В свят на чести и все по-бързо развиващи се шокове, в който несигурността е висока, а пазарите реагират мигновено, централните банки са изправени пред фундаментално комуникационно предизвикателство: как да помогнат на обществото да разбере целите на паричната политика, като същевременно обяснят как тя може да се променя с промяната на икономическите условия. В този контекст обясняването на рамката на паричната политика, реакционната функция на централната банка и начина, по който икономическата несигурност и рисковете се отразяват в алтернативните сценарии, се превръщат в основата на комуникационния инструментариум на централните банкери, отбелязва анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд...
С адаптирането на рамките и инструментите на паричната политика към един по-несигурен и податлив на шокове свят е естествено централните банки да преосмислят и как най-добре да комуникират рамките на политиката си и да представят текущата икономическа ситуация. Текстът разглежда тези въпроси и формулира принципи за ефективна комуникация на паричната политика.
Рисковете от предварителните ангажименти
По време на ерата на ниска инфлация, последвала световната финансова криза, комуникацията беше доминирана от т.нар. forward guidance — предварителни насоки, основаващи се на предварителен ангажимент към вероятната бъдеща траектория на основните лихвени проценти. Подобен подход може да бъде ефективен, когато паричната политика е ограничена от долната граница на лихвените проценти и инфлационните очаквания се понижават. Но ангажиментите могат да се окажат скъпи, когато обстоятелствата се променят. Шокове от страна на предлагането, неочаквани инфлационни изненади или резки промени в баланса на рисковете могат да наложат на политиците да променят курса.
В резултат на това комуникацията на централните банки се измести към обясняване на това как паричната политика ще реагира с развитието на икономическите условия и постъпването на нови данни.
Разбиране на реакционните функции
Затова една от основните задачи е да бъде обяснена реакционната функция: как политиците интерпретират постъпващите данни, оценяват рисковете и намират баланс между ключовите цели на централната банка. Основните входни параметри на реакционната функция са силата на базисната инфлация, развитието на инфлационните очаквания и характерът на трансмисионния механизъм на паричната политика. Концепцията за „зависимост от данните“ (data dependence) заема важно място: централните банки подчертават кои данни са от значение, как те влияят върху решенията и как различните бъдещи развития могат да променят тези решения. Целта е обществото да разбере логиката, която стои зад процеса на вземане на решения от централната банка.
Обясняване на рисковете и несигурността
Централните банки представят вижданията си за икономическите перспективи чрез прогнози и сценарии. Това е от решаващо значение, тъй като решенията за паричната политика се основават на очакваното развитие на макроикономиката.
Но прогнозите не са обещания. В свят, подложен на чести шокове, те са свързани с огромна несигурност. Ако прогнозите се представят с прекалена прецизност или прогнозите за движението на лихвените проценти бъдат възприети като ангажименти, последващите им промени могат да бъдат погрешно интерпретирани като промяна в курса на паричната политика. В този контекст сценариите могат да помогнат да се илюстрира как би могла да реагира паричната политика при различни икономически резултати, като същевременно се подчертае, че бъдещите решения ще зависят от постъпващите данни и променящите се икономически условия.
Комуникация в свят, подложен на шокове
Прогнозите трябва да бъдат придружени от ясно обяснение на рисковете. Ефективното представяне на реакционната функция може да помогне на обществото по-добре да разбере как паричната политика би могла да реагира при алтернативни икономически сценарии. За разлика от това, предварителните ангажименти относно траекторията на лихвените проценти трябва да бъдат изключение и да са условни, като съдържат ясни клаузи за излизане от ангажимента, така че всяко условно обещание ясно да остава подчинено на мандата за ценова стабилност.
Повече не винаги означава по-добре
Ясната комуникация може да стабилизира очакванията и да укрепи отчетността. Но повече комуникация невинаги е по-добра. Социалните медии, автоматизираният анализ на новините и изкуственият интелект означават, че комуникацията на централните банки се анализира в реално време. Прекалено многото детайли могат да накарат пазарите да се съсредоточат прекомерно върху разгадаването на посланията на централната банка, вместо върху оценката на фундаменталните фактори. Ето защо условността спрямо развитието на икономическите перспективи е от фундаментално значение.
Ценността на волатилността
Целта на комуникацията на централната банка не е да елиминира волатилността. По-скоро тя трябва да намали несигурността относно начина, по който централната банка ще реагира, и така да ограничи изненадите около решенията за паричната политика.
Волатилността сама по себе си не е нещо нежелателно. Когато цените на финансовите активи се променят в отговор на нова информация за постъпващите макроикономически данни, които влияят върху перспективите за инфлацията и икономическия растеж, пазарите изпълняват своята съществена функция по откриване на цените. Подобна волатилност обогатява информационното съдържание на очакванията и от своя страна може да предоставя информация на политиците.
Комуникация със смирение
Следователно успешната комуникация зависи от изграждането на по-добро разбиране на рамката на паричната политика. Това означава ясно да бъдат представени целите на централната банка, нейната реакционна функция и прогнозите. Предвид високата степен на глобална несигурност централните банки трябва изрично да посочват рисковете, като целта е степента на съществуващата макроикономическа несигурност да бъде отразена възможно най-точно.
