През 1849 г. шотландският писател, философ и историк Томас Карлайл (T.Carlyle) лепва на икономиката прозвището „мрачна наука“ („dismal science“). Основанията му са свързани със съзнателното поддържане на високо социално неравенство, изисквания за полагането на упорит труд, както и за неизявяване на претенции за каквото и да е преразпределение. На него принадлежи и знаменитата фраза, че „всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници„. Историята, вкл. и нашата собствена, съумява нееднократно да препотвръждава тази мисъл.

Съществува друго едно витиевато определение, по-специално „веселата наука“ („Die fröhliche Wissenschaft“)[i], което е формулирано от  немският философ Фридрих Ницше (F.Nietzsche) през 1882 г., в  По думите на Г.Хаджийски[ii] идеята на Ф.Ницше въздейства „чрез дълбочината на задаваните въпроси и широко оставената възможност на самия читател да търси своите отговори“. Ницше задава въпрос: „Защо науката е весела“ и продължава: „Щом науката е весела, кой е нейният невесел, тъжен антипод?“

Нашата собствена действителност дава отговор на поставения от Ницше въпрос, който продължава да очаква своето осмисляне. Става въпрос за финансово-икономическата наука, която на българска почва остава като умствено упражнение, разгърнато в специализирани писания, и която е високомерно пренебрегвано от органите, които би следвало да се възползват от нейните постижения при управлението на социално-финансово-икономическите процеси.

Тази действителност предопределя определението „тъжна наука“.

Съществуват три основни макроикономически документа, в които е препоръчително, а и е задължително, оперирането с основни резултати от финансово-икономическата наука:

1. Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството;
2. Тримесечни прогнози на БНБ;
3. Програми на политически партии.

Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството

Задължение на правителството е да приготвя средносрочна тригодишна макроикономическа прогноза. Предназначението на тези прогнози е да представят вижданията на правителството за управлението на социалните и финансово-икономически процеси на страната в средносрочна перспектива, а не само и единствено за текущата година. Периодично подобен тип прогнози стоят в основата и на формирането на проектите за държавен бюджет.

Наблюденията и аналитичните преценки сочат, че подобни прогнози се съставят формално, като правило чрез удобно екстраполиране на наличната информация. Не е ясно каква научна методология се използва от правителствените среди за съставянето на тези прогнози, какви взаимодействия се залагат за връзки между основни макроикономически променливи. Не е възможно да се направи външен коментар и оценки на използваната методология, за която не са възможни каквито и да са позовавания. Доминират позовавания на прогнози на отделни международни организации, като се вмъкват задължително някакви корекции за по-голяма автентичност. Правителствените макроикономически предвиждания следва да са качествено различни от тези, подготвени от външни организации (ЕС, МВФ, СБ, ОЕСД и др.). Външните организации са странични наблюдатели на извършваните процеси в страната, докато правителството е водачът, който води и управлява икономиката на страната.

Като правило вниманието се акцентира преди всичко върху текущата година, докато следващите три години са обект на приемливо за конкретното управление екстраполиране и натаманяване. Особено показателен е този подход при проектиране на отделни елементи от платежния баланс на страната (най-вече на преките чуждестранни инвестиции), като напълно се игнорира процесът на междустраново капиталово движение, вкл. и изтичането на национален капитал в чужбина.

Процесът на вътрешно капиталообразуване остава пълна загадка, както в управленски, така и в институционален план. Аналогична е и ситуацията при формирането на ценовата динамика. В последната актуализирана бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (от юни 2026 г.) например се предвижда средногодишната ХИПЦ за 2026 г. да е 4,3%, като елементарните пресмятания показват, че това е възможно единствено при фиксиране на цените през втората половина на годината. Същностна дискусия по възприетата динамика липсва.

2. Тримесечни прогнози на БНБ

БНБ е специфична макрофинансова институция. Тя следи и е призвана да контролира движението на финансовите потоци като фактор и предпоставка за създаване на условия за благоприятно икономическо развитие.

Финансово-икономическата теория доказва по безспорен начин, че инфлацията е монетарен проблем и точно поради това Централната банка (БНБ) има задължението да контролира ценовата динамика и да оценява въздействието й върху останалите макроикономически индикатори.

С включването на страната ни към еврозоната функциите на БНБ се редуцираха съществено. Сега БНБ не е в състояние да контролира паричното обращение – тази функция се изпълнява от Европейската централна банка за паричното обращение в цялата еврозона. БНБ обаче продължава да следи финансовите потоци и финансовия оборот вътре в страната и да подкрепя макроикономическото управление на страната чрез оценка на различните видове монетарни въздействия върху основните макроикономически показатели на страната.

БНБ изготвя също средносрочни по характер макроикономически прогнози, но по-често от правителството – на тримесечие. Специфика на тези прогнози би следвало да бъде акцента върху движението на паричните и по-общо – на финансовите потоци в страната, а и извън нея, и въздействието им върху динамиката на други основни макроикономически показатели, в съответствие с основните канони на финансово-икономическата теория.

С включването на страната ни в еврозоната БНБ мълчаливо съкращава част от задълженията си. Така например в последната прогноза (юни, 2026 г.) на БНБ въобще не се дискутира паричното обращение в страната и въздействието му върху инфлацията. Междувременно минималните резерви, които търговските банки бяха задължени да поддържат в БНБ с оглед на подтискане на инфлационния процес, се намали драстично от 12% през 2023-2025 г. на 1% от началото на текущата година. Това освобождава солиден паричен ресурс, който се влива в икономиката и подсилва инфлациония процес. Така например, в съответствие с изданието на БНБ „Статистически месечен баланс на БНБ (динамично представяне)“ парите в обращение през първото тримесечие на текущата година нарастват с повече от една четвърт на годишна база, докато същият във времеви план темп на прираст на БВП е само 3,1%! Тази колосална разлика се свързва с „неочаквано“ високия темп на прираст на цените. БНБ обаче не забелязва тази „дребна“ особеност, за която тя самата носи отговорност. При това, също необяснимо, БНБ предвижда намаляване на инвестиционната активност и повишаване на лихвените проценти в средносрочен план, когато финансово-икономическата логика в съответствие с финансово-икономическата теория предполага по-друго развитие.

3. Програми на политически партии

Политическите партии подготвят и периодично актуализират свои програми за систематизираните си виждания и позиции, свързани с евентуалното управление на страната. Важността и силата на тези програми рязко нарастват преди избори за народни представители. Те изобилстват с обещания за провеждане на реформи и за предприемане на макроикономически и финансови мерки за чувствително повишаване на благосъстоянието на народа. Нерядко обаче подобен вид програми не са подкрепени с конкретни аналитични разработки за отчитане на възможните взаимодействия между отделни макроикономически показатели, както и за съвместимостта на приетите комплекси от предлагани реформи и мерки.

Показателна е предизборната програма на текущата управляващата политическа коалиция „Прогресивна България“. В нея проблемът за данъците се появява само на два пъти: първо, че коалицията ще поддържа стабилна данъчна и финансова политика „… с ниски и предвидими данъци“ и второ, че коалицията се ангажира със „запазване на ниски и плоски данъци“. Понятието „ниски данъци“ не се конкретизира, няма позоваване на аналитична оценка за комплексите от позитиви и негативи на действащата вече 18 години неизменна данъчна система. Загърбено остава и чувствителното презгранично изтичане на национален капитал, натрупан именно поради действието на т.нар. ниски и плоски данъци и облагодетелствуването на олигархични кръгове. Остава единствено декларацията, неподкрепена с никакви конкретни разчети и аргументирани основания.

В същия документ се акцентира върху устойчиво съществуващото рекордно високо за ЕС равнище на социално неравенство у нас и се декларира предприемането на действия за неговото намаляване. Няма приведени мотивирани основания и фактори, които водят до неприемливо високото социално разслоение. Така и този въпрос се загърва изцяло в проекта на Държавен бюджет за 2026 г. Финансово-икономическата теория посочва като един аргумент доминирането на косвените данъци в системата на данъчно облагане, което облагодетелствува крупните капиталисти в страната, но това не се забелязва от авторите на програмата.

4. Заключение

Не можеш да управляваш на инат, както и на тъмно.

Избиването на закономерностите може да се забави, но не може да се избегне.

Т.нар. управленски елит следва да се съобразява и да отчита действието на закономерностите в пазарната икономика, чието игнориране и опити за заобикаляне водят до „неочаквани“ резултати с „непредсказуеми“ последствия.

[i] Ницше Ф., Веселата наука (встъп. студия Исак Паси); изд. СУ, София, 1994, ISBN 954-07-0334-4;
[ii] Хаджийски, Г. За „веселото“ в науката. „Българска наука“, бр.72, ноември 2014, 118-122 стр., ISSN: 1314-1031;

Материалът Тъжна наука е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Функциите на ДБ далеч надхвърлят игрите със събиране и раздаване на пари на възможно най-високо национално равнище. Остава се с чувството и убеждението, че съставителите на ДБ или (1) пренебрегват възможностите на ДБ да формира и да регулира социално-икономическото развитие на страната, или (2) не са в състояние да осмислят същностните въздействия на ДБ като най-мощен инструмент за управление на социално-икономическо развитие.

Първо, облагодетелстване на олигархичните структури

В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представения проект на ДБ не се забелязват подобни опити, а по-скоро се проявява определа мекушавост, примирение, а дори и преклонение.

Променя се структурата на данъчните постъпления при съхраняване на видимото данъчно натоварване, без аналично представени оценки за ефекта от 15-годишното неизменно действие на данъчните ставки. Предвижда се увеличение на постъпленията от преки данъци през 2026 г. с 8,3%, а на косвени данъци – с 13,3%. Съотношението „преки данъци – косвени данъци – социално осигурителни вноски“ в ЕС е средно 1:1:1, докато у нас то се установява примерно на 1:2:1,5! Косвените данъци ощетяват равномерно в абсолютни измерения цялото население, а поддържането на 10-процентен данък върху доходите облагодетелства изцяло олигархичните структури. При това именно тези олигархични структури се облагодетелстват най-много от изрядно функционираща държава!

Правителството се задоволява единствено с декларативно обявявано намерение да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.

Второ, тотално игнориране на социалното разслоение в страната

В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира също на поддържаната в страната (рекордно за ЕС) висока степен на социално неравенство и се прокламира като пряка задача неговото намаляване в поносими за ЕС равнища. В действителност в проекта за ДБ и свързаните с него документи се игнорира напълно този проблем. Не се правят никакви оценки, нито се привеждат каквито и да са ангажименти в тази насока. De facto такъв проблем за правителството престава да съществува!

Трето, нереалистични очаквания за ценова динамика

В проекта за ДБ се залага средногодишен ХИПЦ от 4,3%. Стъпването на статистиката към м. май, 2026 г., показва, че за реализация на подобно очакване цените на стоките и услугите у нас през последните 7 месеца на текущата година следва да не се повишават, т.е. да се замразят. Подобна хипотеза е неприемлива и нереалистична. Правителството възприема безкритично предвижданията на ЕК в пролетната й прогноза, но те са правени при други предположения и при по-къса статистика. В допълнение чувствително по-високият мащаб на паричен оборот в страната като следствие от намаляване на задължителните резерви, които ТБ трябва да поддържат в БНБ, по естествен начин съдейства за прираст на ценовите равнища.

Залагането на подобен тип пресилени очаквания изкривяват картината и финансовите структури. Правителството няма действени инструменти за въздействие върху ценовата динамика, освен действията на КЗК.

По-високата годишна инфлация предполага ангажирани правителствени мероприятия за компенсация на нискодоходните слоеве на населението, както и за посрещане на по-високите текущите разходи.

Правителството трябва да се съобразява с нарастващото социално напрежение в страната, което може да причини непредвидени усложнения.

Четвърто, недооценка на инвестиционната динамика

Показателят „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК) от баланса на БВП е нараснал през 2025 г. (рекордно за последните 17 години) с 11,4%. При включването на страната в еврозоната доминираше разбирането, че актът на включване в еврозоната ще стимулира инвестиционната активност. Основанията се свързваха, първо, с нарасналата ликвидност на ТБ, респ. кредитна активност, и второ, с ускоряване на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Сега обаче, без никаква дискусия, в ДБ не се отчита и дискутира повишената кредитна активност на ТБ, както и се предвижда относително задържане на притока на ПЧИ от равнището през 2025 г. (3,7% от БВП) за следващите години. Средногодишният прираст на активите на ТБ за първите 4 месеца на текущата година е 17,3% при 11,6% година по-рано! В добавка евентуалното повишаване на инвестиционната активност задължително ще повиши инфлационното равнище.

Въпреки финансово-икономическата логика в ДБ се предвижда БООК за текущата година да нарастне само с 3,3%, както и да спадне на 1% през следващата 2027 г. Основанията остават неясни, а следването на финансово-икономическата логика би променило значително съотношенията.

Заключение

Това, което се забелязва в настоящия проект на ДБ, е изобилие на аритметика и числови натаманявания, за сметка на проектирани и предприемани финансово-икономически мерки, които да овладеят колебливото и несигурно настояще и да положат действени грижи за неясната перспектива. Не се чувства да е направена ангажирана професионална оценка на текущата социално-икономическа среда, на възможните последствия и въздействия на различните видове регулации.

В проекта за ДБ се използват нашироко думите „политика“ и „политики“ (повече от 300 пъти!), но във формален контекст, а не като действен ангажимент. Те са нахвърлени повече като желание и предложение, отколкото като неотменим акт с ясно очертан резултат, при това в конкретен времеви план. Например, посочва се, че „… България е сред държавите членки на Европейския съюз с най-висок дял на сивата икономика, който достига 34,6% от БВП“. Остава обаче загадка с какви конкретни макроикономически действия тя ще трябва да се намали, до какво равнище и в какъв срок. Аналогична е ситуацията и с оценката на корупцията, както и на степента на социално неравенство.

Правителството оправдава несъвършенствата на предложения проект с наложената прибързаност и с необратимата заварена ситуация, като прехвърля очакванията за по-подреден и съдържателно оценяван ДБ за следващата 2027 г. Разликата във времето е около три месеца, т.е. подготовката и формирането на следващият редовен ДБ следва да тече в следващите 3-4 месеца. Към този период правителството следва да приготви и нова есенна макроикономическа прогноза, която не би могла да бъде много по-различна от тази, представено към средата на текущата година.

Това, което следва като предприемани мерки и управление на държавните финанси в краткосрочна перспектива би било редно да се заложи в настоящите правителствени действия, което не се забелязва.

Материалът Аполитиково бюджетно натаманяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първо, преиграване с паричния съвет

Паричният съвет с фиксиране на местната валута BGN отначало към DEM, а по-късно към EUR, бе въведен в средата на 1997 г., когато българската икономика бе изпаднала в тежък финансово-икономически колапс. Твърдата валута съдейства в решаваща степен за възстановяване на социално-икономическата нормалност в страната. С времето обаче нещата започнаха да придобиват по-различни очертания. Икономиката на страната пое по своя път и постепенно фиксираната местна валута към EUR започна да създава спънки и затруднения. Икономиката растеше изпреварващо спрямо ЕС и местната валута започна да се обезценява. Обезценената местна валута поддържаше ниско ценово равнище в страната спрямо ЕС, създаваше изкривена представа за възможностите на местните производители, подбиваше трудовите доходи на населението и в крайна сметка съдействаше за несанкционирано презгранично изтичане на национален продукт.

Аналитични оценки потвърждаваха, че към средата на третата декада на ХХI в. подценяването на българския лев бе до около 15%. Натрупаните валутни резерви достигнаха колосални размери и покриваха 9-10 месечен внос на нефакторни стоки и услуги при препоръчвано от финансово-икономическата теория покритие от 3-месечен внос. Подобно съотношение съответства на драстично недоизползване на местни финансови ресурси, които се замразяваха спрямо местната икономика и се поддържаха почти на безценица във вид на депозити в развити икономики, т.е. най-бедната държава в ЕС финансираше развитите икономики.

При евентуално преминаване от паричен съвет към плаващ валутен курс съотношението между BGN и EUR би се променило от 1,95583 BGN/EUR до около 1,70 BGN/EUR, респективно местното равнище на потребителските цени би се повишило примерно от около 60% спрямо средното за ЕС ценово равнище до близо 70% без ущърб за местното население! Тези изменения биха били следствие не от инфлационно „изяждане“ на спестявания и трудови доходи, а от относително нормализиране на съотносителни финансово-икономически структури. Местните производители щяха да бъдат поставени в много по-реално състояние спрямо колегите си от другите страни в ЕС и трябваше неизбежно и принудително да се адаптират към променените условия, т.е. да увеличават своята конкурентоспособност.

Доминиращите опасения за преход към вариант на плаващ валутен курс се свързваха с очаквания, че отказът от паричния съвет ще възстанови неизбежно хаоса от 90-те години на миналия век. Повсеместната преценка на местните политици бе, че специфичните негативни качества на българския управленец като безотговорност и крадливост остават неизменни в рамките на последните три декади, т.е. че т.нар. български управленски елит е непоправимо различен от този в страните от ЕС и че местната законова култура изостава драстично от това в ЕС.

Резултатът се материализираше в своеобразно ограбване на българския народ, което официално се приемаше като необходимост за парадиране с ЕС.

Второ, съзнателно подвеждане от БНБ

До около средата на 2023 г. минималните задължителни резерви (МЗР), които ТБ бяха длъжни да поддържат в БНБ бе 5% по привлечените от ТБ средства на резиденти и нерезиденти. Тогава Управителният съвет на БНБ повиши МЗР на 12% – рекордно висок процент за годините на прехода! Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.

Функционирането на паричния съвет не допуска намеса на БНБ за регулиране на паричното обращение, но тя съзнателно беше направена в ущърб на идейните принципи на паричния съвет. Логично беше да се очаква, че включването на страната в еврозоната от началото на настоящата година ще доведе до сериозно преструктуриране на финансовите ресурси, придружено от евентуално съществено въздействие върху паричния оборот, респ. върху инфлационните процеси в страната.

Управителят на БНБ не вижда преекспониране на дейността на БНБ преди и след приемането на страната ни в еврозоната. Единственото адресиране до дейността на БНБ е в декларацията, че „макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност“, каквото и да означава това.

Мярката на БНБ за намаляване на инфлацията сработи. През 2024 г. прирастът на цените (ХИПЦ) се установи на 2,6% и позволи на страната ни да се включи в еврозоната от 2026 г. През предходната година същият ХИПЦ бе 8,6%, а през 2022 г. – 13%! Намаляването на инфлацията бе за сметка на задържане на темповете на прираст на „Бруто образуване на основен капитал“ (1,5% през 2024 г.), т.е. за сметка на възможностите за икономически растеж. Въпреки мярката на БНБ, в очакване на включването ни в еврозоната, през 2025 г. се отбеляза рекорден за последните 17 години прираст на инвестициите (11,4%), който се свърза и с чувствителния прираст на цените!

Резкият прираст на паричния оборот след включването ни в еврозоната пришпори инфлацията у нас и към месец април (6,2%) е най-високата в еврозоната, но втората страна непосредствено след нас в тази неприятна класация е страната, която се включи в еврозоната две години преди нас – Хърватия (с инфлация от 5,4%). Страните-членки на еврозоната от Централна и Източна Европа (Естония, Латвия, Литва и Словакия) също са с изпреварваща инфлация – средно 3,8%. Оформя се закономерност, която остава настрани от анализаторите в БНБ.

Управителят на БНБ отминава възлов факт, който стои и трябва да стои винаги в центъра на полезрението на Централните банки – динамиката на паричното обращение. В съответствие с изданието на БНБ „Статистически баланс на БНБ (динамично представяне)“ парите в обращение към първото тримесечие на текущата година нарастват на годишна основа с повече от една четвърт, докато БВП за същия период расте с по-малко от 3%, което обяснява и високите темпове на инфлация.

Загадка за макроикономическото управление на страната остава краткосрочното и средносрочно развитие на ценовите съотношения.

Трето, преждевременно включване на страната ни в еврозоната

Т.нар. макроикономически елит на страната оценяваше включването на страната ни към еврозоната като своеобразна магия, която едва ли не автоматично ще ни приравни с развитите страни в ЕС. Той остана глух и сляп за немалкото доказателства за реалната неподготвеност на страната ни за този дългосрочен акт въпреки моментното изпълнение на монетарните критерии.

Истинските последствия и резултати в достатъчно голям размер ще се почувстват минимум до края на текущата година, но и в средата на текущата година официалните очаквания подсказват за проблемни развития. Обичайно изкушение е обясненията да се свързват с развитието на процесите в международен план, като съзнателно се игнорират сравнителните междустранови съпоставки и сравнения.

На преден план се открояват ценовите дисбаланси, които неминуемо ще продължават да дестабилизират вътрешната финансово-икономическа среда. Оборотът на паричния пазар продължава да нараства неконтролируемо, забелязва се активизиране на инвестиционния процес, който също неизбежно ще ускорява инфлационния. Предстои да се оцени поведението на презграничните капиталови потоци и доколко макроикономическото управление ще съумее да ги канализира.

При създалата се ситуация правителството няма инструменти и възможности за ефективно регулиране на ценовата динамика. Единственият шанс е ефикасното функциониране на КЗК, чиито функции (за съжаление) негласно се приемат да са едва ли не само в областта на пазара на храни. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) също може да съдейства за правомерно функциониране на пазара за храни. Всички други пазари на стоки и услуги остават практически единствено под въздействието на пазарната конкуренция, както и на силата на ценовата конвергенция в рамките на еврозоната.

Управленски акт: Игра с разходната част на държавния бюджет

Напоследък, във връзка с формирането на редовен държавен бюджет за 2026 г. и 2027 г., се разпространяват активни внушения за чувствително намаляване на разходната част на правителствените разходи. Подобен вид призиви са следствие от първосигнална реакция без аналитична оценка и проекция – нещо, което е редно да се прави задължително при формирането на държавна политика.

В разходната част на държавния бюджет има четири позиции, които консумират основната част от държавните разходи. Това са: (1) Разходи за възнаграждения; (2) Текуща издръжка; (3) Социални разходи и субсидии; (4) Капиталови разходи. През 2025 г. тези позиции формират повече от 98% от разходната част на Консолидирания държавен бюджет.

Всяка една от посочените по-горе четири позиции изпълнява важни народностопански функции и оперирането с тях изисква повишено внимание. Без влизане в подробности следва да се изтъкне, че чувствителното потискане на една от първите три разходни позиции може да доведе до неконтролируемо вътрешно социално-икономическо напрежение с трудно предвидими последствия минимум в краткосрочен план. Четвъртият разходен елемент кореспондира с величината на инвестиционната активност в страната, която е от възлово значение за поддържането на приемлива форма на социално-икономически баланс.

Посочените съображения насочват вниманието към повишаване на постъпленията в приходната част на държавния бюджет. Правителството следва да спре да се поддава на подвеждащи внушения, да се ангажира със свои собствени аналитични оценки и да не се панира при приемане на възлови народностопански решения

Заключение

Новото правителство се намира пред решителен избор в своето управление. Недопустимо е робуването на стереотипи, които в определен момент на социално-икономическото развитие на страната може и да са помогнали, но не са вечни. Има вечни позитивни принципи на макроикономическо управление, но няма вечно сполучливи макроикономически решения.

Текущото правителство е на път да реализира пореден четвърти провал в макроикономическата политика за последните 5-6 години (намаляване на разходната част на държавния бюджет), който ще рефлектира разтърсващо за страната. При очертаващите се изпреварващи темпове на ценово изтощаване задържането на разходните елементи в държавния бюджет ще доведе неизбежно до нарастващо социално напрежение с трудно предвидими последствия.

Очертаващото се правилно макроикономическо решение е преструктуриране на данъчната система, паралелно с чувствителното подобряване на данъчната събираемост и редукцията на рекордното за ЕС равнище на корупция в страната. Практиката показва, че постигането на успех в последните два елемента (данъчна събираемост и корупция) предполага по-продължителен времеви период, така че преструктурирането на данъчното натоварване се оформя като единственото приемливо работещо решение.

Материалът Текущи финансово-икономически провали е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новото всевластно правителство на коалиция „Прогресивна България“ прокламира в своята предизборна програма борба срещу олигархичния модел на управление на държавата, както и намаляване на социалното неравенство. В изрични текстове на програмата е посочено, че „огромният мащаб на присвояваните ресурси превърна българската олигархия в самоподдържаща се система …“ и че „…мнозинството българи … очакват по-справедливо разпределение на благата и възможностите“.

На дневен ред е приемането на държавен бюджет за текущата година и проектирането му за следващата година. Достъпната информация демонстрира неустойчивост на конкретните виждания на правителството за формиране на бюджетните структури в контекста на прокламираните приоритети.

Като цяло дискусията за бюджета се оказва благодатна и желана за голямото множество от политици и анализатори. В хармония с наложилите се тенденции и сега се открояват и избуяват оценки и желания за преразпределение на разполагаемите финансови ресурси с оглед на удовлетворяване на по-скоро групови интереси, отколкото изпълнението на конкретни държавни функции. Прокарването на определени държавни политики, както и поемането на ясно формулирани и безусловно контролируеми и измерими държавни задължения, остава на заден план.

Почти като задължителна формула се лансира отказът от всякаква преоценка на данъчното натоварване и на данъчната система без привеждането на каквато и да е форма на аналитична обосновка и оценяване. Действащата данъчна система се приема като безусловна и безалтернативна. Няма и следа от изследване на динамиката на социално неравенство и въздействието на държавния бюджет върху неговото подтискане. Практиката показва, че т.нар. плосък данък далеч не изпълнява предварително заложените очаквания. Съществуват сериозни основания за констатацията, че принципното поддържане на текущата данъчна система облагодетелства само и единствено олигополните структури. Правителството обаче не проявява желание и готовност да навлезе по същество в проблематиката. Много по-удобно е да се следва течението, толкова повече, ако и тогава когато компетентността не достига.

В търсене на допустими и решителни мерки за преодоляване на текущите проблемни ситуации правителството се мята от една към друга крайност. Министърът на финансите г-н Г.Донев предвижда непопулярни мерки като „… замразяване на доходите, премахване на механизми, които привързват работните заплати към средната брутна работна заплата за страната или към минималната работна заплата“. При тези варианти видимо не се отчита изпреварващият прираст на цените у нас спрямо еврозоната, който ще обезценява болезнено минали и настоящи доходи и ще подклажда трудно преодолимо социално напрежение.

В настоящата бележка се прави опит за оценка на наложилите се у нас структурни особености на данъчната система, които продължават да се поддържат без задължителната аналитична подкрепа. Използваната по-долу специализирана данъчна информация е от страницата на Европейската комисия, в която се проследяват и анализират данъчните постъпления в страните от ЕС. България се третира на фона на страните от Централна и Източна европа (ЦИЕ), които преди 90-те години на миналия век бяха членове на СИВ, а по-късно се включиха в ЕС-27. Това са 9 страни, с които България би следвало да е сравнима и съпоставима: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.

2. Специфика на данъчните постъпления

На Фигура 1 е представена структурата на данъчните постъпления по три основни пера: (1) преки данъци; (2) косвени данъци; (3) други данъци (вкл. социално и здравно-осигурителни вноски) за 2024 г. Тя е показателна за прилаганата данъчна политика в страните от ЦИЕ през последните десетина години, които са членове на ЕС-27. В сравнителен план е представена и съответната данъчна структура за ЕС като цяло.

Вече почти традиционно България поддържа високо равнище на косвените данъци. Унгария, по време на управлението на В.Орбан, също се насочва към осигуряването на доминиращи приходи от косвени данъци.

Разликата с другите страни от ЦИЕ, както и от ЕС-27 като цяло, е чувствителна. Съотношението между преки, косвени и други данъци в ЕС-27 е примерно 1:1:1, за страните от ЦИЕ като цяло е около 1:2:2, докато у нас то се поддържа близо до съотношение 2:5:3! Правителството не забелязва тези трайно установени различия, не ги дискутира, не ги анализира, а ги приема като безалтернативна даденост.

Косвените данъци са по-лесно акумулируеми, но те се разпределят равномерно върху цялото население и облекчават de facto високодоходната част от населението. Съпоставката с оценяваното социално неравенство (измерено чрез коефициента на Gini) показва наличието на паралелни съотношения – високият дял на косвените данъци съответства на по-висока степен на социално неравенство (с коефициент на корелация от близо 60%)! Високото равнище на косвените данъци съдейства за поддържането на високо равнище и на социалното неравенство.

Цялостното данъчно натоварване у нас изостава систематично от това в ЕС-27, както и от страните от ЦИЕ (Фигура 2). Единствено Румъния е под нас в тази класация, но тя не съумя да издържи на натиска и фиксира високи равнища на бюджетни дефицити и държавни дългове. От другите страни от ЦИЕ показателно е поведението на Унгария, която в рамките на десетина години (при управлението на В.Орбан) намали данъчното натоварване спрямо БВП с 4-5 процентни пункта, но и при нея негативната обществена оценка не закъсня и беше безкомпромисна.

Ефективното данъчно натоварване предполага поддържането на приемливо равнище на обществените услуги и на обществен ред в страната. Заинтересован е народът, но в икономически контекст най-заинтересовани са икономическите и инвестиционните агенти. Развиването на успешен и проспериращ бизнес изисква и предполага устойчиво и поддържано високо качество на публичните услуги. Високодоходната част от населението е de facto най-заинтересовано от безупречно организирана държава, което предполага оперирането с достатъчен обем обществени (публични) ресурси – нещо, което формално звучи като парадокс.

3. Заключение

Правителството е длъжно да оценява комплексно и най-малко в средносрочна перспектива въздействията и последствията от приемани и неприемани от него обществено-икономически решения. Робуването на щампи и клишета при отсъствие на задълбочена аналитична оценка граничи с безотговорност.

Преждевременното включване на страната ни в еврозоната изисква и предполага много по-задълбочена и премерена политика за избягване на разрушителни социални напрежения. В противен случай „неочакваните“ негативни последствия неизбежно ще се изявят и ще поставят страната ни пред трудно регулируеми социално-икономически ситуации.

Материалът Бюджетно-данъчни сечения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Със теб ще е, навеки със народа
Спокоен ще дочака всеки жребий
П(е)Б(е)-то всеки жребий заслужава,
Но не цените, ах, но не цените!

Преиначеният изказ на популярния рефрен от стихотворението „Незабрава“ на Калин Донков, претворено в знаменита песен от близкото минало с музика от Тончо Русев и изпълнявана от Катя Филипова, пасва на стартовия синдром на новото ни правителство. Той се свързва с усилия и действия, които правителството определя като „овладяване на цените“.

2. Управленска активност

В официални правителствени документи, както и в публични изяви на представители на правителството, се използват множество понятия, думи и изрази, чието съдържание е недефинирано, неясно, мъгляво и размито. Изобилстват употребите на: (1) спекула; (2) разумна печалба; (3) прекомерно високи цени; (4) необосновано повишение на цените; (5) справедлива цена и др.под. Няма дори формални опити за приемливо изясняване на тези използвани понятия. Предвиждат се наказания за нарушение на висящи изисквания във вид на немалки глоби, които най-вероятно не биха могли да издържат при съдебно оспорване.

Почти като правило третирането на ценовите прирасти се върти единствено около хранителните продукти. Поради редица причини, чието анализиране не е обект на настоящата бележка, цените на хранителните продукти са особено чувствителни към възникването и развитието на кризисни обстоятелства и реагират непосредствено на тревожни социално-икономически тенденции. В случая обаче процесите надхвърлят посочената наредба. Към месец април т.г. едногодишното изменение на цените на хранителните стоки е най-ниско в сравнение с другите три потребителски групи (Фигура 1). Въпреки това обаче стоките и услугите, които са включени в останалите три потребителски групи, не е видно да са обект на специализирано правителствено третиране.

Правителствените чиновници би следвало да са наясно, че в условията на съвременната демократично и пазарно организирана държава правителствата не са всесилни. Може би е редно преди поемане на правата и задълженията на висш управленски орган в страната правителството да се постарае да си изясни какво може и (особено) какво не може да направи, независимо от силно изявените желания.

Възможностите на правителството за това, което то нарича „овладяване на цените“ при съществуващата ситуация са силно ограничени. Най-ефективната мярка е принудата КЗК да си върши добре работата и да не допуска монополни и олигополни въздействия. Независимо от купчината приказки за всякакъв вид мерки, ограничения и санкции, правителството няма да съумее да контролира и да подтисне ръста на цените. Цялата шумотевица, свързана с „овладяването на цените“, придобива много повече характер на демонстративно, но привидно противодействие, отколкото на постигането на реален ефект. Движещият подтик е: Не стой със скръстени ръце, направи нещо!

Финансово-икономическата теория и практика открай време е установила и доказала, че регулацията на цените и равнището на инфлация са отговорност, те са в правомощията и компетенцията на централните банки. Контролът върху паричното обращение е инструментът, който въздейства върху ценовите равнища.

3. БНБ и цените

До края на 2025 г. БНБ изпълняваше пълноценна функция на Централна банка на Република България. Макар и в паричен съвет, БНБ притежаваше инструменти за регулиране на паричното обращение, най-мощният от които беше определянето на задължителните минимални резерви (ЗМР), които търговските банки (ТБ) поддържат в БНБ.

В средата на 2023 г. БНБ повиши нормата на ЗМР по привлечените от ТБ средства на резиденти и нерезиденти от 5% на 12%. Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.

В най-новата си история БНБ никога не е поддържала такава ниска норма на ЗМР от 1%. Логично беше да се очаква, че включването на страната в еврозоната от началото на настоящата година ще се свърже със сериозно преструктуриране на финансовите ресурси, придружено от евентуално съществено въздействие върху паричния оборот, респ. върху инфлационните процеси в страната.

В едно от редките си публични изяви управителят на БНБ г-н Димитър Радев коментира инфлационния процес у нас в началото на текущата година[1]. Той определи три основни фактора за наблюдаваното високо равнище на инфлацията: (1) Структура на икономиката; (2) Конкурентна среда; (3) Фискална политика и вътрешно търсене.

Специфицираните три фактори не са се появили и активирали през първото тримесечие на настоящата година, а са действали в продължение на години. Преди включването на страната ни в еврозоната БНБ не е показвала демонстрираното си сега сдържано отношение към възможностите на макроикономическото управление и не се е опитвала да алармира обществеността за евентуалните рискове и опасности. Тогава БНБ беше съществена част от еуфоричното сценично изпълнение.

Управителят на БНБ не вижда преекспониране на дейността на БНБ преди и след приемането на страната ни в еврозоната. Единственото адресиране до дейността на БНБ е в декларацията, че „макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност“, каквото и да означава това.

Междувременно Управителят на БНБ не забелязва смущаващи подробности в инфлационата реалност в ЕС към началото на настоящата година. Инфлацията у нас към месец април (6,2%) е най-високата в еврозоната, но втората страна непосредствено след нас в тази неприятна класация е страната, която се включи в еврозоната две години преди нас – Хърватия (с инфлация от 5,4%). Страните-членки на еврозоната от Централна и Източна Европа (Естония, Латвия, Литва и Словакия) са също с изпреварваща инфлация – средно 3,8%. Оформя се закономерност, която остава настрани от погледа на Управителя на БНБ.

Управителят на БНБ отминава възлов факт, който стои и трябва да стои винаги в центъра на полезрението на Централните банки – динамиката на паричното обращение. В Таблица 1 са представени агрегирани данни за показателя „Пари в обращение“, които говорят сами за себе си.

През първото тримесечие на настоящата години се фиксира чувствителен прираст на „Пари в обращение“ – примерно с една четвърт спрямо предходната година. Той е следствие от: (1) намаление на ЗМР; (2) нарастване на инвестиционната активност; (3) приток на чуждестранен капитал.

Прирастът на паричното обращение би следвало да се предвиди своевременно от БНБ, както и да се трасират евентуалните последствия, респ. да се алармира обществеността.

Годишният темп на прираст на БВП за първото тримесечие се оценява на 2,9%, т.е. предлагането на стоки и услуги нараства с близо 3% докато паричното предлагане расте с една четвърт! Високата инфлация е неизбежна!

БНБ е редно да поеме своята отговорност за подвеждането на обществеността и непредоставяне на достоверна информация за очакваната динамика на паричното обращение и евентуалните негативни последствия.

4. Заключение

Елементарна учебникарска констатация е, че инфлацията е преди всичко и най-вече монетарен проблем. И тя трябва да бъде третирана и оценявана в монетарен контекст.

Членството на страната ни в еврозоната при недостатъчна подготовка за посрещане на новите реалности е неотменим факт. Неминуемо, инфлацията у нас ще продължи да бъде изпреварваща спрямо тази в еврозоната за немалък период от време.

Правителството е редно да си дава сметка за реалностите и да не се ангажира с неизпълними от него функции. Това, което е наложително на правителствено равнище, е да се задвижат приемливи и допустими механизми за подтискане на социалните напрежения и недоволство, най-вече чрез компенсиране на ценовата динамика.

Лошо следствие е, че чрез високата инфлация у нас се обезценяват честно изработени доходи в предходни години, което представлява скрита форма на финансиране от страна на България (най-бедната държава в ЕС) на останалите държави-членки на еврозоната.

[1] Изказване на г-н Димитър Радев, управител на Българската народна банка, по време на откриването на конференцията Money Growth: Bulgaria in the Eurozone, организирана от Капитал, София, 13 май 2026 г.

Материалът Цените, ах, цените! е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Икономиката осигурява препитание, стоки и услуги на населението. Разпределението на произведените блага обаче не е равномерно. Хората биологически не са равностойни и нерядко стартовите различия са съществени. Качествата и природните дадености на хората по рождение твърде често са чувствително различни, едни са по-трудолюбиви, други – по-предприемчиви, едни са склонни към поемането на икономически рискове, а други проявяват значителна сдържаност и т.н. Оттук следва и предпоставката за наличието на естествени различия във възможностите на хората да си осигуряват различни степени и мащаби на материално богатство.

Оставени на произвола на съдбата различията могат да достигнат значими измерения. Организираната държава притежава лостове и инструменти за регулиране на материалните различия между хората. Човекът биологически е устроен така, че силовото налагане на еднаквост и материално равенство обезсмисля икономическата му инициатива, налага стил на рутинни действия без вътрешен интерес към водещо и челно материално благополучие. Обратно, прекомерно големите имуществени различия създават социално напрежение и социални вълнения, чието овладяване при достигането им до неприемливо високи стойности представлява значим и съществен обществен проблем.

Социално-икономическата наука е изработила измерител за социалното разслоение на обществото вследствие на съществуващи имуществени различия. Широко популярен в теорията и практиката е т.нар. коефициент на Gini. Той се движи в рамките на 0-100%, като ниските стойности съответстват на слабо социално разслоение, а високите стойности – на по-значимо социално разслоение.

Оценката на степента на социално разслоение на обществото не е просто информативено. Практиката доказва и теорията обобщава, че ниската степен на социално неравенство (доминираща имуществена уравниловка) подтиска трудовата и творческата активност на населението, докато високата степен на социално неравенство създава обществена несигурност. Както винаги и тук оптимумът е някъде по средата.

Аналогичен вид зависимост е описана от американския икономист A.Lafer (т.нар. крива на Lafer), бивш съветник на икономическия екип на президента на САЩ Р.Рейгън, както и по-късно, по време на първия мандат на президента на САЩ Д.Тръмп. Известната крива на Lafer третира данъчните постъпления в държавния бюджет като функция от системата на данъчно облагане.

2. Принципно въздействие

На Фигура 1 е представено принципното въздействие на степента на социално неравенство върху темповете на прираст на икономическия растеж. Аналогията с кривата на Lafer е видна, но съществуват и различия.

Лявата страна на кривата от Фигура 1 пресича ординатната ос не в нула, а в позитивна величина. Пълното материално равенство между хората не анулира приноса им към икономическата динамика. Известни са специфичните селскостопански комуни в Израел (т.нар. кибуци), сред членовете на които цари пълно материално равенство, при поддържане на определена икономическа динамика.

С нарастване на социалното неравенство приносът на обществото към социално-икономическия прогрес се увеличава. Максимумът се достига в точката на оптимума (т. В). С придвижването на социалното неравенство вдясно от оптимума, се генерират вътрешноикономически социални напрежения, които се съпровождат с изявяващо се социално недоволство и вълнения. Те подтискат приноса на социалното неравенство за повишаване на икономическия растеж.

Специфична е т. С, в която кривата пресича абсцисната ос. От там нататък нарастването на социалното неравенство води до реално редуциране на възможностите за икономически растеж.

Не съществуват теоретични възможности за точна оценка на конкретното разположение на т. А, т. В и т. С. Единствената възможност е чрез последователни наблюдения, съпоставки и анализи, както и най-вече чрез емпирични оценки.

Има основания да се очаква, че точката на оптимума (т. В) е с коефициент на Gini от около 27-29%, а критичната точка С – с коефициент на Gini от около 45%.

3. Емпирика

ЕС като цяло е световния регион, който поддържа степен на социално неравенство, който е близък и гравитира до точката на оптимума (Фигура 1).

България е страната в ЕС, която е с най-висока степен на социално неравенство – за последните десетина години коефициентът на Gini у нас се колебае около 40% с намаление от около 1-2 процентни пункта в последните години.

Словакия е с най-ниска степен на социално неравенство в ЕС (23% през 2025 г.). Ниско социално неравенство (под 25%) се поддържа също в Чехия, Полша, Словения, Белгия, както и в Норвегия.

На Балканския полуостров Турция поддържа най-високо социално неравенство с коефициент на Gini, близък до т. С на Фигура 1.

В страните от Латинска Америка коефициентът на Gini систематично превишава 45%.

4. Варианти на политики

Регулацията на степента на социално неравенство е изцяло в компетенциите и правомощията на макроикономическото управление на страната. Правителството разполага с множество инструменти, чрез които може да въздейства върху преразпределителни процеси, които стоят в основата на формирането на подоходните социални прослойки.

• Система на данъчно облагане

Данъчната система е чувствителен инструмент за регулиране на съществените подоходни различия.

Формирането на обществени сегменти с открояващо се висок подоходен статус, вследствие на проявявана трудова и творческа предприемчивост, е нормално явление. Проблемът е как макроикономическото управление на страната ще третира създаваните подоходни диспропорции. Добре е, когато натрупваните материални ресурси във водещите икономически личности и организации се връщат обратно в икономиката във вид на инвестиции и подхранват икономическата динамика. В специализираната финансово-икономическа литература този вид инвестиционна възвръщаемост се нарича „ефект на просмукването“ (trickle-down theory) и съответства на стандартните очаквания при допускането на чувствителни материални диспропорции. Подобни очаквания далеч не винаги се материализират практически.

Българският случай от последните една-две декади показва, че чувствителна част от натрупваните финансови резерви не се инвестират обратно в страната, а я напускат и финансират развити икономики (капиталов парадокс на България).

• Действащи олигархични и монополистични структури

Допускането на значимо по своите измерения социално неравенство е свързано с действието на определени интереси. Те се материализират в сферата на макроикономическото управление. Специфичният вид обвързаност между макроикономическо управление, от една страна, и крупни финансово-икономически конгломерати, от друга, възниква по различен начин, но винаги обслужва личностно-групови интереси – материални, но нерядко и от по-различен характер. Напълно логично е например, народните представители, които в своята цялост оперират с достатъчно големи доходи, да се въздържат от прогресивно подоходно облагане.

• Корупционни зависимости

Широкото разпространение на корупционни схеми съдейства за поддържането на значимо социално неравенство. През последните една-две декади например България поддържа устойчиво едно от най-високите в ЕС корупционни равнища. Корупцията деградира обществените структури, както и създава предпоставки за задълбочаване на социалните неравенства. Съществуването на корупцията е следствие от неефективно макроикономическо управление и от некачествено функциониращи държавни институции.

5. Заключение

Макроикономическото управление на страната следва да е наясно, че свеждането на социалното неравенство до приемливи стойности не е самоцелно упражнение. То притежава своеобразен съпътстващ (бонус) ефект, който се изразява в паралелен прираст на икономическата динамика вследствие на осезаемия ефект от полагани усилия в трудовия процес.

Степента на социално неравенство корелира пряко с величината на корупцията и с мащабите на монополно-олигополната дейност в страната. Това е едно от обясненията за наблюдаваното у нас екстремно за ЕС социално неравенство. Величината на социалното неравенство е и критерий за качеството и ефективното функциониране на държавните институции, т.е. в крайна сметка то е индикатор за състоянието на същностни показатели на конкретното управление на страната.

Материалът Социално неравенство vs икономически растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на февруари т.г. САЩ и Израел започнаха координирани, мащабни ракетни атаки срещу Иран, като заявиха, че целта е да унищожат военния потенциал на Иран и да предотвратят разработването на ядрено оръжие. Една от ответните реакции на Техеран бе блокирането на Ормузкия проток и затрудняване на снабдяването с течни горива в световен план. Последва реакция на финансовите пазари, чувствително нарастване на цените на течни горива, както и тласък на общия прираст на цените.

НСИ поддържа четиристепенна номенклатура на отраслови агрегати, по които следи ценовата динамика. Извън и над тях е формирана и агрегирана четириотраслова номенклатура – хранителни стоки, нехранителни стоки, услуги и обществено хранене.

Първата степен е от 13 отраслови агрегата, втората – от 50, третата – от 142, четвъртата – от 290. Не всички позиции от възприетите номенклатури се запълват с информация, но проследяването на наличните информационни позиции дава представа за пазарните предпочитания и наредбата на ценовите изменения.

В настоящия материал са подредени подотраслите, при които цените през първото тримесечие на настоящата година, т.е. към месец март 2026 г., са екстремални спрямо средните цени за предходната 2025 г. На тази основа е направен опит за оценка на протичащите процеси като следствие от събитията след 28-ми февруари т.г., свързани с промяна на ценовите съотношения и предпочитанията на населението.

2. Екстремални ценови промени

Като цяло събитията в Персийския залив от пролетта на 2026 г. водят до чувствителни структурни изменения в националната ценова база. Наблюдават се значими повишения на цени, но и немалки ценови редукции.

В Таблица 1 са представени първите десет подотрасъла от четиристепенната номенклатурна класификация на НСИ, при които прирастът на цените към м.март т.г. е най-висок спрямо 2025 г., а в Таблица 2 – десетте подотрасъла с най-голяма ценова редукция, също спрямо 2025 г.

В Таблица 1 се открояват особености, които привличат вниманието.

Дизеловото гориво, което може да се определи като основен двигател на ценовите прирасти в оценявания период и чиито котировки се проследяваха публично и ежедневно през месец март на текущата година, заема едва десета позиция сред подотраслите с най-висок ценови прираст. Няма друг транспортен подотрасъл от 22-та наблюдавани от НСИ транспортни подотрасъла, който да фигурира в първата десятка на подотраслите с най-висок ценови прираст. Сред подотраслите, при които се отчита чувствително ценово намаление (Таблица 2) фигурира транспортният подотрасъл „Пътнически въздушен транспорт, международни полети“, при който цените са намалели с 22%! Тези факти подсказват, че динамиката на ценовите промени у нас се поддържа от други фактори, несвързани пряко и директно със събитията в Персийския залив, както и от динамиката на цените на течните горива.

Очаквано, в Таблица 1 фигурират три подотрасъла на отрасъл „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (с кодове 01.1.6.4, 01.1.7.2 и 01.1.7.3), при които средният ценови прираст спрямо 2025 г. е повече от една четвърт! Традиционно цените на хранителните продукти са най-чувствителни към възникващо кризисно икономическо състояние и реагират пряко на неблагоприятни (рационални!) очаквания. И това е при условие на широко разгърната правителствена кампания за подтискане на т.нар. „неоправдани повишения на цени“, както и на борбата срещу неформулираното понятие „спекула“.

Най-неочаквано в Таблица 1 намират място три подотрасъла на отрасъл „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“. Това са: „Покупка на бижута и часовници“ (с най-висок ценови прираст, от 32,6% в рамките на тримесечие!), „Поправка и наем на бижута и часовници“ (ценови прираст от 26,1%) и „Религиозни услуги“ (ценови прираст от 21,8%)!

Индексът на цените на потребителските стоки за дискутирания период е 3,6%, докато прирастът на цените на бижутерия е 32,6%!

Ако загърбим прираста на цените на религиозните услуги, то чувствителният екстремален и съществен прираст на цените, свързани с покупка, поправка и наем на бижута и часовници, е нелек за обяснение. В действителност става въпрос за отчетливо проявен ценови парадокс в условия на повсеместно очаквана финансово-икономическа криза, толкова повече, че наблюдаваните факти корелират с паралелно нарастване на търсенето на бижута! Естествено е някак цените на бижутата да се свързат с цените на златото, но за наблюдаваното тримесечие цените на златото се повишават само с около една десета.

Очертаният парадокс показва, че в страната ни текат процеси, които остават необяснени и неосмислени. Видимо има съществена прослойка от населението, което притежава натрупани финансови ресурси (най-вероятно поддържани в кеш вид), безпокои се за тяхното съхраняване, избягва осветляване чрез формално и явно производствено инвестиране и ги използва за своеобразно негласно инвестиране тогава, когато очакванията за бъдещето не са благоприятни. Подобен извод се подкрепя и от продължителното поддържане на високо социално разслоение в страната (най-високото в ЕС, измерено чрез коефициента Gini), което може да се свърже с дългосрочна срецифика на макроикономическото управление.

3. Заключение

Ценовият парадокс е ясно откроен: Дефицитът на течни горива у нас се отразява най-силно върху рязкото повишаване на търсене на бижута!

По всички критерии не е обичайно прирастът на цените на течните горива да пришпори рязко нарастване на цените на бижутата. Макроикономическото управление е редно да забелязва подобни аномалии, да ги осмисля и да подбира подходящи управленски решения за нормализиране на конкретните процеси. Необходимо е изясняване на причините за проявите на неочаквани и на непривично протичащи процеси и търсене на начини за налагането на нормалността.

Обяснението видимо следва да се търси в неправомерно натрупани финансови ресурси в дадена прослойка от населението, което се стреми да им намери сигурен пристан в относително несигурни времена. Показателно е, че парите в обращение към края на първото тримесечие на настоящата година се оценяват на близо 19 млрд.EUR и са се увеличили с около 30% спрямо средния им обем за 2025 г.!

Страда икономиката на страната, страда българското общество.

Материалът Инфлационен парадокс е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Настоящата ПП26 е по-особена преди всичко с развиващата се напрегната международна обстановка, както и поради първата година от членството на страната ни в еврозоната. Тя обаче е съставена рутинно, в съответствие с изработени вече от МФ прототипи, поради което се открояват немалко смущаващи елементи:

1. Множество международни и национални научни и специализирани организации публикуват периодично различни прогнози за развитието на икономиките в световен план, както и по отделни страни и региони. В ПП26 се привеждат близо двадесет подобни прогнозни разчети (т.9), в които се оценяват перспективните икономически възможности на България. Всички съставители на тези прогнози са своеобразни странични наблюдатели (т.е. външни за конкретното макроикономическо управление) на икономическото развитие на България.
Специфика на ПП26 обаче е това, че съставителят й (МФ, респективно правителството на България) стои на волана на икономическия автомобил на България. Правителството оценява международните политико-икономически въздействия, влиянието върху икономиката на страната, предвижда по какъв начин те ще се отразят върху основни национални макроикономически параметри и очертава вероятни позитивни и негативни ефекти. Задължителна следваща стъпка е проектирането на конкретни ендогенни макроикономически мерки, чрез които правителството да подтисне негативните въздействия и да подсили позитивните ефекти, особено и най-вече в краткосрочна и средносрочна перспектива.
Такъв елемент обаче в ПП26 няма. В представената прогноза не съществува раздел, който да третира макроикономическите мерки, които правителството се ангажира да прокара, за да тушира негативните и да стимулира позитивните въздействия.
МФ, респективно правителството, се нарежда до цялата плеяда от организации, които наблюдават отстрани случващото се и се занимават с гадателство. Остава се с впечатлението, че конкретното макроикономическо управление не е в състояние да въздейства върху протичането на ендогенните социално-икономическите процеси, а само и единствено да отчита евентуалните предопределени изменения и да се съобразява с тях.

2. Оценката на инфлацията би следвало да бъде основен елемент в ПП26. От началото на 2026 г. България е член на еврозоната, а паричните процеси в еврозоната се контролират и регулират от Европейската централна банка (ЕЦБ). Никъде в ПП26 обаче не фигурира (явно или неявно) присъствието на ЕЦБ и не се дискутират вероятните очаквания за средногодишната инфлация в еврозоната. Инфлацията в еврозоната изобщо не се третира, въпреки членството на страната ни в еврозоната.
В ПП26 се предвижда (т.4) средногодишната инфлация у нас през 2026 г. „…да се повиши до 4.3% според ХИПЦ, а нарастването на потребителските цени в края на годината да възлезе на 5.2%“. Няма дори формална съпоставка с инфлацията в еврозоната. В специализиран доклад на Управителя на ЕЦБ Кристин Лагард от 19-ти март т.г. (месец след началото на конфликта в Близкия изток!) се посочва, че ЕЦБ се стреми инфлацията в еврозоната през 2026 г. да не е по-висока от 2,6%. Остава загадка на какво се дължи очакваната примерно двойно по-високата инфлация у нас през 2026 г. в сравнение с тази в еврозоната и дали, доколко и докога изпреварващата у нас инфлация спрямо еврозоната може да се определи като нормално и очаквано събитие?

3. В ПП26 се представя, проследява и проектира агрегатът БВП, без да се оценява структурата на брутната добавена стойност (БДС). Тя е специфична – услугите вече заемат над 70% от БДС, а темповете на прираст на индустрията като цяло в продължение на години са символични стойности. Този факт не се оценява, не се анализират причините, не се проектират промените в структурата на БДС, нито възможните управленски въздействия.

4. Не се дискутира степента на социално разслоение в обществото, което вече традиционно е най-високо в ЕС. Посочва се, че разходите за труд на единица продукция ще продължават да нарастват, но тази констатация остава откъсната от състоянието на бюджетните структури.

5. В ПП26 се предвижда по-нисък темп на прираст на инвестициите през 2026 г. спрямо предходната година.
Българската икономика и по-специално – индустрията, се нуждае от основно технологично обновление и преструктуриране. Средногодишната норма на натрупване у нас през последните пет години е малко над 18% и е една от най-ниските в ЕС. Поддържането на приемливи темпове на икономически растеж и икономическо обновление за страната ни е невъзможно при подобно оскъдно капиталообразуване. Толкова повече, че след включването ни в еврозоната търговските банки (ТБ) в страната разполагат с повече финансови ресурси, най-вече поради рязкото намаление на изискуемите резерви, които те са задължени да поддържат в БНБ. Активите на ТБ у нас в началото на текущата година са примерно 16-18% по-високи в сравнение с предходната година, докато същият прираст преди година е бил малко повече от десетина процента! Прирастът на банков финансов ресурс би следвало да се материализира в някаква форма на капиталово натрупване, т.е. редно е да се очаква по-активна инвестиционна дейност, съпътствана (както практиката показва и теорията обобщава) с по-сериозен ценови натиск. Тази особеност остава неосмислена от авторите на ПП26.

6. Вече почти традиционно, оценката на презграничното движение на капитали е формална и привидна. България изнася активно капитали в чужбина – през последните пет години нетният износ на български капитали в чужбина се оценява на повече от 39 млрд.EUR при сумарни инвестиции от 86 млрд.EUR! Оценката на този факт остава недостъпна за ПП26, както анализа за причините и последствията.

Заключение

Приготвянето на пролетна и есенна макроикономическа прогноза от МФ в съответствие с изискванията на Закона се извършва формално, като отмятане на досадна необходимост.

Всяко едно правителство (независимо как е етикирано) е длъжно да вижда и да оценява реалните икономически проблеми на страната, за да бъде в състояние да формулира и да провежда адекватни мерки и реформи за тяхното своевременно решаване.

България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС и измъкването от това незавидно състояние изисква наличието на аналитична визия, смело провеждане на основополагащи реформи и предприемането на решителни действия за приобщаване на страната ни към развития финансово-икономически свят.

[1] Законът за публичните финанси изисква пролетната макроикономическа прогноза на МФ да бъде публикувана до 25-ти март, но текущата пролетна прогноза бе публикувана на 6-ти април, т.е. с почти две седмици закъснение. Подобно неспазване на законови изисквания е обичайна практика за МФ и се счита едва ли не за нормално.

Материалът Аморфна правителствена проекция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В световната практика са известни и приети периодичните оценки на специализираната международна организация Transperancy International за равнището на корупция в отделни страни по целия свят. Оценката е означавана като Corrution Perceptions Index (CPI, наричана по-долу „Корупционен индекс“) и е в границите 0 ÷ 100. Долната граница (0) съответства на изцяло корумпирано управление, а горната граница (100)  – на напълно некорумпирано управление.

Transperancy International публикува своите оценки за равнището на корупция, възприемано от населението, за 2025 г. Формира се възможност за попълване на времевия ред и извличане на осъвременени динамични оценки.

Вече почти традиционно проследявам оценки за страните, с които България би трябвало да бъде сравнима и съпоставима (например тук и тук). Това са тези страни от Централна и Източна Европа, които преди 90-те години на миналия век бяха членове на СИВ, а по-късно се присъединиха към ЕС. Те са 9 на брой: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.

Използваната по-долу информация е от Transperancy International и от Eurostat.

2. Корупционна динамика

На Фигура 1 е представено изменението на корупционния индекс за оценяваните 9 страни за последните 14 години. Периодът изключва 2007-2008 г. на разтърстваща световна финансова криза, както и следващите няколко години на възстановяване и нормализиране.

През разглеждания период се отчита колеблива динамика на корупционния показател за деветте страни, макар че цялостната вариация през разглежданите години не е особено значима. Влошаване на ситуацията се наблюдава в три страни – в България, в Полша и най-вече (особено чувствително) в Унгария. Видимо управлението на Виктор Орбан през целия период допринася съществено за влошаването на корупционната среда в Унгария. При останалите шест страни се фиксира подобрение, което е най-чувствително за страните, които са се включили междувременно в еврозоната. Не е редно да се мисли, че посоченото подобрение за тези страни е постигнато автоматично.

България продължава вече едва ли не традиционно да заема твърдо опашкарската позиция в корупционната наредба за целия ЕС. Отчита се дори влошаване на корупционната среда у нас през 2025 г. спрямо началната 2012 г. Видимо спецификата на макроикономическото управление през всичките тези години у нас не съдейства за свиване и ограничаване на корупционните практики.

Корупцията има многостранни нежелани ефекти върху социално-икономическия живот. Това, което се откроява най-ярко, е корелацията със степента на икономически просперитет. На Фигура 2 е представена съотносителна картина на усреднената корупционна оценка за периода 2020-2025 г., от една страна, и на усреднената оценка на БВП на човек от населението за същия период, от друга. Въз основа на нея може да се оцени, че ако корупционната среда у нас се подобри с десетина процентни пункта, то може да се очаква, че БВП на човек от населението ще нарастне паралелно с близо една четвърт.

3. Теоретични обобщения

В икономическата теория има специално обособен клон, наречен „Институционална икономика“. Тя анализира въздействието на формалните правила (закони, конституции) и неформалните норми (обичаи, традиции) върху формирането на икономическото поведение, резултатите и вземането на решения. Институционалната икономика излиза отвъд традиционните, саморегулиращи се пазарни модели, набляга на транзакционните разходи, правата на собственост и институционалните промени и твърди, че икономическата дейност е вградена в социалните договорености.

Съществен елемент при оценката на въздействието на институционалните фактори е концепцията за транзакционните разходи. Това са разходи, които се правят при покупка или продажба на активи, участие на пазар, включително заплащане на брокерски комисионни, спредове между покупка и продажба и данъци. Те могат да бъдат също нерегламентирани такси при създавани формални ограничения, намаляват нетната възвръщаемост на инвестициите и общия капитал, както и подтискат икономическата ефективност.

Икономическите агенти се стремят да контролират институциите, тъй като извличат специфични ползи от тях. Безогледното преследване на лични интереси води до създаването на институции, които затрудняват ефективното функциониране на икономическите субекти и населението и обслужват интересите на определени групи.

Институционалното въздействие е детайлно изучено и изучавано, а тяхната важност се потвърждава от присъдени целеви Нобелови награди по икономика. Наличието и величината на транзакционните разходи изкривява оптималното разпределение на изходните налични ресурси.

Съществуването на корупцията е следствие от неефективното функциониращи институции. Те възбуждат транзакциони разходи, които органичават и спъват социално-икономическия просперитет.

4. Заключение

Показателно е, че в рамките на последните десетина и повече години равнището на корупция у нас остава достатъчно устойчиво, макар и с леки вариации. Независимо от лансираните официални позиции на различните политически сили, достигането и завладяването на властови позиции променя намеренията, макар и при съхранена риторика.

Ситуацията следва да е ясна за населението на страната, доколкото то овластява едни или други политически сили. Именно населението в своята цялост следва да изисква, да следи и да настоява за приемливо намаляване на широко разпространените корупционни практики. Редно е управляващите партии или коалиции да се ангажират с конкретно подобрение на корупционния индекс в конкретен времеви период, който да се съпровожда с отчет и обяснение на постигнатите реалности. Подобряването на ситуацията няма и не може да стане автоматично, следва да е налице неотменим императив и твърди механизми на обществен контрол.

Материалът Корупция несъкрушима е публикуван за пръв път на Икономически живот.

НСИ публикува данни за БВП на страната през изминалата 2025 г. Наличната информация дава възможност за оценка на структурната динамика на Брутната добавена стойност (БДС) по подотрасли с оглед на характера на отчетената икономическа динамика за изминалите години.

НСИ предоставя актуализирана информация за структурата на БДС през последните години по цени от 2020 г. Въз основа на тях могат да се пресметнат годишни темпове на прираст по агрегирани подотрасли на БДС по фиксирани цени от 2020 г.

Отрасловата структура е силно агрегирана. Предоставя се информация по 10 подотрасъла, а именно: (1) Селско, горско и рибно стопанство; (2) Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; (3) Строителство; (4) Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство; (5) Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения; (6) Финансови и застрахователни дейности; (7) Операции с недвижими имоти; (8) Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности; (9) Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа; (10) Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби. В допълнение може да се проследят и измененията в Корективи (Данъци минус субсидии върху продуктите).

Това, което прави впечатление на пръв поглед, е голямата вариация на отрасловите годишни темпове на прираст за последното петилетие. Така например отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ бележи прираст от 30,1% през 2021 г., но спад от 15,3% през 2023 г.; Отрасъл „Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ отчита прираст от 14,3% през 2022 г. и спад от 7,2% през 2024 г.; Отрасъл „Строителство“ отчита спад от 10,8% през 2021 г., но прираст от 11% през 2024 г.; Отрасъл „Финансови и застрахователни дейности“  отчита прираст от 24,9 % през 2021 г. и спад от 0,5% през 2023 г. и др.под. Това е причината, поради която в настоящата бележка се оперира със средногодишни темпове на прираст за 2021-2025 г., осреднени по непретеглен средноаритметичен метод.

В разполагаемата 10-отраслова структура могат да се определят подотрасли, които се включват в по-общ отрасъл „Услуги“. Това са тези подотрасли, които не се включват към: (1) Селско, горско и рибно стопанство; (2) Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; (3) Строителство. Така се получава възможност за проследяване на динамиката на основните отраслови агрегати, условно наричани по-долу: (1) Селско стопанство; (2) Индустрия; (3) Строителство; (4) Услуги.

2. Секторна динамика

На Фигура 1 може да се проследи средногодишната агрегирана отраслова динамика, оценена по цени от 2020 г., за последните пет години.

Конфигурацията на Фигура 1 подсказва за наличието на проблем в икономическия растеж у нас.

Средногодишният темп на прираст на БДС за страната за разглеждания период е около 4% (2,1% за последните три години!) и той се формира въз основа на интензивния прираст на услугите. Отраслите, в които се създават стоки за потребление и инвестиции са индустрията, селското стопанство и строителството. Безпокойство поражда символичният средногодишен прираст на БДС в индустрията (0,4%!), който изостава чувствително както от сходния показател в услугите, така и в селското стопанство и в строителството.

В последното петилетие отрасъл „Строителство“ поддържа впечатляващи темпове на прираст не толкова като необходимост за населението, а повече като форма на дългосрочна инвестиция. В този контекст разширяването на строителството може да се приеме като замразяване на финансови ресурси и като инвестиционна алтернатива, отколкото като средство за бъдеща икономическа експанзия. Толкова повече, че според националната статистика близо 40% от жилищата у нас са необитаеми.

Ниският прираст на индустрията следва да се свърже най-вече с ниската степен на инвестиционна активност у нас. Средногодишната норма на натрупване (като отношение между „Бруто образуване на основен капитал“ и БВП) у нас за последното петилетие е 18,1% (Eurostat), докато в сравнимите с нас страни от Централна и Източна Европа, които са членки на ЕС (Естония, Латвия, Литва, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и Чехия) тя е 23,3%! Известно ускоряване на инвестиционната активност у нас се забелязва през последната 2025 г. (норма на натрупване 20,1%), но то задължително се свързва и с по-висок инфлационен натиск.

Секторът „Услуги“ е преди всичко и най-вече обслужващ елемент в цялостното икономическо развитие и като такъв не може да е двигател на икономическия растеж. Толкова повече, че той вече превишава 70% от БДС и по-нататъшният му самоцелен прираст е немислим.

Интерес предизвиква подотрасловата разбивка на „Услуги“ (Фигура 2). Два елемента привличат вниманието. Първо, задържането на динамиката на подотрасъл „Култура, спорт, развлечения и други подобни дейности“, от една страна, и второ, интензивният прираст на „Финансови и застрахователни дейности“.

Икономическото недоразвитие на културата и свързани дейности следва да бъде обект на специален интерес най-вече защото съвременното производство изисква многостранно развитие на личността. Данните могат да се интерпретират включително и като относително слабо търсене на услуги, свързани с културата, което заслужава преосмисляне на това, което може да се нарече културна политика.

На другия край („Финансови и застрахователни дейности“) се свързва с дисхармоничното развитие и бум на банкови и застрахователни услуги, чиято регулация е в компетенциите на БНБ.

3. Заключение

На пръв поглед средногодишните темпове на прираст на БВП и БДС като цяло за последните пет години изглеждат достатъчно прилични и приемливи (в рамките на 4%). Навлизането в структурните елементи на общите агрегати обаче разкрива нелицеприятна картина. Основният двигател за устойчива икономическа динамика – индустрията – бележи символични темпове на растеж (под половин процент). Динамиката в селското стопанство не предизвиква безпокойство, но оттам нататък стартира определено стъписване. Доминира динамиката в услугите, което не би могло да се оцени позитивно в средно- и дълго- срочен план. Желано е хармоничното развитие, но при нас се наблюдава видима циклична отраслова динамика. Поддържането на небалансирана структурна динамика крие рискове, които могат да доведат до кризисни напрежения.

Сполучливо икономическо бъдеще е немислимо без прогресивното технологично развитие на индустрията. То изисква и предполага активна и целенасочена инвестиционна политика, без която технологичното изоставане се задълбочава. Успешното решаване на проблемната ситуация изисква както създаването на стимулиращи условия най-вече в институционален контекст, така и успешното и ефективно съчетаване на частни и публични инвестиционни проекти.

Материалът Структурна специфика на икономическата динамика: рискове и дисбаланси е публикуван за пръв път на Икономически живот.