Съзерцанието и установяването на логически връзки и зависимости е само въ­веждащата мотивация на икономическите изследвания. Вероятно по-важната функция (втора, последваща) на икономическата наука е изработването на предписания за управление на икономическите процеси, т.е. за формиране на макроикономическа политика. Предписанията се базират на наблюдаваните реалности, но са насочени към бъдещето. В това се състои парадоксът на икономическото мислене – противоречивата същност на икономическото минало и бъдеще, от една страна, и необходимостта за управ­ляване на непознаваемото бъдеще въз основа на неповторимото минало, от друга[1]. В таки­ва случаи технически неизменно се стъпва на плавното, гладко и еволюционно изменение на конкретните процеси, което далеч не е най-правдоподобното. По думите на Ф.Хайек “…еволюционната теория никога не би могла да ни постави в състояние рационално да предсказваме и да контролираме бъдещото еволюиране”.  Изучаването на сбъдналата се действителност формира познание за миналото, докато управленските предписания третират бъдеща реалност. Но, по думите на Гьоте: “Ние живеем с миналото и умираме в миналото”. Строго логически погледнато, изучаването на миналото може да спомогне за формирането на предписания за управленски въздействия, но ex-post, имащи отношение към миналото, и то с редица условности, в смисъл на: Каква икономическа политика би следвало да се приложи в миналото за да се избегнат наблюдавани вече неблагоприятно оценявани развития. Условностите са свързани с промените в реактивните функции на обществото. Толкова повече подобен тип условности съществуват при третирането на бъдещето.

Промяната на обекта на изследване предполага съответна промяна в теорията за функциониране на обекта. Това е най-често наблюдаваната реалност в икономическата теория. От времето на А.Смит икономическата мисъл претърпява съществени корекции в стремежа си да обясни реалните факти и да изработи предписания за управление на икономическите процеси. Настройката на мисленето се адаптира към конкретните икономически реалности, но като правило след време трябва да се замества с нова теоретична подплата, в съответствие с променящите се условия.

Всъщност най-трудният елемент от икономическата теория е изграждането на фундамента за проглеждане в бъдещето с оглед на възприемане на адекватни управленски въздействия. Тук става въпрос за макроикономическо управление, който изисква и предполага уточнението, че се третират преди всичко въпроси на разпределението и преразпределението на произведения продукт и тяхното въздействие върху протичането на съвкупния икономически процес. Чисто производствените процеси се подчиняват на закономерности, кои­о са достатъчно негъвкави. Въпросът не е толкова в преодоляването на парадокса на икономическото мислене, а най-вече в отчитането на спецификата на ико­номическите процеси.

Изграждането на виждане за икономическото бъдеще и оценката на алтернативните икономически политики предполага натрупване на знание за това, как икономиката е работила до границата между минало и бъдеще. Приложението на различни видове количествени техники и математически модели подпома­га този процес на самообразование.

Независимо от това дали го осъзнава явно или не икономистът-изследовател борави с различни вероятности за сбъдването на едни или други събития при голяма степен на неопределеност. Колкото повече и по-разнородна информация се привлича и анализира, толкова по-големи са шансовете за адекватно опреде­ляне на различни по характер вероятности. При това като правило преценките е невъзможно да се околичествят, хипотезите да се свържат с конкретни числови измерители. В такива случаи качественият анализ на процесите задължително доминира, тъй като проектирането и вземането на решения е необходимо дори и при недостатъчна информация. Х.Мински определя приписването на  конкретни предпочитания за формата на едни или други зависимости и влияния при непълна информация като следствие от “субективни вероятности”. Подобен тип вероятности, формиращи предпочитанията при проектирането на икономическата динамика, са предмет на чести и съществени корекции при промяна на условията и формирането на нова информация. Именно поради тази причина макроикономическите проекции са обект на периодично преоглеждане и преосмисляне, а управленския екип следва плътно и неотклонно да следи протичането на конкретните икономически процеси и да не се притеснява да коригира управленските предписания там и тогава, когато новата информация допълва краските в картината.

Естествената човешка реакция е да стъпи на зависимости, които са доказали своята относителна устойчивост във времето. Дори и такива зависимости обаче не са гаранция за адекватна оценка на икономическата перспектива именно поради възможната поява на непознати събития. Това е смисълът на популярното мнение на Р.Лукас, че икономическите модели не са в състояние по принцип да осигурят полезна информация, свързана с оценката на действителните последствия от приложението на алтернативни икономически политики. Това е и причината, поради която популярните свръх дългосрочни проекции на последствия от управленски въздействия, в които се проследява затихването на отделни шокови ефекти в продължение на две или три десетилетия в перс­пектива, остават много повече кабинетни упражнения, отколкото резултати, имащи отношение към реалната практика. Реалистичната оценка на краткосрочните и дългосрочни проекции е проблемна, а гладките дългосрочни изменения са идеализирана абстракция.

Ситуацията не е окуражаваща за аналитично настроения икономист поради лабилността на използваните ориентири. В такива случаи опитът и изградената интуиция идват на помощ, както и погледът в страни. А.Маршал акцентира върху необходимостта икономистът да притежава достатъчно развито въображе­ние, а според Й.Шумпетер интуитивната оценка на ситуацията надхвърля видимите доказателства. Никаква политика не гарантира успех в конкретната ситуация. На пръв поглед проблемите са сходни, но условията никога не са идентични – по същество всяко успешно управление притежава елементи на уникалност. Собственият опит и опитът на другите формират основите за оценка на ситуацията, които осигуряват относително приемливото придвижване напред. Сигурното е само, че икономиката е динамична и движението напред е задължително.

Стремежът към устойчивост е присъщ на човешкото мислене и поведение. Животът обаче не обича спокойствието. Това е толкова по вярно за време на бурно развиваща се научно-технологична мисъл. Вървейки по стъпките на събитията ико­номистите все по-често трябва да преразглеждат и преосмислят наложили се парадигми. Основният цикъл на теоретическо преосмисляне с времето се съкращава. Вече може да се твърди, че през 10-15 години се ражда и оформя нова икономическа мисъл като предпоставка за формиране на макроикономическа политика. Новото идва, но старото никога не отмира напълно. Извървяният път формира своеобразен фон, който спомага за открояване на краските, а и нерядко – за спираловидно връщане назад (например нео-класицизъм и всякакви други течения с предлог нео-).

Действително, класиците на икономическата мисъл (начело с А.Смит) продължават да водят за ръка всеки, който желае да навлезе в дебрите на икономическата наука; К.Маркс впечатлява със своя оригинален материалистичен прочит на икономическата история и динамика, макар че предписанията му за макроикономическа политика вероятно ще останат завинаги загърбени; Авторитетни икономисти в света вече не се афишират като кейнсианци, но Дж.М.Кейнс и неговата мисъл продължава да владее умовете; Монетаризмът отдавна престана да доминира, но управленският елит задължително се съобразява с неговите канони; Икономиката на предлагането, която се радваше на особена популярност по времето на Р.Рей­гън, е изтласкана назад, но периодично тук и там в света неговите идеи се радват на внимание; Глобализацията настъпва безпардонно и управленският елит не може да си позволи да не наблюдава внимателно възникването на външни шокове и да бъде готова адекватно да отреагира; Неокласицизмът се възприема нерядко като своеобразна екзотика на икономическата мисъл, но никой не може да си позволи да игнорира възможните перспективни оценки на икономическите агенти, както и да не отчита влиянието им върху протичането на икономическите процеси; Идеите на Ф.Хайек са силно предизвикателство за управленския интелект и стоят перманентно в основата на формирането на макроикономически стратегии; Накрая постулатите на новата икономика владеят умовете на интелектуалци и управленци, доколкото икономическото изоставане в съвременния свят се заплаща прекалено скъпо.

В крайна сметка съвременната икономическа мисъл като основа за обяснение на икономическите реалности и проектиране на икономическата перспектива се оформя като своеобразна органична смесица от идеи и виждания, в която периодично се извисяват и надделяват отделни възгледи. Принципите остават и времето ги потвърждава, но конкретните проявления се модифицират.

[1] Минасян, Г. (2010). Проектиране на макроикономическите пропорции. Изд. “ГОРЕКС ПРЕС”, С., 2010, 220 стр., ISBN 978-954-616-208-3;

Материалът Парадоксът на икономическото мислене е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пазарът ранжира стоките и услуги чрез цените им. По-различно е с неподдаващите се на пряко пазарно оценяване услуги, характеристики и качества. Такива са например преобладаващата част от образователните услуги, суверенният кредитен рейтинг, степента на корупция, качеството на живот, социалната справедливост, социалното разслоение и др.под. В такива случаи се формират системи за оценяване, които нерядко стъпват на субективни преценки, като същевременно се стремят да се придържат колкото се може по-близко да обективни и количествено съпоставими критерии.

Към този тип ранжиране се причислява и комплексната оценка на качеството на висшето образование. В света функционират няколко специализирани организации, които оценяват ежегодно качеството на образованието в университетите по страни и ги ранжират. При всички тях съществува определена условност, но те са по своему информативни и показателни. Толкова повече, че в университетското ранжиране на водещи и признати специализирани организации не се наблюдават съществени различия.

За целите на настоящите размисли се използва ранжирането на Център за световно университетско ранжиране (The Center for World University Rankings – CWUR). От 2012 г. CWUR подготвя световно университетско ранжиране в съответствие с качеството на обучението, заетостта на абсолвентите (алумни), качеството на факултетите, научно-изследователската университетска активност и признание. Оценките не се базират на вътрешноуниверситетски анкети и рекламни материали.

CWUR започва със списък на първите 1000 университета, но следвайки изискванията на потребителите се установява към наредба на първите 2000 университета при оценка на почти 20 хил. университета от всички краища на света. Така се формира най-голямото световно университетско ранжиране.

В настоящата бележка се прави опит за сравнителна агрегирана оценка на качеството на университетите в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в рамките на последните пет години (2021-2026 г.). Тя допълва предходна оценка, направена преди петилетие (тук).

2. Източноевропейските университети

В рамките на последните пет години почти всички страни от ЦИЕ бележат отстъпление при световното ранжиране на качеството на университетите си. Влошаването в ранжирането е в различна степен за различните страни, но все пак е чувствително. По-сериозно е отстъплението при включване в първите 1000 университети (Таблица 1), където средното отстъпление е с повече от 50 позиции. Подобно отстъпление се фиксира и в наредбата на следващите 1001-2000 университети, но в по-малка степен (средно с около 15 позиции, Таблица 2)[1].

Отбелязва се и намаление на броя на университетите по отделни страни, включващи се в наредбата на CWUR.

Повсеместното отстъпление на университетите от ЦИЕ демонстрира специфична особеност на тези страни. Последните пет години бяха време на съществени промени в обществените отношения и междудържавните комуникации, както и в технологичното развитие. Подобни изменения е редно да дадат отражение върху цялостния процес на специализираното обучение. Страните от ЦИЕ обаче остават значително по-инертни и нелеко се адаптират към извършващите се промени, т.е. закъсняват с необходимите адекватни реакции и пренастройки.

Особено неприятен е нашият случай, с ранжирането на българските университети. Към текущата година в България са регистрирани 51 висши училища (университети, академии, висши училища и колежи) и само две от тях са включени в световното университетско ранжиране на CWUR. В класацията на CWUR се включват единствено СУ „Св. Климент Охридски“ и Медицинският университет София.

СУ „Св. Климент Охридски“ е включен за първи път в ранжирането на CWUR през 2014 г. и тогава заема 826 позиция, през 2021 г. той отстъпва с 28 позиции, а в следващите пет години последователно отстъпва нови 235 позиции (до 1089). За 12 години СУ „Св. Климент Охридски“ губи 263 позиции в световната университетска наредба на CWUR!

Медицинският университет София е включен в наредбата на CWUR през 2019 г. (с 1147 позиция), в следващите две години отстъпва с 149 позиции, а през последните пет години губи нови 241 позиции (отпада до 1537 позиция към 2026 г.).

Като цяло за последните пет години двата включени наши университети в класацията на CWUR отстъпват с по повече от 250 позиции!

Показателна е наредбата на страните по качество на университетите си в съответствие с населението, което съответства на отделен университет, който се включва в първите 2000 университета по класацията на CWUR (Фигура 1). Има определена разлика в наредбата на страните в съответствие с класацията на Фигура 1 от преди пет години, но тя не е съществена. И преди, и сега България заема неотклонно най-неблаговидната опашкарска позиция сред страните от ЦИЕ.

Всеки, който се занимава професионално и отговорно с подготовката на студенти (а и на учени и преподаватели) в нашите университети е на ясно, че висшето образование у нас е незадоволително и продължава да се влошава. Лошата подготовка на завършващите нашите университети абсолвенти се чувства все по осезателно почти на всички равнища на нашия обществено-икономически живот. И въпреки това ръководствата на университетите държат на статуквото, на своето собствено спокойствие и удобства.

3. Къде е БАН?

В съответствие с универсално използвани критерии за оценка на научно-изследователската дейност БАН заема челното място в страната сред научно-изследователските организации и университети у нас. БАН обаче не се занимава официално с преподавателска дейност и не подготвя студенти. БАН се задоволява единствено с подготовката на докторанти.

През 90-те години на миналия век се разгърна дейност по подготовката на магистри по специализирани магистърски програми в отделни институти на БАН, която придоби завидна популярност. Паралелно с това се зароди и съпротива от засегнатите университети, които съумяха да инициират и прокарат закон за ограничаване на този вид преподавателска дейност в структурите на БАН. Ръководството на БАН прояви трудно разбираема пасивност и позволи отпадането на този вид образователна дейност.

По-късно се зароди идея за създаване на университет в рамките на БАН, който да е захранван с учени от БАН в качеството си на университетски преподаватели. Неизвестно защо тази идея с времето бе изоставена. Показателно е, че Полша притежава 4 висши учебни заведения, които се включват в наредбата на CWUR и са структури на Полската Академия на науките. В Русия те са 26, а в Украйна – 3!

Голяма част от учените в БАН се занимават с университетска преподавателска дейност, но тихомълком, без необходимата регламентация. В това отношение Ръководството на БАН проявява пасивност и видимо не желае да разбере и осмисли повелите на времето.

4. Заключение

Университетите у нас се грижат сами за себе си, по-точно за своето съществуване и материален просперитет. Ръководствата на университетите не са на равнище, което предполага преследване на върхови цели и постижения в образованието. При т.нар. демократични професионални избори на университетски ръководства надделяват посредствени кадри, които са подготвени при ниски професионални критерии и чиито интерес е в осигуряване на стандартно рутинно съществувание с възможности за паралелно осигуряване на доходи.

Единствено средство за регулация и целенасочено проспериране на висшето образование остава държавното ръководство и по-специално – степента на държавно финансиране. То трябва да бъде обвързано с качеството на образованието. Ще бъде целесъобразно Министерството на образованието да инициира регулярно действаща система за вътрешно ранжиране на местните висши училища (университети, академии, висши училища и колежи), в съответствие с която и във връзка с международното университетско ранжиране да се планира финансирането на висшето образование.

Качеството на образованието не е самоцел. Съвременната обществено-икономическа динамика предполага наличието на добре подготвени специалисти, а и приемлива финансово-икономическа грамотност на цялото население.

[1] Таблица 1 и Таблица 2 не бива да се възприемат като единствено възможни и показателни. Тяхното предназначение е да представят най-обща агрегирана и комплексна идея за промените в университетското ранжиране по CWUR.

Материалът Университети опашкари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

ПУРБ е достатъчно обемиста (208 стр.) и има амбицията да предначертае управленските намерения и мерки на правителството в краткосрочен и в средносрочен план, както и да конкретизира ангажиментите и очакванията за обществено-икономическото развитието на България. Обществените нагласи предполагат лансираните управленски идеи и предначертания да притежават измерими задължения и резултати, които безпроблемно да верифицират управленските амбиции на правителството.

В настоящата бележка се прави опит за оценка на ПУРБ във финансово-икономически контекст.

В ПУРБ, както и в ПК, се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представената програма обаче се проявява по-скоро определена мекушавост, а дори и примирение.

Декларира се, че ще се гарантира „предвидимост и устойчивост на данъчната политика чрез запазване на действащия пропорционален модел на данъчно облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица като фактор за насърчаване на инвестициите, предприемачеството и икономическата активност“, както и че ще се запази „… размера на действащата стандартна ставка на данъка върху добавената стойност“ (35 стр.). Правителството се задоволява с ангажимент да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.

Заявеното намерение не почива върху никакви аналитични изследвания за резултатите от действието на функциониращата вече почти две десетилетия неизменна данъчна система. Игнорират се и се неглижират редица нелицеприятни факти и доказателства, свързани с продължителното действие на 10-процентния плосък данък. Той съдейства за поддържане на високо равнище на социално неравенство (най-високото в ЕС), както и за заздравяване на олигархичните структури. Първоначалните стартови очаквания за т.нар. ефект на просмукване (trickle-down theory), при който натрупващите се финансови ресурси в капиталистическата прослойка ще се инвестират обратно в икономиката и ще стимулират икономическата динамика, не се оправдават. Средногодишната норма на натрупване у нас през последната декада (18,4%) е една от най-ниските в ЕС. За сметка на това се наблюдава масирано презгранично изтичане на местен капитал в чужбина – за последните 5 години (2021-2025 г.) сумарното нетно изтичане на национален капитал в чужбина се оценява на близо 40 млрд.EUR, което представлява 45% от показателя „Бруто образуване на основен капитал“. При това презграничното изтичане на местен капитал е предимно и основно в недвижима собственост и в портфейлни инвестиции, т.е. не във вид на преки производствени инвестиции. Показателно е, че голямата част от т.нар. висш управленски елит у нас притежава недвижима непроизводителна собственост в чужбина вследствие на натрупвания, свързани с благотворното действие за тях на бетонирания плосък данък.

Използва се нашироко думата „справедливост“ в различни варианти (общо 38 пъти!). Доминира обаче злоупотребата с това понятие, отколкото действеното му приложение. Не се привежда ангажирана дефиниция на „справедливост“, както и разбиранията на коалицията за „справедливост“. Например (ПУРК, 34 стр.), прекрасно звучащият текст, че „в рамките на своя мандат правителството се ангажира да провежда фискална политика, която да гарантира условия за справедливо разпределение на публичните блага“ е чисто празнодумие при условие, че няма конкретизация на разбирането на правителството за „справедливо разпределение на публичните блага“?! Споменава се за „справедлив баланс между финансовата устойчивост на системата и гарантирането на ефективен достъп до правосъдие“, или „справедлив процес“ (28 стр.), или „справедливо и последователно прилагане на митническото, данъчното и осигурителното законодателство“ (36 стр.), или за „ефективно и справедливо управление на страната“ (41 стр.) и т.н., при пълна неяснота за разбираната същност на „справедливо“-то.

В съответствие с широко известния и повсеместно използван коефициент на Джини за степен на социално разслоение България е страната с най-високо социално неравенство в ЕС в продължение на десетки години (равнище на коефициента примерно около 40%). В ПК се акцентира многократно за полагане на усилия от страна на управленската коалиция за намаляване на социалното неравенство, но в ПУРК няма посочени конкретни инициативи и конкретни задължения. Нещо повече, сред голословно звучащи приказки не фигурира ясно изразен ангажимент за намаляването на коефициента на Джини примерно с 8-10 процентни пункта в рамките на обозрим срок.

Като цяло в ПУРК е възприет принципът за неангажиране и неприемане на каквито и да било начини за измерване на ефекта от декларираните красиви управленски намерения. Например, формулира се „Приоритет 1.5. Засилена антикорупционна политика и превенция“ (17 стр.). Или че „приоритет на правителството е предприемане на решителни мерки за провеждане на реформи в областта на противодействието на корупцият…,“ (41 стр.). В международната практика е възприета оценка на степента на корупция, която у нас е една от най-високите в ЕС. В продължение на десетки години страната ни поддържа оценка за степен на корупция от около 40% (с колебания), при липса на корупция от 100%. Логично е правителството да се ангажира с ограничаване на корупционната среда и повишаване на международната оценка примерно с десетина процентни пункта. Такъв ангажимент обаче правителството не е склонно да приеме.

Също в ПУРК се декларира (35 стр.), че „основен акцент ще бъде поставен върху подобряване на събираемостта на бюджетните приходи“. Говори се също и за „комплексни мерки за намаляване дела на сивата икономика“. Има начин за измерване на събираемостта на бюджетните приходи и на равнището на т.нар. „сенчеста икономика“. Видимо обаче правителството не желае да се ангажира с подобен тип числови оценки и да поеме ангажимент с конкретни числови параметри.

Не на последно място се декларира „изграждане на икономика с висока добавена стойност“ (52 стр.), като старателно се подминава местото на страната ни в наредбата на ЕС по БВП на човек от населението (последно в ЕС), както и не се поема никакъв ангажимент за каквото и да е придвижване на по-прилична и по-приемлива позиция в посочената класация. Изобщо за авторите на ПУРК страната ни бяга в самостоятелен коридор, ползва помощи и подкрепа от ЕС, но не се състезава и не иска да се състезава с никоя друга страна.

Заключение

Удобство на мащабните писания, особено и най-вече на правителствено равнище, е размиването на задачите и възможните им решения, разсейване на вниманието на читателя, показно демонстриране на разбиране, на висока загриженост, както и на отговорно третиране на насъщната проблематика.

Предлаганият от правителството документ би могъл да бъде примерно десетократно по-кратък, придружен със съпътстващи приложения, но с ясно поети и измерими (задължително!) очаквани резултати в отделни сфери на обществено-икономическия живот.

В представения си вид с красиви формулировки и неподлежащи на измервания резултати ПУРК напомня много на прословутите в миналото „Тезиси на ЦК на БКП“, с които населението на страната систематично бе заливано с идея за възраждане и подкрепяне на ентусиазма, с който населението трябваше да се труди, най-вече за благото на управленския елит, както и като доказателство за високата загриженост на управляващата партия за националния просперитет.

В крайна сметка прелаганата ПУРК звучи много повече като обида и пренебрежение към капацитета на населението да възприема подобен вид документи.

Материалът Тезисен прогресивен патос е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Безболезненото включване на страната ни в еврозоната от началото на 2026 г. предполагаше достигането на определена степен както на монетарна, така и на реална конвергенция. Маастрихтските критерии за включване към еврозоната оценяват достигането на приемлива степен на монетарна конвергенция. ЕС няма изработени критерии за достигане на изискуема степен на реална конвергенция, която да е предпоставка за безпроблемно включване към еврозоната. То е следствие от проведена дискусия в ЕС през 80-те години на миналия век за формирането на еврозоната, в която надделяват т.нар. монетаристи спрямо т.нар. икономисти.

Отговорното поведение на макроикономическото и макрофинансово управление у нас би следвало да си дава сметка и да оценява негативните последствия от недостатъчната степен на реална конвергенция на нашата страна при включване към еврозоната. Надделя обаче бодряшкият ентусиазъм и очакванията, че еврозоната автоматично ще издърпа страната ни към желания висок икономически хоризонт без необходимост от предприемане на вътрешни трудно асимилируеми мерки и реформи. Преднамереното невежество победи компетенстността и образователния разум.

Като правило последствията са винаги „неочаквани“ и „изненадващи“.

2. Кредитната активност на търговските банки

На Фигура 1 е представена динамиката на показателя „Кредити и вземания“ (КВ) като елемент от активите на търговските банки (ТБ).

Конфигурацията на годишния темп на прираст на КВ през последните четири години е показателна. Тя корелира положително с динамиката на ценовия прираст (инфлация).

В средата на 2023 г. БНБ реши да повиши драстично нормата на минималните задължителни резерви (МЗР), които ТБ са длъжни да поддържат в БНБ – от 5% на рекордните 12%. Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.

Предприетата крайна мярка от страна на БНБ бе директно свързана със силовото осигуряване на изпълнението на Маастрихтските критерии (по-специално за принудителното непазарно подтискане на инфлацията) с оглед на официално лансираното висше политическо желание за включване към еврозоната. Фигура 1 показва, че приложената мярка дава резултат – годишният темп на прираст на КВ към юни 2023 г. е 22,5% и спада на 12% половин година по-късно. Паралелно с това (но с известно закъснение) инфлацията също намалява. През цялата следваща 2024 г. годишният темп на прираст на КВ се поддържа под 12%. Ефектът върху инфлацията е чувствителен – през 2023 г. средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 8,6%, но през следващата година вече е само 2,6% – достатъчно, за да отговори на изискването за инфлация на Маастрихтските критерии, т.е. преследваният от БНБ ефект е постигнат.

Неприятностите идват през 2026 г., когато МЗР гравитират към 1% в съответствие с изискванията на Европейската централна банка за страните-членки на еврозоната. В средата на 2026 г. МЗР у нас спадат с близо 40%, което увеличава финансовият ресурс на ТБ, респективно възможностите на ТБ за активно кредитиране. До края на текущата година МЗР ще спадне вероятно още толкова по абсолютна величина, което ще създаде допълнителни възможности за чувствително нарастване на КВ. Подобно развитие създава условия за т.нар. „прегряване“ на икономиката и стимулира инфлацията.

Описаният процес води до нездрав прираст на КВ. Съпътстващ проблем е неблагоприятната структура на новите инвестиции, които се насочват предимно към изграждане на непроизводителни фондове (жилищно строителство). Тя съдейства за непремерения прираст на парите в обращение (с 30% към м.юни 2026 г. на годишна основа), което представлява допълнителна опасност за възникване на непредвидени и неконтролируеми финансови процеси.  Негативните последствия са неизбежни.

Една препратка към официалната правителствена „Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за период 2026-2028 г.“ (от 6-ти август 2026 г.) показва, че правителството предвижда (таблица I-2) темп на прираст на „Бруто образуване на основен капитал“ от 3,3% през 2026 г. и още по-нисък темп (1%) през следващата 2027 г., при условие, че същият темп на прираст през предходната 2025 г. е бил 11,4%! Остават неясни мотивите и съображенията на правителството за подобен тип волунтаристични предвиждания, освен натаманяване на бюджетните позиции.

3. Заключение

Няма безплатен обед. През текущата и следващите години България ще трябва да си плати сметката за прибързаното и реално неподготвено включване в еврозоната.

Процесите са необратими и скоростната ускорена ценова конвергенция е неизбежна с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия. Не е редно да се вдигат рамене и да се реагира с: „Така е! Ще трябва да го приемем!“, а да се изяснят причините за набюдаваното развитие на макроикономическите процеси. Най-малкото, за да сме наясно какво сами сме си сътворили, а и да си отговорим защо сме си го сътворили!

Задължение на макроикономическото управление е да си дава ясна сметка за състоянието на текущите финансово-икономически процеси и да съумее успешно да се впише в протичащата реалност.

Материалът Последствия от преднамерената недобросъвестна политика на БНБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 1849 г. шотландският писател, философ и историк Томас Карлайл (T.Carlyle) лепва на икономиката прозвището „мрачна наука“ („dismal science“). Основанията му са свързани със съзнателното поддържане на високо социално неравенство, изисквания за полагането на упорит труд, както и за неизявяване на претенции за каквото и да е преразпределение. На него принадлежи и знаменитата фраза, че „всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници„. Историята, вкл. и нашата собствена, съумява нееднократно да препотвръждава тази мисъл.

Съществува друго едно витиевато определение, по-специално „веселата наука“ („Die fröhliche Wissenschaft“)[i], което е формулирано от  немският философ Фридрих Ницше (F.Nietzsche) през 1882 г., в  По думите на Г.Хаджийски[ii] идеята на Ф.Ницше въздейства „чрез дълбочината на задаваните въпроси и широко оставената възможност на самия читател да търси своите отговори“. Ницше задава въпрос: „Защо науката е весела“ и продължава: „Щом науката е весела, кой е нейният невесел, тъжен антипод?“

Нашата собствена действителност дава отговор на поставения от Ницше въпрос, който продължава да очаква своето осмисляне. Става въпрос за финансово-икономическата наука, която на българска почва остава като умствено упражнение, разгърнато в специализирани писания, и която е високомерно пренебрегвано от органите, които би следвало да се възползват от нейните постижения при управлението на социално-финансово-икономическите процеси.

Тази действителност предопределя определението „тъжна наука“.

Съществуват три основни макроикономически документа, в които е препоръчително, а и е задължително, оперирането с основни резултати от финансово-икономическата наука:

1. Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството;
2. Тримесечни прогнози на БНБ;
3. Програми на политически партии.

Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството

Задължение на правителството е да приготвя средносрочна тригодишна макроикономическа прогноза. Предназначението на тези прогнози е да представят вижданията на правителството за управлението на социалните и финансово-икономически процеси на страната в средносрочна перспектива, а не само и единствено за текущата година. Периодично подобен тип прогнози стоят в основата и на формирането на проектите за държавен бюджет.

Наблюденията и аналитичните преценки сочат, че подобни прогнози се съставят формално, като правило чрез удобно екстраполиране на наличната информация. Не е ясно каква научна методология се използва от правителствените среди за съставянето на тези прогнози, какви взаимодействия се залагат за връзки между основни макроикономически променливи. Не е възможно да се направи външен коментар и оценки на използваната методология, за която не са възможни каквито и да са позовавания. Доминират позовавания на прогнози на отделни международни организации, като се вмъкват задължително някакви корекции за по-голяма автентичност. Правителствените макроикономически предвиждания следва да са качествено различни от тези, подготвени от външни организации (ЕС, МВФ, СБ, ОЕСД и др.). Външните организации са странични наблюдатели на извършваните процеси в страната, докато правителството е водачът, който води и управлява икономиката на страната.

Като правило вниманието се акцентира преди всичко върху текущата година, докато следващите три години са обект на приемливо за конкретното управление екстраполиране и натаманяване. Особено показателен е този подход при проектиране на отделни елементи от платежния баланс на страната (най-вече на преките чуждестранни инвестиции), като напълно се игнорира процесът на междустраново капиталово движение, вкл. и изтичането на национален капитал в чужбина.

Процесът на вътрешно капиталообразуване остава пълна загадка, както в управленски, така и в институционален план. Аналогична е и ситуацията при формирането на ценовата динамика. В последната актуализирана бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (от юни 2026 г.) например се предвижда средногодишната ХИПЦ за 2026 г. да е 4,3%, като елементарните пресмятания показват, че това е възможно единствено при фиксиране на цените през втората половина на годината. Същностна дискусия по възприетата динамика липсва.

2. Тримесечни прогнози на БНБ

БНБ е специфична макрофинансова институция. Тя следи и е призвана да контролира движението на финансовите потоци като фактор и предпоставка за създаване на условия за благоприятно икономическо развитие.

Финансово-икономическата теория доказва по безспорен начин, че инфлацията е монетарен проблем и точно поради това Централната банка (БНБ) има задължението да контролира ценовата динамика и да оценява въздействието й върху останалите макроикономически индикатори.

С включването на страната ни към еврозоната функциите на БНБ се редуцираха съществено. Сега БНБ не е в състояние да контролира паричното обращение – тази функция се изпълнява от Европейската централна банка за паричното обращение в цялата еврозона. БНБ обаче продължава да следи финансовите потоци и финансовия оборот вътре в страната и да подкрепя макроикономическото управление на страната чрез оценка на различните видове монетарни въздействия върху основните макроикономически показатели на страната.

БНБ изготвя също средносрочни по характер макроикономически прогнози, но по-често от правителството – на тримесечие. Специфика на тези прогнози би следвало да бъде акцента върху движението на паричните и по-общо – на финансовите потоци в страната, а и извън нея, и въздействието им върху динамиката на други основни макроикономически показатели, в съответствие с основните канони на финансово-икономическата теория.

С включването на страната ни в еврозоната БНБ мълчаливо съкращава част от задълженията си. Така например в последната прогноза (юни, 2026 г.) на БНБ въобще не се дискутира паричното обращение в страната и въздействието му върху инфлацията. Междувременно минималните резерви, които търговските банки бяха задължени да поддържат в БНБ с оглед на подтискане на инфлационния процес, се намали драстично от 12% през 2023-2025 г. на 1% от началото на текущата година. Това освобождава солиден паричен ресурс, който се влива в икономиката и подсилва инфлациония процес. Така например, в съответствие с изданието на БНБ „Статистически месечен баланс на БНБ (динамично представяне)“ парите в обращение през първото тримесечие на текущата година нарастват с повече от една четвърт на годишна база, докато същият във времеви план темп на прираст на БВП е само 3,1%! Тази колосална разлика се свързва с „неочаквано“ високия темп на прираст на цените. БНБ обаче не забелязва тази „дребна“ особеност, за която тя самата носи отговорност. При това, също необяснимо, БНБ предвижда намаляване на инвестиционната активност и повишаване на лихвените проценти в средносрочен план, когато финансово-икономическата логика в съответствие с финансово-икономическата теория предполага по-друго развитие.

3. Програми на политически партии

Политическите партии подготвят и периодично актуализират свои програми за систематизираните си виждания и позиции, свързани с евентуалното управление на страната. Важността и силата на тези програми рязко нарастват преди избори за народни представители. Те изобилстват с обещания за провеждане на реформи и за предприемане на макроикономически и финансови мерки за чувствително повишаване на благосъстоянието на народа. Нерядко обаче подобен вид програми не са подкрепени с конкретни аналитични разработки за отчитане на възможните взаимодействия между отделни макроикономически показатели, както и за съвместимостта на приетите комплекси от предлагани реформи и мерки.

Показателна е предизборната програма на текущата управляващата политическа коалиция „Прогресивна България“. В нея проблемът за данъците се появява само на два пъти: първо, че коалицията ще поддържа стабилна данъчна и финансова политика „… с ниски и предвидими данъци“ и второ, че коалицията се ангажира със „запазване на ниски и плоски данъци“. Понятието „ниски данъци“ не се конкретизира, няма позоваване на аналитична оценка за комплексите от позитиви и негативи на действащата вече 18 години неизменна данъчна система. Загърбено остава и чувствителното презгранично изтичане на национален капитал, натрупан именно поради действието на т.нар. ниски и плоски данъци и облагодетелствуването на олигархични кръгове. Остава единствено декларацията, неподкрепена с никакви конкретни разчети и аргументирани основания.

В същия документ се акцентира върху устойчиво съществуващото рекордно високо за ЕС равнище на социално неравенство у нас и се декларира предприемането на действия за неговото намаляване. Няма приведени мотивирани основания и фактори, които водят до неприемливо високото социално разслоение. Така и този въпрос се загърва изцяло в проекта на Държавен бюджет за 2026 г. Финансово-икономическата теория посочва като един аргумент доминирането на косвените данъци в системата на данъчно облагане, което облагодетелствува крупните капиталисти в страната, но това не се забелязва от авторите на програмата.

4. Заключение

Не можеш да управляваш на инат, както и на тъмно.

Избиването на закономерностите може да се забави, но не може да се избегне.

Т.нар. управленски елит следва да се съобразява и да отчита действието на закономерностите в пазарната икономика, чието игнориране и опити за заобикаляне водят до „неочаквани“ резултати с „непредсказуеми“ последствия.

[i] Ницше Ф., Веселата наука (встъп. студия Исак Паси); изд. СУ, София, 1994, ISBN 954-07-0334-4;
[ii] Хаджийски, Г. За „веселото“ в науката. „Българска наука“, бр.72, ноември 2014, 118-122 стр., ISSN: 1314-1031;

Материалът Тъжна наука е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Функциите на ДБ далеч надхвърлят игрите със събиране и раздаване на пари на възможно най-високо национално равнище. Остава се с чувството и убеждението, че съставителите на ДБ или (1) пренебрегват възможностите на ДБ да формира и да регулира социално-икономическото развитие на страната, или (2) не са в състояние да осмислят същностните въздействия на ДБ като най-мощен инструмент за управление на социално-икономическо развитие.

Първо, облагодетелстване на олигархичните структури

В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представения проект на ДБ не се забелязват подобни опити, а по-скоро се проявява определа мекушавост, примирение, а дори и преклонение.

Променя се структурата на данъчните постъпления при съхраняване на видимото данъчно натоварване, без аналично представени оценки за ефекта от 15-годишното неизменно действие на данъчните ставки. Предвижда се увеличение на постъпленията от преки данъци през 2026 г. с 8,3%, а на косвени данъци – с 13,3%. Съотношението „преки данъци – косвени данъци – социално осигурителни вноски“ в ЕС е средно 1:1:1, докато у нас то се установява примерно на 1:2:1,5! Косвените данъци ощетяват равномерно в абсолютни измерения цялото население, а поддържането на 10-процентен данък върху доходите облагодетелства изцяло олигархичните структури. При това именно тези олигархични структури се облагодетелстват най-много от изрядно функционираща държава!

Правителството се задоволява единствено с декларативно обявявано намерение да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.

Второ, тотално игнориране на социалното разслоение в страната

В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира също на поддържаната в страната (рекордно за ЕС) висока степен на социално неравенство и се прокламира като пряка задача неговото намаляване в поносими за ЕС равнища. В действителност в проекта за ДБ и свързаните с него документи се игнорира напълно този проблем. Не се правят никакви оценки, нито се привеждат каквито и да са ангажименти в тази насока. De facto такъв проблем за правителството престава да съществува!

Трето, нереалистични очаквания за ценова динамика

В проекта за ДБ се залага средногодишен ХИПЦ от 4,3%. Стъпването на статистиката към м. май, 2026 г., показва, че за реализация на подобно очакване цените на стоките и услугите у нас през последните 7 месеца на текущата година следва да не се повишават, т.е. да се замразят. Подобна хипотеза е неприемлива и нереалистична. Правителството възприема безкритично предвижданията на ЕК в пролетната й прогноза, но те са правени при други предположения и при по-къса статистика. В допълнение чувствително по-високият мащаб на паричен оборот в страната като следствие от намаляване на задължителните резерви, които ТБ трябва да поддържат в БНБ, по естествен начин съдейства за прираст на ценовите равнища.

Залагането на подобен тип пресилени очаквания изкривяват картината и финансовите структури. Правителството няма действени инструменти за въздействие върху ценовата динамика, освен действията на КЗК.

По-високата годишна инфлация предполага ангажирани правителствени мероприятия за компенсация на нискодоходните слоеве на населението, както и за посрещане на по-високите текущите разходи.

Правителството трябва да се съобразява с нарастващото социално напрежение в страната, което може да причини непредвидени усложнения.

Четвърто, недооценка на инвестиционната динамика

Показателят „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК) от баланса на БВП е нараснал през 2025 г. (рекордно за последните 17 години) с 11,4%. При включването на страната в еврозоната доминираше разбирането, че актът на включване в еврозоната ще стимулира инвестиционната активност. Основанията се свързваха, първо, с нарасналата ликвидност на ТБ, респ. кредитна активност, и второ, с ускоряване на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Сега обаче, без никаква дискусия, в ДБ не се отчита и дискутира повишената кредитна активност на ТБ, както и се предвижда относително задържане на притока на ПЧИ от равнището през 2025 г. (3,7% от БВП) за следващите години. Средногодишният прираст на активите на ТБ за първите 4 месеца на текущата година е 17,3% при 11,6% година по-рано! В добавка евентуалното повишаване на инвестиционната активност задължително ще повиши инфлационното равнище.

Въпреки финансово-икономическата логика в ДБ се предвижда БООК за текущата година да нарастне само с 3,3%, както и да спадне на 1% през следващата 2027 г. Основанията остават неясни, а следването на финансово-икономическата логика би променило значително съотношенията.

Заключение

Това, което се забелязва в настоящия проект на ДБ, е изобилие на аритметика и числови натаманявания, за сметка на проектирани и предприемани финансово-икономически мерки, които да овладеят колебливото и несигурно настояще и да положат действени грижи за неясната перспектива. Не се чувства да е направена ангажирана професионална оценка на текущата социално-икономическа среда, на възможните последствия и въздействия на различните видове регулации.

В проекта за ДБ се използват нашироко думите „политика“ и „политики“ (повече от 300 пъти!), но във формален контекст, а не като действен ангажимент. Те са нахвърлени повече като желание и предложение, отколкото като неотменим акт с ясно очертан резултат, при това в конкретен времеви план. Например, посочва се, че „… България е сред държавите членки на Европейския съюз с най-висок дял на сивата икономика, който достига 34,6% от БВП“. Остава обаче загадка с какви конкретни макроикономически действия тя ще трябва да се намали, до какво равнище и в какъв срок. Аналогична е ситуацията и с оценката на корупцията, както и на степента на социално неравенство.

Правителството оправдава несъвършенствата на предложения проект с наложената прибързаност и с необратимата заварена ситуация, като прехвърля очакванията за по-подреден и съдържателно оценяван ДБ за следващата 2027 г. Разликата във времето е около три месеца, т.е. подготовката и формирането на следващият редовен ДБ следва да тече в следващите 3-4 месеца. Към този период правителството следва да приготви и нова есенна макроикономическа прогноза, която не би могла да бъде много по-различна от тази, представено към средата на текущата година.

Това, което следва като предприемани мерки и управление на държавните финанси в краткосрочна перспектива би било редно да се заложи в настоящите правителствени действия, което не се забелязва.

Материалът Аполитиково бюджетно натаманяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първо, преиграване с паричния съвет

Паричният съвет с фиксиране на местната валута BGN отначало към DEM, а по-късно към EUR, бе въведен в средата на 1997 г., когато българската икономика бе изпаднала в тежък финансово-икономически колапс. Твърдата валута съдейства в решаваща степен за възстановяване на социално-икономическата нормалност в страната. С времето обаче нещата започнаха да придобиват по-различни очертания. Икономиката на страната пое по своя път и постепенно фиксираната местна валута към EUR започна да създава спънки и затруднения. Икономиката растеше изпреварващо спрямо ЕС и местната валута започна да се обезценява. Обезценената местна валута поддържаше ниско ценово равнище в страната спрямо ЕС, създаваше изкривена представа за възможностите на местните производители, подбиваше трудовите доходи на населението и в крайна сметка съдействаше за несанкционирано презгранично изтичане на национален продукт.

Аналитични оценки потвърждаваха, че към средата на третата декада на ХХI в. подценяването на българския лев бе до около 15%. Натрупаните валутни резерви достигнаха колосални размери и покриваха 9-10 месечен внос на нефакторни стоки и услуги при препоръчвано от финансово-икономическата теория покритие от 3-месечен внос. Подобно съотношение съответства на драстично недоизползване на местни финансови ресурси, които се замразяваха спрямо местната икономика и се поддържаха почти на безценица във вид на депозити в развити икономики, т.е. най-бедната държава в ЕС финансираше развитите икономики.

При евентуално преминаване от паричен съвет към плаващ валутен курс съотношението между BGN и EUR би се променило от 1,95583 BGN/EUR до около 1,70 BGN/EUR, респективно местното равнище на потребителските цени би се повишило примерно от около 60% спрямо средното за ЕС ценово равнище до близо 70% без ущърб за местното население! Тези изменения биха били следствие не от инфлационно „изяждане“ на спестявания и трудови доходи, а от относително нормализиране на съотносителни финансово-икономически структури. Местните производители щяха да бъдат поставени в много по-реално състояние спрямо колегите си от другите страни в ЕС и трябваше неизбежно и принудително да се адаптират към променените условия, т.е. да увеличават своята конкурентоспособност.

Доминиращите опасения за преход към вариант на плаващ валутен курс се свързваха с очаквания, че отказът от паричния съвет ще възстанови неизбежно хаоса от 90-те години на миналия век. Повсеместната преценка на местните политици бе, че специфичните негативни качества на българския управленец като безотговорност и крадливост остават неизменни в рамките на последните три декади, т.е. че т.нар. български управленски елит е непоправимо различен от този в страните от ЕС и че местната законова култура изостава драстично от това в ЕС.

Резултатът се материализираше в своеобразно ограбване на българския народ, което официално се приемаше като необходимост за парадиране с ЕС.

Второ, съзнателно подвеждане от БНБ

До около средата на 2023 г. минималните задължителни резерви (МЗР), които ТБ бяха длъжни да поддържат в БНБ бе 5% по привлечените от ТБ средства на резиденти и нерезиденти. Тогава Управителният съвет на БНБ повиши МЗР на 12% – рекордно висок процент за годините на прехода! Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.

Функционирането на паричния съвет не допуска намеса на БНБ за регулиране на паричното обращение, но тя съзнателно беше направена в ущърб на идейните принципи на паричния съвет. Логично беше да се очаква, че включването на страната в еврозоната от началото на настоящата година ще доведе до сериозно преструктуриране на финансовите ресурси, придружено от евентуално съществено въздействие върху паричния оборот, респ. върху инфлационните процеси в страната.

Управителят на БНБ не вижда преекспониране на дейността на БНБ преди и след приемането на страната ни в еврозоната. Единственото адресиране до дейността на БНБ е в декларацията, че „макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност“, каквото и да означава това.

Мярката на БНБ за намаляване на инфлацията сработи. През 2024 г. прирастът на цените (ХИПЦ) се установи на 2,6% и позволи на страната ни да се включи в еврозоната от 2026 г. През предходната година същият ХИПЦ бе 8,6%, а през 2022 г. – 13%! Намаляването на инфлацията бе за сметка на задържане на темповете на прираст на „Бруто образуване на основен капитал“ (1,5% през 2024 г.), т.е. за сметка на възможностите за икономически растеж. Въпреки мярката на БНБ, в очакване на включването ни в еврозоната, през 2025 г. се отбеляза рекорден за последните 17 години прираст на инвестициите (11,4%), който се свърза и с чувствителния прираст на цените!

Резкият прираст на паричния оборот след включването ни в еврозоната пришпори инфлацията у нас и към месец април (6,2%) е най-високата в еврозоната, но втората страна непосредствено след нас в тази неприятна класация е страната, която се включи в еврозоната две години преди нас – Хърватия (с инфлация от 5,4%). Страните-членки на еврозоната от Централна и Източна Европа (Естония, Латвия, Литва и Словакия) също са с изпреварваща инфлация – средно 3,8%. Оформя се закономерност, която остава настрани от анализаторите в БНБ.

Управителят на БНБ отминава възлов факт, който стои и трябва да стои винаги в центъра на полезрението на Централните банки – динамиката на паричното обращение. В съответствие с изданието на БНБ „Статистически баланс на БНБ (динамично представяне)“ парите в обращение към първото тримесечие на текущата година нарастват на годишна основа с повече от една четвърт, докато БВП за същия период расте с по-малко от 3%, което обяснява и високите темпове на инфлация.

Загадка за макроикономическото управление на страната остава краткосрочното и средносрочно развитие на ценовите съотношения.

Трето, преждевременно включване на страната ни в еврозоната

Т.нар. макроикономически елит на страната оценяваше включването на страната ни към еврозоната като своеобразна магия, която едва ли не автоматично ще ни приравни с развитите страни в ЕС. Той остана глух и сляп за немалкото доказателства за реалната неподготвеност на страната ни за този дългосрочен акт въпреки моментното изпълнение на монетарните критерии.

Истинските последствия и резултати в достатъчно голям размер ще се почувстват минимум до края на текущата година, но и в средата на текущата година официалните очаквания подсказват за проблемни развития. Обичайно изкушение е обясненията да се свързват с развитието на процесите в международен план, като съзнателно се игнорират сравнителните междустранови съпоставки и сравнения.

На преден план се открояват ценовите дисбаланси, които неминуемо ще продължават да дестабилизират вътрешната финансово-икономическа среда. Оборотът на паричния пазар продължава да нараства неконтролируемо, забелязва се активизиране на инвестиционния процес, който също неизбежно ще ускорява инфлационния. Предстои да се оцени поведението на презграничните капиталови потоци и доколко макроикономическото управление ще съумее да ги канализира.

При създалата се ситуация правителството няма инструменти и възможности за ефективно регулиране на ценовата динамика. Единственият шанс е ефикасното функциониране на КЗК, чиито функции (за съжаление) негласно се приемат да са едва ли не само в областта на пазара на храни. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) също може да съдейства за правомерно функциониране на пазара за храни. Всички други пазари на стоки и услуги остават практически единствено под въздействието на пазарната конкуренция, както и на силата на ценовата конвергенция в рамките на еврозоната.

Управленски акт: Игра с разходната част на държавния бюджет

Напоследък, във връзка с формирането на редовен държавен бюджет за 2026 г. и 2027 г., се разпространяват активни внушения за чувствително намаляване на разходната част на правителствените разходи. Подобен вид призиви са следствие от първосигнална реакция без аналитична оценка и проекция – нещо, което е редно да се прави задължително при формирането на държавна политика.

В разходната част на държавния бюджет има четири позиции, които консумират основната част от държавните разходи. Това са: (1) Разходи за възнаграждения; (2) Текуща издръжка; (3) Социални разходи и субсидии; (4) Капиталови разходи. През 2025 г. тези позиции формират повече от 98% от разходната част на Консолидирания държавен бюджет.

Всяка една от посочените по-горе четири позиции изпълнява важни народностопански функции и оперирането с тях изисква повишено внимание. Без влизане в подробности следва да се изтъкне, че чувствителното потискане на една от първите три разходни позиции може да доведе до неконтролируемо вътрешно социално-икономическо напрежение с трудно предвидими последствия минимум в краткосрочен план. Четвъртият разходен елемент кореспондира с величината на инвестиционната активност в страната, която е от възлово значение за поддържането на приемлива форма на социално-икономически баланс.

Посочените съображения насочват вниманието към повишаване на постъпленията в приходната част на държавния бюджет. Правителството следва да спре да се поддава на подвеждащи внушения, да се ангажира със свои собствени аналитични оценки и да не се панира при приемане на възлови народностопански решения

Заключение

Новото правителство се намира пред решителен избор в своето управление. Недопустимо е робуването на стереотипи, които в определен момент на социално-икономическото развитие на страната може и да са помогнали, но не са вечни. Има вечни позитивни принципи на макроикономическо управление, но няма вечно сполучливи макроикономически решения.

Текущото правителство е на път да реализира пореден четвърти провал в макроикономическата политика за последните 5-6 години (намаляване на разходната част на държавния бюджет), който ще рефлектира разтърсващо за страната. При очертаващите се изпреварващи темпове на ценово изтощаване задържането на разходните елементи в държавния бюджет ще доведе неизбежно до нарастващо социално напрежение с трудно предвидими последствия.

Очертаващото се правилно макроикономическо решение е преструктуриране на данъчната система, паралелно с чувствителното подобряване на данъчната събираемост и редукцията на рекордното за ЕС равнище на корупция в страната. Практиката показва, че постигането на успех в последните два елемента (данъчна събираемост и корупция) предполага по-продължителен времеви период, така че преструктурирането на данъчното натоварване се оформя като единственото приемливо работещо решение.

Материалът Текущи финансово-икономически провали е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новото всевластно правителство на коалиция „Прогресивна България“ прокламира в своята предизборна програма борба срещу олигархичния модел на управление на държавата, както и намаляване на социалното неравенство. В изрични текстове на програмата е посочено, че „огромният мащаб на присвояваните ресурси превърна българската олигархия в самоподдържаща се система …“ и че „…мнозинството българи … очакват по-справедливо разпределение на благата и възможностите“.

На дневен ред е приемането на държавен бюджет за текущата година и проектирането му за следващата година. Достъпната информация демонстрира неустойчивост на конкретните виждания на правителството за формиране на бюджетните структури в контекста на прокламираните приоритети.

Като цяло дискусията за бюджета се оказва благодатна и желана за голямото множество от политици и анализатори. В хармония с наложилите се тенденции и сега се открояват и избуяват оценки и желания за преразпределение на разполагаемите финансови ресурси с оглед на удовлетворяване на по-скоро групови интереси, отколкото изпълнението на конкретни държавни функции. Прокарването на определени държавни политики, както и поемането на ясно формулирани и безусловно контролируеми и измерими държавни задължения, остава на заден план.

Почти като задължителна формула се лансира отказът от всякаква преоценка на данъчното натоварване и на данъчната система без привеждането на каквато и да е форма на аналитична обосновка и оценяване. Действащата данъчна система се приема като безусловна и безалтернативна. Няма и следа от изследване на динамиката на социално неравенство и въздействието на държавния бюджет върху неговото подтискане. Практиката показва, че т.нар. плосък данък далеч не изпълнява предварително заложените очаквания. Съществуват сериозни основания за констатацията, че принципното поддържане на текущата данъчна система облагодетелства само и единствено олигополните структури. Правителството обаче не проявява желание и готовност да навлезе по същество в проблематиката. Много по-удобно е да се следва течението, толкова повече, ако и тогава когато компетентността не достига.

В търсене на допустими и решителни мерки за преодоляване на текущите проблемни ситуации правителството се мята от една към друга крайност. Министърът на финансите г-н Г.Донев предвижда непопулярни мерки като „… замразяване на доходите, премахване на механизми, които привързват работните заплати към средната брутна работна заплата за страната или към минималната работна заплата“. При тези варианти видимо не се отчита изпреварващият прираст на цените у нас спрямо еврозоната, който ще обезценява болезнено минали и настоящи доходи и ще подклажда трудно преодолимо социално напрежение.

В настоящата бележка се прави опит за оценка на наложилите се у нас структурни особености на данъчната система, които продължават да се поддържат без задължителната аналитична подкрепа. Използваната по-долу специализирана данъчна информация е от страницата на Европейската комисия, в която се проследяват и анализират данъчните постъпления в страните от ЕС. България се третира на фона на страните от Централна и Източна европа (ЦИЕ), които преди 90-те години на миналия век бяха членове на СИВ, а по-късно се включиха в ЕС-27. Това са 9 страни, с които България би следвало да е сравнима и съпоставима: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.

2. Специфика на данъчните постъпления

На Фигура 1 е представена структурата на данъчните постъпления по три основни пера: (1) преки данъци; (2) косвени данъци; (3) други данъци (вкл. социално и здравно-осигурителни вноски) за 2024 г. Тя е показателна за прилаганата данъчна политика в страните от ЦИЕ през последните десетина години, които са членове на ЕС-27. В сравнителен план е представена и съответната данъчна структура за ЕС като цяло.

Вече почти традиционно България поддържа високо равнище на косвените данъци. Унгария, по време на управлението на В.Орбан, също се насочва към осигуряването на доминиращи приходи от косвени данъци.

Разликата с другите страни от ЦИЕ, както и от ЕС-27 като цяло, е чувствителна. Съотношението между преки, косвени и други данъци в ЕС-27 е примерно 1:1:1, за страните от ЦИЕ като цяло е около 1:2:2, докато у нас то се поддържа близо до съотношение 2:5:3! Правителството не забелязва тези трайно установени различия, не ги дискутира, не ги анализира, а ги приема като безалтернативна даденост.

Косвените данъци са по-лесно акумулируеми, но те се разпределят равномерно върху цялото население и облекчават de facto високодоходната част от населението. Съпоставката с оценяваното социално неравенство (измерено чрез коефициента на Gini) показва наличието на паралелни съотношения – високият дял на косвените данъци съответства на по-висока степен на социално неравенство (с коефициент на корелация от близо 60%)! Високото равнище на косвените данъци съдейства за поддържането на високо равнище и на социалното неравенство.

Цялостното данъчно натоварване у нас изостава систематично от това в ЕС-27, както и от страните от ЦИЕ (Фигура 2). Единствено Румъния е под нас в тази класация, но тя не съумя да издържи на натиска и фиксира високи равнища на бюджетни дефицити и държавни дългове. От другите страни от ЦИЕ показателно е поведението на Унгария, която в рамките на десетина години (при управлението на В.Орбан) намали данъчното натоварване спрямо БВП с 4-5 процентни пункта, но и при нея негативната обществена оценка не закъсня и беше безкомпромисна.

Ефективното данъчно натоварване предполага поддържането на приемливо равнище на обществените услуги и на обществен ред в страната. Заинтересован е народът, но в икономически контекст най-заинтересовани са икономическите и инвестиционните агенти. Развиването на успешен и проспериращ бизнес изисква и предполага устойчиво и поддържано високо качество на публичните услуги. Високодоходната част от населението е de facto най-заинтересовано от безупречно организирана държава, което предполага оперирането с достатъчен обем обществени (публични) ресурси – нещо, което формално звучи като парадокс.

3. Заключение

Правителството е длъжно да оценява комплексно и най-малко в средносрочна перспектива въздействията и последствията от приемани и неприемани от него обществено-икономически решения. Робуването на щампи и клишета при отсъствие на задълбочена аналитична оценка граничи с безотговорност.

Преждевременното включване на страната ни в еврозоната изисква и предполага много по-задълбочена и премерена политика за избягване на разрушителни социални напрежения. В противен случай „неочакваните“ негативни последствия неизбежно ще се изявят и ще поставят страната ни пред трудно регулируеми социално-икономически ситуации.

Материалът Бюджетно-данъчни сечения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Със теб ще е, навеки със народа
Спокоен ще дочака всеки жребий
П(е)Б(е)-то всеки жребий заслужава,
Но не цените, ах, но не цените!

Преиначеният изказ на популярния рефрен от стихотворението „Незабрава“ на Калин Донков, претворено в знаменита песен от близкото минало с музика от Тончо Русев и изпълнявана от Катя Филипова, пасва на стартовия синдром на новото ни правителство. Той се свързва с усилия и действия, които правителството определя като „овладяване на цените“.

2. Управленска активност

В официални правителствени документи, както и в публични изяви на представители на правителството, се използват множество понятия, думи и изрази, чието съдържание е недефинирано, неясно, мъгляво и размито. Изобилстват употребите на: (1) спекула; (2) разумна печалба; (3) прекомерно високи цени; (4) необосновано повишение на цените; (5) справедлива цена и др.под. Няма дори формални опити за приемливо изясняване на тези използвани понятия. Предвиждат се наказания за нарушение на висящи изисквания във вид на немалки глоби, които най-вероятно не биха могли да издържат при съдебно оспорване.

Почти като правило третирането на ценовите прирасти се върти единствено около хранителните продукти. Поради редица причини, чието анализиране не е обект на настоящата бележка, цените на хранителните продукти са особено чувствителни към възникването и развитието на кризисни обстоятелства и реагират непосредствено на тревожни социално-икономически тенденции. В случая обаче процесите надхвърлят посочената наредба. Към месец април т.г. едногодишното изменение на цените на хранителните стоки е най-ниско в сравнение с другите три потребителски групи (Фигура 1). Въпреки това обаче стоките и услугите, които са включени в останалите три потребителски групи, не е видно да са обект на специализирано правителствено третиране.

Правителствените чиновници би следвало да са наясно, че в условията на съвременната демократично и пазарно организирана държава правителствата не са всесилни. Може би е редно преди поемане на правата и задълженията на висш управленски орган в страната правителството да се постарае да си изясни какво може и (особено) какво не може да направи, независимо от силно изявените желания.

Възможностите на правителството за това, което то нарича „овладяване на цените“ при съществуващата ситуация са силно ограничени. Най-ефективната мярка е принудата КЗК да си върши добре работата и да не допуска монополни и олигополни въздействия. Независимо от купчината приказки за всякакъв вид мерки, ограничения и санкции, правителството няма да съумее да контролира и да подтисне ръста на цените. Цялата шумотевица, свързана с „овладяването на цените“, придобива много повече характер на демонстративно, но привидно противодействие, отколкото на постигането на реален ефект. Движещият подтик е: Не стой със скръстени ръце, направи нещо!

Финансово-икономическата теория и практика открай време е установила и доказала, че регулацията на цените и равнището на инфлация са отговорност, те са в правомощията и компетенцията на централните банки. Контролът върху паричното обращение е инструментът, който въздейства върху ценовите равнища.

3. БНБ и цените

До края на 2025 г. БНБ изпълняваше пълноценна функция на Централна банка на Република България. Макар и в паричен съвет, БНБ притежаваше инструменти за регулиране на паричното обращение, най-мощният от които беше определянето на задължителните минимални резерви (ЗМР), които търговските банки (ТБ) поддържат в БНБ.

В средата на 2023 г. БНБ повиши нормата на ЗМР по привлечените от ТБ средства на резиденти и нерезиденти от 5% на 12%. Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.

В най-новата си история БНБ никога не е поддържала такава ниска норма на ЗМР от 1%. Логично беше да се очаква, че включването на страната в еврозоната от началото на настоящата година ще се свърже със сериозно преструктуриране на финансовите ресурси, придружено от евентуално съществено въздействие върху паричния оборот, респ. върху инфлационните процеси в страната.

В едно от редките си публични изяви управителят на БНБ г-н Димитър Радев коментира инфлационния процес у нас в началото на текущата година[1]. Той определи три основни фактора за наблюдаваното високо равнище на инфлацията: (1) Структура на икономиката; (2) Конкурентна среда; (3) Фискална политика и вътрешно търсене.

Специфицираните три фактори не са се появили и активирали през първото тримесечие на настоящата година, а са действали в продължение на години. Преди включването на страната ни в еврозоната БНБ не е показвала демонстрираното си сега сдържано отношение към възможностите на макроикономическото управление и не се е опитвала да алармира обществеността за евентуалните рискове и опасности. Тогава БНБ беше съществена част от еуфоричното сценично изпълнение.

Управителят на БНБ не вижда преекспониране на дейността на БНБ преди и след приемането на страната ни в еврозоната. Единственото адресиране до дейността на БНБ е в декларацията, че „макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност“, каквото и да означава това.

Междувременно Управителят на БНБ не забелязва смущаващи подробности в инфлационата реалност в ЕС към началото на настоящата година. Инфлацията у нас към месец април (6,2%) е най-високата в еврозоната, но втората страна непосредствено след нас в тази неприятна класация е страната, която се включи в еврозоната две години преди нас – Хърватия (с инфлация от 5,4%). Страните-членки на еврозоната от Централна и Източна Европа (Естония, Латвия, Литва и Словакия) са също с изпреварваща инфлация – средно 3,8%. Оформя се закономерност, която остава настрани от погледа на Управителя на БНБ.

Управителят на БНБ отминава възлов факт, който стои и трябва да стои винаги в центъра на полезрението на Централните банки – динамиката на паричното обращение. В Таблица 1 са представени агрегирани данни за показателя „Пари в обращение“, които говорят сами за себе си.

През първото тримесечие на настоящата години се фиксира чувствителен прираст на „Пари в обращение“ – примерно с една четвърт спрямо предходната година. Той е следствие от: (1) намаление на ЗМР; (2) нарастване на инвестиционната активност; (3) приток на чуждестранен капитал.

Прирастът на паричното обращение би следвало да се предвиди своевременно от БНБ, както и да се трасират евентуалните последствия, респ. да се алармира обществеността.

Годишният темп на прираст на БВП за първото тримесечие се оценява на 2,9%, т.е. предлагането на стоки и услуги нараства с близо 3% докато паричното предлагане расте с една четвърт! Високата инфлация е неизбежна!

БНБ е редно да поеме своята отговорност за подвеждането на обществеността и непредоставяне на достоверна информация за очакваната динамика на паричното обращение и евентуалните негативни последствия.

4. Заключение

Елементарна учебникарска констатация е, че инфлацията е преди всичко и най-вече монетарен проблем. И тя трябва да бъде третирана и оценявана в монетарен контекст.

Членството на страната ни в еврозоната при недостатъчна подготовка за посрещане на новите реалности е неотменим факт. Неминуемо, инфлацията у нас ще продължи да бъде изпреварваща спрямо тази в еврозоната за немалък период от време.

Правителството е редно да си дава сметка за реалностите и да не се ангажира с неизпълними от него функции. Това, което е наложително на правителствено равнище, е да се задвижат приемливи и допустими механизми за подтискане на социалните напрежения и недоволство, най-вече чрез компенсиране на ценовата динамика.

Лошо следствие е, че чрез високата инфлация у нас се обезценяват честно изработени доходи в предходни години, което представлява скрита форма на финансиране от страна на България (най-бедната държава в ЕС) на останалите държави-членки на еврозоната.

[1] Изказване на г-н Димитър Радев, управител на Българската народна банка, по време на откриването на конференцията Money Growth: Bulgaria in the Eurozone, организирана от Капитал, София, 13 май 2026 г.

Материалът Цените, ах, цените! е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Икономиката осигурява препитание, стоки и услуги на населението. Разпределението на произведените блага обаче не е равномерно. Хората биологически не са равностойни и нерядко стартовите различия са съществени. Качествата и природните дадености на хората по рождение твърде често са чувствително различни, едни са по-трудолюбиви, други – по-предприемчиви, едни са склонни към поемането на икономически рискове, а други проявяват значителна сдържаност и т.н. Оттук следва и предпоставката за наличието на естествени различия във възможностите на хората да си осигуряват различни степени и мащаби на материално богатство.

Оставени на произвола на съдбата различията могат да достигнат значими измерения. Организираната държава притежава лостове и инструменти за регулиране на материалните различия между хората. Човекът биологически е устроен така, че силовото налагане на еднаквост и материално равенство обезсмисля икономическата му инициатива, налага стил на рутинни действия без вътрешен интерес към водещо и челно материално благополучие. Обратно, прекомерно големите имуществени различия създават социално напрежение и социални вълнения, чието овладяване при достигането им до неприемливо високи стойности представлява значим и съществен обществен проблем.

Социално-икономическата наука е изработила измерител за социалното разслоение на обществото вследствие на съществуващи имуществени различия. Широко популярен в теорията и практиката е т.нар. коефициент на Gini. Той се движи в рамките на 0-100%, като ниските стойности съответстват на слабо социално разслоение, а високите стойности – на по-значимо социално разслоение.

Оценката на степента на социално разслоение на обществото не е просто информативено. Практиката доказва и теорията обобщава, че ниската степен на социално неравенство (доминираща имуществена уравниловка) подтиска трудовата и творческата активност на населението, докато високата степен на социално неравенство създава обществена несигурност. Както винаги и тук оптимумът е някъде по средата.

Аналогичен вид зависимост е описана от американския икономист A.Lafer (т.нар. крива на Lafer), бивш съветник на икономическия екип на президента на САЩ Р.Рейгън, както и по-късно, по време на първия мандат на президента на САЩ Д.Тръмп. Известната крива на Lafer третира данъчните постъпления в държавния бюджет като функция от системата на данъчно облагане.

2. Принципно въздействие

На Фигура 1 е представено принципното въздействие на степента на социално неравенство върху темповете на прираст на икономическия растеж. Аналогията с кривата на Lafer е видна, но съществуват и различия.

Лявата страна на кривата от Фигура 1 пресича ординатната ос не в нула, а в позитивна величина. Пълното материално равенство между хората не анулира приноса им към икономическата динамика. Известни са специфичните селскостопански комуни в Израел (т.нар. кибуци), сред членовете на които цари пълно материално равенство, при поддържане на определена икономическа динамика.

С нарастване на социалното неравенство приносът на обществото към социално-икономическия прогрес се увеличава. Максимумът се достига в точката на оптимума (т. В). С придвижването на социалното неравенство вдясно от оптимума, се генерират вътрешноикономически социални напрежения, които се съпровождат с изявяващо се социално недоволство и вълнения. Те подтискат приноса на социалното неравенство за повишаване на икономическия растеж.

Специфична е т. С, в която кривата пресича абсцисната ос. От там нататък нарастването на социалното неравенство води до реално редуциране на възможностите за икономически растеж.

Не съществуват теоретични възможности за точна оценка на конкретното разположение на т. А, т. В и т. С. Единствената възможност е чрез последователни наблюдения, съпоставки и анализи, както и най-вече чрез емпирични оценки.

Има основания да се очаква, че точката на оптимума (т. В) е с коефициент на Gini от около 27-29%, а критичната точка С – с коефициент на Gini от около 45%.

3. Емпирика

ЕС като цяло е световния регион, който поддържа степен на социално неравенство, който е близък и гравитира до точката на оптимума (Фигура 1).

България е страната в ЕС, която е с най-висока степен на социално неравенство – за последните десетина години коефициентът на Gini у нас се колебае около 40% с намаление от около 1-2 процентни пункта в последните години.

Словакия е с най-ниска степен на социално неравенство в ЕС (23% през 2025 г.). Ниско социално неравенство (под 25%) се поддържа също в Чехия, Полша, Словения, Белгия, както и в Норвегия.

На Балканския полуостров Турция поддържа най-високо социално неравенство с коефициент на Gini, близък до т. С на Фигура 1.

В страните от Латинска Америка коефициентът на Gini систематично превишава 45%.

4. Варианти на политики

Регулацията на степента на социално неравенство е изцяло в компетенциите и правомощията на макроикономическото управление на страната. Правителството разполага с множество инструменти, чрез които може да въздейства върху преразпределителни процеси, които стоят в основата на формирането на подоходните социални прослойки.

• Система на данъчно облагане

Данъчната система е чувствителен инструмент за регулиране на съществените подоходни различия.

Формирането на обществени сегменти с открояващо се висок подоходен статус, вследствие на проявявана трудова и творческа предприемчивост, е нормално явление. Проблемът е как макроикономическото управление на страната ще третира създаваните подоходни диспропорции. Добре е, когато натрупваните материални ресурси във водещите икономически личности и организации се връщат обратно в икономиката във вид на инвестиции и подхранват икономическата динамика. В специализираната финансово-икономическа литература този вид инвестиционна възвръщаемост се нарича „ефект на просмукването“ (trickle-down theory) и съответства на стандартните очаквания при допускането на чувствителни материални диспропорции. Подобни очаквания далеч не винаги се материализират практически.

Българският случай от последните една-две декади показва, че чувствителна част от натрупваните финансови резерви не се инвестират обратно в страната, а я напускат и финансират развити икономики (капиталов парадокс на България).

• Действащи олигархични и монополистични структури

Допускането на значимо по своите измерения социално неравенство е свързано с действието на определени интереси. Те се материализират в сферата на макроикономическото управление. Специфичният вид обвързаност между макроикономическо управление, от една страна, и крупни финансово-икономически конгломерати, от друга, възниква по различен начин, но винаги обслужва личностно-групови интереси – материални, но нерядко и от по-различен характер. Напълно логично е например, народните представители, които в своята цялост оперират с достатъчно големи доходи, да се въздържат от прогресивно подоходно облагане.

• Корупционни зависимости

Широкото разпространение на корупционни схеми съдейства за поддържането на значимо социално неравенство. През последните една-две декади например България поддържа устойчиво едно от най-високите в ЕС корупционни равнища. Корупцията деградира обществените структури, както и създава предпоставки за задълбочаване на социалните неравенства. Съществуването на корупцията е следствие от неефективно макроикономическо управление и от некачествено функциониращи държавни институции.

5. Заключение

Макроикономическото управление на страната следва да е наясно, че свеждането на социалното неравенство до приемливи стойности не е самоцелно упражнение. То притежава своеобразен съпътстващ (бонус) ефект, който се изразява в паралелен прираст на икономическата динамика вследствие на осезаемия ефект от полагани усилия в трудовия процес.

Степента на социално неравенство корелира пряко с величината на корупцията и с мащабите на монополно-олигополната дейност в страната. Това е едно от обясненията за наблюдаваното у нас екстремно за ЕС социално неравенство. Величината на социалното неравенство е и критерий за качеството и ефективното функциониране на държавните институции, т.е. в крайна сметка то е индикатор за състоянието на същностни показатели на конкретното управление на страната.

Материалът Социално неравенство vs икономически растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.