В началото на този месец са били изплатени близо 83,5 млн. лева на производителите на плодове и зеленчуци. Субсидиите са осигурени за 12 559 земеделски стопани, става ясно още от заседанието на министрите.

Танева е уточнила, че размерът на ставките при някои от схемите е увеличен с близо 55 % спрямо 2019 г.

Материалът Поливният сезон за земеделците е осигурен, уверяват в МС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Председателят на националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев е информирал премиера Борисов, че България е предложила на Европейската комисия тази схема да продължи и през следващите 2 години.

Финансовата помощ от над 71 милиона лева е изплатена за Кампания 2020 на производителите, които са отглеждали сортовите групи „Каба Кулак“, „Бърлей“, „Виржиния“ и „Басми“ през референтния период 2007-2009 г.

Право на подпомагане имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през поне една от годините, включени в референтния период 2007 – 2009 г. Продукцията им следва да е изкупена и премирана по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

Материалът Помощ от 71 млн. лева са получили производителите на тютюн е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е заявил лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на свое посещение в Кюстенил.

В профила си във фейсбук тя публикува предлаганите от нея бързи действия в 5 стъпки:

1. Изграждане на напоителни системи, гарантиращи поливното земеделие.

2. Насочване на по-голяма част от субсидиите към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо и към малките и средни фирми.

3. Изграждане на мрежа от фермерски пазари с пряк достъп на производителите с цел намаляване на прекупвачите и оскъпяването на стоките.

4. Подкрепа за биоземеделие с нулеви ставки на ДДС за храни, изработени само от естествени суровини без следи от консерванти, заместители и подобрители.

5. Създаване на електронна борса за онлайн търговия на земеделски продукти.

Материалът Пет бързи стъпки за качествена промяна в земеделието, предлага Нинова е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предвиденият допълнителен бюджет е 3 790 000 лв. Средствата ще бъдат изплатени до 21 декември.

За да бъдат подпомогнати, трябва да са подали валидно заявление за директни плащания по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2020.

За помощта могат да кандидатстват и земеделци със 100% щети от неблагоприятни климатични събития през 2020 г. върху площите, за които по тези причини не са заявили за обвързано подпомагане и не са били допустими по първия прием.

Ставките за подпомагане са:

•          Картофи, лук и чесън  – 150 лв./ха;

•          Картофи (за регистрирани площи за фитосанитарен контрол в БАБХ до 31 юли 2020 г.) – 400 лв./ха;

•          Моркови, зеле, дини и пъпеши – 150 лв./ха;

•          Домати, краставици, корнишони и патладжан – 200 лв./ха;

•          Пипер – 300 лв./ха;

•          Зеленчуци – оранжерийно производство (домати, пипер и краставици) – 2 000 лв./ха;

•          Ябълки, круши, праскови/нектарини, кайсии/зарзали, череши, вишни, ягоди и малини – 250 лв./ха;

•          Сливи и десертно грозде – 150 лв./ха;

•          Винени лозя  – 250 лв./ха;

•          Маслодайна роза – 200 лв./ха;

ДФ „ Земеделие“ вече изплати над 15 млн. лева на фермерите, отглеждащи плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза за покриване на загуби от сушата и пандемията.

Материалът Още 3,79 млн. лв. за плодове, зеленчуци и лозя, приемат документи от 26 октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Увеличението се дължи изцяло на ръст на цените – с 1.9%, докато обемите на произведените количества спрямо 2018 г. са намелели с 1.4%, сочат данни на НСИ.

Растениевъдната продукция в стойност се равнява на 5 639.1 млн. лв. и представлява 66.3% от цялата селскостопанската продукция. В сравнение с 2018 г. тя е по-ниска с 2.3%, което е в резултат на понижение на цените – с 1.6%, и намаление на обемите – с 0.7%.

Преобладаващата част от продукцията в растениевъдството (82.7%) през 2019 г. е от зърнени и технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 2 933.3 млн. лв. и 1 728.1 млн. лева.

Животновъдната продукция е 2 174.4 млн. лв., или 25.6% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2018 г. е отбелязано увеличение с 9.3%, което е в резултат на повишение на цените – с 11.9%, докато произведените обеми намаляват с 2.6%.

Важен фактор за повишението на базисните цени е увеличението на субсидиите за животновъдството с 46.6% спрямо 2018 година.

Създадената през 2019 г. брутна добавена стойност в селското стопанство (по базисни цени) се равнява на 3 727.2 млн. лв. и е с 1.7% повече спрямо 2018 година. Увеличението се дължи на повишение на цените – с 2.0%, което не може да бъде повлияно от понижението в обемите – с 0.3%.

Стойността на вложените в селското стопанство през 2019 г. средства за текущо потребление се равнява на 4 777.4 млн. лв., което е с 0.3% по-ниско спрямо предходната година. Понижението се дължи на спад в обемите – с 2.2%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в цените – с 1.9%.

Материалът Положителният резултат в земеделието заради повишени цени и субсидии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Големите градове предлагат милиони квадратни метри неизползвано покривно пространство. Защо не се превърнат в градини? Потенциалът изглежда огромен, но „градското земеделие“ е все още в зародиш.

Салата от покрива на супермаркета или домати от фасадата на многоетажна сграда? Това, което звучи като измислица, вече е реалност в някои градове, макар и в малък мащаб. Градското земеделие не е нова концепция.

Отглеждането на плодове и зеленчуци може да изпита бум през следващите десетилетия. В крайна сметка човешкото население нараства бързо и все повече се заселва в градовете. Повече от половината от това население вече живее в градове, а до средата на века се очаква около 66% от световно население от 9,7 милиарда да живеят в градове.

Повече храна също означава съответно по-голямо търсене на земеделска земя, но 42% от глобалната земна площ вече се употребява по този начин.

Друг проблем е транспортът. Според института „Фраунхофер“ около 12% от селскостопанските емисии се дължат само на него.

На Световната среща по биологичното разнообразие се обсъждат нови мерки за спиране на спада му, включително концепцията за плащания за екологични услуги, която в момента се обсъжда често във Франция и Европа.

Интересното е, че се очертава нова тенденция. Самодостатъчността процъфтява в града, особено по време на криза.

Идеята никак не е нова. Например, по време на Втората световна война, британското правителство стартира кампанията „Копай за победа“. В резултат на това до 50% от плодовете и зеленчуците са били произведени от населението в собствените им градини.

Освен частното отглеждане обаче, едва ли има места, където земеделието да се осъществява в по-голям мащаб в градовете.

„Всяка сутрин се питам защо много повече градове не инвестират в това“, казва Йорг Финкбайнер, архитект и съосновател на берлинската мрежа „Dachfarm.“ Консорциумът се състои от градинари, агроучени и архитекти, които заедно планират оранжерии за отглеждане култури в града.

Финкбайнер обаче смята, че това не може да се случи с градското земеделие, тъй като повечето сгради не са статично подходящи за него: „Ако поставите култури във вани на покрива и ги напоите, можете бързо да постигнете 300 килограма на квадратен метър. Повечето сгради не могат да поддържат това“.

Следователно Dachfarm разчита на покривни конструкции, които са възможно най-леки и са изградени върху съществуващите сгради. Растенията се отглеждат или в субстрати като пемза, лава или компост, тъй като те са много по-леки от почвата. Другият вариант е да се използват хидропонни системи, където захранването с хранителни вещества се осигурява директно чрез хранителен разтвор.

Стъклените градини са проектирани да работят възможно най-ефективно, като използват допълнителната топлина от сградата, събират дъждовна вода или рециклирана сива вода от домакинствата. Малко като оранжерия на покрива.

За мен лично тази идея е много приятна не само за околната среда, но и за жителите от града, тъй като ще предоставя зеленчуци, а пък и ще изглежда много по-добре от сивия бетон.

***
сн. dachfarmberlin.com

Материалът „Градско земеделие“: Градините на покрива ли са бъдещето? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От съобщение на правителствената пресслужба става ясно, че премиерът Борисов се е срещнал с представители на производителите на плодове, зеленчуци, маслодайна роза и винени лозя.

Той им е обещал Министерски съвет да ги подпомогне с 19 млн. лева. Помощта се отпуска като de minimis за покриване на загуби заради сушата и на допълнителни разходи във връзка с пандемията от COVID-19. Потенциалните бенефициенти са близо 25 000.

Премиерът е изтъкнал, че ще се търсят допълнителни възможности за кредитиране на стопаните от сектора, пострадали от пандемията от COVID-19, при изключително благоприятни условия през Българската банка за развитие.

Става ясно още, че Борисов е помогнал и за подсигуряването с вода за напояване от язовир Ястребино за нуждите на малинопроизводителите, засегнати от сушата.

Припомняме, в първия работен ден от седмицата Борисов обеща 10 млн. лева на туристически агенции, а след това и 82 млн. лева на сектор „Животновъдство“.

Междувременно пък се разбра, че е публикуван Проект, с който ще се даде възможност 28 държавни ведомства да увеличат до 30% разходите си за персонал. Част от тях, пише „Сега“ – като здравните инспекции, инспекцията по труда, социалните работници – изнесоха голяма част от противоепидемичните мерки на гърба си, въпреки че са сред най-ниско платените в държавния сектор. В списъка обаче са включени и служби, които имат периферна връзка с кризата. Става дума за общо 33 600 служители и 16.5 млн. лв. месечно, съобщава „Медиапул“, позовавайки се на информация от Министерството на финансите.

Материалът Нови 19 млн. лв. обеща Борисов на земеделци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Добруджа се е ширнала, златна – големите полета са засети със слънчоглед, жълто и зелено се редят докъдето стигат очите, само полезащитните пояси нарушават усещането за безкрай. Край пътя се мяркат и стройно наредените редове на лилавата лавандула, тук-там изникват внимателно оградени парцели с плодни дървета… Тази аграрна поезия крие зад гърба си редица прозаични природни, икономически и социални процеси, които често са тревожни.

Заради поредната тежка суша в Добруджа, есенните култури трябваше да се пресяват – оттам и масовият интерес към слънчогледа. Там, където пшеницата беше оставена да изкласи, жътвата беше бедствена: зърнопроизводителите декларираха добиви под 100 кг на декар. Но по-лошото е, че това действително е поредната суша в Добруджа. Климатът в Добруджа осезателно се променя: показателно е, че упорити стопани като добруджанците в много села изкорениха старите сортове лози.

Не говори добре за нас, ако всяка селскостопанска година се изненадваме от ефектите на промяната на климата, а продължаваме да следваме стария, уязвим и всъщност вреден екстензивен модел. Тоест, отново да сеем пшеница, царевица и слънчоглед. Днес голямата част от българското земеделие се осъществява като механизирано отглеждане на монокултури, с много нисък дял на ръчния труд. Земята се ползва предимно под формата на краткосрочна аренда, а крайният продукт е унифициран, за да може да се търгува на световните стокови борси.

Смущенията в режима на валежите са рисков фактор за монокултурите. Така стигаме до „двойното проклятие“ на българското земеделие: начинът на организацията му, освен че крие екологичен риск, представлява нетна загуба на национален доход. От единица площ, със сега действащия модел на ползване на земята, земеделието печели в пъти по-малко от възможното. Това води до по-ниски от възможните доходи на работниците, по-ниски ренти на собствениците на земя, по-ниски печалби и данъци.

Въпросната загуба на богатство за системата се дължи на рационално икономическо решение: производителите масово избират да произвеждат с най-ниски разходи на единица продукция. Европейските и националните субсидии покриват грубо 30% от стойността на обработката на един декар монокултури, при отглеждането на зеленчуци този дял спада до 5%. На повечето места е постигнато значително окрупняване на земята и големите парични потоци напълно задоволяват арендаторите, независимо че отглежданите култури не са най-производителните.

Арендаторите наемат земята, която обработват, на годишна база, затова нямат интерес да правят подобрения и да следват щадящи практики. По тази причина, а и заради съотношението „субсидии / разходи за производство“, те отглеждат едногодишни култури, подлежащи на механизирана обработка, с възможно най-малко участие на ръчен труд. На практика, проклятието върху българското земеделие е дори тройно:

Механизираният начин на аграрно производство не оставя работа за селските жители. Арендаторът залага на капитала, тоест на трактора и комбайна, вместо на труда. Правят се значителни инвестиции, за да се избегне зависимостта от работната ръка в селското стопанство: вносът на селскостопански машини и трактори за 2018 г. е за 600 млн. долара. Процесът на избягване на ръчния труд в селото, траещ четвърт век, остави цяло поколение в селата без поминък и отприщи миграция в града и чужбина.

Стигна се до парадокс – днес работната ръка е най-ценният ресурс в селата и надниците понякога са значителни. Но това не е резултат от висока добавена стойност, а от демографски вакуум. Преди да започне да се цени, в течение на десетилетия ръчният труд е бил изместван в процеса на капитализиране на българското село. Днес трябва да си заможен, за да си позволиш да живееш на село.

С този начин на организиране, българското земеделие предполага равновесие на много ниска база – възможно най-ниската за страна извън LDC, списъка на най-неразвитите страни в света. Големите наематели на земя – съсловието на арендаторите – разполагат със значителен паричен ресурс и разпределят малка част от него сред населението под формата на ренти. Общият резултат би могъл да е далеч по-голям – но при друг тип организация на производството, с нови култури, работа с хора и динамични пазари, тоест, с повече страничен контрол и грижи.

Разбира се, има примери за фермери, включително арендатори, които се стараят да отпъдят тройното проклятие на българското земеделие, като осигуряват работни места и въвеждат по-производителни и устойчиви култури. Но масовият случай остава арендаторът-зърнар: в преследване на максимална печалба от единица площ, злоупотребите с торове, хербициди и пестициди, както и агресивната оран, са повсеместни. Почвите в България деградират, масово измират пчели и птици.

Ръка за ръка с арендаторите вървят изтощаване на почвите, демографска ерозия и суб-оптимално равновесие, тоест загуба на национален доход. И никой не засяга интересите им: действително ли арендаторите са толкова важни? Според базата данни за световната търговия на ООН, през 2018 г. от България е изнесена пшеница за 850 млн. долара и маслодайни семена (слънчоглед) за 607 млн. долара. Ако добавим износа на царевица, фуражи, зърнени заготовки и другите по-маловажни зърнени култури, износът, който зависи от арендаторите, възлиза на 2.5 млрд. долара.

Тази сума е сходна с другите две колони на българския износ: петролните горива и медта. След като видяхме колко струват арендаторите – без да коментираме политическия лобизъм, имотните им изцепки и това, че са груби шофьори, да приемем ли, че държавата трябва да се намеси?

При сегашното ниво на административна компетентност, заместване на арендаторите с „държава“ едва ли е възможно, а и нужно. Но „държавата“ може и трябва да се намеси, като насърчи нов модел, алтернативен на краткосрочната аренда на земя за монокултурно земеделие. Този нов модел, който не разчита нито на регионалния капиталист (арендатора), нито на държавната пирамида, може да се определи като общностен.

Общностният модел за стопанисване на земята е основан изцяло на частната инициатива, но в него участват не дялове и проценти, а хора: индивиди, семейства, събрания, комитети. Тази общностна – нито държавна, нито едро-капиталистическа рамка, е начинът да се повиши паричния доход и да се подобри екологичния и социалния резултат в българските региони. Най-близката до ума дума за този модел на организация на земеделието е кооперативен, въпреки вредните й наслоявания.

Кооперативите, или Общностните предприятия, имат решение за споменатите проклятия на българското земеделие: 1) те могат да осигурят не само заетост, но и подкрепа, базова социална мрежа; 2) със смаляването на мащаба, те увеличават добавената стойност и дохода – от единица площ и на един зает; 3) те предполагат диверсификация, като едновременно са по-внимателни към своя екологичен отпечатък и са по-адаптивни и гъвкави спрямо екологичните изменения.   

Колко огромна пропаст зее между едногодишната аренда за монокултури и общностното земеделие показва кооперативът в гръцкото планинско село Загора. Географията на мястото предполага разпокъсаност на земята, транспортна изолираност и бедност. С една разлика: селото е чудесно място за отглеждане на ябълки. Кооператив, осъществяващ маркетинг на продукцията, събирана от градините на няколкостотин фермера, осигурява приход за общността от около 7 млн. евро. Кооперативът, на възраст над сто години, изнася ябълките в чужбина, грижи се за технологичното развитие и изпълнява важни социални и общностни роли.

Кооператив, също от маркетингов тип, обединява производителите на бадеми в Калифорния, чиято продукция достига милиард долара. С оглед на селското стопанство, като мисловен експеримент може да сравним природните дадености на Южна България с тези на Калифорния. Звучи комично, нали? Но не винаги земеделието в Калифорния е било на сегашното си равнище: решаващата промяна настъпва с изграждането на напоителните канали.

Напояването дава тласък на железния икономически закон, че там, където съществува подходящ организационен модел, от единица площ ще се търси все по-голяма добавена стойност, съответно ще се подбират по-производителни култури. В Калифорния първо се е отглеждало зърно, после ягоди и зеленчуци, после трайни култури, накрая ядки – култури като бадемите, осигуряващи най-висока добавена стойност от единица площ.

Възможно ли е нуждата от напояване да стане факторът, който ще промени курса в българското земеделие? Арендаторите вече усещат промяната на климата по джобовете си. Първата реакция при намаляващите парични постъпления е да окажат натиск върху размера на рентите, които плащат на домакинствата. По-предприемчивите поглеждат към културите на новия климат: сухолюбивата лавандула в Добруджа, която може да увеличи дохода от декар в пъти, е пример за това. Други фермери, съвсем по Калифорнийски, пробват с плодове, грозде, подправки и ядки.

Но общият изглед, в лицето на настъпващата нова екологична фаза, е като политическата карта на Балканите в навечерието на османското нашествие. В някакъв смисъл може да се каже, че липсата на напоителни съоръжения, при наличието на толкова подземни и повърхностни води, е проява на национална безстопанственост. И още дълго ще коментираме липсата на напоителни съоръжения, ако за изграждането им продължим да разчитаме на „държавата“, още повече на арендаторите. 

В Калифорния – също както в Испания през Средните векове, напоителната система е изградена с усилията, съответно е управлявана от много на брой, независими и разнородни, широки местни коалиции от индивиди, сдружения и институции. Изследванията на Елинор Острьом показват, че общностите управляват много добре споделените ресурси (земи, води, гори), с помощта на изработени на място споразумения и регламенти, вменяващи задължения и права на местните актьори. Има алтернатива на държавните декрети и на егоистичните мотиви на предприемачите.

Българската история в изграждането на напоителни съоръжения е далеч по-безславна, като се започне от първите, саботирани от чорбаджиите опити за мелиорация в подножието на Рила през XIX век и се стигне до разрушаването на хиляди километри напоителни съоръжения от времето на държавния социализъм в наши дни. Можем да кажем, че общностните начинания в голяма степен остават неизследвана територия за модерната българска стопанска практика.

За да възникнат и останат, тези общностни стопански начинания се нуждаят от: а) подходяща законова уредба; б) стимули – данъчни, маркетингови, достъп до финансиране, административни улеснения и т.н.; в) специални държавни агенции, които изследват и насърчаватобщностния модел на стопанисване на земите. 

Тоест, държавата трябва да осигури условия за появата на модел на организация на българското земеделие, който не е държавен. Ще го направи ли? Ако „държавата“ не е в състояние да осигури стимули, след което да се оттегли от сцената, внимателно наблюдавайки ефектите, тогава сегашното ниско равновесие е заслужено и търсенето на по-добри организационни решения е безпредметно.

Но наистина ли не е в състояние, или запазени интереси пречат? Така или иначе, днес държавата не прилага аграрна стратегия, съобразяваща се с настъпилите изменения на климата и с негативните социални и демографски ефекти, провокирани от действащия модел.

Материалът Бележки по аграрната стратегия (за проклятията на българското земеделие) е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това реши днес Министерският съвет.

Те ще имат право и на помощи за отопление, ако отговарят на всички други условия.

Запазването на правото на подкрепа се гарантира с промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които бяха одобрени от правителството.

Съгласно измененията, в срок до 31 октомври 2020 г. трудови възнаграждения и свързаните с тях плащания от сключени трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа няма да се считат за доход при определяне на размера на социалните помощи.

Това гарантира на безработните, започнали такава работа, че няма да бъдат лишени от месечно социално подпомагане, което са получавали до този момент.

Ако подадат заявление-декларация за целева помощ за отопление, превишението на доходната граница в резултат на получените възнаграждения, няма да бъде основание да им се откаже помощта.

Материалът Безработните не губят социалните помощи при сезонна работа в земеделието е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Рекламното каре на в-к „Икономически живот“ подробно описва гордостта на ДТП „Агромашинаимпекс“ – новото самоходно шаси „СШ-22“. Става ясно, че това е универсален, четириколесен трактор с четиритактов дизелов двигател, с малка мощност – 22 к.с., с 12 предни и 4 задни скорости.

Подробно са описани възможностите му, както и контактите за всички, които искат да си го купят.

Материалът „СШ-22“ – тракторът от 68-ма е публикуван за пръв път на Икономически живот.