От МРРБ обръщат внимание, че това е повече от 7 пъти по-малко спрямо същия период на миналата година, когато към 25 август на режимно водоподаване са били 263 303 души в 16 града и 295 села от 86 общини.

В момента режим на водата има в 2 града и 82 села от 39 общини. Най-много засегнати абонати има в региона, обслужван от „ВиК“ – Търговище – 8754 души. „ВиК – Йовковци“ в област Велико Търново отчита 7677 души, засегнати от недостиг на вода, а на трето място е област Монтана, където проблемът засяга 4651 души.  В област София на режим са 4349 души, а в област Пловдив – 3209. В областите Кюстендил и Варна от спирания на водата са засегнати по 2500 абоната.

В рубриката „Полезна информация“ на сайта на МРРБ всяка седмица се публикува актуална информация за населените места на воден режим. Данни се подават както от ВиК оператори с държавно участие към „Български ВиК холдинг“ ЕАД и МРРБ, така и от ВиК оператори с общинско участие.

Материалът В пъти намалели хората на воден режим е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му делът на китайския бизнес в общия брой организации с чуждестранно участие се е увеличил от 3,6% на 23,6%. „Миналата година имаше рекорден брой нови регистрации – 4300, а 2026 г. продължава да показва силен растеж“, посочва още той.

Коментирайки перспективите за безсрочен безвизов режим между двете страни след изтичането на настоящото удължаване до края на декември 2027 г., Титов изразява увереност, че Русия и Китай вече няма да се нуждаят от визи.

„След 2027 г. ще сме забравили какво е визов обмен и че някога е съществувал между нашите страни. Защото случилото се след въвеждането на безвизовия режим показва, че той създава само предимства и никакви проблеми“, подчертава той на пресконференция преди 7-ия Руско-китайски форум за предприемачество.

Титов отбелязва, че опитът от безвизовия режим вече е показал, че туристическият поток нараства с „нормални, а не с бързи темпове“. „Но той расте. Следователно, след 2027 г. определено ще има удължаване и това само ще ни помогне. Туристическият обмен, съвместните пътувания, когато са мащабни, са основният фактор за подобряване на отношенията“, заявява още Титов.

ТАСС припомня, че на 20 юли руският президент Владимир Путин е подписал указ за удължаване на безвизовия режим за китайски граждани в Русия до 31 декември 2027 г. Китай също удължи безвизовия си режим за руснаци до края на 2027 г.

Материалът 11 пъти нараства броят на компаниите с китайско участие в Русия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причината за това е, че услугите зависят много повече от разходите за труд. А когато трудът поскъпва, това се пренася и в цените. Затова не е изненадващо, посочва ИПИ, че сред двигателите на инфлацията виждаме фризьорски услуги, ресторанти или шофьорски курсове, докато държавата следи приоритетно само храните.

Във фейсбук профила на организацията са публикувани топ 10 на най-поскъпналите стоки и услуги през юли спрямо същия месец на 2025 година:

10. Фризьорски услуги – 16.8%

9. Образование, недефинирано с образователна степен – 16.9%

8. Плодни зеленчуци, пресни или охладени – 17.2%

7. Извънболнични лечебни и рехабилитазионни услуги – 17.9%

6. Почистване, поправка и наем на обувки – 18.6%

5. Шивашки услуги – 20%

4. Ветеринарни услуги и други за домашни любимци – 22.7%

3. Религиозни услуги (такси за кръщене, венчавки и др.) – 23.2%

2. Услуги за дома и бита (ремонти, боядисване, поддръжка) – 24.2%

1. Поправка и наем на бижута и часовници – 28.2%

В коментар, публикуван в бюлетина на ИПК се обръща внимание, че подходящ фокус на държавната политика би бил върху източниците на разходния натиск и условията, които позволяват той да се пренася към останалата икономика. Транспортът има най-голям принос за натрупаната инфлация през годината и неговото поскъпване се дължи в голяма част на конфликта в Близкия изток. Разходите за енергия и превоз участват в производството и дистрибуцията на почти всички стоки. БНБ също очаква по-високите енергийни цени и вторичните им ефекти да поддържат инфлацията през 2026 г.

По-смислени национални мерки могат да включват насърчаване на конкуренцията и сигурността на доставките на горива и енергия, премахване на транспортни и логистични ограничения, прозрачност при определянето на регулираните цени и по-сдържана фискална политика, която да не усилва вторичните ефекти от енергийния шок чрез допълнително стимулиране на търсенето. Публичните ресурси могат да се насочат към инвестиции, които намаляват енергийните и логистичните разходи. Мерки като ценовия портал могат да подобрят информираността на потребителите, но ограничаването на инфлацията ще зависи от намаляване на разходите и разширяване на предлагането.

Материалът Храните извън най-поскъпналите стоки и услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Китай остава най-големият доставчик на ЕС, представляващ 153,6 милиарда евро (21,9% от целия внос). Съединените щати са втори (98,7 милиарда евро; 14,1%), следвани от Обединеното кралство (43,4 милиарда евро; 6,2%), Швейцария (36,9 милиарда евро; 5,3%) и Турция (25,5 милиарда евро; 3,6%).

ЕС е увеличил вноса от Съединените щати (+11,5%), Обединеното кралство (+8,8%), Китай (+7,9%) и Швейцария (+2,1%) в сравнение с второто тримесечие на 2025 г., докато вносът от Турция леко намалява (-0,6%).

ЕС е изнесъл стоки на стойност 127,7 милиарда евро за Съединените щати, което ги прави основна експортна дестинация на ЕС (18,8% от целия износ). Обединеното кралство е на второ място с 92,7 милиарда евро (13,6%), следвано от Швейцария (60,5 милиарда евро; 8,9%), Китай (50,3 милиарда евро; 7,4%) и Турция (27,3 милиарда евро; 4,0%).

Износът за Швейцария се увеличва рязко (+16,1%) в сравнение със същото тримесечие на 2025 г. Износът за Обединеното кралство (+5,6%) и Китай (+2,8%) също се увеличава, докато този за Съединените щати (-5,6%) и Турция (-4,9%) намалява.

Материалът ЕС увеличава вноса от САЩ, но намалява износа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тъй като ефективното затваряне на Ормузкия проток е спряло една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG), правителства от Южна Корея и Тайланд до Европейския съюз обещават да увеличат финансирането за възобновяеми енергийни източници.

Допринесъл ли е конфликтът за прехода към чиста енергия? Ройтерс представя някои начини за измерване на въздействието.

Възобновяемите енергии се разрастват, но въглищата също растат

Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници се увеличава рязко по целия свят и Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква те да се превърнат в водещ източник на електроенергия за първи път тази година.

От началото на войната, покривните слънчеви панели се оказаха привлекателни, защото са бързи и евтини за инсталиране. Във Филипините високите цени на електроенергията, обусловени от по-скъпия внос на гориво, тласкат домакинствата и бизнеса към слънчева енергия, докато схема за субсидиране на батерии подхранва възраждането на покривните системи в Австралия.

Европейското търсене на покривни системи също скочи от началото на войната.

Но и въглищата се увеличават. Тъй като Ормузкият проток е затворен и възобновяемите енергийни източници все още не могат да гарантират денонощно захранване, производството на енергия от въглища се очаква да нарасне – въпреки че прогнозата на МАЕ за скок от 8,5% в производството на възобновяема енергия тази година е по-малка от 1,4%-ното увеличение на въглищата.

В Съединените щати, където президентът Доналд Тръмп се противопостави на зелената енергия, производството на енергия от възобновяеми източници се е увеличило с 10% през първата половина на годината спрямо същия период на 2025 г.

Емисиите все още се покачват

Дори с нарастването на производството на енергия от възобновяеми източници, МАЕ очаква емисиите на парниковите газове, които причиняват изменението на климата, да се увеличат с 1,1% тази година до исторически максимум от 14,2 милиарда тона.

През 2027 г. МАЕ очаква производството на въглища да спадне с 0,7%, но производството на електроенергия от газ да се увеличи с 1,5% спрямо нивата от тази година. Ограничаването на изменението на климата ще изисква още повече възобновяема енергия и инвестиции в електропреносни мрежи и съхранение на енергия.

Азия понесе най-голяма тежест

Азиатските икономики, които са най-зависими от петрол и газ през Ормузкия проток, поеха най-силния шок.

Китай силно се насочи към слънчевата енергия, като производството нарасна повече от три пъти по-бързо от това на въглищата между март и юли. Индия, Виетнам и Южна Корея поеха по обратния път, изгаряйки повече въглища. Някои европейски страни също отбелязаха допълнително изгаряне на въглища, но МАЕ очаква производството на въглища в ЕС да възобнови десетилетния си спад през 2026 г.

Миналия месец виетнамското правителство заяви, че обмисля изграждането на още въглищни електроцентрали, за да осигури доставките – въпреки обещанието си на срещата на върха на ООН за климата през 2021 г. да не строи нови въглищни електроцентрали след 2030 г.

Транспорт

По-голямата част от световния петрол се изгаря като транспортно гориво – в автомобили, камиони, кораби и самолети. Войната не е сринала това търсене, но е обърнала прогнозите на растежа.

По-високите цени, намаленият въздушен транспорт, по-слабото потребление в Китай и по-бързото приемане на електрически превозни средства означават, че светът вероятно сега използва по-малко петрол за транспорт, отколкото се прогнозираше преди войната. Goldman Sachs изчислява, че търсенето, свързано с бензин, е спаднало с около 20% в пика на смущенията през април; GL Consulting определя спада с по-близо до 15%.

По-скъпото гориво е тласнало шофьорите към електрически превозни средства, а Китай – най-големият производител в света – е отбелязал, че стойността на износа на електрически превозни средства за първи път надхвърля 10 милиарда долара тази година.

Електрическите модели са съставлявали 63% от продажбите на дребно на леки автомобили в страната през юни, в сравнение с 53% година по-рано, според анализатори на BofA, които оценяват, че електрификацията обяснява приблизително една трета от спада на вноса на суров петрол в Китай от началото на годината.

От началото на войната продажбите на електрически превозни средства се увеличиха рязко и в цяла Европа, тъй като високите цени на петрола доведоха до ръст и в бензиностанциите.

Как ще продължи?

Докато Ормузкият проток е затворен, високите цени на петрола и газа вероятно ще се запазят, което ще засили аргументите на страните да инвестират в по-евтини, местни възобновяеми енергийни източници и да намалят излагането си на нестабилни цени на горивата. Но дали отказът от петрол и газ ще набере още по-голяма инерция, е трудно да се предвиди.

„Промяната на енергийния микс на една страна изисква инвестиции, а по-високите лихвени проценти ще направят значителния първоначален капитал, необходим за възобновяеми енергийни източници и електрически мрежи, по-скъп. По този начин, макар настоящият конфликт вероятно в крайна сметка да благоприятства декарбонизацията, той не е еднопосочна улица“, посочва Свере Алвик, вицепрезидент и директор „Перспективи за енергиен преход“ в DNV, цитиран от Ройтерс.

Много големи азиатски пазари разполагат със значителни ресурси от газ и въглища, които да осигурят буфер срещу прекъсвания на доставките в Близкия изток, и се очаква много повече доставки на втечнен природен газ от САЩ да бъдат реализирани между 2026 и 2030 г.

Материалът Войната в Иран кара Азия и Европа да ускорят въвеждането на ВЕИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Намалението на товарите при сухопътния транспорт е по-съществено при международните превози. Общо извършената работа е 7 186.2 млн. тонкилометра, което е с 2 121.2 млн. тонкилометра по-малко  спрямо същия период на предходната година.

Водният товарен транспорт е превозил 778.1 хил. т. при 937.8 хил. тона година по-рано.

Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) са с 0.6% по-малко, докато при извършената работа е отчетено увеличение – с 5.7%.

Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е 94 276.3 хил., или с 1.1% повече спрямо второто тримесечие на 2025 година. При автобусните превози увеличението е с 1.2%, докато при железопътните се наблюдава намаление – с 0.8%. Извършената работа е 2 121.3 млн. пътникокилометра, като е регистрирано повишение от 7.3% в сравнение със съответното тримесечие на 2025 г., поради по-голямото превозно разстояние.

През периода април – юни 2026 г. предприятията от градския електротранспорт  са превозили общо 83 899.0 хил. пътници, или с 2.4% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. Извършената работа също намалява с 0.4% и достига 522.8 млн. пътникокилометра.

Материалът Спад на превозените товари и пътници от транспортната ни система е публикуван за пръв път на Икономически живот.

КФН предупреждава, че застрахователните компании са длъжни да преработят информационните си системи така, че да я прилагат ефективно.
Комисията припомня и основните характеристики на системата:

Реална оценка на причинените щети за последните 5 години
Системата „бонус-малус“ е базирана на историята на причинените щети от всеки автомобилист за последните 5 години. Историята им ще се удостоверява централизирано от Гаранционния фонд, независимо в коя застрахователна компания е бил застрахован съответният автомобилист.

Целта е застрахователите да получат пълна и точна информация, удостоверена от Гаранционния фонд, с която да оценяват адекватно поетия риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във всеки конкретен случай.

Така ще могат да се определят справедливи застрахователни премии, като автомобилистите с чиста история на щетите ще могат да получат по-ниска премия, от тези с лоша история на щетите. Политиката по оценка на историята на застрахователните претенции е елемент от системата на управление на риска на всеки отделен застраховател. Всеки един от тях е длъжен да публикува политиката на сайта си.

Реално отчитане на всички заведени застрахователни претенции
За да функционира правилно системата „бонус-малус“, застрахователите вече ще бъдат длъжни да вписват в реално време всички заведени при тях застрахователни претенции в регистъра на Гаранционния фонд, аналогично на вписването на застрахователните полици. Това трябва да се случва едновременно с регистрацията на претенцията в информационната система на застрахователя.

Предвижда се и забрана за изискване на удостоверения на хартиен носител, доколкото застрахователите ще разполагат с електронен и безплатен служебен достъп до цялата необходима информация за историята на щетите във всеки конкретен случай.

Гаранционният фонд ще предоставя на застрахователите вътрешна електронна административна услуга за извличане на данни от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции.

Реална оценка на действителния ползвател на автомобила
За да се избегне „изтриването“ на историята на претенциите чрез формално прехвърляне на собствеността върху превозното средство (например, между свързани лица или при лизинг на автомобил), са предвидени специални изисквания. Гаранционният фонд ще предоставя информация за щетите, включително и в случаи на промяна на собствеността върху превозното средство, ако преди нея застраховащият е бил собственик, ползвател по талон, приобретател или обичаен водач, който е сключвал предходен договор за същото превозно средство. По този начин историята на щетите ще следва реалния ползвател на автомобила.

Дигитализация на удостоверенията за застрахователни претенции
Друго важно изменение е, че всеки  водач, застраховащ или собственик на превозно средство може да поиска издаването на удостоверение за застрахователни претенции. Предвидено е то да се издава централизирано, чрез системата на Гаранционния фонд съгласно образеца по Регламент (ЕС) 2024/1855 на Европейската комисия.

Достъп на застрахователите до регистъра на пътнотранспортните произшествия
За противодействието на застрахователните измами, всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Каско“ на превозно средство в България, получава право на достъп до данни от регистъра на Гаранционния фонд на пътнотранспортните произшествия, настъпили на територията на страната и за участниците в тях. Тези данни включват информация за причинителя, данни за съпричиняване, детайли за свидетелството за управление и снимки, когато са налични.

Свободен достъп до публичните регистри на Гаранционния фонд
Предвиден е свободен и безплатен публичен достъп до следните регистри на Гаранционния фонд: регистър на застрахователите, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; регистър на представителите за уреждане на претенции; регистър на превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници в Република България; регистър на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България.

Гаранции за непрекъсваемост на издаването на застрахователни полици
Предвиден е и алтернативен механизъм за издаване на застрахователни полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случай на настъпила обективна невъзможност (например, при технически срив) на Гаранционния фонд. В този случай КФН ще може да разпореди на застрахователите временно да генерират полици и ценови предложения въз основа на информацията в техните собствени системи. Това гарантира, че процесът по сключване на застраховки няма да бъде блокиран заради обективна невъзможност на системите на Гаранционния фонд.

Материалът След 10 години опити „бонус-малус“ влиза в автомобилното застраховане. 7 акцента е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Visual Capitalist класира 40-те най-големи държави по общо енергийно предлагане на човек през 2025 г., използвайки данни от Статистическия преглед на световната енергия 2026 на Енергийния институт.

Общото енергийно предлагане измерва цялата енергия, влизаща в икономиката, включително гориво за промишлеността, производството на електроенергия и транспорта, преди загубите от преобразуване. То отразява потреблението на енергия в цялата икономика, а не потреблението на домакинствата или личния енергиен отпечатък на индивида.

Малките, енергийно гладни икономики водят в света

Исландия води класацията със 745 GJ на човек, почти три пъти повече от нивото в САЩ. Електроенергията ѝ идва почти изцяло от местна водноелектрическа и геотермална енергия, докато енергоемките индустрии като топенето на алуминий представляват значителен дял от енергийното търсене на страната.

Катар (717 GJ) и Сингапур (628 GJ) допълват челната тройка. И двете съчетават енергоемко производство и преработка с малко население: Катар втечнява и изнася природен газ в огромен мащаб, докато Сингапур управлява едни от най-големите съоръжения за рафиниране на нефт и нефтохимически продукти в света.

Първите осем показват ясна тенденция. Освен Исландия и Сингапур, останалите шест икономики са големи производители на петрол и газ с относително малко население, включително Кувейт (378 GJ), Тринидад и Тобаго (358 GJ), Саудитска Арабия (348 GJ) и Оман (315 GJ).

Регионалният състав също е поразителен. Нито една африканска или южноамериканска държава не попада в топ 40, които са съставени изцяло от държави в Европа, Азия, Северна Америка и Океания.

Къде се класират големите икономики по потребление на енергия на човек

Канада (300 GJ) е първата голяма икономика в списъка на №9, точно пред Съединените щати (270 GJ) на №10. Студеният климат, дългите разстояния за пътуване и енергоемките индустрии, използващи ресурси, спомагат за поддържането на високи показатели за Северна Америка.

Въпреки това, потреблението в САЩ далеч не е статично: американците използват по-малко енергия на човек, отколкото преди 50 години. За сравнение, цифрата в САЩ все още е приблизително 10 пъти по-висока от 27-те GJ на човек в Индия, която оставя най-населената страна в света далеч извън топ 40.

Китай представя различна картина. Със 115 GJ на човек, най-големият потребител на въглища в света се нарежда над Испания (109 GJ), докато Обединеното кралство (90 GJ), Италия (94 GJ) и Швейцария (98 GJ) попадат под прага от 104 GJ за топ 40, определен от България.

В крайна сметка този показател отразява потреблението на енергия в цялата икономика, а не личното поведение. Рафиниращите центрове и износителите на горива като Сингапур и Катар използват значителни количества енергия за производство на стоки и горива, консумирани другаде, което помага да се обясни защо малките търговски икономики могат да се нареждат над най-големите общи потребители на енергия в света.

Материалът България в дъното на глобален топ 40 по енергопотребление е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Конгреса да приеме законопроект, който би внесъл по-ясни дефиниции в нарастващия сектор на криптовалутите. Оттогава биткойнът се е повишил с 16%.

За последно цената му беше 80 323,24 долара в азиатските часове, след като по-рано достигна 81 237,94 долара, най-високото му ниво от средата на май. Биткойнът е нараснал с 28% досега през август, което е напът да достигне най-голямата си месечна печалба от ноември 2024 г.

Криптовалутите също получиха голям тласък, след като Министерството на финансите на САЩ миналата седмица обяви планове за обратно изкупуване на повече дългосрочни облигации, за да помогне за ограничаване на печалбите в доходността по дългосрочните облигации. След това действие щатският долар понесе основната тежест на тревогата на инвеститорите.

Тим Сън, старши изследовател в HashKey Group, заявява, че посланията на Бесент са затвърдили мнението на пазара, че поне по време на междинните избори, американските политици може да имат по-ниска толерантност към по-нататъшно покачване на доходността по дългосрочните облигации.

„Това би създало относително благоприятен макроикономически фон за активи като биткойн и злато“, коментира Сън. Златото е другият бенефициент от слабостта на долара, достигайки тримесечен връх.

„Съобщението на Министерството на финансите е „точно това, което биткойнът обича“, посочва и Джеф Кендрик, глобален ръководител на изследванията на дигитални активи в Standard Chartered, добавяйки, че биткойнът е създаден, за да позволи на инвеститорите да избегнат този вид интервенция.

Действието предизвика засилени разговори около така наречената търговия с обезценяване, при която стъпките за предотвратяване на достигането на пазарни нива на доходност по дългосрочните облигации чрез обратно изкупуване водят до пренасочване на натиска от пазара на облигации към валутния пазар.

„Това съобщение на Министерството на финансите накара купувачите да се втурнат към физически и дигитални активи, тъй като страховете от търговия с обезценяване се появиха отново“, посочва Тони Сикамор, пазарен анализатор в IG. По думите му, устойчив пробив над тази граница би отворил вратата за движение към $95 000–$100 000.

Материалът Слабият долар напомпа биткойна и златото е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В българския участък на Дунав ситуацията през август води до трудности за износа и вноса през дунавските пристанища (Русе, Лом, Видин, Свищов), поради по-ниската товароносимост на корабите. Основните сектори в България, които се възползват от евтиния речен транспорт, са селскостопанската продукция и по-конкретно – зърното, торовете, строителството и металургията.

Заради ограниченията в АЕЦ „Пакш“ (Унгария) и АЕЦ „Черна вода“ (Румъния), регионът е принуден да използва по-скъпи източници на електроенергия и повече внос. Както вече анализаторите на кредитния риск от Coface отбелязват, ценовият натиск се пренася към съседните пазари, включително България. До момента страната е в по-добра позиция, защото АЕЦ „Козлодуй“ продължава работа благодарение на специално изграден воден канал за охлаждане, но въпреки това цените на регионалните борси се покачват. Очаква се и електроенергийният износ на България да нарасне и част от натоварването от регионалния недостиг да продължи да се прехвърля към българската система.

„Ако ниските нива се задържат само до есента на 2026 г., ефектът върху българския БВП вероятно ще бъде ограничен, но осезаем в транспорта, земеделието и енергетиката. Ако обаче подобни условия се повтарят ежегодно, Дунав може да се превърне от конкурентно предимство в структурен икономически и търговски риск за Северна България и за цялата национална икономика„, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.

Тези ниски нива на водите оказват непосредствено влияние върху транспортната дейност в Европа. Въпреки че вътрешните водни пътища представляват сравнително малък дял от товарния транспорт в Европа, те все пак играят важна роля в редица страни, по-специално по поречията на Рейн и Дунав. Данните на Евростат за 2024 г. показват, че средно 1,7 % от всички стоки се превозват по вътрешни водни пътища в ЕС. Този дял обаче възлиза на 2,9% в Унгария, 5,4% в Германия и 19,2% в Румъния (най-високата стойност сред всички 27 държави-членки на ЕС). Тези по-високи цифри не са изненадващи, тъй като реките Рейн и Дунав съставляват съответно около 60% и 12% от товарния транспорт по европейските вътрешни водни пътища. Реките служат предимно като канал за превоз на стоки, а нарушенията в транспортната дейност в двата коридора не могат лесно да бъдат компенсирани чрез преминаване към други видове транспорт.

Въздействието на засушаването върху сектора на вътрешното корабоплаване е многопластово. В краткосрочен план операторите могат да извлекат полза, тъй като по-малките обеми и по-високите оперативни разходи могат да бъдат компенсирани от по-високите транспортни тарифи и добавките за ниско ниво на водите. В дългосрочен план обаче периодите на ниско ниво на водите засягат надеждността на речния транспорт, като някои превозвачи преминават трайно към други видове.

Поради липсата на актуални макроикономически данни (към момента нито данните за БВП, нито тези за промишленото производство обхващат периода след юни), е трудно да се оцени количествено щетата, нанесена от сушата. Последният сериозен случай на ниско ниво на водите през 2018 г. обаче може да послужи като еталон. Тогава растежът на реалния БВП на Германия се понижи с 0,3 до 0,4 процентни пункта, а един месец с ниско ниво на водите в река Рейн доведе до спад на промишленото производство с 1%.

Този удар ще окаже още по-голям натиск върху германския химически сектор. Тъй като ниските нива на водата могат да разделят река Рейн на две несвързани части в тесния участък при Кауб, най-големият химически завод в света може да загуби достъп до ключовите морски пристанища в Амстердам, Ротердам и Антверпен. Промишлеността (която често е съсредоточена по река Рейн и разчита на водния транспорт) вече страда от високите енергийни разходи и липсата на ценова конкурентоспособност. Още по-тревожно е, че този шок настъпва в момент, когато броят на фалитите в германския химически сектор вече е нараснал. Докато през периода януари–май 2025 г. са регистрирани 12 фалита, година по-късно техният брой е 20.

Въпреки че не се очакват прекъсвания на електроснабдяването в Унгария и Румъния, основната последица от спирането на атомните електроцентрали ще бъде по-високата обща цена на експлоатацията на енергийната система. През деня възобновяемите източници обикновено са достатъчни, за да задоволят икономическото търсене, но недостигът на електроенергия, който възниква през вечерните часове, трябва да се покрива чрез комбинация от внос и вътрешни резервни мощности, като и двете са по-скъпи. Ако операторите на системата бъдат принудени да закупуват електроенергия на спот цени по време на пиковите периоди, цените биха могли да се повишат значително — според оценки на румънското министерство на енергетиката вносът е 2–2,5 пъти по-скъп от производството в страната.

Свързването на пазарите в енергийната система на Югоизточна Европа смекчава въздействието на прекъсванията в работата на електроцентралите върху цените на електроенергията, но това е свързано с определени разходи. По-умерено покачване на цените се наблюдава в Унгария и Румъния, но като цяло се отбелязва широко разпространено повишение в целия регион. Енергийната система на Унгария е сред най-силно взаимосвързаните в Европа, като разполага с трансграничен преносен капацитет, свързващ я с всичките седем съседни държави. По подобен начин Румъния поддържа междусистемни връзки с всичките си пет съседи, като връзката с България е с най-голям капацитет. В резултат на това те поемат значителна част от натиска върху цените на електроенергията за следващия ден, като изнасят енергия към Унгария и Румъния.

Най-лошото може би още не е отминало, тъй като не се очаква нивата на водата и в двете реки да се повишат значително в краткосрочен план. По река Дунав нивата донякъде се възстановиха след историческите минимуми, регистрирани по-рано този месец в Унгария, но продължават да спадат в долната част на басейна, особено в Румъния.
Към момента нивата на водата в река Рейн все още спадат. Освен това, Рейн обикновено преминава през сезонен период на ниски води между септември и ноември, което сочи, че предизвикателствата може да продължат в продължение на няколко месеца. В по-далечна перспектива, с намаляването на снежната покривка и продължаващото свиване на ледниците, както и с все по-честите горещи вълни, периодите на ниско ниво на водата вероятно ще станат по-чести и по-тежки.

Материалът Безводието на Рейн и Дунав и влиянието му върху БВП в засегнатите страни е публикуван за пръв път на Икономически живот.