Колко пари е струвало ромското „включване“

Търсенето на информация по този повод е сложно археологическо упражнение.

През лятото на 2019 г. НСИ обяви, че ще въведе нови методи за измерване на „бедността и подобрено включване на уязвими групи“. Нововъведението е за около 2 млн. лв., финансира се от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, провежда се в сътрудничество с Агенцията за фундаментални права на ЕС. Засега последните публикувани данни за „включването“ са за 2018 г. Новата схема на НСИ за уязвимите групи, ако Институтът изчака края на проекта, без да я приложи например при преброяването тази година, ще са известни през пролетта на 2022 г. Известна представа за помощите по „включването“ дават отчетите на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Последният е за 2019 г.

Засега обаче по темата публично се обсъждат повече митове, отколкото данни и информация. Теодор Спасов публикува обстоен преглед на тези митове към 2016 г. и ги опроверга. Това не промени нито обсъждането, нито политическите заклинания за „маргинализирано малцинство“, нито политиките. Непосредствено икономическо измерение имат митовете, че ромите „живеят от социални помощи“, „не желаят да работят“, „още по-малко да учат“, „женят се рано и раждат много“.

Статистическата проверка ще е налична с много голяма точност след преброяването на населението от НСИ. Засега все пак е известно следното.

• През 2019 г. месечни помощи, според отчета на АСП, по линия на „лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен (от Министерски съвет – бел. авт.) диференциран минимален доход“ са получили в цялата страната средно на месец 23 699 лица и семейства. Сумата е в размер на 28 248 343 лв. Това става по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане, който обхваща 11 категории български граждани – от самотни родители (или настойници) на невръстни деца до самотни пенсионери без пенсия.
• Тези помощи, казва отчетът, са достъпни „след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост“. Не защото бенефициентите принадлежат към някаква група. Иначе казано, ако предположим, че всички облагодетелствани са били роми сумата, която те би трябвало да са получили е малко над 28 млн. лв.
• След 2014 г. Европейската комисия предвиждаше следните пътеки и размери на финансирането на ромското включване у нас. От общо планираните до 2020 г. трансфери от 7.2 млрд. евро, 5.1 млрд. са от Европейския социален фонд (ЕСФ) и 2.1 млрд. от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), като комисия вярва, че „най-малко 28.7% от тази сума ще бъде изразходвана чрез ЕСФ, като поне 20% от тази ще бъде насочена към насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността“ и че „последната сума също може да бъде от полза за мерките, свързани с ромите ”. Това означава, че планът за използване на средствата от ЕС преди COVID-19 е равен на общо 290 млн. евро (или 570 млн. лв.) за целия период или 80.8 млн. лв. на година.
• Освен това споменатите по-горе три страни, финансирали НСИ за периода от 2014 до 2021 г., са заделили по около 10 млн. лв. на година „борба с бедността и насърчаване на местното развитие и подобряване на условията на живот за ромското население“.
• Поради икономическия растеж, повишаването на временната, постоянната и дори субсидираната заетост и доходите от заплати, разпространената сред ромите временна и постоянна трудова миграция (която впрочем се обърна през 2020 г. и преводите от чужбина намаляха повече от десет пъти) много хора напуснаха групата на лицата, отговарящи на условията за социална помощ и приобщаване. Това обяснява защо според отчетите на АСП през 2019 г. броят на подпомогнатите намалява с 16%.
• Но това е и една от причините между 2014 и 2018 г. бюджетът за социална защита да регистрира редовни и значителни излишъци, а централният бюджет – ефективни излишъци от средно 1.1 млрд. лв. годишно (приблизително 1% от БВП за 2020 г.). В този контекст бюджетът за социално включване за 2014-2018 г. по данни на НСИ е 1.4% от общите плащания за социална закрила (или около 20% от годишните излишъци на фиска). За периода от приемането на предишната ромска стратегия (2012 г.) общият бюджет за социални дейности се увеличава от 12.3 до 18 млрд. лв. през 2018 г. Повече от половината от тези средства винаги са трансфер към ДОО за пенсии. Социалните помощи са между 125 и 145 млн. лв.

От казаното може да се направи изводът, че разпределението на субсидии към ромите вероятно е незначително, но и че с позоваване на „ромското включване“ могат да се генерират значителни средства за преразпределяне.

В проекта за нова стратегия по този повод, както и в отчетите за изпълнението на старата, няма нито ред отчет за общите изразходвани суми и на ефектите от тези разходи.

Какъв е резултатът[i]

Както стана дума, съставителите на стратегии не обичат да се позовават на български анализи на съществуващото положение. Така е и тази област.

Преди малко повече от година колегата Майя Грекова публикува най-подробното засега изследване на това „какво е сбъркано с политиките за „интеграция на ромите“ в България“. Нейният анализ е най-подробното и обективно изследване на политиките по повод „включването“ на ромите в образованието и благоустройството. Тук, в допълнение на казаното по повод бедността, аз ще посоча само някои факти и текущи развития, които просто не е редно да останат без обсъждане.

Здравеопазване и продължителност на живота
Голям брой роми не са здравно осигурени, последното преброяване на НСИ (2011) констатира, че неосигурените мъже роми са 59%, а жени – 57%. Това е три пъти по-висок процент от средния за страната (19-20%). Няма причина да се смята, че положението се е променило след 2011 г.

Подобна е ситуацията и с пенсионното осигуряване: изчисляваме неосигурените роми с Държавен пенсионен фонд на 65% (докато средният процент е 49%) по данни НСИ за 2019 г.

Продължителността на живота се подобрява. Но експертната оценка е, че ромите живеят между 10 и 20 години по-малко. Това е с 15 години по-кратък живот според оценката на Институт Отворено общество от 2008 г. За същия период средната продължителност на живота в България се е увеличила с около 4.5 години между 2000 и 2019 , от 71.6 на 75.7, средно съответно за мъжете и жените.

• Работоспособните, по-младите и по-образовани роми напускат страната, за да работят в ЕС, по-малко активните, по-възрастните и по-малко образованите остават в България.
• Няма данни за етническа смъртност, но данните на НСИ за 2019 г. показват, че най-високите показатели (21-22 на 1000 жители) са регистрирани в областите с концентрация на роми – Видин и Монтана.
• Ако вземем най-ниската и най-високата оценка на продължителността на живота на ромите спрямо средната за страната (10 и 20 години), „дълголетието“ и трудоспособната възраст на ромите съвпадат – 65 години. Много е вероятно много малко роми да живеят с пенсия. Но те финансират получаващите пенсии от ДОО. Нека напомня: над 50% от всяка пенсия се финансира от данъкоплатците.

Стареенето на населението води до по-малка производителност на икономиката. Всъщност, през последните 8-9 години тя вече стагнира в сравнение с годините преди предишната рецесия от 2008-2009. Нарастващият брой на застаряващото население и намаляващият брой младежи на възраст под 20 години правят неизбежното: здравната и пенсионната системи страдат от отрицателна разлика между пенсионните/здравни вноски и изплащаните обезщетения.

Включването на ромите в работната сила е един от ключовите, ако не и единственият вътрешен ресурс, който може да смекчи предстоящите недостатъци на тези системи, поддържани с данъци.

Заетост и благосъстояние
Според критерия за риск от бедност (60-процентов праг на медианния доход – в края на 2019 г. – 22.6% от населението), броят на „новите“ бедни ще се увеличи с 1.3 до 26.4% от българските граждани (както и при връщането на параметрите на крайната бедност, това пак до нивото на 2015 г.). За ромите това положение ще е поне два пъти по-тежко.

След 2012 г. съотношението на формална – неформална заетост при ромите остават непроменени до началото на 2020 г.: над 40% от трудоспособните роми са наети на работа по дългосрочен договор, 20% нямат официални договори, 12% – сезонни и 2% – договор на непълно работно време.

В резултат на рецесията от COVID-19 някои положителни развития в заетостта ще изчезнат: правителството прогнозира 6-6.5% безработица през 2021 г. (което също е нивото от 2014-2015 г. или 2007 г.). За ромите и може би за българските турци тези печалби ще бъдат почти обезсилени.

В някои ромски области на страната почти 80% от новорегистрираните безработни са роми, равнището на безработица е 45%, а нивата на незастраховане за старост и здраве остават непроменени.

Възрастните роми обикновено са без стабилен дългосрочен трудов договор и е вероятно безработицата сред тях да е около 30% – това е подобрение от 2010 г. (когато безработицата сред ромите е 40%). Това подобрение обаче не е намалило значително процента на ромите под прага на бедността. В споменатите области това се случва въпреки 35-40-процентния недостиг на работна сила (според изследванията на предприятията).

Образование и дигитално изключване
Хората с висше образование много рядко падат под прага на бедността – през 2018 г. те бяха 6.2, а през 2019 г. – 2.4% от населението. Рискът от бедност за хората с основно или без образование е 28 пъти по-висок от риска от бедност при хората с висше образование за тези от българския етнос, 3 пъти по-висок за турската група; в рамките на ромите – 68.8% с основно и без образование са бедни, докато сред ромите с висше образование (0.3%) няма бедни. Според едно скорошно изследване, сред ромите тази група се е увеличила шест пъти до 1.8% за последните 10 години. Иначе казано, вероятно е след 20 години нивото на такова образование сред тях да достигне дела на българските турци.

През 2020 г. и следващите години ще се увеличат политическата конкуренция за субсидирани обезщетения, както и изкушението за опортюнистични решения и разпределения – ромите нямат в това съревнование никакви предимства, поради липса на политическо представителство.

Проучване на Института за изследвания в образованието (ИИО) показа през октомври 2020 г. следните основни разлики в достъпността на устройствата за дистанционно обучение между семействата от трите основни етнически групи:

а) Без компютри са 75% от ромските, 54% от турските и 30% от българските семейства;
б) Без редовен достъп до Интернет са 50% от ромските, 28% от турските и 24% т българските семейства.

Експерти по ромски въпроси смятат, че ромските семейства притежават и използват компютри много по-рядко – не повече от 15% от домакинствата. (Едно засега непубликувано проучване на Световната банка по този въпрос потвърждава тази оценка.)

Изследването на ИИО установи също, че има трудности при използването на интернет и компютри поради материалния статус на семействата. Според данните на НСИ за 2016 г., обобщени от БАН в цитирания от проекта за Стратегия анализ, 25.8% от българите, 38.4% от турците и 80.6% от ромите страдат от тежки материални лишения. (След 2017 г. това положение е потвърдено и за деца – а следователно и за семействата – от различните етнически групи.

ИИО потвърждава и проучването на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикувано на страницата на Европейската комисия, според което над 50% от гражданите на България в положение „NEETs” са роми. Поради пандемията положението им вероятно се е влошило.

За това, какво може да се направи и защо – следва продължение…

*Статията е продължение на една коледна и две новогодишни публикации в ИЖ по повод проекта за „рамкова“ стратегия за ромското включване и приобщаване за периода 2021-2030 година (Коледно четиво за цигани и техните врагове (част I); Икономическият живот без циганите (Новогодишно четиво); Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво)
[i] Не предполагах, че този въпрос ще предизвика голям интерес, но едно обсъждане на темата с Николай Кирилов от Постоянната ромска конференция събра много по-голяма аудитория от публичните ми лекции през последните години.

Материалът Циганска работа или за употребата на средствата за ромско включване* е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От факта, че хората са много различни следва, че ако се отнасяме с тях еднакво, резултатът трябва да бъде неравенството в действителното им положение и че единственият начин да ги поставим в равно положение би било да се отнасяме към тях по различен начин

Фридрих фон Хайек (Конституция на свободата, 1960, с. 87)

Не е нарочно, но обсъждането на проекта за нова „Националната стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите 2021-2030 година“ приключи в навечерието на Циганската Нова година. Както е известно, тя се пада в деня на Нога година по стар стил и съответно в деня на св. Василий 14 януари. Общността смята този светец за свой покровител.

Новата стратегия не е подарък. Просто изтече срокът на старата в края на миналата година. Нейното съдържание, заедно с отчетите за изпълнението й, може да бъде намерено на страницата за обществено обсъждания на правителството.

Равенство и справедливост
От предишния преглед би следвало да е ясно, че неравенството между ромите и другите етноси в България не е резултат на еднакво третиране. Защото те често се оказват без гражданска регистрация и неуредени права на собственост. Оттук за тях, обществото и икономиката следва неблагоприятното обстоятелство, че неравенството не е естествено, а изкуствено. Проявление на това обстоятелство са разликите между различните хора и общности. В нашия случай – легитимното притежание на собственост и достъпът до възможности, които сиромахомилската политика има претенция да осигури на всички.

В този смисъл бедността и изпадането „извън заетост, обучение и образование (ИЗОО)“ само привидно може да е индивидуален избор. Всъщност онова, което се знае е, че този избор е с голяма вероятност следствие на неравенство пред закона.

Хайек продължава горната си мисъл по следния начин: „равенството пред закона и материалното равенство са не само различни, но са в конфликт помежду си; и можем да постигнем едното или другото, но не и двете едновременно“. Иначе казано: равенството пред закона ще запази естествените неравенства в действителното обществено и материално положение на хората и обществените групи.

Смисълът на стратегиите
По повод ромите и всички останали Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и Хартата за основните права в ЕС изискват не материално равенство, а равенство пред закона.

Както стана дума в първата статия, целта на заявените инициативи по включването на хора и обществени групи в обществения и стопанския живот би следвало да бъде именно равенството пред закона. А след като то е постигнато, всеки би следвало да е свободен да избере дали да се „изключи“ или „включи“.

Националните стратегии за „ромски“ политики оставят този замисъл на последно място. Тази от 2012 година има за цел това да бъде постигнато, но към 2020 година няма признаци целта да е била изпълнена.

За удобство проблемът с равенството и „дискриминацията“ в проекта за нова стратегия е споменат 21 пъти. А проблемът с гражданската регистрация – един път. В никой един контекст на споменаване няма и сянка от опит за анализ. А решаването на проблемите с регистрацията и собствеността в новия проект изобщо не присъстват. (В предишната те бяха формулирани като цели.)

В повечето от контекстите става дума за това какви са международните ангажименти, принципи, комисии и абстрактни ценности, свързани с осигуряване на равенство пред закона (отсъствие на дискриминация). Няма факти или позования за състоянието на проблема в България. Изглежда авторите са предпочели да не споменат нито един от множеството анализи по темата, изготвени от български или международни организации. Проблемът със собствеността на ромите е разпознат от комисарката на Съвета на Европа по човешки права от ноември 2019 г. (публикуван е през март 2020 г.). В този доклад той е анализиран на три страници, посочени са обзори и източници на информация от 2015 до 2019 година. Посочени са и нарушени конвенции, дела срещу България и (неприемлива) местна съдебна практика.

По повод равенството пред закона проекто-стратегията споменава само фобии – страх от бедните, от другите, от чужденците. Не че няма такива, но никоя стратегия не е упражнение по социална психиатрия.

Всъщност, стратегията за ромите е пряко свързана с други стратегии – за преодоляване на бедността и неравенствата, увеличаване на заетостта и т.н. Това са основните. Изобщо стратегиите, казват колеги наблюдаващи финансирането им, били над 200. Не знам дали е вярно. Ромската и всички останали стратегии биват конкретизирани от поне няколко министерства. Например, Министерството на регионалното развитие и благоустройството има стратегия за ромските жилища. (Същото е с три други министерства, а това на вътрешните работи е обучавало полицаите.) Освен това всяка област има своя стратегия за ромите.

Но наличието на много стратегии означава, че няма стратегия. В повечето случаи стратегиите нямат друг смисъл освен някакво съобщение за чужбина и намиране на причини за кръстосано субсидиране да дейности по европейски и местни бюджетни програми.

В новия проект за ромска такава не е направен дори опит за отчет и връзката с изпълнението на стратегии по бедността, заетостта и образованието. Събрани на едно място, отчетите по всички ромски стратегии, както и споменаването на ромите в другите стратегии, доколкото мога да преценя, би съставило документ от около 2 500 страници.

В тях има много факти и подробности. Но едва ли някой може да разбере какво от стратегиите и изпълнено, защо не е изпълнено, ако не е изпълнено и защо е изпълнено (ако е изпълнено).

Разбира се, това е проблем за смисъла на стратегията.

Той е „решен“ по няколко начина: новата стратегия е наречена „рамкова“ (предполага се, че ще има много конкретизации и екшън планове), тя е по-кратка от предишната – 30 вместо 60 страници и на 20 от тях става дума за споменатите конвенции, комисии, принципи и ценности.

Десет други липси
По-конкретно става дума за следните очевидни особености на документа.

1. Изключително странно е, че в документа не се използват последни статистически данни (понякога препращането е към резултатите от Преброяването от 2011 година, макар да има актуална статистика от наблюденията на домакинствата, работната сила и т.н.) или данни от изследвания на български институти и анализатори, където проблемите са относително точно дефинирани, качествено и често количествено.
2. На практика липсва икономически и бюджетен анализ. В частност липсва дори опит за представяне на ползите и разходите от ромското включване. (Макар всички налични анализи да показват значително превишаване на първите над вторите и да се асоциират ясно с т.нар. в икономиката „положителни външни въздействия“.)
3. По странен начин пандемията от COVID-19 се споменава само абстрактно, като риск от влошаване на социално-икономическото положение на ромите, но няма опит за оценка на риска. Макар да е налице достатъчна статистика – от Агенцията по заетостта, НСИ, НАП и други източници. Дори според международни (например на Световната банка или ЕС) оценки на ефектите от външни отрицателни въздействия на пандемията върху малоимотни слоеве на населението е логично да бъде направен изводът, че
4. Крайно бедните (според класическия критерий от 1.9 щатски долара на ден) в България ще се увеличат два пъти – от около 1% от населението в началото 2020 г. до 2-2.5% през пролетта на тази година;
5. Това връща страната в положението от 2015 година;
6. „Новите крайно бедни“ (термин на Световната банка) ще са предимно роми и български турци, като ромите в тази група ще са два пъти повече от турците и 4-5 пъти повече от средния брой за страната.
7. В областта на заетостта не са отчетени известни факти от рода на това, че новите безработни в някои области до 80 или 90% са роми (при 35-40 заявен недостиг на работна сила средно за страната или за съответните области). Вероятно е този проблем да е тясно свързан с недостатъци на сътрудничеството на Агенцията по заетостта с деловите среди, с регулирането на минималната работна заплата и пр.
8. В областта на здравеопазването в извънредна епидемиологична обстановка не са използвани вероятно налични данни за заболеваемостта по етническа принадлежност или поне по общини; поради много причини този показател може да е по-малко рисков, коректното формулиране на проблемите на е онова, което трябва да търси тази стратегия.
9. Тук липсва каквато и да е идея за решаване на проблема със здравното осигуряване на ромите: неосигурените при тях са три пъти повече от средното за страната. Проблемът е свързан и с осигуряването за старини (въпреки че доживяването до пенсионна възраст е сравнително по-рядко), и с регулирането на пазара на работна сила, минималната работна заплата и трудовите договори.
10. В областта на образованието от края на октомври са налични конкретни данни и анализът им от Института за изследвания в образованието към МОН. Те дават ясна представа за дела на непокритите от мероприятията за дистанционно обучение ученици от малцинствата и за причините това да се случва.
11. Част от тези причини са в жилищните условия, друга – в образованието на родителите, трета – в техните доходи. Тук и по всички други конкретни области, не е напълно ясно по какъв начин ще се осигури системен подход, как решаването на предизвикателство в образование ще се свърже със състоянието на жилищните условия, макар статистиката на НСИ за домакинствата с „материални лишения“ да е доста надеждна.
12. При жилищните условия и дискриминацията няма анализ на данните за разрушаването на жилища, нито изобщо на правата на собственост на ромите. В последната област практиката е от 1991 г., със забележителни и общополезни успехи. Но придобиването на такива права замира след 2008 г. То е един от приоритетите на предишната стратегия. В този проект темата изобщо не е засегната.
13.  Същото се случва и с проблема за гражданската регистрация на ромите. Той е налице от 2011 г., споменат е в предишната стратегия, а в тази ясно е заложен отказ от неговото решаване. Става дума за 75-80 хиляди души (по-реалистично е да са 80), които поради тази проста причина не могат за бъдат част от никаква политика за интеграция или подпомагане.

И три недоразбирания „на Хайек“
В самото начало проекто-стратегията посочва, че тя се опира на определението „ром“, което е известно от статистиката като „онези граждани, които се самоопределят като роми“. Но това разбиране не отчита:

1. Че самоопределянето може да е следствие на неблагоприятен (или благоприятен) обществен и правораздавателен климат;
2. Че част от европейските документи (включително тези за човешки ресурси и социално включване), върху които проектът заявява, че се опира, оперират оценки на дела на ромите в населението на страната почти два пъти по-високи от броя на самоидентифициралите се роми пред НСИ и други държавни органи;
3. Самият проект посочва това като проблем – общ (на с. 2) и конкретен, във връзка с работата на бюрата по заетостта (на с. 13).

В този и други правителствени документи се борави доста свободно с термина „маргинализация“. Например на едно място се казва, че „изключените и маргинализирани ромски общности са изложени в опасно голяма степен на отрицателни социално-икономически въздействия и последици за здравето“. Подобни твърдения има на шест места в проекта.

Очевидно е, че самият термин може да има и отрицателни социални конотации. Но по-важното е, че при социалната изолация и маргинализация има три групи причини:

1. Те се случват при съзнателен и доброволен избор на отделния човек или семейство (като само-изолация или само-маргинализация);
2. Или са следствие на непредвидени и не зависещи от никого обстоятелства (пандемии, природни бедствия и пр.);
3. Или се получават в резултат от външна на отделния човек обществена принуда.

Следва продължение…

Материалът Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво) е публикуван за пръв път на Икономически живот.