Глобалната икономика е подложена на бързи промени, които влияят на начина, по който бизнесът оперира и придобива печалби. Тези промени се движат от различни фактори, сред които технологични иновации, екологични предизвикателства, демографски промени, геополитическо напрежение и структурни трансформации. Тази статия се спира на някои от ключовите тенденции, които вероятно ще оформят глобалната икономика през следващото десетилетие и след това, и какво означават те за политиците, бизнес лидерите и средностатистическия гражданин.
Пик на глобализацията: Пандемията от COVID-19 разкри уязвимостта и взаимозависимостта на глобализираната система, което доведе до обратна реакция срещу глобализацията и нарастване на протекционизма, национализма и регионализма. Според доклад на Световния икономически форум, пандемията е ускорила спада на глобалната търговия и инвестициите, както и фрагментацията на цифровия и регулаторен пейзаж. Докладът предполага, че бъдещето на глобализацията ще зависи от това как държавите балансират ползите от отвореността и интеграцията с риска. Докладът също така идентифицира четири възможни сценария за бъдещето на глобализацията, вариращи от по-кооперативна и приобщаваща система до по-конфронтационна и фрагментирана.
Рецесия и възстановяване: Пандемията от COVID-19 също предизвика най-тежката глобална рецесия след Голямата депресия, с прогнозирано свиване от 4,4% през 2020 г., според Международния валутен фонд (МВФ). Очаква се възстановяването да бъде неравномерно и несигурно в зависимост от темпото и ефективността на ваксинацията, фискалната и паричната подкрепа и структурните реформи. МВФ предупреждава, че пандемията може да остави трайни белези върху световната икономика, като по-ниско потенциално производство, по-голямо неравенство, по-висок дълг и по-ниска производителност. МВФ също така призовава за координиран и цялостен политически отговор за справяне със здравните, икономическите и социалните предизвикателства, породени от пандемията, и за насърчаване на по-устойчиво възстановяване.
Количествен провал: Безпрецедентният паричен стимул, използван от централните банки по света за смекчаване на въздействието на пандемията, породи опасения относно ограниченията и страничните ефекти на количественото облекчаване (QE). QE е политически инструмент, който включва създаване на пари и използването им за закупуване на активи, като държавни облигации, за понижаване на лихвените проценти и повишаване на ликвидността. QE обаче има и потенциални недостатъци, като изкривяване на цените на активите, насърчаване на прекомерното поемане на риск, подкопаване на независимостта на централната банка и подкопаване на фискалната дисциплина. Според доклад на Investopedia QE също може да не успее да стимулира реалната икономика и инфлацията, което води до ситуация на количествен провал, при който централните банки изчерпват амунициите си и губят доверие.
Демографски данни: Очаква се световното население да достигне 8,5 милиарда до 2030 г. със значителни различия по региони и държави. Според ООН населението на Африка се очаква да нараства най-бързо, докато населението на Европа се очаква да намалява. Светът също изпитва тенденция към бързо застаряване, като се очаква броят на хората на възраст 65 и повече години да нарасне от 703 милиона през 2019 г. на 1,5 милиарда през 2050 г. Променящата се демография ще има дълбоки последици за световната икономика, като например ще засегне предлагането и търсенето на работна ръка, моделите на потребление, системите за социална сигурност, миграционните потоци и развитието на човешкия капитал.
Изменение на климата: Глобалната климатична криза представлява екзистенциална заплаха за човечеството и планетата, както и голямо предизвикателство за световната икономика. Според Междуправителствения панел по изменение на климата човешката дейност вече е причинила глобално затопляне с около 1,0°C над нивата от прединдустриалната епоха и има вероятност да причини допълнително затопляне с 1,5°C между 2030 г. и 2052 г., освен ако не бъдат предприети драстични действия за намаляване на емисии на парникови газове. Въздействието на изменението на климата вече е очевидно под формата на по-чести и тежки екстремни метеорологични явления, като горещи вълни, суши, наводнения, бури и горски пожари, както и покачване на морското равнище, топене на ледници и загуба на биологично разнообразие. Икономическите разходи от изменението на климата също се увеличават, както се оценява от различни проучвания, като прегледа на Stern, който предполага, че глобалният БВП може да спадне с 5-20% до 2100 г., ако не се предприемат действия за смекчаване на изменението на климата.
Роботи и автоматизация: Бързият напредък на технологиите, като изкуствен интелект, роботика, биотехнологии, нанотехнологии и 3D печат, трансформира естеството на работата и производството, създавайки нови възможности и предизвикателства за глобалната икономика. Според доклад на Световния икономически форум тези технологии могат да изместят 75 милиона работни места до 2024 г., но също така да създадат 133 милиона нови, което ще доведе до нетно положително въздействие върху заетостта. Докладът обаче също предупреждава, че преходът към новия свят на работа ще изисква значителни инвестиции в умения, образование, инфраструктура и социална защита, както и нов социален договор между работници, работодатели и правителства.
Splinternet: Дигиталната революция също така създава ново разделение в глобалната икономика, тъй като различните държави и региони възприемат различни подходи за регулиране на интернет и цифровите платформи. Според доклад на Accenture, интернет става все по-фрагментиран по национални и регионални линии, създавайки раздвоена мрежа, където различни правила и стандарти се прилагат за различни потребители и пазари. Докладът твърди, че splinternet може да подкопае ползите от цифровизацията, като иновации, ефективност и приобщаване, и да създаде нови рискове, като кибератаки, пробиви на данни и цифрови търговски войни.
Морален капитализъм: Нарастващото осъзнаване и търсене на социална и екологична отговорност сред потребителите, инвеститорите, служителите и регулаторите води до промяна в глобалната икономика от капитализъм на акционерите към капитализъм на акционери. Според доклад на Accenture предприятията, които поемат сериозно социалната отговорност, създават стойност за всички заинтересовани страни, не само за акционерите, и е по-вероятно да постигнат по-висока доходност, растеж и доверие. Докладът също така предполага, че предприятията трябва да покажат, че действително изпълняват обещанията си, като измерват и докладват въздействието си върху обществото и околната среда.
Интелигентно всичко: Разпространението на сензори, устройства и мрежи, активирани от технологии като интернет на нещата (IoT), облачни изчисления, големи данни и блокчейн, създава нова ера на интелигентно всичко, където всичко е свързано, интелигентно и автономно. Според доклад на Accenture революцията на интелигентното всичко ще създаде нови възможности и предизвикателства за глобалната икономика, като например повишаване на производителността, ефективността и удобството, но също така ще повдигне въпроси за поверителността и сигурността. Докладът също така подчертава необходимостта от ориентиран към човека подход към проектирането и внедряването на интелигентни решения, който зачита човешките ценности, права и предпочитания.
Космос: Последната граница на глобалната икономика е космосът, където новите технологии, участници и амбиции разкриват нови възможности и предизвикателства. Според доклад на Investopedia глобалната космическа икономика се очаква да нарасне от 360 милиарда долара през 2018 г. до 1,1 трилиона долара до 2040 г., водена от нарастващата комерсиализация и демократизация на космически дейности, като сателитни комуникации, навигация, наблюдение на земята, космически туризъм, и проучване. Докладът също така идентифицира някои от рисковете и несигурностите, свързани с космическата икономика, като законови и регулаторни пропуски, опасения за околната среда и безопасността и геополитически конфликти.
Глобалната икономика преминава през период на безпрецедентна промяна и несигурност, движени от различни фактори, като технология, околна среда, демография, геополитика и структура. Тези промени създават нови възможности и предизвикателства за политиците, бизнес лидерите и населението, като цяло, които трябва да се адаптират и да въвеждат иновации, за да процъфтяват в новия световен ред. Бъдещето на глобалната икономика ще зависи от това колко добре разбираме, предвиждаме и управляваме тези тенденции и колко добре си сътрудничим и си сътрудничим, за да се справим с общите предизвикателства и възможности, пред които сме изправени.
