Това е едно от заключенията на изготвения от Асоциацията на банките в България анализ „Икономиката и банковият сектор на България“, визиращ първото тримесечие на 2020 година.

През този период инфлацията възлиза на 3% на годишна база, като в края на март 2020 г. безработицата нараства до 4,5%.

Бюджетният излишък възлиза на 1,4% от БВП, а активите на банковата система нарастват с 6,3% на годишна база до 115,1млрд. лв., като за първото тримесечие на 2020г. банковият сектор отчита нетна печалба в размер на 296,2 млн. лв. (спад от 4,2% на годишна база), при минимален ръст на нетния лихвен доход и спад на нетния доход от такси и комисиони.

Влияние върху финансовия резултат оказват кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, извършените обезценки, управлението на качеството на кредитния портфейли някои еднократни ефекти.

През първото тримесечие на 2020г. растежът на кредитите е по-ясно изразен при домакинствата. Средните лихвени проценти по новодоговорените кредити и срочни депозити задържат достигнатите ниски стойности.

Асоциацията цитира пролетна икономическа прогноза за България на ЕК, в която се очаква през 2020г. БВП да се свие със 7,2%, до голяма степен повлиян от неблагоприятното въздействие на пандемията от COVID-19. С постепенното вдигане на ограничителните мерки, ЕК очаква възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината.

Предвижда се вътрешното търсене да се засили още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото. ЕК очаква растежът на българската икономика да се възстанови през 2021г. до 6%, което частично може да компенсира спада през 2020г.

Изтъква се, че възстановяването ще бъде задвижено от частното потребление, с подобряването на пазара на труда. ЕК очаква растежът да бъде благоприятно повлиян от очакваното възстановяване на износа, но се прогнозира по-бавно възстановяване на инвестиционната дейност.

В края на първото тримесечие на 2020 г. пазарният дял на петте най-големи банки по размер на активите намалява до 61,7% от 62,1%, колкото беше към края на 2019г. Банките от втора група запазват пазарния си дял от 34,7%. Активите на клоновете на чуждестранни банки нарастват до 3,6% от общите активи на системата при 3,2%в края на четвъртото тримесечие на 2019г.

Към 31 март 2020г. 62,2% от активите в банковата система са под формата на кредити и вземания, които възлизат на 71,56 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на 21,37 млрд. лв., формират 18,6% от активите. Делът на портфейлите с ценни книжа е 13,4% (15,39млрд. лв.).

За сравнение, в края на четвъртото тримесечие на 2019г. делът на кредитите и вземанията е бил 65,7%, на паричните средства – 15,9%, а на портфейлите с ценни книжа – 13%.

Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на март 2020г. са, съответно, 28,9 млрд. лв. и 11,1 млрд. лв., според данните на БНБ. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 261%, спрямо 269,9% в края на 2019г. За сравнение, по данни на ЕЦБ, в края на четвъртото тримесечие на 2019 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм (SSМ), възлиза на 145,96%.

В края на първото тримесечие на 2020г. кредитната активност остава висока, която е по-изразена в сегмента на кредитите за домакинства. При нефинансовите предприятия (към декември2019г.) най-голям годишен темп на нарастване статистиката на БНБ регистрира при кредитите за фирмите в секторите: образование; транспорт, складиране и пощи; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения и операции с недвижими имоти.

Ръстовете са високи, вследствие на ниската база като обем кредити за секторите. В края на март 2020 г. общата сума на кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия и домакинства), отчитани като салда, според паричната статистика на БНБ, нараства със 7% на годишна база до 59,18 млрд. лв. и в сравнение с 58,52 млрд. лв. в края на декември 2019г.

Към края на първото тримесечие на 2020г. необслужваните кредити, като дял и като абсолютна стойност, продължават да намаляват. Към 31 март 2020г. обемът на необслужваните кредити (без централни банки и кредитни институции) спада до 3,969 млрд. лв. при 4,43 млрд. лв. година по-рано. Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на март 2020 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 85,25 млрд. лв., като отбелязват годишен ръст от 7,8%, на фона на ниските лихвени проценти по депозитите.Прирастът на спестяванията е по-бавен, в сравнение с отчетените 9,7% на годишна база към края на декември 2019г.

В края на първото тримесечие на 2020 г. обемът на потребителските кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, възлиза на 12,61 млрд. лв., при 12,43 млрд. лв. тримесечие и 10,55 млрд. лв. година по-рано. През първото тримесечие на 2020 г. потребителските кредити бележат увеличение от 1,5% на тримесечна база, а на годишна база е отчетено нарастване от 19,6% (по данни от управление „Банков надзор“ на БНБ).

Обемът на жилищните кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, се равнява на 12,76 млрд. лв., при 12,49 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2019г. и 11,26 млрд. лв. в края на първото тримесечие на миналата година. Ръстът е от 2,2% на тримесечна база и от 13,3% на годишна база.

В края на първото тримесечие на 2020г. общата сума на депозитите на домакинства и сектор НТООД нараства със 7,2% на годишна база, при 8% годишен ръст в края на декември 2019г. Депозитите на домакинствата са 56,12 млрд. лв. Делът на сектор „Домакинства“в общата сума на депозитите в системата е 65,8%.

Материалът Частното потребление – надеждата за възстановяване на икономиката е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на 2008 г. се сринаха кухите банкови активи, с което може да се обясни драстичният спад на нетната печалба на ТБ (НПТБ) през 2009 г. (Фигура 1). В следващите 4-5 години се наблюдава относителна стабилизация на НПТБ. Възлова за динамиката на НПТБ и за пречупването на тренда й е 2014 г.

Възвръщаемостта на активите на ТБ (ROA, Фигура 2) следва същата тенденция. Трендът на показателя се пречупва през 2014 г. и започва да превишава чувствително препоръчваната в специализираната литература величина (от 1%).

Средата на 2014 г. се оказва възлова и за приходите от лихви, и разходите за лихви на ТБ (Фигура 3). След 2009 г. и двата показателя поддържат относителна стабилност, независимо от динамиката на лихвените проценти. От втората половина на 2014 г. обаче разходите за лихви намаляват чувствително. Намаляват също и приходите от лихви, но по-плавно. Същевременно приходите от такси и комисионни последователно набъбват, при това с ускоряване след 2014 г. В резултат положителните финансови резултати на ТБ нарастват независимо от патешкия ход на икономиката.

Непосредствено след 2008 г. сривът на НПТБ корелира с рецесия на БВП, както и със свиване на бруто образуване на основен капитал (наричано по-нататък инвестиции) като елемент от статистиката на БВП. През 2018 г. обаче НПТБ е със 120% повече от тази през 2014 г., докато прирастът на инвестициите в текущи измерения е едва 16%! За разлика от ситуацията при старта на финансово-икономическата криза от 2008 г. през 2014-2018 г. не се забелязва очакваната позитивна корелация между динамиката на НПТБ, от една страна, и на инвестициите, от друга.

През 2014 г. се разкриха натрупалите се ликвидни напрежения и неблагополучия в КТБ. Икономическата логика подсказва, че нещо, което е свързано с КТБ би следвало да се е отразило на рязката промяна в основните приходно-разходни елементи от дейността на ТБ. Все пак, някак си е странно ТБ като цяло да изчакат фалита на КТБ, за да се научат внезапно как да банкират правилно. Отделен е въпросът доколко вътрешно конкурентна е банковата ни среда при условие, че всички ТБ пеят в един и същи глас както преди 2014 г., така и след това.

Не съществуват особени признаци, които да показват, че резкият прираст на НПТБ след 2014 г. е следствие от чувствително подобрение на кредитния процес или от значително нарастване на икономическата и инвестиционната активност в страната. Практиката показва, че е възможно да се наблюдава драстичен спад на НПТБ като следствие от натрупани и умело прикривани във времето кредитни напрежения (това са т.нар. „неочаквани” финансово-икономически кризи и 2008 г. е старт на такава криза). Обратният процес обаче е много по-плавен, по-прозрачен и по-продължителен. Той задължително се свързва с преструктуриране и устойчиво подобряване на инвестиционно-икономическата среда и динамика, което предполага достатъчно дълъг времеви период. А след като няма такова видимо и открояващо се подобрение на инвестиционно-икономическата среда и динамика, то обяснението за продължителното драстично повишение на НПТБ би следвало да се търси в някаква форма на нерегламентирано преразпределение на финансови ресурси, както и в неефективния банков надзор.

Немалка част от натрупващата се след 2014 г. НПТБ би следвало да е съществувала като финансов ресурс и преди това, но се е преразпределяла. Преразпределението може да се осъществява по различен начин – чрез съзнателно поддържане на високи непазарни лихвени проценти за определен вид депозити и за определени депозитори, или чрез начисляване на ниски лихвени проценти за определен вид кредити и определени кредитополучатели – и двете действия по преценка на мениджмента на ТБ и най-вероятно под някакъв натиск. При наличието на частни ТБ привилегировани частни инвеститори не биха могли да съществуват. Остава единствено финансовите привилегии, свързани с евентуално нерегламентирано преразпределение на финансови ресурси, да са свързани с държавния сектор, с държавни чиновници и с властимащи лица. Подобен вид преразпределение задължително корелира (и се заплаща) с ответни облекчения и конкретни облаги, свързани с провеждането на банковата дейност. Подобен вид облаги се материализират чрез поддържането на некачествено законодателство или чрез съзнателно недоглеждане от страна на контролни органи на допуснати закононарушения.

Драматичната 2014 г. променя статуквото. Все повече набира скорост и желанието на официалните власти за включване на страната в еврозоната. Необходимостта от включване към европейския банков съюз предполага по-пряко наблюдение от страна на Европейската централна банка. При такава ситуация продължаването на всякакъв вид нерегламентирано банково преразпределение става невъзможно.

На този фон изглеждат по-различно и прекалено многото примери, разкрити през 2019 г., на натрупани драстични корупционни практики, свързани с т.нар. евтино закупуване на имоти от лица от висшия управленски ешелон в страната. Пряката кражба е рискована, но завоалираното присвояване във вид на частично заплащане на крайната цена на луксозни и мащабни недвижимости е приложимо. След като спира възможността за банково преразпределение, намират се заместители във вид на законово регламентирано покупко-продажно преразпределение, свързано задължително с поддържането на съответно некачествено законодателство. При всички случаи се наблюдава преливане на финансови ресурси към висшия управленски ешелон чрез поддържане на нерегламентирано непазарно преразпределение. Последствията рефлектират върху подтиснатия икономически растеж.

Изказаното по-горе е възможно обяснение на наблюдаваната странна динамика на крайните финансови показатели в банковата ни система. Не бива да се подминава тихомълком ролята и отговорността на БНБ, която има всички права и задължения да контролира изцяло банковата дейност. Немалко от банковата ни практика подсказва, че банковата конкуренция е повече на думи и на хартия, отколкото на практика и тази констатация е адресирана преди всичко към качеството на банковия надзор. Проблемът е защо задължителният контрол и надзор е останал (а може би и остава) формален?

Материалът Странният танц на търговските банки е публикуван за пръв път на Икономически живот.