В техен интерес е да го направят навреме, за да получат средствата, заявява фон дер Лайен, цитирана от Ройтерс:

„Очаквам държавите членки на ЕС да ратифицират плана за възстановяване навреме, тъй като е в техен интерес да го направят, за да може Комисията да излезе на финансовите пазари и да набере необходимите средства„.

Припомняме, срокът за представяне на националните планове е 30 април тази година. България може да получи 12 млрд. лева, ако проектите в плана ни бъдат одобрени.

За момента обаче е ясно, че вероятно властите ще преработват нашия план, тъй като има множество критики по акцентите и приоритетите му. Освен това има редица предложени проекти от НПО-та и президентската администрация, по които екипът на вицепремиера Томислав Дончев трябва да се произнесе.

Материалът Фон дер Лайен подкани страните от съюза да побързат с плановете за възстановяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, в рамките на програмата на ЕС „Следващо поколение Европа“ за България са отделени 12 млрд. лева безвъзмездно, които трябва да се усвоят до 2026 година чрез създаване и защитаване пред ЕК на проекти за реализиране на политики в различни икономически, образователни и обществени сфери. Две трети от средствата трябва да се планират за първите две години – 2021/22. Акцент е възстановяването от кризата, предизвикана от пандемията, но и последващо устойчиво развитие на страните в ЕС.

В края на октомври вицепремиерът Томислав Дончев представи проекта на План за възстановяване, изграден от четири стърба.

Днес обаче, по време на представянето на предложенията си, държавният глава изрази съмнения, че кабинетът „Борисов” цели да наложи свои проекти, с което да предопредели къде ще отидат европейските пари. Затова и Радев се включва с готови проекти.

„Планът не трябва да се превръща в поредното средство за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки. Този план е огромна възможност за модернизацията на България, за преодоляването на стратегически за България предизвикателства”, подчерта Радев и изтъкна, че „колкото и пари, и усилия да се влагат, от това няма да има полза за българските граждани, докато не се смени моделът на управление, докато не засилим гражданския контрол върху работата на правителството, докато не укрепим държавността и не пресечем злоупотребите с национални и европейски средства”.

Президентът подчерта, че е спазил срока – до 30 ноември, за внасяне на предложенията си. Но тъй като правителството трябва да внесе плана си в ЕК до 30 април 2021 година, Радев заподозря, че това ще бъде използвано за прокарване и налагане на проекти, свързани с управляващите.

Той определи инициативата си като „стъпка срещу политикономията на прехода да се разпределят и усвояват на тъмно огромни публични средства, без гражданското общество да знае какво става с тези средства”.

Сред предложенията, внесени от екипа на Радев е проект за изграждане на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновация. Съавтор е Асоциацията на българските олимпийски отбори по природни науки. В комплекса ще се осигурява безплатно обучение на млади таланти в областта на природните науки, високи технологии, роботика; подготовка на участниците в международните олимпиади и научни състезания; място за развитие на стратегически технологии и иновации на бъдещето, където ще се срещат образованието, науката и бизнеса.

Друго предложение е проект за изграждане на Национален център за наблюдение, контрол и управление, разработен съвместно с учени от Института за космически изследвания към БАН. Чрез него се предвижда да се събира и анализира информация, добита от космически сензори, която да се ползва от държавни ведомства, научни организации и др. Така може да се разкрива незаконно строителство върху дюни, незаконно изсичане на гори и пр.

Главният секретар на Радев, Димитър Стоянов, представи проект на система за спешна медицинска помощ по въздуха, чрез която да се транспортират пострадали с хеликоптери, оборудвани със съвременна животоспасяваща техника. Предвижда се да има оперативен център в София и четири пункта за базиране в страната.

Вирусологът проф. Радка Аргирова пък представи проект за регионална генетично-диагностична мрежа с координационен център по биобезопасност.

В заключение Румен Радев призова процесът по селекция на проектите да бъде открит и публичен, защото само така може да се реализира написаното от правителството, че планът отразява вижданията на кабинета и обществото.

Материалът Усъмнен в прозрачността, Румен Радев внесе свои проекти към Плана за възстановяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.