Преди време, работейки върху коментар по демарша на прокуратурата спрямо мината в Челопеч, попаднах на данни за доходите от заплати в областите и общините, където работят Дънди прешъс металс (ДПМ), Асарел Медет (АМ) и Аурубис. Тогава поводът не позволи съществени коментари по темата. Но порталът на Института за пазарна икономика (ИПИ) за стопанството на общините в България, неотдавнашният анализ на стопанския живот в областите от Южна България и данните на НСИ за развитие на доходите дават много поводи за интересни обобщения.

„Трънски курс“

Дори в една добра за икономиката година, според общинските обобщения на ИПИ, в Лъки и Панагюрище (като моноиндустриални и свързани с добива на цветни метали) средните месечни заплати са над средната за страната стойност и близки до тази заплата в София (1 554 лв.). А в Челопеч и Пирдоп тя е значително над софийската, съответно 2 178 и 1 796 лв.

Нищо чудно, че преди година Лъки протестира срещу дори временното затваряне на мината по подозрение за умишлено и опасно изхвърляне на цианиди в реките Юговска и Чепеларска.

Средната месечна брутна заплата в общините, където се намира КЦМ през 2018 г. е по-висока от тази в Пловдив (1 043 лв.).

Противоположно е положението в град Трън.

През 2018 г., когато по силата на референдум от 2016 г бе изгонен инвеститор в добива на злато, заплатата на месец е 529 лева. Референдумът бе, меко казано, казуистичен. А местните хора не повярваха на собствената си памет – В Трън е открито първото в България предприятие за добив на злато по минен способ през 1937 г. Това е Англо-българско минно дружество, съвместно с American Smelting and Refining Co. (като американската компания е 100-процентен собственик на дружеството).[i]

Пропуснатите преки ползи за икономиката са около 0.5 млрд. лв., а за общината – приблизително 0.5 млн. лв. годишно (концесионни и други такси), за потенциално заетите – 6 млн. лв. на година, за другите хора на място – поне един милион на година.

Обществени дейности

Очевидно е, че добрата печалба в цветната металургия позволява на споменатите и други предприятия от този отрасъл да развиват дарителски и социални програми.

От 2013 г. Аурубис България АД и ДПМ са най-големите донори в страната според Българския дарителски форум. Асарел Медет е обявен за „Най-прозрачен български дарител“. ДПМ има две награди като „най-голям дарител във финансово отношение“ и като „най-голям дарител за местни общности“.

Не знам защо в обсега на форума не попада КЦМ Груп. Като водещо, печелившо и високотехнологично предприятие в производството на ценни метали те също са много голям дарител в района на Асеновград и Пловдив. Според изследване на „Капитал“ програмата им за дарения само през 2020 г. е над 2 млн. лв.

КЦМ и ДПМ (по-точно мината в Челопеч) са фалирали предприятия. Едното през 1991-1992 г., другото – поради несъстоятелност на концесионера, през 2003 г.

КЦМ получава реална автономия през 1991 г., правителството просто събира данък печалба, а не изземва ресурса за инвестиции и опазване на околната среда. През 1995 г. Световната банка – предприятието остава държавно до 2001 г. – публикува специален анализ на КЦМ като пример за добро управление и инвестиции в изчистване на околната среда.

Подобна е и историята в Челопеч. През 2003 г. ДПМ придоби мината (продадена на търг от Дойче Банк като кредитор на предишния концесионер) и новата инвестиция доведе до следните положителни развития: възобновяване на дейността, печалба, възстановени плащания към работници и доставчици (като кредитори също от висок ранг), технологично надграждане , възстановени плащания на концесионни такси, данъци и социални вноски, преструктурирано управление, запазени и новосъздадени работни места и решения за безброй наследени екологични проблеми.

След 2003 г. ДПМ имат общо 19 награди за финансиране на обществени мероприятия.

Заплати и положителни външни въздействия

През 2020 г. средната месечна работна заплата в областите София, Пловдив и Пазарджик нараства спрямо споменатата 2018 г. съответно 1 201 на 1 443 лв. в Софийска област, Пловдивска – от 1 121 на 1 282 чл., а в Пазарджишка – от 913 на 1 172 лв..

Подизпълнителите на предприятията от цветната металургия също се радват на положителни странични въздействия върху дохода на работещите в тях. През 2019 г. заплатите на работещите в тях са около 800 лв., т.е. 70-80% от брутната средна месечна заплата за съответната област.

Особен случай са община Крумовград и област Кърджали. За областта най-значителната инвестиция е тази на ДПМ в Крумовград.

Тук също има дългогодишна сага. Едно дело на министъра на околната среда от 2008 г. и съответното решение забавят инвестицията. Общата загуба за икономиката за периода на забавяне до 2019 г., която изчислявахме с колеги на друго място, е над 2 млрд. лв. Сега положението търпи промени в положителна посока.

През 2019 г. ДПМ Крумовград получи от агенция „Инвест България“ титлата „Инвеститор на годината“, заради „инвестиране на 400 млн. лв. и създаване на 3000 нови работни места“. (Общата планирана инвестиция е 2 млрд. лв.)

През 2020 г. Крумовград е вече най-богата община в страната по показател средна брутна месечна заплата. А средната месечна заплата в предприятието (без възнагражденията на управителите) е 3 240 лв., значително над средната заплата в София град – 2 075 лв. През 2019 г. средната месечна заплата на доставчиците на „Крумовград Голд“ е над 90% от тази залата за областта. Тази инвестиция е основната причина за ръста на средните брутни възнаграждения за цялата област – през 2020 тя е 1 201 лв. докато през 2018 г. е 883 лв.

През 2019 г. Крумовград привлича 12% повече нови граждани. Това е повече от традиционния водач в тази статистика – София град. Въпреки отрицателните въздействия на пандемията върху заетостта, през 2020 г. област Кърджали има най-ниската безработица в страната – 3.8%.

[i] Максималният добив на злато от това дружество е от 272 кг. през 1940 г. и 1942 г. Дружеството е национализирано. След 1953 от Трънското находище („Западни мини”) никога (с изключение на 1955 г.) не са добивани подобни количества злато. До спирането на експлоатацията му през 1974 г., средният добив за целия период е три пъти по-нисък от пиковия през 1942 г. (поради двойно намаляване на съдържанието на метала в рудата вследствие на остарели технологии и липса на инвестиции – цялата печалба вероятно в крайна сметка е била насочвана към изплащане на външни дългове).

Материалът Металургия на заплатите: какво се случва около добива на цветни метали е публикуван за пръв път на Икономически живот.