На фона на отпуснатите през декември разходи с постановления на Министерски съвет (ПМС) в размер на 1,6 млрд. лв. през 2019 г. и над 1,9 млрд. лв. през 2018 г. допълнителните разходи през последния месец изглеждат направо скромно. С ПМС до 22 декември са гласувани разходи в размер на 932 млн. лв., въпреки че до края на годината има още три работни дни и не е изключено тази сума да набъбне след извънредно заседание през следващата седмица.

Прави впечатление, че през тази година липсват големи единични плащания, каквито се наблюдават през предходните години, а допълнителните разходи са за сравнително по-малки суми и част от тях е свързана с последствията от пандемията от коронавирус. През предходните години такива разходи включват:

2018

• Автомагистрала „Хемус“ – 1350 млн. лв.;
• Общини – 146 млн. лв.

2019

• Автомагистрала „Хемус“ – 483 млн. лв.;
• Ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа – 280 млн. лв.;
• Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – за погасяване на възмездна финансова помощ, отпусната от бюджета през 2016 г. – 208 млн. лв.;
• Общини – 136 млн. лв.

През тази година единствените по-големи пера до момента са допълнителните 264 млн. лв. за общините (виж тук ИПИ) и отпуснатите 150 млн. лв. за Министерството на здравеопазването на заседанието от 22 декември. При допълнителните разходи преобладават непредвидените такива, които през декември 2020 г. са в размер на 786 млн. лв. в сравнение с 1361 млн. лв. през 2018 г. Предвидените средства, които по необясними причини се отпускат чак в края на годината, са в размер на малко над 100 млн. лв. в сравнение със 110 млн. лв. през 2018 г. Преструктурирането на разходите обхваща само 25 млн. лв. през тази година в сравнение със 125 млн. лв. през 2019 г.

Част от обяснението може да се търси в двете бюджетни актуализации и двата пакета от мерки за справяне с последствията от пандемията, които бяха приети през годината, т.е. допълнителни разходи вече са гласувани. Въпреки това бюджетното изпълнение до октомври и допълнителните разходи през декември навеждат на мисълта, че очакваните консолидирани разходи за 2020 г. в размер на 48,1 млрд. лв. вероятно няма да се изпълнят, което може да доведе и до по-нисък от прогнозирания дефицит. Както и в други години, най-значителен е рискът от неизпълнение на капиталовите разходи и тези за текуща издръжка, които вече бяха ревизирани надолу. Съдейки по бюджетното изпълнение за първите десет месеца на годината и гласуваните допълнителни разходи през декември може да се очаква преизпълнение на разходите за заплати.

За сметка на сравнително по-ниските допълнителни разходи през декември се завръща една стара практика на трупане на бюджетни задължения за следващи години. Аналогията на този подход е прословутото обяснение на първия кабинет „Борисов“ за тежкото наследство от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета. През декември таванът на тези ангажименти се увеличава с близо 1,4 млрд. лв., като около 1,3 млрд. лв. са по бюджета на Министерството на отбраната. Основната част от тях е свързана с инвестиционната му програма и по-конкретно проектът за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”, който беше подписан договор в началото на ноември. С втората актуализация на републиканския бюджет през 2020 г. се увеличава и таванът на ангажиментите за плащания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 424 млн. лв. на 2 546 млн. лв. Такива договори включват тези, които Агенция пътна инфраструктура възлага на държавната компания „Автомагистрали“.

Равносметката е, че през декември правителството отпуска допълнителни разходи в размер на около 932 млн. лв., а за последните два месеца се увеличава и възможността за поемане на допълнителни ангажименти за плащания през следващите години в размер на близо 3,5 млрд. лв., включително 2,1 млрд. лв. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството и 1,3 млрд. лв. за Министерството на отбраната. Основната част от тези допълнителни ангажименти не изглежда да е обезпечена с финансиране, което означава, че ще се разчита на бюджета за следващата година, а само през 2021 г. очакваният дефицит е 4,9 млрд. лв. и образно може да се каже, че поне половината от него може да бъде формирана от тези ангажименти.

Предвид продължаващата несигурност пред икономическото възстановяване, продължителността на т.нар. втора вълна на пандемията, последствията от противоепидемичните мерки и ред други обективни и субективни обстоятелства, би следвало правителството да е консервативно по отношение на нови разходи. Разбира се, връщането към средносрочен и дългосрочен икономически растеж оправдава запазването на разходи, насочени към подобряване на инвестиционната среда, насърчаване на частните инвестиции, стимулиране на откриването на нови работни места и повишаване на квалификацията на работещите. Това обаче трудно ще стане с нови разходи за отбрана и магистрали.

Материалът Завръщането на „скрити договори по чекмеджетата“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.