- Постановка
Икономиката осигурява препитание, стоки и услуги на населението. Разпределението на произведените блага обаче не е равномерно. Хората биологически не са равностойни и нерядко стартовите различия са съществени. Качествата и природните дадености на хората по рождение твърде често са чувствително различни, едни са по-трудолюбиви, други – по-предприемчиви, едни са склонни към поемането на икономически рискове, а други проявяват значителна сдържаност и т.н. Оттук следва и предпоставката за наличието на естествени различия във възможностите на хората да си осигуряват различни степени и мащаби на материално богатство.
Оставени на произвола на съдбата различията могат да достигнат значими измерения. Организираната държава притежава лостове и инструменти за регулиране на материалните различия между хората. Човекът биологически е устроен така, че силовото налагане на еднаквост и материално равенство обезсмисля икономическата му инициатива, налага стил на рутинни действия без вътрешен интерес към водещо и челно материално благополучие. Обратно, прекомерно големите имуществени различия създават социално напрежение и социални вълнения, чието овладяване при достигането им до неприемливо високи стойности представлява значим и съществен обществен проблем.
Социално-икономическата наука е изработила измерител за социалното разслоение на обществото вследствие на съществуващи имуществени различия. Широко популярен в теорията и практиката е т.нар. коефициент на Gini. Той се движи в рамките на 0-100%, като ниските стойности съответстват на слабо социално разслоение, а високите стойности – на по-значимо социално разслоение.
Оценката на степента на социално разслоение на обществото не е просто информативено. Практиката доказва и теорията обобщава, че ниската степен на социално неравенство (доминираща имуществена уравниловка) подтиска трудовата и творческата активност на населението, докато високата степен на социално неравенство създава обществена несигурност. Както винаги и тук оптимумът е някъде по средата.
Аналогичен вид зависимост е описана от американския икономист A.Lafer (т.нар. крива на Lafer), бивш съветник на икономическия екип на президента на САЩ Р.Рейгън, както и по-късно, по време на първия мандат на президента на САЩ Д.Тръмп. Известната крива на Lafer третира данъчните постъпления в държавния бюджет като функция от системата на данъчно облагане.
- Принципно въздействие
На Фигура 1 е представено принципното въздействие на степента на социално неравенство върху темповете на прираст на икономическия растеж. Аналогията с кривата на Lafer е видна, но съществуват и различия.
Лявата страна на кривата от Фигура 1 пресича ординатната ос не в нула, а в позитивна величина. Пълното материално равенство между хората не анулира приноса им към икономическата динамика. Известни са специфичните селскостопански комуни в Израел (т.нар. кибуци), сред членовете на които цари пълно материално равенство, при поддържане на определена икономическа динамика.
С нарастване на социалното неравенство приносът на обществото към социално-икономическия прогрес се увеличава. Максимумът се достига в точката на оптимума (т. В). С придвижването на социалното неравенство вдясно от оптимума, се генерират вътрешноикономически социални напрежения, които се съпровождат с изявяващо се социално недоволство и вълнения. Те подтискат приноса на социалното неравенство за повишаване на икономическия растеж.
Специфична е т. С, в която кривата пресича абсцисната ос. От там нататък нарастването на социалното неравенство води до реално редуциране на възможностите за икономически растеж.
Не съществуват теоретични възможности за точна оценка на конкретното разположение на т. А, т. В и т. С. Единствената възможност е чрез последователни наблюдения, съпоставки и анализи, както и най-вече чрез емпирични оценки.
Има основания да се очаква, че точката на оптимума (т. В) е с коефициент на Gini от около 27-29%, а критичната точка С – с коефициент на Gini от около 45%.
- Емпирика
ЕС като цяло е световния регион, който поддържа степен на социално неравенство, който е близък и гравитира до точката на оптимума (Фигура 1).
България е страната в ЕС, която е с най-висока степен на социално неравенство – за последните десетина години коефициентът на Gini у нас се колебае около 40% с намаление от около 1-2 процентни пункта в последните години.
Словакия е с най-ниска степен на социално неравенство в ЕС (23% през 2025 г.). Ниско социално неравенство (под 25%) се поддържа също в Чехия, Полша, Словения, Белгия, както и в Норвегия.
На Балканския полуостров Турция поддържа най-високо социално неравенство с коефициент на Gini, близък до т. С на Фигура 1.
В страните от Латинска Америка коефициентът на Gini систематично превишава 45%.
- Варианти на политики
Регулацията на степента на социално неравенство е изцяло в компетенциите и правомощията на макроикономическото управление на страната. Правителството разполага с множество инструменти, чрез които може да въздейства върху преразпределителни процеси, които стоят в основата на формирането на подоходните социални прослойки.
- Система на данъчно облагане
Данъчната система е чувствителен инструмент за регулиране на съществените подоходни различия.
Формирането на обществени сегменти с открояващо се висок подоходен статус, вследствие на проявявана трудова и творческа предприемчивост, е нормално явление. Проблемът е как макроикономическото управление на страната ще третира създаваните подоходни диспропорции. Добре е, когато натрупваните материални ресурси във водещите икономически личности и организации се връщат обратно в икономиката във вид на инвестиции и подхранват икономическата динамика. В специализираната финансово-икономическа литература този вид инвестиционна възвръщаемост се нарича „ефект на просмукването“ (trickle-down theory) и съответства на стандартните очаквания при допускането на чувствителни материални диспропорции. Подобни очаквания далеч не винаги се материализират практически.
Българският случай от последните една-две декади показва, че чувствителна част от натрупваните финансови резерви не се инвестират обратно в страната, а я напускат и финансират развити икономики (капиталов парадокс на България).
- Действащи олигархични и монополистични структури
Допускането на значимо по своите измерения социално неравенство е свързано с действието на определени интереси. Те се материализират в сферата на макроикономическото управление. Специфичният вид обвързаност между макроикономическо управление, от една страна, и крупни финансово-икономически конгломерати, от друга, възниква по различен начин, но винаги обслужва личностно-групови интереси – материални, но нерядко и от по-различен характер. Напълно логично е например, народните представители, които в своята цялост оперират с достатъчно големи доходи, да се въздържат от прогресивно подоходно облагане.
- Корупционни зависимости
Широкото разпространение на корупционни схеми съдейства за поддържането на значимо социално неравенство. През последните една-две декади например България поддържа устойчиво едно от най-високите в ЕС корупционни равнища. Корупцията деградира обществените структури, както и създава предпоставки за задълбочаване на социалните неравенства. Съществуването на корупцията е следствие от неефективно макроикономическо управление и от некачествено функциониращи държавни институции.
- Заключение
Макроикономическото управление на страната следва да е наясно, че свеждането на социалното неравенство до приемливи стойности не е самоцелно упражнение. То притежава своеобразен съпътстващ (бонус) ефект, който се изразява в паралелен прираст на икономическата динамика вследствие на осезаемия ефект от полагани усилия в трудовия процес.
Степента на социално неравенство корелира пряко с величината на корупцията и с мащабите на монополно-олигополната дейност в страната. Това е едно от обясненията за наблюдаваното у нас екстремно за ЕС социално неравенство. Величината на социалното неравенство е и критерий за качеството и ефективното функциониране на държавните институции, т.е. в крайна сметка то е индикатор за състоянието на същностни показатели на конкретното управление на страната.
