От факта, че хората са много различни следва, че ако се отнасяме с тях еднакво, резултатът трябва да бъде неравенството в действителното им положение и че единственият начин да ги поставим в равно положение би било да се отнасяме към тях по различен начин

Фридрих фон Хайек (Конституция на свободата, 1960, с. 87)

Не е нарочно, но обсъждането на проекта за нова „Националната стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите 2021-2030 година“ приключи в навечерието на Циганската Нова година. Както е известно, тя се пада в деня на Нога година по стар стил и съответно в деня на св. Василий 14 януари. Общността смята този светец за свой покровител.

Новата стратегия не е подарък. Просто изтече срокът на старата в края на миналата година. Нейното съдържание, заедно с отчетите за изпълнението й, може да бъде намерено на страницата за обществено обсъждания на правителството.

Равенство и справедливост
От предишния преглед би следвало да е ясно, че неравенството между ромите и другите етноси в България не е резултат на еднакво третиране. Защото те често се оказват без гражданска регистрация и неуредени права на собственост. Оттук за тях, обществото и икономиката следва неблагоприятното обстоятелство, че неравенството не е естествено, а изкуствено. Проявление на това обстоятелство са разликите между различните хора и общности. В нашия случай – легитимното притежание на собственост и достъпът до възможности, които сиромахомилската политика има претенция да осигури на всички.

В този смисъл бедността и изпадането „извън заетост, обучение и образование (ИЗОО)“ само привидно може да е индивидуален избор. Всъщност онова, което се знае е, че този избор е с голяма вероятност следствие на неравенство пред закона.

Хайек продължава горната си мисъл по следния начин: „равенството пред закона и материалното равенство са не само различни, но са в конфликт помежду си; и можем да постигнем едното или другото, но не и двете едновременно“. Иначе казано: равенството пред закона ще запази естествените неравенства в действителното обществено и материално положение на хората и обществените групи.

Смисълът на стратегиите
По повод ромите и всички останали Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и Хартата за основните права в ЕС изискват не материално равенство, а равенство пред закона.

Както стана дума в първата статия, целта на заявените инициативи по включването на хора и обществени групи в обществения и стопанския живот би следвало да бъде именно равенството пред закона. А след като то е постигнато, всеки би следвало да е свободен да избере дали да се „изключи“ или „включи“.

Националните стратегии за „ромски“ политики оставят този замисъл на последно място. Тази от 2012 година има за цел това да бъде постигнато, но към 2020 година няма признаци целта да е била изпълнена.

За удобство проблемът с равенството и „дискриминацията“ в проекта за нова стратегия е споменат 21 пъти. А проблемът с гражданската регистрация – един път. В никой един контекст на споменаване няма и сянка от опит за анализ. А решаването на проблемите с регистрацията и собствеността в новия проект изобщо не присъстват. (В предишната те бяха формулирани като цели.)

В повечето от контекстите става дума за това какви са международните ангажименти, принципи, комисии и абстрактни ценности, свързани с осигуряване на равенство пред закона (отсъствие на дискриминация). Няма факти или позования за състоянието на проблема в България. Изглежда авторите са предпочели да не споменат нито един от множеството анализи по темата, изготвени от български или международни организации. Проблемът със собствеността на ромите е разпознат от комисарката на Съвета на Европа по човешки права от ноември 2019 г. (публикуван е през март 2020 г.). В този доклад той е анализиран на три страници, посочени са обзори и източници на информация от 2015 до 2019 година. Посочени са и нарушени конвенции, дела срещу България и (неприемлива) местна съдебна практика.

По повод равенството пред закона проекто-стратегията споменава само фобии – страх от бедните, от другите, от чужденците. Не че няма такива, но никоя стратегия не е упражнение по социална психиатрия.

Всъщност, стратегията за ромите е пряко свързана с други стратегии – за преодоляване на бедността и неравенствата, увеличаване на заетостта и т.н. Това са основните. Изобщо стратегиите, казват колеги наблюдаващи финансирането им, били над 200. Не знам дали е вярно. Ромската и всички останали стратегии биват конкретизирани от поне няколко министерства. Например, Министерството на регионалното развитие и благоустройството има стратегия за ромските жилища. (Същото е с три други министерства, а това на вътрешните работи е обучавало полицаите.) Освен това всяка област има своя стратегия за ромите.

Но наличието на много стратегии означава, че няма стратегия. В повечето случаи стратегиите нямат друг смисъл освен някакво съобщение за чужбина и намиране на причини за кръстосано субсидиране да дейности по европейски и местни бюджетни програми.

В новия проект за ромска такава не е направен дори опит за отчет и връзката с изпълнението на стратегии по бедността, заетостта и образованието. Събрани на едно място, отчетите по всички ромски стратегии, както и споменаването на ромите в другите стратегии, доколкото мога да преценя, би съставило документ от около 2 500 страници.

В тях има много факти и подробности. Но едва ли някой може да разбере какво от стратегиите и изпълнено, защо не е изпълнено, ако не е изпълнено и защо е изпълнено (ако е изпълнено).

Разбира се, това е проблем за смисъла на стратегията.

Той е „решен“ по няколко начина: новата стратегия е наречена „рамкова“ (предполага се, че ще има много конкретизации и екшън планове), тя е по-кратка от предишната – 30 вместо 60 страници и на 20 от тях става дума за споменатите конвенции, комисии, принципи и ценности.

Десет други липси
По-конкретно става дума за следните очевидни особености на документа.

1. Изключително странно е, че в документа не се използват последни статистически данни (понякога препращането е към резултатите от Преброяването от 2011 година, макар да има актуална статистика от наблюденията на домакинствата, работната сила и т.н.) или данни от изследвания на български институти и анализатори, където проблемите са относително точно дефинирани, качествено и често количествено.
2. На практика липсва икономически и бюджетен анализ. В частност липсва дори опит за представяне на ползите и разходите от ромското включване. (Макар всички налични анализи да показват значително превишаване на първите над вторите и да се асоциират ясно с т.нар. в икономиката „положителни външни въздействия“.)
3. По странен начин пандемията от COVID-19 се споменава само абстрактно, като риск от влошаване на социално-икономическото положение на ромите, но няма опит за оценка на риска. Макар да е налице достатъчна статистика – от Агенцията по заетостта, НСИ, НАП и други източници. Дори според международни (например на Световната банка или ЕС) оценки на ефектите от външни отрицателни въздействия на пандемията върху малоимотни слоеве на населението е логично да бъде направен изводът, че
4. Крайно бедните (според класическия критерий от 1.9 щатски долара на ден) в България ще се увеличат два пъти – от около 1% от населението в началото 2020 г. до 2-2.5% през пролетта на тази година;
5. Това връща страната в положението от 2015 година;
6. „Новите крайно бедни“ (термин на Световната банка) ще са предимно роми и български турци, като ромите в тази група ще са два пъти повече от турците и 4-5 пъти повече от средния брой за страната.
7. В областта на заетостта не са отчетени известни факти от рода на това, че новите безработни в някои области до 80 или 90% са роми (при 35-40 заявен недостиг на работна сила средно за страната или за съответните области). Вероятно е този проблем да е тясно свързан с недостатъци на сътрудничеството на Агенцията по заетостта с деловите среди, с регулирането на минималната работна заплата и пр.
8. В областта на здравеопазването в извънредна епидемиологична обстановка не са използвани вероятно налични данни за заболеваемостта по етническа принадлежност или поне по общини; поради много причини този показател може да е по-малко рисков, коректното формулиране на проблемите на е онова, което трябва да търси тази стратегия.
9. Тук липсва каквато и да е идея за решаване на проблема със здравното осигуряване на ромите: неосигурените при тях са три пъти повече от средното за страната. Проблемът е свързан и с осигуряването за старини (въпреки че доживяването до пенсионна възраст е сравнително по-рядко), и с регулирането на пазара на работна сила, минималната работна заплата и трудовите договори.
10. В областта на образованието от края на октомври са налични конкретни данни и анализът им от Института за изследвания в образованието към МОН. Те дават ясна представа за дела на непокритите от мероприятията за дистанционно обучение ученици от малцинствата и за причините това да се случва.
11. Част от тези причини са в жилищните условия, друга – в образованието на родителите, трета – в техните доходи. Тук и по всички други конкретни области, не е напълно ясно по какъв начин ще се осигури системен подход, как решаването на предизвикателство в образование ще се свърже със състоянието на жилищните условия, макар статистиката на НСИ за домакинствата с „материални лишения“ да е доста надеждна.
12. При жилищните условия и дискриминацията няма анализ на данните за разрушаването на жилища, нито изобщо на правата на собственост на ромите. В последната област практиката е от 1991 г., със забележителни и общополезни успехи. Но придобиването на такива права замира след 2008 г. То е един от приоритетите на предишната стратегия. В този проект темата изобщо не е засегната.
13.  Същото се случва и с проблема за гражданската регистрация на ромите. Той е налице от 2011 г., споменат е в предишната стратегия, а в тази ясно е заложен отказ от неговото решаване. Става дума за 75-80 хиляди души (по-реалистично е да са 80), които поради тази проста причина не могат за бъдат част от никаква политика за интеграция или подпомагане.

И три недоразбирания „на Хайек“
В самото начало проекто-стратегията посочва, че тя се опира на определението „ром“, което е известно от статистиката като „онези граждани, които се самоопределят като роми“. Но това разбиране не отчита:

1. Че самоопределянето може да е следствие на неблагоприятен (или благоприятен) обществен и правораздавателен климат;
2. Че част от европейските документи (включително тези за човешки ресурси и социално включване), върху които проектът заявява, че се опира, оперират оценки на дела на ромите в населението на страната почти два пъти по-високи от броя на самоидентифициралите се роми пред НСИ и други държавни органи;
3. Самият проект посочва това като проблем – общ (на с. 2) и конкретен, във връзка с работата на бюрата по заетостта (на с. 13).

В този и други правителствени документи се борави доста свободно с термина „маргинализация“. Например на едно място се казва, че „изключените и маргинализирани ромски общности са изложени в опасно голяма степен на отрицателни социално-икономически въздействия и последици за здравето“. Подобни твърдения има на шест места в проекта.

Очевидно е, че самият термин може да има и отрицателни социални конотации. Но по-важното е, че при социалната изолация и маргинализация има три групи причини:

1. Те се случват при съзнателен и доброволен избор на отделния човек или семейство (като само-изолация или само-маргинализация);
2. Или са следствие на непредвидени и не зависещи от никого обстоятелства (пандемии, природни бедствия и пр.);
3. Или се получават в резултат от външна на отделния човек обществена принуда.

Следва продължение…

Материалът Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво) е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Но мнозина през октомври се възмутиха, че по време на обсъждането на върховенството на закона (а не на човека) в България депутатите от европейския парламент споменаха и положението и отношението към ромите.

Background

Уводът към НСИР посочва, че става дума за продължение на политическите замисли от Десетилетието на ромското включване (2005-2015 г.). Аз бях скептично настроен и публикувах трилогия, опитвайки се да внеса известен реализъм в политиките спрямо ромите и ролята им в съвременната история на България, анализирайки „Благодатната роля на „циганина“ във времето на късния социализъм“, приносът му за прехода към капитализъм и значението му като културтрегер и политически деятел.

Без никакъв успех.

Но НСИР имаше и има амбиции отвъд споменатото десетилетие. Например, да бъде част от националната програма за реформи (т.нар. „Европа 2020“), да „кореспондира с международни стандарти в областта на правата на човека и правата на лица, принадлежащи към малцинствата, към международни инструменти на ООН, отнасящи се до зачитане на правата на човека, към които Република България се е присъединила: Международен пакт за граждански и политически права, 1966 г. (в сила за Република България от 1970 г.); Международен пакт за икономически, социални и културни права, 1966 г. (в сила за Република България от 1970 г.); Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, 1966 г. (в сила за Република България от 1992 г.); Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, 1979 г. (в сила за Република България от 1982 г.); Конвенция за правата на детето, 1989 г. (в сила за Република България от 1991 г.), и др.“

Този увод към стратегията всъщност заявява с известно преувеличение, че България от комунистическо време се е отнасяла добре с човешките права независимо от раса, етнос, вяра и занятие.

По-важното е, че НСИР претендира да приложи поне три части от правото на ЕС: Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и Хартата за основните права в ЕС. Те са условие за членство в Съюза. Хартата до 2009 г. не носи обвързващ характер, но след това има такъв.

Иначе казано, „циганският въпрос“ не е измислен от ирландските или северните леви, европейските либерасти, джендъри, соросоиди или социалисти в Европейския парламент. Нито пък от Брюкселски еврократи и колонизатори.

Еврократите през 2014 г. казват, че за периода 2014-2020 г. България ще получи общо 7.2 милиарда евро (по текущи цени), от които 5.1 милиарда евро от Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Най-малко 28.7% от тази сума ще бъдат изразходвани за ЕСФ, като поне 20% от тях ще бъдат насочени към насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността. Последната сума също може да бъде оползотворяване от политики, свързани с ромите.

Иначе казано, става дума за 2.9 милиарда лева за периода или по 417 милиона на година за социалното приобщаване и борба с бедността. Не само на ромите.

НСИР предполага, че ще се актуализира редовно с планове за действие и годишни отчети. Последният е от 2017 г. и е 1 215 страници. На практика никой не ги е чел, но те са много подробни и крайно неинформативни.

НСИР оставя впечатлението, че основният й замисъл е да създаде впечатление, че нещо се прави.

В новия План за възстановяване и устойчивост има много пропуски, но ромите вероятно са най-важният в едно с върховенството на закона. Тук няма скоро да има подобрения. Но планът постепенно ще обрасне със стратегии за ромите.

Затова аз ще се върна към опита си от началото на десетилетието на ромското включване и ще се опитам за разкажа политическите пристрастия спрямо ромите, ролята и мястото им в настоящия стопански живот и общите икономически и бюджетни ползи, ако повечето роми все пак се окажат част него.

Underground: страстите спрямо ромите през 2020

Еврократите отчитат в горните сметки, че ромите са над 10% от населението. Такава е оценката на Съвета на Европа. Според НСИ те са под 5%. Защото НСИ може да брои само онези, които се самоопределят като роми. 10 процента обаче е по-близо до реалността. Но не малка част от циганите предпочитат да не казват или не смятат, че са такива.

Така част от обществените страсти се превръщат в статистика.

На втория ден след обявяване на извънредното положение заради Ковид-19 през март тази година ромски квартали в София и поне четири други града бяха подложени на апартейд и караулно наблюдение, без каквото и да било основание. А в Бургас една махала бе полята от въздуха с три тона дезинфектант сякаш там живеят бръмбари или скакалци.

Коментаторите на местния политически климат, с редки изключения, не обърнаха внимание на тези епизоди. Но ромите протестираха и международната преса оприличи техните възвания на тези от демонстрациите Black Lives Matter в САЩ.

За разлика от САЩ обаче тук антициганските настроения се подклаждат от политици и активисти, а тяхната реторика се корени и търси от доста широко обществено подсъзнание. В него циганите са точно толкова мразени, колкото македонците са смятани за българи.

През 2018 г. Европейското изследване на ценностите под ръководството на проф. Георги Фотев (EVS) показа, че 66.6% от анкетираните не биха приели ромите като съседи. Това негативно настроение е общо за всички възрасти, образователни слоеве, религия и професионални групи (само работещите в НПО сектора са на противоположното мнение).

По-интересното е негативното отношение към политическата (електоралната) принадлежност: негативизмът спрямо циганите (над 65%) е по-силен сред избирателите на управляващата коалиция на ГЕРБ и Обединени патриоти – съответно 70,2 и 66,2%. Симпатизантите на ДПС и либералните партии извън парламента също са крайно отрицателно настроени спрямо ромите (съответно с 63.4 и 61.3%)

За сравнение – ето как пак според това изследване изглежда неодобрението към други малцинствени групи.

Последният доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), публикуван в края на септември, обобщава информацията за подобни антицигански инциденти от целия Съюз: българският раздел е по-голям от разделите за други страни. Пред България е само Унгария.

България дежурно и без много разбиране на причини и факти е наричана от международните медии „най-бедната страна в Европа“. Но самочувствието на хората тук е различно. Както установи Изследователският център Pew през 2018 г., гражданите на България смятат, че (69% са на това мнение) са по-добри от повечето нации в Европа по отношение на културата, само гърците (89%), грузинците (84%) и арменците (83%) имат по-високо културно самочувствие от българите. Смята се, че всички останали са по-ниски от тези хора. Подобни на българите в това отношение са руснаците – 69%, босненците – 68%, румънците с 66% и сърбите – 65%.

С изключение на поляците (55%) и норвежците (58%), хората от всички останали европейски страни имат много по-скромна, безспорно реалистична и толерантна представа за това какво представлява съвременната им култура и за това какъв е техният собствен принос за нейното превъзходство: за всички тези страни илюзията за него е настроение на 40 или по-малко от 40% от населението.

През януари 2020 г. изследването на Алфа Рисърч и проф. Евгения Иванова потвърди установеното от EVS през 2018 г.:

• – 82.3% от населението на България не би приело циганин като съсед или партньор,
• – 97% не биха се съгласили да имат ром за „шеф“,
• – 90.6% биха предпочели да нямат приятел ром,
• – по-малко от 1% от българите биха се оженили за ром,
• – повече от 47% предпочитат да не живеят в една и съща държава с циганите (въпреки че 51.2% приемат този факт).

Политическият резултат

На този фон не е случайно, че изпълнението на НРИС не е отчитано от 2017 г. Причината е в „реалната политика“.

Управляващата коалицията през 2017 г. няма общ подход към ромските въпроси. След изборите от 2017 г. водачите на патриотите смекчиха антициганизма в публичните си изяви и само от време на време излъчваха своето неглижиране и мълчалива омраза към ромите. Преди общинските избори през 2019 г. той се появи отново за кратко в медиите. И сега през втората половина на ноември възкръсна в контекста на обществения дебат за майчинството и детските надбавки.

Във всичко останало без НСИР поведението на правителството наподобява това на властта от края на 1980-те, когато тя се преструваше, че роми в България не живеят.

Планът за възстановяване за 2021-2025 г. не споменава ромите. Но е много вероятно това положение да се промени. Отново под въздействието на реалната политика и по повод изборите, и по повод техниката за достъп до програми на ЕС.

***
Следва продължение…

Материалът Коледно четиво за цигани и техните врагове (част I) е публикуван за пръв път на Икономически живот.