При средна стойност за ЕС от 19,7 %, страната ни достига близо 22 на сто ВЕИ и сред първите 12, както и сред 14-те в ЕС, които са надминали целевите си нива.

С повече от половината енергия от възобновяеми източници в своето брутно крайно потребление, Швеция (56,4%) е с най-високия дял сред държавите-членки на ЕС през 2019 г., пред Финландия (43,1%), Латвия (41,0%), Дания (37,2%) и Австрия (33,6%).

В противоположния край на скалата най-ниските пропорции на възобновяеми енергийни източници са регистрирани в Люксембург (7,0%), Малта (8,5%), Холандия (8,8%) и Белгия (9,9%).

Що се отнася до целевите нива, то шест държави са близо до тях: Унгария, Австрия и Португалия (на 0,4 процентни пункта от националните си цели), Германия (на 0,6 процентни пункта), Малта (на 1,5 п.п.) и Испания (на 1,6 п.п.).

За разлика от тях, все още доста далеч са Франция (на 5,8 п.п. от националната си цел), Холандия (на 5,2 п.п.), Ирландия и Люксембург (и двете на 4,0 п.п.).

„Сега“ обаче коментира, че този български успех се дължи най-вече на скандално високите гарантирани цени на „зеления“ ток, с които държавата реши да насърчи инвестициите в мощности, произвеждащи енергия от слънце и вятър.
Особено в първите години на общия европейски курс към ВЕИ – до 2012 г., България бе въвела тарифи за изкупуване, по-високи от тези в Германия. Именно това обяснява високия процент на ток от фотоволтаици, ветропаркове и малки вецове в общото производство на енергия у нас.

Материалът България сред отличниците в ЕС по дял използвани ВЕИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.