Ако сте запален геймър като мен, или просто ви е било скучно в офиса, сигурно сте попадали на жанр игри, чийто URL завършва с „.io”.
Един от най-добрите примери е „agar.io”. Лесна игра, в която няма нужда да се регистрирате. Просто цъкате „играй“ и започвате. Играта се казва така, поради използването на Агар в биоиндуистрията за отглеждане на бактерии.
В играта вие поемате контрола над малко кръгче, което можете да движите по екрана. Събирате малки точици „храна“ и след като пораснете достатъчно, можете да отделите част от себе си, която служи за храна на друга „клетка“ или да се разделите, което изстрелва половината ви маса в някоя посока (полезно ако искате да хванете по малка от вас клетка). Балансът на играта идва от това, че по-малките клетки се движат по-бързо от по-големите. Колкото повече растете, толкова по-малко играчи ще могат да ви изядат, докато не стигнете върха на ранглистата. На този етап може само да растете сравнително безопасно.
Въпреки, че изглежда проста, играта е доста зарибяваща и съм изхабил може би стотина часа от ценното ми време в университета да я играя. Просто има нещо много вълнуващо в това да изядете по голяма клетка от вас, след като се е разделила в неподходящ момент или пък просто да си обикаляте и да се храните.
Програмистът на тази игра изкарвал около 100 000 долара НА ДЕН, в апогея й. В днешно време все още може да се играе на този линк. И бих казал, че все още е доста забавна, ако имате малко време за губене. Въпреки че тази игра може да продължи вечно, бих казал, при около 15 минути средно за една сесия.
Когато става дума за толкова много пари, естествено, че ще има много хора които ще искат да копират този жанр игри. Програмистите-копирачи, обаче били поставени пред изпитание.
Често играчи влизали в новосъздадените „.io“ игри, но тъй като били празни, малко след това излизали. Решението било да се създадат ботове, които да населят сървъра и след като привлекат достатъчно играчи, постепенно ботовете да се премахнат и да останат само истинските геймъри.
Идеята била добра, но някои от тях се замислили и си казали, защо при наличието на ботове, които играят досущ като хора, да не направим Сингъл плейър игра, която да изглежда като Мултиплейър, но всъщност играчите да играят само с ботове.
Това улеснява много програмирането, тъй като не трябва да се пише сложен Мултиплейър, а просто един бот, който при такова ограничение на възможностите за игра, като в „agar.io“ е елементарен за писане:
„Бягай от по големите клетки, гони по-малките, ако си два пъти по-голям, се раздели.“
Буквално на един ред! Естествено, като код ще е малко повече, но най-трудното в програмирането по принцип е да измислиш какво трябва да се направи. Имплементацията е най-малкият проблем.
С развитието на изкуствените интелекти се чудя дали някой ден няма да играя своята любима мултиплейър игра срещу отбор, пълен с компютри, понеже е по-лесно.
