на публикуване.

Правилата целят да насочат частните инвеститори към екологично устойчиви компании, като определят подробни прагове на емисиите, определящи коя икономическа дейност може да се счита за “устойчива“. Други категории в таксономията включват “преходни“ и “стимулиращи“ икономически дейности.

Европейската комисия се надява, че това ще даде яснота за това кои фирми са наистина устойчиви и ще предотврати порочната практика продукти да се представят за природосъобразни, т.нар. “зелен блясък”. Целта е да предоставят на инвеститорите ясни оперативни насоки за това кое е зелено и кое не.

Газ: преходно гориво?

Предложението предизвика напрежение сред източните и южните държави-членки на ЕС, които се оплакаха, че в проекта за насоки природният газ е не е отбелязан като преходен,  дори когато замества въглищата в производството на електроенергия.

Полша беше най-критично настроена по отношение на проекта за делегиран акт на таксономията, заяви дипломат от ЕС, запознат с позицията на Варшава.

На 18 декември, денят, в който публичната консултация приключи, група от 10 държави от ЕС представи  на Европейската комисия работен документ, в които изразява своите притеснения.

Съвместният документ “подчертава необходимостта да се поддържа възможността за използване на газ като преходно гориво“, а също така настоява за “възможността за използване на водород от различни енергийни източници“ – не само от възобновяеми източници, каза дипломатът пред EURACTIV.

Документът беше подписан от България, Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия и изпратен до Европейската комисия една седмица след срещата на върха на ЕС, на която държавните ръководители се пазариха до късно през нощта за новата цел за климата за 2030 г.

На тази среща на върха лидерите от източните страни от ЕС се бориха със зъби и нокти, за да утвърдят своя суверенитет при избора на своя собствен енергиен микс – включително природен газ – при изпълнение на новите климатични цели на блока.

В своите заключения, съгласувани единодушно след нощта на напрегнати разговори, лидерите на ЕС потвърдиха този принцип, заявявайки, че признават правото на всяка държава “да вземе решение за своя енергиен микс и да избере най-подходящите технологии за колективно постигане на целта за климата до 2030 г., включително преходни технологии като газ. “

Впоследствие изричното споменаване на газ в окончателното комюнике на срещата беше взето предвид от групата от 10 държави, които заявиха, че исканията им са “в съответствие със заключенията на Европейския съвет през декември”, каза дипломатът.

Риск от “зелен балон“

Изправена пред потенциално вето от блокиращо малцинство от държави-членки на блока, Европейската комисия беше принудена да отстъпи.

Но проблемите на Комисията с таксономията на зелените финанси не идват само от 10-те страни, подписали документа. Почти всяка държава от ЕС или група по интереси са се оплакали от проекта, според добре запознат източник в Европейския парламент, който следи отблизо процеса.

Едно такова оплакване идва от Германия, чието финансово министерство посочва, че само 2% от германските компании, търгуващи с борсовия индекс DAX, ще се считат за “устойчиви“, ако проектът на делегиран акт на Комисията се изпълни в сегашния си вид.

Без повече нюанси в класификацията на компаниите, таксономията рискува да създаде “зелен балон“, който ще принуди инвеститорите да бързат да купуват акции от шепа фирми, които според правилата на ЕС са наистина “устойчиви“, предупреди министерството.

Германски дипломати в Брюксел не потвърдиха или отрекоха предупреждението на финансовото министерство. Посланието обаче бе повторено и от Ив Мерш, представител на Люксембург в изпълнителния съвет на Европейската централна банка.

“Има много индустрии, които не са нито чисти, нито мръсни и те също така набират финансиране на пазара“, каза Мерш, предупреждавайки за “известна пропаст между предвидената цел на [таксономията] и нейната практическа използваемост“.

“Не мисля, че можем да спрем изменението на климата, като задушим цели сектори на икономиката“, предупреди Мерш, като обърна внимание, че таксономията генерира “неустойчив зелен балон, отделен от основните данни“.

Сега Европейската комисия е заета да преработи предложението си и ще представи актуализиран проект на националните представители на ЕС по време на среща на експертната група по устойчиво финансиране, насрочена за 26 януари.

След това окончателният вариант на документа може да бъде публикуван  между края на януари и средата на февруари, разбира EURACTIV. Тогава страните от ЕС ще бъдат изправени пред избор: или приемат проекта без промени, или го отхвърлят.

Опозиция в парламента

Ако обаче Европейската комисия успее да преодолее съпротивата на държавите-членки, тя ще трябва да убеди Европейския парламент, който също има право на вето.

В Парламента също има опозиция. През октомври междупартийна група от 51 евродепутати от източните държави-членки на ЕС написа писмо до Комисията, призовавайки таксономията да осигури статут на “преходно гориво“ за най-ефективните газови технологии.

“Ако критериите за технически скрининг на таксономията изключат съвременното производство на газ като преходно, като определят неосъществими ограничения, общите разходи за енергийната трансформация ще бъдат увеличени в много региони, които трябва да се откажат от въглищата “, пишат евродепутатите.

“Високоефективното производство на газ може да изиграе важна роля за балансирането на мрежата, а централите на газ могат да подобрят качеството на въздуха в градовете в ЕС“, казаха евродепутатите. “Поради това призоваваме Комисията да признае значителната регионална чувствителност в цяла Европа по темата за таксономията“.

Сред 51-те подписали се бяха мнозинство евродепутатите от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и европейските консерватори и реформисти (ECR), включително висши фигури като бившия полски премиер Йежи Бузек. Но тя включваше и евродепутати социалисти като бившия румънски президент Траян Бъсеску, както и няколко центристи като Ондржей Кнотек и Клотилде Арманд (“Обнови Европа”).

Критиките валят и от зелени и левичари, които твърдят, че проектът е твърде плах, особено когато става въпрос за насърчаване на инвестиции в зелено земеделие.

Според  добре запознат парламентарен източник рискът е, че Европарламентът също отхвърля проекта. Двете комисии, отговарящи за таксономията – комисиите по околна среда и икономически въпроси – са близо до осигуряване на мнозинство за отхвърляне на предложението, каза източникът.

Седемдесет и един гласа са необходими, за да се приеме или отхвърли предложението, а вече има 65 евродепутати, които се изразиха против проекта на делегиран акт за таксономия, каза източникът, предполагайки, че прагът от 71 ще бъде лесно достигнат.

“Най-лошият сценарий е, ако проектът бъде отхвърлен“, каза източникът, предупреждавайки, че това “ще повлияе на таксономията още в зародиш“.

***
Заглавието е на редакцията

Материалът Източно вето спря правилата на ЕК за зелено финансиране е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На уебсайта си всеки регион представя напредъка си с помощта на три основни показателя: емисии на парникови газове (ПГ), потребление на енергия от крайния потребител и производство на възобновяема енергия във всеки регион. Графиките показват докъде е стигнал всеки регион при постигането на своите енергийни и климатични цели.

За всеки показател резултатите са разделени на сектори. Например регионът Ил дьо Франс в момента е с 1,6% над целта, която си е поставил през 2017 г. по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове.

По-специално регионът изостава в транспортния (с излишни емисии на парникови газове общо 5,5%) и третичния сектор (+ 10,9%), но значително е намалил своите емисии на парникови газове в индустрията (-18,3% в сравнение с целта) и селското стопанство ( -5,5%).

Следователно уебсайтът дава възможност да се прави разлика между секторите, изискващи по-големи усилия, и тези, които отговарят на целите, определени от всеки регион.

Системата събира данните си от регионалните обсерватории за енергиен климат във всички френски региони.

„Целта обаче не е да се сравняват различните региони“, обяснява Зоуи Лавокат, мениджър за климата на мрежата за климатични действия във Франция. „Освен това не става въпрос да се установи дали различните планове за енергиен преход са съвместими с националните цели“, добавя тя.

Според Адриен Джейкъб, ръководител на проекти в negaWatt, асоциация, ангажирана с енергийната ефективност и развитието на възобновяемите източници, „всеки регион има много специфичен социално-икономически контекст и потенциал за възобновяема енергия“.

Следователно би било много сложно да се искат еднакви усилия от всеки регион или да се сравняват различните постижения на всеки един от тях.

Ерве Льофевр, ръководител на отдела за нисковъглеродни траектории на развитие към Агенцията за екологичен преход (ADEME), който подкрепи създаването на системата, подчертава, че „регионите играят централна роля в управлението на енергийния и климатичния преход“. Сайтът, добавя той, ще бъде важен инструмент за подпомагане на всички играчи участници в този преход на френските територии.“

Изследването на напредъка по сектори въз основа на независими данни трябва да улесни тези сектори да идентифицират къде се намира техният регион на прехода и да адаптират изцяло действията си към специфичните си проблеми.

Материалът Онлайн система следи как регионите във Франция изпълняват климатичните цели е публикуван за пръв път на Икономически живот.