За сравнение очакванията на СБ за растеж на Хърватия са +4,7%, при спад от 8,4 през 2020-та, за Полша 3,3% растеж, при спад 2,7%, за Румъния 4,3% растеж, при спад 3,9 на сто за 2020-та.

Докладът отчита, че икономиката на България е била ударена относително леко от предизвиканата от пандемията криза през 2020 г., тъй като се очаква БВП да се свие с 4,2 процента.

Изтъква се обаче, че въпреки сравнително по-либералните локдауни, заради това, че България отчита най-бавния темп на ваксинация в ЕС – само 4,4% от населението, ваксинирано до 11 март – икономическата активност вероятно няма да се нормализира преди есента на 2021 г.

Като най-голям риск за перспективите са епидемиологията на вируса и правителствената програма за ваксинация, изтъкват от Световната банка. Подчертава се, че последното зависи не само от наличността на ваксини и организирането на активен процес на ваксинация, но и от отношението на населението към ваксинацията. Скептицизмът срещу ваксините остава висок и може да намалее само с по-силна кампания за ваксинация, сочи докладът.

Базовият сценарий според СБ предполага, че ваксинацията в България ще набере скорост през второто и третото тримесечия, което постепенно ще помогне за възстановяване на потреблението и увереността на бизнеса. С очакванията за намален процент на инфекция през лятото и засилване на основния за България пазар – ЕС, външните продажби на стоки вероятно ще се възстановят, но се очаква туризмът да остане под нивата отпреди кризата.

Негативните констатации в доклада продължават с коментара, че въпреки силния растеж от средно 3,6% през петте предпандемични години, реалното сближаване на България към средните нива за Европейския съюз (ЕС) е бавно. Страната остава най-бедният и най-неравен член на Съюза. БВП на глава от населението е само 53% от средното за ЕС, бедността е третата най-висока в ЕС, а коефициентът на Джини* достига 40,8% през 2019 г., илюстрирайки ограниченото преразпределение и неефективните социални политики.

Срещу бързото застаряване и намаляването на населението конвергенцията може да се ускори само ако разликата в производителността с останалата част от ЕС се свие значително.

Отбелязва се, че потенциалът за растеж на България също е подкопан от слабостите в управлението и институциите, както се вижда от ниското обществено доверие в институциите, лошото качество на публичните услуги и намалените притоци на преки чуждестранни инвестиции.

Според СБ пандемията е разкрила недостатъци в редица обществени области, включително здравеопазване, образование, социална защита и административни услуги. Недостатъчността на медицинския персонал, нарастващото разделение в образованието по социално-икономически статус, неадекватни и лошо насочени програми за социално подпомагане и бавна дигитализация на административните услуги са сред предизвикателствата, с които правителството все още трябва да се справя, констатира доклада на СБ.

Световната банка коментира, че във фазата на възстановяване най-голямата задача пред политиците ще бъде да осигурят постепенно оттегляне на мерките за подпомагане на населението и бизнеса и оптимално използване на безпрецедентния размер на средства от ЕС – 29 млрд. евро за 2021-2027 г. В бъдеще ключовото предизвикателство за развитието на страната ще бъде преминаването към по-бърз, по-приобщаващ и по-екологичен път на растеж, включително скъпа декарбонизация на зависимата от въглищата и силно енергоемка икономика.

*Статистически модел за паричната разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество

Материалът С тежки упреци Световната банка намали прогнозата си за растеж на българската икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.