Проучването на потребителските очаквания (CES) на ЕЦБ от април 2026 г. хвърля светлина върху тези въпроси, като посочва три основни констатации:

• Китайските платформи за електронна търговия се използват широко в цялата еврозона;
• Клиентите са привлечени предимно от ниските цени и голямото разнообразие от продукти, особено в категории като дрехи, стоки за бита и електроника;
• Непотребителите са обезкуражени главно от опасения относно качеството и доверието, докато геополитиката изглежда играе само ограничена роля в решенията на потребителите.

Според съобщението на Европейската комисия относно електронната търговия, през 2024 г. около 90% от всички доставки на електронна търговия, влезли в ЕС на стойност до 150 евро, са дошли от Китай. Обемът им се е увеличил повече от два пъти – от 1,9 милиарда артикула през 2023 г. до 4,17 милиарда артикула през 2024 г. Комисията свързва това развитие с експоненциалния растеж на клиентската база в ЕС на китайски онлайн търговци на дребно като Temu и Shein през 2024 г.

Повече от половината от респондентите на CES съобщават, че са използвали китайски платформи за електронна търговия. Но използването им варира значително в различните държави и групи по доходи. Популярността на китайските платформи е най-висока в Гърция, Португалия и Испания, където над 70% от потребителите съобщават, че пазаруват на тези платформи. Междувременно използването им е най-ниско в Германия и Франция, където те се използват от по-малко от 50% от потребителите. Особено дълбокото проникване на пазара в Южна Европа показва поразителни различия между отделните страни в потребителските навици, осведомеността за платформите, инфраструктурата за доставки, доверието и местните алтернативи за търговия на дребно.

Всъщност проучването показва, че употребата е по-често срещана сред домакинствата с ниски и средни доходи. Това е в съответствие със силната роля на достъпността: потребителите, изправени пред по-строги бюджетни ограничения, може да са особено отзивчиви към оферти с ниски цени. Въпреки това, и много домакинства с по-високи доходи пазаруват на китайски платформи.

Проучването помоли честите потребители да обяснят в свободен текст защо пазаруват на тези платформи. Ценовите съображения очевидно доминират в отговорите. Думи като „цена“, „евтино“ и „по-евтино“ се появяват най-често в отговорите на анкетата. Това подчертава централната роля на достъпността. Така че за много потребители тези платформи изглеждат като начин за разтягане на домакинските бюджети, тъй като разходите за живот остават проблем. Инфлацията в еврозоната се е върнала на умерено ниво от пика си през 2020-21 г. и в момента е стабилна. Въпреки това потребителите все още изглежда сравняват цените отблизо и търсят по-евтини алтернативи.

Втори основен двигател обаче е разнообразието на продуктите. Както показват резултатите от проучването, потребителите ценят широката гама от предлагани продукти, включително нишови артикули, аксесоари и стоки, които може да са трудни за намиране в местните магазини. В обобщение, ниските цени, съчетани с богат избор от продукти, изглежда са основното конкурентно предимство на тези платформи.

Какво купуват потребителите и колко често?

Какво търсят клиентите? CES ги попита директно. Потребителите в еврозоната най-често се обръщат към китайски платформи за електронна търговия за дрехи, стоки за бита и електроника – области, където купувачите са особено чувствителни към цената. По-голямата част от поръчките са с малка стойност: почти две трети са на стойност не повече от 25 евро, а 90% са до 50 евро. Освен това, един на всеки петима респонденти съобщава, че пазарува поне веднъж месечно на тези платформи. Взети заедно, тези резултати още веднъж подчертават поведението на покупка, обусловено от цената. Всъщност, за много от категориите стоки, най-често закупувани чрез тези платформи, средната инфлация през 2025 г. е била отрицателна или близка до нула. Тази тенденция е в съответствие и с идеята, че евтините вносни стоки може да са помогнали за ограничаване на цените на някои видове потребителски продукти.

Какво възпира потребителите?

Въпреки тези предимства, почти половината от анкетираните в CES посочват, че не използват китайски платформи. От отговорите става ясно, че те са спирани от опасения относно ниското качество на продукта, доверието и въздействието върху околната среда. Много анкетирани свързват стоките, продавани на тези платформи, с несигурност относно качеството, например издръжливост и надеждност. За тях ниските цени не надделяват над опасенията, че продуктите може да не отговарят на очакванията.

Анкетираните също така споменават опасения относно сигурността на личните данни, безопасността на плащанията, обслужването на клиентите и надеждността на платформите. Тези опасения може да са особено важни за потребителите, които имат ограничен опит с трансграничното онлайн пазаруване или които са предпазливи относно това как може да се използва личната им информация.

Екологичните опасения също са важен аргумент, като някои анкетирани се притесняват от въздействието върху околната среда на доставките на дълги разстояния, прекомерното опаковане, връщането и устойчивото производство. Тези опасения могат да обезкуражат покупките, дори когато цените са привлекателни.

И накрая, тазу група потребители често изразяват предпочитание към закупуване на европейски продукти и желание да подкрепят местните или регионалните предприятия и да защитават европейските работни места. Някои от тях споменават също предпочитание към закупуване на стоки, които възприемат като произведени при по-високи регулаторни, трудови или екологични стандарти.

Геополитиката изглежда не възпира много потребители

Има доказателства, че неотдавнашните геополитически напрежения влияят върху потребителския избор. Тази констатация повдига въпроса: дали геополитическото напрежение също кара хората да се отдръпват от Temu, Shein, AliExpress и други? Отговорите от проучването не разкриват силна пряка връзка между геополитиката и потребителския избор. Докато един на всеки петима респонденти посочва, че геополитическите съображения го правят по-малко склонен да използва такива платформи, повечето явно не свързват тези съображения директно с пазаруването си. Това предполага, че цената, удобството и разнообразието от продукти доминират в решенията на потребителите да използват тези платформи. Търсенето на евтини стоки изглежда сравнително устойчиво, дори сред потребителите, които може да имат по-широки притеснения относно международните отношения.

Защо изборът на потребителите е важен?

Като цяло, резултатите от CES през април 2026 г. рисуват ясна картина: ценообразуването и разнообразието от продукти са доминиращите сили, които привличат потребителите от еврозоната към китайските платформи за електронна търговия. Заедно с констатацията, че геополитическото напрежение изглежда играе само ограничена роля, това предполага, че търсенето на евтини стоки от китайски платформи е вградено в потребителското поведение в еврозоната. Малко вероятно е търсенето да бъде лесно изместено само от промени в настроенията. Това прави избора на потребителите на тези платформи релевантен за развитието на цените в еврозоната. Проблемите с качеството, проблемите с доверието и екологичните съображения в момента държат приблизително половината от потребителите настрана, но ако такива платформи станат още по-разпространени, този модел може да доведе до по-голям конкурентен натиск за европейските търговци на дребно.

Материалът Защо европейците предпочитат китайските платформи за е-търговия? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На този фон България отчита най-високо съотношение спрямо размера на населението си, със средно 870 болнични легла на 100 000 души, следвана на голяма дистанция от от Германия (759), Румъния (731), Австрия (655) и Чехия (639).

За разлика от непрекъснатото намаляване на броя на леглата в ЕС с години, у нас е точно обратното – стабилен ръст от 691 легла на 100 000 души през 2013 година до настоящите 870.

6 държави от ЕС са имали по-малко от 300 болнични легла на 100 000 души, което е с най-ниски съотношения: Швеция (187), Нидерландия (221), Дания (226), Финландия (248), Испания (283) и Ирландия (293).

По отношение на леглата за дългосрочни грижи (сред които и домове за възрастни хора или такива с увреждания) през 2024 г. най-високите нива са регистрирани в Нидерландия (1 390 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души), Швеция (1 298) и Белгия (1 249).

Тук пък България е на опашката с 26 легла на 100 000. Само Гърция е с по-малко от нас (20 легла), Португалия е третата страна на опашката, макар и доста по-добър резултат от нас – 94 легла.

Материалът България с най-много болнични легла в ЕС, които непрекъснато нарастват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Филмът изследва причините за забележителния икономически успех на Швеция и високия стандарт на живот в страната. Много хора възприемат Швеция като социалистическа държава. В проучване на социологическия институт Insa на респондентите е зададен въпросът: „Коя от следните държави има повече милиардери спрямо броя на населението си?“ Въпросът е поставен както в Съединените щати, така и в Германия. И в двете страни огромното мнозинство от анкетираните (89% в САЩ и 75% в Германия) смятат, че Съединените щати имат повече милиардери на глава от населението. Както показва филмът, това убеждение е погрешно: всъщност Швеция има повече милиардери на глава от населението, отколкото САЩ.

Това се дължи отчасти на факта, че след негативния си опит през 70-те години Швеция напълно премахва данъците върху наследствата, даренията и богатството. В резултат на това много милиардери, напуснали страната по време на социалистическия период през 70-те години, се завръщат.

В по-широк план Швеция е значително по-капиталистическа държава от Съединените щати. Според Индекса за икономическа свобода за 2026 г. на Heritage Foundation, който класира 176 държави според степента им на икономическа свобода, Швеция заема 11-о място, докато САЩ са едва на 22-ро.

Индексът оценява икономическата свобода по дванадесет критерия. Швеция получава по-високи оценки от Съединените щати по отношение на правото на собственост, ефективността на съдебната система, почтеността на управлението, фискалното здраве, свободата на търговията и свободата на инвестициите, докато двете страни получават еднаква оценка за финансовата свобода. Най-голямата разлика е в категорията „Фискално здраве“, където Швеция получава 97,5 от възможни 100 точки срещу едва 18,5 точки за Съединените щати. Швеция се представя по-слабо основно по показателите данъчна тежест, държавни разходи и свобода на пазара на труда.

Образът на Швеция не съответства на действителността. В същото проучване респондентите са попитани и коя от двете държави – Швеция или Съединените щати – според тях е по-капиталистическа. Както в САЩ, така и в Германия повече от четирима от всеки петима анкетирани смятат, че Съединените щати са по-капиталистически ориентирани от Швеция.

Филмът показва как политиките срещу богатите през 70-те години принуждават успешни предприемачи, като основателя на IKEA Ингвар Кампрад, да напуснат страната и нанасят сериозни щети на шведската икономика чрез засилената държавна намеса. През 80-те и 90-те години обаче Швеция предприема пазарно ориентирани реформи, които водят до икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт.

Филмът съдържа множество поуки и за други държави, които вредят на икономиките си чрез засилена държавна намеса и враждебно отношение към заможните хора. Шведските експерти, участвали във филма, обясняват, че през 70-те години предприемачите са били възприемани с подозрение, докато днес те са пример за подражание на младите хора. Филмът също така показва, че завистта към богатите е значително по-слабо изразена в Швеция, отколкото във Франция, Германия и много други европейски държави, като нивото ѝ е приблизително сравнимо с това в Съединените щати.

*“Какво Швеция направи правилно“ може да се гледа в YouTube. Субтитри са налични на 10 езика. В момента доц. Красен Станчев работи по превода и на български 

Материалът Швеция е по-капиталистическа от Съединените щати е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отдавна публичното и експертно говорене е насочено към множеството пенсионери, които след навършване на необходимата за това възраст, продължават да работят в системата на МВР.

Допълнително осветяване на ситуацията бе направено наскоро от изданието „Сега“, което цитира отговор на НОИ, че в МВР едновременно пенсии и заплати взимат 7057 души.

В документа на осигурителния институт е посочена разбивка по трите категории на служители, работещи в МВР. От нея става ясно, че 5175 полицаи, пожарникари, дознатели взимат пенсии и заплати едновременно. 595 души са в същото положение в категорията държавни служители от администрацията в МВР по закона за държавния служител. 1287 души пък са с пенсии и заплати от „обикновения“ състав в МВР, които работят по Кодекса на труда, т.е. на трудов договор.

Тази справка даде повод на „Сега“ да припомни казаното преди време от вътрешния министър Иван Демерджиев, че общо 1098 служители на МВР са навършили пенсионна възраст към 30 април т.г. Той изброи, че 288 служители са навършили пенсионна възраст преди по-малко от година, 244 преди по-малко от две години, 199 – преди по-малко от три години, 124 – преди по-малко от четири години, и 243 – преди повече от пет години.

Изданието отбелязва, че в отговора си Демерджиев има предвид само хората, които са в пенсионна възраст, но не са се пенсионирали. Ако това е така, то хората на пенсионна възраст в МВР стават над 8000 – тези, които вече са се пенсионирали и продължават да работят, плюс тези, които продължават да работят, въпреки че са навършили пенсионна възраст, пресмята изданието.

Преди няколко дена Фискалният съвет публикува на сайта си кратък анализ на проблемите на пенсионната ни система, изготвен от члена на съвета проф. д-р Богомил Манов. Той изтъква, че българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства, породени от отслабената връзка между осигурителния принос и размера на пенсията, наличието на минимални пенсии, които размиват осигурителния принцип, и неблагоприятната демографска структура. Това отслабва стимулите за деклариране на реалните доходи, насърчава укриването на осигуровки и увеличава зависимостта на системата от държавния бюджет.

Материалът Защо пенсионерите в МВР не са на плаж, а работят, пита Фискалният съвет е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изданието Visual Capitalist, картографира разходите за образование като дял от БВП в 181 държави, използвайки данни от Института за статистика на ЮНЕСКО, с допълнителни данни от „Нашият свят в данни“.

Изразяването на разходите като дял от БВП улеснява сравняването на държави с изключително различни икономически размери. Докато националното богатство влияе върху бюджетите за образование, изборът на политики, демографските данни и фискалният капацитет също оформят колко правителства инвестират в образователните си системи.

Данните слагат на първите места малки островни държави, които доминират на върха на световната класация. Кирибати води с 16,4% от БВП, следвана от Тувалу (12,9%) и Микронезия (11,6%). Намибия (9,1%) и Алжир (9,0%) също се класират високо, което показва, че големите бюджети за образование спрямо БВП не са ограничени само до богатите икономики.

Отделно се обръща внимание на 40-те големи икономики в света, сред които Швеция води със 7,3% от БВП, отделени за образование, следвана от Дания (6,4%) и Белгия (6,3%). Обединеното кралство (5,9%), Бразилия (5,6%), САЩ (5,4%) и Южна Корея (5,4%) също се нареждат сред големите икономики с най-високи разходи. Сред първите 10 има 5 държави от Европа, като към споменатите 4 се прибавя и Норвегия с 5.4% дял на образованието в БВП.

С 4.5% България е на 77 място в компанията на Бурунди, Саудитска Арабия и Сейшелите. Зад нас са страни като Хърватия, Италия, Полша, Чехия, Русия, но всички заедно са в определената от анализа „златна среда“ на държави, харчещи за образование между 4 и 5 на сто от БВП.

Защо някои страни харчат повече от други?

Разходите за образование отразяват комбинация от политически приоритети, демографски данни и фискален капацитет. Според ОИСР, страните с по-младо население често се нуждаят от по-големи инвестиции, за да обслужват нарастващия брой студенти, докато застаряващите общества може да са изправени пред по-малък натиск върху записването. Правителствата също трябва да балансират разходите за образование с конкурентни изисквания като здравеопазване, пенсии и инфраструктура.

Самите разходи обаче не определят образователните резултати. Световната банка твърди, че начинът, по който се разпределят средствата, може да бъде също толкова важен, колкото и размерът на бюджета. Качеството на учителите, управлението и отчетността могат да повлияят на това дали допълнителните разходи подобряват резултатите от обучението.

Модели в големите икономики

Само икономическото развитие не обяснява разходите за образование. Страните с високи доходи се появяват както в горната, така и в долната част на класацията сред големите икономики. Швеция и Дания отделят над 6% от БВП за образование, докато Сингапур (2,2%), Ирландия (2,9%) и Япония (3,3%) харчат значително по-малки дялове.

Няколко развиващи се икономики също отделят по-големи дялове от много по-богати страни. Бразилия харчи 5,6% от БВП за образование, докато Южна Африка харчи 6,0%. Това предполага, че бюджетите за образование зависят от националните политически решения, както и от икономическия резултат, подобно на по-големите разлики в данъчните приходи като дял от БВП.

В същото време се обръща внимание на това, че по-високият дял от БВП не води автоматично до по-добри образователни резултати. Резултатите зависят и от това колко ефективно се използва финансирането, включително качеството на преподаване, разработването на учебни програми, управлението и достъпа до образование. Следователно страните с подобни нива на разходи могат да постигнат много различни резултати.

Материалът Големите икономики и разходите за образование е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Войната винаги е била рационален инструмент на държавната политика. Държавите са използвали военна сила, за да придобиват територии, да укрепват границите си, да защитават стратегическите си интереси, да разширяват влиянието си или да променят баланса на силите. Тя е служила и като механизъм за вътрешна стабилизация, насочвайки общественото недоволство към общ външен враг.

Това, което отличава поведението на Владимир Путин, е, че пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. не беше предшествано от вътрешна криза от типа, който исторически е провокирал т.нар. отклоняващи войни. Освен това Русия продължава да ескалира конфликта, въпреки че стратегическите ползи от това стават все по-незначителни.

Водещи военни изследователски институти, включително Институтът за изследване на войната (ISW) и Кралският институт за обединени отбранителни изследвания (RUSI), посочват, че много от руските далекобойни ракетни удари срещу украински градове са донесли само ограничени военни резултати въпреки значителната им цена.

Тогава какъв е смисълът от непрестанния конфликт за руското ръководство?

За Кремъл военната ескалация вече не е просто инструмент на външната политика, а се е превърнала в структурна и психологическа необходимост.

Трудовете на германския философ Хана Арент предлагат важна връзка между политическите и психологическите обяснения. В книгата си „За насилието“ („On Violence“) от 1970 г., вдъхновена от личния ѝ опит с нацисткия режим, тя пише, че насилието не бива да се бърка с истинската политическа власт.

Докато властта се основава на легитимност и обществена подкрепа, насилието става все по-необходимо, когато легитимността отслабва. Следователно нарастващата принуда не е непременно признак за силата на един режим, а може да е сигнал за ерозия на политическите условия, върху които се крепи истинският авторитет.

От тази гледна точка анализът на авторитарната личност, направен от социалния психолог Ерих Фром, помага да се разбере защо Путин намира насилието за толкова привлекателно средство. В книгите „Бягство от свободата“ и „Анатомия на човешката деструктивност“ Фром твърди, че злокачествената агресия не произтича от истинска сила, а представлява компенсаторна реакция на усещането за уязвимост. Когато авторитарните лидери усещат, че авторитетът им отслабва, те се стремят да подчинят онова, което ги заплашва, използвайки принудата като средство за възстановяване на вътрешното си психологическо равновесие.

Характерна особеност на управлението на Путин е, че няколко от основните епизоди на военна ескалация са последвали периоди на възприемана уязвимост. От Чечения и Грузия до Крим и пълномащабното нахлуване в Украйна външната конфронтация служи като начин за компенсиране на усещането за загуба на контрол, превръщайки вътрешната или геополитическата несигурност в демонстрации на сила.

Но само агресията не е достатъчна, за да поддържа подобна система. Ако конфликтът функционира като психологическа защита срещу несигурността, тогава самата реалност се превръща в заплаха. Военните неуспехи, икономическият упадък и човешката цена на войната заплашват да разкрият разминаването между представата на режима за самия себе си и действителния свят. Стълбовете дим от горящите рафинерии, поразени от украински дронове през последните седмици в Санкт Петербург и Москва, онагледяват именно това противоречие.

За да се предпази, режимът изгражда алтернативна реалност. А с концентрирането на все повече персонализирана власт в Кремъл възприеманите уязвимости на лидера започват да се третират като заплахи за самата държава. Личните страхове, обиди и амбиции постепенно се институционализират, размивайки границите между индивидуалната психология и държавното управление.

Това сливане между лидера и държавата ясно личи в реториката на Путин. В своите речи той неизменно представя Русия като обсадена жертва, изправена пред екзистенциални заплахи, наложени от враждебни външни сили. Личният светоглед на лидера се е превърнал в държавна идеология.

Кремъл е изградил строго контролирана информационна среда, за да се предпази от психологическите и моралните последици на собственото си насилие. След като светогледът на лидера бъде вграден в държавните институции, той трябва да бъде защитаван от всякакви факти, които му противоречат.

Арент твърди, че целта на авторитарната пропаганда не е само да убеди хората в определена неистина, а да подкопае доверието им в самата възможност за съществуването на обективна истина.

Събитията след клането в Буча край Киев през 2022 г. представляват ярка илюстрация на тази стратегия. Вместо да предложи единна контраверсия, Кремъл едновременно разпространи десетки взаимно противоречащи си обяснения: че убийствата никога не са се случвали; че жертвите са били актьори; че Украйна е инсценирала зверствата; че западните разузнавателни служби са фалшифицирали цифровите доказателства. Създавайки дезориентираща информационна среда, режимът поражда апатия сред вътрешната аудитория и изнася несигурността по света, подкопавайки доверието в институциите и фрагментирайки обществения дебат. Така както собствените граждани, така и външната публика стават все по-податливи на руската пропаганда.

От гледна точка на Фром тази идеологическа крепост функционира като психологическа защита срещу дестабилизиращата реалност. Да се възприема разказът на режима просто като съзнателна лъжа означава да се пропусне същността на явлението. С течение на времето разграничението между стратегическата манипулация и искреното убеждение започва да се размива.

Тази политическа измама се опира и на систематичното преобръщане на значението на езика. Показателни примери са представянето на агресията като отбрана, на принудата като необходимост, а на окупацията като освобождение. Тази идеологическа инверсия определя и публичната роля на Путин. Той е издигнат от политически лидер до символичен защитник на „Руския свят“ (Руский Мир) – фигура, призвана да предпази страната от екзистенциално унищожение.

След десетилетия, прекарани в изграждането на тази алтернативна реалност, Кремъл вече е станал неин заложник. Отстъпление от Украйна би изисквало разрушаването на наративите, върху които се крепи неговата власт. Ето защо предизвикателството пред западните политици е много по-дълбоко от постигането на дипломатическо споразумение. Те са изправени срещу политическа система, която е станала структурно зависима от конфликта, психологически обвързана с агресията и езиково изолирана от реалността.

На този етап ескалацията вече не е просто стратегически избор. Тя се е превърнала в част от политическата структура на режима и е дълбоко вградена в психологическите защитни механизми на управляващия елит. Подобни системи не се страхуват единствено от военно поражение; те се страхуват от завръщането на самата реалност.

За Путин мирът е дълбоко опасен не защото застрашава националната сигурност на Русия, а защото поставя под въпрос крехките психологически и институционални основи, върху които се крепи неговият режим.

*Тьонесен е преподавател в Университета в Берген, Норвегия, където работи върху клиничните и изследователските аспекти на тежката личностова патология. Работата му се фокусира върху това как тези психологически динамики се институционализират в рамките на авторитарните държавни структури. Той също така е допринесъл за норвежкия дебат за сигурността чрез статии и коментари в големи национални вестници.

Материалът Защо мирът би унищожил Путин? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дизелът представлява най-големият дял от световното потребление на петрол и покачващите се цени могат да се отразят на световната икономика, предвид широкия му спектър от приложения – от промишлени машини и селскостопанско оборудване до тежък транспорт и производство на електроенергия.

Предлагането остава ограничено от години поради силното търсене след пандемията и намаляването на производството, което съпътстваше затварянето на рафинерии на Запад. Войната в Иран допълнително натовари пазара.

Русия е вторият по големина износител на дизел в света след САЩ, а прекъсванията на рафинериите там могат значително да повлияят на световните доставки на горива. Износът ѝ вече беше започнал да се забавя преди забраната поради вътрешния недостиг, причинен от атаките с украински дронове. Според Kpler, доставките на дизел и газьол от Русия са били само 234 000 барела на ден от 1 до 10 юли, което е спад от 400 000 барела на ден през юни и средната стойност за 2025 г. от около 817 000 барела на ден.

Допълнителен натиск върху доставките на дизел е оказала и нова вълна от американски атаки срещу Иран само часове след като Русия обяви забраната за износ в сряда, което съживи опасенията относно движението на кораби през Ормузкия проток и цената, която това е понесло върху износа от Близкия изток.

Данните на правителството на САЩ, публикувани също в сряда, показват намаляване на запасите с над 4,5 милиона барела дизел до 97,8 милиона към 3 юли, или с 6% под петгодишната средна стойност.

„Заглавията от Персийския залив, съчетани с руското прекратяване на износа и зашеметяващ доклад (на Администрацията за енергийна информация на САЩ), ще изтласка продавачите на дестилати от пазара“, изтъкна съветникът на Gulf Oil Том Клоза в бележка до клиентите си.

Цените на дизела се покачват в САЩ и Европа

САЩ и Европа вече не внасят гориво от Русия заради военните й действия в Украйна, но забраната за износ на Москва въпреки това доведе до рязко покачване на цените на дизела и в двата региона, което подчертава глобално взаимосвързания характер на петролните пазари.

Фючърсите на американския дизел с ултра ниско съдържание на сяра скочиха с 11% в сряда до 154 долара за барел, или премия от 80 долара за барел спрямо суровия петрол WTI. Междувременно, европейските фючърси на газьол с ниско съдържание на сяра достигнаха рекордно висока премия спрямо фючърсите на суровия петрол Brent от 60,77 долара за барел в сряда.

Загубата на руски износ води до по-малко предлагане в световен мащаб, принуждавайки редовни клиенти като Бразилия и Турция да се конкурират с европейските държави и други вносители за американски товари. Това може да създаде верижни ефекти за енергийния и селскостопанския сектор.

Ако Турция запази собственото си производство за вътрешна употреба, това би прекъснало източника на дизел, използван за производство на електроенергия в Средиземно море по време на летния пик на търсене, прогнозира анализаторът на Vortexa Мик Страутман, цитиран от Ройтерс.

Покачването на цените на дизела също така означава, че разходите на фермерите биха могли да се повишат преди сезона на засаждане в Южното полукълбо и реколтата в Северното полукълбо, като бразилските и американските фермери от Средния Запад се конкурират за едни и същи доставки.

„САЩ станаха основен доставчик на дизел за ЕС/Великобритания, когато Ормузкият проток беше нарушен, но всеки барел, който сега пренасочват към Латинска Америка, е барел, който не отива в Европа“, обръща внимание Килин Там, ръководител на рафинирането в консултантската компания FGE NexantECA. И това по думите му се случва, тъй като запасите от дизел в САЩ и АРА вече са доста под историческия диапазон за това време на годината.

Подновеното напрежение в Близкия изток също означава, че облекчаването на забраните за износ на горива от Китай през юли не е гарантирано да продължи и през август, което ограничава потенциалното облекчение от Азия, добавя Там.

Материалът Без руския дизел глобалното потребление се задъхва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изданието Visual Capitalist сравнява нивата на безработица на младежите до 24-годишна възраст в Европа за 2025 година. Данните са на Евростат и DataPulse Research. Уточнява се, че според методологията на Евростат, безработните млади хора са тези, които активно търсят работа и са на разположение да започнат работа в рамките на две седмици.

Установените разлики в отделните държави са поразителни, изтъква изданието. Нивото на безработица в Естония от 26,9% е повече от четири пъти по-високо от 6,2% в Малта, което подчертава колко драстично могат да се различават перспективите за заетост в блока, дори когато средното за ЕС остава стабилно на 14,8%.

Южноевропейските страни продължават да се характеризират с едни от най-високите нива на младежка безработица, като Испания (24,0%), Италия (20,1%), Португалия (18,9%) и Гърция (18,8%) отчитат високи стойности. Франция също остава над средното за ЕС ниво от 18,7%, докато скандинавските икономики представят смесена картина, като Финландия и Швеция се нареждат сред най-високите, въпреки като цяло силните пазари на труда.

С 15% България по-скоро е сред страните със сравнително по-ниска младежка безработица, близо до средните стойности за ЕС.

Защо разликите са толкова големи?

Младежката безработица отразява до голяма степен здравето на икономиката. Структурни фактори като прехода от образование към работа, регулациите на пазара на труда, несъответствията между търсените и предлаганите умения и регионалните икономически различия влияят върху това колко лесно младите хора си осигуряват първата работа. Изследванията отдавна показват, че тези структурни различия обясняват защо някои европейски страни постоянно изпитват по-висока безработица от други.

Испания е пример за тази сложност. Въпреки че страната продължава да е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа, младежката безработица остава сред най-високите на континента, отчасти поради несъответствията между търсените и предлаганите умения и регионалните търкания на пазара на труда.

В същото време Испания разширява пътищата за международни работници чрез нови визови програми, насочени към привличане на таланти в сектори, изправени пред недостиг на работна ръка. Подобни инициативи се появяват и другаде в Европа, тъй като правителствата се опитват да се справят с демографския натиск и да намалят затрудненията при наемането на работа.

Защо някои страни се представят по-добре от други

Страни като Германия (6,3%), Малта (6,2%) и Нидерландия (8,7%) са се възползвали от по-затегнатите пазари на труда, силните системи за професионално обучение и силното търсене на начинаещи и квалифицирани работници от страна на работодателите. Тези икономики като цяло са по-успешни в свързването на образованието със заетостта, намалявайки времето, което много млади хора прекарват в търсене на първата си работа.

Неравномерните перспективи помагат да се обяснят и по-широките миграционни тенденции в цяла Европа, тъй като работниците често се местят в търсене на по-добри възможности за заетост, допринасяйки за променящия се пейзаж на талантите в Европа.

Материалът Данните за младежката безработица сериозно разделят страните от ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това изявление последва обявеното от Volkswagen вчера, 9 юли, че се планира драстично намаляване на гамата от модели и допълнително намаляване на капацитета, тъй като най-големият автомобилен производител в Европа обмисля мащабен „основен ремонт“, който според източници може да струва около 100 000 работни места.

„Това развитие няма непосредствено въздействие върху нашите операции. Бизнесът продължава както обикновено. Skoda в момента е втората най-продавана автомобилна марка в Европа, а производствените заводи на Skoda Auto работят с пълен капацитет“, се посочва в изявлението на Skoda.

Skoda е един от най-големите чешки работодатели с над 34 000 работници и е в сърцето на обширната индустрия за автомобилни части в страната, която е силно зависима и от износа за западноевропейски производители на автомобили, така че всякакви промени там биха се отразили на чешката икономика, изтъква Ройтерс.

Материалът „Шкода Ауто“ не очаква да е засегната от промените във Фолксваген е публикуван за пръв път на Икономически живот.

България вече официално е в процедура по прекомерен дефицит[1]. Наред с това, внесеният проект на бюджет за 2026 г. влиза в противоречие с почти всички фискални правила в родното законодателство – с фокус най-вече в нивото на разходите и размера на дефицита. По-лошото е, че не се спазва и фундаменталната логика зад фискалните правила, а именно когато има отклонение от рамката, да се представи много ясен план за корекция в средносрочен план. В българското законодателство това е познато като „автоматични корективни механизми“ при значително отклонение от средносрочната бюджетна цел.

Повечето хора най-вероятно въобще не са чували, че съществува подобно нещо в българското право. Фискалните правила в България са разписани в Закона за публичните финанси, който в този си вид съществува от 2014 г.[2] Тази рамка обаче се допълва и от приетия малко по-късно Закон за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Да, корективните механизми дори попадат в заглавието на закона. Те обхващат изготвянето, приемането и прилагането на корективен план, когато има значително отклонение от средносрочната бюджетна цел. Такъв в момента няма и не се предлага.

Тук обаче става интересно. Цялата рамка на фискалните правила в България е създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Почти всички правила и текстове в двата закона препращат към този регламент. Той обаче е отменен преди повече от две години. Новата рамка в Европа за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (Регламент (ЕС) 2024/1263), за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (Регламент (ЕС) 2024/1264) и относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (Директива (ЕС) 2024/1265) беше приета през 2024 г. и на практика реформира фискалните правила в съюза[3].

Звучи сложно, но всъщност логиката е 1) превенция – средносрочни (фискално-структурни) планове, траектория на нетните разходи и т.н., 2) корективен механизъм – модернизиране на процедурата за прекомерен дефицит и 3) засилване ролята на независимите фискални институции и национални правила. Първите две са регламенти и съответно се прилагат, тоест ние вече имаме изготвен Национален средносрочен фискално-структурен план[4] (превантивната част) и влизаме в процедура по прекомерен дефицит (корективната част) по новата рамка. Последното обаче (за бюджетните рамки и правила) е директивата, която България трябваше да транспонира до края на 2025 г. Това не е направено, съответно рамката за фискалните правила и текстовете за Фискалния съвет са остарели, като Европейската комисия вече е изпратила уведомително писмо до България, че е започнато производство за установяване на нарушение[5].

Всичко това е важно по няколко причини. Първата е, че корективните механизми и корективният план са разписани спрямо старата рамка и съответно просто се пренебрегват от властта. Ако приложим буквално действащите текстове, то вече трябваше да имаме установено значително отклонение от средносрочната бюджетна цел[6] и подготвен корективен план, гласуван от Министерския съвет с мерки, срокове и т.н. Такъв обаче няма, а в бюджета по-скоро се разказват краткосрочни приходи и разходни мерки, които имат ограничен ефект и ни оставят с прекомерен дефицит.

Втората причина е, че изоставането на страната с транспонирането на директивата неизбежно ни води към скорошни промени в Закона за публичните финанси и Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Такава стъпка вече беше анонсирана (и предизвика изненада сред депутатите) от финансовия министър по време на първо четене на бюджета в комисия в парламента[7]. Подобна промяна е наложителна, но тя трябва да послужи за синхронизиране на рамката и усилване ролята на националните правила и независимите фискални институции, а не като извинение да отпаднат текстове, които имат дисциплинираща роля и/или да се отслабят/овладеят независимите фискални институции.

В Закона за публичните финанси съществуват редица национални правила, които надграждат европейската рамка. Такова е например правилото за ограничение на разходите до 40% от БВП или правилата за бюджетния дефицит на касова основа. Тези правила не само не трябва да се премахват, а напротив – трябва да се усилят с (работещи) корективни механизми при отклонение. И това би било в духа на директивата. Голямата опасност е и покрай промяната на текстовете за Фискалния съвет, властта да се възползва от възможността да промени и състава на съвета, тоест да овладее независимия фискален орган. Това вече би било точно наобратно на духа на директивата.

Темата с фискалните правила и корективните механизми всъщност ни връща към централната тема в бюджета на новата власт. Дали има корекция и усилие за промяна на траекторията на държавните финанси? Гарантира ли проектът на бюджета, че държавата има готов план да се справи с прекомерния дефицит през 2027 г.? Отговорът е по-скоро отрицателен. И това е най-големият проблем на внесения проект на бюджет.

[1] Виж текста на Съвета на ЕС: Council opens excessive deficit procedure for Bulgaria (10 юли 2026 г.)
[2] Виж изследването на ИПИ от периода на обсъждане и подготовка на новата рамка с правила: „Фискални правила: теория, практика и варианти за България“ (ИПИ, 2012 г.)
[3] Виж повече информация за новата рамка на специализираната страница на Министерство на финансите, както и изследването на БНБ „Реформираната рамка за икономическо управление на Европейския съюз и нейното потенциално отражение върху фискалната политика в България“ (Икономически преглед 3/2024 г.)
[4] Виж Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България и доклади за изпълнението по изпълнението на специализираната страница на Министерство на финансите.
[5] Виж Решения по процедури за нарушение от 30 януари 2026 г. (Европейска комисия, 2026 г.)
[6] На практика Фискалния съвет е установил значително отклонение от средносрочната бюджетна цел. Това се чете от Становището на Фискалния съвет по проекта на държавен бюджет за 2026 г. (6 юли 2026 г.)
[7] Виж „Управляващите мислят да вдигнат законовия таван от 3% дефицит“ (СЕГА, 7 юли 2026 г.)

Материалът Къде изчезнаха фискалните правила и корективните механизми? е публикуван за пръв път на Икономически живот.