На 19 март 2021 г., мениджърите на TAP AG съобщиха, че от започването на доставките по Транс Адриатическия газопровод (TAP) на 31 декември 2020 г. от Азербайджан в Европа вече са били транспортирани един милиард кубически метра природен газ. Природният газ влиза на територията на Европейския съюз през гръцката съединителна точка в Кипои, където TAP се свързва с Транс Анадолския газопровод (TANAP).

„Нашата инфраструктура продължава да осигурява диверсификацията на няколко газови пазара. Обемите газ, доставяни по TAP, играят ключова роля в осигуряването на Европейския съюз на нов източник на сигурна, надеждна и достъпна енергия”, заявява управляващият директор на TAP Лука Шиппати.

За първи път в историята, Азербайджан изнася свой природен газ на европейския пазар по тръбопроводи. След успешното свързване на TAP с италианската газоразпределителна мрежа на 15 ноември миналата година, търговските доставки на природен газ в Италия се осъществяват през Мелендудно чрез компанията SNAM Rete Gas (SRG) и през Неа Месимврия в Гърция и България чрез компанията DESFA.

След като придоби пряк достъп до европейския газов пазар, Азербайджан, който е един от най-големите износители на природен газ в света, диверсифицира успешно експортните си възможности. Това от своя страна създава цяла поредица от нови възможности за алтернативни доставки на енергоносители в страните от Югоизточна и Централна Европа.

На дневен ред вече e изграждането на Йонийско Адриатическия газопровод (Ionian Adriatic Pipeline – IAP), с който Южният газов коридор ще бъде разширен в посока към Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Загреб дори оповести количествата природен газ, които очаква да получи чрез Йонийско Адриатическия газопровод – 2,5 милиарда кубически метра годишно, а Албания смята да реши въпроса с газификацията си за сметка на количествата газ, постъпващи по TAP и по IAP.

Европейската комисия признава важността на Йонийско Адриатическия тръбопровод (Ionian-Adratic Pipeline – IAP) за регионалния газов пазар, по-специално за Хърватия, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина.

„Като сигнал за значимостта на IAP за региона, Комисията му даде статут на Проект от взаимен интерес (Project of Mutual Interest – PMI), категория инфраструктурни проекти, която включва тези, от които имат полза една или повече от договарящите се страни от Енергийната общност (страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова, Грузия) и една или повече страни от ЕС, но нямат статут на Проект от общ интерес (Project of Common Interest – PCI) в рамките на Европейския съюз в съответствие с Регулация 347/2013“ е заявил източник от ЕК пред азербайджански журналисти.

Още преди година, от Европейската комисия дадоха сигнали, че с получаването на статута на Проект от взаимен интерес (PMI), вече може да се разисква, доколко изграждането на IAP в страните от Западните Балкани може да се подкрепи в рамките на определени програми, като Инструмента за пред-присъединителна помощ (Instrument for Pre-accession Assistance – IPA).

Несъмнено, от технологична, а и от политическа гледна точка би било напълно естествено, Йонийско Адриатическият тръбопровод (IAP) да бъде свързан с Транс Адриатическия газопровод (TAP), за да доставя природен газ в повече страни от Югоизточна Европа.

Газопроводът с обща дължина от 516 километра ще се простира от Албания, през Черна гора и през Босна и Херцеговина до Хърватия. Капацитетът на газопровода ще бъде от порядъка на пет милиарда кубически метра природен газ годишно.

TAP вече са подписали меморандуми за разбирателство и сътрудничество с разработчиците на проекта на IAP – по-специално с компаниите Plinacro (Хърватия), BH-Gas (Босна и Херцеговина), Geoplin Plinovodi (Словения), както и с правителствата на Черна гора и Албания.

Създадена е съвместна работна група между TAP и IAP, която редовно се събира, за да синхронизира времевите графици на двата тръбопровода и координира техническите въпроси на свързването им. По-специално, Хърватия очаква да получава приблизително 2,5 милиарда кубически метра газ годишно по Йонийско Адриатическия газопровод (IAP).

Вероятното време на осъществяване на проекта, все още не е оповестено.

Румъния, Северна Македония, Унгария и Украйна също проявяват официален интерес към продължаването на Южния газов коридор и свързването му с техните газопреносни мрежи.

На 15 януари 2021 година, комисарят по международната енергетика в Министерството на външните работи и търговията на Унгария – Дора Зомбори, е заявила, че Унгария е заинтересувана да включи в своя бъдещ енергиен баланс доставки на азербайджански газ.

На 16 март 2021 година, унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сийярто потвърждава позицията на Унгария, като заявява, че „Южният газов коридор създава нова реалност”.

„За нас, Кавказкият регион играе жизнено важна роля, заради енергоносителите и по транспортни причини. Вие знаете, снабдяването на Унгария с енергоносители е критичен въпрос, както и за цяла Средна Европа, поради еднопосочната зависимост, в която сме, разбира се. И сега Южният газов коридор създава нова реалност. Сега Южният газов коридор преминава през Грузия и това ни дава шанса да диверсифицираме своите източници и маршрути на доставки, когато става дума за снабдяването на страната с природен газ“, заявява унгарският министър пред „Business Media Georgia“.

На 2 февруари 2021 година, Министерството на външните работи на Австрия също заяви интереса на страната си към възможностите за сътрудничество с Азербайджан, като доставчик на природен газ.

Според информация от Министерството на икономиката и устойчивото развитие на Хърватия от 19 февруари 2021, разговорите по проекта на Йонийско Адриатическия газопровод (IAP) продължават.

„IAP е важен проект за Хърватия, а също така и за ЕС и за региона като цяло. Хърватската компания “Plinacro”, която е операторът на газопреносната система в страната, взима активно участие в подготовката за осъществяване на IAP и поддържа контакти с колегите от Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина”, са заявили от министерството.

По всичко личи, че към компанията на страните от Западните Балкани, Румъния, Унгария и Австрия, които искат да се възползват от продължаването на Южния газов коридор с така наречения „Вертикален коридор”, ще се присъединят и Словакия и Чешката република.

На 17 март 2021 година, Президентът на Азербайджан – Илхам Алиев прие делегация, водена от министъра на външните работи и европейските въпроси на Словакия – Иван Корчок. По време на разговора са били обсъдени въпроси, свързани с политическите връзки, икономическото взаимодействие, разширението и развитието на търговските връзки, сътрудничеството в областта на разминирането. Било е отбелязано върховенството на принципите на териториалната цялост и суверенитета и неприкосновеността на границите на държавите в междудържавните отношения.

Словакия е готова да подкрепя Азербайджан в периода след военния конфликт с Армения. Според Иван Корчок, Словакия подкрепя тристранното споразумение, подписано между Азербайджан, Русия и Армения. Министърът е отбелязал, че страната му възнамерява да продължи развитието на двустранните отношения с Азербайджан в различни области.

Междувременно, по данни на Министерството на промишлеността и търговията на Чешката Република от средата на март 2021 година, в момента се водят преговори за подписване на ново споразумение между Чехия и Азербайджан за сътрудничество в областта на енергетиката. Тук вече не става дума само за природен газ, а и за голямото значение на доставките на нефт от Азербайджан за чешката икономика.

„Ние възнамеряваме да подпишем този документ колкото може по-скоро, доколкото винаги сме подчертавали важността на сътрудничеството с Азербайджан в областта на енергоносителите, в това число и на доставките на азербайджански суров нефт за чешките нефтопреработвателни компании, особено за завода в Кралупи на Вълтава. Азербайджан е вторият по значение доставчик на нефт в Чешката република и затова оказва съществено и позитивно влияние на енергийната сигурност на нашата държава. Така например, през 2020 година по тръбопровода IKL  в Чехия са доставени 1,426 милиона тона азербайджански нефт“, се казва в изявление на Министерството на промишлеността и търговията на Чехия.

От изложеното до тук се вижда изключителната динамика на събитията и бързината, с която нараства интересът към възможностите за удължаване на Южния газов коридор – този път на север. Несъмнено главният въпрос в такава ситуация е дали доставчикът, на първо място Азербайджан, разполага с такива количества природен газ, че да отговори на търсенето на европейския газов пазар?

Разбира се, вече започва да става актуален въпросът и за капацитета на съоръжението, но първоначално той може да се повишава с палиативни мерки като допълнителни компресорни станции, а впоследствие и с евентуалното изграждане на втори, паралелен тръбопровод. По-трудният въпрос си остава, дали в „началото на тръбата” на Южния газов коридор може да се подаде достатъчно природен газ?

Отговорът е, че изграждайки подобно огромно съоръжение, хората създали неговата концепция, далече не са имали намерение да се ограничат само с ресурсите от азербайджанския шелф на Каспийско море. Най-силният коз на алтернативните доставчици на природен газ по Южния газов коридор е възможността за използването на ресурсите на Туркменистан, който разполага с четвъртите по големина в света запаси от природен газ и може да бъде реалното решение на сложната система от уравнения, свързана със задоволяването на търсенето на алтернативни газови доставки по Южния газов коридор.

Възможността да се удължи Южният газов коридор на изток е напълно реална. Напълно технически осъществимо е изграждането на газопровод по дъното на Каспийско море, така нареченият Транс-Каспийски газопровод, който да свърже газовите полета в Туркменистан с Южно Кавказкия газопровод – първия от трите изградени до сега газопроводи на Южния газов коридор.

Затова, че изграждането на Транс-Каспийския газопровод изобщо не е проект с непреодолима сложност свидетелства фактът, че вече има напълно официални кандидати, които да изпълнят строително-монтажните работи. По време на сесията „Енергийният потенциал на Каспийско море”, състояла се на 11 – 12 август 2019 година, консорциум от първокласни европейски компании като “Edison Technologies GmbH”, “MMEC Mannesmann GmbH”, “Air Liquide Global E&C Solutions”, съюзили се с китайската държавна компания “SINOPEC Engineering Group”, афишира своето желание да изпълни Транс-Каспийския газопровод.

На 16 август 2019 година, представителите на консорциума се срещат със заместник председателя на Министерския съвет на Туркменистан – Миратгелди Мередов и със съветника на Президента на Тукменистан по нефтените и газовите въпроси – Ягшигелди Илясович Какаев. На тази среща става ясно, че консорциумът предлага да изгради 300 километровия газопровод „до ключ”. На срещата е направено и алтернативно предложение – ако стане така, че геополитическите опоненти на газопровода надделеят, да бъде изграден завод за метанол.

Ако за техническите аспекти на Транс-Каспийския газопровод предлага услугите си такова първокласно сдружение, то за финансирането на проекта е готов да се погрижи направо Европейският съюз. На 6 юли 2019 година е създадена Делегация на ЕС за страните от Средна Азия, като седалището й многозначително е разположено столицата на Туркменистан – Ашхабад.

Само след шест дни, на 12 август 2019 година, Брюксел съобщава на всеослушание, че разговорите с Туркменистан за участието на ЕС във финансирането на изграждането на Транс-Каспийския газопровод до Азербайджан са подновени. По време на Каспийския икономически форум, организиран под патронажа на президента на Туркменистан, току що пристигналият специален представител на ЕС в Средна Азия – Петер Буриан заявява:

„През 2019 година, ЕС възобнови и се старае да интензифицира преговорите за възможното си участие във финансирането на строителството на газопровода през Каспийско море“. Според него „Европейският съюз и Туркменистан обсъждат как да доставят туркменския газ в Европа“.

Тук, „меката сила” на Европейския съюз се изправя срещу „твърдата сила” на Русия, както и срещу тактическия съюз между Руската федерация и Иран, който се противопоставя срещу изграждането на Транс-Каспийския газопровод. Завързалият се „Каспийски газов гордиев възел”, противопоставянето на оста „запад-изток” (Азербайджан-Туркменистан) срещу оста „север-юг” (Русия-Иран) е подробно анализиран в предишни трудове на авторите. Противопоставянето е достойно за сюжет от времето на „Голямата игра” между Руската империя и Британската корона в Средна Азия, но ограниченията в обема на този труд не позволяват да се направи подробен анализ.

Важното в случая е, че за втори път след началото на изграждането на газопровода TAPI (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия), изграждането на подобен линеен обект сякаш има миротворческо влияние. Перспективата за изграждането на Транс-Каспийския газопровод и за извеждането на Туркменистан на европейските газови пазари, редом с Азербайджан, спомага да бъдат разрешени много спорове, останали от времето на предишното държавно ръководство в Ашхабад.

Засега венецът на усилията за сближаване между Туркменистан и Азербайджан е постигането на споразумение за съвместно използуване на нефтеното находище „Достлуг” в Каспийско море[1].

Едновременно с развитието на описаните по-горе събития тече постоянен процес на отваряне на икономиките на Средна Азия към света и в частност към Европа. Това се вижда особено отчетливо при Туркменистан и Узбекистан, чиито икономики в началото на съществуването им като независими държави бяха твърде затворени. Днес вече сме свидетели на съвсем практически действия на правителствата на двете държави за получаване на членство в Световната търговска организация и за по-добро вписване в световното разделение на труда.

На 15 април 2020 година в Министерството на външните работи на Туркменистан се е състояло поредното заседание на Правителствената комисия по изучаване на въпросите, свързани с влизането на Туркменистан в Световната търговска организация (WTO)[2]. В хода на срещата, участниците са разгледали редица приоритетни въпроси около продължаването на работата по активизирането на сътрудничеството между Туркменистан и Световната търговска организация (WTO) и по-нататъшното усилване на двустранното сътрудничество с тази глобална организация. Пак в рамките на тази среща, участниците са се запознали с Обзора на търговско-икономическата политика на Туркменистан, подготвен в съответствие с процедурите на Световната търговска организация (WTO).

На основа на проведеното обсъждане, след като е бил изслушан отчетът на Комисията за извършеното през 2019 година, е бил обсъден и въпросът за ускоряването на процеса на предоставяне на Туркменистан на статут на наблюдател в Световната търговска организация (WTO).

За амбициите на Узбекистан да стане член на Световната търговска организация (WTO) научаваме от информацията за проведената във формата на видеоконференция среща на най-високо равнище между Президента на Узбекистан – Шавкат Мирзийоев и Федералния канцлер на Германия – Ангела Меркел. В официалното съобщение на Министерството на външните работи на Туркменистан, се казва изрично:

„Договорено е продължаването на взаимодействието по въпросите на влизането на Узбекистан в Световната търговска организация, а също така и възможно най-бързото завършване на подготовката на Споразумение за разширено партньорство и сътрудничество в рамките на конструктивния диалог с Европейския съюз. Подчертана е важността на задълбочаването на сътрудничеството по такива приоритетни направления, като осигуряването на правата и свободите на човека, борбата с корупцията и равенството между половете“[3].

Също така, от информацията на МВнР на Узбекистан разбираме, че по време на срещата на най-високо равнище онлайн, особено внимание е било отделено на въпросите на икономическото взаимодействие. В съобщението се казва:

„Германия традиционно е ключов технологически и инвестиционен партньор на Узбекистан. През последните години, стокооборотът нарасна един път и половина, създадени са около 50 нови съвместни предприятия. В Узбекистан активно работят такива известни немски компании като „MAN”, „Claas”, „Knauf”, „Papenburg”.

За първи път на пазара дойдоха „Volkswagen” и „Viessmann”, след дълго прекъсване се върнаха „Siemens” и „Bosch”. През миналата година обемът на инвестициите на германските компании в икономиката на нашата страна [на Узбекистан, бел. ред.] е надхвърлил 700 милиона долара.

На срещата е постигната договореност за подкрепа на съвместни проекти, делови контакти и инициативи, а също така за разширяването на дейността на водещи немски компании и банкови институции в Узбекистан.

През месец май тази година е планирано провеждане на поредната среща на Узбекско–Германския Делови съвет, за да бъдат обсъдени новите направления в сътрудничеството и кооперирането, преди всичко в сферата на развитието на индустриалните клъстери, цифровизацията и „зелената икономика”, прокарването на проекти в областта на възобновяемата енергетика“.

Дипломатическата активност на Узбекистан спрямо страните от Европейския съюз постоянно нараства, като спектърът на страните, с които се водят разговори се разширява.

На 16 март 2021 година, във Варшава, министърът на външните работи на Полша – Збигнев Рау приема заместник министъра на външните работи на Узбекистан – Шерзод Асадов. Срещата е знакова, защото рангът на двамата преговарящи е различен, но полските домакини изобщо не се притесняват от това. Поводът за разговорите е състоялият се Осми кръг на политическите консултации между министерствата на външните работи на двете страни.

Сериозната ориентация на Узбекистан към работа със световни брандове и позициониране на страната в международното разделение на труда се илюстрира много добре от случая със започването на производство на спортни “Nike” и “Adidas” в страната. Това е една съвършено частна инициатива, като се очаква масовото производство на спортни обувки “Nike” и “Adidas” ще започне в Узбекистан през четвъртото тримесечие на 2021 година. Тази информация е била потвърдена от Центъра за икономически изследвания и реформи при Асоциацията „Узчармсаноат” – браншова организация на узбекската лека промишленост.

За строителството на завода за производство на изделията на тези марки е бил отделен един хектар земя в Асакинския район на Андижанска област. Предприятието ще започне да работи с пълен капаците през третото тримесечие на 2022 година. Очаква се, заводът да произвежда по 3 милиона чифта спортни обувки за година.

Чуждестранният инвеститор Фат Ронг Сюан е вложил в проекта 12 милиона американски долара преки инвестиции. До този момент половината от сумата вече е използвана за строителните работи.

Очаква се, че 50 процента от готовата продукция ще се изнася в страните от Централна Азия, а 30 на сто – в други страни за сметка на участие в международни панаири. Двадесет процента от продукцията ще се предлагат на вътрешния пазар в Узбекистан.

По данни на Асоциацията „Узчармсаноат”, при производствените изпитания на завода е организирано производството на местен бранд детски и юношески маратонки в обем от 40000 чифта за месец. На работа са привлечени безработни мъже и жени от региона[4].

Експанзията на Азербайджан на европейските газови пазари от една страна диверсифицира доставките на природен газ в страните от ЕС, а от друга страна поставя въпроса за осигуряването на значителни допълнителни количества природен газ. Тази необходимост дава мощен тласък на стремежа на Туркменистан да излезе на европейския газов пазар – най-големият вносител на природен газ в света в момента.

Съществува синергия между експанзията на Азербайджан на пазара на енергоносители в Европа и отварянето на икономиките на държавите от Средна Азия, особено на Туркменистан и Узбекистан, към света и към европейските пазари в частност.

За това допълнително спомага ролята на Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, като оператори на фериботните връзки през Каспийско море. С пускането в експлоатация на железопътната линия, Баку-Тбилиси-Карс, която е свързана с турската железопътна мрежа и от там – с европейската железопътна мрежа, Транс – Каспийският маршрут на новия Велик копринен път вече е напълно оформен и функциониращ. Каспийските пристанища Актау (в Казахстан), Туркменбаши (бивше Красноводск в Туркменистан) и Баку (в Азербайджан) изиграха ключова роля по време на все още неприключилата пандемия COVID-19 за запазване на движението на търговските потоци от товари в световен мащаб.

В заключение се налага още един път да се подчертае съществуването на синергия между експанзията на Азербайджан на европейските газови и нефтени пазари, отварянето на икономиките на държавите от Средна Азия към Европа и света (както в областта на въглеводородите, така и в областта на не-нефтената икономика) и продължаващото развитие на транспортната инфраструктура в региона, която се утвърди като един от работещите маршрути на новия Велик копринен път.

Отношението на България към тези процеси би могло и би трябвало да бъде обект на отделен анализ. Като цяло, българското поведение е пасивно и изчаквателно. Българската роля в такива мега-проекти като Южния газов коридор се засилва от намесата на Брюксел, а не заради осъзнато разбиране за мястото на такива начинания в нашата скала на национални интереси.

[1] Подробности за постигнатото споразумение между Азербайджан и Туркменистан относно съвместната експлоатация на нефтеното находище „Достлуг”, могат да се видят в (Detchev, 2021).
[2] Съставът на Правителствената комисия за изучаване на въпросите, свързани с влизането на Туркменистан в Световната търговска организация (WTO), беше утвърден с постановление на Президента на Туркменистан от 15 юли 2019 година. (blacksea-caspia, 2020)
[3] В същото съобщение се казва още: „Нашият държавен глава [Президентът на Узбекистан, бел. авт.] изрази признателност към Правителството на Федерална Република Германия за оказваната неизменна подкрепа на новия курс на демократични преобразования, а също така за разширяването на програмата за финансово – техническо съдействие на социално и икономическите реформи в републиката“. (MFA of Uzbekistan, 2021) Очевидно е, че в днешно време, управниците в страните от Средна Азия, в частност в Узбекистан са готови на драго сърце да се откажат от някои свои авторитарни прерогативи, в името на международното сътрудничество, което облагодетелства икономическия растеж на страните им.
[4] Припомняме, че за плановете за производство на спортните обувки на “Nike” и “Adidas” стана известно още в началото на месец септември 2020 година. Тогава председателят на асоциацията „Узчармсаноат” – Фахриддин Бобоев съобщи, че производството ще бъде на принципа на аутсорсинга. (CESR-Uzcharmsanoat, 2021)

Материалът Как газовата експанзия на Азербайджан активизира и икономиките от Средна Азия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от съобщението на Държавния митнически комитет в Баку, цитирано от Blacksea-caspia.

В Турция са доставени 2 милиарда кубически метра природен газ за 180 милиона долара, в Грузия – 1,24 милиарда кубически метра на стойност 175,5 милиона долара, а в Италия са експортирани 10,7 милиона кубически метра природен газ на стойност 1,9 милиона долара,.

За разглеждания период от Азербайджан са изнесени 3,318 милиарда кубически метра природен газ, на стойност 357,6 милиона американски долара.

Турция и Грузия внасят азербайджански природен газ през Южнокавказкия газопровод (SCP) по маршрута Баку – Тбилиси – Ерзурум и Транс Анадолския газопрвод (TANAP). Южнокавказкият газопровод беше въведен в експлоатация в края на 2006 година и в момента по него се доставя газ от наподището Шах Дениз.

Първите доставки за Турция по газопровода TANAP, въведен в експлоатация на 12 юни 2018 година в Ескишехир, започнаха от 30 юни 2018 година. По газопровода TANAP ежегодно в Турция се доставят 6 милиарда кубически метра природен газ. Газопроводът TANAP е готов да транспортира азербайджански природен гази от 1 юли 2019 година. Втората фаза на TANAP е пусната 30 ноември 2019 година.

Транспортиращият азербайджански природен газ в Италия и в България газопровод TAP беше пуснат в експлоатация на 15 ноември 2020 година. Търговската експлоатация на газопровода започна на 31 декември 2020 година. По TAP в Европа ежегодно ще се доставят 10 милиарда кубически метра природен газ.

Материалът България е получила под 0,01% от изнесения през януари и февруари азерски газ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изтъква се, че по „Южния газов коридор” засега е невъзможно осъществяването на преки доставки на азербайджански природен газ за вътрешния пазар на Чехия (това е възможно в момента само чрез суапови операции), но неговата важност се свежда на първо място до укрепването на енергийната безопасност в целия Европейски съюз, дотолкова доколкото това е нов източник на природен газ за Европа, независим от традиционните доставчици на газ.

„Ние оценяваме положително приключването на строителството на Транс Адриатическия газопровод (TAP) и започването на преки доставки на азербайджански природен газ в Южна Италия. Предполагаме, че след завършването на строителството на другите разклонения на този коридор, особено на разклонението към Хърватия, ще може вече да се доставя азербайджански природен газ направо на газовия пазар на Чехия. По този начин, чешката страна нееднократно е подкрепяла идеята за „Южния газов коридор” както на двустранна основа, така и в рамките на общоевропейски преговори и документи”, заявяват от министерството.

Припомняме, на 23 декември 2020 година започнаха доставките на азербайджански газ в Европа по Транс Адриатическия газопровод (TAP).

За първи път в историята, Азербайджан изнася своя природен газ на европейския пазар по газопроводи. След успешното свързване на TAP към италианската газоразпределителна мрежа на 15 ноември 2020 година, природният газ вече се доставя в индустриални количества с търговска цел през Мелендуньо (Италия) чрез компанията SNAM Rete Gas (SRG) и през Неа-Месимврия – в Гърция и България, чрез компанията DESFA.

Материалът Чехия поиска газ от „Южния газов коридор“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Доставките за Европа започнаха през декември 2020 година, като природният газ влиза в Европа през гръцката съединителна точка в Кипои, където TAP се свързва с Транс Анадолския газопровод (TANAP).

„Нашата инфраструктура продължава да осигурява диверсификацията на няколко газови пазара. Обемите газ, доставяни по TAP, играят ключова роля в осигуряването на Европейския съюз на нов източник на сигурна, надеждна и достъпна енергия”, е заявил управляващият директор на TAP Лука Шиппати, цитиран от Blacksea-caspia.

Търговският директор на TAP – Мария Савова, отбелязва, че доставката на първия милиард кубически метра природен газ засилва пазарната конкуренция и укрепва ролята на TAP в качеството му на сигурен оператор.

На 31 декември 2020 година за първи път в историята Азербайджан изнесе свой природен газ на европейския пазар по тръбопроводи. След успешното свързване на TAP с италианската газоразпределителна мрежа на 15 ноември миналата година, търговските доставки на природен газ в Италия се осъществяват през Мелендудно чрез компанията SNAM Rete Gas (SRG) и през Неа Месимврия в Гърция и България чрез компанията DESFA.

С придобиването на пряк достъп до европейския газов пазар, Азербайджан, който е един от най-големите износители на природен газ в света, диверсифицира успешно експортните си възможности.

Материалът Първият 1 милиард куб/м азерски газ е доставен в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В тази монография е разгледан процесът на динамични геополитически и геоикономически промени в Закавказието и в Средна Азия в контекста на диверсификацията на експортните пазари на енергоносители на Азербайджан и Туркменистан. Разгледана е ролята на завършването на газопроводите TANAP и TAP, с което Южният газов коридор стига от находището „Шах Дениз ІІ” до италианското пристанище Бриндизи. Разгледано е финансирането на изграждането на TANAP, както и политическата и икономическата помощ от страна на ЕС и на САЩ за него.

Идентифицирани са интересите на участниците на „газовата шахматна дъска” в контекста на изграждането на Южния газов коридор и на перспективата да се изгради ТрансКаспийски газопровод, който да го свърже с находищата на Туркменистан. Анализиран е провалът на търговската политика на Руската Федерация в търговията с природен газ с Туркменистан в периода 2009 – 2019 година и новата роля на Китай като потребител на въглеводороди от находищата в страните от Средна Азия.

Посочен е миротворческият ефект от построяването на газопровода Тукменистан – Узбекистан – Казахстан – Китай и от строежа на газопровода TAPI (Туркменистан – Афганистан – Пакистан – Индия). Подробно е разгледан въпросът за съществуващите рискове и възможните заплахи по цялото трасе на Южния газов коридор (от Азербайджан до Италия) в контекста на възможността да бъде свързан с находищата на природен газ в Туркменистан.

Този анализ е тясно свързан с историята на „Туркменския гамбит” – противопоставянето на Русия срещу преките доставки на туркменски газ в Европа, както и на борбата на Русия и Иран срещу построяването на ТрансКаспийския газопровод. Откроена е ролята на ЕС в насърчаването на строежа на ТрансКаспийския газопровод и новата му политика в страните от Средна Азия. Анализирана е синергията между стратегическия интерес на ЕС от строителството на ТрансКаспийския газопровод и търговския интерес на Китай от участие в строителството му.

Специално място е отделено на рисковете и заплахите, произтичащи от неприключилия конфликт между Армения и Азербайджан. Анализирани са и превантивните мерки, взети от азербайджанското правителство за смекчаване на евентуалната свръхреакция на Русия от загубата на монопола на газовите доставки в Югоизточна Европа. Очертани са дипломатическите и икономически маневри на Азербайджан, като специално внимание е отделено на сътрудничеството между азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR и държавната руска компания ОАО „НК Роснефт”.

На 1 юли 2019 година, азербайджанската информационна агенция „Азернюз” обявява, че изграждането на последния участък от Южния газов коридор – Транс-анадолския тръбопровод за природен газ (Trans-Anatolian natural gas pipeline – TANAP) е завършено и доставките на природен газ от Азербайджан за Европа могат да започнат. [24]

Днес газопроводът TANAP вече е свързан с Транс-адриатическия тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline – TAP), който на практика заработи през 2020 година, въпреки проблемите с пандемията от COVID-19. Това означава, че през Гърция и Албания започват доставки на природен газ от Азербайджан за Италия, което вече представлява реално диверсифициране на снабдяването на Европа с природен газ, като се извършват газови доставки от държави, които са различни от Русия. [24]

Изграждането на газопровода TANAP започна през 2015 година, като 1800-километровият тръбопровод има капацитет от 16 милиарда кубически метра. От тях 6 милиарда ще се доставят за икономиката на Турция, а останалите 10 милиарда ще са предназначени за Европа, в това число и за България. [15]

Намерението за осъществяване на проекта беше оповестено на 17 ноември 2011 година на Третия черноморски енергиен и икономически форум в Истанбул. През декември 2011 година, Турция и Азербайджан подписаха меморандум за разбирателство, като създадоха консорциум, който да построи и да управлява газопровода. [15]

През пролетта на 2012 година, приключва процесът на осъществяване на технико-икономическите проучвания. През 2012 година, Илхан Алиев и Реджеп Тайип Ердоган, който по онова време все още е министър-председател на Турция, подписват обвързващо междуправителствено споразумение относно газопровода.

През месец ноември 2014 година, Туркменистан подписва договореност с Турция за доставката на газ. Обещаните количества могат да помогнат на Европа сериозно да ограничи своята зависимост от вноса на газ от Русия. Анкара и Баку също сключват рамково споразумение за доставките на природен газ от Туркменистан. От своя страна, в Туркменистан са изключително заинтересовани да диверсифицират износа си към нови пазари по света. (Дълго време, Русия изкупува целия добив на природен газ от Туркменистан. По-късно започва износ на природен газ за Китай. Пак в рамките на усилията на Туркменистан за диверсификация на експорта си се стига до проекта TAPI – проект за газопровод от Туркменистан до Индия, през Афганистан и Пакистан).

Стартовата церемония, даваща формално ход на проекта, е проведена на 17 март 2015 година с участието на президента на Азербайджан – Илхам Алиев, президента на Грузия – Георгий Маргвелашвили и президента на Турция – Реджеп Тайип Ердоган на територията на източната турска провинция Карс. [15]

В крайна сметка, през юни 2018 година в компресорно–измервателната станция в Ескишехир, е проведена официална церемония, на която пред очите на президентите на Турция и Азербайджан е прикачено последното звено към газопровода TANAP. Изграденият участък е излязъл на инвеститорите 8,5 милиарда американски долара или 7,2 милиарда евро. Транс-анадолската част от Южния газов коридор е завършена. [18]

Президентът на Турция Ердоган заявява в град Ескишехир по повод проекта „Коприненият път на енергията”:

„Нашата страна сега е на една крачка по-близо до своята визия да стане регионален енергиен хъб, благодарение на TANAP”. [18]

Не по-малко красноречив е представителят за Германия на Турската индустриална и бизнес асоциация – Alper Üçok, който заявява, че TANAP показва, че Турция е ключов партньор в осигуряването на енергийната сигурност на Европейския съюз.

Многозначителен факт е, че на церемонията присъстват освен президента на Азербайджан – Илхан Алиев, също така и тогавашният президент на Украйна – Петро Порошенко и президентът на Сърбия – Александър Вучич. Последното е факт, независимо, че с този проект се заобикаля съюзницата на Сърбия – Русия, а проектът се радва на политическа подкрепа от страна на ЕС и на САЩ.

Присъствието на Петро Порошенко е напълно разбираемо. Тогавашният президент на Украйна (за сегашния не знаем) заявява, че се надява Украйна да получава природен газ чрез TANAP в бъдеще:

„Украйна напълно подкрепя този проект … Днес ние се съгласихме, че ще бъдем щастливи да диверсифицираме своите енергийни източници и да получаваме газ по TANAP през териториите на България и Румъния”, заявява Порошенко на официалната церемония. Той отбелязва, че Украйна винаги подкрепя европейските инициативи за диверсификация на енергийните доставки. [19]

Вицепрезидентът на Европейската комисия – Марош Шефкович (Maros Sefcovic), който отговаря за проблемите на Енергийния Съюз, оценява пускането в експлоатация на TANAP, като ключов момент и „километричен камък” в подобряването на европейската енергийна сигурност:

„Като помага да диверсифицираме нашите енергийни доставчици, Южният газов коридор е стратегически важен за енергийната сигурност на ЕС, включително и за най-уязвимите му части, като Югоизточна Европа и южна Италия”, заявява той. [18]

За Транс-Анадолския тръбопровод за природен газ (TANAP) към 2017 година са привлечени като външно финансиране около 2,15 милиарда американски долара, при обща оценка на необходимите инвестиции за него, направена по същото време, в размер на 8,5 милиарда американски долара. Допълнително финансиране от приблизително 1,5 милиарда американски долара е осигурено от Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и от Европейската инвестиционна банка (EIB). [16]

Според информация на Анадолската агенция (АА) през 2017 година, когато около 65 на сто от TANAP са били вече изпълнени, международните финансови институции са одобрили три отделни финансови проекта за него.

Общо 800 милиона американски долара са осигурени за изграждането на TANAP чрез финансови споразумения, подписани с Международната банка за възстановяване и развитие, член на групата на Световната банка. Докато 400 милиона долара от споменатото финансиране са предоставени на Турската тръбопроводна и петролна транспортна компания (BOTAŞ), която е един от партньорите по проекта, другите 400 милиона са насочени към South Gas Corridor Inc. (SGC), която е най-големият акционер в проекта.

Допълнително, финансиране от 600 милиона американски долара е било одобрено за нуждите на SGC от Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (Asian Infrastructure Investment Bank – AIIB), основен акционер в която е Китай (седалището на банката е в Пекин) и в която Турция също има забележимо дялово участие.

Агенцията за инвестиционни гаранции MIGA (Multilateral Investment Guarantee Agency), която също е член на групата на Световната банка, осигурява гаранция в размер от 750 милиона американски долара за кредитите, които SGC получава от другите финансови институции. По този начин, общият обем чуждестранно финансиране, който е бил осигурен за TANAP, през 2017 година е достигнал 2,15 милиарда американски долара. Около 1 милиард евро са били предоставени от Европейската инвестиционна банка (EIB) на компанията BOTAŞ срещу гаранции, дадени от така наречения “Undersecretariat of the Treasury” на турското Министерство на държавната съкровищница и финансите. [16]

През 2017 година, от когато са цитираните по-горе данни, са били завършени около 65 процента от работите по изграждането на TANAP с неговите 1850 километра дължина. Може да се предполага, че някъде към средата на 2018 година по газопровода е започнала доставката на първите количества природен газ за Турция.

По това време все още не е бил напълно изяснен размерът на финансирането, което Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) възнамерява да вложи в проекта SGC, но заем от 500 милиона американски долара е бил пред окончателно одобряване. Предполага се, че след окончателното одобряване на заемите от Европейската инвестиционна банка (EIB) и Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), общият обем на допълнителното външно финансиране за газопровода TANAP, като част от проекта SGC, осигурено по тези канали достига 1,5 милиарда американски долара. По този начин, за TANAP са осигурени заеми с размер от 3,7 милиарда американски долара, при очаквана цена на газопровода по това време от 8,5 милиарда американски долара. [16]

Първоначално за Турция се доставят по 2 милиарда кубически метра природен газ годишно, като доставките нарастват с по 2 милиарда кубически метра всяка година, за да достигнат проектния обем от 6 милиарда кубически метра природен газ годишно.

По принцип, първите доставки на природен газ за Европа по TANAP започнаха през средата на 2020 година. Важната подробност е, че капацитетът на газопровода, който в момента е 16 милиарда кубически метра годишно, може да бъде увеличен на 31 милиарда кубически метра годишно в съответствие с разработването на газовите находища на Азербайджан и евентуалното включване на други доставчици, примерно на Туркменистан.

Компанията SGC притежава 58 процентов дял в TANAP, докато турската компания BOTAŞ и „Бритиш Петролеум“ (BP) държат съответно по 30 и 12 на сто от капитала. 51 процента от капитала на компанията SGC e под контрола на азербайджанското Министерство на икономиката, а останалите 49 процента от SGC се контролират от Азербайджанската национална петролна компания SOCAR.

Участниците на газовата шахматна дъска – едни много щастливи, други крайно недоволни
Несъмнено, завършването и пускането в експлоатация на втория, най-дълъг и естествено – най-скъп участък от Южния газов коридор (SGC), е огромен успех за Азербайджан. Баку успява да извади на световните пазари ресурсите на своето газово находище „Шах Дениз ІІ“, като газопроводът TANAP го свързва с една от най-динамично развиващите се икономики на света, каквато е турската. Азербайджан на практика вече е прекрачил вратите на Европа – Транс-адриатическия тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline – TAP) се строи и скоро азербайджанският газ ще бъде на разположение на една от „най-жадните“ за природен газ европейски икономики – италианската.

В Анкара би трябвало също да са изключително щастливи. В рамките на постоянните руски амбиции да прокарат, колкото се може повече газопроводи до Югоизточна Европа и вследствие на усилията на Европейския съюз да диверсифицира доставките за този регион, както и за останалите страни от ЕС, Турция се превърна в кръстопът на газопроводи и в истински газов „хъб“. Доставките на газ за Турция са абсолютно диверсифицирани и гарантирани. Ако към сметката се прибавят и газовите находища в Източното Средиземноморие (които са в шелфа под контрола на Израел, Турция, Кипър и Египет), може да се смята, че по отношение на този енергоносител, турската икономика е една от най-обезпечените в света.

Може да звучи невероятно, но повод за празнуване има и Албания. По чисто географски причини, тя се превръща в газов „хъб“ за района на Адриатика – за Италия и за страните от западните Балкани.

Южният газов коридор прави щастливи много страни и разваля настроението на Русия и на „Газпром“. Това е сериозна причина да се замислим, какъв би бил отговорът на Москва на очевидния удар, който й се нанася с изграждането и пускането в експлоатация на два от трите участъка на Южния газов коридор (SGC) – Южно кавказкият тръбопровод (South Caucasus Pipeline – SCP) и Транс-анадолският тръбопровод за природен газ (Trans-Anatolian natural gas pipeline – TANAP). Фактът, че Транс-адриатическият тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline – TAP) също се изгражда с високи темпове, може само допълнително да мотивира руснаците да мислят, какво да предприемат при новите условия.

Всъщност, ситуацията е ясна. Русия е заобиколена и „байпасирана“ от инженерно съоръжение, което има огромен капацитет. В най-близко време към страните от ЕС ще потекат 10 милиарда кубически метра природен газ (отделно 6 милиарда отиват за Турция). От тук нататък, участниците в упражнението – Азербайджан, Турция и ЕС и … Албания, трябва да са наясно, че имат да решават ежедневно два проблема – единият е осигуряването на необходимите количества природен газ, а другият – осигуряването на физическата сигурност на съоръжението.

Естествено, от критично значение e, какво поведение ще вземе руската страна. В такива случаи Русия обикновена става хиперактивна и на практика агресивна. Но за това ще стане дума малко по-надолу. Тук ще започнем с това, че все пак, офертите на „Газпром“ и на дъщерните и на сродните му предприятия (руски или с голямо руско участие) ще трябва да придобият някакъв по-лицеприятен вид. Времето на газовия монопол изглежда е минало и руснаците не може да не са наясно с този факт. Особено на фона на урока от газовия конфликт с Туркменистан, който със сигурност ще влезе и в учебниците по геополитика, геоикономика и стопанска история.
Следва продължение…

***
Използвани източници

[24] Azerbaijan, Turkey: Trans-Anatolian Pipeline Ready to Begin Operations, Stratfor, Situation Report, July 2, 2019, 20:29 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/azerbaijan-turkey-trans-anatolian-pipeline-ready-begin-operations
[15] Foundation laid for pipe to carry Azeri gas to EU, Hürriyet Daily News, March 17, 2015, 14:12:00, http://www.hurriyetdailynews.com/foundation-laid-for-pipe-to-carry-azeri-gas-to-eu–79790
[18] Turkey opens TANAP pipeline that will bring Azeri gas to Europe, DW, 12. 06. 2018, https://www.dw.com/en/turkey-opens-tanap-pipeline-that-will-bring-azeri-gas-to-europe/a-44192422
[19] Ukraine hopes to receive gas via TANAP in future – Poroshenko, 12.06.2018, 19:20, https://en.interfax.com.ua/news/economic/511588.html
[16] $ 2.15 billion in external finance secured for TANAP, Daily Sabah, Anadolu Agency, Ankara, 14.02.2017, 21:03, https://www.dailysabah.com/energy/2017/02/15/215-billion-in-external-finance-secured-for-tanap

Материалът Южният газов коридор – „шах на руския цар върху газовата шахматна дъска” е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Подготовката тече на борда на баржата „Castoro Sei“ на италианската компания „Saipem“, която е подизпълнител на проекта.

„Този плавателен съд, на борда на който могат да се намират до 340 души, се занимава със заваряването на тръбите и скоро ще започне полагането им на дъното на Адриатическо море“, гласи прес съобщение на консорциума.

Консорциумът TAP започна строителните работи на морския участък на тръбопровода през октомври 2018 година. Първите тръби по дъното на морето в албански териториални води бяха положени през месец март 2019 година.

Дължината на морския участък на TAP, свързващ албанския и италианския бряг, е 105 километра. Тръбите ще бъдат положени по дъното на Адриатическо море, като 37 километра ще са в албански териториални води, 25 километра ще са в териториалните води на Италия и 43 километра ще са в международни води.

Газопроводът TAP, със стойност 4,5 милиарда евро, е част от проекта „Южен газов коридор“. Първоначалния капацитет на TAP ще бъде 10 милиарда кубически метра газ годишно с възможност той да бъде удвоен.

Очаква се строителството на TAP да бъде завършено през 2020 година, като първите количества азербайджански газ ще бъдат подаде в Европа през същата година.

Дължината на газопровода е 878 километра, 550 километра от които вече са прокарани на гръцка територия, 215 километра е участъкът на територията на Албания, 105 километра са по дъното на Адриатическо море и осем километра са на територията на Италия, преди да се включи в италианската газоразпределителна мрежа.

Акционери в TAP са: BP с 20 процента, SOCAR с 20 процента, Snam с 20 процента, Fluxys с 19 процента, Enagás с 16 поцента и Axpo – с пет процента.

Материалът Започва последната фаза от строежа на газопровода TAP в Адриатическо море е публикуван за пръв път на Икономически живот.