Предвижда се основната заплата на студентите, подписали договор с бъдещия си работодател, да не може да е под по-високия размер на средната основна заплата за съответната длъжност на пълно работно време в предприятието или на средната основна заплата за пълно работно време в предприятието.

Този ангажимент на държавата няма да е валиден за всички университетски специалности, а само за тези с недостиг на висококвалифицирани кадри по списък, определян и утвърждаван всяка година от министъра на образованието.

Безплатно обучение ще има за приетите по държавна поръчка в специалностите от списъка, които решат да сключат договор с работодател. Частично ще бъдат покрити разходите на студентите с договори в същите специалности, които обаче учат в платената форма на обучение. В този случай студентите ще плащат такса равна на разликата между таксата им за обучение и частта, която се заплаща с пари от държавния бюджет. Ако дадена специалност отпадне от списъка, студентите, които вече учат безплатно, ще довършат обучението си по реда, по който са го започнали, е разписано в наредбата.

Работодателите ще подават заявления, за да се включат. Условието към тях е да са регистрирани в България и през последните 2 г. да имат среден списъчен брой на персонала над 20 човека. Определени за целта министри ще внасят отговарящите на условията заявления в Министерския съвет, който ще приема списъка до 31 юли всяка година.

Договорът ще се прекратява при:

• отписване на студента преди успешно завършване на обучението му;
• прекъсване на обучението на студента, освен поради болест или майчинство;
• отстраняване на студента от висшето училище;
• системно непосещаване от студента на договорения стаж;
• неосигуряване от страна на работодателя на условия за провеждане на уговорения стаж;
• прекратяване на работодателя без правоприемство;
• взаимно съгласие на страните по договора;
• обективна невъзможност на някоя от страните да продължи да изпълнява задълженията си по договора.

При прекратяване на договор поради неизпълнение неизправната страна дължи възстановяване на всички средства за издръжка на обучението, които са изплатени на висшето училище от държавния бюджет. Ако прекратяването е по взаимно съгласие, студентът и работодателят възстановяват средствата поравно. Ако откажат да ги платят, ще започне да се начислява законната лихва. Случаят ще бъде предаден на НАП.

Материалът Държавата плаща висшето срещу 5 години работа в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вместо решения и реформи, управляващите засипват нереформирани системи с още и още пари с надеждата, че това ще реши проблемите – свикнали сме на това описание да отговарят все повече и повече „интервенции“, от здравеопазването през съдебната система до училищното образование.

Вчерашната сделка между образователното министерство, синдикатите и висшите училища  обаче е пример по-скоро за обратното – комбинация от „пари срещу реформи“, при която новото финансиране е обвързано с конкретни изисквания и насоки за подобрение, повечето от които можем да определим като много подходящи. Ако е необходима критика, то тя е, че реформите не са достатъчно смели.

Новото финансиране е дори повече от обещаното преди – 65 милиона лева вместо първоначално обсъжданата сума от  50 милиона за повишаване на заплатите във висшите училища. Това се налага от една страна заради забавения ръст на заплатите в сектора на фона на икономиката като цяло, от друга заради парадокса, в който навлизащите преподаватели в средните училища стартират с по-високо заплащане спрямо тези във висшето, въпреки по-високия ценз и изисквания към професията.

Когато намерението за повишаване на заплатите във висшите училища беше първоначално обявено, основното притеснение бе рискът по-голяма част от новите средства да бъдат насочени към старшите преподаватели и така отново да не се насърчи интересът към професията у току-що завършили магистри и доктори; изглежда това е избегнато. Не че новите стартови заплати – от 1300 лева бруто месечно за асистентите до 1600 лева за професорите – са достатъчни, за да наклонят избора на новозавършилите между частния и публичния сектор, особено що се отнася до технологичния сектор. Със сигурност обаче са първа стъпка в посока на подобряването на заплащането и жизнения стандарт на професията, които са далеч от изискванията и ролята, която тя играе.

Още по-похвално е, че средствата за повишаване на заплатите на преподавателите идват под условие – публичните университети ще се видят принудени да подобрят дейността си, за да ги получат. Най-важното от тези условия е резултат от осъзнаването, че обвързването на финансирането на висшите училища (след провала на прехода към модел, основан на постиженията) с предлаганите учебни програми или броя на записаните и завършващите студенти изкривява стимулите за поведение на университетите – те оптимизират дейността си за приемане и задържане на максимално много студенти без оглед на резултатите и качеството на образователния процес.

Стъпките в тази посока са по-скоро плахи – в анонса на „сделката“ се говори за свиване на броя студенти и на приема, но на този етап не сме видели конкретни стойности. Стъпката със сигурност е необходима, като от една страна намаляването на групите може да спомогне за подобряването на учебния процес, а от друга се съобразява с демографските реалност; заради свиването на населението и ниската раждаемост в началото на века хората в подходяща възраст просто намаляват.

Доколкото приблизително половината от завършващите студенти работят по специалността си или изобщо на позиция, която изисква висше образование, очевидно има необходимост от преоценка на броя на студентите, или поне ориентирането им към специалности, които отговарят на търсенето на пазара на труда. Новите изисквания към самия образователен процес също са скромни – поне 60 часа допълнителна заетост, материализирана в четене, писане, реализиране на проекти. Останалото натоварване зависи от самите висши училища, и можем единствено да се надяваме, че те ще вземат присърце повишаването на изискванията към студентите си.

Споразумението цели и да се пребори с професорския туризъм, при който преподаватели водят лекции в 4-5 университета наведнъж. Това се случва чрез въвеждането на изискване преподавателите да имат поне по 300 часа аудиторна дейност годишно, както и обвързването на размера на заплащането им с продължителността на работата им и изпълнението на нормите. Има възможност да се въздейства и на друг негативен феномен, а именно – масовите отсъствия на преподаватели от лекции и упражнения.

Видно е и че целта, която образователното министерство си поставя с тези действия е привличането на млади преподаватели във висшите училища. Това личи от изискването преподавателите на 65-68 годишна възраст да са не повече от 5% от академичния състав, както и намерението за прекратяване на договорите на над 68-годишните. Този подход е по-спорен, особено в области с по-малък брой специалисти, които по случайност може да се окажат между по-възрастните. Въпреки това, осъзнаването на нуждата от вливането на “свежа кръв” в академичния кадър определено е похвално.

Това, което липсва в мерките са фокус върху научната дейност и повече внимание върху докторантите. Няма как да не приветстваме общата насока, взета от образователното ведомство в опитите си да реформира системата на публични висши училища, която демонстрира ясно разбиране на немалка част от проблемите му.

Материалът Пари срещу реформа за младите във висшето образование е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Хората без работа през третото тримесечие на 2020 г. са 160.4 хил., от които 95.4 хил. (59.5%) са мъже и 65.0 хил. (40.5%) – жени. Коефициентът на безработица е 4.8%, съответно 5.3% за силния и 4.2% – за слабия пол.

В сравнение с третото тримесечие на 2019 г., коефициентът на безработица се увеличава с 1.1 процентни пункта, при мъжете и жените е съответно с 1.5 и 0.8 процентни пункта, съобщи НСИ.

Коефициентите на безработица е съответно 2.8% за висшисти, 4.1% за лица със средно образование и 13% – за по-ниско образованите.

Ръстът в безработицата между третото тримесечие на 2019 г. и третото тримесечие на 2020 г. се дължи на повечето хора с продължителност на безработицата до една година.

Продължително безработни (от една или повече години) са 71.7 хил., или 44.7% от всички, които са остнали на улицата. Коефициентът на продължителна безработица намалява с 0.1 процентни пункта до 2.2% (2.4% за мъжете и 1.9% за жените).

От общия брой на безработните 31.1 хил., или 19.4%, търсят първа работа.

През третото тримесечие на т.г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 години е 8.3%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. е по-висок с 2.2 процентни пункта.

При мъжете и жените коефициентът на безработица (15 – 29 навършени години) се увеличава почти еднакво, като достига съответно 9.1 и 7.1%.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 182.7 хил., от които 496.0 хил. (41.9%) мъже и 686.7 хил. (58.1%) жени.

Делът на икономически неактивните лица от населението в тази възрастова група е 26.8%, съответно 22.2% от мъжете и 31.5% от жените.

Материалът Хората с висше образование по-рядко остават без работа е публикуван за пръв път на Икономически живот.