Един от най-добрите примери е „agar.io”. Лесна игра, в която няма нужда да се регистрирате. Просто цъкате „играй“ и започвате. Играта се казва така, поради използването на Агар в биоиндуистрията за отглеждане на бактерии.

В играта вие поемате контрола над малко кръгче, което можете да движите по екрана. Събирате малки точици „храна“ и след като пораснете достатъчно, можете да отделите част от себе си, която служи за храна на друга „клетка“ или да се разделите, което изстрелва половината ви маса в някоя посока (полезно ако искате да хванете по малка от вас клетка). Балансът на играта идва от това, че по-малките клетки се движат по-бързо от по-големите. Колкото повече растете, толкова по-малко играчи ще могат да ви изядат, докато не стигнете върха на ранглистата. На този етап може само да растете сравнително безопасно.

Въпреки, че изглежда проста, играта е доста зарибяваща и съм изхабил може би стотина часа от ценното ми време в университета да я играя. Просто има нещо много вълнуващо в това да изядете по голяма клетка от вас, след като се е разделила в неподходящ момент или пък просто да си обикаляте и да се храните.

Програмистът на тази игра изкарвал около 100 000 долара НА ДЕН, в апогея й. В днешно време все още може да се играе на този линк. И бих казал, че все още е доста забавна, ако имате малко време за губене. Въпреки че тази игра може да продължи вечно, бих казал, при около 15 минути средно за една сесия.

Когато става дума за толкова много пари, естествено, че ще има много хора които ще искат да копират този жанр игри. Програмистите-копирачи, обаче били поставени пред изпитание.

Често играчи влизали в новосъздадените „.io“ игри, но тъй като били празни, малко след това излизали. Решението било да се създадат ботове, които да населят сървъра и след като привлекат достатъчно играчи, постепенно ботовете да се премахнат и да останат само истинските геймъри.

Идеята била добра, но някои от тях се замислили и си казали, защо при наличието на ботове, които играят досущ като хора, да не направим Сингъл плейър игра, която да изглежда като Мултиплейър, но всъщност играчите да играят само с ботове.

Това улеснява много програмирането, тъй като не трябва да се пише сложен Мултиплейър, а просто един бот, който при такова ограничение на възможностите за игра, като в „agar.io“ е елементарен за писане:

„Бягай от по големите клетки, гони по-малките, ако си два пъти по-голям, се раздели.“

Буквално на един ред! Естествено, като код ще е малко повече, но най-трудното в програмирането по принцип е да измислиш какво трябва да се направи. Имплементацията е най-малкият проблем.

С развитието на изкуствените интелекти се чудя дали някой ден няма да играя своята любима мултиплейър игра срещу отбор, пълен с компютри, понеже е по-лесно.

Материалът Зората на фалшивите Мултиплейър игри е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Shovelware е най-често бързо написан, нетестван и некачествен софтуерен продукт, който се опитва да спечели от популярността на определена тема. Добър пример за такъв софтуер са например компютърните игри със заглавия като “Cartoon network racing”, “Hell’s Kitchen the game”, “Hotel Transylvania 3” и други. Както виждате, заглавията са популярни и привличат вниманието на купувача, но качеството на продукта най често е ниско. Може да намерите голям лист такива игри в Уикипедия.

Разбира се, не е задължително всяка игра, която е с известно име да е Shovelware. Аз самият съм израснал с много готина игра на 101 далматинци, когато филмчето на Дисни беше известно, но играта имаше интересни механики, сравнително добра графика, за времето си и беше интересна. Shovelware се отличава с това, че е нискобюджетен и набляга на количеството, а не на качеството, което обуславя кратки срокове за изпълнение на проекта, никакво тестване, водещо до множество бъгове.

Както по-горе споменах, най-честите жертви на Shovelware са хората, които не разбират от игри – най-често деца или начинаещи. Това прави модерните Shovelware игри за компютър редки, тъй като повечето хора, които играят на компютър са „геймъри“ от много време или познават някой, който е и може да ги насочи към заслужаващи си игри.

За сметка на това, с развитието и популяризацията на смартфоните, игрите за смартфон са рай за Shovelware. Там разработчиците имат възможността да „атакуват“ много повече хора, отколкото в „нишата“ на компютърните игри. Не само защото вече преобладават тези, които имат смартфон, отколкото настолен компютър, но и много хора, които не са играли на добри игри, решават да поиграят на своят телефон и вероятно дори не подозрат, че “Jewel Blast: Temple”, “Bubble shooter” или “Word Champ” не са най-яките игри, а некачествени копия.

Като започнем с безкрайните клонинги на “Flappy Bird” преди няколко години или игрите, в които просто строиш кула, която трябва да е балансиран,а за да не падне, тези игри имат едно общо нещо: Повтарящи се са! Всяко действие е еднакво, всяко повторение – също и омръзва след около 5 минути. Но това е достатъчно, защото вече си видял рекламата за следващият Shovelware и компанията е взела, каквото е искала. Сега я изтрий и давай напред със следващата такава.

Но къде поставя това хората, които работят върху тези продукти. Програмистите са подложени на голям стрес, тъй като трябва бързо да се разработят много игри. Има големи санкции за прехвърляне на сроковете, което ги кара да създадат неработещ продукт, пълен с бъгове.

Вие бихте ли искали да направите нетраен и незапомнящ се продукт с който да изкарате някой и друг лев или да революционизирате някой жанр с нещо наистина стойностно и уникално, което да бъде запомнено и ползвано с години?

От друга страна, хората, които играят на тези игри е по-малко вероятно да се запалят и да играят на виртуални игри в бъдеще, което води до загуби за пазара като цяло. Често служителите в тези компании са млади разработчици, които лесно ще се откажат от индустрията, ако са невнимателни и попаднат на фирма, която буквално ги експлоатира.

Общо взето, Shovelware е проблем не само за потребителите и разработчиците, но и за индустрията като цяло. Компаниите отблъскват клиенти завинаги, за да грабнат някоя бърза печалба.

Материалът Shovelware – заплаха за разработчиците на мобилни приложения е публикуван за пръв път на Икономически живот.