САЩ възразяват срещу новото търговско споразумение на Мексико с Европейския съюз, което предоставя специална защита на стотици европейски продукти, чиито имена са свързани с конкретни региони, като например пармезан, фета и манчего. То също така дава на Европейския съюз правна защита срещу нарушения.

Вашингтон твърди, че споразумението, подписано през май, ще ограничи бъдещите американски производители да продават сирена в Мексико под имена като пармезан и фета. САЩ отдавна твърдят, че тези имена са общи, докато ЕС казва, че пармезанът трябва да бъде запазен за пармезан от Северна Италия и сирене фета от избрани части на Гърция.

„Абсолютно погрешно е това, което Мексико направи“, изтъква Хайме Кастанеда, изпълнителен вицепрезидент на Съвета за износ на млечни продукти на САЩ. „Мексиканското правителство трябва да гарантира, че Съединените щати и мексиканските производители на сирена с популярни наименования ще продължат да бъдат на пазара“, допълва той.

САЩ и Мексико са в разгара на трънливи двустранни преговори за осигуряване на временна търговска сделка тази година, докато паралелно текат дискусии за подновяване на споразумението между САЩ, Мексико и Канада, което е ключов елемент от мексиканската икономика.

Тези преговори с високи залози дадоха на САЩ предимство да настояват по въпроси, касаещи пазар за милиарди долари за американските износители на сирене. И това причинява главоболие на мексиканските власти.

Въпреки че договорът между Мексико и ЕС е подписан, Мексико все още не е завършило процедурите, необходими за влизането му в сила, докато Европейският съюз го е направил, според говорител на Европейската комисия. Говорител на министерството на икономиката на Мексико заяви, че споразумението трябва да бъде ратифицирано от законодателите.

Европейската комисия е заявила пред Ройтерс, че няма да е възможно да се променят условията на споразумението и че е „взела под внимание действията на САЩ“, противопоставящи се на защитата на европейските сирена.

Службата на търговския представител на САЩ вече е изразила мнението си относно схемата за защита на продуктите с географски указания (ГУ) на ЕС. „ЕС продължава да се стреми да разшири вредната си система за ГУ на своята територия и извън нея“, се казва в доклад на търговското ведомство от април.

В него се посочва, че принуждаването на производителите на млечни продукти извън блока да използват описания като „имитация на фета“ или „в стил азиаго“ е скъпо и ненужно и допринася за търговския дефицит на САЩ със сирена от 1,2 милиарда долара с блока.

Мексико е сред най-големите потребители на сирене в света, предпочитайки местни сортове като жилавото сирене Оахака, и queso fresco. Но вносът на сирене, главно от САЩ, се е увеличил от 80-те години на миналия век и сега съставлява близо 30% от вътрешното потребление, движен от продукти като настърган пармезан на Kraft и Great Value Manchego на Walmart, както и от нарастващата популярност на пицариите в Мексико.

САЩ изнасят сирене на стойност около 1 милиард долара за Мексико годишно, докато общият износ на млечни продукти от ЕС за страната възлиза само на 200 милиона долара.

Европейските производители на сирене посочват, че сблъсъкът със САЩ отразява противоположни земеделски култури — масово производство срещу защитени регионални традиции.

„САЩ винаги са били нация с голямо потребление, което е точно обратното на това, което представляват наименованията за произход“, коментира Антонио Мартинез, ръководител на организация, която защитава регионалното обозначение на Manchego. По-малкият мащаб на производителите на манчего в Испания им придава техния „чар и уникална идентичност“, добавя той.

Продавачите на сирене в Мексико като Родолфо Наваро, който оглавява семеен дистрибутор на сирене, подкрепят търговската сделка с ЕС, защото тя ще намали митата върху вносните от Европа сирена.

„Тези сирена ще обслужват различни пазари. Европейското сирене ще се продава в по-висока ниша“, посочва той.

Материалът САЩ недоволни от защитените наименования на европейски сирена в Мексико е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Фридрих Мерц събра през седмицата в Берлин лидерите на Нидерландия, Финландия, Австрия, Дания и Швеция в опит да сложи под контрол следващия бюджет на Европейския съюз. Шестте държави настояват предложението на Европейската комисия за близо 2 трилиона евро (периода 2028-2034 г.) да бъде орязано с няколкостотин милиарда. Германия говори за съкращение от порядъка на 400 млрд. евро. В същото време те настояват повече средства да бъдат насочени към отбрана, конкурентоспособност и миграция и отхвърлят превръщането на общия европейски дълг в нормален бюджетен инструмент.

Почти паралелно Антониo Коща тръгна на обиколка из европейските столици. Председателят на Европейския съвет вече проведе срещи в Словакия, Естония, Латвия, Литва и Чехия в опит да намери път към единодушие за бюджета на ЕС. На масата са както приоритетите на Европа, така и големият въпрос кой и как ще плати сметката. България също ще е част от тура на Антонио Коща, който ще бъде в София на 3 септември.

Това не е просто поредният епизод на спора между „пестеливия Север“ и държавите, които получават повече от европейския бюджет. Отключването на собствени данъчни правомощия и решителното пробиване на историческите лимити на бюджета на ЕС не са само фискални въпроси. Залогът е какъв Европейски съюз ще имаме през следващото десетилетие – съюз с единен пазар, ограничен общ бюджет и ясно разпределение на отговорностите или съюз, който постепенно придобива все повече от характеристиките на самостоятелен фискален субект. Именно затова България не може да гледа на тези преговори единствено през въпроса колко пари ще получи.

Каква е българската позиция?

Досега позицията на България за следващата многогодишна финансова рамка трудно може да се нарече предмет на широк обществен дебат. Знаем, че България се присъедини към групата „Приятели на кохезията“. Общата позиция на тези страни защитава достатъчно голям европейски бюджет и запазването на силно финансиране за традиционните политики с фокус върху кохезията. Българската позиция в Съвета също е в тази посока, подкрепена и от изказванията на вицепремиера Пеканов през последните дни.

Това е разбираемо, но не е достатъчно. България безспорно е сред държавите, които имат много какво да спечелят от кохезионната политика. Значителна част от публичните инвестиции в регионите – инфраструктура, градска среда, водни проекти, човешки капитал – през годините разчитат на европейско финансиране. От това обаче не следва автоматично, че българският национален интерес е възможно най-голям бюджет на ЕС. България трябва да даде отговор и на въпроса как ще се финансира рекордния бюджет на ЕС? Точно тук липсва същинският разговор.

Трилемата на Коща или кой ще плати сметката?

Екипът на Коща описва темата с европейския бюджет като трилема между три големи теми – амбицията за рекорден бюджет, размерът на националните вноски и предложените нови собствени приходи. Последното всъщност е в основата на неговия тур, тоест готовността на държавите членки да дадат данъчни правомощия на ЕС. И това е особено важно, тъй като по тази тема българската позиция остава неясна.

Да искаме повече пари за кохезия е лесната част от разговора. Лесна от гледна точка на позиция и аргументи, не задължително като възможност да надделеем в спора за приоритетите и харчовете. Къде обаче стоим по въпроса с данъчните правомощия и собствените ресурси? Предложенията включват нови приходи от големите компании, споделяне на приходи от облагането на тютюневите изделия, най-различни климатични механизми и други източници.

Това е същинският избор: повече европейски разходи вървят с повече европейски фискални правомощия. А ако към тях се добави и отворената дискусия за нов общ дълг, вече говорим за потенциално много по-сериозна промяна в начина, по който функционира ЕС.

Видяхме този модел с Плана за възстановяване. Получихме средства за инвестиции срещу реформи и ангажименти, но заедно с тях получихме и общ европейски дълг, който ще се изплаща десетилетия. Тук въпросът е трябва ли извънредният модел от пандемията постепенно да се превърне в обичаен начин за финансиране на европейските политики. Именно срещу това се обявява групата около Мерц.

България има интерес, който е по-сложен от максимизирането на кохезионните средства. Страната е нетен получател от европейския бюджет, но едновременно с това ниските данъци и (все още) ниският публичен дълг са сред малкото ни устойчиви конкурентни предимства. Затова си струва да поставим въпроса дали в структурно отношение позицията на Мерц не е по-близо до българския интерес, отколкото изглежда на пръв поглед?

Това не означава България да се откаже от кохезията. Означава да не подписва празен чек за по-голям европейски бюджет само защото очаква повече средства за регионите за следващите няколко години.

Материалът България между Мерц и Коща: кохезия на всяка цена? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Германските хранилища за газ са запълнени на 51,64%, заяви говорител на министерството на икономиката на редовна правителствена пресконференция, добавяйки, че операторите са инжектирали значителни обеми през последните дни.

„Ценовият разрив между зимата и лятото – който винаги е бил проблемът, тъй като цените са били твърде високи – се е подобрил малко, което може да е един от факторите. Друг фактор е, че горещата вълна в Азия е отшумяла, което означава, че газовите товари вече не се насочват натам, а вместо това се купуват тук“, коментира говорителя.

Германия се стреми да запълни своите хранилища със 70% от капацитета си до началото на ноември – цел, която енергийната лобистка група BDEW определи този месец като постижима, макар и предизвикателство.

Говорителят обаче предупреждава да не се фокусираме единствено върху нивата на съхранение, изтъквайки, че конкретен процент на съхранение сам по себе си не определя дали доставките могат да се считат за сигурни.

Не става въпрос за достигане точно на 70%, защотго сигурността на доставките зависи от по-широка оценка, която включва терминалите за внос на втечнен природен газ (LNG) на Германия и способността за увеличаване на вноса от западноевропейски страни, отбелязват още правителственият източник.

В България към 23 август газохранилището „Чирен“ е запълнено на 56,66%, което се равнява на 3,9778 TWh природен газ. Данните, цитирани от изданието EnergyNews.bg, сочат дневен ръст на нагнетяването от 0,63 процентни пункта. В същото време на европейско ниво средната запълняемост на газохранилищата е 61,68%. Това поставя страната ни в позиция на догонване на средните нива в ЕС, но пък, спрямо данните за Германия, Чирен е запълнен на по-висок процент.

Материалът Германия ускорява запълването на газовите хранилища е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Как изкуственият интелект ще се отрази на заетостта и производителността?
Това е един от най-належащите въпроси предвид потенциала на изкуствения интелект да промени дълбоко начина, по който работим, а оттам и фундаментално да преобрази икономиките и обществата. В анализа авторете правятпреглед на начина, по който работещите използват тази нова технология, и на това колко бързо тя се разпространява на работните места. Разглежда се и колко време спестяват хората чрез използването на ИИ и се анализират пречките пред по-широкото му възприемане. Анализът се основава на Проучването на очакванията на потребителите на ЕЦБ, което всеки месец обхваща мненията на около 20 000 души в 11 държави от еврозоната.

Използването на ИИ на работното място продължава да нараства
Тенденцията е недвусмислена. Само за две години делът на работещите, които използват ИИ в работата си, се е удвоил – от 26% от анкетираните през 2024 г. до 41% през 2025 г., достигайки 52% през 2026 г. Вече мнозинството от работещите съобщават, че използват ИИ за работа, като средно го използват около три дни седмично.

Не е изненадващо, че използването на ИИ варира между различните демографски групи. По-младите работещи и хората с висше образование продължават да са най-склонни да използват ИИ. При образователното равнище се наблюдава значителна разлика: използването сред високообразованите достига 61% в сравнение с 37% при хората с по-ниско образование. По подобен начин по-младите работещи са с около 20 процентни пункта по-склонни да използват ИИ, отколкото по-възрастните си колеги. Мъжете също съобщават за малко по-висока употреба от жените, макар че възрастта и образованието остават основните фактори, определящи възприемането на технологията. Този модел се запазва през последните три години.

Интересното е, че след като работещите започнат да използват ИИ, те го интегрират в ежедневните си работни навици с много сходна честота. Средното седмично използване е малко по-високо при по-младите и по-високообразованите групи, но разликите не са големи – средните стойности за отделните групи са между 2,5 и 2,9 дни седмично.

ИИ повишава производителността на работното място – но с някои уговорки
И така, наистина ли използването на ИИ в работата спестява време? Да – медианният потребител съобщава, че спестява три часа седмично, или около 7,7% от медианното работно време, макар че зад тази обща цифра се крие силно неравномерно разпределение. Повечето потребители постигат умерено спестяване на време, докато малка част съобщават за много голямо повишаване на ефективността.

Спестеното време вече подсказва, че ИИ прави работещите по-продуктивни. Но когато оценяваме последиците за ръста на производителността на цялата икономика, контекстът е от значение – независимо дали става дума за трите спестени часа или за 7,7% от работното време.

Първо, само половината от работещите съобщават, че използват ИИ и благодарение на него спестяват време (48,8%). Следователно за цялата икономика общото повишаване на ефективността – с други думи, делът на спестеното работно време, дължащо се на използването на ИИ – е по-близо до 3,8%.

Второ, важно е да се отбележи, че спестеното време води до по-висока производителност само ако работещите превърнат освободените часове в допълнителен продукт, вместо да ги използват за дейности с по-ниска пряка производителност. От решаващо значение е и дали работодателят е в състояние да използва този допълнителен капацитет.

За сравнение, настоящите оценки за допълнителния годишен ръст на производителността, дължащ се на ИИ, за период от десет години варират между 0,1% и 3,4%. Друго изследване на ЕЦБ по темата оценява увеличението на производителността вследствие на ИИ на около 0,35 процентни пункта годишно средно за еврозоната.

Ползите за ефективността, които ИИ носи, се различават значително според конкретната задача, а най-големите ползи невинаги са свързани с най-често срещаните приложения.

Генерирането или отстраняването на грешки в програмен код води до най-големи ползи – почти осем часа седмично, макар че само около 8% от работещите използват ИИ за тази цел. Подобна картина се наблюдава при анализа на данни, автоматизирането на рутинни задачи и създаването на аудио- или визуално съдържание.

За разлика от това, проучването, събирането на информация, писането и редактирането на текст са сред най-често посочваните приложения. Спестеното време при тези задачи обаче е значително по-малко, отколкото при по-технически дейности като програмирането.

При повечето професии работещите не възприемат увеличаването на ефективността благодарение на ИИ като заплаха за своите работни места.

Професиите с най-висока степен на използване на ИИ обикновено са тези, при които се спестяват най-много часове и отношението към ИИ е най-положително. Например мениджърите използват ИИ най-много, спестяват най-много време благодарение на него и в крайна сметка имат най-положително възприятие за технологията. Това ги поставя в добра позиция да участват активно във формирането на начина, по който ИИ се внедрява на работното място.

Като цяло днес ИИ се възприема по-неблагоприятно, отколкото преди година – делът на работещите, които имат положително отношение към него, е спаднал от 43% на 41%. Това може да е свързано с по-широката несигурност в икономическата среда, тъй като нагласите към ИИ са свързани с икономическите очаквания.

Работещите, които имат негативно мнение за ИИ, са и по-песимистично настроени по отношение на икономиката. Те очакват по-висока безработица една година напред, изпитват по-голям страх от загуба на работата си и имат по-слаби очаквания за ръста на доходите и потреблението.

Страхът, че човек може да бъде заменен от ИИ, нараства и когато перспективите пред пазара на труда като цяло се влошават.

Бариерите пред използването на ИИ остават
Въпреки нарастващото използване на ИИ приблизително половината от работещите все още не го използват. Разбирането на причините за това е от ключово значение за оценката на посоката, в която се движи процесът на по-широко използване на ИИ.

Поради това Проучването на очакванията на потребителите е разработено така, че директно да попита работещите по този въпрос.

Една трета от анкетираните не използват ИИ, защото той не е приложим към настоящите им задачи. Други предпочитат традиционните методи или са възпрепятствани от опасения относно точността и надеждността или от липсата на достъп до ИИ, осигурен от работодателя. В по-широк план значителен дял от работещите просто не проявява интерес към технологията: 41% не се интересуват от използването на ИИ (при мениджърите делът е 34%).

Попитани какво би ги насърчило да започнат да използват ИИ, около половината от всички работещи посочили по-добро обучение за използването на инструментите с ИИ и по-добро разбиране на ползата от ИИ.

Изглежда, че работодателите реагират на някои от тези потребности. Около половината от фирмите планират да инвестират в обучение по ИИ през следващите 12 месеца (според последната вълна на проучването SAFE), като по този начин директно адресират бариерата, посочвана най-често от работещите.

Същевременно това означава, че около половината от фирмите не инвестират в обучение – вероятно отчасти и поради факта, че една трета от мениджърите не проявяват достатъчно интерес към ИИ.

Като цяло изглежда, че съществува значителен потенциал за по-широко насърчаване на използването на ИИ чрез по-подкрепящи политики на ниво отделните компании.

Заключение: повишаването на производителността до пълния ѝ потенциал означава преодоляване на оставащите препятствия
Използването на ИИ на работното място се е удвоило за две години, а спестяването на време, за което потребителите съобщават, вече е значително.

Тези спестявания, дори и само частично, вероятно вече се отразяват в общите показатели за производителността, които през последните тримесечия се възстановяват в еврозоната.

Въпреки това тези ползи са далеч от равномерно разпределени между различните задачи, а използването на ИИ продължава да се различава значително между отделните професии.

Половината от работещите в еврозоната вече използват ИИ. Това е значителен дял. Но пред останалата част от населението стоят бариери, които възпрепятстват използването на ИИ.

Препятствия съществуват както от страна на работещите, така и от страна на фирмите. Значителен дял от служителите не проявяват интерес или имат негативно отношение към ИИ. Същото се отнася и за част от ръководителите, които понякога ограничават използването на технологията. Освен това, макар работодателите да играят решаваща роля за насърчаването и улесняването на по-широкото използване на ИИ, много от тях все още се колебаят да инвестират.

За да бъдат преодолени тези бариери, интегрирането на ИИ да бъде улеснено и потенциалът за ръст на производителността да бъде реализиран, работодателите – с подкрепата на националните власти – трябва максимално да подпомагат служителите, по-специално чрез обучение и по-лесен достъп до инструменти с изкуствен интелект.

Материалът Човекът и AI – заедно срещу стария начин на работа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 12.5% в сравнение с юли 2025 година, докато на международния пазар ръстът е 15.6%.

У нас ръст на цените се наблюдава в добивната промишленост – с 23.5%, в преработващата промишленост – със 7.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.7%.

През юли 2026 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо юли 2025 г. са регистрирани при: производството на основни метали – с 19.1%, производството на химични продукти – с 10.3%, производството на тютюневи изделия – с 10.1%. По-ниски цени са отчетени при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 0.4%.

Все пак, индексът на цените на заводската продукция на международните пазари (145.4) остава значително по-нисък, отколкото у нас (155.8).

Материалът Поскъпването на заводската продукция у нас се забавя спрямо международните пазари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цените на петрола се понижиха тази седмица, падайки под 90 долара за барел, тъй като вниманието на пазара се измества към надеждите за дипломатически пробив за прекратяване на шестмесечния конфликт в Близкия изток.

Премиерът на Катар посети Техеран, три дни след посещението на началника на пакистанската армия. Двете страни са били преговарящи между Иран и Съединените щати през цялата война, играейки ключова роля в осигуряването на споразумението за прекратяване на огъня от юни, което доведе до кратко прекъсване на военните действия. Възобновените дипломатически усилия идват само дни, след като Иран и САЩ си размениха остри реплики заради обещанието на Вашингтон да увеличи икономическия натиск върху Техеран, като наложи санкции на търговските си партньори.

В същото време Иран и Оман работят по споразумение за споделен надзор над Ормузкия проток, жизненоважният воден път, който се превърна в епицентър на конфликта. Иран въпреки това заяви, че споразумение с Оман няма да доведе до повторно отваряне на пролива, което ще зависи от преговори със САЩ.

В сурово напомняне, че напрежението остава високо, в четвъртък неидентифициран снаряд удари танкер в пролива за първи път от повече от седмица.

Междувременно, петролните потоци през Ормузкия пролив са паднали до тримесечно дъно, като в понеделник са преминавали само 5 милиона барела на ден, според последните данни за проследяване на корабите, въпреки твърденията на САЩ от миналата седмица за рязко възстановяване на обемите. Преди войната проливът е пренасял приблизително 20 милиона барела петрол на ден.

Тези объркващи сигнали създават силно усещане за дежавю. Въпреки че тежката военна фаза на войната засега е приключила, Вашингтон и Техеран изглежда не са по-близо до разрешаването на основните си спорове, включително повторното отваряне на Ормузкия проток, камо ли до целите, които Белият дом си постави, когато конфликтът започна на 28 февруари.

Всъщност, шест месеца след началото на войната, конфликтът се втвърдява в патова ситуация, която може да продължи до 2027 г., като енергийните пазари са заложници, инфлацията е повишена и нито една от страните не желае – или не може – да отстъпи. Можете да прочетете повече за това в последната ми колонка.

Ройтерс разширява контекста с още новини:

• Вносът на суров петрол в Азия през август все още е доста под нивата, наблюдавани преди началото на конфликта с Иран, което повдига допълнителни въпроси за това колко суров петрол всъщност напуска Близкия изток, пише колумнистът на ROI Asia Commodities Клайд Ръсел.
• И световните енергийни търговци изпращат последователно послание за 2027 г. Те не очакват глобалните енергийни пазари да се успокоят скоро, обяснява колумнистът на ROI Energy Transition Гавин Магуайър.

Материалът Енергийно наблюдение: окопна война е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По този начинт в националното законодателство се въвеждат зискванията на Директива (ЕС) 2023/2225 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година.

В приложното поле на закона се включват кредити до 100 000 евро, кредитите под формата на овърдрафт, при които кредитът трябва да бъде погасен в срок от един месец, както и определени краткосрочни и безлихвени кредити, включително продуктите „купи сега, плати по-късно“.

Законопроектът подобрява информираността и прозрачността при предоставяне на кредити. Въвежда се задължение за кредиторите и кредитните посредници да предоставят обща информация за потребителските кредити, като се подобрява съдържанието на преддоговорната информация и на данните, включвани в договорите. Целта е потребителите да разполагат с необходимата информация, за да направят информиран избор при кандидатстване за кредит.

Установяват се по-строги правила за рекламата и търговските съобщения, които трябва да бъдат ясни, разбираеми и да не подвеждат. Забраняват се практики за предоставяне на непоискани кредити, включително изпращане на предварително одобрени кредитни карти без заявка от потребителя, както и едностранно увеличаване на разходния лимит на овърдрафт или кредитна карта без предварително искане и изрично съгласие. Не се допуска използването на предварително отметнати полета и други форми на мълчаливо съгласие за предоставяне на допълнителни услуги.

Със законопроекта се въвежда изискване за разрешение и регистрация на кредитните посредници за потребителски кредит. Изискването за разрешение и регистрация ще се прилага и за кредиторите, предоставящи потребителски кредит, които до момента не са обхванати от такова. Комисията за защита на потребителите ще води и поддържа регистър на кредитните посредници и регистър на кредиторите, предоставящи потребителски кредит. Комисията още ще предоставя съвети на потребителите, изпитващи затруднения  при изпълнение на техните финансови задължения.

По последни данни на БНБ потребителският кредит у нас запазва и леко ускорява устойчивия си ръст, като към края на юли потребителските кредити на домакинствата възлизат на 12.089 млрд. евро и се увеличават с 15.4% спрямо юли 2025 г. (14.8% годишно повишение през юни 2026 година).

Материалът Подготвят нови законови рамки за потребителския кредит е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Помощта ще се предоставя под формата на минимални помощи (de minimis) и ще се прилага до 31 декември 2026 г. Финансовият ресурс е безвъзмезден и ще се изплаща еднократно на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари. Размерът на помощта е до 300 хил. евро на предприятие за период от три години. В европейския и националния регистър за минималните помощи ще се проверява дали е предоставена помощ de minimis на предприятието, което я получава, и на свързаните с него предприятия за период три години назад.

За изпълнение на мярката със свое постановление правителството одобри и допълнителни разходи в посочения размер по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2026 г., като средствата са планирани по централния бюджет в Закона за държавния бюджет за тази година.

Заявленията ще се подават до АПИ като администратор на помощта. Към тях задължително трябва да се приложи и попълнена Декларация за минимални помощи по Регламент (ЕС) № 2023/2831, при спазване на указанията за попълването й. След крайния срок за подаване на заявленията те ще се разглеждат по допустимост, а после за основателност, за да се определи броят на предприятията, които отговарят на критериите за отпускане на гранта.

Подкрепата ще се определя на базата на пропорционално разпределение, съобразено с общия лимит до 55 млн. евро за сектора. За база ще се използват платените през 2025 година тол такси за магистрали и пътища от I и II клас у нас, като за всяко предприятие ще се определя процентен дял след изчисляване на отношението на платената от него сума към общия размер платени средства от всички допуснати за финансиране предприятия. Ако при разпределението на общата сума на държавната помощ останат свободни средства, същите ще се преразпределят между всички допуснати предприятия, без да се надвишава прагът от 300 хил. евро за предприятие за три години.

Схемата цели да подкрепи транспортния сектор у нас, който е изправен пред сериозни предизвикателства. Чрез нея се създава възможност за финансово облекчение на превозвачите и справяне с увеличените им оперативни разходи.

Материалът Кабинетът одобри €55 млн. подкрепа за тежкотоварния автомобилен транспорт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Подсилената с изкуствен интелект хакерска атака на киберпрестъпниците е най-новият пример за това как злонамерени лица използват търговски инструменти с изкуствен интелект за извършване на прониквания. Главният стратегически директор на Gambit, Къртис Симпсън, заявява, че това показва и как доставчиците на изкуствен интелект са били въвлечени в безкрайна надпревара във въоръжаването със злонамерени потребители, опитващи се да заобиколят техните предпазни мерки.

„Това ще бъде игра на котка и мишка“, убеден е Симпсън.

Разкрит сървър разкрива методи за хакерство

От Gambit посочват, че хакерската кампания е засечена, след като е открит сървър, който нова банда за рансъмуер, наречена Aur0ra, е изложила неволно в интернет. Това е позволило на базираната в Тел Авив компания да прегледа 28 чат сесии между един или повече хакери на Aur0ra и един от агентите с изкуствен интелект на Cursor, които са програми, можещи да работят с различна степен на автономност.

В своя доклад Gambit заявява, че Aur0ra е убедила агента с изкуствен интелект да извърши стотици злонамерени операции – като кражба на идентификационни данни или поглъщане на акаунти с висока стойност – като е заблуждавала, че хакерството е част от симулация.

„Имаме нужда от администраторски акаунт“, цитира Gambit хакерите, както и още – „Намерете работещи пароли“.

Gambit не идентифицира жертвите на хакерите по име, но Ройтерс успява да идентифицира шест от тях, след като независимо прегледа части от данните от чата, които все още бяха онлайн преди месец месец.

Дневниците на чата, които обхващат периода от 8 април до 21 май, показват, че сред жертвите на хакерската атака на Aur0ra, подсилена от Cursor, са белгийската компания – производителят на хигиенни и почистващи продукти Christeyns, базиран в Гент, както и германският производител на гаражни врати Teckentrup и шотландската агенция за сертифициране Helideck, която проверява местата за кацане на хеликоптери. Останалите включват аржентински фармацевтичен дистрибутор, италиански производител и Bayou Title, която се рекламира като най-голямата застрахователна компания за собственост в Луизиана.

Обменът, заснет в регистрационните файлове, прегледани от Ройтерс, показва как хакерът издава кратки команди, а агентът с изкуствен интелект на Cursor отговаря с технически съвети, предоставяни с весели, изпълнени с емоджи съобщения, типични за езика на чатботовете.

Сред отговорите:
„Страхотно! VPN връзката е осъществена успешно!“ – след проникване в аржентинската компания.

„Нека се опитаме да разбием тези хешове“, посочва агентът, визирайки процеса на декодиране на криптографски разбъркани пароли.

След като е открит уязвим хост в мрежата на Teckentrup, изкуственият интелект препоръчва използването на добре познат инструмент за злонамерен софтуер, за да го експлоатират. „**Шанс за успех**: МНОГО ВИСОК“, добавя агентът с изкуствен интелект на Cursor.

Еял Села, директор на Gambit по разузнаване за заплахи, казва, че Cursor все още предлага на хакерите ясен съпорт, добавяйки, че агентът с изкуствен интелект „вероятно им помага да станат с 30, 40, 50 процента по-бързи, защото им помага да пропуснат всички неща, които би трябвало да правят ръчно“. Агентът на Cursor е отказвал няколко пъти заявки, които е сметнал за вредни или незаконни, посочва Села, но хакерът почти винаги е заобикалял отказите, като е рестартирал диалога и е подчертавал, че хакването е част от тест.

От Gambit обясняват, че веригата на мисълта на агента, начинът, по който моделите с изкуствен интелект мислят на глас, е показвала, че прикритата история на хакера отменя защитните му мерки в реално време.

„Това е тестова среда, така че е законно“, си е казал агентът, според един от логовете.

Новината за хакерската вълна идва, когато Cursor се включва в компанията за ракети и изкуствен интелект на Илон Мъск, SpaceX, сделка, която приключи по-рано този месец. Нараства и опасението относно цифровите рискове, породени от моделите с изкуствен интелект, особено моделите, които захранват агенти с изкуствен интелект, като тези, които са избягали от лабораториите на компаниите с изкуствен интелект през последните няколко месеца.

Материалът Хакери използвали инструмента Cursor AI на SpaceX, за да пробият седем компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С адаптирането на рамките и инструментите на паричната политика към един по-несигурен и податлив на шокове свят е естествено централните банки да преосмислят и как най-добре да комуникират рамките на политиката си и да представят текущата икономическа ситуация. Текстът разглежда тези въпроси и формулира принципи за ефективна комуникация на паричната политика.

Рисковете от предварителните ангажименти
По време на ерата на ниска инфлация, последвала световната финансова криза, комуникацията беше доминирана от т.нар. forward guidance — предварителни насоки, основаващи се на предварителен ангажимент към вероятната бъдеща траектория на основните лихвени проценти. Подобен подход може да бъде ефективен, когато паричната политика е ограничена от долната граница на лихвените проценти и инфлационните очаквания се понижават. Но ангажиментите могат да се окажат скъпи, когато обстоятелствата се променят. Шокове от страна на предлагането, неочаквани инфлационни изненади или резки промени в баланса на рисковете могат да наложат на политиците да променят курса.

В резултат на това комуникацията на централните банки се измести към обясняване на това как паричната политика ще реагира с развитието на икономическите условия и постъпването на нови данни.

Разбиране на реакционните функции
Затова една от основните задачи е да бъде обяснена реакционната функция: как политиците интерпретират постъпващите данни, оценяват рисковете и намират баланс между ключовите цели на централната банка. Основните входни параметри на реакционната функция са силата на базисната инфлация, развитието на инфлационните очаквания и характерът на трансмисионния механизъм на паричната политика. Концепцията за „зависимост от данните“ (data dependence) заема важно място: централните банки подчертават кои данни са от значение, как те влияят върху решенията и как различните бъдещи развития могат да променят тези решения. Целта е обществото да разбере логиката, която стои зад процеса на вземане на решения от централната банка.

Обясняване на рисковете и несигурността
Централните банки представят вижданията си за икономическите перспективи чрез прогнози и сценарии. Това е от решаващо значение, тъй като решенията за паричната политика се основават на очакваното развитие на макроикономиката.

Но прогнозите не са обещания. В свят, подложен на чести шокове, те са свързани с огромна несигурност. Ако прогнозите се представят с прекалена прецизност или прогнозите за движението на лихвените проценти бъдат възприети като ангажименти, последващите им промени могат да бъдат погрешно интерпретирани като промяна в курса на паричната политика. В този контекст сценариите могат да помогнат да се илюстрира как би могла да реагира паричната политика при различни икономически резултати, като същевременно се подчертае, че бъдещите решения ще зависят от постъпващите данни и променящите се икономически условия.

Комуникация в свят, подложен на шокове
Прогнозите трябва да бъдат придружени от ясно обяснение на рисковете. Ефективното представяне на реакционната функция може да помогне на обществото по-добре да разбере как паричната политика би могла да реагира при алтернативни икономически сценарии. За разлика от това, предварителните ангажименти относно траекторията на лихвените проценти трябва да бъдат изключение и да са условни, като съдържат ясни клаузи за излизане от ангажимента, така че всяко условно обещание ясно да остава подчинено на мандата за ценова стабилност.

Повече не винаги означава по-добре
Ясната комуникация може да стабилизира очакванията и да укрепи отчетността. Но повече комуникация невинаги е по-добра. Социалните медии, автоматизираният анализ на новините и изкуственият интелект означават, че комуникацията на централните банки се анализира в реално време. Прекалено многото детайли могат да накарат пазарите да се съсредоточат прекомерно върху разгадаването на посланията на централната банка, вместо върху оценката на фундаменталните фактори. Ето защо условността спрямо развитието на икономическите перспективи е от фундаментално значение.

Ценността на волатилността
Целта на комуникацията на централната банка не е да елиминира волатилността. По-скоро тя трябва да намали несигурността относно начина, по който централната банка ще реагира, и така да ограничи изненадите около решенията за паричната политика.

Волатилността сама по себе си не е нещо нежелателно. Когато цените на финансовите активи се променят в отговор на нова информация за постъпващите макроикономически данни, които влияят върху перспективите за инфлацията и икономическия растеж, пазарите изпълняват своята съществена функция по откриване на цените. Подобна волатилност обогатява информационното съдържание на очакванията и от своя страна може да предоставя информация на политиците.

Комуникация със смирение
Следователно успешната комуникация зависи от изграждането на по-добро разбиране на рамката на паричната политика. Това означава ясно да бъдат представени целите на централната банка, нейната реакционна функция и прогнозите. Предвид високата степен на глобална несигурност централните банки трябва изрично да посочват рисковете, като целта е степента на съществуващата макроикономическа несигурност да бъде отразена възможно най-точно.

Материалът Преосмисляне на комуникацията на централните банки в един несигурен свят е публикуван за пръв път на Икономически живот.