Дестинацията на 8% от пътуванията е била извън ЕС, като по-малко от половината от тях са били извън Европа.

Сред държавите от ЕС най-висок дял на вътрешните пътувания спрямо общия брой пътувания е отчетен в Румъния (89%), Испания (87%) и Гърция, Франция и Португалия (по 85% във всяка от тях). Най-нисък е делът в Люксембург – едва 5%, следван от Белгия (29%) и Малта (32%).

С малко над 70% дял на вътрешните пътувания България е около средните нива за ЕС.

Въпреки че вътрешните пътувания са превишавали по брой пътуванията в чужбина, общите разходи са били по-високи за пътуванията в чужбина. През 2025 г. жителите на ЕС са похарчили 266,2 милиарда евро за вътрешни пътувания и 379,4 милиарда евро за пътувания в чужбина.

При вътрешните пътувания разходите за настаняване и транспорт са съставлявали повече от половината от общите разходи – съответно 34% (90,3 милиарда евро) и 21% (56,0 милиарда евро). По време на пътуванията в чужбина жителите на ЕС са похарчили повече за настаняване (35%; 131,3 милиарда евро) и транспорт (32%; 121,5 милиарда евро), отколкото при вътрешните пътувания.

Материалът Жителите на ЕС пътават предимно в собствеите си държави е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Европейският комисар по търговията Марош Шефчович заявява, че очаква „осезаеми резултати“ от посещението си в Китай на фона на нарастващите опасения на ЕС относно търговския дисбаланс, който възлиза на над 1 милиард евро дневно.

Споразумението за търговия с хибридни автомобили по начин, съвместим с правилата на Световната търговска организация (СТО), е постигнато след интензивни преговори, сочат от китайското министерство, без да навлизат в подробности.

По-късно Шефчович обяви конкретно, че е постигнато разбиране за намаляване на китайския износ на хибриди и plug-in хибриди за ЕС. Това отваря перспективата за намаляване на износа на Китай с повече от половината, конкретизира той.
Освен това има разбиране и за подобряване на достъпа до китайския пазар за редица продукти на ЕС чрез по-ниски тарифи за НОН (режима на „най-облагодетелстваната нация“). Те варират от автомобилни части до зехтин и обувки, възлизащи на почти 4 милиарда евро в текуща експортна стойност, което би донесло най-малко 225 милиона евро икономии от мита.
Постигнато е и съгласие за допълнително улесняване на лицензирането на износа на Китай за редкоземни елементи и постоянни магнити.

Представители на ЕС са обезпокоени от рязкото увеличение на вноса на автомобили от Китай. Вносът на зареждащи се хибриди (PHEV) в ЕС е нараснал с 86% за едногодишния период до септември, като същевременно цените са спаднали с 20%. Повече от половината от тези превозни средства вече идват от Китай, а делът на Китай във вноса на PHEV възлиза на 30% като стойност.

Разговорите между министъра на търговията Уан Вентао и Шефчович, проведени в Пекин в четвъртък и петък, са били „прагматични и ползотворни“, отбелязаха от китайското министерство.

Китай и ЕС също така са се споразумяли да продължат обсъжданията относно ценовите ангажименти и процедурите за преразглеждане, свързани с разследването на ЕС за антисубсидиите при китайските електрически превозни средства, съобщиха от министерството.

Спорът между Китай и ЕС относно износа на евтини китайски електромобили, започнал през 2024 г., обтегна двустранните отношения и оттогава се разшири, обхващайки сектори като бренди, свинско месо и млечни продукти, както и редкоземни елементи и критично важни суровини. Китай се нуждае от чуждестранни купувачи за огромните количества евтини, субсидирани от държавата стоки, които вътрешният пазар не може да поеме, докато ЕС е раздвоен между това да приеме вноса, за да облекчи разходите за живот, и това да го ограничи, за да възстанови собствените си производствени мощности.

Двете страни ще продължат да проучват възможността за намаляване на митата върху определени стоки в рамките на правилата на Световната търговска организация (СТО) и ще поддържат диалога си относно достъпа до пазара за медицински изделия, заяви китайското министерство.

Третата редовна среща в рамките на механизма за консултации ще се проведе през март 2027 г., като страните се споразумяха да поддържат връзка, включително чрез видеоконференция на министерско равнище през януари, посочиха от министерството.

Материалът Китай и ЕС със споразумение за търговията с хибридни автомобили е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цитира се Електроенергийния системен оператор (ЕСО), според който България произвежда с 12,24% повече електроенергия, докато потреблението е нараснало с 8,45%. Производството от ВЕИ достига 11,5 TWh, или с близо 34% повече спрямо година по-рано. Така възобновяемите източници осигуряват близо 80% от ръста на електропроизводството в страната.

От АСПЕ обръщат внимание на развитието на системите за съхранение. От началото на годината до 4 октомври батериите са отдали към електроенергийната система 1720 GWh, спрямо едва 190 GWh година по-рано – увеличение над девет пъти. Това позволява евтината електроенергия, произведена през деня, да бъде съхранявана и използвана в часовете с по-високо потребление и цени.

Ползите от новия енергиен микс са се проявили особено ясно през лятото. Въпреки продължителните горещини и ниските нива на Дунав, които са ограничили производството на ядрена и водна енергия в региона, България остава нетен износител и през ключови периоди поддържаше по-ниски цени от съседните пазари. За този успех е допринесла комбинацията от слънчеви централи, батерии и АЕЦ „Козлодуй“.

Показателен пример сопред Асоциацията е 8 октомври, когато шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ излиза в планов ремонт, а пети работи с ограничена мощност заради ниското ниво на Дунав. Въпреки това в ранния следобед фотоволтаиците произвеждат близо 4300 MW – повече от потреблението на цялата страна (4100 MW), докато батериите се зареждат с над 4000 MW, съхранявайки евтина енергия за вечерните часове с по-високо търсене.

Успешното развитие на слънчевата енергия и батериите обаче не е достатъчно. През зимата слънчевото производство намалява, а потреблението расте. За да разполага с повече евтина местна електроенергия и през студените месеци, България трябва да ускори развитието на вятърната енергия, изтъкват от АПСТЕ.

Данните сочат, че от 2020 г. насам фотоволтаичните мощности в страната са нараснали с около 600%, до близо 7 GW, а системите за съхранение вече наближават 6 GW / 17 GWh. По оценки на АПСТЕ инвестициите във фотоволтаици, батерии и свързана инфраструктура след 2020 г. достигат приблизително 7 млрд. евро.

За разлика от слънчевата енергия обаче, развитието на вятъра практически е спряло. България разполага с едва 716 MW вятърни мощности, без нов голям вятърен парк след 2013 г. За сравнение, Румъния има над 3,5 GW, а Гърция – над 6 GW. Вятърната енергия допълва слънчевата с различен дневен и сезонен профил и може да осигурява значително производство и през зимата.

Според АПСТЕ, България може да привлече още над 4 млрд. евро частни инвестиции във вятърни централи и системи за съхранение до 2030 г., ако институциите осигурят предвидими правила и премахнат ненужните административни ограничения, включително пред проектите извън зоните за ускорено развитие на ВЕИ. Това означава повече местна електроенергия, по-голяма конкуренция и по-достъпни цени за българските домакинства и бизнеса.

Материалът ВЕИ осигуряват почти целия ръст на производството на ток у нас, позволяващ износ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това, което отличава токенизацията от предишни финансови иновации, е потенциалът ѝ да преобрази пазарите. Чрез представяне на активите директно в разпределени програмируеми регистри, токенизацията може да обедини функции, които традиционно се изпълняват от отделни институции и инфраструктури – от емитирането и търговията до сетълмента и обслужването. Тя може също така да съкрати процеси, които понастоящем протичат последователно. Ако бъде широко възприета, тя би могла да промени начина, по който функционират финансовите пазари. Голяма част от този потенциал обаче все още не е реализирана.

Бърз растеж от ниска начална база

Основната част от дейността, свързана с токенизация, се извършва на пазара на т.нар. споразумения за обратно изкупуване (или „репо“ сделки – краткосрочни заеми, обезпечени с държавни ценни книжа, при които страните се договарят да извършат обратна сделка на по-късен етап). Средният дневен обем на тези трансакции възлиза на около 300–350 милиарда щатски долара, което отразява привлекателността на токенизацията за управлението на обезпечения.

Токенизираните активи (включително кредитни инструменти, фондове на паричния пазар и акции) добавят още 65 милиарда долара. Макар тези активи да бележат бърз растеж, те все още са незначителни в сравнение с техните „традиционни“ аналози: обемът на пазара на репо сделки в САЩ е около 13 трилиона долара дневно, докато глобалните капиталови пазари обхващат активи на стойност 300 трилиона долара.

Емитирането на токенизирани активи е съсредоточено на няколко пазара, като например този в САЩ и в някои големи офшорни юрисдикции, докато търговията е силно фрагментирана между различни платформи, мрежи и механизми за сетълмент.

Какво възпрепятства по-бързото развитие на токенизацията? Анализът очертава четири взаимно подсилващи се пречки: правна сигурност, регулаторна яснота, оперативна съвместимост и наличие на активи за сетълмент.

• Инвеститорите се нуждаят от правна сигурност, че токенизираните активи представляват правно защитими права.
• Регулаторните органи трябва да разяснят как действащите правила се прилагат спрямо новите регистри и пазарни функции.
• Платформите ще трябва да станат оперативно съвместими, а не изолирани пулове за ликвидност.
• Сетълментът трябва да разчита на безопасни, широко приети форми на пари.

Полезни функции, тънка ликвидност

Ранните данни сочат, че инвеститорите ценят някои от функциите, които токенизацията позволява. Повече от половината от търговията се извършва извън традиционните пазарни часове, което показва търсене на непрекъснат денонощен достъп. Частичната собственост се използва широко, което позволява на дребните инвеститори например да купуват по-малко от една акция на компания и да участват с по-ниски входни разходи. Всъщност около 80 процента от анализираните от нас сделки с токенизирани акции са изпълнени в размери по-малки от една акция.

Освен това, възвръщаемостта на токенизираните акции за една нощ се отразява в цените на традиционните акции малко след отварянето на пазара, което предполага, че токенизираните и традиционните пазари реагират на подобна информация и че сигналите за една нощ от токенизираните пазари са от значение при „традиционната“ търговия.

Въпреки че токенизацията предлага перспективата за по-ефективни финансови пазари с течение на времето, токенизираните пазари днес остават относително неликвидни и показват по-висока волатилност от традиционните си аналози. Ликвидността е допълнително отслабена от фрагментацията в множество мрежи и места за търговия, което предотвратява ефективното формиране на цените и допринася за ценовите отклонения.

Фрагментацията между различните платформи и липсата както на оперативна съвместимост, така и на общи активи за сетълмент подкопават мрежовия ефект, който би могъл да помогне на токенизираните пазари да растат по-бързо. Стойността на токенизираната екосистема зависи от това колко активи, инвеститори и инструменти за сетълмент са свързани с нея. С нарастването и консолидирането на тези мрежи, ползи като ликвидност, ефективност и композируемост (способността на интелигентните договори да взаимодействат и да се комбинират помежду си) могат да се увеличат значително.

Как да растем безопасно

По-големият мащаб обаче може също да увеличи рисковете. Докато технологичните и инфраструктурните рискове могат да доминират в ранните етапи на развитието на пазара, някои характеристики на токенизацията могат да създадат нови канали за предаване и усилване на традиционни финансови рискове, като например спешни продажби, масово изтичане на ликвидност и заразяване чрез по-голяма взаимосвързаност и ливъридж. Днешните последователни процеси на обмен на съобщения, търговия, забавен сетълмент и сверяване на данни добавят известни затруднения и разходи, но също така осигуряват буфери, безопасност и управление на ликвидността, които до голяма степен биха изчезнали в хипотетична напълно токенизирана среда.

Тъй като по-големият мащаб на токенизираните пазари може да увеличи както ползите, така и рисковете, предизвикателството пред политиците е да създадат условия за безопасно и ефикасно развитие на токенизацията.

Технологично неутралният подход е от съществено значение. Държавите трябва да изяснят законовите права, свързани с токенизираните активи, да гарантират, че подобни дейности се регулират последователно, независимо от технологията, и да подкрепят оперативната съвместимост между токенизираните платформи и традиционните финансови системи. Те също така трябва да продължат да наблюдават възникващите уязвимости, включително тези, произтичащи от нарастващата взаимосвързаност, ливъридж и ликвидни рискове, и да гарантират, че предпазните мерки са в крак с мащабирането на пазарите.

Токенизацията може все още да трансформира финансите, но бъдещето ѝ ще се определя по-малко от технологичните възможности, отколкото от политиките, които осигуряват дълбочина на пазара, доверие и надеждни предпазни мерки.

Материалът Какво е необходимо, за да може токенизацията да бъде успешна и резултатна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Спад е регистриран в добивната промишленост – с 54.1%, и в преработващата промишленост – с 6.1%, докато нарастване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 42.4%.

В преработващата промишленост съществен спад спрямо август 2025 г. е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 41.3%, при производството, некласифицирано другаде – с 22.4%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 22.0%.

Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия – с 64.6%, и при производството на електрически съоръжения – с 19.4%.

В същото време данните за строителния сектор са добри, като през август 2026 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.8% спрямо предходния месец и с 4.2% в сравнение със същия месец на 2025 година.

На годишна база е регистрирано повишение със 7.4% при продукцията от строителство на сгради, с 4.2% при строителството на съоръжения и с 0.8% при специализираните строителни дейности.

Материалът Силен спад в добивната промишленост и при производството на метални изделия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Очаква се компаниите, включени в европейския бенчмарк индекс STOXX 600, да отчетат общ ръст на тримесечните печалби от 21%, подкрепен най-вече от секторите на енергетиката и основните суровини.

Това представлява подобрение спрямо прогнозата от миналата седмица за ръст от 19,4% и би отбелязало втория най-добър резултат по отношение на растежа на печалбата за последните 14 тримесечия. Ако се изключи енергийният сектор, очакваният темп на растеж за компаниите от STOXX 600 е по-скромен – 9,7%.

Прогнозира се приходите на водещите европейски компании („blue-chip“) да нараснат с 10,6% спрямо предходната година, което също е над средните стойности за последните няколко години.

„Търсенето е достатъчно силно, за да позволи на компаниите да прехвърлят по-високите цени към крайните клиенти, което води до по-големи продажби. Същевременно разходите за енергия заемат по-малък дял от продажбите, отколкото би могло да се предположи от заглавията в медиите“, се посочва в доклад на Deutsche Bank, цитиран от Ройтерс.

Големите европейски енергийни компании извличат полза от последиците от конфликта между САЩ/Израел и Иран, както и от атаките с украински дронове срещу руски рафинерии, довели до рязък спад в износа от някои от най-големите световни производители на изкопаеми горива. Според доклада на LSEG сега се очаква те да отчетат ръст на печалбата от 115,9% за третото тримесечие.

Междувременно се очаква компаниите от европейския сектор на недвижимите имоти да реализират печалби, които са със 71,5% по-ниски в сравнение със същия период на миналата година.

През следващата седмица инвеститорите ще следят внимателно резултатите на доставчика на оборудване за производство на чипове ASML – най-ценната публична компания в Европа – и на шведския производител на телекомуникационно оборудване Ericsson, за да преценят какви са нагласите през сезона на отчетите.

Материалът Очаква се много добро трето тримесечие за големите европейски компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Като съвременен шрифт, вкоренен в културното наследство и духовността и разработен чрез дизайн и технологии, той е плод на прецизен процес на проучване, проектиране и тестване, като същевременно е достъпен за хора и организации по целия свят. Шрифтът черпи вдъхновение от смелия и експресивен почерк на Микеланджело Буонароти. Той обаче надхвърля обикновеното възпроизвеждане на графичния стил на художника или имитацията на неговите калиграфски похвати. Амбицията е по-мащабна: да се открие визуална логика в почерка му – система от пропорции, ритъм и хармония, преценени от окото на твореца – и това да се превърне в съвременна типографска система.

Michelangelus изгражда връзка между на пръв поглед различни сфери: памет и иновация; автентични ръкописи от епохата на Ренесанса и съвременен софтуер; движението на ръката и векторното чертане; архиви с исторически документи и дигитални инструменти, използвани ежедневно от милиони хора.

След прецизен процес на проверка и усъвършенстване, шрифтовото семейство Michelangelus включва над 500 глифа, организирани в четири основни стила: Regular (нормален), Italic (курсив), Bold (удебелен) и Bold Italic (удебелен курсив). Това е цялостно шрифтово семейство със собствен отличителен характер, проектирано така, че да запази своята четливост и универсалност при широк спектър от печатни и дигитални приложения. Той отговаря на изискванията на редица приложения, особено тези в рамките на Microsoft 365 Office.

Предлага се и за директно изтегляне, което позволява на частни лица и организации да го инсталират и използват безплатно. Този свободен достъп до шрифта е съчетан с лицензионен модел, целящ да защити целостта и разпространението на шрифтовото семейство.

Проектът Michelangelus е една от дигиталните инициативи, възложени на Microsoft от Fabbrica di San Pietro in Vaticano с цел популяризиране и обогатяване на културното наследство, отбелязват още от Fabbrica di San Pietro.

*Снимката е от сайта на Fabbrica di San Pietro

Материалът Microsoft включва в офис пакета си шрифт, базиран на почерка на Микеланджело е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изданието сравнява 30 държави въз основа на Глобалния индекс на потребителското доверие на Ipsos за септември 2026 г., изготвен след проучване сред над 21 000 пълнолетни лица. Резултатите отразяват нагласите относно личните финанси, заетостта и икономическите перспективи, като по-високите стойности сигнализират за по-високо ниво на доверие.

Оптимизмът в Азия и Г-7

Една от най-отчетливите тенденции в класацията е силата на нововъзникващите азиатски икономики. Индия е начело с резултат 66,9, докато Малайзия, Тайланд и Индонезия се нареждат пред всички изследвани икономики от Г-7.

САЩ (50,5) показват най-добри резултати сред страните от Г-7, но все пак изостават от Бразилия и Мексико. Япония (39,4) е близо до дъното на класацията, което рязко контрастира с оптимизма, наблюдаван в други части на Азия.

Сред въпросните 30 държави 10 са от ЕС (без България), като най-напред по резултат и то на втора позиция, непосредствено след Индия, е Швеция с индекс 60.

Високият показател за Индия съвпада с бързия икономически растеж. Икономиката на страната се разраства по-бързо от тази на всеки друг голям пазар през 2026 г., като същевременно се увеличават и разходите на домакинствата. Растежът обхваща както производствения сектор, така и сферата на услугите. Сред анкетираните жители на градовете в Индия през септември се засилва увереността по отношение на сигурността на работните места и личните финанси. Респондентите също така са по-склонни да правят големи покупки и да вземат инвестиционни решения, което подсказва, че оптимизмът влияе върху плановете за разходи на домакинствата, а не просто отразява възприятията за националния икономически растеж.

Защо потребителите в САЩ все още се чувстват притиснати

Потребителското доверие в САЩ се подобрява през септември, но остава под нивата отпреди година. Нагласите относно текущите условия и готовността за извършване на големи покупки са по-слаби в сравнение със септември 2025 г., въпреки че възприятията за пазара на труда се подобряват.

Един от основните източници на напрежение са цените на горивата. Цените на бензина са се повишили с 27,4% за годината до август 2026 г., изпреварвайки значително общата инфлация от 3,4%. За шофьорите това означава много по-голямо увеличение на един от редовните разходи, отколкото предполага официалният темп на инфлация.

Увеличението на заплатите носи ограничено облекчение. Средните почасови доходи, коригирани спрямо инфлацията, са с 0,3% по-ниски от предходната година. Следователно покупателната способностк на средното почасово заплащане е малко по-малка, което обяснява как по-голямото доверие в заетостта може да съществува едновременно с безпокойството относно финансите на домакинствата.

Сметките за хранителни стоки в Япония натежават на доверието

Япония предлага един от най-резките контрасти с по-уверените пазари в Азия, с индекс от само 39,4. Един от факторите, които натежават на домакинствата, е нарастващата цена на стоките от първа необходимост. Цените на ориза се удвоиха от 2024 до 2025 г., като по-високите разходи засягат и храните на основата на ориз, като например кутии за обяд и оризови топчета.

Натискът се простира отвъд това. По-високите разходи за транспорт и опаковане увеличават разходите на производителите на храни, създавайки потенциал за по-нататъшно увеличение на цените, дори когато цените на ориза започнат да се понижават. Следователно по-високите цени на петрола могат да достигнат до домакинствата чрез покупки в супермаркетите, както и чрез сметки за гориво.

Неотдавнашното покачване на заплатите започна да изпреварва инфлацията, предлагайки известно облекчение. Поддържането на това възстановяване на покупателната способност ще бъде важно за подобряване на настроенията на домакинствата.

Материалът Азиатските страни с все по-високо потребителско доверие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Данните за България показват, че подготовката за приемането на еврото е започнала още преди страната да се присъедини към еврозоната, докато при търговията извън Европа щатският долар продължава да има водеща роля.

Сред българските клиенти на iBanFirst щатският долар има дял от 67% по брой на международните плащания при средно 56% сред европейските клиенти на компанията. В същото време делът на плащанията в евро нараства от 14% на 22%, докато този в левове намалява от 12% на 4.

Водещият платежен коридор за българските компании са плащанията в долари към Китай, който представлява 29% от всички международни плащания на българските клиенти на iBanFirst през 2025 г. Следват плащанията в долари към Хонконг с 8%, в евро към Турция с 5%, в долари към Турция с 3%, в евро към Сърбия и Индия с по 3%, както и в долари към САЩ с 2%. Наред с долара и еврото, сред основните използвани валути са българският лев и китайският юан.

По повод на данните от компанията коментират, че именно това е една от особеностите на съвременната международна парична система. За да бъде доларът водещата валута в една сделка, не е необходимо нито една от страните по нея да е американска компания.

Данните очертават и нарастващата роля на Обединените арабски емирства. Плащанията в дирхами представляват 1% от международните плащания на българските клиенти на iBanFirst през 2025 г. спрямо едва 0,03% година по-рано. За същия период българският износ към ОАЕ нараства с 31,4% до 200 млн. евро. Двете тенденции са в унисон с нарастващата през изминалата година роля на ОАЕ като търговски и финансов център, свързващ Европа, Азия и Близкия изток.

Друг извод от проучването сочи, че плащанията към Китай се извършват значително по-бавно от тези към САЩ. Само 9% от плащанията в долари от България към Китай пристигат за по-малко от два часа, малко под средното европейско ниво от 12%. За сравнение, 65% от доларовите плащания към САЩ пристигат в рамките на същия период. Причината е структурна. Разликата се дължи основно на часовите зони, времето за обработка от местните банки, банковата инфраструктура и регулаторните изисквания. Плащането в долари от Европа към Китай обикновено преминава през американски банки кореспонденти в рамките на същия работен ден и достига до банката на получателя в Китай преди началото на местния работен ден.

По-малко посредници, но забавянето остава

Плащанията от България преминават през SWIFT мрежата средно през 1,5 банки посредници на плащане спрямо средно 1,8 за Европа, което показва, че плащанията от България преминават през по-малко посредници от средното за Европа. Основното забавяне обаче не е свързано с броя на участниците по веригата, а с последния етап. Според данни на SWIFT 80% от общото време за обработка на едно плащане се дължи на изчакването средствата да бъдат заверени от банката получател. По-ефективното изпращане следователно не гарантира по-бързо получаване на средствата.

На европейско ниво 73% от завършените плащания са уредени за по-малко от 24 часа спрямо 72% през 2024 г. Плащанията, наредени преди 11:00 ч. (10:00 CET) от понеделник до сряда, имат най-голяма вероятност да бъдат обработени в рамките на същия ден, като периодът между 9:00 и 10:00 ч. (8:00 и 9:00 CET) се очертава като най-оптимален.

Материалът Делът на доларови разплащания от български фирми над средния за ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сред държавите от ЕС Люксембург е имал най-висок дял на предприятия под чуждестранен контрол (28% от всички предприятия), следван от Естония (12%). Във всички останали държави от ЕС предприятията под чуждестранен контрол са съставлявали 5% или по-малко от общия брой предприятия, като дяловете варират от 0,3% в Полша и Италия до 5% в Хърватия.

Макар броят им да е малък, приносът им към икономиката на ЕС е значителен. В тези предприятия са били заети 16% от работещите в ЕС, а делът им в общата добавена стойност е възлизал на 24% от общия показател за ЕС.

Сред държавите от ЕС добавената стойност, генерирана от предприятия под чуждестранен контрол, е била най-висока в Ирландия (72%), Люксембург (62%) и Словакия (50%). За разлика от тях, Франция (15%), Италия (18%) и Германия (18%) са отчели най-ниски дялове на добавената стойност.

По отношение на наетите лица и самостоятелно заетите, предприятията под чуждестранен контрол са осигурявали 45% от работните места в Люксембург и 28% в Ирландия, Словакия и Румъния. Обратно, те са формирали 10% или по-малко от работните места в Гърция (8%), Кипър и Италия (по 10%).

Данните за България я поставят в средни позиции  – около 2% чужди предприятия, заетите в тях са 18% от общата заетост, а делът на тези предприятия в БВП е 31%.

Материалът Чуждите предприятия у нас с над 30% дял от БВП е публикуван за пръв път на Икономически живот.