<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>проф. Гарабед Минасян, автор в Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/author/garabedminasyan/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/author/garabedminasyan/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Mon, 16 Nov 2026 10:13:55 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>проф. Гарабед Минасян, автор в Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/author/garabedminasyan/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Кривото огледало на ефективността по Парето</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/krivoto-ogledalo-na-efektivnostta-po-pareto/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 16 Nov 2026 10:13:55 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Топ]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=57550</guid>

					<description><![CDATA[<p>Италианският икономист Вилфредо Парето (1848-1923 г.) формулира и използва т.нар. принцип на икономическа ефективност (или на ефективно разпределение на ресурсите). Първоначално Парето използва термина „оптималност“, поради който изразът „оптималност по Парето“ добива популярност, но той е подвеждащ. Ефективност по Парето на ресурсното разпределение се постига тогава, когато при всяко друго разпределение може да се подобри [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/krivoto-ogledalo-na-efektivnostta-po-pareto/">Кривото огледало на ефективността по Парето</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Италианският икономист Вилфредо Парето (1848-1923 г.) формулира и използва т.нар. принцип на икономическа ефективност (или на ефективно разпределение на ресурсите). Първоначално Парето използва термина „<em>оптималност</em>“, поради който изразът „<em>оптималност по Парето</em>“ добива популярност, но той е подвеждащ.</p>
<p>Ефективност по Парето на ресурсното разпределение се постига тогава, когато при всяко друго разпределение може да се подобри позицията на отделен участник, но се влошава състоянието на някой друг участник. С други думи при всяко друго разпределение някой от участниците претърпява загуба, т.е. никой не може да спечели повече без да пострада някой друг.</p>
<p>В икономико-математическата теория се доказва, че при перфектна конкуренция и напълно достъпна информация се достига до състояние на пазарно равновесие, което е ефективно по Парето, т.е. никой от участниците в идеалната равновесна пазарна икономика не може да подобри състоянието си, без да се влоши състоянието на някой друг участник.</p>
<p>Ефективността по Парето не корелира с разбиранията за социална справедливост. Достигането до състояние, което е ефективно по Парето не означава, че то съответства на разбиранията за социална справедливост. То също не е свързано с оценките за икономическа ефективност.</p>
<p>Настоящето правителство волно или неволно (по скоро неосъзнавано) се стреми да достигне до състояние на ефективност по Парето при провеждането на подоходната си политика. Правителството търси възможности за повишаване на доходите на нискодоходните групи от населението, но при условие то да не е в ущърб на високодоходната част от населението. De facto държавата си цени гражданите с високи доходи (сред които и т.нар. олигарси), желае и създава условия тези доходи да нарастват независимо от състоянието на икономиката. Правят се всякакви данъчни и монетарни еквилибристики за осигуряване на приходната част на държавния бюджет, но се избягва по всякакъв начин опиране до доходите на олигархичната прослойка. Предпоставка за това е действието на т.нар. плосък данък от 10%.</p>
<p>Десет-процентният плосък данък у нас бе въведен през 2009 г. Оттогава, в продължение на повече от четвърт век, правителствата на Република България не са правили опити да се ангажират с оценка на ефектите от действието на въпросния плосък данък у нас, независимо че го приемат твърде често негласно, но и нерядко с недвусмислено афиширане.</p>
<p>Настоящето правителство не прави изключение. Проявява се наличието на конфликт на интереси – чиновниците сред висшата управленска йерархия се включват във високодоходната част от населението и не са заинтересовани да преразгледат действието на плоския данък. В предизборната програма на действащото правителство се акцентира многократно върху борбата с олигархията, както и върху усилията за намаляване на подоходното неравенство в страната, но практиката е напълно различна.</p>
<p>Проблемът не опира до специфично популярната и удачно разпространявана медийна теза за т.нар. „<em>изземване от богатите (разбирай от трудолюбивите) за охранването на бедните (разбирай на мързеливите)</em>“. Именно богатата прослойка от населението се нуждае от добре развита и поддържана качествена инфраструктура, включваща военна, пътна, здравна, образователна, спортна и културна инфраструктура, за развиване на високодоходен бизнес. Всичко това изисква наличието на целеви публични инвестиционни фондове, които следва да се попълват и поддържат най-вече от тези, които имат производствен интерес от тази дейност, т.е. от богатата прослойка на населението. Не е редно нискодоходните слоеве на населението да формират съществена част от публичните инвестиции (чрез по-активно комплексно данъчно облагане) в интерес на високодоходната част от населението.</p>
<p>През последните пет години (2021-2025 г.) коефициентът Gini, който е общоприет измерител на социалното неравенство, е средногодишно над 38% у нас (при 100-процентна скала) и е един от най-високите в ЕС (където стойността на коефициента е под 30%). При това цената на неравенството е непренебрежимо висока, както се доказва в икономическата теория<a href="#_ftn1" name="_ftnref1">[1]</a>.</p>
<p>В предизборната програма на правителството са формулирани красиво звучащи фрази за стремеж за намаляване на социалното неравенство. Всички тези приказки сублимират при формиране на бюджетните структури. Никъде в материалите по проектобюджета за 2027 г. не се и споменава дори за някакъв дори формален ангажимент за намаляване на социалното неравенство, още повече ангажиране с конкретна стойност на коефициета Gini.</p>
<p>Нестихващите и гръмко прокламирани оплаквания от лошо наследено настояще на текущото правителство звучат крайно неубедително. Двама от заместник-министрите на финансите в настоящото правителство (г-жа Р.Велкова и г-жа Л.Петкова) са били вече министри на финансите в предишни кабинети (2022-2023 г. и 2024-2025 г.). Настоящето правителство назначава и използва като ръководен финансов персонал на най-високо равнище лица, които са заемали висши финансови позиции в обвинявани в некадърност и корупция минали правителства.</p>
<p>Идеята за плосък данък се предлага и развива в икономическата литература през 80-те години на миналия век. След революционните изменения през 90-те години на миналия век редица страни от Централна и Източна Европа въвеждат плосък данък (много повече временно, отколкото постоянно), но при различни данъчни ставки. По-скоро условно, отколкото реално, може да се направи преценката, че средната стойност на приеманите данъчни ставки тогава е около 15-17%.</p>
<p>Основанията за приемането на плосък данък с ниска данъчна ставка е очаквания т.нар. ефект на просмукването (trickle-down economics). Използваният термин се свързва с американския хуморист Уили Роджерс, който прокламира, че парите ще се акумулират във върха с надежда, че по-късно ще се прецедят към низините. Идеята е, че ниските данъци и други икономически облекчения, осигурявани на бизнеса и на високодоходната част от населението, ще допринесат за нарастване на благосъстоянието на нискодоходната част от населението чрез осигуряването на цялостен икономически прогрес.</p>
<p>Практиката е качествено различна. По данни на Eurostat през последните пет години (2021-2025 г.) средногодишната норма на натрупване (дял на „<em>Бруто образуване на основен капитал</em>“ в БВП) у нас е 18,2%. Тя е една от най-ниските в ЕС (21,8% средна норма на натрупване в ЕС)! Капитали се натрупват, но те не се инвестират у нас. По данни от платежния баланс (БНБ) у нас близо 40 млрд.EUR нетен капитал е напуснал официално страната ни през последните пет години, които са повече от 45% от „<em>Бруто образуване на основен капитал</em>“ у нас за периода! Данъчната система у нас съдейства за формиране на капитали, които обаче не подпомагат местната икономика, а финансират високо развитите икономики от ЕС!</p>
<p>Не са по-различни резултатите и при приложението на сходната система, наречена икономика на предлагането, най-вече в САЩ. Дж.Стиглиц посочва, че пределната данъчна ставка при хората на върха се намалява при президентите  на САЩ Картър, Рейгън, Клинтън и Буш примерно два пъти. Очакванията са, че посочените мерки ще доведат до повече работа и заетост, но единственият резултат е нарастването на бюджетния дефицит. За нас това вече звучи съвсем познато.</p>
<p><strong>Заключение </strong></p>
<p>Нашият собствен т.нар. макроикономически елит следва да се откаже от несдържаното и хаотично лутане сред множеството от крайни и причудливи инструменти за управление в търсене на автоматичен самовъзпроизвеждащ се път към социално-икономически прогрес. Такава беше практиката при избора на паричния съвет, както и на плоския данък. Аналогично бе и състоянието с пришпорването на включването ни в еврозоната при значително изоставане на реалната конвергенция. Няма философски камък, нито пък автоматизъм в икономиката. В съвременния свят очите на управлението трябва да са винаги широко отворени, а мозъкът да не спира да пресмята и оценява. Има вечно действащи принципи на управление, но не и навеки удачни инструменти за управление. Това, което върши работа днес, утре вече може да задържа икономическото развитие.</p>
<p><a href="#_ftnref1" name="_ftn1">[1]</a> Виж например <strong>Стиглиц, Дж.</strong> (2014). Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. Изд. „<em>Изток-запад</em>”, София; <strong>Sen, A</strong>. (1997). On Economic Inequality. Clarendon Press, Oxford.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/krivoto-ogledalo-na-efektivnostta-po-pareto/">Кривото огледало на ефективността по Парето</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Държава и пазарна икономика</title>
		<link>https://ikj.bg/%d1%82%d0%be%d0%bf/darzhava-i-pazarna-ikonomika/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 05 Nov 2026 08:44:14 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Топ]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=57388</guid>

					<description><![CDATA[<p>Управлението на икономиката се сблъсква непрекъснато със ситуации, в които трябва да се приемат трудни решения. Не намаляват усилията за намиране на лесни решения на трудни проблеми и за откриване и преоткриване на магически похвати. Видимо са силно заразителни примерите на маговете, които постигат невероятни ефекти пред публика при нищожни усилия и за нула време. [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d1%82%d0%be%d0%bf/darzhava-i-pazarna-ikonomika/">Държава и пазарна икономика</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Управлението на икономиката се сблъсква непрекъснато със ситуации, в които трябва да се приемат трудни решения. Не намаляват усилията за намиране на лесни решения на трудни проблеми и за откриване и преоткриване на магически похвати. Видимо са силно заразителни примерите на маговете, които постигат невероятни ефекти пред публика при нищожни усилия и за нула време. Историята непрекъснато препотвръждава невъзможността за постигане на нещо от нищо, но толкова е силно желанието да спечелиш погледите на публиката и да ги омагьосаш, че логиката се изхвърля зад борда.</p>
<p>Предстои приемането на поредния държавен бюджет. В Закон за публичните финанси, чл. 79, ал. 4 е записано, че „<em>В срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, &#8230; и програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза</em>“. Посоченото изискване на Закона е задължение на Министерския съвет. Министерският съвет обаче е всесилен орган, той коли и беси, кара си по своему и не се интересува от клаузите на някакъв си там Закон. Законите се пишат за простолюдието. В Закона не се предвиждат санкции за неговото неизпълнение, т.е. Законът е своеобразно пожелание за Министерският съвет. Ако незначим редовен гражданин на Република България не изпълни предписание в някакъв действащ Закон, той бива подвеждан под отговорност и минималната санкция е налагане на глоба. Но не и за членовете на Министерския съвет, те са недосегаеми.</p>
<p>По всеобщо професионално разбиране и тълкувание държавата и пазарът трябва да действат в симбиоза. Те задължително следва да се допълват, а не да се конкурират. Икономическите участници следват своите интереси на пазарни начала в съответствие с действащото законодателство, а държавата създава и поддържа социално-финансово-правни-икономически условия за нормално и ефективно функциониране на взаимоотношенията между пазарните участници в интерес на всеобщото благосъстояние.</p>
<p>Основен бюджетен показател, по който държавата може да съдейства за стимулиране на частната икономическа активностq са капиталовите разходи и публичните инвестиции. Чрез тях държавата може да допринася за стимулиране на икономическата динамика. Те следва да са предназначени за финансиране на инфраструктурни проекти от различно естество: военна, пътна, здравна, образователна, спортна, културна. Частната инвестиционна активност корелира с обема и качеството на наличната инфраструктура в най-общ план – ниското качество на наличната инфраструктура задържа и отблъсква частните инвеститори и обратно.</p>
<p>Традиционно у нас планираните капиталови разходи от Консолидирания държавен бюджет не се изпълняват и се пренасочват към други видове бюджетни разходи. На Фигура 1 е представена динамиката на планираните и отчетени капиталови разходи. Разривът между двете криви нараства.</p>
<figure id="attachment_57389" aria-describedby="caption-attachment-57389" style="width: 471px" class="wp-caption aligncenter"><img fetchpriority="high" decoding="async" class="wp-image-57389 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/11/Untitled-1-3.jpg" alt="" width="471" height="346" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/11/Untitled-1-3.jpg 471w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/11/Untitled-1-3-300x220.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/11/Untitled-1-3-115x85.jpg 115w" sizes="(max-width: 471px) 100vw, 471px" /><figcaption id="caption-attachment-57389" class="wp-caption-text">Фигура 1</figcaption></figure>
<p>Специфични са годините, в които отчетените капиталови разходи превишават планираните. Това са 2015 г., 2019 г. и 2023 г. През 2015 г. държавата трябваше да компенсира загубите от фалиралата Корпоративна търговска банка, а следващите две специфични години бяха свързани със закупуването на военни съоръжения. Този вид капиталови разходи (военни) надделяват и през изминалата 2025 г., а вероятно ще формират и чувствително перó и през текущата година.</p>
<p>Капиталовите разходи обхващат различни по характер инвестиции, сред които доминират тези за придобиване на дългосрочни материални активи и тези за основен ремонт. Инвестициите за дългосрочни материални активи допринасят за създаването на нова инфраструктура, но за последните пет години те са по-малко от половината от капиталовите разходи (48,3%!). Съвременните инвестиционни проекти изискват значително по-добро състояние на инфраструктурните елементи и нови такива от национално значение.</p>
<p>Реализацията на капиталовите разходи се свързва (също традиционно) с корупционни практики. Това е причината, която се посочва за забавяне и задържане на изпълнението на необходимите инфраструктурни проекти. Ширещата се корупция, по която ние сме рекордьори в ЕС, не трябва да е причина за ниския обем и лошото качество на инфраструктурните проекти. Корупцията следва да е обект на разследване от надлежно действащи правови организации, чието функциониране също е функция на управляващата политическа класа.</p>
<p>Ангажимент на правителството е и поддържането на приемлива степен на социално неравенство като следствие от доминиращите разбирания за социална справедливост. В предизборната Програма на действащото правителство се акцентира повсеместно за намаляване на социалното разслоение на обществото, но в актовете на правителството не се забелязват усилия за постигане на тази шумно поставена цел. Нещо повече – правителстовото не демонстрира виждания и позиция доколко и как подобна цел може да бъде изпълнена, както и как би могъл да се използва бюджетният инструментариум за намаляване на социалното неравенство. Възможният начин е чрез опериране със структурата на данъчното облагане. Правителството обаче демонстративно избягва подобен ангажимент и по този начин фактически поддържа олигархичната структура в страната.</p>
<p>При изживяваните икономически трудности се открояват мощни гласове за различни видове компенсации от страна на правителството. Управленският елит следва да бъде много внимателен при определяне на различни видове компенсаторни помощи. Индустриалният сектор следва да е в състояние да изгражда в себе си механизми за предвиждане на промени в различни по характер взаимодействия (вкл. и ценови) и своевременно да се адаптира и да бъде в състояние да се адаптира към променящите се условия. Правителството следва да възприема относително трайни жалони, свързани както с подоходни, така и с данъчни структури, които да се съобразени с необходимостта от поддържане на устойчиви социални отношения, а не да бъде обект на стохастични социално-икономически изригвания. Не и да се стреми да се харесва на определени браншови кръгове.</p>
<p>В състояние на членство в еврозоната правителството и най-вече БНБ притежават силно ограничени възможности за въздействие върху инфлационните процеси. Ценовата динамика притежава логика и се подчинява на действия на Европейската централна банка. При такава ситуация най-добрата макроикономическа политика е предвиждане на възможните промени и изпреварващо предприемане на съобразени действия. В противен случай се наслояват изкривени социални настроения и очаквания, които могат да причинят трудно поправими щети.</p>
<p><strong>Заключение </strong></p>
<p>Заживяхме в размирни и несигурни времена. Задължително набъбващите ни военни разходи неминуемо влияят негативно върху и без това опашкарското ни благосъстояние в рамките на ЕС. Толкова повече правителството е длъжно да изяснява максимално възможностите ни за социално-икономическо развитие, да откроява отговорно проблемите на страната и да предприема доминиращо консенсусни мерки. В такива случаи всякакви недоизказани, недоизяснени, предприемани на тъмно мерки са противопоказни.</p>
<p>Особено нежелани са дразнещите неоправдани различия в материалното благополучие на различни слоеве от населението. Правителството има лостове за въздействия, но е необходимо да си изясни безупречно какво трябва да направи и какви биха били евентуалните последствия минимум в средносрочен план при различни варианти на екзогенни и ендогенни развития.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d1%82%d0%be%d0%bf/darzhava-i-pazarna-ikonomika/">Държава и пазарна икономика</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Поредни прогнозни недомислия</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/poredni-prognozni-nedomislia/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 19 Oct 2026 05:03:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=57134</guid>

					<description><![CDATA[<p>Наскоро Министерството на финансите (МФ) публикува редовната си есенна 2026 макроикономическа прогноза (по-нататък реферирана като ЕП26), изискуема от Закона за публичните финанси (чл.68). ЕП26 е по-особена преди всичко с напрегнатата международна обстановка, както и поради първата година от членството на страната ни в еврозоната. Тя обаче е съставена рутинно, в съответствие с изработени вече от [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/poredni-prognozni-nedomislia/">Поредни прогнозни недомислия</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Наскоро Министерството на финансите (МФ) публикува редовната си есенна 2026 макроикономическа <a href="https://www.minfin.bg/bg/news/13518" target="_blank" rel="noopener">прогноза</a> (по-нататък реферирана като ЕП26), изискуема от Закона за публичните финанси (чл.68).</p>
<p>ЕП26 е по-особена преди всичко с напрегнатата международна обстановка, както и поради първата година от членството на страната ни в еврозоната. Тя обаче е съставена рутинно, в съответствие с изработени вече от МФ прототипи, поради което се открояват немалко смущаващи елементи:</p>
<p><strong>1.</strong> Множество международни и национални научни и специализирани организации публикуват периодично различни прогнози за развитието на икономиките в световен план, както и по отделни страни и региони. В ЕП26 се привеждат двадесет подобни прогнозни разчети (т.10), в които се оценяват перспективните икономически възможности на България. Всички съставители на тези прогнози са странични наблюдатели (т.е. външни за конкретното макроикономическо управление) на икономическото развитие на България.</p>
<p>Специфика на ЕП26 е това, че съставителят й (МФ, респективно правителството на България) стои на волана на икономическия автомобил на България. Правителството оценява международните политико-икономически въздействия, влиянието върху икономиката на страната, предвижда по какъв начин те ще се отразят върху основни национални макроикономически параметри и очертава вероятни позитивни и негативни ефекти. Задължителна следваща стъпка е проектирането на конкретни ендогенни макроикономически мерки, чрез които правителството да подтисне негативните въздействия и да подсили позитивните ефекти, особено и най-вече в краткосрочна и средносрочна перспектива.</p>
<p>Такъв елемент обаче в ЕП26 (както и традиционно в правителствените прогнози) няма. В представената прогноза не съществува раздел, който да третира макроикономическите мерки, които правителството се ангажира да прокара за да тушира негативните и да стимулира позитивните въздействия.</p>
<p>МФ, респективно правителството, се нарежда до цялата плеяда от организации, които наблюдават отстрани случващото се и се занимават с гадателство. Остава впечатлението, че конкретното макроикономическо управление не е в състояние да въздейства върху протичането на ендогенните социално-икономическите процеси, а само и единствено да отчита евентуалните предопределени изменения.</p>
<p>2. Няма паралел между предизборната програма на <a href="https://progresivnabulgaria.com/api/view/program-pdf#page=15" target="_blank" rel="noopener">правителството</a> (реферирана по-нататък като ПУРБ – Програма за управление на Република България 2026-2030 г.) и предлаганата ЕП26.</p>
<p>Премиерът Румен Радев обяви промяна в модела на развитие на България, насочена към трансформация на икономиката, образованието и бизнес средата. Официално бе обявен курс към: (1) Нов модел на растеж с фокус върху агресивни инвестиции, инфраструктура, високи технологии и производство с висока добавена стойност; (2) Борба с корупцията и олигархията; (3) Преход от количествени показатели към повишаване на качеството на образованието, възпитанието, дисциплината, патриотизма и изграждането на личности.</p>
<p>В ЕП26 въздействията на обявения т.нар. „<em>нов модел на развитие</em>“ до края на управлението на настоящето правителство не са очертани. Остава неясно как и доколко правителството ще променя действащия модел на развитие, по какъв начин промяната на управлението ще въздейства на икономическите показатели, а и дали има поет действителен ангажимент за подобен вид промяна. В ПУРБ (стр. 16) се декларира, че фокусът на правителството ще бъде <em>„&#8230; върху политики, които да отключат предприемчивостта на хиляди българи и да засилят техния интерес към активни икономически дейности и капиталови пазари</em>“, но в ЕП26 не може да се намерят оценки за евентуални позитивни въздействия от подобен вид политики. Нещо повече – в средносрочен план се предвижда определена редукция на реалните темпове на прираст на БВП.</p>
<p>В икономическата теория и практика има общоприет измерител на корупцията (Corruption Perceptions Index &#8211; CPI), в съответствие с който България заема твърда опашкарска позиция в ЕС. Действителната борба с корупцията предполага поет ангажимент за подобрение на CPI, но правителството избягва дори да дискутира тази тема. Гръмко афишираната борба с корупцията остава единствено на книга. Аналогична е и лансираната борба с олигархията, за която също няма поето задължение във вид на измерим индикатор.</p>
<p>В ПУРБ (гл.4) се прокламира намаляване на бедността и социалните неравенства. И тук икономическата теория и практика е разработила измерител за степен на социално неравенство (коефициент на Gini), в съответствие с който материалното разслоение на обществото у нас е най-високо в ЕС. Би било редно правителството да предприеме конкретни мерки, които да намалят социалното неравенство в средносрочен план и да се ангажира с подобряване на конкретния измерител. Но и тук измеримите ефекти са загърбени и изоставени.</p>
<p><strong>3.</strong> В ЕП26 са заложени редица проблемни предвиждания и паралели (по-скоро несъответствия), които будят недоумения.</p>
<p>Един от обществено най-парливите проблеми е предвиждането за очакваните ценови промени.</p>
<p>Очаква се средногодишната инфлация през 2026 г. да е 4,8%, докато към края на годината (стр.9) тя е предвидена да е 6,1%? Не е ясно как се връзват двете оценки?</p>
<p>Не се прави никакъв паралел между динамиката на цените у нас, от една страна, и инфлацията в еврозоната, от друга. Редно би било да се оценят различията, да се проектират несъответствията и най-вече да се обясни изпреварващата инфлация у нас в сравнение с тази в еврозоната.</p>
<p>Не се дискутира различието (съществено) между ХИПЦ и дефлатора на БВП. Например през 2025 г. то е 3,9 п.п., 2026 г. се очаква да е 4,3 п.п., 2027 г. – 1,7 п.п., 2028 г. – 1,6 п.п., 2029 г. – 1,2 п.п. Виси във въздуха въпросът дали и доколко подобни съществени различия са отразяват на динамиката на доходите на населението?</p>
<figure id="attachment_57135" aria-describedby="caption-attachment-57135" style="width: 700px" class="wp-caption aligncenter"><img decoding="async" class="wp-image-57135 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-1-8.jpg" alt="" width="700" height="309" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-1-8.jpg 700w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-1-8-300x132.jpg 300w" sizes="(max-width: 700px) 100vw, 700px" /><figcaption id="caption-attachment-57135" class="wp-caption-text">Таблица 1</figcaption></figure>
<p>Съществуват въпросителни, свързани с динамиката на доходите на населението. В Таблица 1 е представена динамиката на БВП и на Компенсацията на наетите лица. Будят недоумение заложените различия между двете динамики (особено за 2026 г.), толкова повече, че ЕП26 не са дадени никакви обяснения. Така представени числата означават, че Компенсацията на наетите лица през текущата година са неоправдано редуцирани, предвид и заложеното намаление на различията от 3,9 п.п. през 2026 г. на 0,9 п.п. три години по-късно.</p>
<p><strong>Заключение </strong></p>
<p>Формирането на правителствените прогнози в съответствие с изискванията на Закона се извършва формално, като отмятане на досадна необходимост.</p>
<p>Всяко едно правителство (независимо как е етикирано) е длъжно да вижда и да оценява реалните икономически проблеми на страната, за да бъде в състояние да формулира и да провежда адекватни мерки и реформи за тяхното своевременно решаване.</p>
<p>България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС и измъкването от това незавидно състояние изисква наличието на аналитична визия, смело провеждане на основополагащи реформи и предприемането на решителни действия за приобщаване на страната ни към развития финансово-икономически свят.</p>
<p>Не е допустимо съществено разминаване между официални изявления и публично поети ангажименти от правителството, от една страна, и тяхното повсеместно игнориране при очертаване на бъдеща социално-икономическа траектория, от друга.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/poredni-prognozni-nedomislia/">Поредни прогнозни недомислия</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Доходи на населението: Номинална и съпоставима динамика</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/dohodi-na-naselenieto-nominalna-i-sapostavima-dinamika/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 02 Oct 2026 07:55:16 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=56923</guid>

					<description><![CDATA[<p>Постановка Напоследък стана модно сред бизнес среди, а и сред отделни учени-икономисти, да се акцентира върху това, което се нарича прекомерен прираст на трудовите разходи. Разсъжденията се свързват с привеждане на данни за непремерени и разточителни разходи, най-вече в държавния бюджет, които неоправдано увличат и заплащанията за положен труд в частния сектор. Основанията се базират [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/dohodi-na-naselenieto-nominalna-i-sapostavima-dinamika/">Доходи на населението: Номинална и съпоставима динамика</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<ol>
<li><strong>Постановка</strong></li>
</ol>
<p>Напоследък стана модно сред бизнес среди, а и сред отделни учени-икономисти, да се акцентира върху това, което се нарича прекомерен прираст на трудовите разходи. Разсъжденията се свързват с привеждане на данни за непремерени и разточителни разходи, най-вече в държавния бюджет, които неоправдано увличат и заплащанията за положен труд в частния сектор. Основанията се базират на сравнителни данни за скоростта на трудовите разходи, където България заема челно място сред страните от ЕС (по данни на Еurostat).</p>
<p>За съжаление оценките от подобен вид остават формални, непълни, базирани на отделни показатели, откъснати от цялостния контекст на обществено-икономическото ни развитие.</p>
<p>Настоящата бележка се стреми да хвърли ангажиран поглед върху цялостното развитие на икономиката и на този фон – на съвкупните доходи на населението.</p>
<ol start="2">
<li><strong>Факторът инфлация</strong></li>
</ol>
<p>Прирастът на доходите на населението не е самоцелно формиран. Той се свързва и корелира с редица макроикономически показатели, основен от които е прирастът на производителността на труда. Не маловажен, а твърде често и определящо е изменението на цените. Прирастът на цените въздейства директно върху нарастването на доходите на населението.</p>
<p>Eurostat измерва инфлацията с „<em>Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)</em>“. НСИ оценява инфлацията у нас като следи промените в цените на кошница от 867 потребителски стоки (от общо милиони както потребителски, така и капиталови). Този вид индекс оценява прираста на цените на директно потребителските стоки. Той не е единствената оценка на инфлацията.</p>
<p>Официалната статистика предлага ежегодно данни за величината на основен макроикономически показател – Брутен вътрешен продукт (БВП) – както по номинал, така и по съпоставими цени. Чрез съпоставката на двете оценки се формира алтернативен измерител на инфлацията – дефлаторът на БВП. Той се определя като отношение между темпа на прираст на номиналния БВП (числител) и на темпа на прираст на БВП по съпоставими цени (знаменател). Има основания да се счита, че дефлаторът на БВП е измерител на инфлацията на цялото множество от стоки и услуги (както пряко потребителски, така и капиталови), произвеждани в страната.</p>
<p>Разликата между ХИПЦ, от една страна, и дефлаторът на БВП, от друга, не е пренебрежима. На Фигура 1 е представено изменението на двата индикатора за последните 15 години у нас. Като цяло, дефлаторът на БВП у нас превишава ХИПЦ средногодишно за оценявания период с повече от 2,5 процентни пункта.</p>
<figure id="attachment_56925" aria-describedby="caption-attachment-56925" style="width: 500px" class="wp-caption aligncenter"><img decoding="async" class="wp-image-56925 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-2.jpg" alt="" width="500" height="366" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-2.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-2-300x220.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-2-115x85.jpg 115w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /><figcaption id="caption-attachment-56925" class="wp-caption-text">Фигура 1</figcaption></figure>
<p>Номиналният прираст на БВП съчетава в себе си както реалния прираст на производството на всякакъв вид стоки и услуги в страната, така и комплексно изразявания прираст на тяхното ценово равнище.</p>
<p>При проследяване на компенсационния ефект от ценовия прираст е редно да се следи динамиката не на ХИПЦ, а на по-общия инфлационен измерител „<em>дефлатор на БВП</em>“.</p>
<ol start="3">
<li><strong>Съпоставима динамика</strong></li>
</ol>
<p>Динамиката на доходите на населението не е равномерно разпределена във времето. Има известен лаг и догонване на прираста на доходите като следствие от промени в основни макроикономически показатели. Това е причината, поради която е препоръчително проследяването на промените да обхваща средносрочен период от време.</p>
<p>В Таблица 1 е представен прирастът на отделни съизмерители на доходите на населението в съпоставка с номиналния прираст на БВП, за последните пет години.</p>
<figure id="attachment_56924" aria-describedby="caption-attachment-56924" style="width: 620px" class="wp-caption aligncenter"><img loading="lazy" decoding="async" class="wp-image-56924 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-1.jpg" alt="" width="620" height="337" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-1.jpg 620w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/10/Untitled-1-300x163.jpg 300w" sizes="(max-width: 620px) 100vw, 620px" /><figcaption id="caption-attachment-56924" class="wp-caption-text">Таблица 1</figcaption></figure>
<p>Доходите на населението нарастват в хармония с прираста на производителността на труда, от една страна, и на инфлацията, от друга, т.е. в хармония с номиналния прираст на БВП. Единственият доходен показател, чиято динамика изпреварва тази на БВП, е „<em>Компенсация на наетите</em>“ (като елемент от статистиката на БВП, съставена по метода на доходите). Той следва усилията на страната да се доближава до реалностите в еврозоната. Например, делът на „<em>Компенсация на наетите</em>“ в БВП за четирите страни от Източна Европа, които са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия) през 2020 г. е 46,5% и нараства на 47,6% през 2025 г. (прираст от 1,1 процентни пункта), докато съответните относителни дялове у нас са 45,1% и 46% (прираст от 0,9 процентни пункта). Същото съотношение на еврозоната като цяло през 2025 г. е 66,1%, т.е. редно е да се очаква, че членството на България в еврозоната ще предполага чувствително изпреварване на трудовите доходи спрямо БВП.</p>
<ol start="4">
<li><strong>Заключение</strong></li>
</ol>
<p>Заплатите и доходите на населението не се пришпорват. По-скоро има определена недооценка на реалната инфлация, която води до несъразмерни на пръв поглед съотношения. Стремежът за преждевременно включване към еврозоната, както и членството в еврозоната предполагат достигане до определени пропорции, които са характерни за високо развитите икономики, но не са приемливи за изостанали и догонващи икономики.</p>
<p>Нерядко се препраща към неблаговидната практика на северната ни съседка Румъния. Сравненията са привидни и откъснати от контекста. Румъния провежда своя собствена монетарна и валутна политика, прокарва свои виждания за социално-икономическото си развитие и неговото управление и понася последствията. България няма своя собствена монетарна и валутна политика в продължение на четвърт век, тя се подчинява твърдо към реалиите, характерни за еврозоната. Респективно, преките сравнения следва да се извършват при съблюдаване на действащите условия.</p>
<p>Държавният бюджет няма да съумее да „<em>укроти</em>“ процеса на видимо и повърхностно изпреварваща динамика на доходите на населението. Тя е естествено протичащо явление и няма да може да се овладее.</p>
<p>Икономиката ни следва да се откаже от парниковите условия на развитие и да възприеме ускорено съвременно технологично развитие, характерно за страните от еврозоната, при съобразяване и отчитане на неизбежния и задължителен прираст на трудовите разходи.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/dohodi-na-naselenieto-nominalna-i-sapostavima-dinamika/">Доходи на населението: Номинална и съпоставима динамика</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Парадоксът на икономическото мислене</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/paradoksat-na-ikonomicheskoto-mislene/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 17 Sep 2026 08:52:17 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Избрани]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=56783</guid>

					<description><![CDATA[<p>Икономическата наука е призвана да се справя със своеобразен парадокс на мис­ленето. На първо място тя се стреми да обясни протичащите икономически събития и явления, да установи определени действащи закономерности. Това е познавателната същност на икономическата наука. Само по себе си познанието представлява предизвикателство за мисълта и оправдава положените интелектуални усилия. Такъв познавателен характер имат [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/paradoksat-na-ikonomicheskoto-mislene/">Парадоксът на икономическото мислене</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Икономическата наука е призвана да се справя със своеобразен парадокс на мис­ленето. На първо място тя се стреми да обясни протичащите икономически събития и явления, да установи определени действащи закономерности. Това е познавателната същност на икономическата наука. Само по себе си познанието представлява предизвикателство за мисълта и оправдава положените интелектуални усилия. Такъв познавателен характер имат например астрономически изследвания на далечното космическо пространство или знанието за праисторическото минало. При изпълнението на тази си функция икономическата наука върви по стъпките на събитията, изучава икономическите отношения такива, каквито са били и установява действащи и доминиращи в изучавания период обществено-икономически закономерности. М.Фридман нарича такъв тип познание <em>позитивна наука</em>, т.е. систематизирано знание за това, какво е.</p>
<p>Съзерцанието и установяването на логически връзки и зависимости е само въ­веждащата мотивация на икономическите изследвания. Вероятно по-важната функция (втора, последваща) на икономическата наука е изработването на предписания за управление на икономическите процеси, т.е. за формиране на макроикономическа политика. Предписанията се базират на наблюдаваните реалности, но са насочени към бъдещето. В това се състои <strong><em>парадоксът на икономическото мислене</em></strong> – противоречивата същност на икономическото минало и бъдеще, от една страна, и необходимостта за управ­ляване на непознаваемото бъдеще въз основа на неповторимото минало, от друга<a href="#_ftn1" name="_ftnref1">[1]</a>. В таки­ва случаи технически неизменно се стъпва на плавното, гладко и еволюционно изменение на конкретните процеси, което далеч не е най-правдоподобното. По думите на Ф.Хайек <em>“…еволюционната теория никога не би могла да ни постави в състояние рационално да предсказваме и да контролираме бъдещото еволюиране</em>”.  Изучаването на сбъдналата се действителност формира познание за миналото, докато управленските предписания третират бъдеща реалност. Но, по думите на Гьоте: “<em>Ние живеем с миналото и умираме в миналото</em>”. Строго логически погледнато, изучаването на миналото може да спомогне за формирането на предписания за управленски въздействия, но ex-post, имащи отношение към миналото, и то с редица условности, в смисъл на: Каква икономическа политика би следвало да се приложи в миналото за да се избегнат наблюдавани вече неблагоприятно оценявани развития. Условностите са свързани с промените в реактивните функции на обществото. Толкова повече подобен тип условности съществуват при третирането на бъдещето.</p>
<p>Промяната на обекта на изследване предполага съответна промяна в теорията за функциониране на обекта. Това е най-често наблюдаваната реалност в икономическата теория. От времето на А.Смит икономическата мисъл претърпява съществени корекции в стремежа си да обясни реалните факти и да изработи предписания за управление на икономическите процеси. Настройката на мисленето се адаптира към конкретните икономически реалности, но като правило след време трябва да се замества с нова теоретична подплата, в съответствие с променящите се условия.</p>
<p>Всъщност най-трудният елемент от икономическата теория е изграждането на фундамента за проглеждане в бъдещето с оглед на възприемане на адекватни управленски въздействия. Тук става въпрос за макроикономическо управление, който изисква и предполага уточнението, че се третират преди всичко въпроси на разпределението и преразпределението на произведения продукт и тяхното въздействие върху протичането на съвкупния икономически процес. Чисто производствените процеси се подчиняват на закономерности, кои­о са достатъчно негъвкави. Въпросът не е толкова в преодоляването на парадокса на икономическото мислене, а най-вече в отчитането на спецификата на ико­номическите процеси.</p>
<p>Изграждането на виждане за икономическото бъдеще и оценката на алтернативните икономически политики предполага натрупване на знание за това, как икономиката е работила до границата между минало и бъдеще. Приложението на различни видове количествени техники и математически модели подпома­га този процес на самообразование.</p>
<p>Независимо от това дали го осъзнава явно или не икономистът-изследовател борави с различни вероятности за сбъдването на едни или други събития при голяма степен на неопределеност. Колкото повече и по-разнородна информация се привлича и анализира, толкова по-големи са шансовете за адекватно опреде­ляне на различни по характер вероятности. При това като правило преценките е невъзможно да се околичествят, хипотезите да се свържат с конкретни числови измерители. В такива случаи качественият анализ на процесите задължително доминира, тъй като проектирането и вземането на решения е необходимо дори и при недостатъчна информация. Х.Мински определя приписването на  конкретни предпочитания за формата на едни или други зависимости и влияния при непълна информация като следствие от “<em>субективни вероятности</em>”. Подобен тип вероятности, формиращи предпочитанията при проектирането на икономическата динамика, са предмет на чести и съществени корекции при промяна на условията и формирането на нова информация. Именно поради тази причина макроикономическите проекции са обект на периодично преоглеждане и преосмисляне, а управленския екип следва плътно и неотклонно да следи протичането на конкретните икономически процеси и да не се притеснява да коригира управленските предписания там и тогава, когато новата информация допълва краските в картината.</p>
<p>Естествената човешка реакция е да стъпи на зависимости, които са доказали своята относителна устойчивост във времето. Дори и такива зависимости обаче не са гаранция за адекватна оценка на икономическата перспектива именно поради възможната поява на непознати събития. Това е смисълът на популярното мнение на Р.Лукас, че икономическите модели не са в състояние по принцип да осигурят полезна информация, свързана с оценката на действителните последствия от приложението на алтернативни икономически политики. Това е и причината, поради която популярните свръх дългосрочни проекции на последствия от управленски въздействия, в които се проследява затихването на отделни шокови ефекти в продължение на две или три десетилетия в перс­пектива, остават много повече кабинетни упражнения, отколкото резултати, имащи отношение към реалната практика. Реалистичната оценка на краткосрочните и дългосрочни проекции е проблемна, а гладките дългосрочни изменения са идеализирана абстракция.</p>
<p>Ситуацията не е окуражаваща за аналитично настроения икономист поради лабилността на използваните ориентири. В такива случаи опитът и изградената интуиция идват на помощ, както и погледът в страни. А.Маршал акцентира върху необходимостта икономистът да притежава достатъчно развито въображе­ние, а според Й.Шумпетер интуитивната оценка на ситуацията надхвърля видимите доказателства. Никаква политика не гарантира успех в конкретната ситуация. На пръв поглед проблемите са сходни, но условията никога не са идентични &#8211; по същество всяко успешно управление притежава елементи на уникалност. Собственият опит и опитът на другите формират основите за оценка на ситуацията, които осигуряват относително приемливото придвижване напред. Сигурното е само, че икономиката е динамична и движението напред е задължително.</p>
<p>Стремежът към устойчивост е присъщ на човешкото мислене и поведение. Животът обаче не обича спокойствието. Това е толкова по вярно за време на бурно развиваща се научно-технологична мисъл. Вървейки по стъпките на събитията ико­номистите все по-често трябва да преразглеждат и преосмислят наложили се парадигми. Основният цикъл на теоретическо преосмисляне с времето се съкращава. Вече може да се твърди, че през 10-15 години се ражда и оформя нова икономическа мисъл като предпоставка за формиране на макроикономическа политика. Новото идва, но старото никога не отмира напълно. Извървяният път формира своеобразен фон, който спомага за открояване на краските, а и нерядко – за спираловидно връщане назад (например нео-класицизъм и всякакви други течения с предлог нео-).</p>
<p>Действително, класиците на икономическата мисъл (начело с А.Смит) продължават да водят за ръка всеки, който желае да навлезе в дебрите на икономическата наука; К.Маркс впечатлява със своя оригинален материалистичен прочит на икономическата история и динамика, макар че предписанията му за макроикономическа политика вероятно ще останат завинаги загърбени; Авторитетни икономисти в света вече не се афишират като кейнсианци, но Дж.М.Кейнс и неговата мисъл продължава да владее умовете; Монетаризмът отдавна престана да доминира, но управленският елит задължително се съобразява с неговите канони; Икономиката на предлагането, която се радваше на особена популярност по времето на Р.Рей­гън, е изтласкана назад, но периодично тук и там в света неговите идеи се радват на внимание; Глобализацията настъпва безпардонно и управленският елит не може да си позволи да не наблюдава внимателно възникването на външни шокове и да бъде готова адекватно да отреагира; Неокласицизмът се възприема нерядко като своеобразна екзотика на икономическата мисъл, но никой не може да си позволи да игнорира възможните перспективни оценки на икономическите агенти, както и да не отчита влиянието им върху протичането на икономическите процеси; Идеите на Ф.Хайек са силно предизвикателство за управленския интелект и стоят перманентно в основата на формирането на макроикономически стратегии; Накрая постулатите на новата икономика владеят умовете на интелектуалци и управленци, доколкото икономическото изоставане в съвременния свят се заплаща прекалено скъпо.</p>
<p>В крайна сметка съвременната икономическа мисъл като основа за обяснение на икономическите реалности и проектиране на икономическата перспектива се оформя като своеобразна органична смесица от идеи и виждания, в която периодично се извисяват и надделяват отделни възгледи. Принципите остават и времето ги потвърждава, но конкретните проявления се модифицират.</p>
<p><a href="#_ftnref1" name="_ftn1">[1]</a> Минасян, Г. (2010). Проектиране на макроикономическите пропорции. Изд. “<em>ГОРЕКС ПРЕС</em>”, С., 2010, 220 стр., ISBN 978-954-616-208-3;</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/paradoksat-na-ikonomicheskoto-mislene/">Парадоксът на икономическото мислене</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Университети опашкари</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/universiteti-opashkari/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 08 Sep 2026 08:02:47 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=56656</guid>

					<description><![CDATA[<p>Университетско ранжиране Пазарът ранжира стоките и услуги чрез цените им. По-различно е с неподдаващите се на пряко пазарно оценяване услуги, характеристики и качества. Такива са например преобладаващата част от образователните услуги, суверенният кредитен рейтинг, степента на корупция, качеството на живот, социалната справедливост, социалното разслоение и др.под. В такива случаи се формират системи за оценяване, които [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/universiteti-opashkari/">Университети опашкари</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<ol>
<li><strong>Университетско ранжиране</strong></li>
</ol>
<p>Пазарът ранжира стоките и услуги чрез цените им. По-различно е с неподдаващите се на пряко пазарно оценяване услуги, характеристики и качества. Такива са например преобладаващата част от образователните услуги, суверенният кредитен рейтинг, степента на корупция, качеството на живот, социалната справедливост, социалното разслоение и др.под. В такива случаи се формират системи за оценяване, които нерядко стъпват на субективни преценки, като същевременно се стремят да се придържат колкото се може по-близко да обективни и количествено съпоставими критерии.</p>
<p>Към този тип ранжиране се причислява и комплексната оценка на качеството на висшето образование. В света функционират няколко специализирани организации, които оценяват ежегодно качеството на образованието в университетите по страни и ги ранжират. При всички тях съществува определена условност, но те са по своему информативни и показателни. Толкова повече, че в университетското ранжиране на водещи и признати специализирани организации не се наблюдават съществени различия.</p>
<p>За целите на настоящите размисли се използва ранжирането на Център за световно университетско ранжиране (The Center for World University Rankings &#8211; <a href="https://cwur.org/about.php" target="_blank" rel="noopener"><u>CWUR</u></a>). От 2012 г. CWUR подготвя световно университетско ранжиране в съответствие с качеството на обучението, заетостта на абсолвентите (алумни), качеството на факултетите, научно-изследователската университетска активност и признание. Оценките не се базират на вътрешноуниверситетски анкети и рекламни материали.</p>
<p>CWUR започва със списък на първите 1000 университета, но следвайки изискванията на потребителите се установява към наредба на първите 2000 университета при оценка на почти 20 хил. университета от всички краища на света. Така се формира най-голямото световно университетско ранжиране.</p>
<p>В настоящата бележка се прави опит за сравнителна агрегирана оценка на качеството на университетите в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в рамките на последните пет години (2021-2026 г.). Тя допълва предходна оценка, направена преди петилетие (<a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/universitetska-saga/"><u>тук</u></a>).</p>
<ol start="2">
<li><strong>Източноевропейските университети</strong></li>
</ol>
<p>В рамките на последните пет години почти всички страни от ЦИЕ бележат отстъпление при световното ранжиране на качеството на университетите си. Влошаването в ранжирането е в различна степен за различните страни, но все пак е чувствително. По-сериозно е отстъплението при включване в първите 1000 университети (Таблица 1), където средното отстъпление е с повече от 50 позиции. Подобно отстъпление се фиксира и в наредбата на следващите 1001-2000 университети, но в по-малка степен (средно с около 15 позиции, Таблица 2)<a href="#_ftn1" name="_ftnref1">[1]</a>.</p>
<figure id="attachment_56657" aria-describedby="caption-attachment-56657" style="width: 455px" class="wp-caption aligncenter"><img loading="lazy" decoding="async" class="wp-image-56657 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-2-1.jpg" alt="" width="455" height="535" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-2-1.jpg 455w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-2-1-255x300.jpg 255w" sizes="(max-width: 455px) 100vw, 455px" /><figcaption id="caption-attachment-56657" class="wp-caption-text">Таблица 1; Брой университети сред първите 1000 по CWUR и средния им рейтинг</figcaption></figure>
<p>&nbsp;</p>
<figure id="attachment_56658" aria-describedby="caption-attachment-56658" style="width: 460px" class="wp-caption aligncenter"><img loading="lazy" decoding="async" class="wp-image-56658 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-1-3.jpg" alt="" width="460" height="582" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-1-3.jpg 460w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-1-3-237x300.jpg 237w" sizes="(max-width: 460px) 100vw, 460px" /><figcaption id="caption-attachment-56658" class="wp-caption-text">Таблица 2; Брой университети с ранг 1001-2000 по CWUR и средния им рейтинг</figcaption></figure>
<p>Отбелязва се и намаление на броя на университетите по отделни страни, включващи се в наредбата на CWUR.</p>
<p>Повсеместното отстъпление на университетите от ЦИЕ демонстрира специфична особеност на тези страни. Последните пет години бяха време на съществени промени в обществените отношения и междудържавните комуникации, както и в технологичното развитие. Подобни изменения е редно да дадат отражение върху цялостния процес на специализираното обучение. Страните от ЦИЕ обаче остават значително по-инертни и нелеко се адаптират към извършващите се промени, т.е. закъсняват с необходимите адекватни реакции и пренастройки.</p>
<p>Особено неприятен е нашият случай, с ранжирането на българските университети. Към текущата година в България са регистрирани 51 висши училища (университети, академии, висши училища и колежи) и само две от тях са включени в световното университетско ранжиране на CWUR. В класацията на CWUR се включват единствено СУ „<em>Св. Климент Охридски</em>“ и Медицинският университет София.</p>
<p>СУ „<em>Св. Климент Охридски</em>“ е включен за първи път в ранжирането на CWUR през 2014 г. и тогава заема 826 позиция, през 2021 г. той отстъпва с 28 позиции, а в следващите пет години последователно отстъпва нови 235 позиции (до 1089). За 12 години СУ „<em>Св. Климент Охридски</em>“ губи 263 позиции в световната университетска наредба на CWUR!</p>
<p>Медицинският университет София е включен в наредбата на CWUR през 2019 г. (с 1147 позиция), в следващите две години отстъпва с 149 позиции, а през последните пет години губи нови 241 позиции (отпада до 1537 позиция към 2026 г.).</p>
<p>Като цяло за последните пет години двата включени наши университети в класацията на CWUR отстъпват с по повече от 250 позиции!</p>
<figure id="attachment_56659" aria-describedby="caption-attachment-56659" style="width: 484px" class="wp-caption aligncenter"><img loading="lazy" decoding="async" class="wp-image-56659 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-3.jpg" alt="" width="484" height="356" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-3.jpg 484w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-3-300x221.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/09/Untitled-3-115x85.jpg 115w" sizes="(max-width: 484px) 100vw, 484px" /><figcaption id="caption-attachment-56659" class="wp-caption-text">Фигура 1</figcaption></figure>
<p>Показателна е наредбата на страните по качество на университетите си в съответствие с населението, което съответства на отделен университет, който се включва в първите 2000 университета по класацията на CWUR (Фигура 1). Има определена разлика в наредбата на страните в съответствие с класацията на Фигура 1 от преди пет години, но тя не е съществена. И преди, и сега България заема неотклонно най-неблаговидната опашкарска позиция сред страните от ЦИЕ.</p>
<p>Всеки, който се занимава професионално и отговорно с подготовката на студенти (а и на учени и преподаватели) в нашите университети е на ясно, че висшето образование у нас е незадоволително и продължава да се влошава. Лошата подготовка на завършващите нашите университети абсолвенти се чувства все по осезателно почти на всички равнища на нашия обществено-икономически живот. И въпреки това ръководствата на университетите държат на статуквото, на своето собствено спокойствие и удобства.</p>
<ol start="3">
<li><strong>Къде е БАН?</strong></li>
</ol>
<p>В съответствие с универсално използвани критерии за оценка на научно-изследователската дейност БАН заема челното място в страната сред научно-изследователските организации и университети у нас. БАН обаче не се занимава официално с преподавателска дейност и не подготвя студенти. БАН се задоволява единствено с подготовката на докторанти.</p>
<p>През 90-те години на миналия век се разгърна дейност по подготовката на магистри по специализирани магистърски програми в отделни институти на БАН, която придоби завидна популярност. Паралелно с това се зароди и съпротива от засегнатите университети, които съумяха да инициират и прокарат закон за ограничаване на този вид преподавателска дейност в структурите на БАН. Ръководството на БАН прояви трудно разбираема пасивност и позволи отпадането на този вид образователна дейност.</p>
<p>По-късно се зароди идея за създаване на университет в рамките на БАН, който да е захранван с учени от БАН в качеството си на университетски преподаватели. Неизвестно защо тази идея с времето бе изоставена. Показателно е, че Полша притежава 4 висши учебни заведения, които се включват в наредбата на CWUR и са структури на Полската Академия на науките. В Русия те са 26, а в Украйна – 3!</p>
<p>Голяма част от учените в БАН се занимават с университетска преподавателска дейност, но тихомълком, без необходимата регламентация. В това отношение Ръководството на БАН проявява пасивност и видимо не желае да разбере и осмисли повелите на времето.</p>
<ol start="4">
<li><strong>Заключение</strong></li>
</ol>
<p>Университетите у нас се грижат сами за себе си, по-точно за своето съществуване и материален просперитет. Ръководствата на университетите не са на равнище, което предполага преследване на върхови цели и постижения в образованието. При т.нар. демократични професионални избори на университетски ръководства надделяват посредствени кадри, които са подготвени при ниски професионални критерии и чиито интерес е в осигуряване на стандартно рутинно съществувание с възможности за паралелно осигуряване на доходи.</p>
<p>Единствено средство за регулация и целенасочено проспериране на висшето образование остава държавното ръководство и по-специално – степента на държавно финансиране. То трябва да бъде обвързано с качеството на образованието. Ще бъде целесъобразно Министерството на образованието да инициира регулярно действаща система за вътрешно ранжиране на местните висши училища (университети, академии, висши училища и колежи), в съответствие с която и във връзка с международното университетско ранжиране да се планира финансирането на висшето образование.</p>
<p>Качеството на образованието не е самоцел. Съвременната обществено-икономическа динамика предполага наличието на добре подготвени специалисти, а и приемлива финансово-икономическа грамотност на цялото население.</p>
<p><a href="#_ftnref1" name="_ftn1">[1]</a> Таблица 1 и Таблица 2 не бива да се възприемат като единствено възможни и показателни. Тяхното предназначение е да представят най-обща агрегирана и комплексна идея за промените в университетското ранжиране по CWUR.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/universiteti-opashkari/">Университети опашкари</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Тезисен прогресивен патос</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/tezisen-progresiven-patos/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 18 Aug 2026 06:52:24 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=56388</guid>

					<description><![CDATA[<p>Наскоро управляващата коалиция „Прогресивна България“ публикува своята четиригодишна „Програма за управление на Република България (2026-2030 г.)“ (ПУРБ). В нея се декларира, че тя е основана на предизборната Програма на коалицията (ПК). ПУРБ е достатъчно обемиста (208 стр.) и има амбицията да предначертае управленските намерения и мерки на правителството в краткосрочен и в средносрочен план, както [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/tezisen-progresiven-patos/">Тезисен прогресивен патос</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Наскоро управляващата коалиция „<em>Прогресивна България</em>“ публикува своята четиригодишна „<em><a href="https://www.gov.bg/files/common/%D0%B7%D0%B0%20%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%202026%20-%202030.pdf" target="_blank" rel="noopener"><u>Програма за управление на Република България (2026-2030 г.)</u></a></em>“ (ПУРБ). В нея се декларира, че тя е основана на предизборната <a href="https://progresivnabulgaria.com/programa" target="_blank" rel="noopener"><u>Програма на коалицията</u></a> (ПК).</p>
<p>ПУРБ е достатъчно обемиста (208 стр.) и има амбицията да предначертае управленските намерения и мерки на правителството в краткосрочен и в средносрочен план, както и да конкретизира ангажиментите и очакванията за обществено-икономическото развитието на България. Обществените нагласи предполагат лансираните управленски идеи и предначертания да притежават измерими задължения и резултати, които безпроблемно да верифицират управленските амбиции на правителството.</p>
<p>В настоящата бележка се прави опит за оценка на ПУРБ във финансово-икономически контекст.</p>
<p>В ПУРБ, както и в ПК, се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представената програма обаче се проявява по-скоро определена мекушавост, а дори и примирение.</p>
<p>Декларира се, че ще се гарантира „<em>предвидимост и устойчивост на данъчната политика чрез запазване на действащия пропорционален модел на данъчно облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица като фактор за насърчаване на инвестициите, предприемачеството и икономическата активност</em><em>“</em>, както и че ще се запази „&#8230; <em>размера на действащата стандартна ставка на данъка върху добавената стойност</em>“ (35 стр.). Правителството се задоволява с ангажимент да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.</p>
<p>Заявеното намерение не почива върху никакви аналитични изследвания за резултатите от действието на функциониращата вече почти две десетилетия неизменна данъчна система. Игнорират се и се неглижират редица нелицеприятни факти и доказателства, свързани с продължителното действие на 10-процентния плосък данък. Той съдейства за поддържане на високо равнище на социално неравенство (най-високото в ЕС), както и за заздравяване на олигархичните структури. Първоначалните стартови очаквания за т.нар. ефект на просмукване (trickle-down theory), при който натрупващите се финансови ресурси в капиталистическата прослойка ще се инвестират обратно в икономиката и ще стимулират икономическата динамика, не се оправдават. Средногодишната норма на натрупване у нас през последната декада (18,4%) е една от най-ниските в ЕС. За сметка на това се наблюдава масирано презгранично изтичане на местен капитал в чужбина – за последните 5 години (2021-2025 г.) сумарното нетно изтичане на национален капитал в чужбина се оценява на близо 40 млрд.EUR, което представлява 45% от показателя „<em>Бруто образуване на основен капитал</em>“. При това презграничното изтичане на местен капитал е предимно и основно в недвижима собственост и в портфейлни инвестиции, т.е. не във вид на преки производствени инвестиции. Показателно е, че голямата част от т.нар. висш управленски елит у нас притежава недвижима непроизводителна собственост в чужбина вследствие на натрупвания, свързани с благотворното действие за тях на бетонирания плосък данък.</p>
<p>Използва се нашироко думата „<em>справедливост</em>“ в различни варианти (общо 38 пъти!). Доминира обаче злоупотребата с това понятие, отколкото действеното му приложение. Не се привежда ангажирана дефиниция на „<em>справедливост</em>“, както и разбиранията на коалицията за „<em>справедливост</em>“. Например (ПУРК, 34 стр.), прекрасно звучащият текст, че „<em>в</em><em> рамките на своя мандат правителството се ангажира да провежда фискална политика, която да гарантира условия за справедливо разпределение на публичните блага</em>“ е чисто празнодумие при условие, че няма конкретизация на разбирането на правителството за „<em>справедливо разпределение на публичните блага</em>“?! Споменава се за „<em>справедлив баланс между финансовата устойчивост на системата и гарантирането на ефективен достъп до правосъдие</em>“, или „<em>справедлив процес</em>“ (28 стр.), или „<em>справедливо и последователно прилагане на митническото, данъчното и осигурителното законодателство</em>“ (36 стр.), или за „<em>ефективно и справедливо управление на страната</em>“ (41 стр.) и т.н., при пълна неяснота за разбираната същност на „<em>справедливо</em>“-то.</p>
<p>В съответствие с широко известния и повсеместно използван коефициент на Джини за степен на социално разслоение България е страната с най-високо социално неравенство в ЕС в продължение на десетки години (равнище на коефициента примерно около 40%). В ПК се акцентира многократно за полагане на усилия от страна на управленската коалиция за намаляване на социалното неравенство, но в ПУРК няма посочени конкретни инициативи и конкретни задължения. Нещо повече, сред голословно звучащи приказки не фигурира ясно изразен ангажимент за намаляването на коефициента на Джини примерно с 8-10 процентни пункта в рамките на обозрим срок.</p>
<p>Като цяло в ПУРК е възприет принципът за неангажиране и неприемане на каквито и да било начини за измерване на ефекта от декларираните красиви управленски намерения. Например, формулира се „<em>Приоритет </em><em>1.5. Засилена антикорупционна политика и превенция</em>“ (17 стр.). Или че „<em>приоритет на правителството е предприемане на решителни мерки за провеждане на реформи в областта на противодействието на корупцият&#8230;,</em>“ (41 стр.). В международната практика е възприета оценка на степента на корупция, която у нас е една от най-високите в ЕС. В продължение на десетки години страната ни поддържа оценка за степен на корупция от около 40% (с колебания), при липса на корупция от 100%. Логично е правителството да се ангажира с ограничаване на корупционната среда и повишаване на международната оценка примерно с десетина процентни пункта. Такъв ангажимент обаче правителството не е склонно да приеме.</p>
<p>Също в ПУРК се декларира (35 стр.), че „<em>основен акцент ще бъде поставен върху подобряване на събираемостта на бюджетните приходи</em>“. Говори се също и за „<em>комплексни мерки за намаляване дела на сивата икономика</em>“. Има начин за измерване на събираемостта на бюджетните приходи и на равнището на т.нар. „<em>сенчеста икономика</em>“. Видимо обаче правителството не желае да се ангажира с подобен тип числови оценки и да поеме ангажимент с конкретни числови параметри.</p>
<p>Не на последно място се декларира „<em>изграждане на икономика с висока добавена стойност</em>“ (52 стр.), като старателно се подминава местото на страната ни в наредбата на ЕС по БВП на човек от населението (последно в ЕС), както и не се поема никакъв ангажимент за каквото и да е придвижване на по-прилична и по-приемлива позиция в посочената класация. Изобщо за авторите на ПУРК страната ни бяга в самостоятелен коридор, ползва помощи и подкрепа от ЕС, но не се състезава и не иска да се състезава с никоя друга страна.</p>
<p><strong>Заключение</strong></p>
<p>Удобство на мащабните писания, особено и най-вече на правителствено равнище, е размиването на задачите и възможните им решения, разсейване на вниманието на читателя, показно демонстриране на разбиране, на висока загриженост, както и на отговорно третиране на насъщната проблематика.</p>
<p>Предлаганият от правителството документ би могъл да бъде примерно десетократно по-кратък, придружен със съпътстващи приложения, но с ясно поети и измерими (задължително!) очаквани резултати в отделни сфери на обществено-икономическия живот.</p>
<p>В представения си вид с красиви формулировки и неподлежащи на измервания резултати ПУРК напомня много на прословутите в миналото „<em>Тезиси на ЦК на БКП</em>“, с които населението на страната систематично бе заливано с идея за възраждане и подкрепяне на ентусиазма, с който населението трябваше да се труди, най-вече за благото на управленския елит, както и като доказателство за високата загриженост на управляващата партия за националния просперитет.</p>
<p>В крайна сметка прелаганата ПУРК звучи много повече като обида и пренебрежение към капацитета на населението да възприема подобен вид документи.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/tezisen-progresiven-patos/">Тезисен прогресивен патос</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Последствия от преднамерената недобросъвестна политика на БНБ</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/posledstvia-ot-prednamerenata-nedobrosavestna-politika-na-bnb/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 10 Aug 2026 04:47:44 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=56276</guid>

					<description><![CDATA[<p>Постановка Безболезненото включване на страната ни в еврозоната от началото на 2026 г. предполагаше достигането на определена степен както на монетарна, така и на реална конвергенция. Маастрихтските критерии за включване към еврозоната оценяват достигането на приемлива степен на монетарна конвергенция. ЕС няма изработени критерии за достигане на изискуема степен на реална конвергенция, която да е [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/posledstvia-ot-prednamerenata-nedobrosavestna-politika-na-bnb/">Последствия от преднамерената недобросъвестна политика на БНБ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<ol>
<li><strong>Постановка </strong></li>
</ol>
<p>Безболезненото включване на страната ни в еврозоната от началото на 2026 г. предполагаше достигането на определена степен както на монетарна, така и на реална конвергенция. Маастрихтските критерии за включване към еврозоната оценяват достигането на приемлива степен на монетарна конвергенция. ЕС няма изработени критерии за достигане на изискуема степен на реална конвергенция, която да е предпоставка за безпроблемно включване към еврозоната. То е следствие от проведена дискусия в ЕС през 80-те години на миналия век за формирането на еврозоната, в която надделяват т.нар. монетаристи спрямо т.нар. икономисти.</p>
<p>Отговорното поведение на макроикономическото и макрофинансово управление у нас би следвало да си дава сметка и да оценява негативните последствия от недостатъчната степен на реална конвергенция на нашата страна при включване към еврозоната. Надделя обаче бодряшкият ентусиазъм и очакванията, че еврозоната автоматично ще издърпа страната ни към желания висок икономически хоризонт без необходимост от предприемане на вътрешни трудно асимилируеми мерки и реформи. Преднамереното невежество победи компетенстността и образователния разум.</p>
<p>Като правило последствията са винаги „<em>неочаквани</em>“ и „<em>изненадващи</em>“.</p>
<ol start="2">
<li><strong>Кредитната активност на търговските банки </strong></li>
</ol>
<p>На Фигура 1 е представена динамиката на показателя „<em>Кредити и вземания</em>“ (КВ) като елемент от активите на търговските банки (ТБ).</p>
<figure id="attachment_56277" aria-describedby="caption-attachment-56277" style="width: 635px" class="wp-caption aligncenter"><img loading="lazy" decoding="async" class="wp-image-56277 size-full" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/08/Untitled-2-1.jpg" alt="" width="635" height="470" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/08/Untitled-2-1.jpg 635w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/08/Untitled-2-1-300x222.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2026/08/Untitled-2-1-115x85.jpg 115w" sizes="(max-width: 635px) 100vw, 635px" /><figcaption id="caption-attachment-56277" class="wp-caption-text">Фигура 1</figcaption></figure>
<p>Конфигурацията на годишния темп на прираст на КВ през последните четири години е показателна. Тя корелира положително с динамиката на ценовия прираст (инфлация).</p>
<p>В средата на 2023 г. БНБ реши да повиши драстично нормата на минималните задължителни резерви (МЗР), които ТБ са длъжни да поддържат в БНБ – от 5% на рекордните 12%. Обяснението на БНБ бе, че „&#8230; <em>мярката &#8230; ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и &#8230; би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията&#8230;</em>“. БНБ също <a href="https://www.bnb.bg/AboutUs/AUEurosystem/AUAccessionToTheEuroArea/AUAEFIQuestionsAndAnswers/POAEFI_QUESTIONSANDANSWERS6_BG" target="_blank" rel="noopener"><u>обяснява</u></a>, че „<em>след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката</em>“.</p>
<p>Предприетата крайна мярка от страна на БНБ бе директно свързана със силовото осигуряване на изпълнението на Маастрихтските критерии (по-специално за принудителното непазарно подтискане на инфлацията) с оглед на официално лансираното висше политическо желание за включване към еврозоната. Фигура 1 показва, че приложената мярка дава резултат – годишният темп на прираст на КВ към юни 2023 г. е 22,5% и спада на 12% половин година по-късно. Паралелно с това (но с известно закъснение) инфлацията също намалява. През цялата следваща 2024 г. годишният темп на прираст на КВ се поддържа под 12%. Ефектът върху инфлацията е чувствителен – през 2023 г. средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 8,6%, но през следващата година вече е само 2,6% &#8211; достатъчно, за да отговори на изискването за инфлация на Маастрихтските критерии, т.е. преследваният от БНБ ефект е постигнат.</p>
<p>Неприятностите идват през 2026 г., когато МЗР гравитират към 1% в съответствие с изискванията на Европейската централна банка за страните-членки на еврозоната. В средата на 2026 г. МЗР у нас спадат с близо 40%, което увеличава финансовият ресурс на ТБ, респективно възможностите на ТБ за активно кредитиране. До края на текущата година МЗР ще спадне вероятно още толкова по абсолютна величина, което ще създаде допълнителни възможности за чувствително нарастване на КВ. Подобно развитие създава условия за т.нар. „<em>прегряване</em>“ на икономиката и стимулира инфлацията.</p>
<p>Описаният процес води до нездрав прираст на КВ. Съпътстващ проблем е неблагоприятната структура на новите инвестиции, които се насочват предимно към изграждане на непроизводителни фондове (жилищно строителство). Тя съдейства за непремерения прираст на парите в обращение (с 30% към м.юни 2026 г. на годишна основа), което представлява допълнителна опасност за възникване на непредвидени и неконтролируеми финансови процеси.  Негативните последствия са неизбежни.</p>
<p>Една препратка към официалната правителствена „<em>Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за период 2026-2028 г.</em>“ (от 6-ти август 2026 г.) показва, че правителството предвижда (таблица I-2) темп на прираст на „<em>Бруто образуване на основен капитал</em>“ от 3,3% през 2026 г. и още по-нисък темп (1%) през следващата 2027 г., при условие, че същият темп на прираст през предходната 2025 г. е бил 11,4%! Остават неясни мотивите и съображенията на правителството за подобен тип волунтаристични предвиждания, освен натаманяване на бюджетните позиции.</p>
<ol start="3">
<li><strong>Заключение</strong></li>
</ol>
<p>Няма безплатен обед. През текущата и следващите години България ще трябва да си плати сметката за прибързаното и реално неподготвено включване в еврозоната.</p>
<p>Процесите са необратими и скоростната ускорена ценова конвергенция е неизбежна с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия. Не е редно да се вдигат рамене и да се реагира с: „<em>Така е! Ще трябва да го приемем!</em>“, а да се изяснят причините за набюдаваното развитие на макроикономическите процеси. Най-малкото, за да сме наясно какво сами сме си сътворили, а и да си отговорим защо сме си го сътворили!</p>
<p>Задължение на макроикономическото управление е да си дава ясна сметка за състоянието на текущите финансово-икономически процеси и да съумее успешно да се впише в протичащата реалност.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/posledstvia-ot-prednamerenata-nedobrosavestna-politika-na-bnb/">Последствия от преднамерената недобросъвестна политика на БНБ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Тъжна наука</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/tazhna-nauka/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 22 Jul 2026 05:08:22 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=56133</guid>

					<description><![CDATA[<p>Постановка През 1849 г. шотландският писател, философ и историк Томас Карлайл (T.Carlyle) лепва на икономиката прозвището „мрачна наука“ („dismal science“). Основанията му са свързани със съзнателното поддържане на високо социално неравенство, изисквания за полагането на упорит труд, както и за неизявяване на претенции за каквото и да е преразпределение. На него принадлежи и знаменитата фраза, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/tazhna-nauka/">Тъжна наука</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<ol>
<li><strong>Постановка </strong></li>
</ol>
<p>През 1849 г. шотландският писател, философ и историк Томас Карлайл (T.Carlyle) лепва на икономиката прозвището „<em>мрачна наука</em>“ („<em>dismal science</em>“). Основанията му са свързани със съзнателното поддържане на високо социално неравенство, изисквания за полагането на упорит труд, както и за неизявяване на претенции за каквото и да е преразпределение. На него принадлежи и знаменитата фраза, че „<em>всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници</em>&#8222;. Историята, вкл. и нашата собствена, съумява нееднократно да препотвръждава тази мисъл.</p>
<p>Съществува друго едно витиевато определение, по-специално „<em>веселата наука</em>“ (<em>„</em><em>Die fröhliche Wissenschaft</em><em>“</em>)<a href="#_edn1" name="_ednref1">[i]</a>, което е формулирано от  немският философ Фридрих Ницше (F.Nietzsche) през 1882 г., в  По думите на Г.Хаджийски<a href="#_edn2" name="_ednref2">[ii]</a> идеята на Ф.Ницше въздейства „<em>чрез дълбочината на задаваните въпроси и широко оставената възможност на самия читател да търси своите отговори</em>“. Ницше задава въпрос: „<em>Защо науката е весела</em>“ и продължава: <em>„Щом науката е весела, кой е нейният невесел, тъжен антипод?“</em></p>
<p>Нашата собствена действителност дава отговор на поставения от Ницше въпрос, който продължава да очаква своето осмисляне. Става въпрос за финансово-икономическата наука, която на българска почва остава като умствено упражнение, разгърнато в специализирани писания, и която е високомерно пренебрегвано от органите, които би следвало да се възползват от нейните постижения при управлението на социално-финансово-икономическите процеси.</p>
<p>Тази действителност предопределя определението „<em>тъжна наука</em>“.</p>
<p>Съществуват три основни макроикономически документа, в които е препоръчително, а и е задължително, оперирането с основни резултати от финансово-икономическата наука:</p>
<ol>
<li>Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството;</li>
<li>Тримесечни прогнози на БНБ;</li>
<li>Програми на политически партии.</li>
</ol>
<p><strong>Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството</strong></p>
<p>Задължение на правителството е да приготвя средносрочна тригодишна макроикономическа прогноза. Предназначението на тези прогнози е да представят вижданията на правителството за управлението на социалните и финансово-икономически процеси на страната в средносрочна перспектива, а не само и единствено за текущата година. Периодично подобен тип прогнози стоят в основата и на формирането на проектите за държавен бюджет.</p>
<p>Наблюденията и аналитичните преценки сочат, че подобни прогнози се съставят формално, като правило чрез удобно екстраполиране на наличната информация. Не е ясно каква научна методология се използва от правителствените среди за съставянето на тези прогнози, какви взаимодействия се залагат за връзки между основни макроикономически променливи. Не е възможно да се направи външен коментар и оценки на използваната методология, за която не са възможни каквито и да са позовавания. Доминират позовавания на прогнози на отделни международни организации, като се вмъкват задължително някакви корекции за по-голяма автентичност. Правителствените макроикономически предвиждания следва да са качествено различни от тези, подготвени от външни организации (ЕС, МВФ, СБ, ОЕСД и др.). Външните организации са странични наблюдатели на извършваните процеси в страната, докато правителството е водачът, който води и управлява икономиката на страната.</p>
<p>Като правило вниманието се акцентира преди всичко върху текущата година, докато следващите три години са обект на приемливо за конкретното управление екстраполиране и натаманяване. Особено показателен е този подход при проектиране на отделни елементи от платежния баланс на страната (най-вече на преките чуждестранни инвестиции), като напълно се игнорира процесът на междустраново капиталово движение, вкл. и изтичането на национален капитал в чужбина.</p>
<p>Процесът на вътрешно капиталообразуване остава пълна загадка, както в управленски, така и в институционален план. Аналогична е и ситуацията при формирането на ценовата динамика. В последната актуализирана бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (от юни 2026 г.) например се предвижда средногодишната ХИПЦ за 2026 г. да е 4,3%, като елементарните пресмятания показват, че това е възможно единствено при фиксиране на цените през втората половина на годината. Същностна дискусия по възприетата динамика липсва.</p>
<ol start="2">
<li><strong>Тримесечни прогнози на БНБ</strong></li>
</ol>
<p>БНБ е специфична макрофинансова институция. Тя следи и е призвана да контролира движението на финансовите потоци като фактор и предпоставка за създаване на условия за благоприятно икономическо развитие.</p>
<p>Финансово-икономическата теория доказва по безспорен начин, че инфлацията е монетарен проблем и точно поради това Централната банка (БНБ) има задължението да контролира ценовата динамика и да оценява въздействието й върху останалите макроикономически индикатори.</p>
<p>С включването на страната ни към еврозоната функциите на БНБ се редуцираха съществено. Сега БНБ не е в състояние да контролира паричното обращение – тази функция се изпълнява от Европейската централна банка за паричното обращение в цялата еврозона. БНБ обаче продължава да следи финансовите потоци и финансовия оборот вътре в страната и да подкрепя макроикономическото управление на страната чрез оценка на различните видове монетарни въздействия върху основните макроикономически показатели на страната.</p>
<p>БНБ изготвя също средносрочни по характер макроикономически прогнози, но по-често от правителството – на тримесечие. Специфика на тези прогнози би следвало да бъде акцента върху движението на паричните и по-общо – на финансовите потоци в страната, а и извън нея, и въздействието им върху динамиката на други основни макроикономически показатели, в съответствие с основните канони на финансово-икономическата теория.</p>
<p>С включването на страната ни в еврозоната БНБ мълчаливо съкращава част от задълженията си. Така например в <a href="https://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_mac_for%D0%B5cast_2026_02_bg.pdf">последната прогноза</a> (юни, 2026 г.) на БНБ въобще не се дискутира паричното обращение в страната и въздействието му върху инфлацията. Междувременно минималните резерви, които търговските банки бяха задължени да поддържат в БНБ с оглед на подтискане на инфлационния процес, се намали драстично от 12% през 2023-2025 г. на 1% от началото на текущата година. Това освобождава солиден паричен ресурс, който се влива в икономиката и подсилва инфлациония процес. Така например, в съответствие с изданието на БНБ „<em>Статистически месечен баланс на БНБ (динамично представяне)</em>“ парите в обращение през първото тримесечие на текущата година нарастват с повече от една четвърт на годишна база, докато същият във времеви план темп на прираст на БВП е само 3,1%! Тази колосална разлика се свързва с „<em>неочаквано</em>“ високия темп на прираст на цените. БНБ обаче не забелязва тази „<em>дребна</em>“ особеност, за която тя самата носи отговорност. При това, също необяснимо, БНБ предвижда намаляване на инвестиционната активност и повишаване на лихвените проценти в средносрочен план, когато финансово-икономическата логика в съответствие с финансово-икономическата теория предполага по-друго развитие.</p>
<ol start="3">
<li><strong>Програми на политически партии</strong></li>
</ol>
<p>Политическите партии подготвят и периодично актуализират свои програми за систематизираните си виждания и позиции, свързани с евентуалното управление на страната. Важността и силата на тези програми рязко нарастват преди избори за народни представители. Те изобилстват с обещания за провеждане на реформи и за предприемане на макроикономически и финансови мерки за чувствително повишаване на благосъстоянието на народа. Нерядко обаче подобен вид програми не са подкрепени с конкретни аналитични разработки за отчитане на възможните взаимодействия между отделни макроикономически показатели, както и за съвместимостта на приетите комплекси от предлагани реформи и мерки.</p>
<p>Показателна е предизборната програма на текущата управляващата политическа коалиция „<em><a href="https://progresivnabulgaria.com/programa">Прогресивна България</a></em>“. В нея проблемът за данъците се появява само на два пъти: <em><u>първо</u></em>, че коалицията ще поддържа стабилна данъчна и финансова политика „<em>&#8230; с ниски и предвидими данъци</em>“ и <em><u>второ</u></em>, че коалицията се ангажира със „<em>запазване на ниски и плоски данъци</em>“. Понятието „<em>ниски данъци</em>“ не се конкретизира, няма позоваване на аналитична оценка за комплексите от позитиви и негативи на действащата вече 18 години неизменна данъчна система. Загърбено остава и чувствителното презгранично изтичане на национален капитал, натрупан именно поради действието на т.нар. ниски и плоски данъци и облагодетелствуването на олигархични кръгове. Остава единствено декларацията, неподкрепена с никакви конкретни разчети и аргументирани основания.</p>
<p>В същия документ се акцентира върху устойчиво съществуващото рекордно високо за ЕС равнище на социално неравенство у нас и се декларира предприемането на действия за неговото намаляване. Няма приведени мотивирани основания и фактори, които водят до неприемливо високото социално разслоение. Така и този въпрос се загърва изцяло в проекта на Държавен бюджет за 2026 г. Финансово-икономическата теория посочва като един аргумент доминирането на косвените данъци в системата на данъчно облагане, което облагодетелствува крупните капиталисти в страната, но това не се забелязва от авторите на програмата.</p>
<ol start="4">
<li><strong>Заключение</strong></li>
</ol>
<p>Не можеш да управляваш на инат, както и на тъмно.</p>
<p>Избиването на закономерностите може да се забави, но не може да се избегне.</p>
<p>Т.нар. управленски елит следва да се съобразява и да отчита действието на закономерностите в пазарната икономика, чието игнориране и опити за заобикаляне водят до „<em>неочаквани</em>“ резултати с „<em>непредсказуеми</em>“ последствия.</p>
<p><a href="#_ednref1" name="_edn1">[i]</a> Ницше Ф., Веселата наука (встъп. студия Исак Паси); изд. СУ, София, 1994, ISBN 954-07-0334-4;<br />
<a href="#_ednref2" name="_edn2">[ii]</a> Хаджийски, Г. За „<em>веселото</em>“ в науката. „<em>Българска наука</em>“, бр.72, ноември 2014, 118-122 стр., ISSN: 1314-1031;</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/tazhna-nauka/">Тъжна наука</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Аполитиково бюджетно натаманяване</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/apolitikovo-byudzhetno-natamanyavane/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 01 Jul 2026 08:18:03 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Избрани]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=55854</guid>

					<description><![CDATA[<p>Предложеният от правителството проект на държавен бюджет (ДБ) за 2026 г., заедно със съпътстващите го документи, предизвиква много въпроси, а и възбужда недоумения. Функциите на ДБ далеч надхвърлят игрите със събиране и раздаване на пари на възможно най-високо национално равнище. Остава се с чувството и убеждението, че съставителите на ДБ или (1) пренебрегват възможностите на [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/apolitikovo-byudzhetno-natamanyavane/">Аполитиково бюджетно натаманяване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Предложеният от правителството проект на държавен бюджет (ДБ) за 2026 г., заедно със съпътстващите го документи, предизвиква много въпроси, а и възбужда недоумения.</p>
<p>Функциите на ДБ далеч надхвърлят игрите със събиране и раздаване на пари на възможно най-високо национално равнище. Остава се с чувството и убеждението, че съставителите на ДБ или (1) пренебрегват възможностите на ДБ да формира и да регулира социално-икономическото развитие на страната, или (2) не са в състояние да осмислят същностните въздействия на ДБ като най-мощен инструмент за управление на социално-икономическо развитие.</p>
<p><strong><em><u>Първо</u></em></strong><strong>, облагодетелстване на олигархичните структури</strong></p>
<p>В предизборната програма на управляващата коалиция „<em>Прогресивна България</em>“ се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представения проект на ДБ не се забелязват подобни опити, а по-скоро се проявява определа мекушавост, примирение, а дори и преклонение.</p>
<p>Променя се структурата на данъчните постъпления при съхраняване на видимото данъчно натоварване, без аналично представени оценки за ефекта от 15-годишното неизменно действие на данъчните ставки. Предвижда се увеличение на постъпленията от преки данъци през 2026 г. с 8,3%, а на косвени данъци – с 13,3%. Съотношението „<em>преки данъци – косвени данъци – социално осигурителни вноски</em>“ в ЕС е средно 1:1:1, докато у нас то се установява примерно на 1:2:1,5! Косвените данъци ощетяват равномерно в абсолютни измерения цялото население, а поддържането на 10-процентен данък върху доходите облагодетелства изцяло олигархичните структури. При това именно тези олигархични структури се облагодетелстват най-много от изрядно функционираща държава!</p>
<p>Правителството се задоволява единствено с декларативно обявявано намерение да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.</p>
<p><strong><em><u>Второ</u></em></strong><strong>, тотално игнориране на социалното разслоение в страната</strong></p>
<p>В предизборната програма на управляващата коалиция „<em>Прогресивна България</em>“ се акцентира също на поддържаната в страната (рекордно за ЕС) висока степен на социално неравенство и се прокламира като пряка задача неговото намаляване в поносими за ЕС равнища. В действителност в проекта за ДБ и свързаните с него документи се игнорира напълно този проблем. Не се правят никакви оценки, нито се привеждат каквито и да са ангажименти в тази насока. De facto такъв проблем за правителството престава да съществува!</p>
<p><strong><em><u>Трето</u></em></strong><strong>, нереалистични очаквания за ценова динамика</strong></p>
<p>В проекта за ДБ се залага средногодишен ХИПЦ от 4,3%. Стъпването на статистиката към м. май, 2026 г., показва, че за реализация на подобно очакване цените на стоките и услугите у нас през последните 7 месеца на текущата година следва да не се повишават, т.е. да се замразят. Подобна хипотеза е неприемлива и нереалистична. Правителството възприема безкритично предвижданията на ЕК в пролетната й прогноза, но те са правени при други предположения и при по-къса статистика. В допълнение чувствително по-високият мащаб на паричен оборот в страната като следствие от намаляване на задължителните резерви, които ТБ трябва да поддържат в БНБ, по естествен начин съдейства за прираст на ценовите равнища.</p>
<p>Залагането на подобен тип пресилени очаквания изкривяват картината и финансовите структури. Правителството няма действени инструменти за въздействие върху ценовата динамика, освен действията на КЗК.</p>
<p>По-високата годишна инфлация предполага ангажирани правителствени мероприятия за компенсация на нискодоходните слоеве на населението, както и за посрещане на по-високите текущите разходи.</p>
<p>Правителството трябва да се съобразява с нарастващото социално напрежение в страната, което може да причини непредвидени усложнения.</p>
<p><strong><em><u>Четвърто</u></em></strong><strong>, недооценка на инвестиционната динамика</strong></p>
<p>Показателят „<em>Бруто образуване на основен капитал</em>“ (БООК) от баланса на БВП е нараснал през 2025 г. (рекордно за последните 17 години) с 11,4%. При включването на страната в еврозоната доминираше разбирането, че актът на включване в еврозоната ще стимулира инвестиционната активност. Основанията се свързваха, <em><u>първо</u></em>, с нарасналата ликвидност на ТБ, респ. кредитна активност, и <em><u>второ</u></em>, с ускоряване на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Сега обаче, без никаква дискусия, в ДБ не се отчита и дискутира повишената кредитна активност на ТБ, както и се предвижда относително задържане на притока на ПЧИ от равнището през 2025 г. (3,7% от БВП) за следващите години. Средногодишният прираст на активите на ТБ за първите 4 месеца на текущата година е 17,3% при 11,6% година по-рано! В добавка евентуалното повишаване на инвестиционната активност задължително ще повиши инфлационното равнище.</p>
<p>Въпреки финансово-икономическата логика в ДБ се предвижда БООК за текущата година да нарастне само с 3,3%, както и да спадне на 1% през следващата 2027 г. Основанията остават неясни, а следването на финансово-икономическата логика би променило значително съотношенията.</p>
<p><strong>Заключение</strong></p>
<p>Това, което се забелязва в настоящия проект на ДБ, е изобилие на аритметика и числови натаманявания, за сметка на проектирани и предприемани финансово-икономически мерки, които да овладеят колебливото и несигурно настояще и да положат действени грижи за неясната перспектива. Не се чувства да е направена ангажирана професионална оценка на текущата социално-икономическа среда, на възможните последствия и въздействия на различните видове регулации.</p>
<p>В проекта за ДБ се използват нашироко думите „<em>политика</em>“ и „<em>политики</em>“ (повече от 300 пъти!), но във формален контекст, а не като действен ангажимент. Те са нахвърлени повече като желание и предложение, отколкото като неотменим акт с ясно очертан резултат, при това в конкретен времеви план. Например, посочва се, че „<em>&#8230; България е сред държавите членки на Европейския съюз с най-висок дял на сивата икономика, който достига 34,6% от БВП</em>“. Остава обаче загадка с какви конкретни макроикономически действия тя ще трябва да се намали, до какво равнище и в какъв срок. Аналогична е ситуацията и с оценката на корупцията, както и на степента на социално неравенство.</p>
<p>Правителството оправдава несъвършенствата на предложения проект с наложената прибързаност и с необратимата заварена ситуация, като прехвърля очакванията за по-подреден и съдържателно оценяван ДБ за следващата 2027 г. Разликата във времето е около три месеца, т.е. подготовката и формирането на следващият редовен ДБ следва да тече в следващите 3-4 месеца. Към този период правителството следва да приготви и нова есенна макроикономическа прогноза, която не би могла да бъде много по-различна от тази, представено към средата на текущата година.</p>
<p>Това, което следва като предприемани мерки и управление на държавните финанси в краткосрочна перспектива би било редно да се заложи в настоящите правителствени действия, което не се забелязва.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/apolitikovo-byudzhetno-natamanyavane/">Аполитиково бюджетно натаманяване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
