Структурният ребус и икономическите неволи на ЕС

Структурният ребус и икономическите неволи на ЕС

Докато зимата наближава и ЕС се бори да намери решение за предстоящата икономическа криза, отново се сблъсква със стар враг: своята макроикономическа архитектура.

Държавните глави на ЕС се борят за цените на енергията. Очаква се този дебат да продължи до късно, но остава да се види дали ще се намери заключение, което да успокои профсъюзите и бизнес асоциациите, които изпитват силна тревога.

На тристранната социална среща на върха в сряда Маркус Байрер от Business Europe предупреди за закриване и преместване на компании, докато Лука Висентини от Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) се страхува от масова безработица поради вероятната рецесия.

Лидерите на ЕС трябва спешно да се споразумеят за нови мерки в целия ЕС за облекчаване на разходите за европейските предприятия“, изтъква Байрер в изявление, призовавайки лидерите на ЕС да действат.

За пореден път обаче работниците и компаниите стават жертва на макроикономическата архитектура на ЕС. Тримата играчи, които теоретично биха били в състояние да помогнат на икономиката – държавите-членки, Европейската централна банка (ЕЦБ) и самият ЕС си пречат един на друг.

Първо, държавите-членки на ЕС са ограничени от правилата на ЕС за държавна помощ и не могат да подкрепят твърде много бизнеса си, без да предизвикат страхове от нелоялна конкуренция и подкопаване на единния пазар.

Второ, ЕС не може напълно да се намеси, за да компенсира тази липса на помощ от държавите-членки. Политически е твърде трудно да се организира солидарност на ниво ЕС и е необходима подкрепа от всички държави-членки, за да се разширят значително финансовите средства, които са на разположение на ЕС за подкрепа на бизнеса и работниците.

Трето, основната цел на ЕЦБ е ценова стабилност. Във времена на растящи разходи други опасения, свързани със заетостта отпадат и икономиката не може да разчита на подкрепата на ЕЦБ. Дори ако има рецесия и нарастващите цени се дължат най-вече на проблеми с предлагането, ЕЦБ не може да повлияе пряко.

Повишаването на лихвените проценти от своя страна затруднява държавите-членки да финансират мерките за подкрепа, които им е позволено да предприемат, и затруднява инвестициите.

Повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ беше, от наша гледна точка, изключително жалко“, изтъква шефът на ETUC Висентини, като аргументира, че това само ще натовари допълнително работниците, вместо да реши проблема.

Докато бизнес асоциациите настояват за разширена временна рамка, която да позволи повече държавна помощ за бизнеса, Висентини споделя, че не смята, че това е достатъчно.

Имайки една криза след друга, държавите-членки ограничиха полето си за маневриране във фискално отношение, така че ако не приемем същия тип решения, които имахме през двете години на COVID, само богатите ще могат да се справят“, каза той.

Този резултат от своя страна също не е в интерес на бизнес асоциациите, които настояват, че всяко облекчаване на правилата за държавна помощ ще трябва да зачита равните условия на единния пазар.

Висентини иска ЕС да въведе схема, подобна на SURE, която предоставя субсидирани заеми на страните членки, за да запазят хората на работа, финансирани от общи европейски заеми.

Понастоящем това все още не се приема от по-твърдите държави-членки, но дори ЕС да може да се обедини и да вземе решение за подобна мярка през следващите месеци, голяма част от щетите вече са нанесени като намаленият бизнес и загубата на доверието на потребителите потискат икономическия растеж.

Когато лидерите се приберат у дома от поредната изтощителна среща на върха в Брюксел този уикенд, може да се надяваме, че ще обмислят как да се справят със структурните причини за икономическата криза в ЕС.

По Euractiv.com




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"