В натрупаната история на изборния процес в България силно се открояват поне два вида нередности, които се различават по своята същност.

Първият вид това са нормативните – тоест такива, които са причинени от Изборния кодекс и съответните нормативни актове. Те зависят изцяло от правоимащите да променят законите.

Вторият вид грешки са причинени от самите участници в изборите. От представителите на СИК, РИК, ОИК… и всичко, свършващо в ЦИК. Като пряк участник в СИК в последните години наблюдавам един основен проблем и той е в сгрешените протоколи на секционните избирателни комисии /СИК/. Проблемът се задълбочи лавинообразно в последните години. Той дава повод за нападки както за наличието на манипулации в тези протоколи, така и за легитимността на самите избори. За никой от участниците не е тайна, че в последните години протоколите не само не се попълват изцяло – визирам, че не се попълват всички преференции, а само на основните играчи, ами и не се довършват в самата секционна избирателна комисия. Всеки присъствал на предаването на протоколите в Районните избирателни комисии е виждал как на място там те се дописват.

За да се очертае по-добре проблемът, ще изложа с „думи прости“ технологията на процеса след приключване на изборния ден. След като настъпи 20:00ч., започва самото преброяване на бюлетините. Практиката показва, че се цели това да стане по-скоро бързо, отколкото точно, тъй като повечето от редовните участници са преживявали катаклизми по нощното висене на опашките в РИК и на всеки „държи влага“ случаят в „Арена Армеец“. Суматохата е голяма и бързото приключване на процеса зависи единствено от организацията. Всяка СИК определя сама начина и последователността по разделяне и преброяване на бюлетините. Тук измами и машинации поне в големите градове не могат да се получат, тъй като всичко става пред очите на всички. Данните от самото преброяване се нанасят на отделен лист хартия, след което секретарят трябва да състави и напише протокола. Негова (или поне така би трябвало да бъде) е последната дума за завършването на този етап от процеса, в който бюлетините се опаковат и прибират. Това на практика би трябвало да се случи, само и единствено ако са излезли контролите от протокола. Ето защо секретарят или съставящият протокола трябва задължително да бъде математически грамотен. Това е и първото основно място, на което може да се допусне умишлена или неволна техническа грашка. Всичко зависи от уменията на секретаря.

Когато секретарят обяви, че контролите са излезли и всичко е наред, започва самото написване на протокола. Това е муден процес, който отново изисква концентрация и доста голямо внимание. Тук е второто основно място, на което могат да се допуснат грешки, които в последствие да се нуждаят от така наречените корекции, придружени с подписите на поне трима от представителите на секционните комисии.

В момента се съставят два протокола за резултатите от изборния процес – чернова и оригинал. Дори да са попълнени без „драсканици“ и корекции до момента, то това не означава, че са задължително верни. Ако се случи, че това е така – при проверката им в РИК-а настава пълен хаос и се налага коригирането им там. В този момент, ако той е с неизлизащи контроли, то се поправя на база на черновата и спомените на тримата членове на СИК, само те установяват и извършват корекцията, с помощта на членовете на РИК. Да, обаче тук вече са изключени мненията на всички останали членове, застъпници, наблюдатели, а истинността на сгрешения протокол се основава единствено на „думата“ на тримата членове на СИК, които най-често са представители на водещите партии. В над 99% от случаите с установени в РИК грешки, протоколите биват нагаждани. Естествено в полза на партиите, чийто представители са на място в РИК. Единици са случаите, когато в РИК се извършва ново преброяване на бюлетините. Така отново изпъква проблемът с верността на протоколите.

Какво обаче трябва да е решението за елиминирането на този проблем?

Ясно е, че той в случая е възникнал още в самата секционна комисия по вина на един или няколко от членовете на комисията. Обикновено протоколът се пише от един от членовете, докато друг му диктува. За по-бързото приключване на процеса, на помощ най-често се включват и останалите членове на комисията, които попълват безсмислените празни места или уточняващите текстове. Тоест винаги съществува вероятността от техническа, чисто човешка грешка. А отговорността е на всички членове на СИК. За дейността си те получават пари, необлагаеми с данъци. При това добри пари в последните години.

Решението според мен е да се елиминира факторът човешка грешка. Най-лесният вариант е да се използва компютър и елементарен софтуер или дори създаден с готов продукт на Офис-пакет. В създадената програмка или дори по време на събирането на данните могат да бъдат въвеждани цифри. Програмката без проблем ще показва дали има грешка в контролите, тоест, че „нещо куца“ в преброяването. При наличието на грешка, още на място ще бъдат въведени корекции за елиминирането й чрез ново преброяване на „купчините“ бюлетини. И това ще се извършва с участието на всички членове на СИК и контролирано от наблюдатели, застъпници и ще е дело и със съгласието на всички участници. След като самата програма потвърди липсата на каквито и да е грешки – протоколът се разпечатва, преглежда и подписва от всички членове на СИК. Така проблемът с истинността на протоколите вече е решен и в РИК ще бъдат предадени верни по своята същност данни. Този протокол може да бъде размножен колкото пъти е необходимо. Така няма да бъдат засегнати ничии интереси. Копие от протокола може да получи всеки представител на участниците в политическата надпревара.

Ще се опитам да оборя предварително явните противници на този вариант:

– Този софтуер е сложен, пък трябва и да е защитен, пък може и да не е съвместим с офис-продуктите. Ако някой ми го твърди, значи е компютърно неграмотен. Едва ли ще се намери програмист, или човек със средно ниво на познания на офис-пакетите, който открито да заложи името си с подобни твърдения.

– Няма достатъчно компютри. Това също са глупости. Във всяко едно училище или учреждение, в което се провеждат изборите има поне толкова компютъра, колкото са секциите. Принтери и сега са осигурени във всички секции.

– Не е задължение на никой от членовете на СИК да е компютърно грамотен. С това също няма да се съглася. Всеки, който може да пише на лист хартия, би трябвало да може да въведе и необходимия брой цифри на компютър.

– Никой от членовете на СИК или останалите присъстващи не може да работи с компютър. Ами тогава да пише на хартиен вариант на протокола. Лично на мен ми е безкрайно любопитно, колко са тези секции.

– Ама то не може така компютри с чужда информация да се ползват за избори. Може естествено. Винаги може ползването на компютъра да се ограничи до конкретен „юзер“ с ограничени, само до необходимостта права.

– Манипулации по софтуера също е нерелевантен довод. В случая протоколът ще бъде наличен в достатъчен брой копия на хартиен носител с подписи и печати, носещи основните атрибути на секцията индивидуални номера. Протоколът ще бъде качен и на свободен достъп в сайта на ЦИК. Така че, всякакви машинации и промени в него след излизането му от секцията ще бъдат безсмислени.

– Ще бъде загубено много време. И това няма да бъде вярно, тъй като написването на протокола – чернова и оригинал, отнема повече време. Но най-важното е, че той ще бъде без корекции и грешки.

Ето и предимствата на идеята на този етап от процеса.

1. На първо място – очевидният. Няма да има протоколи с корекции и грешки!

2. Според личното ми мнение ще се спести време за изчисления, пресмятания и писане на протоколи, тъй като ще бъде необходимо въвеждането на определен брой цифри.

3. Ще бъдат спестени пари и време. И то страшно много пари и време защото:

• След съставяне на протокола, данните евентуално могат да бъдат изпращани по интернет директно в ЦИК (РИК) в електронен вариант, а след това чисто компютърно обработвани.
• Ще отпадне ходенето на цели тумби от членове на СИК, натоварени като магарета с чували с бюлетини и материали.
• От конкретното място (училище, сграда или място на провеждане) ще излезе представител на държавата или упълномощено лице от общината, или от някой от СИК, със запечатан плик с протокола на една или няколко секционни комисии със задължението да предаде протокола или протоколите в РИК.
• Ще се опрости организацията по транспорта на представителите на СИК до РИК.
• Ще се опрости транспортната задача за преместването на чувалите със самите бюлетини и материали за връщане на определените за това места, без да се налага да се носят в РИК и оттам да се пренасят. В България към момента има около 12 500 секции. За пренасянето на книжата до РИК се плаща на 3-ма представителя по 30 лв. на човек. Само оттук се пести над 1 млн. лв.
• Ще се редуцират и транспортните разходи по осигуряването на микробуси и автобуси за превоза на членовете на СИК до РИК и обратно в близост до домовете им.
• Ще станат излишни осигуряването на едно безумно количество храна и напитки, наемането на огромни зали и техника за обслужването на тази част от изборния ден.
• Ще станат излишни огромното количество персонал, полиция, организатори, техника, които да обслужват цялото това стълпотворение по предаване на книжата в РИК. Големият брой програмисти и компютърни специалисти, осигурени за въвеждането и прегледа на цялата документация.
  Накратко, в РИК ще отива оригиналът на протокола на хартиен и магнитен носител, запечатан в плик с подписите на членовете на секциите и подпечатан с печата на секцията. По същество това е най-важното. Каквито и да е манипулации и промени, след това са невъзможни или елементарно установявани, тъй като броят на копията на тези протоколи ще са налични на хартиен носител поне на 5-10 места.
• И не на последно място ще се спести времето на хората, задължени да доставят книжата в РИК.

Така с помощта на протокол, създаден на компютър, разпечатан и подписан за достоверност от всички в секционните комисии и с достатъчно копия, се елиминират всякакви възможности за манипулации на изборните книжа след преброяването им.

Да, за това е необходимо да бъдат извършени законови промени, промени в наредби и правилници, евентуалното осигуряване на малко според мен техника за оптимизирането на изборния процес. Във време, когато говорим за дигитализация, електронно правителство, висока компютърна грамотност – подобна оптимизация на изборният процес е просто задължителна!

Материалът Време е да сложим край на „драсканиците“ в изборните протоколи е публикуван за пръв път на Икономически живот.