Въпреки глобалните насрещни ветрове и продължаващия енергиен шок, икономиката на еврозоната досега се оказа устойчива, като септемврийските прогнози на експертите на ЕЦБ предвиждат растеж от 0,9% през 2026 г., 1,4% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г., припомня Лагард.

По думите й нарастващите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, допълнени от инвестиции в изкуствен интелект и цифрови технологии, също би трябвало да подкрепят растежа. Ръстът на износа би трябвало да се ускори на фона на засилващото се външно търсене, също водено от изкуствен интелект.

Лагард подчертава, че фискалната устойчивост остава ключов фактор за по-широка икономическа стабилност. Важно е да се поддържат стабилни фискални политики, включително чрез спазване на фискалните правила, а там, където дългът е висок, да се консолидират, пренасочат приоритетите на разходите и да се подобри ефикасността и ефективността на публичните финанси, за да се възстановят буферите. Правителствата трябва да се стремят да гарантират, че всеки фискален отговор на енергийния шок е временен, целенасочен и съобразен.

По отношение на инфлацията президентът на ЕЦБ посочва, че в перспектива се очаква по-високите цени на енергията да поддържат водещата инфлация доста над целевата през първата половина на 2027 г. и постепенно да се отразят на базовата инфлация и инфлацията на храните. Очаква се водещата инфлация да намалее след първото тримесечие, тъй като инфлацията на енергийните продукти намалява, връщайки се около целевата си стойност към края на 2027 г.

Кристин Лагард обръща внимание, че източниците на риск и уязвимости за финансовата стабилност на еврозоната остават високи. Продължаващото геополитическо напрежение, фискалните предизвикателства и несигурността около ускореното внедряване на изкуствен интелект продължават да бъдат причини за безпокойство. Широко разпространената концентрация на критични доставчици на услуги от трети страни въвежда единични точки на отказ както за финансовите, така и за нефинансовите институции. Новите гранични модели на изкуствен интелект увеличиха киберрисковете и оперативните уязвимости.

В същото време, по думите й, банките в еврозоната поддържат силни капиталови и ликвидни буфери и стабилна рентабилност, заедно със здравословно и стабилно качество на активите. Тези солидни основи би трябвало да помогнат за справяне с текущите геополитически несигурности и ефективно да подкрепят кредитирането на икономиката.

Шоковете обаче биха могли да разкрият уязвимости сред небанковите финансови посредници, по-специално от концентрирани експозиции, свързани с изкуствения интелект, усилвайки пазарния стрес и създавайки странични ефекти между финансовите сектори. Експозициите на банките към небанкови институции и уязвими фирми биха могли да разкрият уязвимости по отношение на финансирането и кредитирането.

Стресът на частните кредитни пазари продължава, като частните кредитни фондове отчитат отливи и реактивират ограниченията за обратно изкупуване. „Полуликвидните фондове“ на частния пазар, които позволяват обратно изкупуване, стават все по-разпространени, което би могло да доведе до по-големи несъответствия в ликвидността в бъдеще, но финансовите институции в еврозоната имат ограничена пряка експозиция към частно кредитиране. Това означава, че засега е малко вероятно частното кредитиране само по себе си да бъде източник на финансова нестабилност в еврозоната.

Материалът Икономическата ситуация изисква строго спазване на фискалните правила, предупреди ЕЦБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България дава пореден повод да погледнем отвъд класацията на университетите и да потърсим по-широките тенденции на пазара на труда. Безработицата сред младите висшисти е минимална, доходите им растат бързо, а все повече от тях намират професионална реализация в България. В същото време обаче значителна част от завършилите продължават да работят на позиции, които не изискват висше образование, а държавната политика оказва все по-видимо влияние върху възнагражденията и избора на професия. Разглеждаме няколко основни извода от тазгодишното издание на рейтинга за  връзката между висшето образование и пазара на труда.

1. Делът на висшистите, които не работят на позиции, които изискват висше образование остава много висок. Близо 40% от наскоро завършилите са в тази ситуация. Още повече,  сред тези, които са заети на позиции за висшисти, има много младежи, които работят не по специалността си, макар данните да не показват колко точно са те. . Можем да направим, най-общо, два извода – въпреки че българската икономика се движи в посока увеличаване на дела на услугите, което предполага по-високо търсене на висшисти, този преход далеч не е завършил; по тази причина редица работни места, които изискват средно или по-ниско образование се запълват със “свръхквалифицирани” хора. От друга страна, структурата на висшето образование не отговаря на търсенето на специалисти, което допълнително затруднява реализацията на завършващите специалности с ограничено търсене на пазара. Тези обстоятелства предполагат промяна на държавната политика по планиране на приема във висшите училища с оглед поне приблизително отразяване на структурата и потребностите – настоящи и в обозримо бъдеще – на пазара на труд.
2. Държавата все още държи много силни инструменти за влияние върху трудовия пазар. Това личи много ясно от скока на военното дело на първото място по осигурителен доход, дори над доскорошния традиционен лидер ИТ. Размяната на върха е пряко отражение на държавната политика на ударно увеличение на заплатите в отбраната през последните години. По сходен начин се отрази в миналото и повишението на заплатите на учителите, в резултат на което педагогическите специалности станаха едни от най-желаните. Не че държавата не трябва да осигурява добър стандарт на живот на заетите в обществения сектор; острите и неравномерни интервенции в опит да се насочат повече и по-талантливи младежи към отрасли с дефицити обаче създават риск от изкривявания на пазара на труд, особено в условията на траен дефицит на кадри. По тази причина държавната политика по доходите следва да се употребява внимателно и винаги с оглед на потенциалните невидими ефекти върху частния сектор.
3. Икономиката на България е все по-привлекателна за висшистите. Докато преди десетилетие ¼ от завършващите заминаваха да работят в чужбина, днес делът им е намалял до 13%. В тази група не се отчитат онези студенти, които учат извън страната, след което се връщат да работят, живеят и създават семейства в България, а техният брой също расте. Спадът в напускащите висшисти е естествено следствие както от увеличаването на доходите и стандарта на живот, така и от повишаването на достъпа до работни места, които изискват и награждават висока квалификация и умения. Остава да си представим колко още може да се намали делът на напускащите студенти ако се подобри работата на важни публични системи – здравната, съдебната, образователната – които са ключови за доброто качество на живот.
4. В настоящия пазар на труда висшистите не се притесняват от безработица. Въпреки че коефициентът на безработица се върти около 3,5-4% през последните тримесечия, при почти всички професионални направления той е около 2% – близо до естественото си минимално равнище, под което бихме могли да се опасяваме от стагнация на трудовия пазар и ниска мобилност на работещите. Както вече посочихме, належащият казус не е толкова дали завършилите висше образование ще намерят работни места, а дали те отговарят на квалификациите и уменията, които са придобили. Впрочем, това е по-малък проблем за магистрите, и почти отсъства при завършилите докторска степен..
5. Премията на висшето образование в доходите се увеличава. С други думи времевата (дори и да не е финансова) инвестиция във висше образование се изплаща във вид на отчетливо по-високо заплащане. Прави впечатление многообразието от направления, които се позиционират в челото на класацията по доходи – там са военното дело и общественото здраве, но и информационните технологии и компютърната техника, металургията и енергетиката.

Нека обобщим – на фона на поначало силното представяне на пазара на труд, висшистите днес са изправени пред минимални проблеми с реализацията, при това в общия случай работят на добре платени места; това, разбира се, подлежи на промяна в случай на бъдеща икономическа криза. Остава обаче особено висок делът на завършилите университети, които не прилагат придобитите квалификации и умения. Тазгодишната рейтингова система на висшето образование илюстрира и риска от изкривявания, които носи държавната интервенция на пазара на труд и резките и значителни промени в заплащането в определени сфери на обществения сектор.

Материалът Висшистите ни без проблем с реализацията си, но не винаги по специалността и според квалификацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От 27-те страни в блока само Словакия отбелязва спад на инфлацията, а Кипър, Латвия и Португалия запазват темпа от предходния месец.

Най-ниски годишни темпове на инфлация са регистрирани в Швеция (1,0%), както и в Унгария и Дания (по 2,1%). Най-високи са стойностите в Румъния (6,5%), Литва (6,1%) и България (5,6%). В рамките на еврозоната само Литва е с по-висок темп на инфлацията от нас.

През септември 2026 г. енергията (+1,71 процентни пункта, п.п.), услугите (+1,52 п.п.), неенергийните промишлени стоки (+0,29 п.п.), както и храните, алкохолът и тютюневите изделия (+0,25 п.п.) допринасят положително за годишния темп на инфлация в еврозоната.

Материалът България е в топ 3 на ЕС по най-висок темп на инфлацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След като бързо завзеха пазарен дял в Европа в масовия сегмент чрез достъпни модели и най-съвременни технологии, китайските производители сега се прицелват в по-голяма „награда“: изключително доходоносния премиум сегмент на континента.

На провеждащото се тази седмица автомобилно изложение в Париж китайските марки представят премиум автомобили, оборудвани с усъвършенствани системи за подпомагане на водача, възможности за бързо зареждане и множество екстри за комфорт. Целта им е да убедят купувачите да предпочетат непознатите китайски марки пред утвърдените имена в луксозния клас.

Спечелването на европейските клиенти в премиум сегмента обаче вероятно ще отнеме време.

„Трябва да присъствате на този пазар достатъчно дълго, за да изградите своето присъствие и авторитет“, казва Джън Йецин, вицепрезидент в китайския производител на електрически превозни средства Xpeng, цитиран от Ройтерс. Компанията навлезе на европейския пазар през 2020 г., а през първите осем месеца на 2026 г. продажбите ѝ там са нараснали повече от два пъти, достигайки над 29 000 автомобила. „Необходима е упоритост.“ В европейския премиум сегмент доминират германските BMW, Mercedes-Benz и Audi (собственост на Volkswagen). Десетилетната история на тези марки има много по-голяма тежест за европейските купувачи, отколкото за тези в Китай, където потребителите отдават по-голямо значение на технологичните характеристики.

Тъй като продажбите на вътрешния пазар в Китай са спаднали с 20% през първата половина на 2026 г., а конкуренцията се засилва, китайските автомобилни производители все повече се нуждаят от по-високите маржове на печалба, които предлагат премиум автомобилите.

Европа е очевидното поле за битка. Китайските марки на практика са изолирани от САЩ – най-доходоносния автомобилен пазар в света, докато само за първите девет месеца на тази година BMW, Mercedes, Audi и Porsche са продали близо 2 милиона автомобила в Европа.

Китайски марки, като например Zeekr (част от Geely), вече отнемат пазарен дял от германските си конкуренти в премиум сегмента на китайския пазар, предлагайки по-евтини модели, наситени с технологични функции.

В Париж компанията Avatr представя електрически премиум седан и SUV. Цените им ще започват от около 60 000 евро, а моделите ще предлагат възможност за бързо зареждане и екстри за комфорт, включително функция за масаж на всяка седалка.

Джъстин Ли, който отговаря за международната експанзия на изцяло електрическата марка, заявява, че според оценките на Avatr, Европа представлява 72% от продажбите на автомобили с цена над 50 000 долара извън пазара на САЩ.

„Ако искаме да бъдем премиум марка, но не навлезем в Европа… тогава на практика не печелим“, убеден е Ли.

Преосмисляне на лукса?

Обикновено представянето на нов германски премиум автомобил включва кадри, подчертаващи историята на марката – например майстор от началото на XX век, който внимателно обработва елегантен дървен декоративен елемент.

Представянето на китайските премиум автомобили в Париж протича по различен начин.

По време на премиерата на четири електрически SUV модела на марката Aito, Клифърд Канг – вицепрезидент на Seres (компанията майка) – акцентира върху „интелигентните технологии“. Във видеоклип към презентацията се вижда как автомобилите Aito автоматично правят маневри, за да избегнат препятствия, или как върху предния им капак е поставена кула от пълни чаши за шампанско, без да се разлее нито капка. Философията на Aito, според Канг, е… „интелигентност, която предефинира лукса“.

Брад Кунц, партньор в консултантската компания Grant Thornton Stax, заявява, че китайските автомобилни производители променят представата за това какво означава лукс за някои потребители. „От една страна, имаме онзи класически лукс, изработен по поръчка, характерен за европейските автомобили от миналото. Но в света на електромобилите елегантността е заложена по-скоро чрез технологични решения“, коментира той пред Ройтерс.

Европейските премиум марки следят отблизо новите играчи на пазара.

„Audi уверено посреща засилващата се международна конкуренция, включително тази от Китай“, заявява говорител на компанията. По думите му задача на европейските регулатори е да гарантират справедливи условия за конкуренция в Европа.“

Марки от най-висок клас, като Bentley (част от групата на Volkswagen), изглеждат напълно спокойни. По време на представянето на първия електромобил на Bentley миналия месец, изпълнителният директор Франк-Щефен Вализер отбелязва пред репортери, че истинският лукс произлиза от „сърцето на Европа“ и е незаменим.

Ръководител в голям китайски автомобилен концерн, пожелал анонимност, призна съществуването на това предизвикателство. „Дълбоко в себе си знам, че все още има разлика между нас и тези европейски луксозни марки“, споделя той, добавяйки обаче, че китайските производители би трябвало да успеят да наваксат изоставането „в рамките на едно или две десетилетия“.

Засега продажбите на китайски автомобили от висок клас представляват съвсем малък дял от европейския пазар, макар и да нарастват бързо.

Продажбите на марката Zeekr в Европа са нараснали повече от три пъти – до 9525 автомобила през първите девет месеца на 2026 г., спрямо 3025 броя година по-рано. След като вече навлезе на 22 европейски пазара, Zeekr планира тази година да разшири присъствието си в още осем държави, съобщаваи Лотар Шупет, изпълнителен директор за Европа.

Ли от компанията Avatr посочва, че марката планира поетапна експанзия в Европа, като през 2027 г. ще започне от Испания, Великобритания и Дания, а през 2028 г. ще навлезе в Германия и още няколко държави. „Имаме само един шанс да го направим както трябва“, отбеляза той.

Материалът Китай протяга ръце към европейския пазар на премиум автомобилите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Инвестициите в ИИ се осъществяват в мащаби, които вероятно ще надхвърлят огромните суми, вложени в изграждането на железопътните мрежи, електрическите мрежи и интернет. В краткосрочен план бумът на ИИ представлява положителен шок в търсенето, който стимулира растежа – особено в САЩ и азиатските държави, които доставят хардуер. Не всички страни обаче се възползват от тази вълна и без по-широкото ѝ възприемане, много от тях рискуват да изостанат.

Макар че шокът в търсенето се случва сега, истинският потенциал е насочен към бъдещето: перспективата за положителен шок в предлагането, който би могъл значително да повиши производителността и да ускори глобалния растеж. Трудно е да се прогнозира точният мащаб, но ускорението на растежа би могло да бъде от порядъка на половин процентен пункт годишно през следващото десетилетие. Може да отнеме време, преди ползите за производителността да станат реалност – технологичните трансформации рядко се случват за една нощ. За да се оползотворят предимствата на ИИ, бизнесът трябва да преосмисли, преобрази и реорганизира своите продуктови линии, процеси и работни потоци. Служителите и потребителите трябва да открият най-ефективните начини за използване на новите модели. Ползите от интернет не се появиха просто със създаването на една уеб страница; истинските ползи дойдоха с възникването на нови бизнес модели и постепенните подобрения, станали възможни благодарение на свързаността.

В настоящия случай голяма част от бума се дължи на мащабни инвестиции в инфраструктура за ИИ, като например центрове за данни, като водеща роля в тази надпревара имат големите доставчици на облачни услуги (т.нар. „хиперскейлъри“). Макар тези големи компании да разполагат с печеливши основни дейности, те все по-често прибягват до дълговите пазари за финансиране. Само през последните две години делът им в емитирането на облигации с инвестиционен рейтинг се е увеличил повече от десет пъти – от под 1% до 10%, като тенденцията продължава. Това се случва в индустрия, която е силно концентрирана и в която сделките често придобиват кръгов характер: големите доставчици на облачни услуги инвестират в лаборатории за разработване на авангардни модели, които от своя страна закупуват капацитет за съхранение на данни от същите тези компании.

Съществува риск очакванията да изпреварят значително реалния ръст на производителността, което създава предпоставки за разочарование в близко бъдеще. Според „закона на Амара“ ние сме склонни да надценяваме ефекта от една нова технология в краткосрочен план и да го подценяваме в дългосрочен. Към това добавете опасенията относно все по-мощните модели, които излизат от човешки контрол или подкопават киберсигурността. В даден момент рисковете могат да се слеят, за да оспорят макроикономическата и финансовата стабилност.

Как би могло да изглежда това? Големите разочарования от приходите или печалбите на разработчиците на ИИ биха могли да подкопаят очакванията за бъдеща рентабилност, нанасяйки удар върху цените на акциите. Тревожни инциденти, включващи гранични модели или кибератаки, биха могли да подкопаят доверието и да повишат рисковете за финансовата стабилност. В тежък сценарий бихме могли да видим корекция на пазара, която се разпространява каскадно през силно задлъжнялата и кръгова екосистема на ИИ. Предвид значителните трансгранични притежания на активи на ИИ, загубите биха могли да се разпространят по целия свят.

Разрушаването на пазара на труда също може да бъде дълбоко. Според нашето проучване приблизително 40 процента от работните места в световен мащаб са изложени на ИИ. В развитите икономики излагането нараства до около 60 процента. В рамките на тези диапазони на излагане някои работни места вероятно ще бъдат увеличени, докато други може да бъдат заменени от технологията. Все още е твърде рано да се прогнозира въздействието върху заетостта – засега няма видимо въздействие върху пазара на труда, но естеството на работата се променя и това вероятно ще се ускори.

И тогава се появяват рисковете за киберсигурността. Тъй като финансите стават все по-дигитализирани и взаимосвързани, кибер смущенията се очертават като нарастващ източник на системен риск. Изкуственият интелект добавя спешност, като ускорява откриването, експлоатацията и атаката на уязвимости, компресирайки цикъла атака-защита до машинна скорост. Голяма атака, засягаща плащанията, търговията или достъпа до депозити, може да причини незабавни загуби и да подкопае доверието. Ако оперативно смущение засегне критичен възел, включително извън финансовия сектор – например, засягайки критична инфраструктура – то може бързо да се превърне в по-широк шок за доверието.

Трябва да сме готови да се изправим пред тези рискове и да ги смекчим. Също така трябва да избегнем сценарий, при който ползите от изкуствения интелект се ползват само от малцина привилегировани. Това важи както за отделните хора, така и за държавите. Всъщност, увеличението на растежа в развитите икономики може да бъде повече от два пъти по-голямо от увеличението в страните с ниски доходи, което отразява пропуските в достъпа, подготвеността и приемането.

И така, на практика какво могат да направят политиците?

Държавите се нуждаят от политики, които са основани на уникалните характеристики на изкуствения интелект, но достатъчно гъвкави, за да отчетат несигурния му път и бързия темп на промяна. Ето три основни принципа, които могат да осветят пътя.

Първо: защита на макроикономическата и финансовата стабилност.

Както при всеки шок, приоритетът трябва да бъде запазването на стабилността. Добрата новина е, че регулаторите и надзорните органи не е необходимо да започват от нулата. Съществуващите инструменти, включително изискванията за капитал и концентрация, могат да ограничат натрупването на рискове във финансовата система. Най-общо казано, целта трябва да бъде насърчаване на по-широко участие във финансирането на екосистемата на изкуствения интелект. Държавите трябва да засилят защитата срещу кибер рискове, например чрез тестове за устойчивост на банките. Регулаторите засилиха международната координация по тези въпроси – това трябва да продължи.

Централните банки трябва да бъдат нащрек, тъй като въздействието на изкуствения интелект върху инфлацията ще варира в различните страни. Поддържането на ценова стабилност е от съществено значение, особено във време, когато други сили добавят инфлационен натиск.

От фискална гледна точка правителствата трябва да преразгледат средносрочните си планове през призмата на прехода към изкуствен интелект. Изкуственият интелект може да повиши растежа, но може също така да намали доходите от труд, да увеличи неравенството и да ерозира данъчната основа. Държавите ще се нуждаят от фискално пространство, за да инвестират в инфраструктура и умения и да смекчат въздействието върху най-уязвимите. И ще се нуждаят от данъчни системи, предназначени за ерата на изкуствения интелект. С вече високия дълг, политиците ще трябва да направят трудни избори.

И накрая, правителствата и частният сектор трябва бързо да увеличат своята киберзащита. Справянето с рисковете за киберсигурността изисква рамка за оперативна устойчивост в цялата система, фокусирана върху непрекъснатостта на критичните услуги. Политическите приоритети трябва да бъдат съобразени с нивата на киберзрялост на различните икономики.

Второ: да се даде възможност за приемане и иновации.

Надеждната цифрова инфраструктура и квалифицираната работна сила ще бъдат основата за успешното приемане на изкуствения интелект на държавите. Тук глобалните разлики са големи. Развитите икономики са три пъти по-добре оборудвани с дигитална инфраструктура от страните с ниски доходи, според нашия Индекс за готовност за ИИ.

Много икономики също ще се нуждаят от повече енергийна инфраструктура, за да подкрепят внедряването на ИИ, което ще увеличи рязко търсенето на електроенергия. До 2030 г. Международната агенция по енергетика очаква центровете за данни да представляват 3% от световното потребление на електроенергия. За да се постави това в перспектива, търсенето от центровете за данни дотогава ще надхвърли потреблението на електроенергия в Япония днес. В ерата на ИИ страните ще се нуждаят от средносрочна стратегия за надеждно увеличаване на електроснабдяването.

Но ще е необходимо повече от по-добра инфраструктура и квалифицирана работна сила, за да се отключи напълно печалбата от производителността от ИИ. Много икономики се нуждаят от по-дълбок кладенец от частен рисков капитал за финансиране на стартиращи компании и насърчаване на иновациите. В страни, където управлението и държавният капацитет са силни, частният капитал може да бъде допълнен от инвестиции от публичния сектор в научноизследователска и развойна дейност в областта на ИИ. В Субсахарска Африка например мобилизирането на частно финансиране за инфраструктура на ИИ изисква както укрепване на бизнес климата, така и предоставяне на целенасочени държавни субсидии и гаранции.

Динамичната икономика на ИИ трябва да позволява плавно навлизане и излизане на фирми. Компаниите трябва да могат да реорганизират и преразпределят ресурси, така че изкуственият интелект да подобри значително бизнеса им. Твърде често те се сблъскват със структурни данъчни изкривявания, които благоприятстват инвестициите в стари предприятия, и бюрокрация, която задушава растежа и намалява печалбите. Правителствата могат да помогнат, като модернизират данъчните си системи, реформират режимите си за несъстоятелност и подобрят правната сигурност.

Трето: подкрепят работниците и създават възможности.

Изкуственият интелект ще поеме някои задачи, изпълнявани от работниците. Това не означава непременно, че тези работници ще загубят работата си. Те могат да преминат на нова позиция с различен набор от отговорности, които могат да бъдат допълнени от изкуствения интелект. Те дори могат да получат по-добра работа в различна фирма, тъй като ползите от по-високата производителност се разпространяват в цялата икономика.

Изследване на МВФ за Азиатско-тихоокеанския регион подчертава някои от тези сили. Търсенето от работодателите в региона е намаляло с около 10% в професиите, силно изложени на изкуствен интелект. В същото време нараства търсенето на работници, които могат да използват изкуствен интелект. Появяват се нови роли, като например бързи инженерни и строителни агенти с изкуствен интелект, които не са съществували преди няколко години.

Пазарите на труда трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да могат фирмите да наемат необходимите им таланти. В същото време работниците, изместени от технологиите, може да се нуждаят от подкрепа. Предизвикателството пред политиката е да се намери правилният баланс между тези две нужди. Трябва да предоставим на хората, особено на младите хора, когнитивни, творчески и технически умения, които им дават възможност да използват изкуствен интелект. Традиционните мрежи за социална сигурност, като например осигуряването за безработица, ще останат важни. Но политиците ще трябва все повече да внедряват активни програми на пазара на труда, за да повишават квалификацията и преквалифицирането на работниците. Правителствата трябва да калибрират данъчните си системи, така че да не благоприятстват или възпрепятстват прекомерно автоматизацията.

Тези принципи би трябвало да помогнат на страните да се ориентират в ерата на изкуствения интелект. Разбира се, страните не могат и не трябва да действат сами. Координацията между правителствата, компаниите за изкуствен интелект и други заинтересовани страни ще бъде от решаващо значение, предвид бързо нарастващите възможности на граничните модели и взаимосвързаността на страните. В МВФ ще продължим да предлагаме политически съвети, изграждане на капацитет и, когато е необходимо, финансова подкрепа в рамките на нашия основен макроикономически мандат.

Светът преминава през технологичен преход, който може да ни принуди да преосмислим как защитаваме критичната инфраструктура, как запазваме финансовата стабилност и дори основни идеи като начина, по който работим. Това може да е плашещо. Трябва да приемем сериозно обществените опасения относно изкуствения интелект – хората разбираемо искат да знаят как ще се отрази на тях и техните семейства. Но изкуственият интелект също така носи обещанието за по-продуктивен свят, където хората, с помощта на технологиите, които сме изобретили, ще постигат неща, които никога не бихме сметнали за възможни.

Нека приемем предизвикателството заедно и да се учим в движение.

Материалът Светът не може да си позволи грешки по отношение на изкуствения интелект е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В сравнение с второто тримесечие на 2026 г. новорегистрираните намаляват с 29.7%, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност – с 18.1%.

С най-голям относителен дял както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност, са фирмите от сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“, съответно с 84.4 и 90.0%.

Материалът Рязко намаляват регистрациите на нови фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Първият ми извод от много забързания пръв прочит е: за 2027 всичката амбиция на правителството се свежда до това да ни изземат като данъци, на всички нас българите, около 2 милиарда, или 1,39% от БВП, повече, отколкото ако не им се налагаше да се борят със свръхдефицит.

Но амбицията им за намаляване на разходите, огромна част от които, е добре известно, са чисто разхищение и корупционерски потоци, е нула. Пардон, 0,04%. И двете числа са от Таблица 5 (тук, на стр. 32 от документа), която в крайна сметка е съществото на всичко в документа.“

Медии вече анализираха, че чрез ново повишаване на минималния и максималнишя облагаем доход Бюджет 2027 ще събере с над 10% повече от осигуровки на работещите и работодателите. Ръстът на приходите от социални осигуровки ще възлиза на 1,219 млрд. евро или 10,4%, като срещу това не са планирани никакви реформи.

В началото на заседанието на МС в сряда премиерът Радев нахвърли някои акценти от бъдещия проект за бюджет, от които също могат да се направят някои не особено лицеприятни изводи.

Материалът Бюджетни амбиции 2027: повече приходи от данъци, без да се пипат разходите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В тази връзка репортерът на „Таймс“ Сидни Ембър обяснява: „Застъпниците на музикалното образование твърдят, че тези мита застрашават училищните музикални програми и правят извънкласните занимания недостъпни за много семейства.“

Тази новина ме връща към ученическите ми години, когато свирех на първи кларинет в оркестъра „Маршируващи и борещи се хрътки“ (Marching and Fighting Greyhound Band) под ръководството на полковник Джон Блеър в гимназия „Лайман“ в Лонгууд, Флорида. Участието в оркестъра беше семейна традиция за всичките пет деца от семейство Бакус. Трите ми по-малки сестри свиреха съответно на саксофон, фагот и флейта; освен това всички те бяха щатски шампионки по въртене на жезъл като мажоретки (изкуство, което днес до голяма степен е забравено). По-малкият ми брат известно време свиреше на тромпет, преди да напусне оркестъра, за да стане куотърбек в отбора по американски футбол. Един от тромбонистите по-късно стана мой зет. Повече от половин век по-късно все още поддържам връзка с някои от съучениците си, с които свирехме заедно в училищния оркестър.

Уви, не станах втори Бени Гудман или Арти Шоу. Дните, в които свирех на кларинет, отдавна са в миналото. Ако днес се опитам да засвиря, вероятно ще изтръгна от инструмента само пронизителен писък. И все пак, обичах да бъда част от оркестъра. Там научих колко много упражнения и сътрудничество с другите са нужни, за да се постигне хармония. Този урок – усвоен без думи – сякаш ме съпътства през всички изминали години, във всичко, което съм правил в обществения и личния си живот; винаги съм търсил начини да работя заедно с другите, за да създаваме повече хармония в един свят, изпълнен с дисхармония.

Митата, въведени от Тръмп, ще попречат на много други млади американци да научат тези и други ценни уроци чрез музикалното образование. Администрацията на Тръмп (и то, някак си, без да ѝ мигне окото) разглежда вноса на медни духови инструменти – като тромбони, туби и тромпети – като заплаха за националната сигурност, тъй като те съдържат мед – критично важна суровина. Макар че, както отбелязва Институтът за международна икономика „Питърсън“ (Peterson Institute for International Economics), тези музикални инструменти съставляват „нищожна част от потреблението на мед в САЩ“, а по-високите мита биха пренасочили търсенето към американските производители „само с една нищожна частица от процента“, екипът на Тръмп вижда в Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. подходящ инструмент за налагане на допълнителни мита върху вноса на музикални инструменти. Целта? Да се защитят американските деца – а и всички останали в страната – от тази уж страшна заплаха.

Едва ли на някое от петте деца в семейство Бакус някога му е хрумвало да се замисли колко са платили родителите ни за инструментите, на които свирехме преди десетилетия. Тогава времената бяха трудни за нас: баща ми беше болен и без работа, а майка ми работеше като медицинска сестра, докато полагаше неимоверни усилия да отгледа пет деца. Парите, похарчени за нашите инструменти, вероятно са наложили финансови лишения в други пера от семейния бюджет – може би родителите ни са се лишили от нещо за самите себе си. Но някак си те намериха средствата.

Днес обаче, на фона на главоломно растящите цени на музикалните инструменти – породени както от тези излишни мита, така и от инфлацията – колко родители ще успеят, подобно на моите, някак си да намерят необходимите пари?

Как би могла страната ни да спечели от това, че младите американци ще се занимават по-малко с музика? Ограниченият достъп до инструменти, чрез които децата на Америка се учат да създават музика – и да си сътрудничат, за да постигнат хармония – е поредният пример за това колко мащабни са последиците от лавината мита, налагани от Тръмп. Тези последици засягат все по-дълбоко почти всеки аспект от живота в Америка, оказвайки влияние върху всичко, което правим, и всичко, към което се стремим.

Въпросът за митата може да изглежда твърде сложен или абстрактен. Може да изглежда като тема, която засяга единствено икономисти и политици, претендиращи, че разбират от икономика. Но това не е така. Митата са скрити данъци, които са повече от реални. Тези данъци тежат най-силно върху хората с по-ниски доходи – върху онези, които трябва да се борят ден след ден, за да свържат двата края. Митата имат реални последици – не само под формата на по-високи цени, но и по отношение на начина ни на живот и на това как се учим да живеем заедно. Полковник Блеър вече не е сред нас и силно ни липсва. Но той би казал същото.

*Авторът, Джеймс Бакус, е сътрудник Cato Institute, професор в Университета на Централна Флорида и гост-професор в Лондонското училище по икономика. Най-новата му книга е „Демокрация за един устойчив свят: Пътят от Пникс“ (Democracy for a Sustainable World: The Path from the Pnyx), издадена от „Кеймбридж Юнивърсити Прес“ (Cambridge University Press)

Материалът Митата на президента Тръмп правят музиката недостъпна за децата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

България е с трети по големине годишен спад (-5,4%) сред страните от еврозоната. Пред нас са Ирландия (-15,0%) и Белгия (-7,1%). Най-големи ръстове са наблюдавани в Нидерландия (+9,8%), Унгария (+8,8%) и Дания (+8,3%).

Най-големите месечни спадове са регистрирани в Белгия (-5,1%), Ирландия (-3,1%) и Португалия (-2,0%). Най-големи ръстове са наблюдавани в Швеция (+6,5%), Естония (+4,3%) и Нидерландия (+2,6%). Спрямо юли в българия се отчита лек ръст от 0.8%.

В еврозоната през август промишленото производство на годишна база:

• намалява при междинните стоки с 0,4%,
• нараства при енергийните продукти с 3,1%,
• нараства при стоките за дълготрайна употреба (инвестиционните стоки) с 3,0%,
• нараства при стоките за дълготрайна употреба (потребителските стоки) с 0,4%,
• намалява при стоките за краткотрайна употреба с 9,1%.

Материалът България с третия по големина индустриален спад в еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В сряда Nasdaq и S&P 500 отбелязаха най-големия си дневен спад от юли насам, след като данните за инфлацията – оказали се по-високи от очакваното – засилиха прогнозите за нови повишения на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ и предизвикаха срив при технологичните акции.

Допълнителен негативен ефект върху пазарните нагласи в четвъртък оказа и компанията TSMC – най-големият производител на високотехнологични чипове в света. Въпреки че отчете рекордна тримесечна печалба за шесто поредно тримесечие, компанията изрази предпазливи очаквания за 2027 г. поради макроикономическа несигурност. Новината, че лабораторията за изкуствен интелект Anthropic е отчела 45% ръст на приходите през третото тримесечие спрямо предходното, също не успя да подобри настроенията сред инвеститорите.

Акциите на CoreWeave – оператор на центрове за данни със значителни задължения, който се намира в епицентъра на скорошните сътресения в технологичния сектор – спаднаха с още 6,3% по време на предпазарната търговия, след като в сряда отбелязаха понижение от 15%.

Гигантът в облачните услуги Oracle поевтиня с 2,1%, след като в предходната сесия акциите му спаднаха с близо 9%. Облигациите на тези компании също попаднаха под натиск, което доведе до рекордно високи нива на доходността им.

За CoreWeave, Oracle, както и за други производители на чипове, оператори на мащабни облачни инфраструктури (т.нар. „хиперскейлъри“) и компании в сферата на облачните услуги, денят изглеждаше като втори пореден период на рязък спад. Акциите на Nvidia се понижиха с 1,8%, докато тези на Micron Technology и Advanced Micro Devices спаднаха съответно с 3,7% и 2,3%.

„Забавяне в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект би означавало рязко понижение в очакванията за икономическия растеж на САЩ“, коментира Мохит Кумар, икономист в Jefferies, цитиран от Ройтерс. „Очакваме сезонът на отчетите да потвърди, че печалбите и търсенето остават стабилни“, посочва още той, добавяйки, че от Jefferies планират да реализират част от печалбите си преди междинните избори.

В 5:50 ч. източно време (ET) фючърсите върху индекса Dow (Dow E-minis) се повишиха със 165 пункта, или 0,32%, тези върху S&P 500 спаднаха с 21 пункта, или 0,27%, а фючърсите върху Nasdaq 100 загубиха 331,5 пункта, или 1,1%.

Инвеститорите ще следят внимателно данните за цените на производител, които ще бъдат публикувани скоро, за да добият представа за инфлацията при производствените разходи. По-късно през деня се очаква да бъдат оповестени и данните за продажбите на дребно през септември, броят на първоначалните молби за помощи при безработица, както и резултати от няколко бизнес проучвания.

Според инструмента FedWatch на CME Group, трейдърите оценяват вероятността централната банка да повиши лихвените проценти по-късно този месец на 27% – ръст спрямо 20% преди седмица. Същевременно вероятността за увеличение с 25 базисни пункта през декември се оценява на 67%.

Индексът Nasdaq се понижи с повече от 3% спрямо рекордните си стойности, достигнати миналата седмица. Притесненията относно по-високите лихвени проценти и разходите за изкуствен интелект заплашват да засенчат очакванията за силен сезон на корпоративните печалби.

Според данни на LSEG, анализаторите прогнозират ръст на печалбите на компаниите от индекса S&P 500 с 30,6% през третото тримесечие, като основен принос за това имат технологичните и енергийните дружества.

Материалът Пазарите се изплашиха от вероятен спад на инвестициите за ИИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.