Войната в Близкия изток е най-новият пример, като високите цени на енергията и геополитическите катаклизми подтикват към действия. В допълнение към мерките за подкрепа на цялата икономика, като например ограничения на цените на горивата и намалени акцизи, през първите два месеца от конфликта бяха обявени най-малко 305 мерки в областта на индустриалната политика, свързани с него. Те включваха забрани за износ на енергия и торове, субсидии за зелени енергийни продукти и подкрепа за износителите.

Тези мерки следват широкото увеличение на действията в областта на индустриалната политика през последните години. Новата обсерватория за индустриална политика, която екипът на МВФ е разработил с Global Trade Alert, показва рязко ускорение от 2020 г. насам, когато COVID-19 отприщи вълна от правителствени действия. За разлика от предишни кризи, много от тези мерки останаха в сила след отминаването на извънредната ситуация.

Данните на NIPO, обхващащи над 52 000 интервенции в 75 държави от 2009 г. насам, показват, че общият брой на въведените миналата година е бил 2,5 пъти по-висок от средния преди пандемията. Този растеж подчертава необходимостта от по-добро разбиране на това как и защо се развива индустриалната политика – и кога е успешна.

Промяна на приоритетите

Анализът разкрива забележителна промяна в причините, поради които правителствата се намесват. Провеждането на индустриалната политика е все по-мотивирано от опасения за устойчивост и сигурност, които е малко вероятно да намалеят предвид нарастващото напрежение в Близкия изток.

След 2008 г. доминиращите оправдания за индустриалната подкрепа са повишаване на конкурентоспособността и справяне с изменението на климата. Но от 2020 г. насам те са насочени повече към устойчивостта на веригата за доставки, националната сигурност и геополитическите проблеми, според проучването на МВФ, което използва големи езикови модели за класифициране на политиките по тяхната обосновка.

Това показва как правителствата вече не се стремят само към изграждане на по-силни и по-конкурентни индустрии. Те все повече искат да зависят по-малко от геополитически съперници и да защитават секторите, които считат за стратегически. Това е качествено различен вид индустриална политика.

Какво работи?

Анализът показва, че резултатите са смесени, като успехът се определя от дизайна на политиката, като например избора на използвания инструмент. Но картината става по-малко обнадеждаваща с по-подробни доказателства – по-специално изследването на икономическото въздействие на индустриалните политики, разглеждащо търговските модели в различните държави и продукти, и как реагират фирмите в целевите сектори.

Анализът на ниво продукт показва, че индустриалната политика има тенденция да подобрява конкурентоспособността за целевите сектори, но с краткотрайни ефекти. По-важното е, че тласъкът се наблюдава най-вече в сектори, които вече са били конкурентни. Това е важно съображение за правителствата, които се надяват да използват индустриалната политика, за да изградят нови индустрии от нулата.

Субсидиите на ниво фирми са свързани с устойчиво увеличение на капиталовите инвестиции, но ефектите им върху производителността и производството бързо избледняват и дори могат да се обърнат след няколко години. Експортните стимули имат слабо влияние върху представянето на фирмите, въпреки че има някои признаци, че те могат да преразпределят ресурси към по-продуктивни фирми след период на корекция.

Има и положителни страни. Много от тях са свързани с някои от по-новите цели на индустриалната политика, като например климатичните промени и устойчивостта на веригата за създаване на стойност. Когато са насочени към сектори с големи пазарни изкривявания, като например щедри надценки и външна финансова зависимост, ефектът може да бъде до четири пъти по-голям. Също така, политиките, подкрепящи зеления преход, показват по-силни и по-трайни подобрения в конкурентоспособността. А интервенциите, насочени към компоненти за крайни продукти, известни като възходящата част на веригата за доставки, изглеждат по-ефективни от тези, насочени директно към крайните продукти.

Неуловим успех

Изводът не е, че индустриалната политика е погрешна. Има основателни икономически причини за това при наличие на пазарни неуспехи. По-скоро заключаваме, че е много по-трудно да се постигнат желаните цели, отколкото може да подсказва настоящата политическа популярност на тези действия. Доказателствата не подкрепят идеята за самоподсилващи се цикли на успех, където държавната подкрепа насърчава конкуренцията. Вместо това, ние виждаме предимно скромни, временни печалби в сектори, които вече бяха силни.

Тези доказателства повдигат ключов въпрос: трябва ли индустриалната политика изобщо да бъде правилната първа стъпка?

По-широките, обхващащи цялата икономика, реформи често водят до по-големи ползи. Институционалните и регулаторните подобрения могат да увеличат производството в неефективните индустрии с до 10 процента в средносрочен план. Това е пет пъти повече от средносрочното увеличение на производството, наблюдавано след прилагането на индустриалните политики. Финансовите реформи помагат особено на индустриите с ограничен кредитен достъп. В по-широк план, структурните реформи са от полза за всички сектори, избягват рисковете от определяне на победители и подобряват перспективите за успех на индустриалната политика, ако тя се използва.

Ефекти на разпространение

Правителствата често пренебрегват по-широките национални и глобални ефекти. Индустриалната политика обикновено преразпределя ресурси към целеви субекти, което може да навреди на цялостната икономика, ако е за сметка на по-продуктивните играчи. Освен това, когато една държава субсидира стратегически сектор, други често следват същия подход, както показват данните на NIPO.

Резултатът може да бъде скъпа, глобално неефективна надпревара във въоръжаването на субсидиите, която влошава положението на всички. И накрая, мерките на индустриалната политика могат да имат значение за глобалните дисбаланси, когато влияят върху съвкупната производителност или се прилагат в цялата икономика, за да се наложат спестявания и да се пренасочат ресурси към външни излишъци. Управлението на тези ефекти ще изисква повече международно сътрудничество във време, когато геополитическото напрежение прави това сътрудничество все по-трудно.

Макар че е ясно, че индустриалната политика се завръща, е по-трудно да се каже дали тя може да осигури устойчиви икономически ползи или на каква цена. Нашият анализ показва, че това зависи от това колко внимателно са разработени политиките, колко добре са управлявани прилагащите институции, силата на макроикономическите основи на политиката на дадена държава и дали светът може да се координира, а не да отмъщава.

Материалът Държавната индустриална политика остава трудна за ефективно прилагане е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Между 2010 и 2025 г. цената на батерийните технологии намалява с над 90%, което прави тяхното приложение икономически все по-изгодно. Днес батериите изпълняват множество функции едновременно – съхраняват електроенергия, подпомагат балансирането на системата, осигуряват резервен капацитет, ограничават претоварванията по мрежата и подобряват надеждността на електроснабдяването. Поради тази причина те често се определят като своеобразен „многофункционален инструмент“ на съвременната електроенергийна система.

През 2025 г. глобалното внедряване на батерийни системи достига нов рекорд. Новоинсталираният капацитет възлиза на 108 GW, което представлява увеличение от около 40% спрямо предходната година. Това е повече от историческия максимум на годишните нови мощности от газови електроцентрали, регистриран в началото на века. Основната част от новите инсталации – около 87 GW – се пада на големи батерийни системи, свързани директно към електроенергийната мрежа.

Разширяването на пазара вече не е ограничено само до традиционните лидери като Китай, Съединените щати и Европа. През 2025 г. особено силен растеж се наблюдава в Австралия, където новите батерийни мощности достигат почти 8 GW – близо девет пъти повече в сравнение с предходната година. Значителен напредък отбелязват също Саудитска Арабия и други държави от Близкия изток, както и Чили, където батериите се използват за усвояване на излишното производство от слънчеви електроцентрали и за покриване на пиковото потребление.

Въпреки това Китай остава безспорният световен лидер, като през 2025 г. добавя над 63 GW нов батериен капацитет. Съединените щати увеличават инсталираните мощности с 19 GW, а Европа достига около 6,2 GW нови инсталации. В Европа се наблюдава интересна тенденция – макар общият ръст да е по-умерен, все по-голям дял от проектите са мащабни системи за съхранение, свързани директно към мрежата.

Първоначално батериите се използват предимно за предоставяне на спомагателни услуги, свързани със стабилността и честотното регулиране на електроенергийната система. Постепенно обаче основната им функция се измества към съхраняване на големи количества електроенергия и нейното използване в по-подходящ момент. Делът на проектите, насочени към такова преместване на енергията във времето, нараства от около 40% през 2015 г. до над 90% през 2025 г.

Тази промяна е пряко свързана с увеличаването на производството от възобновяеми източници. В периоди с високо производство от слънчеви или вятърни централи батериите се зареждат, а при спад на производството или рязко нарастване на потреблението отдават съхранената електроенергия обратно към мрежата. По този начин те намаляват необходимостта от използване на по-скъпи и по-малко екологични резервни мощности.

С нарастването на ролята им се увеличава и продължителността на работа на батерийните системи. Все повече проекти предлагат възможност за четири или повече часа съхранение на енергия. Средната продължителност на новите инсталации нараства от около два часа през 2023 г. до три часа през 2025 г., което разширява възможностите за тяхното приложение.

Друг важен фактор за бързото навлизане на батериите е сравнително краткият срок за изграждане. Средната продължителност на строителството на голяма батерийна система е около 275 дни, което е сравнимо с времето за изграждане на фотоволтаична централа и значително по-кратко от сроковете за реализация на газови или ядрени мощности. Макар процедурите по разрешаване, финансиране и присъединяване към мрежата често да удължават общото време за реализация до две или две години и половина, батериите остават едно от най-бързите решения за осигуряване на допълнителна гъвкавост в електроенергийната система.

Най-ясно значението на батериите се вижда в региони с висок дял на възобновяеми източници. В Калифорния инсталираният соларен капацитет вече надхвърля пиковото потребление на електроенергия в щата. Това създава периоди с големи излишъци на производство през деня и необходимост от бързо увеличаване на доставките вечер. Благодарение на нарасналия батериен капацитет батериите вече могат да покриват значителна част от потреблението в критични часове и играят водеща роля при балансирането на системата.

Подобни процеси се наблюдават и в Тексас, Южна Австралия и Великобритания. В тези региони батериите все по-често осигуряват необходимата гъвкавост за компенсиране на колебанията в производството от вятърни и слънчеви електроцентрали. Те постепенно се превръщат в основен инструмент за поддържане на сигурността и надеждността на електроенергийните системи.

Перспективите пред сектора остават изключително благоприятни. Очаква се внедряването на батерийни системи да продължи да се ускорява през следващите години, подкрепено от продължаващото намаляване на разходите и разширяването на възобновяемата енергетика. За да се запази този темп на развитие, ще бъде необходимо преодоляване на редица предизвикателства, включително регулаторната несигурност, забавянията при издаването на разрешителни и ограниченията при присъединяването към електроенергийните мрежи.

Като цяло батерийните системи за съхранение на енергия вече не са нишова технология, а се утвърждават като един от основните стълбове на бъдещата нисковъглеродна електроенергийна система. Те осигуряват необходимата гъвкавост за успешната интеграция на възобновяемите енергийни източници и играят все по-важна роля за надеждното и ефективно функциониране на електроенергийните пазари по света.

Материалът Батерийните системи – все по-евтини, достъпни и бързи за изграждане е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Киев насочи в последно време атаките към енергийната инфраструктура на Русия, в стремеж да намали приходите на Москва от петрол и газ, които тя може да използва за финансиране на войната си с Украйна.

Досега Русия се фокусираше върху поддържането на доходоносния износ на дизел, но идва сезонът, в който търсенето от страна на земеделските производители е високо, ка по информация на Интерфакс правителството обмисля забрана за износ. Някои източници от индустрията заявяват обаче, че забраната е малко вероятна, тъй като ограниченията биха усложнили допълнително дейността на рафинериите.

Рафинериите, ударени от дронове, намалиха производството си на дизел с до 1 милион метрични тона през април и с до 600 000 тона през май, показват изчисленията на Ройтерс. Според източници от индустрията, производството на дизелово гориво е било 7,5 милиона тона през март.

Износът на дизелово гориво и газьол от Русия по море се е увеличил с 8% до около 3,25 милиона метрични тона през април спрямо март, което е леко намаление от 3,3 милиона тона през същия месец преди година, показват данни от пазарни източници и LSEG по-рано този месец. Износът се е запазил стабилен през май, според данните.

Намаленото производство в резултат на атаките с дронове потенциално ограничава способността на Русия да се възползва от скока в цените на петрола, свързан с войната в Иран.

Междувременно „Газпром нефт“, петролното подразделение на руския енергиен гигант „Газпром“, съобщи, че нетната му печалба за първото тримесечие е намаляла с 3,5% на годишна база до 95,8 милиарда рубли (1,35 милиарда долара). Приходите за периода са възлизали на 858 милиарда рубли.

Материалът Производството на дизел в Русия спада с 10% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Поскъпването на горивата през последните месеци отново постави въпроса доколко домакинствата и бизнесът могат да ограничат потреблението си при по-високи цени и дали има основания за по-активна държавна намеса на пазара. Данните за продажбите на бензин, дизел и пропан-бутан през март и април 2026 г. ясно демонстрират, че ценовият натиск се отразява върху обемите предадено гориво, особено през април, но не се наблюдава повсеместен срив на търсенето.  Регионалните различия от своя страна подсказват, че част от динамиката се движи и от трансгранично потребление.

Нека първо разгледаме потреблението на трите основни вида горива през първите месеци на 2026 г. Март носи закономерно увеличение на потреблението както на бензин, така и на дизел – от 2020 г. насам всяка година количествата растат, и въпреки значителното покачване в цените тази тенденция продължава. При дизела потреблението през март се е увеличило за година от 239 млн. л. на 267 млн. л., при бензина – от 62 на 71, което вероятно отразява забавяне в адаптацията на бизнеса и потребителите към новите цени.  Изключение прави пропан-бутанът, при който водеща е разликата с цената на бензина, а общото потребление няма особено ясна тенденция през годините.

През април обаче продължаващото значително поскъпване при всички горива води до отчетливо забавяне на потреблението. При дизела продадените количества намаляват до 238 млн. л., при бензина – на 68 млн. л., стойности много близки до тези от 2025 г. Важно е да отбележим, че настоящата година не е единствената в близкото минало, в която се наблюдава спад на продадените обеми между март и април, особено при дизела – сходна динамика има и през 2022 и 2023 г., когато отново имаше ценови пикове. Спадовете през 2026 г. обаче са много по-отчетливи, което говори са по-силна реакция на пазара и по-големи ограничения в сравнения с предишни години.

Промените в потреблението на горива на годишна база по региони разкрива част от факторите, които движат настоящата динамика. През март ръстът е повсеместен, но варира значително – от 4-5% спрямо 2025 г. в области като Ямбол, Перник и Ловеч,  до над 20% в Русе и Видин. През април обаче вече почти всички области отчитат спад на общия обем продадени горива до над 5% на годишна база в Кърджали и Ямбол.

Същевременно, въпреки високите спрямо година по-рано цени няколко области регистрират значителен ръст на потреблението – Видин (12,7%), Русе (9,5%), Благоевград (9,2%), видими увеличения има и във Враца, Добрич и Смолян. Доколкото тези области са гранични, обяснението за това най-вероятно е търсене от домакинства и фирми от Румъния и Гърция, където поскъпването е дори по-отчетливо, отколкото у нас.

Да обобщим – през изминалите месеци на повишение на цените на горивата, потреблението до голяма степен следва пазарната логика, като през април обемите на продаден бензин и дизел са се свили до равнищата си от миналата година въпреки  повишеното търсене от съседни държави в няколко погранични области. Към момента не се наблюдава и осезаемо и общо значително ограничаване на потреблението, което вероятно се дължи на нарастващите доходи, ниската безработица и като цяло високата икономическа активност в първите месеци на годината. А това дава сериозно основание да се съмняваме в аргументите зад исканията за по-силна държавна намеса на пазара на горива или субсидии за бизнеса.

Материалът Държавата няма аргументи да се намесва по-силно на пазара на горива е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проучването установява, че работата по-близо до дома може да доведе до значителни спестявания – до 30 332 долара годишно в САЩ и 13 188 паунда във Великобритания – в момент, когато разходите за пътуване, гориво и ежедневни нужди остават високи.

Данните от изследването показват, че средностатистическият служител харчи 48,40 долара на ден при пътуване до централен офис – което възлиза на 10 067 долара годишно за хората, които пътуват четири дни седмично. Най-честите разходи включват обяд (74%), закуски (60%) и кафе (50%). Тъй като цените на транспорта, горивата и храната продължават да се променят, тези рутинни разходи оказват все по-голям натиск върху разполагаемия доход.

Работата локално може значително да намали ежедневните разходи, свързани с пътуването до работа, като дава възможност на служителите да спестяват средства за други финансови приоритети. Повече от три четвърти (76%) посочват, че хибридната работа е намалила месечните им разходи, включително разходите за обществен транспорт, гориво, паркинг и ежедневни дребни разходи като сутрешно кафе и храна.

Проучването комбинира изследване сред над 2 000 офис служители с публично достъпни транспортни данни, като анализира различни сценарии за хибридна работа с фокус върху популярния модел на работа локално четири дни седмично.

International Workplace Group е създал и онлайн калкулатор, чрез който всеки може да провери какви спестявания биха постигнали при преминаване към локален модел на работа.

Тези значителни спестявания могат да бъдат особено важни за по-младите служители, които искат да изплатят дългове или да спестяват за финансови цели, като например първоначална вноска за жилище. Например, 24-годишен служител от поколението Z, живеещ в популярния град за пътуващи до работа Ред Банк, Ню Джърси, би могъл да спести до 388 320 долара през трудовия си живот само от разходите за пътуване, ако работи локално четири дни седмично.

Намаляването на дългите ежедневни пътувания до работа носи ползи и отвъд финансовите измерения. Повече от четирима от всеки пет (84%) посочват, че по-малкото време в пътуване е оказало положително влияние върху баланса между работа и личен живот, като 40% използват допълнителното време за почивка или хобита. Други насочват времето, което преди са прекарвали в пътуване, към дейности, подпомагащи физическото (38%) или психическото им здраве (34%).

Материалът Хибридна работа и възможности за спестявания от ежедневни разходи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Влияние на геополитическите шокове върху очакванията

Резултатите показват, че геополитическите конфликти имат бърз и силен ефект върху очакванията за инфлация и икономически растеж. След началото на войната в Иран през март 2026 г. потребителите ревизират нагоре инфлационните си очаквания с около 2,5 процентни пункта (средна стойност) и 1,5 пункта (медиана). В същото време очакванията за икономически растеж намаляват с около 1,2 процентни пункта. Това показва ясно изразена стагфлационна реакция – едновременно повишаване на инфлационните очаквания и влошаване на очакванията за икономическа активност.

Въпреки това, сравнението с 2022 г. разкрива важни различия. В началото на 2026 г. инфлационните очаквания са били малко по-ниски от тези през 2022 г., а очакванията за растеж – дори по-песимистични. Това означава, че макар реакцията към новия конфликт да е сходна по посока, тя е по-слабо изразена в сравнение с шока от войната в Украйна. Средносрочните инфлационни очаквания (за три години напред) също се повишават, но от по-високо начално ниво, което подсказва, че инфлационната среда вече е била по-вградена в очакванията на домакинствата през 2026 г.

Общият извод е, че геополитическите шокове продължават да влияят силно върху икономическите нагласи, но техният ефект се модифицира от натрупания опит от предишни кризи.

„Белезите“ от предишни кризи и ролята на паметта

Един от ключовите аргументи в текста е, че домакинствата не реагират само на текущата ситуация, а и на натрупани „белези“ от предишни икономически сътресения. След пандемията и инфлационния скок, както и след войната в Украйна, потребителите в еврозоната са развили по-висока чувствителност към ценови промени и геополитически рискове.

Данните показват, че вниманието към инфлацията остава повишено дори когато реалната инфлация се нормализира. Например делът на хората, които активно следят ценовите промени, спада само леко между 2023 и 2025 г., въпреки значителното понижение на инфлацията. След началото на войната в Иран този дял отново се повишава, което показва бързо „реактивиране“ на инфлационната памет.

Това явление е описано като „двоeн белег“ – комбинация от два вида натрупан опит: скорошната инфлационна криза и продължителната геополитическа нестабилност. Тези два фактора се подсилват взаимно и водят до по-силни реакции на нови шокове, като увеличават вероятността от устойчиви стагфлационни очаквания.

Очаквания, несигурност и поведение

Текстът подчертава, че при висока несигурност потребителите могат както да преувеличават, така и да подценяват бъдещи икономически развития. Краткосрочните очаквания са особено чувствителни към новини и събития. Съществува риск от допълнителни възходящи корекции на инфлационните очаквания, но също и възможност за тяхното понижаване, ако ситуацията се стабилизира.

Освен това геополитическите конфликти имат директен ефект върху възприятията за личната финансова сигурност. Данните показват, че значителна част от потребителите се тревожат за въздействието на войните върху собственото си благосъстояние. Тази тревожност остава висока дори години след първоначалните шокове. Така се създава среда, в която потребителското доверие и разходно поведение са под постоянен натиск.

Продължителните конфликти могат да забавят потреблението и икономическия растеж, а също така да доведат до вторични ефекти като натиск за повишаване на заплатите, когато работниците се опитват да компенсират загуба на покупателна способност.

Ролята на доверието в централната банка

Един от най-важните изводи на текста е значението на доверието в ЕЦБ за стабилизиране на инфлационните очаквания. Когато централната банка се възприема като надеждна, домакинствата са по-склонни да вярват, че отклоненията на инфлацията са временни и че тя ще бъде върната към целевото ниво чрез парична политика.

Обратно, ниското доверие води до по-силни реакции на шокове и по-устойчиви инфлационни очаквания. Данните показват, че след геополитически събития хората с по-високо доверие в ЕЦБ ревизират очакванията си значително по-слабо в сравнение с тези с ниско доверие.

Важно е също, че доверието в ЕЦБ се е подобрило до 2026 г. в сравнение с 2022 г., което частично действа като стабилизиращ фактор.

Заключение

Общият извод е, че геополитическите конфликти оказват силно влияние върху инфлационните и икономическите очаквания на домакинствата, като засилват стагфлационните нагласи. Това влияние обаче не е изолирано – то е силно обусловено от предишни кризи, които оставят трайни „белези“ в икономическата памет на потребителите. В същото време доверието в централната банка и ефективната комуникация играят ключова роля за ограничаване на негативните ефекти и стабилизиране на очакванията.

Материалът Геополитически шокове и влиянието им върху потребителските нагласи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През априм нндексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 14.5% в сравнение с април 2025 година. В същото време поскъпването на промишлената продукция на международния пазар е 16.3%.

У нас ръст на цените се наблюдава в добивната промишленост – с 27.1%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 11.9%, и в преработващата промишленост – с 5.6%.

През април 2026 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо април 2025 г. са регистрирани при:

• производството на химични продукти – с 13.8%
• производството на основни метали – с 10.6%
• производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 8.5%.

По-ниски цени са отчетени при:

• производството на електрически съоръжения – с 6.8%
• производството на хранителни продукти – с 4.3%
• производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение – с 2.9%.

Спрямо предходния месец март заводските цени у нас нарастват с 1.2%, а на международния пазар с 2.9%.

Материалът Международните заводски цени изпревариха по ръст българските е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За последно лек ръст на бизнес очакванията имаше през февруари, когато нивото беше сходно с настояшото 17.4, но след това последваха два резки спада през март и април – до 12.3, което обуславя сериозния скок сега.

Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ нараства с 6.0 пункта (от 12.4% на 18.4%), което се дължи на оптимистичните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца са благоприятни.

Бизнес климатът в строителството също се подобрява с 4.6 пункта (от 11.4% на 16.0%) в резултат на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По-оптимистични са и прогнозите им относно строителната активност през следващите три месеца. По отношение на продажните цени в строителството, мениджърите продължават да очакват те да се увеличат през следващите три месеца.

При търговията на дребно ръстът е по-малък (1.1 пункта, от 24.8% на 25.9%), което се дължи на позитивните оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче очакванията им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчиците за следващите три месеца са по-резервирани.

През май съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства със 7.8 пункта (от 0.4% на 8.2%) в резултат на оптимистичните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Подобряват се и мненията им относно настоящото и очакваното търсене на услуги.

Сред най-сериозните проблеми и в четирите сектора се откроява недостигът на работна ръка.

Материалът Бизнесът възстановява оптимизма си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му процедурата означава, че дефицитът на страната е „доста над 3%“, което ще доведе до регулярен мониторинг, ограничителни мерки и възможни санкции.

„По изчисления и реални данни, предоставени на Европейската комисия, дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, въпреки че лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям“, изтъква Радев. Той определи ситуацията като „тежко наследство“, резултат от „безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“.

Според премиера са били извършвани финансови манипулации, „декапитализация на държавните дружества“ и изтегляне на ликвидност от бизнеса чрез авансово събиране на данъци. Той заяви още, че държавните разходи са били увеличени чрез обществени поръчки на завишени цени.

Краткото встъпително изказване на премиера в началото на заседанието на кабинета се отличава с особена острота, като по думите му предстоят тежки въпроси от ЕК защо някои хора са лъгали, а настоящото управление, колкото и да му е трудно, ще „търси отговорност за кражбите и разбойническия грабеж“.

Радев заяви, че правителството ще направи всичко възможно през следващите години бюджетът да бъде върнат „в нормални рамки“. Той добави, че през следващата седмица Министерството на финансите ще представи подробен брифинг по темата.

„Това никак няма да е лесно“, заключва Радев.

Припомняме обаче, че през изминалите дни, откакто кабинетът встъпи в мандата си, новият финансов министър Гълъб Донев имаше изявление относно бъдещия дефицит, от които се вижда, че подходът към дефицита няма да е толкова строг и се допуска откклонение от нормата.

Материалът ЕК разследва България за прекомерен дефицит, Радев заговори за „разбойнически грабеж“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Заможните американци се представиха необичайно добре през последните години. Въпреки някои колебания, доларът все още е с 10% по-силен спрямо кошница от други основни валути в сравнение с преди пет години. Американските фондови пазари са в спад, подпомогнати напоследък от ентусиазма около изкуствения интелект. Индексът S&P 500 се е повишил с почти 80% през последното петгодишно десетилетие, докато глобалният бенчмарк MSCI за акции извън САЩ се е повишил с малко над 30%. Според UBS, повече от една трета от нетното лично богатство на САЩ се държи в ценни книжа и други финансови инструменти, което е много повече, отколкото в други развити страни.

Това означава много пари за харчене за почивки до Париж, Мадрид и езерото Комо. Международните пътувания на американски граждани са се увеличили с около 10% между 2019 и 2025 г., според данни на Администрацията за международна търговия, но пътуванията до Европа са се увеличили с над 20%. Авиокомпаниите са забелязали това. Превозвачите от двете страни на Атлантика увеличават своите премиум предложения. Търсенето в луксозния сегмент се оказа устойчиво след нахлуването на Русия в Украйна и обявяването на тарифите за „Деня на освобождението“ през 2025 г.

Тъй като полетите в рамките на Европа са изправени пред трудно лято – на фона на по-високите цени на горивото, нервните потребители и увеличения брой предлагани места – авиокомпаниите ще се надяват, че американските хайролери ще могат отново да се включат. Ограниченото предлагане в трансатлантическите полети дава на превозвачите сила при ценообразуването. Въпреки че полетите до определени страни като Италия и Ирландия се разрастват по-бързо, данните за разписанието от фирмата за авиационни анализи Cirium показват лек годишен спад в наличните места между САЩ и Европа това лято. Главният търговски директор на Delta Air Lines заяви миналия месец, че трансатлантическият пазар изглежда „много добре“, докато Lufthansa посочи силни продажби в САЩ, докато обявяваше резултатите си за първото тримесечие.

Възможно е да има и насрещни ветрове. Европейската комисия по пътуванията заяви през февруари, че 34% от анкетираните в САЩ възнамеряват да пътуват до региона през 2026 г. – спад на годишна база. Друго проучване на UBS, проведено през март и април, показа лек спад в интереса на американците към пътувания на дълги разстояния, като респондентите очакват да направят средно 1,3 полета през следващите 12 месеца, в сравнение с 1,4 в проучването от миналата година. Притесненията относно покачващите се цени на горивата, дължащи се на войната в Иран, може да насърчат някои американци да планират летните си ваканции по-близо до дома.

И все пак подобни страхове са се оказали погрешни и преди. S&P 500 е нараснал с 9% от деня преди началото на конфликта в Персийския залив, което означава, че животинският дух* на богатите американци може да е висок. Това е попътен вятър за европейските авиокомпании.

*Термин, използван от Джон Мейнард Кейнс, за да опише инстинктите, склонностите и емоциите, които привидно влияят на човешкото поведение, което може да бъде измерено чрез потребителското доверие

Материалът Как богатите американци спасяват европейските авиокомпании е публикуван за пръв път на Икономически живот.