Помощта ще се предоставя под формата на минимални помощи (de minimis) и ще се прилага до 31 декември 2026 г. Финансовият ресурс е безвъзмезден и ще се изплаща еднократно на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари. Размерът на помощта е до 300 хил. евро на предприятие за период от три години. В европейския и националния регистър за минималните помощи ще се проверява дали е предоставена помощ de minimis на предприятието, което я получава, и на свързаните с него предприятия за период три години назад.

За изпълнение на мярката със свое постановление правителството одобри и допълнителни разходи в посочения размер по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2026 г., като средствата са планирани по централния бюджет в Закона за държавния бюджет за тази година.

Заявленията ще се подават до АПИ като администратор на помощта. Към тях задължително трябва да се приложи и попълнена Декларация за минимални помощи по Регламент (ЕС) № 2023/2831, при спазване на указанията за попълването й. След крайния срок за подаване на заявленията те ще се разглеждат по допустимост, а после за основателност, за да се определи броят на предприятията, които отговарят на критериите за отпускане на гранта.

Подкрепата ще се определя на базата на пропорционално разпределение, съобразено с общия лимит до 55 млн. евро за сектора. За база ще се използват платените през 2025 година тол такси за магистрали и пътища от I и II клас у нас, като за всяко предприятие ще се определя процентен дял след изчисляване на отношението на платената от него сума към общия размер платени средства от всички допуснати за финансиране предприятия. Ако при разпределението на общата сума на държавната помощ останат свободни средства, същите ще се преразпределят между всички допуснати предприятия, без да се надвишава прагът от 300 хил. евро за предприятие за три години.

Схемата цели да подкрепи транспортния сектор у нас, който е изправен пред сериозни предизвикателства. Чрез нея се създава възможност за финансово облекчение на превозвачите и справяне с увеличените им оперативни разходи.

Материалът Кабинетът одобри €55 млн. подкрепа за тежкотоварния автомобилен транспорт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Подсилената с изкуствен интелект хакерска атака на киберпрестъпниците е най-новият пример за това как злонамерени лица използват търговски инструменти с изкуствен интелект за извършване на прониквания. Главният стратегически директор на Gambit, Къртис Симпсън, заявява, че това показва и как доставчиците на изкуствен интелект са били въвлечени в безкрайна надпревара във въоръжаването със злонамерени потребители, опитващи се да заобиколят техните предпазни мерки.

„Това ще бъде игра на котка и мишка“, убеден е Симпсън.

Разкрит сървър разкрива методи за хакерство

От Gambit посочват, че хакерската кампания е засечена, след като е открит сървър, който нова банда за рансъмуер, наречена Aur0ra, е изложила неволно в интернет. Това е позволило на базираната в Тел Авив компания да прегледа 28 чат сесии между един или повече хакери на Aur0ra и един от агентите с изкуствен интелект на Cursor, които са програми, можещи да работят с различна степен на автономност.

В своя доклад Gambit заявява, че Aur0ra е убедила агента с изкуствен интелект да извърши стотици злонамерени операции – като кражба на идентификационни данни или поглъщане на акаунти с висока стойност – като е заблуждавала, че хакерството е част от симулация.

„Имаме нужда от администраторски акаунт“, цитира Gambit хакерите, както и още – „Намерете работещи пароли“.

Gambit не идентифицира жертвите на хакерите по име, но Ройтерс успява да идентифицира шест от тях, след като независимо прегледа части от данните от чата, които все още бяха онлайн преди месец месец.

Дневниците на чата, които обхващат периода от 8 април до 21 май, показват, че сред жертвите на хакерската атака на Aur0ra, подсилена от Cursor, са белгийската компания – производителят на хигиенни и почистващи продукти Christeyns, базиран в Гент, както и германският производител на гаражни врати Teckentrup и шотландската агенция за сертифициране Helideck, която проверява местата за кацане на хеликоптери. Останалите включват аржентински фармацевтичен дистрибутор, италиански производител и Bayou Title, която се рекламира като най-голямата застрахователна компания за собственост в Луизиана.

Обменът, заснет в регистрационните файлове, прегледани от Ройтерс, показва как хакерът издава кратки команди, а агентът с изкуствен интелект на Cursor отговаря с технически съвети, предоставяни с весели, изпълнени с емоджи съобщения, типични за езика на чатботовете.

Сред отговорите:
„Страхотно! VPN връзката е осъществена успешно!“ – след проникване в аржентинската компания.

„Нека се опитаме да разбием тези хешове“, посочва агентът, визирайки процеса на декодиране на криптографски разбъркани пароли.

След като е открит уязвим хост в мрежата на Teckentrup, изкуственият интелект препоръчва използването на добре познат инструмент за злонамерен софтуер, за да го експлоатират. „**Шанс за успех**: МНОГО ВИСОК“, добавя агентът с изкуствен интелект на Cursor.

Еял Села, директор на Gambit по разузнаване за заплахи, казва, че Cursor все още предлага на хакерите ясен съпорт, добавяйки, че агентът с изкуствен интелект „вероятно им помага да станат с 30, 40, 50 процента по-бързи, защото им помага да пропуснат всички неща, които би трябвало да правят ръчно“. Агентът на Cursor е отказвал няколко пъти заявки, които е сметнал за вредни или незаконни, посочва Села, но хакерът почти винаги е заобикалял отказите, като е рестартирал диалога и е подчертавал, че хакването е част от тест.

От Gambit обясняват, че веригата на мисълта на агента, начинът, по който моделите с изкуствен интелект мислят на глас, е показвала, че прикритата история на хакера отменя защитните му мерки в реално време.

„Това е тестова среда, така че е законно“, си е казал агентът, според един от логовете.

Новината за хакерската вълна идва, когато Cursor се включва в компанията за ракети и изкуствен интелект на Илон Мъск, SpaceX, сделка, която приключи по-рано този месец. Нараства и опасението относно цифровите рискове, породени от моделите с изкуствен интелект, особено моделите, които захранват агенти с изкуствен интелект, като тези, които са избягали от лабораториите на компаниите с изкуствен интелект през последните няколко месеца.

Материалът Хакери използвали инструмента Cursor AI на SpaceX, за да пробият седем компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С адаптирането на рамките и инструментите на паричната политика към един по-несигурен и податлив на шокове свят е естествено централните банки да преосмислят и как най-добре да комуникират рамките на политиката си и да представят текущата икономическа ситуация. Текстът разглежда тези въпроси и формулира принципи за ефективна комуникация на паричната политика.

Рисковете от предварителните ангажименти
По време на ерата на ниска инфлация, последвала световната финансова криза, комуникацията беше доминирана от т.нар. forward guidance — предварителни насоки, основаващи се на предварителен ангажимент към вероятната бъдеща траектория на основните лихвени проценти. Подобен подход може да бъде ефективен, когато паричната политика е ограничена от долната граница на лихвените проценти и инфлационните очаквания се понижават. Но ангажиментите могат да се окажат скъпи, когато обстоятелствата се променят. Шокове от страна на предлагането, неочаквани инфлационни изненади или резки промени в баланса на рисковете могат да наложат на политиците да променят курса.

В резултат на това комуникацията на централните банки се измести към обясняване на това как паричната политика ще реагира с развитието на икономическите условия и постъпването на нови данни.

Разбиране на реакционните функции
Затова една от основните задачи е да бъде обяснена реакционната функция: как политиците интерпретират постъпващите данни, оценяват рисковете и намират баланс между ключовите цели на централната банка. Основните входни параметри на реакционната функция са силата на базисната инфлация, развитието на инфлационните очаквания и характерът на трансмисионния механизъм на паричната политика. Концепцията за „зависимост от данните“ (data dependence) заема важно място: централните банки подчертават кои данни са от значение, как те влияят върху решенията и как различните бъдещи развития могат да променят тези решения. Целта е обществото да разбере логиката, която стои зад процеса на вземане на решения от централната банка.

Обясняване на рисковете и несигурността
Централните банки представят вижданията си за икономическите перспективи чрез прогнози и сценарии. Това е от решаващо значение, тъй като решенията за паричната политика се основават на очакваното развитие на макроикономиката.

Но прогнозите не са обещания. В свят, подложен на чести шокове, те са свързани с огромна несигурност. Ако прогнозите се представят с прекалена прецизност или прогнозите за движението на лихвените проценти бъдат възприети като ангажименти, последващите им промени могат да бъдат погрешно интерпретирани като промяна в курса на паричната политика. В този контекст сценариите могат да помогнат да се илюстрира как би могла да реагира паричната политика при различни икономически резултати, като същевременно се подчертае, че бъдещите решения ще зависят от постъпващите данни и променящите се икономически условия.

Комуникация в свят, подложен на шокове
Прогнозите трябва да бъдат придружени от ясно обяснение на рисковете. Ефективното представяне на реакционната функция може да помогне на обществото по-добре да разбере как паричната политика би могла да реагира при алтернативни икономически сценарии. За разлика от това, предварителните ангажименти относно траекторията на лихвените проценти трябва да бъдат изключение и да са условни, като съдържат ясни клаузи за излизане от ангажимента, така че всяко условно обещание ясно да остава подчинено на мандата за ценова стабилност.

Повече не винаги означава по-добре
Ясната комуникация може да стабилизира очакванията и да укрепи отчетността. Но повече комуникация невинаги е по-добра. Социалните медии, автоматизираният анализ на новините и изкуственият интелект означават, че комуникацията на централните банки се анализира в реално време. Прекалено многото детайли могат да накарат пазарите да се съсредоточат прекомерно върху разгадаването на посланията на централната банка, вместо върху оценката на фундаменталните фактори. Ето защо условността спрямо развитието на икономическите перспективи е от фундаментално значение.

Ценността на волатилността
Целта на комуникацията на централната банка не е да елиминира волатилността. По-скоро тя трябва да намали несигурността относно начина, по който централната банка ще реагира, и така да ограничи изненадите около решенията за паричната политика.

Волатилността сама по себе си не е нещо нежелателно. Когато цените на финансовите активи се променят в отговор на нова информация за постъпващите макроикономически данни, които влияят върху перспективите за инфлацията и икономическия растеж, пазарите изпълняват своята съществена функция по откриване на цените. Подобна волатилност обогатява информационното съдържание на очакванията и от своя страна може да предоставя информация на политиците.

Комуникация със смирение
Следователно успешната комуникация зависи от изграждането на по-добро разбиране на рамката на паричната политика. Това означава ясно да бъдат представени целите на централната банка, нейната реакционна функция и прогнозите. Предвид високата степен на глобална несигурност централните банки трябва изрично да посочват рисковете, като целта е степента на съществуващата макроикономическа несигурност да бъде отразена възможно най-точно.

Материалът Преосмисляне на комуникацията на централните банки в един несигурен свят е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Потребителските кредити възлизат на 12.089 млрд. евро и се увеличават с 15.4% спрямо юли 2025 г. (14.8% годишно повишение през юни 2026 година).

Общо кредитите на на домакинствата са 32.129 млрд. евро и спрямо същия месец на 2025 г. те се увеличават с 20.8% (21% годишно повишение през юни 2026 година.

На годишна база другите кредити нарастват с 10.2% (10.3% годишно повишение през юни 2026 г.), като достигат 295.7 млн. евро. Кредитите за Работодатели и самонаети лица намаляват със 7.9% на годишна база през юли 2026 г. (8.1% годишно понижение през юни 2026 г.) и в края на месеца са 256.3 млн. евро.

При фирмите кредитите също нарастват на годишна база (с 13%), като в края на юли те са 29.150 млрд. евро. Наблюдава се леко ускоряване на ръста на кредитите, който през юни е 12.1%.

Материалът Продължава устойчивият ръст на жилищните кредити е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цитираните данни присъстват в публикувани на сайта на МФ указания до институциите за изготвянето на проектобюджетите им за догодина.

Сумата от 660 евро е в рамките на договорения от социалните партньори и кабинета диапазон (от 620.20 евро до 672.40 евро) по новата формула, като именно изпълнителната власт трябва да определи точния й размер. Така ръстът за 2027 г. ще бъде около 6.5%. Той ще се свие до 3% през 2028 г., когато се предвижда размерът на най-ниското възнаграждение да се увеличи до 680 евро.

Изданието припомня, че по действащата все още формула се предвиждаше минималната заплата да е малко над 690 евро още от 1 януари 2027 г.

Заложено е и ново вдигане на максималния осигурителен доход, като прогнозата за 2027 г. е той да бъде 2400 евро, за 2028 г. – 2500 евро, за 2029 г. – 2600 евро.

Материалът Властта „си избра“ €660 минимална заплата за 2027-ма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 54.4% от общия брой чужди граждани и достига 1 077.6 хил., като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – 28.0%.

Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 740.7 хил., или 37.4% от всички посещения в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция – 312.7 хил., или 42.2% от посещенията в тази група.

Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Турция – 312.7 хил., Румъния – 301.2 хил., Украйна – 202.1 хил., Германия – 163.5 хил., Полша – 109.2 хил., Сърбия – 101.3 хил., Гърция – 95.1 хил., Чехия – 67.7 хил., Обединеното кралство – 55.2 хил., Нидерландия – 50.8 хиляди.

Преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия – 51.0%, следвани от посещенията с други цели – 43.2%, и със служебна цел – 5.8%.

Най-много посещения с цел туризъм има от Румъния (222 271), Украйна (115 197) и Полша (89 118).

Що се отнася до пътуванията на българи в чужбина, през юли те са 1 037.7 хил., или с 3.1% повече от година по-рано. Регистрирано е увеличение с 4.2% на пътуванията с цел почивка и екскурзия и с 4.0% – с други цели, докато тези със служебна цел намаляват с 2.4%.

Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Гърция – 263.9 хил., Турция – 261.2 хил., Румъния – 95.8 хил., Германия – 58.4 хил., Сърбия – 56.0 хил., Италия – 40.8 хил., Франция – 35.7 хил., Република Северна Македония – 33.3 хил., Австрия – 32.6 хил., Испания – 31.8 хиляди.

Гърция води убледително по туристически посещения на българи – 170 286. Следва Турция с 92 771.

Материалът По-малко чужди туристи през юли отчита НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Причината е проста – това не е система, която променя поведението на шофьорите. Застрахователите отдавна прилагат същия принцип при „Автокаско“ – имаш щети, следващата година нямаш отстъпка. Сега просто прехвърлят същия модел върху „Гражданска отговорност“. Но шофьорите не причиняват умишлено щети, за да плащат повече. Щетите са следствие от нарушенията на правилата“, изтъкват от ИПБ във фейсбук публикация.

От друга страна, става ясно, че обявеният от КФН старт на системата ще се забави немалко време. Причината е, че ключовата Единна информационна система за оценка, управление и контрол на риска тепърва трябва да бъде изградена, което ще отнеме година и половина, обясняват от института, цитирани от „Сега“.

Става дума за система, която свързва базите данни на КАТ-МВР и на застрахователите, предлагащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В момента в нея се завеждат всички сключени полици. ЕИСОУКР се изгражда от Гаранционния фонд, който е самостоятелно дружество, в което участват застрахователните компании, под надзора на КФН.

Материалът Охладиха емоциите около новата „бонус-малус“ система е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От МРРБ обръщат внимание, че това е повече от 7 пъти по-малко спрямо същия период на миналата година, когато към 25 август на режимно водоподаване са били 263 303 души в 16 града и 295 села от 86 общини.

В момента режим на водата има в 2 града и 82 села от 39 общини. Най-много засегнати абонати има в региона, обслужван от „ВиК“ – Търговище – 8754 души. „ВиК – Йовковци“ в област Велико Търново отчита 7677 души, засегнати от недостиг на вода, а на трето място е област Монтана, където проблемът засяга 4651 души.  В област София на режим са 4349 души, а в област Пловдив – 3209. В областите Кюстендил и Варна от спирания на водата са засегнати по 2500 абоната.

В рубриката „Полезна информация“ на сайта на МРРБ всяка седмица се публикува актуална информация за населените места на воден режим. Данни се подават както от ВиК оператори с държавно участие към „Български ВиК холдинг“ ЕАД и МРРБ, така и от ВиК оператори с общинско участие.

Материалът В пъти намалели хората на воден режим е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му делът на китайския бизнес в общия брой организации с чуждестранно участие се е увеличил от 3,6% на 23,6%. „Миналата година имаше рекорден брой нови регистрации – 4300, а 2026 г. продължава да показва силен растеж“, посочва още той.

Коментирайки перспективите за безсрочен безвизов режим между двете страни след изтичането на настоящото удължаване до края на декември 2027 г., Титов изразява увереност, че Русия и Китай вече няма да се нуждаят от визи.

„След 2027 г. ще сме забравили какво е визов обмен и че някога е съществувал между нашите страни. Защото случилото се след въвеждането на безвизовия режим показва, че той създава само предимства и никакви проблеми“, подчертава той на пресконференция преди 7-ия Руско-китайски форум за предприемачество.

Титов отбелязва, че опитът от безвизовия режим вече е показал, че туристическият поток нараства с „нормални, а не с бързи темпове“. „Но той расте. Следователно, след 2027 г. определено ще има удължаване и това само ще ни помогне. Туристическият обмен, съвместните пътувания, когато са мащабни, са основният фактор за подобряване на отношенията“, заявява още Титов.

ТАСС припомня, че на 20 юли руският президент Владимир Путин е подписал указ за удължаване на безвизовия режим за китайски граждани в Русия до 31 декември 2027 г. Китай също удължи безвизовия си режим за руснаци до края на 2027 г.

Материалът 11 пъти нараства броят на компаниите с китайско участие в Русия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това не е сериозност. Това е култура, която учи на безпомощност и я нарича зрялост.

Нищо от това не означава обаче, че на младите трябва да се поднася бодра пропаганда. Светът очевидно има сериозни проблеми. Войни се случват. Институциите се провалят. Технологиите могат да бъдат използвани неправомерно. Климатичните промени са реалност. Семействата изпитват трудности. Много млади хора се сблъскват с високи разходи за жилища, проблеми с психичното здраве и политическа среда, която често изглежда едновременно истерична и странно незначителна.

Но трудните проблеми не стават по-лесни, само защото ги описваме с възможно най-мрачния език. Култура, която превръща всяка трудност в апокалипсис и всеки риск в доказателство за разпад, не бива да се изненадва, когато младите започнат да възприемат бъдещето като нещо, от което трябва да се страхуват, вместо като нещо, което могат да оформят.

Странното е, че този урок по мрачност се преподава на поколението, което разполага с повече инструменти на една ръка разстояние от всяко предишно. Тийнейджър с интернет връзка днес може да има достъп до лекции, книги, пазари, мрежи от контакти, инструменти за дизайн, преводачески системи, помощ при програмиране и все по-мощен изкуствен интелект. Младите хора могат да учат, да създават, да публикуват, да търгуват, да програмират, да проектират, да се организират и да творят по начини, които само преди няколко десетилетия биха звучали абсурдно утопично.

Изкуственият интелект е важен в този контекст, защото той не е просто поредната технологична история. Все по-вероятно е той да промени почти всичко: науката, медицината, образованието, енергетиката, отбраната, производителността и самата природа на труда. Той променя и това кой може да участва. Все повече млади хора вече могат да преминат от това да четат за проблемите към това да работят по тях.

Именно затова книгата на Себастиан Малаби The Infinity Machine — неговата биография на сър Демис Хасабис, британския изследовател и предприемач в областта на изкуствения интелект, съосновател на Google DeepMind, който днес е неин председател и главен научен директор на Alphabet — е полезна. Това не е книга на евтиния оптимизъм. Тя е изпълнена с опасности, съперничество и несигурност. Но същевременно ни напомня за нещо, което нашата публична култура твърде често забравя: бъдещето не е просто нещо, което се случва на хората. То е нещо, което хората създават.

Хасабис е интересна фигура, защото неговата история всъщност не е за джаджи или за хайп. Тя е за определен начин на мислене. Смятало се е, че древната настолна игра Го е твърде интуитивна, за да бъде овладяна от машините. Сгъването на протеините е било един от големите нерешени проблеми на биологията. И двете изглеждали за мнозина като граници, които може би още много дълго няма да бъдат преместени. И двете обаче бяха преместени, защото хората престанаха да гледат на границата като на непробиваема стена и започнаха да я възприемат като проблем, с който трябва да се захванат.

AlphaFold е най-ясният пример. Проблемът със сгъването на протеините не беше решен чрез фатализъм, чиновническа реторика или морализирано отчаяние. Той беше решен чрез въображение, изчислителни технологии, постоянство и институционална амбиция — работа, за която Хасабис и колегата му от DeepMind Джон Джъмпър си поделиха Нобеловата награда за химия през 2024 г. Научен проблем, продължил десетилетия, беше придвижен напред, защото се появиха по-добри инструменти — и защото хората знаеха как да ги използват.

Това е начинът на мислене, който си струва да предадем на младите. Не че всеки проблем е лесен. Не че всяка технология е добра. Не че прогресът се случва автоматично. А че трудните проблеми не стават по-лесни, когато облечем отчаянието в дрехите на мъдростта. Те са предизвикателства, които трябва да бъдат разбрани, проверени и решени.

Контрастът, който може да се види и вътре в самото младо поколение, вече е поразителен. Някои млади предприемачи, инженери и изследователи действат като хора на действието: създават инструменти, проверяват идеи, атакуват проблеми и черпят увереност от факта, че могат да влияят върху света около себе си. Други са научени да възприемат бъдещето преди всичко като заплаха. Способността да действаш не е лек срещу тревожността. Но несъмнено е по-здравословна от публична култура, която непрекъснато репетира безпомощността.

Струва си да помним, че публичният дискурс не просто описва реалността. Той променя начина, по който хората се държат в нея. Казва им какво е възможно, какво е безнадеждно, какво е срамно и какво си струва да бъде опитано. Следователно песимизмът никога не е просто настроение. Повтарян достатъчно често, той се превръща в инструкция — а след това и в самоизпълняващо се пророчество.

Казвайте на хората достатъчно дълго, че демокрацията е мъртва, и те може да престанат да се държат като граждани. Казвайте им, че капитализмът е само експлоатация, и те може да не видят достойнството в това да изграждат по-проспериращо бъдеще. Казвайте им, че технологиите са само заплаха, и те може да оставят развитието им в ръцете на по-лоши хора. Казвайте им, че бъдещето вече е изгубено, и най-талантливите сред тях може да решат, че не си струва да пилеят способностите си в опити да го подобрят.

Именно тук нашата публична култура е станала толкова вредна. Тревогата се възнаграждава. Умереността се приема за самодоволство. Ако откажеш да изпаднеш в паника, се предполага, че не разбираш какво е заложено на карта. Толкова сме свикнали с извънредното положение, че самата възможност вече трябва да се извинява за съществуването си.

Следователно негативността не е признак на сериозност. Често е точно обратното. Тя лишава хората от онази способност да действат, която сериозното действие изисква.

Това не е просто проблем „ляво срещу дясно“. Версията на установеното статукво казва: доверете се на нашите институции, комитети, експерти, регулации и извънредни правомощия, иначе светът ще се разпадне. Антистатукво версията обръща същата мрачна картина наопаки: всяка институция е завладяна, всеки експерт е купен, всеки компромис е проява на малодушие, а всеки провал е доказателство, че системата трябва да бъде изгорена до основи.

Едната страна използва страха, за да запази властта. Другата използва яростта, за да разруши доверието. И двете ласкаят този, който ги проповядва. И двете подхранват апетита към герои и злодеи. И двете оставят младите по-малки, отколкото трябва да бъдат.

Това наричам капана на консенсуса. Когато песимизмът започне да звучи като нещо дълбокомислено, съмнението става скъпо. Не след дълго мнозинството вече не просто е стигнало до определено заключение. То е изградило морална идентичност около него. По-конструктивните гласове — хора като Стивън Пинкър, Мат Ридли и Ханс Рослинг — остават без дом: твърде позитивни за установеното статукво и твърде практични за яростта на бунтовниците.

Резултатът е култура, която оценява неправилно риска, възможностите и времето. Тя реагира прекомерно на опасности, които са театрални или идеологически удобни. Реагира недостатъчно на опасности, които са бавни, скучни или неудобни. И пропуска възможности, защото възможността рядко идва с емоционалната сила на заплахата.

И все пак човечеството има забележителна история на решаване на проблеми, които някога са били смятани за вечни. Мръсните градове станаха по-чисти. Детската смъртност спадна. Гладът намаля. Ваксините, канализацията, електроенергийните мрежи, антибиотиците, търговията, образованието и технологичното обучение промениха условията на човешкия живот. Не чрез магия. Не без грешки и без появата на нови проблеми. А защото човешките същества, често под огромен натиск, създаваха решения.

Прогресът не беше постигнат от онези, които с голяма изтънченост обясняваха защо нищо не може да бъде направено. Той беше постигнат от онези, които въпреки всичко опитаха. В дългото съревнование между хората на действието и хората, които казват „не може“, не е трудно да видим коя страна е изградила по-добрия свят.

Затова тежестта на доказването по-често трябва да пада върху вестителите на апокалипсиса. Не защото песимистите винаги грешат. Те не винаги грешат. А защото истерията не бива автоматично да се приема за сериозност. Младите хора нямат нужда от пропаганда, приспиване или оптимизъм в стил TED. Те виждат рисковете. Това, от което нямат нужда, е свят на възрастни, който превръща всяка трудност в апокалипсис, помага за култивирането на тревожност и след това се поздравява сам за своя реализъм.

Вместо това младите хора — както и всички останали — имат нужда от чувство за мярка: от по-честен разказ както за опасностите, така и за човешката изобретателност.

Бъдещето все още е отворено. Всяко поколение е имало свои вестители на обречеността, убедени, че упадъкът е необратим, технологиите ще ни погубят, моралът се разпада и следващата криза ще бъде онази, от която никога няма да се възстановим. И въпреки това човечеството продължи да се адаптира. Не защото песимистите винаги са грешали за всяка опасност. Не са. А защото твърде често са подценявали способността на човешките същества — и на обществото като цяло — да се адаптират и да проявяват изобретателност.

Задачата не е да обещаваме на всяко ново поколение, че всичко ще бъде наред. Тя е да спрем да им казваме, пряко или косвено, че нищо не може да бъде направено. Да учиш младите да се страхуват от бъдещето, вместо да го оформят, не е реализъм. Това е предателство.

*Марк Бролин е геостратег, икономист и автор. Негови статии са публикувани в The Telegraph, The Spectator, CapX и Fokus, а той коментира международните отношения за WION и Firstpost.

Материалът Предателството да учиш младите да се страхуват от бъдещето е публикуван за пръв път на Икономически живот.