Това е заложено в проекта на Актуализираните общи указания за подготовка на инвестиции за градско развитие по програмата, които Управляващият орган в Министерството на регионалното развитие и благоустройство публикува на интернет страницата си. При подбора ще се дава приоритет на проекти, които постигат конкретен икономически ефект върху съответната територия.

Програмата ще има две приоритетни оси. Първата – „Интегрирано градско развитие“, предвижда подкрепа за изпълнението на териториални стратегии за развитието на десет градски общини: Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Видин, Велико Търново и Благоевград. Втората ос ще подкрепя мерки в още 40 общини в страната с население над 15 000 души всяка.

Ще се финансира техническа инфраструктура за бизнес и предприемачество, а също развитие на бизнес и индустриални зони, енергийна ефективност и обновяване на жилищни и обществени сгради, ремонт на улици и пътни мрежи между основния град и околните населени места, управление на трафика, системи за паркиране, интелигентни транспортни системи, алтернативен и екологичен транспорт.

Ще се подкрепят проекти за изграждане на обществени зони за отдих и зелени площи, мерки за повишаване на сигурността в градските пространства, пътна безопасност. Предвиждат се още инвестиции в общинското жилищно настаняване, развитие на здравна социална инфраструктура, културна и спортна инфраструктура за масов спорт.

В областта на туризма са допустими дейности за развитието, подобряването, разширяването и социализацията на туристическите зони и свързаната с тях инфраструктура.

Материалът С европари ще се финансират нови индустриални зони е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това акцентират от АИКБ в писмо до вицепремиера Томислав Дончев, като обръщат внимание, че от 750 големи предприятия в България, две трети, всъщност са средни или малки, ако се приложи директивата за финансовите отчети от 2013 година. Според нея за да едно предприятие голямо, средно или малко, трябва да отговаря на минимум две от три условия.

Това означава, че числеността на персонала не е достатъчно условие за да се класифицира дадено предприятие по скалата „малки – средни – големи“. Освен числеността на наетите се отчитат и обема на продажбите и балансът над определена граница. Това е от особена важност за българските предприятия, тъй като тенденцията е подкрепата за големите предприятия да отпада.

Едновременно с това, две трети от нашите т. нар. „големи предприятия“ са всъщност средни, но бидейки класифицирани като големи те ще загубят всякаква форма на подкрепа. Този въпрос е повдигнат сериозно на европейско ниво, имаме и съмишленици и съюзници сред страните от Централна и Източна Европа. За съжаление, общите ни усилия на европейско ниво не доведоха до добър резултат и това налага да се положат допълнителни усилия, се казва още в писмото на работодателите до Дончев.

От АИКБ настоятелно търсят от вицепремиера съдействие за подновяването на дискусията в рамките на Европейската комисия и евентуално на Съвета, за промяна на дефиницията за малки и средни предприятия, най-вече в контекста на използването им при работа с оперативните програми, където е необходимо идентифицирането на дадени предприятия като малки, средни или големи.

АИКБ припомнят, че винаги са поддържали предложението си изцяло да се следват духа и буквата на Директива 2013/34/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия.

В писмото се цитира и въпросната Директива:

При прилагането на една или повече от възможностите по член 36, държавите-членки определят микропредприятията като предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а) обща сума на баланса: 350 000 EUR;
б) нетен оборот: 700 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 10.

2. Малките предприятия са предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а) обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 8 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 50.

Държавите-членки могат да определят прагове, надвишаващи праговете по първа алинея, букви а) и б). При все това, праговете не надвишават 6 000 000 EUR за общата сума на баланса и 12 000 000 EUR за нетния оборот.

3. Средните предприятия са предприятия, които не са микропредприятия или малки предприятия, и които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а) обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 40 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 250.

Материалът Неподходящо дефиниране ощетява малките ни и средни предприятия от евросредства е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той ще бъде отворен на 17 март 2020 г. в 14.00 ч. българско време, но преди това местните власти трябва да направят предварителна регистрация на портала WiFi4EU, съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

С бюджет от 14.2 млн. евро, Европейската комисия ще разпредели 947 ваучера на принципа „първи кандидатствал — първи финансиран“, спазвайки географския баланс.

За този четвърти конкурс няма да има максимален брой ваучери за всяка участваща държава.

86% от българските общини вече получиха своите ваучери от проведените до този момент три конкурса.

Общо за страната са привлечени 3 435 000 евро за изграждане на високоскоростни безжични връзки на обществени места. България е на първо място в ЕС по брой на общините, обхванати от инициативата WiFi4EU.

Материалът 36 общини все още имат право на европари за интернет е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Документите за кандидатстване са вече на страницата на Държавен фонд „Земеделие“.

В рамките на 10 дни ще се приемат проекти за винарски изби. Одобрените ще получат обща помощ от 16 624 300 лв. за финансовите 2019 г. и 2020 г.

Мярката „Инвестиции в предприятия“ има за цел да подобри общите резултати на винарските предприятията, адаптирането им към изискванията на пазара и да повиши тяхната конкурентоспособност.

Сред финансираните дейности е изграждане на съоръжения за преработка и инфраструктура в избите.

Стопаните могат да кандидатстват за закупуване на машини и оборудване за преработката на грозде, контрол на температурата, бутилиране, етикетиране, опаковане.

В програмата са предвидени общо четири мерки – „Популяризиране в трети държави“, „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Инвестиции“ и „Застраховане на продукцията“.

Мерките „Популяризиране в трети държави“ и „Преструктуриране и конверсия на лозя“ се прилагаха успешно и в рамките на старата програма.

Общият бюджет на програмата за петгодишния й период на действие е близо 262 млн. лв.

Материалът Над 16,6 млн. лева субсидии за инвестиции във винарски изби е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вчера от АПИ съобщиха, че България оттегля апликационната форма за изграждането на участъка.

„Не се отказваме от европейското финансиране, а изпълняваме препоръките на ЕК за намаляване на въздействието на увеличаващия се трафик върху околната среда“, обясни Терзийски.

„Целта е да отговорим на новите приоритети на Европейската комисия и приетия наскоро от нея Европейски зелен пакт“, каза още той.

Към проекта не се прибавят документи, а действия и мерки, които са планирани в доклада за ОВОС при рехабилитацията на съществуващото трасе на път Е-79.

Те ще се изпълнят тази година, а не при рехабилитацията на платното за Кулата, която е предвидена да се направи, след като е готово новото платно за София в участъка Крупник – Кресна.

По проект отсечката през Кресненското дефиле ще има две самостоятелни платна във всяка посока на движение. Платното за София ще бъде изградено по ново трасе, на изток от Кресненското дефиле, преминавайки в близост до Стара Кресна и Брежани, а платното за Кулата ще е по съществуващото трасе на Е-79.

Ще бъдат предприети и мерки за подобряване на пътната безопасност в участъка от Е-79, на който от 2010 г. до 2019 г. има 531 тежки пътни инциденти с над 235 пострадали.

Агенцията ще изпълни мерките до края на 2020 г. и ще бъдат направени необходимите действия и от другите държавни институции, за да може да се внесе апликационна форма, която гарантира финансирането с европейски средства.

„Продължаваме с необходимите процедури по избор на изпълнители, така че, когато дойде финансирането, да имаме веднага готовността да строим“, каза още председателят на АПИ. Той подчерта, че започналите строителни дейности в отсечката от Благоевград до Крупник и тунел „Железница“ са в друга утвърдена от ЕК апликационна форма и тяхното строителство продължава.

Като резервни проекти за финансиране по оперативната програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. АПИ и Министерството на транспорта  могат да предложат проекти на ЕК, които са на фаза, гарантираща тяхното завършване до края на програмния период. Един от възможните варианти е Автомагистрала „Европа“ между София и Калотина.

Шефът на дирекция „Изпълнение на проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.“ в АПИ инж. Златка Петева обясни пред БНТ, че ще бъдат поставени оградни съоръжения, които ще ограничат достъпа на животните до пътното платно, ще се поставят мрежи за птици, за да се опази биоразнообразието в Кресненското дефиле.

Материалът Не се отказваме от европарите за АМ“Струма“, твърди Терзийски е публикуван за пръв път на Икономически живот.