<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>пенсиониране Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/пенсиониране/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Sat, 27 Aug 2022 17:54:54 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.4</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>пенсиониране Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/пенсиониране/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Един пенсионен фундамент от 1973-та</title>
		<link>https://ikj.bg/arhivni-stranici/edin-pensionen-fundament-ot-1973-ta/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 19 Feb 2021 15:00:48 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Архивни страници]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиониране]]></category>
		<category><![CDATA[пенсия]]></category>
		<category><![CDATA[работа]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24358</guid>

					<description><![CDATA[<p>Тези дни бяха приети важни промени в Кодекса за социалното осигуряване. Някои медии дори обявиха, че най-сетне е завършила пенсионната реформа, започната през далечната 2000 година. Грешка. „Архивни страници“ показват, че началото на тази реформа е най-малко през 1973 година. Публикацията във в-к „Икономически живот“ – „Старост – пенсия &#8211; труд“, поставя фундаментални въпроси, достойни [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/edin-pensionen-fundament-ot-1973-ta/">Един пенсионен фундамент от 1973-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Тези дни бяха приети важни промени в Кодекса за социалното осигуряване. Някои медии дори обявиха, че най-сетне е завършила пенсионната реформа, започната през далечната 2000 година. Грешка. „Архивни страници“ показват, че началото на тази реформа е най-малко през 1973 година.</p>



<p>Публикацията във в-к „Икономически живот“ – „<em>Старост – пенсия &#8211; труд</em>“, поставя фундаментални въпроси, достойни за начало на половинвековна пенсионна реформа.</p>



<p>Статията започва с „хамлетовска“ дилема:</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="600" height="197" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p1.jpg" alt="" class="wp-image-24359" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p1.jpg 600w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p1-300x99.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p1-370x121.jpg 370w" sizes="(max-width: 600px) 100vw, 600px" /></figure></div>



<p>Продължава с трансцеденталния въпрос „<em>дали старостта е болестно или здравно състояние</em>“.</p>



<p>Следва поставянето на доста по-прагматичен казус:</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="600" height="137" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p2.jpg" alt="" class="wp-image-24360" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p2.jpg 600w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p2-300x69.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p2-370x84.jpg 370w" sizes="(max-width: 600px) 100vw, 600px" /></figure></div>



<p>За да стигнем до същината на вероятния проблем за пенсионерите и държавата – отражението на „<em>трудовата самотност</em>“.</p>



<p>Авторът обаче е оптимист, тъй като страната ни няма основания да променя „възрастовите предели за пенсиониране на служещи и работници“, защото (маркировката по текста е дело на неизвестен читател от десетилетията назад):</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="600" height="239" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p3.jpg" alt="" class="wp-image-24361" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p3.jpg 600w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p3-300x120.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/p3-370x147.jpg 370w" sizes="(max-width: 600px) 100vw, 600px" /></figure></div>



<p>Статията завършва с категоричност, която обезсмисля всякакви пенсионни реформи – „<em>Запазването на телесното и душевното здраве изисква обаче да се продължава обичайната дейност, колкото се може по-дълго, дори и до самата смърт</em>“.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/edin-pensionen-fundament-ot-1973-ta/">Един пенсионен фундамент от 1973-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Новите пенсионни реалности през 2021-ва – кратка справка за хора, които не обичат да ровят в таблици</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/novite-pensionni-realnosti-prez-2021-va-kratka-spravka-za-hora-koito-ne-obichat-da-rovyat-v-tablitsi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Емилия Милчева]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 04 Jan 2021 08:37:09 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[доо]]></category>
		<category><![CDATA[кодекс социално осигуряване]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиониране]]></category>
		<category><![CDATA[пенсия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23209</guid>

					<description><![CDATA[<p>Съвсем в края на 2021 година народните представители запретнаха ръкави и направиха куп промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Едни от тези промени са заложени още преди години. Други, станаха факт със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Слава Богу, този път не са използувани преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/novite-pensionni-realnosti-prez-2021-va-kratka-spravka-za-hora-koito-ne-obichat-da-rovyat-v-tablitsi/">Новите пенсионни реалности през 2021-ва – кратка справка за хора, които не обичат да ровят в таблици</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Съвсем в края на 2021 година народните представители запретнаха ръкави и направиха куп промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Едни от тези промени са заложени още преди години. Други, станаха факт със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Слава Богу, този път не са използувани преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за търговското мореплаване.</p>



<p>По-долу, в интерес на хората, които имат алергия не към ваксини, а към ровене в таблици с много редове и колони, ще се опитам да изясня настъпващите промени в малко по-белетристичен вид.</p>



<p>От 01.01.2021 г. за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на <strong><u>чл.68, ал.1 и 2 от КСО</u></strong>, осигурените лица работили при условията на 3-та категория труд трябва да отговарят на следните условия:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>за жените възраст 61 години и 8 месеца (обхваща родените в периода 01.07.1959 г. до 30.06.1960 г.) и общ стаж 36 години.</li><li>за мъжете възраст 64 години и 04 месеца (обхваща родените между 01.10.1956 г. до 31.08.1957 г.), а общия стаж които следва да докажат е 39 години.</li></ul>



<p>В случай, че лицата не изпълняват посочените по-горе условия за стаж, могат да се пенсионират по условията на <strong><u>чл.68, ал.3 от КСО.</u></strong> Изискването за 2021 г. е те да са навършили възраст от 66 години и 08 месеца и да имат минимум 15 години действителен стаж. От тази пенсия могат да се възползват всички родени от 01.07.1954 г. до 30.04.1955 г.</p>



<p>Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, съгласно<strong><u> чл.68 а от КСО </u></strong>за 2022 г. имат лицата с необходимия осигурителен стаж съгласно чл.68, ал.2 от КСО, като същите могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО.&nbsp; При тези условия следва:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>жените да са навършили възраст от 60 години и 10 месеца и да имат общ стаж от 36 години и 02 месеца.</li><li>мъжете да имат навършена възраст от 63 години и 05 месеца и общ стаж 39 години и 02 месеца.</li></ul>



<p>Пенсията по чл.68а от КСО се изплаща в намален размер пожизнено с 0,4 за всеки един недостигащ месец от възрастта.</p>



<p>От 01.01.2021 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на <strong><u>чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО </u></strong>имат осигурените лица, които са положили 10 години по условията на I категория труд или 15 години по условията на II категория труд.</p>



<p>За жените, осигурявани в условията на първа категория труд, изискуемата възраст е 49 години и 8 месеца, а сборът от осигурителния стаж и възраст 94 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 54 години и 8 месеца, като сборът от осигурителния стаж и възраст е отново 94 т.</p>



<p>За мъжете, осигурявани в условията на първа категория труд изискуемата възраст е 53 години и 8 месеца, а сборът от осигурителния стаж&nbsp; и възраст 100 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 58 години и 8 месеца, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново е 100 т.</p>



<p>От 01.01.2021 г. жените, които са осигурявани на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по <strong><u>чл.69 в от КСО</u></strong>, при навършена възраст 58 години и 08 месеца (това се отнася за родените от 01.07.1962 г. до 30.04.1963 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца. Мъжете, които са осигурени на учителски длъжности придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в от КСО, при навършена възраст 61 години и 04 месеца (това се отнася за родените от 01.10.1959 г. до 31.08.1960 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 30 години и 08 месеца.</p>



<p>От 01.01.2021 г. осигурените лица, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на <strong><u>чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО</u></strong>, &nbsp;при навършена възраст &#8211; 53 години и 08 месеца и общ осигурителен стаж 27 г., от които 2/3 (18 години) действително изпълнявана военна или държавна служба.</p>



<p>Лицата по <strong><u>чл.69, ал.4 и ал.7 от КСО</u></strong> придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2021 г. при навършена възраст 43 години и 08 месеца и 15 г. специален стаж.</p>



<p>Тъй като така наречените „специализирани структури” са изключително разнообразни – те варират от армията и полицията, през разузнаването и контраразузнаването, та до следователите и водолазите, затова по-горе условията за тези групи лица са представени в най-общ вид.</p>



<p><strong>Размери на месечния осигурителен доход за 2021 г. </strong>(определени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., обнародван в ДВ бр.103/04.12.2020 г.):</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – <strong>650 лв.;</strong></li><li>Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – <strong>420 лв.</strong>;</li><li>Максимален месечен размер на осигурителния доход – <strong>3000 лв.;</strong></li></ul>



<p><strong>Размери на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване </strong>в процент от осигурителния доход на лицата, работещи при условията на III категория труд (запазват се от 2018 г., от 2019 г. и от 2020 г.) и са както следва:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>лица родени преди 31.12.1959 г. включително &#8211; <strong>19,80 на сто</strong></li><li>лица родени след 31.12.1959 г. &#8211; <strong>14,80 на сто+5,0 на сто </strong>за лицата избрали осигуряване във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на вноската за Универсален пенсионен фонд.</li></ul>



<p><strong>Размерът на осигурителната вноска за закупуване на един месец осигурителен стаж </strong>за завършено висше или полувисше образование, както и за недостигащ стаж при пенсионирането (чл.9а от КСО) става <strong>128,70 лв. </strong>(19,8 на сто&nbsp; х&nbsp; 650 лв. &#8211; минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица), когато вноската се прави след 01.01.2021 г.</p>



<p>Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст <strong>по чл. 68, ал. 1</strong> от Кодекса за социално осигуряване при пълен осигурителен стаж от 01.01.2020 г. вече е 300,00 лв;</p>



<p>Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст <strong>по чл. 68, ал. 3</strong> от Кодекса за социално осигуряване от 01.01.2021 г. става 255,00 лв.;</p>



<p>Максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях възлиза на 1440 лв.</p>



<p>Към пенсията или сбора от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер, за месец януари, февруари и март 2021 г. ще се изплаща допълнителна сума в размер на 50 лв.</p>



<p>През 2021 г. пенсиите свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2020 г. ще подлежат на осъвременяване по чл.100 от КСО, смятано от 01.07.2021 г. с 5 %. Пенсиите отпуснати след 01.01.2021 г. не подлежат на индексация от 01.07.2021 г.</p>



<p>Запазва се процентът на тежестта от 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула и със съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.</p>



<p>Като честитя на читателите Новата 2021 година и от сърце им желая да живеят малко по-скучно, отколкото през крайно интересната от гледна точка на Конфуций 2020 година, ги оставям сами да преценят дали народните представители са влезли в ролята на Дядо Коледа или на Чичо Скрудж. Всичко е въпрос на гледна точка в съответните лични частни случаи. Можем само да се молим, да не вземе да дойде Дядо Мраз да ни оправи &#8211; и нас, и пенсиите ни.</p>



<p>На народните избраници пожелаваме да не забравят, че и на тях ще им дойде редът за пенсиониране.</p>



<p>На всички, които с трепет очакват да се сблъскат лице в лице с гишетата в териториалните поделения на НОИ, напомняме, че всички решения за техните пенсии, трябва да се взимат след <strong>внимателна преценка на обстоятелствата</strong>. Иначе казано – с молив и лист в ръка, а не след разговори с „набори”, след дружеска беседа пред Банята с преобладаващо футболна тематика или след разговор с колежки в „пушкома” на предприятието.</p>



<p>Аналогиите с колеги, които също се пенсионират в момента, също са погрешни и подвеждащи в повечето случаи. Затова, ако не се чувствате като разбирачи в областта на пенсионното законодателство, просто потърсете услугите на консултант с добра репутация.</p>



<p>***<br><em>Авторът е</em> <em>пенсионен консултант с повече от 11 години опит в пенсионното производство</em>, <em>в момента в основата на екипа на Кантора “Три уши 3”</em></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/novite-pensionni-realnosti-prez-2021-va-kratka-spravka-za-hora-koito-ne-obichat-da-rovyat-v-tablitsi/">Новите пенсионни реалности през 2021-ва – кратка справка за хора, които не обичат да ровят в таблици</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Печатните грешки, които застрашиха социалното осигуряване</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/pechatnite-greshki-koito-zastrashiha-sotsialnoto-osiguryavane/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Емилия Милчева]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 11 Dec 2020 09:05:09 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[аикб]]></category>
		<category><![CDATA[втора пенсия]]></category>
		<category><![CDATA[кодекс социално осигуряване]]></category>
		<category><![CDATA[ксо]]></category>
		<category><![CDATA[нои]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиониране]]></category>
		<category><![CDATA[пенсионни фондове]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=22706</guid>

					<description><![CDATA[<p>Тези дни в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) беше внесен проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Без съмнение, КСО е най-много изменяният и допълван закон в страната за целия демократичен период след 10 ноември 1989 година. Аз самата съм сред критиците на практиката КСО да се променя за щяло [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/pechatnite-greshki-koito-zastrashiha-sotsialnoto-osiguryavane/">Печатните грешки, които застрашиха социалното осигуряване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Тези дни в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) беше внесен проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Без съмнение, КСО е най-много изменяният и допълван закон в страната за целия демократичен период след 10 ноември 1989 година. Аз самата съм сред критиците на практиката КСО да се променя за щяло и за нещяло, както и на редица законодателни упражнения върху него, които отговарят на поговорката: „учи се да стриже на чуждата глава”.</p>



<p>Този случай обаче е съвсем различен. Става дума за дълго и добре подготвен законодателен текст, който години наред е обсъждан и „оглеждан от всички страни”. Със законопроекта се решават много сериозни проблеми и закономерно интересът към заседанието на НСТС беше огромен. Още по-голям беше интересът към изявленията на лидерите на организациите на социалните партньори след заседанието, още повече, че за първи път от много време насам, те постигнаха съгласие по разглежданите въпроси.</p>



<p>Така изявленията на председателя на УС на АИКБ – г-н Васил Велев и на президента на КТ „Подкрепа” – г-н Димитър Манолов се превърнаха в медиен хит. Който имаше представител на изявленията след заседанието на НСТС ги отрази от първа ръка. Които не бяха изпратили репортери в сградата на Министерския съвет, щедро заимстваха интелектуалния продукт на колегите си.</p>



<p>И точно тук се намеси Нечистата сила. От медиите потече странната информация, че лидерите на АИКБ и КТ „Подкрепа” едва ли не са заявили, че всички, които се осигуряват около максимума и около минимума, трябва да си прехвърлят парите от втория стълб на осигурителната система в първия стълб.</p>



<p>Подобна информация е безспорно важна, но за нещастие на четящата публика, изобщо не отговаря на истината.</p>



<p>Изявлението на Васил Велев и Димитър Манолов беше, че те са съгласни, че за осигуряващите се върху голям осигурителен доход и за осигуряващите се на минимален осигурителен доход, НЕ е изгодно да си прехвърлят партидите от втория стълб на осигурителната система в първия стълб, тоест в НОИ. Нещо, което е точно обратното на появилото се след пресконференцията по сайтове и вестници.</p>



<p>Ако човек се замисли малко, би достигнал до цитирания по-горе извод и със собствени сили, без да му го казват лидерите на организациите на социалните партньори.</p>



<p>Би било налудничаво, цял живот да събираш пари по лична сметка в капиталопокривна осигурителна схема, осигурявайки се на максималната възможна стойност и накрая, просто ей тъй, защото има и такава възможност, да ги прехвърлиш за така наречената „държавна пенсия”.</p>



<p>Не по-малко непрактично е, да си се осигурявал на минимума цял живот, пенсията ти да е толкова голяма, че да ти трябва лупа, за да я видиш и да хвърлиш в първия стълб на осигурителната система и малкото парици, които са ти се събрали във втория стълб. Прехвърлените средства ще донесат нищожно увеличаване на пенсията ти, но ти ще си останеш БЕЗ едни пари, които може да са били малко, но са си били лично твои.</p>



<p>Всеки човек със средна интелигентност би могъл да си направи такива сметки (разбира се, когато се разглеждат тези два крайни, гранични случая), но дяволът е същество с много свободно време и богата фантазия.</p>



<p>Нетипичното за нашата действителност съгласие между работодателска организация като АИКБ и профсъюз като КТ „Подкрепа” беше старателно отразено от медиите, но някъде по пътя неочаквано се промъкна като зъл демон печатна грешка.</p>



<p>В устата на двамата лидери беше сложена репликата, че прехвърлянето на партидите от втория в първия стълб е със сигурност полезно точно за осигуряващите се около максимума и около минимума. Драгият читател беше пратен за зелен хайвер.</p>



<p>Очевидно е, че става дума точно за печатна и за абсолютно техническа грешка. Няма икономически репортер, който да не може да осмисли горните съображения. За съжаление, в играта на развален телефон между сайтовете, които имат своя журналистическа продукция и тези, които безстрашно преписват от тях, глупавата печатна грешка се умножи или както е било модерно да се говори някъде около годината на раждането ми – мултиплицира се. (В икономическата история на тоталитарна България има цяла кампания за „мултипликационния ефект”, но тя не се отнася пряко до пенсионните проблеми – просто взимам термина назаем).</p>



<p>Така се надигна информационна вълна, предизвикана от една–единствена фалшива новина, която никой не е пуснал злонамерено, но която би могла да нанесе големи щети. Хората четат, клатят глави и си викат – щом лидерите и на работодателите, и на синдикатите говорят едно и също, сигурно е така. И се натрупва абсолютно погрешното впечатление, че хората, намиращи се в положението на двата полярни случая в осигуряването, трябва едва ли не на всяка цена да си джиросат парите в бездънната яма на първия стълб.</p>



<p>Тази неволна, но крайно вредна дезинформация, вероятно радва някои убоги души в Министерството на финансите, където отдавна точат зъби за парите от втория стълб на осигурителната система, но дори и тях не можем да обвиним за станалото. Просто имаме пример как една печатна грешка може да направи куп бели.</p>



<p>По тази причина, би трябвало медиите с двойно по-голямо старание от това, с което разпространиха печатната грешка, да я опровергаят. Няма абсолютно никакво значение къде се е промъкнала тя за първи път – важното е ясно да се каже на хората, че нещата стоят точно наопъки.</p>



<p>Тук е мястото да се повтори, а ако трябва и да се потрети, че когато човек решава съдбата на собствената си пенсия, той не трябва да разчита на интуицията си или на изявления, направени пред медиите, без значение чии са. Както виждаме – най-лесното е човек да бъде заблуден.</p>



<p>Затова, задължително е при пенсиониране да се направи съответната консултация със специалист, да се направят няколко точни сметки и да се вземе информирано решение. Информирано решение в полза на джоба на бъдещия пенсионер, а не в полза на идеологемите на разни бивши министри на финансите и на високопоставени чиновници, на които им се присънва, че взимат парите ту на втория стълб, ту на Сребърния фонд.</p>



<p>Не съществува друг начин да бъде защитен интересът на бъдещите пенсионери, освен да се изчисли, дали е изгодно или не е, прехвърлянето на парите от личните партиди на човека от частния пенсионен фонд в НОИ. (Всъщност, парите се прехвърлят в Сребърния фонд, но предназначението им е ясно – в един момент те трябва да бъдат похарчени в подкрепа на първия стълб на осигурителната система).</p>



<p>Това изчисление трябва да се направи от компетентно лице, а не от съседката, която била наясно с проблема, защото при нейна братовчедка имало подобен случай.</p>



<p>В по-голямата част от случаите, прехвърлянето НЕ е изгодно. По-голяма е вероятността да си струва подобно упражнение при хората с ранно пенсиониране. Но дори и тогава е най-добре да се направят добросъвестни и точни изчисления.</p>



<p>Разбира се, много хора ще кажат, че подобни услуги не са безплатни. Моят отговор е, че българинът твърде често е евтин на брашното и скъп на триците. Решението за прехвърляне (или срещу прехвърляне) на парите от втория в първия стълб е за цял живот. Или поне за целия ни оставащ живот след пенсионирането.</p>



<p>Да са живи и здрави всички, на които предстои пенсиониране, но точно в този момент не трябва да се правят грешки. Не трябва да се взимат решения под влиянието на казано и речено тук и там. Трябва да се смята и сметките трябва да се правят от компетентни хора. Разходите са всъщност съвсем скромни, особено като се има предвид размерът на залога – бъдещата Ви пенсия. Всичко друго е от Лукаваго.</p>



<p>Тук е мястото да кажем няколко думи и за предстоящите промени в Кодекса за социално осигуряване. Това, което беше обсъдено в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), наистина е едно много добро решение на фона на досегашното положение.</p>



<p>Най-важното достижение на законопроекта е вкарването на така наречената „редукция” в нормални граници. Става дума за намаляването на пенсията, получавана от първия стълб с аргумента, че бъдещият пенсионер има осигуряване по втория стълб. Към днешна дата редукцията е 20 процента. Това положение може да има само едно име – грабеж.</p>



<p>С новия проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО) ограбването на бъдещите пенсионери, осигурявали се и по първия, и по втория стълб, рязко се ограничава. „Редукцията” се свива някъде до към девет процента, което е истинско щастие на фона на досегашните двадесет. Един ден сигурно ще доживеем, редукцията да стигне до 6-7 процента, колкото всъщност и трябва да бъде.</p>



<p>Друг изключително важен въпрос, който трябва да се приветства, е даването на разширени права на наследниците на починалите пенсионери, осигурявани по втория стълб. Добрата новина е, че се предвижда средствата вече да НЕ се губят при отказ от наследство, а получаването им да НЕ се смята за приемане на наследството. Това би било един много важен акт на справедливост и той трябва да бъде подкрепен от законодателите.</p>



<p>Всъщност, измененията и допълненията в КСО, предмет на този законопроект, са, както е модерно да се казва, „критично важни”. Не е тайна, че те се обсъждаха в продължение на повече от три години в междуведомствена работна група, в която участваха представители на редица държавни институции, на работодателските организации и на синдикатите.</p>



<p>Не случайно, законопроектът се подкрепя много силно от социалните партньори. Е, идеални законодателни проекти няма, препоръки има от различни страни, но не може да има съмнение, че от приемането на промените в КСО в предложената и обсъдена в НСТС редакция, изцяло ще зависи плавният и най-вече успешен старт на изплащането на допълнителните&nbsp; пенсии от капиталовите стълбове от месец септември 2021 г.</p>



<p>Ако приемането на законопроекта се забави, не дай, Боже, ще осъмнем без адекватна нормативна уредба на фазата на изплащане на пенсиите от втория капиталов стълб на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Излишно е да обяснявам, че това ще се усети сериозно на капиталовите пазари и последствията ще са крайно негативни. Отрицателен ще е ефектът и върху цените на акциите на Българската фондова борса (БФБ), и върху доверието към капиталопокривния елемент на българския пенсионен модел.</p>



<p>За негативното отражение върху икономика на държавата като цяло не си струва да говорим.</p>



<p>Затова, може би за първи път в живота си, ще призова народните представители да подкрепят законопроекта, без да влагат никакви творчески усилия в хода на цялата процедура в Парламента. Мога да уверя народните представители, че законопроектът е достатъчно добър и най-вече балансиран. Всеки порив на законодателен ентусиазъм в случая може само да навреди. Това е един от редките случаи, когато ще трябва да поздравим депутатите, ако гласуват „под строй” и „по команда”.</p>



<p>***<br><em>Анализът е от блога на Емилия Милчева</em></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/pechatnite-greshki-koito-zastrashiha-sotsialnoto-osiguryavane/">Печатните грешки, които застрашиха социалното осигуряване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Когато става дума за пенсията Ви – правете информиран избор</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/pensia-informiran-izbor-pensionni-fondove/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Емилия Милчева]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 11 Feb 2020 13:03:34 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[втори стълб]]></category>
		<category><![CDATA[доо]]></category>
		<category><![CDATA[нси]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиониране]]></category>
		<category><![CDATA[пенсионни фондове]]></category>
		<category><![CDATA[пенсия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=10329</guid>

					<description><![CDATA[<p>От 01.01.2018 г. влезе в сила изменение на разпоредбата на чл.4б, ал.1 и чл.124а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Промяната се отнася за всички, които са родени след 31.12.1959 г. и подлежат на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Съгласно чл.4б, ал.1 от КСО&#160; (Нов &#8211; ДВ, бр. 107 от 2014 г., [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/pensia-informiran-izbor-pensionni-fondove/">Когато става дума за пенсията Ви – правете информиран избор</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>От
01.01.2018 г. влезе в сила изменение на разпоредбата на чл.4б, ал.1 и чл.124а
от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Промяната се отнася за всички, които
са родени след 31.12.1959 г. и подлежат на допълнително задължително пенсионно
осигуряване в универсален пенсионен фонд.</p>



<p>Съгласно
чл.4б, ал.1 от КСО&nbsp; (Нов &#8211; ДВ, бр. 107 от
2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. &#8211; ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
15.08.2015 г.) (1) (Изм. &#8211; ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.),
осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат дали да
променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд
&#8222;Пенсии&#8220;, съответно във фонд &#8222;Пенсии за лицата по чл. 69&#8220;,
с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за
универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл.
68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.</p>



<p><strong>Казано на човешки език</strong>, ако откликнете на настойчивите призиви на сирените от финансовото министерство и промените осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд &#8222;Пенсии&#8220;, съответно във фонд &#8222;Пенсии за лицата по чл. 69&#8220;, пенсията Ви по първия стълб, наричана разговорно „държавната пенсия” ще се увеличи. Тук държавата се държи като онзи интегриран ром от известната история, който питал на една сватба дали обещаният подарък за младоженците трябва да се връчи веднага. Понеже не трябвало, той веднага обещал допълнително кола и чифт волове.</p>



<p><strong>В неистовият си стремеж да сложи ръка на едни 13 милиарда лева</strong>, които се разхождат из страната, без тя да може да се разпорежда с тях, изпълнителната власт залага формула, която обещава в по-далечното светло бъдеще увеличение на пенсията по първия стълб, ако човек прехвърли парите си от втория стълб в „Сребърния фонд”, а от там в крайна сметка във фонд „Пенсии”.</p>



<p>В някои
случаи, подобно прехвърляне може да се окаже изгодно за бъдещия пенсионер (нали
държавата сама измисля формулата), а в други по-многобройни случаи – не. Но
това не пречи да се води яростна кампания в посока – „прехвърлете си парите от
втория в първия стълб”. Ама пропуснали сте били срока – няма проблем. Цялата
държава и цялата независима журналистика ще ревнат, че трябва да Ви се даде още
един шанс, за да си налеете парите в общия казан на първия стълб. Медиите от
своя страна ще наддават, колко жени са били ощетени по формулата „две пенсии –
по-малки от една”, без да обясняват, че това става не защото пенсионните
фондове работят лоша, а защото държавата е готова да бъде максимално щедра към
тези бъдещи пенсионери, които „ритнат канчето” на осигуряването по втория
стълб. Нали „ножът и сиренето” са в ръцете на изпълнителната и законодателната
власт&#8230;</p>



<p>Но целта на
тази статия не е да коментира скритите и явни мотиви на пенсионната политика на
държавата. Така че – млъкни сърце и да продължаваме нататък &#8230;</p>



<p>В чл.124а,
ал.1 от КСО (Нов &#8211; ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) (1) (Изм. &#8211;
ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) лицата по чл. 4б, ал. 1, които
са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд
&#8222;Пенсии&#8220;, съответно във фонд &#8222;Пенсии за лицата по чл. 69&#8220;,
могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не
по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.</p>



<p>Промяната на
осигуряването по чл.4б, ал.1 или чл.124 а от КСО може да бъде направена един
път годишно. Лицата, на които вече им е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст нямат право на избор за промяна на осигуряването си. Те ще
получават пенсия, която ще се изплаща от НОИ и допълнителна пожизнена пенсия за
старост по условията на чл.167 от КСО, при навършване на възрастта по чл. 68,
ал. 1.</p>



<p>Правото на
избор за промяна на осигуряването по чл.4б, ал.1 от КСО дава възможност на
лицата да се „откажат“ от осигуряването си в Универсален пенсионен фонд и да
продължат (за определен период или завинаги) осигуряването си само в ДОО с
увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ (5 %),
което им гарантира отпускането на пенсия от ДОО в пълен размер – без намаление
на индивидуалния коефициент.</p>



<p>За целта се
подава заявление по образец до компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите (НАП). Особеното е, че периодът от пет години
за всяко лице се изчислява спрямо възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, на която
съответното лице ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като се има предвид постепенното ежегодно нарастване на пенсионната възраст до
достигане на 65 години за жените и мъжете.</p>



<p>За 2020 г.
последна възможност да се възползват от правото си да променят осигуряването си
по чл.4б, ал.1 от КСО имат жените родени между 01.11.1962 г.-31.08.1963 г. и
мъжете родени между 01.06.1960 г. &#8211; 30.04.1961 г.</p>



<p>Заинтересованите
лица могат да възобновят осигуряването си от фонд „Пенсии“ на ДОО в универсален
пенсионен фонд, съгласно чл.124а, ал.1 от КСО. Те могат да упражнят правото си
този избор след изтичане на една година от&nbsp;
избора на фонд „Пенсии“ и до 5 години преди навършване на възрастта им
по чл.68, ал.1 от КСО.</p>



<p>Изборът се
извършва с индивидуално заявление за възобновяване на осигуряването в
универсален пенсионен фонд до пенсионноосигурителното дружество, управляващо
фонда по ред, определен с наредба, издадена от Комисията за финансов надзор.</p>



<p>Важното е,
че последните 5 години, които остават до момента на навършване на възрастта за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2
от КСО лицата не могат да прехвърлят в и от „Сребърния фонд“. Те ще получават
пенсия от там, където са осигурявани през тези последни пет години.</p>



<p>Ако
средствата по партидата до момента на пенсиониране са били в „Сребърния фонд“,
лицето получава пенсия само от НОИ, тъй като средствата ще се прехвърлят във
фонд „Пенсии“ на ДОО. Ако средствата въобще не са били прехвърляни в „Сребърния
фонд, или са прехвърляни, но са върнати обратно в УПФ, лицето ще получи
пожизнена пенсия от НОИ и допълнителна пожизнена пенсия от УПФ, в който е
партидата му към момента на пенсионирането.</p>



<p>Моят съвет е <strong>какъвто и да бъде изборът на осигуреното лице, нека да бъде направен след като се информира</strong>, какъв би бил размерът на пенсията от ДОО, изплащана в пълен размер и какви биха били размерите на пенсията от ДОО, изплащана в намален размер и на пенсията, изплащана от УПФ. Да следи, доколкото това е възможно, промените в областта на пенсионното законодателство. Защото неведнъж законодателят е показвал непоследователност, промяна на парче, несигурност и липса на визия в областта на пенсионното законодателство. Към днешна дата по-скоро промените са в краткосрочна посока &#8211; сега и на момента, без представа какво ще следва нататък &#8230;</p>



<p>Като
прочетох написаното до тук, видях, че може основателно да бъда заподозряна, че
съм много мека към архитектите на операция „две пенсии в една”. Имам пред вид,
че на нито едно място не съм споменала думата „кражба”. Провеждането на
кампания, в която има явно подвеждащи моменти и се правят упорити и достатъчно
некоректни внушения, че е най-добре да се избяга панически „на държавна
територия”, вместо да се стои при „лошите и най-вече частни”, следователно едва
ли не „вредни” пенсионни фондове от втория стълб, навежда на мисли в посока на
думичката с „к”.</p>



<p>Главните действащи лица и изпълнители на гореспоменатата кампания очевидно не искат нито да са изчерпателни, нито да са докрай почтени с публиката. Те упорито си мълчат по въпроса, че <strong>тънките сметки за „големите пенсии” по първия стълб ще са верни, само ако бъдещите пенсионери образно казано „живеят с орлите”.</strong></p>



<p>Дай Боже, те да живеят много дълги години за ужас на актюерите в НОИ, но все пак <strong>не е лошо да се напомни, че парите, събирани по индивидуални сметки във втория стълб са си на хората и се онаследяват. </strong>Пак желая на всички здраве и дълъг живот, но от НСИ твърдят, че средната продължителност на живота на мъжете се е покачила на 72 година, а на жените – на 75 години.</p>



<p>Отделен въпрос е, че същите тези „тънки сметки” за големи пенсии по първия стълб са под още по-голям въпрос и поради демографската криза. <strong>Тенденцията е ясна – броят на пенсионерите расте, но броят на тези, които биха могли да изработят пенсиите им намалява. </strong>Нали пустата схема е разходопокривна – нужни са едни трудещи се във фертилна възраст, които да работят и да пълнят държавния осигурителен казан. А броят на тези добри хора намалява прогресивно. Така че, дори и да живеете с орлите, не бъдете сигурни, че щедрите държавни обещания ще се сбъднат.</p>



<p>Така че –
добре е да си правим сметка, дали е много разумно да подаряваме на държавата
суми от по 15000 – 20000 лева, че и повече (напълно реални суми, които се
натрупват в индивидуалните сметки на хората осигуряващи се във втория стълб),
срещу съмнителното удоволствие да ни се повиши „държавната пенсия”, която ще
взимаме &#8230; незнайно до кога.</p>



<p>Е, ако сте
обидени на децата си и ако имате да им връщате с лихва за някакви стари
прегрешения, това безспорно е един от най-добрите начини. „Метвате” си парите в
първия стълб и „държавната Ви пенсия” се увеличава. Може и да сте на тотална
загуба, ама пък в случай на, не дай си Боже, преждевременната Ви кончина, потомците Ви няма да получат
абсолютно нищо. Скъпо заплатено, но пък сладко отмъщение &#8230;</p>



<p>Затова – още един път. <strong>Правете информиран избор, консултирайте се, намерете си добри консултанти.</strong> Разиграйте всички възможни сценарии и изберете това, което е изгодно за Вас, а не това, което Ви внушават заинтересувани страни. Не забравяйте, Одисей се е прибрал вкъщи, защото е бил вързан за мачтата, докато корабът му е минавал покрай сирените.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/pensia-informiran-izbor-pensionni-fondove/">Когато става дума за пенсията Ви – правете информиран избор</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Пенсионните реалности през 2020 година</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/pensionni-realnosti/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Емилия Милчева]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 06 Jan 2020 11:34:13 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиониране]]></category>
		<category><![CDATA[пенсионна система]]></category>
		<category><![CDATA[пенсионно осигуряване]]></category>
		<category><![CDATA[пенсия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=8643</guid>

					<description><![CDATA[<p>Новата 2020 година вече пристигна и всички, които се пържим в тигана на социалното осигуряване, независимо с каква роля сме в него (осигурители, осигурени лица, професионални пенсионни консултанти, лица станали вече пенсионери и прочее), можем да се смятаме за надлежно сурвакани. Сурва, сурва година, весела година, с пенсионна възраст до амина … Всъщност, не може [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/pensionni-realnosti/">Пенсионните реалности през 2020 година</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Новата 2020 година вече пристигна и
всички, които се пържим в тигана на социалното осигуряване, независимо с каква
роля сме в него (осигурители, осигурени лица, професионални пенсионни
консултанти, лица станали вече пенсионери и прочее), можем да се смятаме за
надлежно сурвакани.</p>



<p>Сурва, сурва година, весела година,
с пенсионна възраст до амина …</p>



<p>Всъщност, не може да се каже, че са
настъпили кой знае колко драматични промени в нормативната рамка на социалното
осигуряване. Неприятното е, че няма никаква устойчивост на законодателството и
на подзаконовите нормативни актове. Непрекъснато се правят промени за щяло и
нещяло, непрекъснато се изменят различни неща – от съвсем незначителни, до
доста по-сериозни.</p>



<p>Цяло щастие е, че сме все пак в
дигиталната ера, иначе постоянните промени в социалното осигуряване неминуемо
щяха до доведат до изсичането на гори с мащаба на някогашната ни
„социалистическа дърводобивна концесия в Коми АССР“, за да се произведе
хартията, на която да се отпечатат новите криволичения на осигурителната
нормативна база.</p>



<p>Всичко изнесено по-долу, вероятно ще
Ви се види дяволски сухо и ужасно отегчително. Но за тези, които се занимават с
тези въпроси, както и на тези, на които същите въпроси вече са се стоварили на
главите, събирането на (почти) всички текущи промени в нормативната база на
осигуряването на едно място, най-вероятно ще спести време и нерви. Ако това
стане, удоволствието е изцяло мое.</p>



<p>Затова, нека поемем дълбоко въздух и
да се потопим в днешната пенсионна реалност. И както беше казал един
възрожденец:</p>



<p><strong>„Четете да знайте …“</strong></p>



<p>От 01.01.2020 г. за да придобият
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и 2 от
КСО, осигурените лица трябва да имат определена навършена възраст и
трудов/осигурителен стаж.</p>



<p>За жените, изискуемата пенсионна
възрастта е 61 години и 6 месеца и обхваща родените в периода 01.09.1958 г. до
30.06.1959 г., а стажът е 35 години и 10 месеца.</p>



<p>Мъжете ще имат право на този вид
пенсия при навършена възраст 64 години и 03 месеца и засяга родените между
01.11.1955 г. до 30.09.1956 г., а стажът които следва да докажат е 38 години и
10 месеца.</p>



<p>Съгласно чл.33, ал.5, т.13 от
Кодекса за социално осигуряване, Националния осигурителен институт уведомява
лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, на които не е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат
да се пенсионират през следващата календарна година.</p>



<p>НОИ вече е изпратило уведомителните
писма до всички лица, които през 2020 г. навършват възрастта по чл.68, ал.1 от
КСО.</p>



<p>В случай, че лицата нямат право на
пенсия, защото нe изпълняват посочените по-горе условия за стаж, могат да се
пенсионират по условията на чл.68, ал.3 от КСО. Изискването за 2020 г. е да са
навършили възраст 66 години и 06 месеца и да имат минимум 15 години
действителен стаж. От тази пенсия могат да се възползват родените от 01.09.1953
г. до 30.06.1954 г.</p>



<p>Право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в намален размер, съгласно чл.68 а от КСО за 2020 г. имат лицата,
които имат стаж по чл.68, ал.2 от КСО (за жените – 36 г., а за мъжете – 39 г.
), като същите могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано
от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО (за жените възраст – 60 години и 08
месеца., а за мъжете възраст – 63 години и 04 месеца) .</p>



<p>От 01.01.2020 г. осигурени лица,
придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69,
ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО,&nbsp; при навършена възраст-53 години и 06
месеца&nbsp; (родените между 01.07.1966 г.-30.06-1967 г.) и общ осигурителен
стаж 27 г., от които 2/3 (18 години) действително изпълнявали военна или
държавна служба.</p>



<p>Лицата по чл.69, ал.4 и ал.7 от КСО
придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2020 г. при
навършена възраст 43 години и 06 месеца и 15 г. специален стаж.</p>



<p>Лицата, които имат осигурителен стаж
25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации,
придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69а от КСО от
01.01.2020 г. при навършена възраст 43 години и 06 месеца.</p>



<p>От 01.01.2020 г., правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО &nbsp;имат
осигурените лица, които са положили 10 години по условията на I категория труд
или 15 години по условията на II категория труд.</p>



<p>За жените, осигурявани в условията
на първа катерия труд изискуемата възраст е 49 години и 4 месеца, а сборът от
осигурителния стаж и възраст 94 т. За тези, които са работили при условията на
втора категория труд възрастта е 54 години и 4 месеца, като сбора от
осигурителния стаж и възраст е отново 94 т.</p>



<p>За мъжете, осигурявани в условията
на първа катерия труд изискуемата възраст е 53 години и 6 месеца, а сборът от
осигурителния стаж&nbsp; и възраст 100 т. За тези, които са работили при условията
на втора категория труд възрастта е 58 години и 6 месеца, като сбора от
осигурителния стаж и възраст е отново е 100 т.</p>



<p>От 01.01.2020 г. жените, които са
осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69в от КСО, при навършена възраст 58 години и 06 месеца
(това се отнася за родените от 01.09.1961 г. до 30.06.1962 г.) и придобит
учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца. Мъжете, които са осигурени
на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69в от КСО, при навършена възраст 61 години и 03 месеца (това се
отнася за родените от 01.11.1958 г. до 30.09.1959 г.) и придобит учителски
осигурителен стаж 30 години и 08 месеца.</p>



<p><strong>Размери на месечния осигурителен
доход за 2020 г.</strong></p>



<ul class="wp-block-list"><li>Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – <strong>610 лв.;</strong></li><li>Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – <strong>420 лв.</strong>;</li><li>Максимален месечен размер на осигурителния доход – <strong>3000 лв.;</strong></li></ul>



<p><strong>Размери на осигурителните вноски за
фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигураване </strong>в процент от осигурителния доход на лицата, работещи при
условията на III категория труд (запазват се от 2018 г. и 2019 г.) и са както следва:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>лица родени преди 31.12.1959 г. включитело &#8211; <strong>19,80 на сто</strong></li><li>лица родени след 31.12.1959 г. &#8211; <strong>14,80 на сто+5,0 на сто</strong> за лицата избрали осигуряване във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на вноската за Универсален пенсионен фонд.</li></ul>



<p><strong>Размер на осигурителната вноска за
закупуване на един месец осигурителен стаж </strong>за
завършено висше или полувисше образование, както и за недостигащ стаж при
пенсионирането до 5 години (чл.9а от КСО) &#8211; <strong>120,78 лв. </strong>(19,8 на
сто&nbsp; х&nbsp; 610 лв. &#8211; минимален месечен размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица), когато вноската се прави след 01.01.2020 г.</p>



<p><strong>Минималният размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
при пълен осигурителен стаж</strong>: </p>



<ul class="wp-block-list"><li>от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. – <strong>219,43 лв;</strong></li><li>от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. – <strong>250, 00 лв.</strong></li></ul>



<p><strong>Минималният размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса</strong> <strong>за социално осигуряване</strong>: </p>



<ul class="wp-block-list"><li>от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. – <strong>186,52 лв.</strong>;</li><li>от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. – <strong>212,50 лв.</strong></li></ul>



<p><strong>Социалната пенсия за старост от
01.07.2020 г. &#8211; 141,63 лв.</strong></p>



<p><strong>Максимален размер на получаваните
една или повече пенсии, без добавките към тях – 1200 лв.</strong></p>



<p><strong>През 2020 г. пенсиите свързани с
трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2019 г. ще подлежат на
осъвременяване по чл.100 от КСО, считано от 01.07.2020 г. с 6,7 %. </strong>Пенсиите отпуснати през 2020 година не подлежат на
индексация.</p>



<p><strong>Някои промени в Кодекса за социално
осигуряване:</strong></p>



<p>В чл. 5, ал.7 (Предишна ал. 6, доп.
&#8211; ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2005 г., бр. 107 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 99 от 2019 г., в
сила от 1.01.2020 г.) се изменя така:</p>



<p>„ Осигурителят е длъжен:</p>



<p>1. да съхранява за срок 50 години,
считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се
отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения,
заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване,
заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна
година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения;
документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен
фонд;</p>



<p>2. по искане на осигурено лице или
негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди
преди 1 януари 2000 г.;</p>



<p>3. по искане на длъжностните лица по
чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен
срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория
труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства,
свързани с такива документи;</p>



<p>4.(в сила от 1.01.2022 г. &#8211; ДВ, бр.
99 от 2019 г.) до 25-о число на месеца, следващ месеца на до 25-о число на
месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на
Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния
стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в
документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм.,
бр. 97 от 1969 г., бр. 67 от 1972 г., бр. 7, 46 и 64 от 1975 г., бр. 4 от 1977
г., бр. 82 и 83 от 1978 г., бр. 65 и 93 от 1979 г., бр. 31 и 56 от 1980 г., бр.
68 и 100 от 1981 г., бр. 8 и 68 от 1982 г., бр. 39 и 55 от 1983 г., бр. 35 и 61
от 1984 г., бр. 20 и 85 от 1985 г., бр. 3 от 1986 г.; попр., бр. 13 от 1986 г.;
изм., бр. 35 и 81 от 1986 г., бр. 56 от 1988 г., бр. 3, 45 и 59 от 1989 г., бр.
2, 7, 10, 25, 43, 49, 52, 58 и 103 от 1990 г., бр. 35 от 1992 г., бр. 2 от 1993
г., бр. 74 от 1996 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или
от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от
1998 г.; изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 64 от 2001 г., бр. 13
от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), по която предлага да се зачете осигурителният
стаж.“;</p>



<p>В чл. 5, ал.8 се изменя така: (Нова
&#8211; ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7 &#8211; ДВ, бр. 67 от
2003 г., изм. &#8211; ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. &#8211; ДВ, бр.
105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. &#8211; ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила
от 01.01.2010 г., изм. &#8211; ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.)
„Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното
представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен
институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на
пенсиите, паричните обезщетения и помощите“.</p>



<p>В чл. 5, ал.10 изречения първо и
второ се изменят така: (Нова &#8211; ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.,
доп. &#8211; ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. &#8211; ДВ, бр. 99 от
2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. &#8211; ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от
01.01.2017 г., изм. &#8211; ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „При
прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник,
документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови
книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход
и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се
установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се
предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е
определен друг ред за съхраняването им. Заявлението се подава по ред, определен
с инструкцията по ал. 13“. </p>



<p>Чл. 9а. (Нов &#8211; ДВ, бр. 100 от 2010
г., в сила от 01.01.2011 г.), ал.1 се променя така: (Изм. &#8211; ДВ, бр. 99 от 2012
г., в сила от 01.01.2013 г., доп. &#8211; ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020
г.) „За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание
и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита:</p>



<p>1. времето на обучение на лицата,
завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на
обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;</p>



<p>2. времето на докторантурата,
определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен
&#8222;доктор&#8220;.“</p>



<p>В чл.9а, ал.2 се изменя така:(Изм. &#8211;
ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „За осигурителен стаж при
пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и
времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са
внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3.“</p>



<p>В чл.9а, ал.3 се създава изречение
второ (Изм. &#8211; ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. &#8211; ДВ, бр. 99
от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Внасянето на осигурителните вноски по ал.
1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с
наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са
изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в
размера, определен за фонд &#8222;Пенсии&#8220; за лицата, родени преди 1 януари
1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година.“</p>



<p>В чл.70, ал.17 се създава второ
изречение (Изм. &#8211; ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. &#8211; ДВ,
бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Лицата могат да поискат
преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период
преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след влизането в сила на
разпореждането, с което размерът ѝ е определен по реда на този кодекс.
Преизчисляването се извършва от датата на подаването на заявлението.“</p>



<p>В чл. 75 се създава нова алинея 6
(Нова &#8211; ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „ Лицата могат да
поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен
период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17“.</p>



<p>В чл. 79 се създава нова алинея 5
(Нова &#8211; ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „ Лицата могат да
поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен
период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17“.</p>



<p>В чл. 98, ал. 1, в т. 1 се създават
изречения второ и трето: (доп. &#8211; ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020
г.) „Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок
до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите
документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на
прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност
разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички
необходими документи и данни.“</p>



<p>В т. 2 на чл.98, ал.1 &nbsp;се
създава изречение второ: (доп. &#8211; ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011
г., доп. &#8211; ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. &#8211; ДВ, бр. 99
от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Длъжностното лице в Националния осигурителен
институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и
изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за
координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в
чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния
осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до един месец от
получаването на всички необходими документи и данни.“</p>



<p>Честита Новата 2020 астрономическа и пенсионна година!</p>



<p>***<br><em>Текстът е от блога на Емилия Милчева, публикуваме го с разрешението на автора</em></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/pensionni-realnosti/">Пенсионните реалности през 2020 година</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Националният осигурителен институт и пенсионните измами</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/noi-pensionni-izmami/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Емилия Милчева]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 25 Dec 2019 18:22:32 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[нои]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиониране]]></category>
		<category><![CDATA[пенсионни измами]]></category>
		<category><![CDATA[телк]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=8311</guid>

					<description><![CDATA[<p>В новия брой на бюлетина на НОИ – брой 4 за 2019 година, има поместени няколко материала, посветени на опитите за измами в хода на пенсионните производства. Един от тях е със заглавие: „Опитите за измами в пенсионните производства се разнообразяват, но и борбата с тях става все по-ефективна”. Самото заглавие говори, че ръководството на [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/noi-pensionni-izmami/">Националният осигурителен институт и пенсионните измами</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>В новия брой на бюлетина на НОИ – брой 4 за 2019 година, има поместени няколко материала, посветени на опитите за измами в хода на пенсионните производства. Един от тях е със заглавие: „<strong><u><a href="https://www.noi.bg/images/bg/users/infomaterials/izdania/buletin/2019/Bul_4_2019.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="Опитите за измами в пенсионните производства се разнообразяват, но и борбата с тях става все по-ефективна (отваря се в нов подпрозорец)">Опитите за измами в пенсионните производства се разнообразяват, но и борбата с тях става все по-ефективна</a></u></strong>”. Самото заглавие говори, че ръководството на Националния осигурителен институт има претенцията за постигнат напредък в борбата с пенсионните измами.</p>



<p>Няма съмнение, че опити за пенсионни измами има много отдавна. Те не са
се появили онзи ден, още по-малко вчера. НОИ има натрупана значителна практика
в опитите за пенсионни измами и това позволява на служителите на Осигурителния
институт дори да се опитват да ги типологизират.</p>



<p>Според експертите на НОИ, „в областта на пенсионното осигуряване са
характерни два вида неправомерни действия, чиято крайна цел е получаване на
пенсия от ДОО: представяне на неистински документи &#8211; за осигурителен стаж и/или
осигурителен доход или на нереални експертни решения на ТЕЛК, както и опити за
използване на невярна информация за положен труд и/или осигуряване, подадена от
осигурителите или от други лица от тяхно име”.</p>



<p>Тази констатация безспорно е абсолютно точна, но в никакъв случай не
бива да се твърди, че това са някакви „иновации” в осигурителните измами.
Всъщност, в много отношения измамниците не блестят с въображение и това
позволява да бъдат откривани и изобличавани. И преди повече от десетилетие,
описваните в анализа на НОИ техники и похвати за предотвратяване на измами бяха
същите.</p>



<p>В това разбира се няма нищо лошо. Със сигурност щеше да бъде много
по-зле, ако се бяха появили някакви изключително остроумни нови видове измами,
които да представляват принципна новост и да са непознати на експертите в
териториалните поделения на НОИ, както и в Централното му управление.</p>



<p>Ето какво четем в анализа на НОИ:</p>



<p>„Дейностите за противопоставяне на злоупотребите започват още в
териториалните поделения на НОИ (ТП на НОИ). В хода на пенсионното производство
по отпускане на пенсия за трудова дейност внимателно се разглежда всеки един
представен документ или налична информация, необходима за зачитането на
осигурителен стаж, респективно осигурителен доход.</p>



<p>Използват се всички информационни регистри, грижливо изграждани през
годините назад, в които се съдържа голяма по обем информация както за
осигурителите, така и за осигурените лица. Съпоставят се аналогични данни от
различни източници, а също и различни по своя характер данни за съответните
лица и периоди и при всяко възникнало несъответствие се стартират различни
контролни механизми &#8211; вътрешни проверки, насрещни проверки или проверки от
външни компетентни органи”.</p>



<p>Написаното е самата истина и само по себе си този подход отдавна е
рутинен в НОИ. Няма смисъл да се убеждава публиката, че е предприето нещо
принципно ново, защото данъкоплатците основателно биха попитали, къде са били
до сега служителите на НОИ &#8230; Всъщност, по-голямата част от служителите на НОИ
са си били на мястото и са си вършели работата, без да бият барабан за това.</p>



<p>Че това е така, се разбира от самия текст на анализа. Там изрично е
написано:</p>



<p>„В системата на НОИ функционира единна работна процедура за извършване
на контрол на документи и данни за осигурителен стаж и доход в пенсионното
производство. Процедурата съдържа насочващи критерии за извършване на контрол
на документите и данните, използвани в пенсионното производство, събрани и
обобщени на базата на многогодишния опит на териториалните поделения. Посочени
са основните стъпки за извършване на контрол на документи и данни за осигурителен
стаж и/или доход в производството по отпускане и изменение на пенсиите”.</p>



<p>Ами да, точно така е и хората, които работят в НОИ се придържат доста
стриктно към тази процедура. Понякога дори напълно редовни документи биват
забавени, поради възникналите „процедурни” съмнения. В крайна сметка, тези
случаи по правило завършват благополучно, разбира се за сметка на нервите на
кандидат пенсионерите. Но тук вече вината не е у проверяващите, а у няколко
поколения измамници, които са фактическата причина за възникващите съмнения.</p>



<p>Впрочем, потвърждение на твърдението ми, че такива случаи има, при това
съвсем не единични, се съдържа пак в публикувания анализ:</p>



<p>„Процедурата позволява гъвкавост, така че да не се извършват
необосновани и прекомерни проверки, но и да са налице пред длъжностните лица на
НОИ опциите за ефективно противодействие на опитите за измама”.</p>



<p>За всичките години, през които съм работила в НОИ, не знам да е имало
критерии, кога една проверка е прекомерна и кога не. Мисля, че и до ден днешен
тази оценка е оставена на интуицията на служителите. Но основания те да бъдат
предпазливи и дори леко параноични за съжаление има.</p>



<p>Добрата новина е, че има натрупана практика по санкционирането на
опитите за измами в хода на пенсионното производство. Наистина, „когато тези
проверки установят обосновано съмнение за използвани неистински или подправени
документи или данни и информация, се сезират органите на прокуратурата за
последващи техни действия по компетентност”.</p>



<p>Не е маловажно и това, че „информация за всеки случай се изпраща и в
Централно управление на НОИ, където тя се обобщава и се предоставя за ползване
на всички поделения”. Действително, в НОИ има утвърдена система да се обобщават
и осмислят лошите практики около пенсионните измами и това улеснява в някаква
степен борбата с тях.</p>



<p>Подходът &#8211; „осигурителите, които са издали или от името на които са
подавани неистински документи или неверни данни и информация за осигуряване, се
разглеждат като рискови”, също е добър, даже много, но и това датира от много
отдавнашни времена. Служителите в НОИ имат добра представа и за „рисковите”
осигурители и за „особено рисковите” осигурители, при които има много
„рецидиви” на издавани фалшиви документи или други лоши практики.</p>



<p>Разбира се, в огромна част от случаите, това не е вина на самите
осигурители. Сред „рисковите осигурители” има редица предприятия, които отдавна
са затворени, но поради голямата численост на работниците, трудили се в тях, те
се превръщат в изкушение за хора, които не познават начина на работа в НОИ.</p>



<p>Широко разпространена заблуда е, че щом в дадено предприятие са
работили много хиляди работници и служители, какъвто е случаят с някои
индустриални и строителни гиганти от времето на социализма, продължили
съществуването си известно време и след падането на Берлинската стена, то за
НОИ ще бъде много трудно да проверят истинността на даден документ за
осигурителен стаж. Това е дълбоко невярно и това са едни от често
разобличаваните опити за измами.</p>



<p>Още по-голямо е изкушението, когато става дума за предприятия, в които
има доста работни места, където се работи в условията на втора категория труд.
(Опитите за измами с първа категория труд са много по-ограничени, поради
сравнително по-малкия брой предприятия – във въздуха, под водата и под земята,
където може да се натрупа подобен осигурителен стаж). Измамниците изобщо не си
дават сметка, че точно такива позиции се наблюдават особено внимателно.</p>



<p>Също така е абсолютно вярно, че се извършват „и проверки на пенсии,
отпуснати по-назад във времето, което също дава резултати в противодействието
на измамите”. Да, дори и една документна измама да е „минала”, това не значи,
че тя няма да бъде открита в бъдеще и че сметката няма да бъде представена на
злоупотребилото лице.</p>



<p>Пак тук е мястото да се отбележи, че периодически в списъците на
„рисковите осигурители” попадат и предприятия, на които мястото им не е там,
меко казано. Но все пак това са изключения.</p>



<p>Иначе може да се даде следния количествен пример за попълването на
списъците с „рискови осигурители”. В периода от 20 ноември 2001 година до 18
юни 2007 година, в списъка с „рисковите осигурители” са внесени 74 предприятия
от цялата страна, като Главна дирекция „Пенсии” на НОИ е уведомила за това
териториалните поделения на НОИ с 14 циркулярни писма.</p>



<p>Тази информация се използва не само от териториалните поделения на НОИ,
но и от пенсионните консултанти, за които някои колоритни автори във Фейсбук
твърдят, че не съществували. Истинските пенсионни консултанти също проверяват
достоверността на документите на клиентите си. В крайна сметка, дори от грижа
за човека, те са длъжни да ги предупредят за наказуемостта на всякакви
документни измами, както и за сравнително високата разкриваемост на фалшивите
документи от редица предприятия, имената на които отдавна са „залегнали” в
списъка на „рисковите осигурители”.</p>



<p>Също така, истинските пенсионни консултанти НЕ се съгласяват да подават
пенсионни документи тогава, когато имат сериозно съмнение за верността на един
или друг от тях. Разбира се, те също могат да бъдат заблудени, но отговорният
пенсионен консултант е част от филтъра срещу пенсионните измами. С последното
надали ще се съгласят в НОИ, но едва ли някой чака подобно признание. Важното е
човек да бъде в мир със съвестта си, а също и със закона.</p>



<p>Ако се върнем на темата, дали измамниците са станали по-изобретателни,
се налага да се съгласим изцяло с НОИ за това, че статистическата информация
свидетелства за нарастване на броя на опитите за измами в пенсионните производства,
но едва ли сме длъжни да се съгласим, че това говори за нарастване на тяхното
разнообразие. Това са две различни неща.</p>



<p>Всъщност, статистиката ни съобщава, точно за нарастване на
ефективността в борбата на НОИ с тях, поне според цитираните процентни данни. Според
анализа на НОИ, за 2017 г. са установени 37 случая, за 2018 г. – 193, а за
първите девет месеца от 2019 г. – 247 случая на разкрити пенсионни измами.</p>



<p>За неразкритите случаи няма откъде да знаем, дали нарастват или
намаляват. Аз лично бих заложила, че тенденцията е към нарастване, особено като
се има пред вид общодържавната известност на факта, че ваденето на фалшиви ТЕЛК
решения е станало национален спорт. Но, слава Богу, разкриваемостта очевидно
расте. Дано огласяването на тези данни стресне авантюристично насроените
кандидат пенсионери и някои техни пишман съветници.</p>



<p>Иначе, дадените в анализа на НОИ „конкретни казуси” на характерни опити
за злоупотреби, не говорят за никакви „нововъведения”. От анализа научаваме че
са идентифицирани случаи на: издаване на УП-3 от фирми с несъществуващи БУЛСТАТ-и;
ситуации, при които кандидатки за пенсия са били „хем на работа, хем в
майчинство”; използване на неистински документи за стаж от името на осигурители
&#8211; държавни предприятия; „запълване” на липсващи периоди в осигурителния стаж
чрез документи с невярно съдържание.</p>



<p>Всички тези много лоши практики се използуват от „пробващите се” в
областта на пенсионните измами много отдавна. Затова и НОИ е добре подготвен за
борба точно с тези опити за злоупотреби. Но това изобщо не означава, че са
идентифицирани някакви нови форми на злоупотреби и пенсионни измами. Може и да
има такива, но не ги откриваме в анализа.</p>



<p>В заключение бих искала да кажа, че няма съмнение, че в НОИ се полагат
усилия за предотвратяване на пенсионните измами – както превантивно, по време
на разглеждането на пенсионните документи, така и „пост фактум” – след като
пенсиите са отпуснати. Няма съмнение също така, че с общите усилия на
служителите в Осигурителния институт е постигната систематизираност на работата
с пенсионните измами, много от служителите вече са натрупали рутина в тази
област, има изработени алгоритми и стандартни процедури за работа.</p>



<p>Всичко това е чудесно и статистиката действително отчита точно
нарастналата разкриваемост на пенсионните измами. Със съжаление обаче трябва да
признаем, че разсъждението на византийския хронист, че „българите са племе на
бран люто и на кражба склонно”, в последно време се потвърждава редовно във
втората си част. Нещо повече – много от измамите се „радват” на широка
популярност и на общонационална известност. В този смисъл, нарастването на броя
на разобличените измами най-вероятно говори не само за нарастналата ефективност
на противодействието от страна на служителите на НОИ, но и за обща тенденция на
нарастване на опитите за измами.</p>



<p>Последното не е повод за никаква радост. В днешната комуникация с
публиката е „политически коректно” да се говори за корумпираността на високите
етажи на обществото, но доста старателно се заобикалят порочните практики, които
са широко разпространени извън реалните или самообявилите се за такива елити у
нас.</p>



<p>Всички говорят за корупцията при обществените поръчки, но е признак на
„бон тон” да се заобикалят болезнените въпроси около съществуващата разлика
между „хора с увреждания” и „хора с ТЕЛК решения”. (Тук цитирам една много умна
жена – лидер на организация на хора с увреждания). И така нататък и така
нататък &#8230;</p>



<p>Искам обаче да повторя нещо много важно. Истинският пенсионен
консултант трябва да полага усилия да предпазва своите клиенти от изкушението
да изпробват способността на НОИ да предотвратява всевъзможни пенсионни
(най-вече документни) измами. Това не всякога е възможно, но хората винаги
трябва да бъдат предупреждавани, че могат да бъдат „хванати” не само в хода на
отпускането на пенсията, но и след това. Последното води и до наказатена
отговорност и до връщане на пари с лихва.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/noi-pensionni-izmami/">Националният осигурителен институт и пенсионните измами</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Хан Омуртаг и обезщетението по член 222, алинеи 3 и 4 от Кодекса на труда</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/han-omurtag-obezshtetenie-pensionirane/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Емилия Милчева]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 01 Nov 2019 09:32:43 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[кодекс на труда]]></category>
		<category><![CDATA[обезщетение]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиониране]]></category>
		<category><![CDATA[хан омуртаг]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=6169</guid>

					<description><![CDATA[<p>Според хан Омуртаг „човек и добре да живее, умира и друг се ражда”. С непрекъснатото удължаване на продължителността на живота и задълбочаването на демографската криза, мисълта на великия държавник и строител вече се трансформира в: „човек и добре да живее, на края се пенсионира и продължава да си живее при по-трудни условия. Другите, дето се [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/han-omurtag-obezshtetenie-pensionirane/">Хан Омуртаг и обезщетението по член 222, алинеи 3 и 4 от Кодекса на труда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Според
хан Омуртаг „човек и добре да живее, умира и друг се ражда”. С непрекъснатото
удължаване на продължителността на живота и задълбочаването на демографската криза,
мисълта на великия държавник и строител вече се трансформира в: „човек и добре
да живее, на края се пенсионира и продължава да си живее при по-трудни условия.
Другите, дето се раждат, стават все по-малко”&#8230;</p>



<p>Колоната
на хан Омуртаг (кана сюбиги Омуртаг &#8211; за привържениците на неканоничната българска
средновековна история) днес се намира в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в
старопрестолния град Велико Търново. Вижда се надписът, който демографската
криза е на път да преформулира, намесвайки в него и пенсионирането.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter"><img loading="lazy" decoding="async" width="600" height="403" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/11/2019_11_01_Omurtagovata_Kolona.jpg" alt="" class="wp-image-6170" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/11/2019_11_01_Omurtagovata_Kolona.jpg 600w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/11/2019_11_01_Omurtagovata_Kolona-300x202.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/11/2019_11_01_Omurtagovata_Kolona-370x249.jpg 370w" sizes="(max-width: 600px) 100vw, 600px" /></figure></div>



<p>Както
и друг път съм подчертавала, пенсионирането винаги е повод за много притеснения
и емоции. Като цяло те са свързани с отпускането на пенсията и с нейния размер.
Има обаче още един повод за вълнения – обезщетението при пенсиониране.</p>



<p>Съгласно
чл.222, ал.3 (Изм. &#8211; ДВ, бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001
г.) от Кодекса на труда, при <strong>прекратяване
на трудовото правоотношение</strong>, <strong>след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,</strong> <strong>независимо от
основанието за прекратяването</strong>, той има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаграждение <strong>за срок от 2 месеца</strong>, а
ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж &#8211; на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение <strong>за срок
от 6 месеца</strong>. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща
САМО веднъж.</p>



<p>Според
алинея 4 от член 222 от Кодекса на труда (Нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила
от 1.01.2016 г.), <strong>Алинея 3</strong> се прилага и когато при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят <strong>отговаря на условията за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса
за социално осигуряване.</strong></p>



<p>С
една дума – няма отърваване от заплащането на предвиденото в Кодекса на труда
обезщетение. Освен параграф 22ц от Кодекса за социално осигуряване, съществува
и член 222 от Кодекса на труда. Разликата е, че в обозримо време, параграф 22ц
няма да интересува никого, докато член 222 е с несравнимо по-голям срок на
годност, като нищо не пречи той да остане да съществува до свършека на света.</p>



<p>Днес,
в условията на постоянно нарастващ дефицит на човешки ресурси, работодателските
недоволства около задължението да се плащат тези обезщетения сякаш затихнаха,
но дълги години общетението по член 222 предизвикваше постоянни недоволства и
произнасяне на разнообразни филипики от страна на мениджърското съсловие. Изказваше се дори становището, че този законов текст пречи
на по-възрастните хора да си намират работа, защото на никой не му се плащат
обезщетения по член 222, алинеи 3 и 4.</p>



<p>Oт 1 янyapи 2015
г. е oтмeнeнa paзпopeдбaтa нa чл. 94, aл. 2 oт Koдeĸca зa coциaлнo ocигypявaнe,
cпopeд ĸoятo зa oтпycĸaнe нa пeнcия зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт бeшe
нeoбxoдимo лицeтo дa пpeycтaнoви yпpaжнявaнeтo нa тpyдoвa дeйнocт и
ocигypявaнeтo мy дa бъдe пpeĸpaтeнo. Toвa даде възмъжност на paбoтниците или
cлyжитeлите, ĸoитo са пpидoбили пpaвo нa пeнcия зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт,
дa ce пeнcиoниpaт, бeз дa пpeĸpaтявaт тpyдoвото или служебното cи
правоотношение.</p>



<p>Казано
още по-разбираемо, новото положение позволява на работникът или на служителят
да се пенсионира тихомълком, без да уведомява за това работодателя си. Така де,
това си е лична работа на работника и той не е длъжен да споделя толкова лични
интимни неща с класовия си враг. Само че, този модел на поведение изключва
възможността човек да си вземе обезщетението по член 222, алинеи 3 и 4 от
Кодекса на труда.</p>



<p>Това
е така, защото въпреки споменатата по-горе почти революционна промяна в КСО, в Кодекса на труда законодателят е зaпaзил
пpaвилoтo, чe oбeзщeтeниe пpи пeнcиoниpaнe ce дължи caмo при прекратяване на
трудовите правоотношения, независимо от основанието за прекратяване, а не при
възникване на правото за пенсиониране.</p>



<p>То
се дължи на работник или служител, който е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и е решил да се раздели с работодателя си, <strong>дори
да не се пенсионира след това</strong>. Право на него имат и работещите, чиито
договори са прекратени, но междувременно са се пенсионирали, без да се
прекратили осигуряването си.&nbsp;</p>



<p>Съгласно
Кодекса на труда, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за 2 месеца при прекратяване на трудовите правоотношения,
независимо от основанието, с работник или служител, придобил право на пенсия.
Ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 г. от трудовия
си стаж, дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за 6 месеца.</p>



<p>Приема се, че този
трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни
трудови правоотношения със същия работодател, <strong>с или без интервал</strong> помежду им. Законът не изисква трудовият стаж да
е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер
на 6 заплати. Но, ако по време на прекъсването на стажа при даден работодател, лицето е работило и при друг работодател по трудов
договор и работникът се върне впоследствие, при прекратяване на трудовия
договор след придобиване право на пенсия следва да му се изплатят само 2 брутни
възнаграждения. <strong>Ако през последните 10 години трудов стаж на работника е
натрупан при различни работодатели, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса
на труда е в размер на две брутни месечни заплати</strong>.</p>



<p>Човек би помислил, че Кодексът на труда е писан под
силно японско влияние с това видимо насърчаване на задържането на работника или
служителя на едно и също работно място. Други теории за човешките ресурси от
други държави (примерно от САЩ) постулират, че е желателно хората да гледат да
си сменят работата на три години веднъж, иначе просто рутината убивала у тях и
творческото начало, и мотивацията за по-високи постижения. Е, хайде да не са
три, ама поне на пет години веднъж &#8230;</p>



<p>Но
нашият Кодекс на труда стои здраво зад японските стандарти за лоялност към
корпорацията – ако си устискал някъде 10 години по ред, може да вземеш и шест
заплати обзещетение.</p>



<p>От
друга страна, тази разпоредба си има своята логика. Ако човек е допринасял за
дадена компания повече години, има основание да очаква някаква проява на
благодарност. Е, ако годините са десет и повече, проявата на благодарност взима
по-отчетливата форма на шест месечни заплати. Да му мисли благодарната
компания, ако е някое микро предприятие. Обезщетението по член 222, алинеи 3 и
4 може направо да я вкара във финансова криза &#8230;</p>



<p>От 01 януари 2016
г. се дава право на работника или служителя при прекратяване на трудовото си
правоотношение, ако отговаря на условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално
осигуряване, да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.</p>



<p>За да възникне
право на обезщетение по чл.222, ал.4 от КТ е необходимо да са налице
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за
прекратяване и към тази датата, заинтересованото лице да отговаря на условията
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68
а от КСО, т.е. да има изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО и да
има желание да се пенсионира до една година по-рано от възрастта му по чл.68,
ал.1 от КСО.</p>



<p>Горното
сигурно Ви звучи като на санскритски, но такива са стандартите на българската
правна лексика и граматика. Свиквайте и се упражнявайте – след няколко опита,
всичко ще Ви стане ясно.</p>



<p>Обезщетението
при пенсиониране се изчислява на база на полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за изплащане на обезщетението (месеца, в който трудовото
правоотношение е прекратено), или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено в закона (чл.228, ал.1 от КТ).</p>



<p>В чл.17 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата са изброени елементите,
които са включени в брутното трудово
възнаграждение за определяне на възнаграждението на обезщетенията по&nbsp;чл.
228&nbsp;от КТ, а те са:</p>



<p>1. основната работна заплата за отработеното време;<br>2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;<br>3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер (за образователна и научна степен; за придобит трудов стаж и професионален опит; допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.);<br>4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по&nbsp;чл. 259 от Кодекса на труда;<br>5. възнаграждението по реда на&nbsp;чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;<br>6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по&nbsp;чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;<br>7. възнаграждението по реда на&nbsp;чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.</p>



<p>Допуска се с акт
на Министерския съвет, с колективен трудов договор, с трудов договор или в
допълнително споразумение към него да се уговори обезщетение по чл.222, ал.3 и
ал.4 от КТ в по-благоприятни условия &#8211; за по-дълъг срок и/или по-голям размер
на плащане. </p>



<p>Обезщетението по
чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение
се изплаща съгласно вътрешните правила за работната заплата, като може да бъде
изплатено с последното възнаграждение, но не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок, работодателят дължи обезщетението заедно със законната
лихва. (чл.228, ал.3 от КТ) .</p>



<p>Окончателната преценка дали работникът или служителят
отговаря на условията за получаване на обезщетението по чл. 222, ал.3 и ал.4 КТ,
както и размерът му, се извършва от работодателя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а не
към датата, на която е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст или датата към която е упражнено това право.</p>



<p>Обезщетението
за придобито право на пенсия се изплаща само веднъж и се дължи от момента когато на заинтересованото лице се връчи заповедта за
освобождаване от работа. Ако работник или служител е
получил това обезщетение от един работодател, дори да упражни правото си на
пенсия при друг, новият работодател не му го дължи.</p>



<p>В
случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението, въпросът
може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от дeня, в
ĸoйтo пpaвoтo e cтaнaлo изиcĸyeмo или e мoглo дa бъдe yпpaжнeнo. Πpи пapични
взeмaния изиcĸyeмocттa ce cмятa нacтъпилa в дeня, в ĸoйтo взeмaнeтo e тpябвaлo
дa бъдe плaтeнo, в paзглeждaнитe cлyчaи – oт дeня нa пpeĸpaтявaнe на трудовите правоотношения. </p>



<p>Обезщетението
по чл.222, ал.3 и 4 от КТ не подлежи на данъчно облагане.</p>



<p>В
Закона за държавния служител са регламентирани обезщетенията, условията за
получаване, размерите, правото на получаването им при прекратяване на
служебните правоотношения.</p>



<p>По
Закона за държавния служител обезщетението за придобито право на пенсия е в
размер 50% от месечната му основна заплата към момента на прекратяване на
служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но
не повече от 10 месечни основни заплати (чл. 106, ал. 3, изр. първо от Закона
за държавния служител). Ако служителят е работил в една администрация през
последните 10 г., той има право на обезщетение в размер на 6 месечни основни
заплати, а когато стажът му е по-малко от 10 г. – на две, ако това е
по-благоприятно за него. (Чл. 106, ал. 3, изр. второ от Закона за държавния
служител).</p>



<p>Този
вид обезщетение също се изплаща при прекратяване на служебното правоотношение и
към този момент работещия следва да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо дали се е възползвал от него или не.</p>



<p>Така
че скъпи бъдещи пенсионери, бъдете прагматични и си правете сметката. След
борбата с параграф 22ц, идва премерване на силите с член 222 от Кодекса на
труда. Поемете дълбоко въздух и &#8230; се обадете на пенсионния си консултант. Той
ще потвърди верността на написаното по-горе.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/han-omurtag-obezshtetenie-pensionirane/">Хан Омуртаг и обезщетението по член 222, алинеи 3 и 4 от Кодекса на труда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
