Сред най-поскъпналите категории през последната година доминират услугите, а не стоките, изтъкват от Института за пазарна икономика.
Причината за това е, че услугите зависят много повече от разходите за труд. А когато трудът поскъпва, това се пренася и в цените. Затова не е изненадващо, посочва ИПИ, че сред двигателите на инфлацията виждаме фризьорски услуги, ресторанти или шофьорски курсове, докато държавата следи приоритетно само храните.
Във фейсбук профила на организацията са публикувани топ 10 на най-поскъпналите стоки и услуги през юли спрямо същия месец на 2025 година:
10. Фризьорски услуги – 16.8%
9. Образование, недефинирано с образователна степен – 16.9%
8. Плодни зеленчуци, пресни или охладени – 17.2%
7. Извънболнични лечебни и рехабилитазионни услуги – 17.9%
6. Почистване, поправка и наем на обувки – 18.6%
5. Шивашки услуги – 20%
4. Ветеринарни услуги и други за домашни любимци – 22.7%
3. Религиозни услуги (такси за кръщене, венчавки и др.) – 23.2%
2. Услуги за дома и бита (ремонти, боядисване, поддръжка) – 24.2%
1. Поправка и наем на бижута и часовници – 28.2%
В коментар, публикуван в бюлетина на ИПК се обръща внимание, че подходящ фокус на държавната политика би бил върху източниците на разходния натиск и условията, които позволяват той да се пренася към останалата икономика. Транспортът има най-голям принос за натрупаната инфлация през годината и неговото поскъпване се дължи в голяма част на конфликта в Близкия изток. Разходите за енергия и превоз участват в производството и дистрибуцията на почти всички стоки. БНБ също очаква по-високите енергийни цени и вторичните им ефекти да поддържат инфлацията през 2026 г.
По-смислени национални мерки могат да включват насърчаване на конкуренцията и сигурността на доставките на горива и енергия, премахване на транспортни и логистични ограничения, прозрачност при определянето на регулираните цени и по-сдържана фискална политика, която да не усилва вторичните ефекти от енергийния шок чрез допълнително стимулиране на търсенето. Публичните ресурси могат да се насочат към инвестиции, които намаляват енергийните и логистичните разходи. Мерки като ценовия портал могат да подобрят информираността на потребителите, но ограничаването на инфлацията ще зависи от намаляване на разходите и разширяване на предлагането.
