Техническият преход приключи. Същинската работа продължава. Това е един от акцентите в публикацията на управителя на БНБ Димитър Радев за тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България. Разпространен от пресцентъра на БНБ, анализът се спира на някои констатации 7 месеца след приемане на еврото. От тях ИЖ публикува тези за инфлацията и кредитирането…
Инфлацията изисква факти и ясно обяснение
Нека бъдем ясни по въпроса, който основателно вълнува най-много хората. Еврото не създаде инфлацията в България и членството само по себе си няма да я премахне. Инфлационната вълна започна години преди приемането на единната валута. Първоначално тя беше подхранена от повишаването на световните цени на енергията и храните, нарушенията във веригите за доставки, икономическото възстановяване след пандемията и последиците от войната на Русия срещу Украйна. Впоследствие влияние оказаха и новото напрежение на енергийните пазари, свързано с кризата в Близкия изток, както и вътрешни фактори – бързото нарастване на заплатите, силното потребление, поскъпването на услугите и фискалните решения.
Данните, налични към средата на август, очертават променлива, а не еднопосочна картина. Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени беше 3,5% през 2025 г. Годишната инфлация по този индекс се понижи до 2,1% през февруари 2026 г., впоследствие, след кризата в Близкия изток, се ускори до 6,3% през май, а след това отново се забави – до 5,2% през юни и 4,4% през юли. Това движение не подкрепя тезата, че всяко поскъпване след януари може автоматично да се припише на еврото. Причините трябва да се търсят в отделните компоненти на ценовия индекс и в развитието им във времето.
Предварителните оценки поставят еднократния ценови ефект от самата смяна на валутата в тесен диапазон: около 0,2 процентни пункта според Европейската комисия и 0,3–0,4 процентни пункта според анализ на ЕЦБ и БНБ. Разликата отразява използваните методи, а не различен извод: ефектът е ограничен, съсредоточен главно в части от сектора на услугите и съпоставим с наблюдаваното при предишни преминавания към еврото. ОИСР в прогнозата си от юни свързва ускоряването на инфлацията през пролетта предимно с по-високите енергийни цени.
Това не означава, че ефектите от прехода могат да бъдат пренебрегвани. Превалутирането и закръгляването можеха да повлияят временно върху отделни цени, особено при често купувани стоки и услуги. Ето защо, и след края на задължителното двойно обозначаване на 8 август вниманието трябва да остане насочено към прозрачното ценообразуване, конкуренцията и защитата на потребителите.
Когато едно домакинство казва, че седмичната му кошница струва повече, не можем да му отговорим с лекция по статистическа методология. Трябва да чуем това послание. Усещането за поскъпване влияе върху потреблението, спестяването, исканията за заплати и в крайна сметка върху доверието. Да го приемем сериозно означава и да обясним честно какво показват данните и какво не показват. Възприятията са реални, но причинните връзки се установяват с доказателства. За една централна банка ясното обяснение е част от политиката.
Бързият кредитен растеж изисква по-висока предпазливост
Вторият въпрос, който заслужава повече внимание, е кредитът. Той не е равнозначен на инфлация, но има значение за нейното развитие. Когато финансира потребление или покупка на съществуващи активи, търсенето може да нараства по-бързо от производствения капацитет. Когато е насочен към производителни инвестиции, с времето може да разшири предлагането. Връзката е двупосочна и се проявява със закъснение: самата инфлация увеличава номиналния размер на заемите и обезпеченията и може да понижи реалната цена на кредита, ако лихвите се приспособяват по-бавно.
Годишният растеж на кредитите за неправителствения сектор се ускори през първата половина на годината. При жилищните кредити темпът леко се понижи, но остана висок. Това не доказва пряка краткосрочна връзка между кредитирането и общия ценови индекс, но налага внимателно наблюдение на ефекта върху вътрешното търсене, имотния пазар, задлъжнялостта и базисната инфлация.
Към края на юни делът на брутните необслужвани кредити и аванси беше нисък – 2,65%. Това е положителен текущ показател, но не и достатъчно доказателство за нисък бъдещ риск. Просрочията могат да останат ограничени, докато се натрупват по-големи задължения, по-дълги срокове и по-висока чувствителност към промени в доходите и лихвите. Затова банките трябва да оценяват целия кредитен цикъл, а не само последните данни за необслужваните кредити.
За кредитите, обезпечени с жилищни имоти, БНБ въведе ограничения върху три основни показателя при отпускане или предоговаряне: съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението не може да надхвърля 85%; съотношението между текущите плащания по дълга и месечния доход на кредитополучателя – 50%; а максималният срок на договора – 30 години. Отклонения са допустими за обем до 5% от новоотпуснатите или предоговорените кредити, изчислен спрямо брутния им обем през предходното тримесечие.
Тези граници не са цели, около които да се структурира всеки заем, и не заместват банковата преценка. От банките очакваме надеждна оценка на платежоспособността, реалистични допускания за разходите за живот, обоснована стойност на обезпечението и съдържателен анализ на неблагоприятни сценарии. Особено внимание изискват променливите лихви, зависимостта от един доход, възрастта на кредитополучателя при крайния падеж и задълженията към други институции. Конкуренцията трябва да бъде в обслужването, ефективността и качеството на оценката, а не в постепенното отслабване на кредитните стандарти.
