Икономиката осигурява препитание, стоки и услуги на населението. Разпределението на произведените блага обаче не е равномерно. Хората биологически не са равностойни и нерядко стартовите различия са съществени. Качествата и природните дадености на хората по рождение твърде често са чувствително различни, едни са по-трудолюбиви, други – по-предприемчиви, едни са склонни към поемането на икономически рискове, а други проявяват значителна сдържаност и т.н. Оттук следва и предпоставката за наличието на естествени различия във възможностите на хората да си осигуряват различни степени и мащаби на материално богатство.

Оставени на произвола на съдбата различията могат да достигнат значими измерения. Организираната държава притежава лостове и инструменти за регулиране на материалните различия между хората. Човекът биологически е устроен така, че силовото налагане на еднаквост и материално равенство обезсмисля икономическата му инициатива, налага стил на рутинни действия без вътрешен интерес към водещо и челно материално благополучие. Обратно, прекомерно големите имуществени различия създават социално напрежение и социални вълнения, чието овладяване при достигането им до неприемливо високи стойности представлява значим и съществен обществен проблем.

Социално-икономическата наука е изработила измерител за социалното разслоение на обществото вследствие на съществуващи имуществени различия. Широко популярен в теорията и практиката е т.нар. коефициент на Gini. Той се движи в рамките на 0-100%, като ниските стойности съответстват на слабо социално разслоение, а високите стойности – на по-значимо социално разслоение.

Оценката на степента на социално разслоение на обществото не е просто информативено. Практиката доказва и теорията обобщава, че ниската степен на социално неравенство (доминираща имуществена уравниловка) подтиска трудовата и творческата активност на населението, докато високата степен на социално неравенство създава обществена несигурност. Както винаги и тук оптимумът е някъде по средата.

Аналогичен вид зависимост е описана от американския икономист A.Lafer (т.нар. крива на Lafer), бивш съветник на икономическия екип на президента на САЩ Р.Рейгън, както и по-късно, по време на първия мандат на президента на САЩ Д.Тръмп. Известната крива на Lafer третира данъчните постъпления в държавния бюджет като функция от системата на данъчно облагане.

2. Принципно въздействие

На Фигура 1 е представено принципното въздействие на степента на социално неравенство върху темповете на прираст на икономическия растеж. Аналогията с кривата на Lafer е видна, но съществуват и различия.

Лявата страна на кривата от Фигура 1 пресича ординатната ос не в нула, а в позитивна величина. Пълното материално равенство между хората не анулира приноса им към икономическата динамика. Известни са специфичните селскостопански комуни в Израел (т.нар. кибуци), сред членовете на които цари пълно материално равенство, при поддържане на определена икономическа динамика.

С нарастване на социалното неравенство приносът на обществото към социално-икономическия прогрес се увеличава. Максимумът се достига в точката на оптимума (т. В). С придвижването на социалното неравенство вдясно от оптимума, се генерират вътрешноикономически социални напрежения, които се съпровождат с изявяващо се социално недоволство и вълнения. Те подтискат приноса на социалното неравенство за повишаване на икономическия растеж.

Специфична е т. С, в която кривата пресича абсцисната ос. От там нататък нарастването на социалното неравенство води до реално редуциране на възможностите за икономически растеж.

Не съществуват теоретични възможности за точна оценка на конкретното разположение на т. А, т. В и т. С. Единствената възможност е чрез последователни наблюдения, съпоставки и анализи, както и най-вече чрез емпирични оценки.

Има основания да се очаква, че точката на оптимума (т. В) е с коефициент на Gini от около 27-29%, а критичната точка С – с коефициент на Gini от около 45%.

3. Емпирика

ЕС като цяло е световния регион, който поддържа степен на социално неравенство, който е близък и гравитира до точката на оптимума (Фигура 1).

България е страната в ЕС, която е с най-висока степен на социално неравенство – за последните десетина години коефициентът на Gini у нас се колебае около 40% с намаление от около 1-2 процентни пункта в последните години.

Словакия е с най-ниска степен на социално неравенство в ЕС (23% през 2025 г.). Ниско социално неравенство (под 25%) се поддържа също в Чехия, Полша, Словения, Белгия, както и в Норвегия.

На Балканския полуостров Турция поддържа най-високо социално неравенство с коефициент на Gini, близък до т. С на Фигура 1.

В страните от Латинска Америка коефициентът на Gini систематично превишава 45%.

4. Варианти на политики

Регулацията на степента на социално неравенство е изцяло в компетенциите и правомощията на макроикономическото управление на страната. Правителството разполага с множество инструменти, чрез които може да въздейства върху преразпределителни процеси, които стоят в основата на формирането на подоходните социални прослойки.

• Система на данъчно облагане

Данъчната система е чувствителен инструмент за регулиране на съществените подоходни различия.

Формирането на обществени сегменти с открояващо се висок подоходен статус, вследствие на проявявана трудова и творческа предприемчивост, е нормално явление. Проблемът е как макроикономическото управление на страната ще третира създаваните подоходни диспропорции. Добре е, когато натрупваните материални ресурси във водещите икономически личности и организации се връщат обратно в икономиката във вид на инвестиции и подхранват икономическата динамика. В специализираната финансово-икономическа литература този вид инвестиционна възвръщаемост се нарича „ефект на просмукването“ (trickle-down theory) и съответства на стандартните очаквания при допускането на чувствителни материални диспропорции. Подобни очаквания далеч не винаги се материализират практически.

Българският случай от последните една-две декади показва, че чувствителна част от натрупваните финансови резерви не се инвестират обратно в страната, а я напускат и финансират развити икономики (капиталов парадокс на България).

• Действащи олигархични и монополистични структури

Допускането на значимо по своите измерения социално неравенство е свързано с действието на определени интереси. Те се материализират в сферата на макроикономическото управление. Специфичният вид обвързаност между макроикономическо управление, от една страна, и крупни финансово-икономически конгломерати, от друга, възниква по различен начин, но винаги обслужва личностно-групови интереси – материални, но нерядко и от по-различен характер. Напълно логично е например, народните представители, които в своята цялост оперират с достатъчно големи доходи, да се въздържат от прогресивно подоходно облагане.

• Корупционни зависимости

Широкото разпространение на корупционни схеми съдейства за поддържането на значимо социално неравенство. През последните една-две декади например България поддържа устойчиво едно от най-високите в ЕС корупционни равнища. Корупцията деградира обществените структури, както и създава предпоставки за задълбочаване на социалните неравенства. Съществуването на корупцията е следствие от неефективно макроикономическо управление и от некачествено функциониращи държавни институции.

5. Заключение

Макроикономическото управление на страната следва да е наясно, че свеждането на социалното неравенство до приемливи стойности не е самоцелно упражнение. То притежава своеобразен съпътстващ (бонус) ефект, който се изразява в паралелен прираст на икономическата динамика вследствие на осезаемия ефект от полагани усилия в трудовия процес.

Степента на социално неравенство корелира пряко с величината на корупцията и с мащабите на монополно-олигополната дейност в страната. Това е едно от обясненията за наблюдаваното у нас екстремно за ЕС социално неравенство. Величината на социалното неравенство е и критерий за качеството и ефективното функциониране на държавните институции, т.е. в крайна сметка то е индикатор за състоянието на същностни показатели на конкретното управление на страната.

Материалът Социално неравенство vs икономически растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на февруари т.г. САЩ и Израел започнаха координирани, мащабни ракетни атаки срещу Иран, като заявиха, че целта е да унищожат военния потенциал на Иран и да предотвратят разработването на ядрено оръжие. Една от ответните реакции на Техеран бе блокирането на Ормузкия проток и затрудняване на снабдяването с течни горива в световен план. Последва реакция на финансовите пазари, чувствително нарастване на цените на течни горива, както и тласък на общия прираст на цените.

НСИ поддържа четиристепенна номенклатура на отраслови агрегати, по които следи ценовата динамика. Извън и над тях е формирана и агрегирана четириотраслова номенклатура – хранителни стоки, нехранителни стоки, услуги и обществено хранене.

Първата степен е от 13 отраслови агрегата, втората – от 50, третата – от 142, четвъртата – от 290. Не всички позиции от възприетите номенклатури се запълват с информация, но проследяването на наличните информационни позиции дава представа за пазарните предпочитания и наредбата на ценовите изменения.

В настоящия материал са подредени подотраслите, при които цените през първото тримесечие на настоящата година, т.е. към месец март 2026 г., са екстремални спрямо средните цени за предходната 2025 г. На тази основа е направен опит за оценка на протичащите процеси като следствие от събитията след 28-ми февруари т.г., свързани с промяна на ценовите съотношения и предпочитанията на населението.

2. Екстремални ценови промени

Като цяло събитията в Персийския залив от пролетта на 2026 г. водят до чувствителни структурни изменения в националната ценова база. Наблюдават се значими повишения на цени, но и немалки ценови редукции.

В Таблица 1 са представени първите десет подотрасъла от четиристепенната номенклатурна класификация на НСИ, при които прирастът на цените към м.март т.г. е най-висок спрямо 2025 г., а в Таблица 2 – десетте подотрасъла с най-голяма ценова редукция, също спрямо 2025 г.

В Таблица 1 се открояват особености, които привличат вниманието.

Дизеловото гориво, което може да се определи като основен двигател на ценовите прирасти в оценявания период и чиито котировки се проследяваха публично и ежедневно през месец март на текущата година, заема едва десета позиция сред подотраслите с най-висок ценови прираст. Няма друг транспортен подотрасъл от 22-та наблюдавани от НСИ транспортни подотрасъла, който да фигурира в първата десятка на подотраслите с най-висок ценови прираст. Сред подотраслите, при които се отчита чувствително ценово намаление (Таблица 2) фигурира транспортният подотрасъл „Пътнически въздушен транспорт, международни полети“, при който цените са намалели с 22%! Тези факти подсказват, че динамиката на ценовите промени у нас се поддържа от други фактори, несвързани пряко и директно със събитията в Персийския залив, както и от динамиката на цените на течните горива.

Очаквано, в Таблица 1 фигурират три подотрасъла на отрасъл „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (с кодове 01.1.6.4, 01.1.7.2 и 01.1.7.3), при които средният ценови прираст спрямо 2025 г. е повече от една четвърт! Традиционно цените на хранителните продукти са най-чувствителни към възникващо кризисно икономическо състояние и реагират пряко на неблагоприятни (рационални!) очаквания. И това е при условие на широко разгърната правителствена кампания за подтискане на т.нар. „неоправдани повишения на цени“, както и на борбата срещу неформулираното понятие „спекула“.

Най-неочаквано в Таблица 1 намират място три подотрасъла на отрасъл „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“. Това са: „Покупка на бижута и часовници“ (с най-висок ценови прираст, от 32,6% в рамките на тримесечие!), „Поправка и наем на бижута и часовници“ (ценови прираст от 26,1%) и „Религиозни услуги“ (ценови прираст от 21,8%)!

Индексът на цените на потребителските стоки за дискутирания период е 3,6%, докато прирастът на цените на бижутерия е 32,6%!

Ако загърбим прираста на цените на религиозните услуги, то чувствителният екстремален и съществен прираст на цените, свързани с покупка, поправка и наем на бижута и часовници, е нелек за обяснение. В действителност става въпрос за отчетливо проявен ценови парадокс в условия на повсеместно очаквана финансово-икономическа криза, толкова повече, че наблюдаваните факти корелират с паралелно нарастване на търсенето на бижута! Естествено е някак цените на бижутата да се свързат с цените на златото, но за наблюдаваното тримесечие цените на златото се повишават само с около една десета.

Очертаният парадокс показва, че в страната ни текат процеси, които остават необяснени и неосмислени. Видимо има съществена прослойка от населението, което притежава натрупани финансови ресурси (най-вероятно поддържани в кеш вид), безпокои се за тяхното съхраняване, избягва осветляване чрез формално и явно производствено инвестиране и ги използва за своеобразно негласно инвестиране тогава, когато очакванията за бъдещето не са благоприятни. Подобен извод се подкрепя и от продължителното поддържане на високо социално разслоение в страната (най-високото в ЕС, измерено чрез коефициента Gini), което може да се свърже с дългосрочна срецифика на макроикономическото управление.

3. Заключение

Ценовият парадокс е ясно откроен: Дефицитът на течни горива у нас се отразява най-силно върху рязкото повишаване на търсене на бижута!

По всички критерии не е обичайно прирастът на цените на течните горива да пришпори рязко нарастване на цените на бижутата. Макроикономическото управление е редно да забелязва подобни аномалии, да ги осмисля и да подбира подходящи управленски решения за нормализиране на конкретните процеси. Необходимо е изясняване на причините за проявите на неочаквани и на непривично протичащи процеси и търсене на начини за налагането на нормалността.

Обяснението видимо следва да се търси в неправомерно натрупани финансови ресурси в дадена прослойка от населението, което се стреми да им намери сигурен пристан в относително несигурни времена. Показателно е, че парите в обращение към края на първото тримесечие на настоящата година се оценяват на близо 19 млрд.EUR и са се увеличили с около 30% спрямо средния им обем за 2025 г.!

Страда икономиката на страната, страда българското общество.

Материалът Инфлационен парадокс е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Настоящата ПП26 е по-особена преди всичко с развиващата се напрегната международна обстановка, както и поради първата година от членството на страната ни в еврозоната. Тя обаче е съставена рутинно, в съответствие с изработени вече от МФ прототипи, поради което се открояват немалко смущаващи елементи:

1. Множество международни и национални научни и специализирани организации публикуват периодично различни прогнози за развитието на икономиките в световен план, както и по отделни страни и региони. В ПП26 се привеждат близо двадесет подобни прогнозни разчети (т.9), в които се оценяват перспективните икономически възможности на България. Всички съставители на тези прогнози са своеобразни странични наблюдатели (т.е. външни за конкретното макроикономическо управление) на икономическото развитие на България.
Специфика на ПП26 обаче е това, че съставителят й (МФ, респективно правителството на България) стои на волана на икономическия автомобил на България. Правителството оценява международните политико-икономически въздействия, влиянието върху икономиката на страната, предвижда по какъв начин те ще се отразят върху основни национални макроикономически параметри и очертава вероятни позитивни и негативни ефекти. Задължителна следваща стъпка е проектирането на конкретни ендогенни макроикономически мерки, чрез които правителството да подтисне негативните въздействия и да подсили позитивните ефекти, особено и най-вече в краткосрочна и средносрочна перспектива.
Такъв елемент обаче в ПП26 няма. В представената прогноза не съществува раздел, който да третира макроикономическите мерки, които правителството се ангажира да прокара, за да тушира негативните и да стимулира позитивните въздействия.
МФ, респективно правителството, се нарежда до цялата плеяда от организации, които наблюдават отстрани случващото се и се занимават с гадателство. Остава се с впечатлението, че конкретното макроикономическо управление не е в състояние да въздейства върху протичането на ендогенните социално-икономическите процеси, а само и единствено да отчита евентуалните предопределени изменения и да се съобразява с тях.

2. Оценката на инфлацията би следвало да бъде основен елемент в ПП26. От началото на 2026 г. България е член на еврозоната, а паричните процеси в еврозоната се контролират и регулират от Европейската централна банка (ЕЦБ). Никъде в ПП26 обаче не фигурира (явно или неявно) присъствието на ЕЦБ и не се дискутират вероятните очаквания за средногодишната инфлация в еврозоната. Инфлацията в еврозоната изобщо не се третира, въпреки членството на страната ни в еврозоната.
В ПП26 се предвижда (т.4) средногодишната инфлация у нас през 2026 г. „…да се повиши до 4.3% според ХИПЦ, а нарастването на потребителските цени в края на годината да възлезе на 5.2%“. Няма дори формална съпоставка с инфлацията в еврозоната. В специализиран доклад на Управителя на ЕЦБ Кристин Лагард от 19-ти март т.г. (месец след началото на конфликта в Близкия изток!) се посочва, че ЕЦБ се стреми инфлацията в еврозоната през 2026 г. да не е по-висока от 2,6%. Остава загадка на какво се дължи очакваната примерно двойно по-високата инфлация у нас през 2026 г. в сравнение с тази в еврозоната и дали, доколко и докога изпреварващата у нас инфлация спрямо еврозоната може да се определи като нормално и очаквано събитие?

3. В ПП26 се представя, проследява и проектира агрегатът БВП, без да се оценява структурата на брутната добавена стойност (БДС). Тя е специфична – услугите вече заемат над 70% от БДС, а темповете на прираст на индустрията като цяло в продължение на години са символични стойности. Този факт не се оценява, не се анализират причините, не се проектират промените в структурата на БДС, нито възможните управленски въздействия.

4. Не се дискутира степента на социално разслоение в обществото, което вече традиционно е най-високо в ЕС. Посочва се, че разходите за труд на единица продукция ще продължават да нарастват, но тази констатация остава откъсната от състоянието на бюджетните структури.

5. В ПП26 се предвижда по-нисък темп на прираст на инвестициите през 2026 г. спрямо предходната година.
Българската икономика и по-специално – индустрията, се нуждае от основно технологично обновление и преструктуриране. Средногодишната норма на натрупване у нас през последните пет години е малко над 18% и е една от най-ниските в ЕС. Поддържането на приемливи темпове на икономически растеж и икономическо обновление за страната ни е невъзможно при подобно оскъдно капиталообразуване. Толкова повече, че след включването ни в еврозоната търговските банки (ТБ) в страната разполагат с повече финансови ресурси, най-вече поради рязкото намаление на изискуемите резерви, които те са задължени да поддържат в БНБ. Активите на ТБ у нас в началото на текущата година са примерно 16-18% по-високи в сравнение с предходната година, докато същият прираст преди година е бил малко повече от десетина процента! Прирастът на банков финансов ресурс би следвало да се материализира в някаква форма на капиталово натрупване, т.е. редно е да се очаква по-активна инвестиционна дейност, съпътствана (както практиката показва и теорията обобщава) с по-сериозен ценови натиск. Тази особеност остава неосмислена от авторите на ПП26.

6. Вече почти традиционно, оценката на презграничното движение на капитали е формална и привидна. България изнася активно капитали в чужбина – през последните пет години нетният износ на български капитали в чужбина се оценява на повече от 39 млрд.EUR при сумарни инвестиции от 86 млрд.EUR! Оценката на този факт остава недостъпна за ПП26, както анализа за причините и последствията.

Заключение

Приготвянето на пролетна и есенна макроикономическа прогноза от МФ в съответствие с изискванията на Закона се извършва формално, като отмятане на досадна необходимост.

Всяко едно правителство (независимо как е етикирано) е длъжно да вижда и да оценява реалните икономически проблеми на страната, за да бъде в състояние да формулира и да провежда адекватни мерки и реформи за тяхното своевременно решаване.

България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС и измъкването от това незавидно състояние изисква наличието на аналитична визия, смело провеждане на основополагащи реформи и предприемането на решителни действия за приобщаване на страната ни към развития финансово-икономически свят.

[1] Законът за публичните финанси изисква пролетната макроикономическа прогноза на МФ да бъде публикувана до 25-ти март, но текущата пролетна прогноза бе публикувана на 6-ти април, т.е. с почти две седмици закъснение. Подобно неспазване на законови изисквания е обичайна практика за МФ и се счита едва ли не за нормално.

Материалът Аморфна правителствена проекция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В световната практика са известни и приети периодичните оценки на специализираната международна организация Transperancy International за равнището на корупция в отделни страни по целия свят. Оценката е означавана като Corrution Perceptions Index (CPI, наричана по-долу „Корупционен индекс“) и е в границите 0 ÷ 100. Долната граница (0) съответства на изцяло корумпирано управление, а горната граница (100)  – на напълно некорумпирано управление.

Transperancy International публикува своите оценки за равнището на корупция, възприемано от населението, за 2025 г. Формира се възможност за попълване на времевия ред и извличане на осъвременени динамични оценки.

Вече почти традиционно проследявам оценки за страните, с които България би трябвало да бъде сравнима и съпоставима (например тук и тук). Това са тези страни от Централна и Източна Европа, които преди 90-те години на миналия век бяха членове на СИВ, а по-късно се присъединиха към ЕС. Те са 9 на брой: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.

Използваната по-долу информация е от Transperancy International и от Eurostat.

2. Корупционна динамика

На Фигура 1 е представено изменението на корупционния индекс за оценяваните 9 страни за последните 14 години. Периодът изключва 2007-2008 г. на разтърстваща световна финансова криза, както и следващите няколко години на възстановяване и нормализиране.

През разглеждания период се отчита колеблива динамика на корупционния показател за деветте страни, макар че цялостната вариация през разглежданите години не е особено значима. Влошаване на ситуацията се наблюдава в три страни – в България, в Полша и най-вече (особено чувствително) в Унгария. Видимо управлението на Виктор Орбан през целия период допринася съществено за влошаването на корупционната среда в Унгария. При останалите шест страни се фиксира подобрение, което е най-чувствително за страните, които са се включили междувременно в еврозоната. Не е редно да се мисли, че посоченото подобрение за тези страни е постигнато автоматично.

България продължава вече едва ли не традиционно да заема твърдо опашкарската позиция в корупционната наредба за целия ЕС. Отчита се дори влошаване на корупционната среда у нас през 2025 г. спрямо началната 2012 г. Видимо спецификата на макроикономическото управление през всичките тези години у нас не съдейства за свиване и ограничаване на корупционните практики.

Корупцията има многостранни нежелани ефекти върху социално-икономическия живот. Това, което се откроява най-ярко, е корелацията със степента на икономически просперитет. На Фигура 2 е представена съотносителна картина на усреднената корупционна оценка за периода 2020-2025 г., от една страна, и на усреднената оценка на БВП на човек от населението за същия период, от друга. Въз основа на нея може да се оцени, че ако корупционната среда у нас се подобри с десетина процентни пункта, то може да се очаква, че БВП на човек от населението ще нарастне паралелно с близо една четвърт.

3. Теоретични обобщения

В икономическата теория има специално обособен клон, наречен „Институционална икономика“. Тя анализира въздействието на формалните правила (закони, конституции) и неформалните норми (обичаи, традиции) върху формирането на икономическото поведение, резултатите и вземането на решения. Институционалната икономика излиза отвъд традиционните, саморегулиращи се пазарни модели, набляга на транзакционните разходи, правата на собственост и институционалните промени и твърди, че икономическата дейност е вградена в социалните договорености.

Съществен елемент при оценката на въздействието на институционалните фактори е концепцията за транзакционните разходи. Това са разходи, които се правят при покупка или продажба на активи, участие на пазар, включително заплащане на брокерски комисионни, спредове между покупка и продажба и данъци. Те могат да бъдат също нерегламентирани такси при създавани формални ограничения, намаляват нетната възвръщаемост на инвестициите и общия капитал, както и подтискат икономическата ефективност.

Икономическите агенти се стремят да контролират институциите, тъй като извличат специфични ползи от тях. Безогледното преследване на лични интереси води до създаването на институции, които затрудняват ефективното функциониране на икономическите субекти и населението и обслужват интересите на определени групи.

Институционалното въздействие е детайлно изучено и изучавано, а тяхната важност се потвърждава от присъдени целеви Нобелови награди по икономика. Наличието и величината на транзакционните разходи изкривява оптималното разпределение на изходните налични ресурси.

Съществуването на корупцията е следствие от неефективното функциониращи институции. Те възбуждат транзакциони разходи, които органичават и спъват социално-икономическия просперитет.

4. Заключение

Показателно е, че в рамките на последните десетина и повече години равнището на корупция у нас остава достатъчно устойчиво, макар и с леки вариации. Независимо от лансираните официални позиции на различните политически сили, достигането и завладяването на властови позиции променя намеренията, макар и при съхранена риторика.

Ситуацията следва да е ясна за населението на страната, доколкото то овластява едни или други политически сили. Именно населението в своята цялост следва да изисква, да следи и да настоява за приемливо намаляване на широко разпространените корупционни практики. Редно е управляващите партии или коалиции да се ангажират с конкретно подобрение на корупционния индекс в конкретен времеви период, който да се съпровожда с отчет и обяснение на постигнатите реалности. Подобряването на ситуацията няма и не може да стане автоматично, следва да е налице неотменим императив и твърди механизми на обществен контрол.

Материалът Корупция несъкрушима е публикуван за пръв път на Икономически живот.

НСИ публикува данни за БВП на страната през изминалата 2025 г. Наличната информация дава възможност за оценка на структурната динамика на Брутната добавена стойност (БДС) по подотрасли с оглед на характера на отчетената икономическа динамика за изминалите години.

НСИ предоставя актуализирана информация за структурата на БДС през последните години по цени от 2020 г. Въз основа на тях могат да се пресметнат годишни темпове на прираст по агрегирани подотрасли на БДС по фиксирани цени от 2020 г.

Отрасловата структура е силно агрегирана. Предоставя се информация по 10 подотрасъла, а именно: (1) Селско, горско и рибно стопанство; (2) Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; (3) Строителство; (4) Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство; (5) Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения; (6) Финансови и застрахователни дейности; (7) Операции с недвижими имоти; (8) Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности; (9) Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа; (10) Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби. В допълнение може да се проследят и измененията в Корективи (Данъци минус субсидии върху продуктите).

Това, което прави впечатление на пръв поглед, е голямата вариация на отрасловите годишни темпове на прираст за последното петилетие. Така например отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ бележи прираст от 30,1% през 2021 г., но спад от 15,3% през 2023 г.; Отрасъл „Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ отчита прираст от 14,3% през 2022 г. и спад от 7,2% през 2024 г.; Отрасъл „Строителство“ отчита спад от 10,8% през 2021 г., но прираст от 11% през 2024 г.; Отрасъл „Финансови и застрахователни дейности“  отчита прираст от 24,9 % през 2021 г. и спад от 0,5% през 2023 г. и др.под. Това е причината, поради която в настоящата бележка се оперира със средногодишни темпове на прираст за 2021-2025 г., осреднени по непретеглен средноаритметичен метод.

В разполагаемата 10-отраслова структура могат да се определят подотрасли, които се включват в по-общ отрасъл „Услуги“. Това са тези подотрасли, които не се включват към: (1) Селско, горско и рибно стопанство; (2) Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; (3) Строителство. Така се получава възможност за проследяване на динамиката на основните отраслови агрегати, условно наричани по-долу: (1) Селско стопанство; (2) Индустрия; (3) Строителство; (4) Услуги.

2. Секторна динамика

На Фигура 1 може да се проследи средногодишната агрегирана отраслова динамика, оценена по цени от 2020 г., за последните пет години.

Конфигурацията на Фигура 1 подсказва за наличието на проблем в икономическия растеж у нас.

Средногодишният темп на прираст на БДС за страната за разглеждания период е около 4% (2,1% за последните три години!) и той се формира въз основа на интензивния прираст на услугите. Отраслите, в които се създават стоки за потребление и инвестиции са индустрията, селското стопанство и строителството. Безпокойство поражда символичният средногодишен прираст на БДС в индустрията (0,4%!), който изостава чувствително както от сходния показател в услугите, така и в селското стопанство и в строителството.

В последното петилетие отрасъл „Строителство“ поддържа впечатляващи темпове на прираст не толкова като необходимост за населението, а повече като форма на дългосрочна инвестиция. В този контекст разширяването на строителството може да се приеме като замразяване на финансови ресурси и като инвестиционна алтернатива, отколкото като средство за бъдеща икономическа експанзия. Толкова повече, че според националната статистика близо 40% от жилищата у нас са необитаеми.

Ниският прираст на индустрията следва да се свърже най-вече с ниската степен на инвестиционна активност у нас. Средногодишната норма на натрупване (като отношение между „Бруто образуване на основен капитал“ и БВП) у нас за последното петилетие е 18,1% (Eurostat), докато в сравнимите с нас страни от Централна и Източна Европа, които са членки на ЕС (Естония, Латвия, Литва, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и Чехия) тя е 23,3%! Известно ускоряване на инвестиционната активност у нас се забелязва през последната 2025 г. (норма на натрупване 20,1%), но то задължително се свързва и с по-висок инфлационен натиск.

Секторът „Услуги“ е преди всичко и най-вече обслужващ елемент в цялостното икономическо развитие и като такъв не може да е двигател на икономическия растеж. Толкова повече, че той вече превишава 70% от БДС и по-нататъшният му самоцелен прираст е немислим.

Интерес предизвиква подотрасловата разбивка на „Услуги“ (Фигура 2). Два елемента привличат вниманието. Първо, задържането на динамиката на подотрасъл „Култура, спорт, развлечения и други подобни дейности“, от една страна, и второ, интензивният прираст на „Финансови и застрахователни дейности“.

Икономическото недоразвитие на културата и свързани дейности следва да бъде обект на специален интерес най-вече защото съвременното производство изисква многостранно развитие на личността. Данните могат да се интерпретират включително и като относително слабо търсене на услуги, свързани с културата, което заслужава преосмисляне на това, което може да се нарече културна политика.

На другия край („Финансови и застрахователни дейности“) се свързва с дисхармоничното развитие и бум на банкови и застрахователни услуги, чиято регулация е в компетенциите на БНБ.

3. Заключение

На пръв поглед средногодишните темпове на прираст на БВП и БДС като цяло за последните пет години изглеждат достатъчно прилични и приемливи (в рамките на 4%). Навлизането в структурните елементи на общите агрегати обаче разкрива нелицеприятна картина. Основният двигател за устойчива икономическа динамика – индустрията – бележи символични темпове на растеж (под половин процент). Динамиката в селското стопанство не предизвиква безпокойство, но оттам нататък стартира определено стъписване. Доминира динамиката в услугите, което не би могло да се оцени позитивно в средно- и дълго- срочен план. Желано е хармоничното развитие, но при нас се наблюдава видима циклична отраслова динамика. Поддържането на небалансирана структурна динамика крие рискове, които могат да доведат до кризисни напрежения.

Сполучливо икономическо бъдеще е немислимо без прогресивното технологично развитие на индустрията. То изисква и предполага активна и целенасочена инвестиционна политика, без която технологичното изоставане се задълбочава. Успешното решаване на проблемната ситуация изисква както създаването на стимулиращи условия най-вече в институционален контекст, така и успешното и ефективно съчетаване на частни и публични инвестиционни проекти.

Материалът Структурна специфика на икономическата динамика: рискове и дисбаланси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

БНБ публикува данни за състоянието на платежния баланс на страната през изминалата 2025 г. Балансът съдържа обилна информация за презграничното движение на стоки, услуги и капитали. Практиката показва, че в следващата година или две ще настъпят корекции в отделните елементи на платежния баланс, но дори и в такъв вид той е достатъчно показателен.

От текущата година България е член на еврозоната, което ще облекчи значително преливането на капитали между страните.

Осигуряването на значим капиталов оборот в страната е от възлово значение за технологичното обновяване на производството като предпоставка за ускоряване на реалната конвергенция към европейските структури. Преобладаващ интерес от национално значение е интензивността на притока на чуждестранен капитал в страната, доколкото повишаването на степента на реална конвергенция на страната към европейските структури предполага и изисква съществено повишаване на производствената интеграция към европейските икономически реалности. Не по-малко важно е и изтичането на национален капитал, особено и най-вече в контекста на развитието и капитализирането на мастната икономика.

2. Презгранично движение на капитали

Динамиката на презграничното движение на капитали не е устойчива. Тя се колебае, вследствие на конюнктурни особености, международни договорености, инцидентни съглашения и др.под. Това е причината, поради която по-долу се проследява агрегираното презгранично движение на капитали за последните пет години.

В Таблица 1 е представено презграничното движение на капитали у нас за 2021-2025 г. като цяло и по основни елементи. В нея се открояват редица особености, които заслужават внимателна оценка.

Мащабът на изтичане на местен капитал в чужбина е впечатляващ – по предварителни данни за текущата година средногодишното изтичане на местен капитал в чужбина за последните пет години (8 млрд.EUR) е близо половината от средногодишния обем на показателя „Бруто образуване на основен капитал“! При това средногодишната норма на натрупване у нас (примерно около 17-18%) е най-ниската сред сравнимите с нас страни (членове на ЕС от Централна и Източна Европа, показано детайлно в предишно изследване). Страната ни има ярко изразена необходимост от инвестиционно насищане, капитали се произвеждат, но те не се инвестират в страната, а се изнасят предимно в развитите страни от ЕС.

Поддържа се вече станалото традиция превишение на изтичането на капитали над притока на капитали. За целия петгодишен период той не е особено впечатляващ, благодарение на по-високия приток на капитали през последната година. През 2025 г. притокът на чуждестранен капитал у нас се оценява на 12,5 млрд.EUR, докато средногодишно за предходните четири години той е почти два пъти по-малък – 6,7 млрд.EUR. По-високият приток на чуждестрпанен капитал през последната година се дължи на високата емисия на национален външен дълг (т.е. значително по-висок приток на чуждестранни портфейлни инвестиции), както и на по-високия размер на чуждестранните преки инвестиции. Няма изгледи тази тенденция да се затвърди в близкото бъдеще, което предполага по-сдържан приток на чуждестранни капитали по това перо.

Логично се отчита съществена разлика в структурата на изтичането на капитали, от една страна, и на притока на капитали, от друга. Съществена част (почти половината) от притока на чуждестранен капитал у нас е по-линия на преки инвестиции, докато инвестираните национални преки инвестиции в чужбина са около 15% от общия размер на изнесения капитал. При това, преките инвестиции са най-печеливши, най-изгодни и с устойчива почелба. Има значение и видът на преките инвестиции, които за българските преки инвестиции са предимно недвижимо имущество в чужбина – не толкова като бизнес начинание, а като вложения в имоти.

Портфейлните инвестиции съставляват съществена част от местните инвестиции в чужбина (повече от 40%). Това са вложения чрез инвестиционни фондове във фондовата борса, т.е. подпомагат пасивно чуждестранни бизнес организации. Показателен е също размерът на валутните депозити на местни юридически и частни лица в чужбина (1,8 млрд.EUR средногодишно), което възбужда въпроси относно причините за подобно действие. Тук опираме до същностните характеристики на възлови държавни институции в страната, които явно или неявно съдействат за подобен вид изтичане на национален капитал в чужбина.

За интензивното изтичане на национален капитал в чужбина допринася и многогодишното действие на паричния съвет у нас. При поддържане на подценена местна валута се натрупват голям размер брутни валутни резерви, които се инвестират в чужбина при символична доходност.

3. Заключение

Капиталовият парадокс на България: Бидейки най-бедната страна в ЕС страната ни е нетен износител на капитали за развитите икономики!

Масивен обем изработени в страната капитали не се инвестират в местната икономика, а се изнасят и финансират развити икономики.

Перспективата остава неясна. Членството в еврозоната премахва всякакви пречки пред свободното движение на хора, стоки и капитали и a priori е невъзможно да се постулира обръщане на утвърдената вече тенденция. Толкова повече, че практиката показва, че при определени обстоятелства подобен вид съотношения могат да продължат да действат[1].

Възможностите за противодействие на откроената негативна тенденция са по три линии:

Първо, макроикономическото управление на страната трябва да е наясно със съществуващата практика, както и за причините за нейното утвръждаване. Акумулирането и използването на наличните местни капиталови ресурси във вид на публични инвестиции би било полезно, толкова повече, че ефективното съчетание между публични и частни инвестиции е предпоставка за ускорен икономически растеж. Съществена пречка за разширяване на инвестиционната активност е лошото функциониране на институциите, които увеличават неимоверно транзакционните бизнес разходи.

Второ, банковата система в страната не функционира ефективно. Отсъства конкуренция в банковия сектор, което води до отблъскване на редовите депозитори от местните банкови услуги. Погледите следва да се насочат към качеството на банковите регулации от страна на БНБ.

Трето, ръководителите на местния бизнес не оценяват правилно състоянието на бизнес-динамиката и на бизнес-структурите. Изостава се чувствително от своевременното технологично обновяване на производството, което е фактор с дългосрочно негативно въздействие. Необходимо е и съдействие за подобряване на функционирането на местната фондова борса, която да привлече свободните капиталови ресурси.

[1] Минасян, Г. (2025). Конвергентна икономика. Изд. „Изток-запад“, 216 стр., ISBN 978-619-01-1380-5;

Материалът Капиталовият парадокс на България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Включването на страната ни в еврозоната от началото на текущата година се съчетава с масирано суетене около прехода на цените на потребителските стоки от лева в евро. Само по себе си тази шумотевица е натоварена с елементи на показна оригиналност за нашата страна. Широко се рекламира активната дейност на, по своему, специализирани държавни институции, които сякаш скоропостижно откриха оправдание за благополучното си съществувание. Доминират оповестявани случаи на санкционирани „нарушители“, въпреки че остава неясно доколко съдът би могъл да уважи наложените наказания срещу „уличените“ злоумишленници.

Показателно е, че повсеместно доминират официално наричаните „неоправдани ценови промени“ (без никакъв опит за възприемане на конкретна дефиниция на използваното понятие) преди всичко и най-вече при хранителните стоки. Няма и мисъл защо именно търговците на хранителните стоки преобладават сред санкционираните т.нар. спекуланти. Не може да се открие и някакъв исторически преглед на борбата със т.нар. спекула. Вероятно защото би трябвало да се върнем около век назад, в страната на съветите – СССР, когато и където е върлувала борбата срещу спекулата и лозунгът „бий спекуланта“ е бил повсеместен. И когато, и където възниква терминът „голодомор“.

В настоящата бележка се прави опит за изясняване на логиката на ценовите промени, най-вече по линия на движещите елементи на ценовите изменения.

Използвана е информация от НСИ, по-специално за водещия показател „Индекс на потребителските цени“ и за неговите агрегирани елементи, както и от Eurostat.

2. Специфика на ценовите изменения

• Относителни разходи за хранителни стоки и безалкохолни напитки

В съответствие със статистиката на Eurostat относителните разходи за хранителни стоки и безалкохолни напитки (ХСБН) на домакинствата в България са едни от най-високите в ЕС. През 2022 г. (последна актуална информация) те се оценяват на 20,8% от всичко разходи за потребителски стоки и услуги. По този показател България се нарежда на второ място в ЕС (след Румъния, с 25%), докато средно за ЕС той е значително по-нисък – 13,6%. Състоянието у нас е значително по-добре от съседните нам страни на Балканския полуостров (Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Турция и Черна гора), при които същите относителни разходи се оценяват средно на 27,6%.

Статистиката на Eurostat показва, че относителните разходи за ХСБН у нас в последните петнадесетина години са сравними помежду си, макар че през годините се е забелязвало снижение от 20-процентната норма.

Относителният дял на разходите на домакинствата за ХСБН е косвен индикатор за степента на социално-икономическо развитие. С развитието на икономиката разходите за ХСБН постепенно отстъпват относително за сметка на другите видове разходи, свързани както с хармоничното развитие на личността, така и с повишаване на изискванията на населението за съпътстващи живота блага най-вече по отношение на услугите.

Икономическата логика предполага, че с повишаване на степента на реална конвергенция на страната ни към ядрото на ЕС ще се наблюдава и постепенно намаляване на дистанцията по дискутирания показател между България, от една страна, и ЕС като цяло, от друга, т.е. повишаване на степента на реална конвергенция. Дори и след включването на страната ни към ЕС въпросната дистанция е устойчива. Респективно различията в качеството на живот продължават да се съхраняват.

• Съотносителна ценова динамика

На Фигура 1 е представена динамиката на 12-месечната инфлация (12-месечен прираст на цените) за потребителските стоки като цяло и за ХСБН като основен елемент на потребителските стоки.

Различието в поведението на двете криви на Фигура 1 е показателно. Особено се открояват подчертано кризисните години 2007-2008 г. и 2022 г. През тези години цените на ХСБН са водещи за инфлацията. Открояват се също 2011 г. и 2020 г., макар че двигателите на изпреварващата инфлация на ХСБН за двата подпериода е различна. През 2020 г. епедемията Covid-19 наруши хармонията и създаде уникална кризисна ситуация както в света, така и у нас. През 2011 г. процесът е по-различен. След чувствителното извисяване на инфлацията през кризисните 2007-2008 г., свързана с ХСБН, последва относително успокояване през следващите две години, а отбелязаният висок прираст на цените на ХСБН през 2011 г. е следствие от дефлацията при същата група стоки през предходните две години.

Категоричният извод, който може да се направи от поведението на двете криви на Фигура 1 е, че при кризисни ситуации цените на ХСБН реагират непосредствено и чувствително и повличат повишаването на инфлацията като цяло. Те са двигателят на общия ценови прираст. След време цените на останалите стоки и услуги постепенно догонват изоставането си.

Заслужава да се отбележи, че цените на стоките и услугите в общественото хранене (ресторанти) корелират пряко с динамиката на цените на ХСБН. Нещо повече, при тях ценовата нормализация се постига по-трудно.

3. Аналитична оценка

През 1995 г. американският икономист Р.Лукас печели Нобелова награда за икономически науки. Той революционизира анализа на икономическата политика чрез разработване на хипотезата за „рационалните очаквания“, която постулира, че хората вземат решения въз основа на минал опит и бъдещи очаквания. Според Р.Лукас хората са рационални – въз основа на наличната информация те формират очаквания за бъдещи цени и количества и въз основа на тези очаквания действат, за да увеличат максимално очакваната си полезност. Населението като цяло оценява по своему конкретната икономическа ситуация и ако очаква устойчива инфлация, то коригира своевременно решенията си относно ценообразуване, заетост и търсене на работа с всички произтичащи от това последствия.

Уверенията на макроикономическите органи за ценова устойчивост нямат ефект тогава, когато рационалните очаквания и преценки на производителите не съответстват на официално лансирани предвиждания. Най-уязвими са производителите на стоки, които изискват и предполагат полагането на труд в минало време, при действащи в миналото различни обстоятелства. Такива са производителите на селскостопански продукти. Те полагат труд и правят разходи в минал период и могат да се сблъскат със ситуация, при която текущата размяна на произведената стока обезценява post factum положения вече труд и направените в миналото реални разходи. Не е такава ситуацията, например, при услугите, където настоящите приходи съответстват на настоящо положен труд и текущо правени разходи.

Описаната логика обяснява защо при кризисни шокови условия (каквито може да се приеме, че са налице и с включването на страната ни към еврозоната от началото на текущата година) непосредственият ценови натиск при хранителните стоки е най-видим и чувствителен.

4. Заключение

Текущата реалност поставя възлов въпрос: Кое е меродавно: (1) Официално лансираната постановка, или (2) Рационалните очаквания на населението?

Ангажираният отговор на този въпрос би следвало да въздейства върху действащите принципи за макроикономическо управление.

Що се касае до конкретната ситуация – макроикономическото управление към началото на текущата година няма полезен ход. Обективният процес е стартиран и няма връщане назад. Това е и в съответствие с позицията на Р.Лукас за своеобразна неутралност на макроикономическата политика при доминиране на пазарните взаимодействия.

De facto това, което макроикономическото управление би могло да направи към настоящия момент, е да следи пряко развитието на процесите, да бъде готов за посрещане на възникващо социално-икономическо напрежение и да предвижда своевременно компенсации за най-засегнатата част от населението.

Материалът Логика на ценовите промени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Eurostat публикува данни за хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за последния месец на предходната година, респ. за ХИПЦ на годишна база. Данните дават представа за особеностите на ценовите динамики в различните страни на ЕС, респ. в еврозоната, като основа за проектиране на ценовата динамика у нас в непосредствена перспектива.

България е локализирана в специфичен подрегион на ЕС. Тя е част от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които преди 90-те години на миналия век бяха включени към т.нар. социалистически блок, а по-късно се присъединиха към ЕС. Тези страни изоставаха чувствително по степен на реална и монетарна конвергенция от ядрото на ЕС. Годините бяха използвани рационално и всички страни от подрегиона намалиха съществено изоставането си от основните страни на ЕС, макар и в различна степен. Трудно се оказа съкращаването на изоставането както по отношение на произведения БВП на човек от населението, така и по линия на редукцията на ценовата дистанция.

Половината от тези страни (като брой, а от тази година повече от половината) вече са членове на еврозоната. При тях се развиват процеси, които впечатляват със своята интензивност. Оправдано е проследяването и анализирането на част от тези процеси с оглед на формиране на реалистична представа за очаквано бъдещо развитие у нас, вече като членове на еврозоната.

Девет са въпросните страни от ЦИЕ, които са членки на ЕС: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Четири от тях (Естония, Латвия, Литва и Словакия) са членки на еврозоната през последната декада, а от текущата година към тях се присъединяваме и ние. Определена прилика на състоянието и развитието на посочените членки на еврозоната (най-вече по отношение на вътрешноценовата им динамика) съществува и с Хърватия, която се присъедини към еврозоната през 2023 г. Това е причината, поради която по-долу се проследяват процесите на агрегираните вътрешни ценови промени на посочените по-горе пет страни-членки на еврозоната.

Първичната информация е изцяло от Eurostat. Прилага се непретеглено средноаритметично осредняване за петте страни от ЦИЕ, членки на еврозоната.

2. Ценова динамика

На Фигура 1 е посочената динамиката на ХИПЦ (при 2015 = 100) на две групи страни: (1) еврозоната; (2) петте страни от ЦИЕ, които са членки на еврозоната към 2025 г. (Естония, Латвия, Литва, Словакия и Хърватия). За сравнение и съпоставка е добавена и България.

Откроява се по-високият темп на прираст на потребителските цени за петте страни от ЦИЕ, които са членки на еврозоната, спрямо този в еврозоната. За последните пет години (2021-2025 г.) средногодишното превишение на ценовия прираст на петте посочени страни в сравнение с това на еврозоната е 1,6 процентни пункта. По-различно е положението в България, където в първата половина на периода ценовата динамика е по-сдържана, но се ускорява през втората половина. В сравнителен план средногодишното превишение на ценовия прираст в България в сравнение с това на еврозоната за последните пет години е 1,9 процентни пункта. Единствено близък е средногодишният ХИПЦ в България (2,6%) с този в еврозоната (2,4%) през 2024 г., когато се прие de facto страната ни в еврозоната.

Съществува логично обяснение за различията в ценовите прирасти в двете групи страни.

Общото ценово равнище в страните от ЦИЕ е значително по-ниско от това в еврозоната. При включване към еврозоната стартира процес на преливане на ефекти на принципа на скачените съдове, респ. ускорено ценово гравитиране в страните от ЦИЕ към средното ценово равнище в еврозоната. Към 2024 г. ценовото равнище в Естония се оценява на 88,1% от средното ценово равнище в еврозоната, в Латвия – 76,0%, Литва – 75,1%, Словакия – 76,8%, Хърватия – 68,6%. В същата година ценовото равнище в България е 59,3% от това в еврозоната. За последната декада (2015-2024 г.) посочените пет страни от ЦИЕ са повишили относителното си ценово равнище спрямо еврозоната с 10,1 процентни пункта, а в България повишението е с 13,2 процентни пункта!

При ценовата конвергенция действа правилото за натягането на пружината – колкото повече пружината се натяга, толкова по-големи усилия се изискват за постигането на единица ефект. Това обяснява по-ускорената ценова конвергенция на изостанала България към еврозоновото равнище, но и подсказва, че бъдещето ще изисква дълъг и по-труден път за извървяване.

3. Заключение

Приведените данни и разсъждения подсказват, че изпреварващата ценова динамика у нас в сравнение с тази в еврозоната най-малко в средносрочна перспектива е неизбежна. В управленски план е недопустимо подобен вид очаквания да не се доглеждат и оценяват, а логично развиващи се процеси да се конфронтират с неподготвеност на обществото.

Описаният процес кореспондира с добре изучената в икономическата теория постановка за т.нар. рационални очаквания. Независимо от официално поддържаната позиция, че ценовата динамика може и ще бъде ефективно контролирана и регулирана (в съответствие с известната мантра „бий спекуланта“ със стогодишна история в източноевропейския свят), производителите (първоначално особено и най-вече на хранителни стоки) предусещат развитието на процеса и реагират изпреварващо, паралелно с преценката, че могат да бъдат поставени пред свършен факт.

Това, което може да извърши макроикономическото и индустриално управление в противовес не е много. Първо, макроикономическото управление следва да е подготвено за използване и разпределение на финансови ресурси (най-вече по линия на държавния бюджет) във вид на компенсации за поскъпването на живота. Второ, индустриалното управление следва да си дава сметка за неизбежния негативен натиск върху конкурентоспособността на местното производство и да противодейства своевременно с активна и интелигентна инвестиционна политика. Същевременно ускоряването на инвестиционната активност, от която страната ни има изключителна нужда, също ще допринесе от своя страна за подсилване на инфлационния натиск.

Материалът Еврозонов ценови натиск е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вече две седмици сме в еврозоната. Няма връщане назад.

На пръв поглед надделяват техническите проблеми, свързани с прехода от една парична единица (лев) към друга парична единица (евро). Те обаче са бели кахъри – те ще съществуват още две седмици и ще бъдат забравени. Важни са същностните проблеми на членството на страната в еврозоната, пред които не бива да затваряме очи. Тяхното въздействие ще се прояви във времето – в средносрочен и дългосрочен план.

Законът за БНБ изисква БНБ да „… публикува на интернет страницата си всяка седмица и при приключването на всеки месец баланс, който отразява състоянието на основните активи и пасиви“ (чл. 7, ал. 5). В продължение на последните 28 години, БНБ редовно е публикувал баланса на подуправление „Емисионно“ в първия работен ден след края на предходната седмица или края на предходния месец. В началото на текущата година тази регулярна практика се преустанови. Първата работна седмица на годината приключи на 9-ти януари и балансът, който отразява състоянието на активите и пасивите на БНБ беше редно да се публикува в понеделник, 12-ти януари. Четири дена по-късно въпросният баланс, който следва да отрази промените в основните монетарни агрегати след формалното включване на страната в еврозоната, не е отчетен, без да са представени каквито и да са основания. Видимо БНБ или (1) не е била подготвена за прехода към еврозоновата отчетност, или (2) има проблеми при формирането на основните монетарни агрегати, които не желае да ги афишира публично.

Въпросът далеч не е формален. Конкретното действие на БНБ е незачитане и нарушение на действащ Закон. Аналогично беше и поведението на правителството при представянето на проект за държавен бюджет за 2026 г. Законът за публичните финанси изисква (чл.79, ал. 4) „…в срок до 31 октомври Министерският съвет (да) внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет …“. Нормативно изискуемият срок беше просрочен.

И в двата случая последствия няма, нарушенията на Законите не са санкционирани.

Формално възникващият въпрос е дали и доколко действащите Закони са задължителни, или само пожелателни за макроуправленските ни органи?

2. Същностна оценка

С включването на страната ни в еврозоната два източника на финансов ресурс увеличават съществено активите на ТБ.

Първо, пари в обращение.

В края на 2024 г. парите в обращение се оценяват на 31 млрд.лв. Наскоро БНБ обяви, че парите в обращение към средата на текущия месец януари са намалели почти наполовина.

Намалението на парите в обращение се акумулира в ТБ. Статистиката го потвърждава. По последна налична информация, за първите 11 месеца на 2025 г. прирастът на активите на ТВ нараства с 10 млрд.лв. на годишна база. За същия период парите в обращение намаляват с 7,2 млрд.лв., т.е. редукцията на парите в обращение се включва изцяло в прираста на активите на ТБ.

Второ, минимални задължителни резерви (МЗР).

Към 2025 г. МЗР на ТБ, които се поддържат в БНБ, са 12% от депозитната база и към края на 2025 г. са 27 млрд.лв. С включването на страната ни в еврозоната процентът на МЗР, определян вече от ЕЦБ, е 1%. По оценка на БНБ това ще доведе до обратен прилив на финансов ресерс към ТБ в размер на около 16 млрд.лв.

Динамиката на посочените по-горе два монетарни агрегата показва, че към началото на текущата година ТБ ще разполагат с допълнителен финансов ресурс от около 30 млрд.лв. Тази сума формира примерно една четвърт от годишното индивидуално потребление на населението като елемент от статистиката на БВП.

В съответствие с практиката и теоритичните обобщения подобно чувствително нарастване на паричния оборот ще доведе до значителен инфлационен натиск, при това поне в средносрочна перспектива. Толкова повече, че текущото ценово равнище у нас е най-ниското в ЕС – то се оценява на около 60% от средното равнище на цените в ЕС.

Макроикономическото управление упорито игнорира посочената реалност и избягва да поема каквото и да било ангажименти. Свързаните въпроси, които стоят и изискват отговори и решения са най-малко следните:

• Добро или лошо е това, че ценовото равнище у нас е най-ниското в ЕС?
• Какви са причините, поради които ценовото равнище у нас е най-ниското в ЕС?
• Каква е перспективата на изменение на относителното ценово равнище у нас в средносрочен и дългосрочен план?

Отговорите на поставените въпроси ще трябва да се допълнят с макроикономически управленски мерки, които да смекчат евентуалните негативни последствия от ценовата конвергенския на местните цени към европейските.

3. Заключение

Макроикономическото управление на страната систематично и упорито избягва да дискутира болезнени за държавата ни проблеми, най-вече в контекста на включването ни в еврозоната. Подобно поведение граничи с бягство от отговорност и оставя пространство за „неочаквано“ и „изненадващо“ възникващо социално напрежение с трудно предвидими последствия. Населението остава неподготвено и изживява стресово сблъскването с „непредвидената“ реалност.

Възможните мерки, свързани с осигуряването на социално поносим ръст на цените най-малко в средносрочен план, не са многочислени. Във всички случаи демонстративната активност по предотвратяване и наказване на т.нар. „спекула“ не е подходяща и удачна. Спекула съществува тогава и само тогава, когато: (1) Действа държавна закрила на определен тип производители и търговци; (2) Отсъства действена конкуренция;
(3) Функционират монополни образования. Респективно, правителството следва да осигури наличието на действена конкуренция и недопускане на монополни практики, както и да следи стриктно за защита на потребителите от неподдържане на регламентираното качество на търгуваните стоки и услуги.

Евентуалният изпреварващ ценови прираст ще трябва да се свърже със съответни подоходни компенсации. Те предполагат отговорно формиране на бюджетните структури, както и своевременно разгръщане на инвестиционна активност от страна на бизнеса.

Материалът Прохождане в еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По повод проекта на държавен бюджет ’26 представители на разнообразни бизнес организации в страната се надпреварваха да чупят ръце и да доказват как т.нар. разточителство на правителството и неудържимото раздаване на пари ще нокаутира бизнеса. „Убедителните“ им доказателства се свързваха с това, че изпреварващите разходи за труд, които стартират от заетите лица в обществения сектор и повличат заплащанията в производствения сектор, ще обезсилят икономическите организации, ще се нароят фалити и ще се сгромоляса цялата икономика.

В настоящата бележка се прави опит за сравнителен междустранов анализ в рамките на ЕС, свързан с прираста на разходите на труд. Сравненията се правят със страните, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а по-късно се включиха в ЕС. Те са общо 9 страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Четири от тези страни (EE, LT, LV и SK) са вече членки на еврозоната. България все още заема междинно положение.

Използваната първична информация е изцяло от Eurostat.

2. Динамика на трудовите разходи

Eurostat следи регулярно годишния прираст на разходите за труд[1] в рамките на т.нар. процедура за макроикономическите дисбаланси[2].

На Фигура 1 е представена агрегираната динамика на трудовите разходи за три групи страни и България, за последната декада.

Годишните прирасти на трудовите разходи за България (червената линия) и за еврозоната (зелената линия) са директно почерпени от Eurostat. Показателите за другите две групи страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – тези, които са членки на еврозоната (EE, LT, LV и SK) и тези, които са все още в дерогация (CZ, HU, PL и RO), са пресметнати чрез непретеглено средно аритметично осредняване на показателите по страни.

Прирастите на трудовите разходи, показани на Фигура 1, са твърде лабилни през годините. Видимо, като правило, нарастването на трудовите разходи, което корелира директно с прираста на заплащането на труда, не следва равномерен времеви ход, а се колебае чувствително във времето. По-ниският прираст към определена година бива последван от възходяща корекция в следващите години и обратно. Трендовете обаче са достатъчно показателни. Това е причината, поради която акцентът във Фигура 1 е поставен върху трендовете на изменение на трудовите разходи.

При всички отразени групи страни се наблюдава ясно изразен тренд на открояващо се изпреварващо повишение на разходите за труд, респ. на заплащането на труда. По-сдържани са темповете на прираст на разходите за труд в еврозоната като цяло, но в страните от ЦИЕ ежегодните прирасти на заплати през последните 4-5 години достигат до 10-12% годишно! Динамиката в България следва общия ход, но с минимално превишение.

Показателно е различието в състоянието на страните в еврозоната (EE, LT, LV и SK) в сравнение с тези, които са в дерогация (CZ, HU, PL и RO). В началото на периода динамиката на заплащането на труда в страните от еврозоната превишава тази в страните с дерогация, но през втората половина на разглеждания период наредбата се променя. Промяната съответства на логиката на членството в еврозоната. При включване към еврозоната директното преливане на ефекти в еврозоната въздейства върху подоходната политика в новоприетите страни-членки в еврозоната и темповете на прираст на заплащането на труда в тези страни се ускорява. С времето настъпва своеобразно уравновесяване и започват да действат не сравнителните, а същностните фактори за прираст на разходите за труд. Това е причината, поради която в края на периода наклонът на двете криви (синята и зелената) се изравнява. По-различно е състоянието в страните с дерогация, където линията на тренда е много по-изравнена, т.е. прирастът на заплащането на труда следва определена устойчива и относително изравнена във времето динамика.

Факторите, които въздействат върху изпреварващия прираст на разходите на труд, са основно четири:

Първо, по-бързият прираст на трудовите разходи е стимул и принуждава икономическите агенти да усъвършенстват производствата си и да се насочват към използването на все по-производителни технологии, при намаляване на директното трудово ангажиране и участие;

Второ, целите на правителството при провеждането на подоходна политика включват и регулацията на социалното разслоение в обществото. Принципите се координират с доминиращите разбирания за социална справедливост в обществото. Високите доходи се натрупват в слоеве, които са свързани с управлението на капитала и те до голяма степен остават настрани от регулационните мерки на правителството.

Трето, не са за пренебрегване и целенасочените действия на профсъюзните организации, които имат претенциите да представляват нискодоходните сегменти от населението.

Четвърто, в страните от ЦИЕ, които се включиха в ЕС в началните години на текущия век с относително ниска степен на реална икономическа конвергенция, действа тенденция към изравняване на условията на труд и на заплащане на труда в рамките на ЕС и на еврозоната. Подобен вид социално-икономическа гравитация следва определена логика, при която в началото се изравняват условията на труд и заплащане на труда, а по-късно се задейства икономическата логика, която следва различията в производителността на труда в отделните групи страни;

3. Заключение

Изпреварващият прираст на цената на живия труд не е специфика на днешното време, а трайна и утвърждаваща се перспективна тенденция. При бурното навлизане на съвременните технологии в производството и абсорбацията на иновации вкл. и на основата на изкуствен интелект, участието на живия труд в непосредственото производство ще се оценява все по-стойностно.

Официалните представители на разнообразните бизнес-организации у нас не ползват аналитични оценки и основания при отстояването на определени идеи и позиции. Те живеят с мисълта, че обществото е длъжно да им осигурява парникови условия за съществуване. Нерядко се чуват гласове, че единствено и само бизнес организациите осигуряват социално-икономическия прогрес и всички останали слоеве от обществото са едва ли не само консуматори на материални блага – позиция, която е изцяло архаична и безвъзвратно изживяна.

Проблемът със структурата на производствените разходи не е в изпреварващия прираст на цената на живия труд, а в усъвършенстването на производствените връзки в рамките на доминиращите технологически развития. Успешното изживяване във съвременния индустриален свят е в своевременната модернизация на производството, в провеждането на активна иновационна и инвестиционна политика, в подновяване и осъвременяването на производствените възможности с оглед на поддържане на приемливо равнище на конкурентоспособност в бурно развиващия се свят.

[1] Nominal unit labour cost per hour worked;

[2] MIP (Macroeconomic imbalance procedure);

Материалът Възходът на цената на живия труд е публикуван за пръв път на Икономически живот.