Ветото, което България наложи на започването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония, е неприятно и за нас, и за братята ни от Вардар. Не е никакво удоволствие да си във фокуса на цяла Европа в ролята на екзекутор. И най-лошото – да се чувстваш изолиран, а другите да гледат на теб като на лошия, на грубиянина, на разрушителя.

И за вето трябва майсторлък. България може да извлече много поуки от положението, в което се намира. Първата е, че тя няма приятели в ЕС. Това е потресаващо. Никой, освен Гърция, където тайно ликуват от последното развитие, не разбира българската позиция. Не я разбират, защото не сме я обяснили. Впрочем, не сме я обяснили дори във вътрешен план.

Нашата страна си беше завоювала имидж на поддръжник на разширяването на ЕС със Западните Балкани, ние изсипахме огромен ресурс в срещата на върха на ЕС в София, и на този прекрасен фон абсолютно никой в Брюксел не може да разбере как така изведнъж решихме да бием дузпата на Скопие.

Без съмнение, Скопие си позволява спрямо България абсолютни безобразия. Но кой знае за тях? Дори българските дипломати не знаят.

Със сигурност българските власти са предупреждавали Скопие, а и там сигурно са забелязали решението на Народното събрание от 9 октомври 2019 г., но това по никакъв начин не е било обяснено в Брюксел. Ако има медия, която десетократно да е предупреждавала за това, което ще се случи, на чист английски език, това е EURACTIV. Правили сме го, защото си вършим работата като журналисти, и защото виждахме задаващата се катастрофа. Правителството на Бойко Борисов не направи никакво усилие да предупреди партньорите си от ЕС и европейското обществено мнение за задаващото се вето. Затова България е в ролята на лошите.

Обидно е в ситуацията, в която страната ни е попаднала, симпатиите в ЕС да са на страната на държава извън Съюза, а ние да се чувстваме в този наш съюз като чужди. Не се сещам за подобен случай в цялата история на ЕС. Германското председателство търси компромис като оказва натиск върху София, не върху Скопие. Същото се отнася и за Европейската комисия. Сякаш страната кандидат е България, не Република Северна Македония. Унизително за българската дипломация!

Скопие действително си въобрази, че под европейски натиск България ще отстъпи, недооценявайки вътрешно политическите реалности в страната ни. На 8 декември ще има следващ – и може би последен – шанс за постигане на компромис. След това идва португалско председателство, а тази страна няма нито особен интерес, нито административен капацитет да придвижи въпроса.

В интерес както на Република Северна Македония, така и на България, е да постигнат компромис на 8 декември. А за България е крайно време да се замисли защо няма приятели. И защо в най-братската ни държава ни презират.

Материалът Крайно време е България да се замисли защо няма приятели е публикуван за пръв път на Икономически живот.