Това става ясно от съобщение на белгийската KBC Груп, част от която е ДЗИ.

Сделката подлежи на регулаторно одобрение и се очаква да бъде финализирана в хода на 2021 г.

Сделката позволява на КВС Груп в България, която присъства в страната с ОББ, ДЗИ, ОББ Интерлийз и други дъщерни дружества, да разшири още повече палитрата си от банково-застрахователни предложения към клиентите, като я допълни с висококачествени пенсионноосигурителни продукти, като в същото време предостави допълнителни възможности за кръстосани продажби на банкови и общозастрахователни продукти чрез подхода за единна точка на продажба, се казва още в изявлението.

Също така ДЗИ ще увеличи допълнително дела си от животозастрахователния пазар в България посредством редица традиционни животозастрахователни продукти и такива с инвестиционен характер. В допълнение, дистрибуционните ресурси на КВС Груп в България ще бъдат подсилени благодарение на мрежата на NN, състояща се от 300 обвързани застрахователни агенти в основните градове в страната.

NN България развива своя пенсионноосигурителен и животозастрахователен бизнес от стъпването си на пазара през 2001 г. Тя има 138 служители и клиентска база от над 400 000 физически лица и 400 корпоративни дружества, както и приблизително 1 млрд. евро в активи под управление.

КВС Груп присъства в българския финансов сектор от 2007 г. През 2009 г. KBC предефинира стратегията си и включи България като един от своите основни пазари. Придобиването ще позволи на ОББ и ДЗИ да увеличат допълнително потенциала си за кръстосани продажби чрез тяхното вече добре позиционирано банково и застрахователно присъствие на българския пазар, да обслужват повече клиенти и да се възползват от икономиите от мащаб и увеличената видимост.

Според Петър Андронов, кънтри мениджър на KBC за България, тази сделка предоставя на клиентите на групата достъп до пенсионно осигуряване и допълнителни възможности за животозастраховане. Освен това КВС ще бъде подпомогната да постигне целите си и да диверсифицира своите приходи.

Редица медии отбелязаха, че сделката става няколко месеца преди началото на изплащането на пенсиите от втория стълб.

Материалът ДЗИ купи холандската NN Group е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сурва, сурва година, весела година, с пенсионна възраст до амина …

Всъщност, не може да се каже, че са настъпили кой знае колко драматични промени в нормативната рамка на социалното осигуряване. Неприятното е, че няма никаква устойчивост на законодателството и на подзаконовите нормативни актове. Непрекъснато се правят промени за щяло и нещяло, непрекъснато се изменят различни неща – от съвсем незначителни, до доста по-сериозни.

Цяло щастие е, че сме все пак в дигиталната ера, иначе постоянните промени в социалното осигуряване неминуемо щяха до доведат до изсичането на гори с мащаба на някогашната ни „социалистическа дърводобивна концесия в Коми АССР“, за да се произведе хартията, на която да се отпечатат новите криволичения на осигурителната нормативна база.

Всичко изнесено по-долу, вероятно ще Ви се види дяволски сухо и ужасно отегчително. Но за тези, които се занимават с тези въпроси, както и на тези, на които същите въпроси вече са се стоварили на главите, събирането на (почти) всички текущи промени в нормативната база на осигуряването на едно място, най-вероятно ще спести време и нерви. Ако това стане, удоволствието е изцяло мое.

Затова, нека поемем дълбоко въздух и да се потопим в днешната пенсионна реалност. И както беше казал един възрожденец:

„Четете да знайте …“

От 01.01.2020 г. за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, осигурените лица трябва да имат определена навършена възраст и трудов/осигурителен стаж.

За жените, изискуемата пенсионна възрастта е 61 години и 6 месеца и обхваща родените в периода 01.09.1958 г. до 30.06.1959 г., а стажът е 35 години и 10 месеца.

Мъжете ще имат право на този вид пенсия при навършена възраст 64 години и 03 месеца и засяга родените между 01.11.1955 г. до 30.09.1956 г., а стажът които следва да докажат е 38 години и 10 месеца.

Съгласно чл.33, ал.5, т.13 от Кодекса за социално осигуряване, Националния осигурителен институт уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.

НОИ вече е изпратило уведомителните писма до всички лица, които през 2020 г. навършват възрастта по чл.68, ал.1 от КСО.

В случай, че лицата нямат право на пенсия, защото нe изпълняват посочените по-горе условия за стаж, могат да се пенсионират по условията на чл.68, ал.3 от КСО. Изискването за 2020 г. е да са навършили възраст 66 години и 06 месеца и да имат минимум 15 години действителен стаж. От тази пенсия могат да се възползват родените от 01.09.1953 г. до 30.06.1954 г.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, съгласно чл.68 а от КСО за 2020 г. имат лицата, които имат стаж по чл.68, ал.2 от КСО (за жените – 36 г., а за мъжете – 39 г. ), като същите могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО (за жените възраст – 60 години и 08 месеца., а за мъжете възраст – 63 години и 04 месеца) .

От 01.01.2020 г. осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО,  при навършена възраст-53 години и 06 месеца  (родените между 01.07.1966 г.-30.06-1967 г.) и общ осигурителен стаж 27 г., от които 2/3 (18 години) действително изпълнявали военна или държавна служба.

Лицата по чл.69, ал.4 и ал.7 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2020 г. при навършена възраст 43 години и 06 месеца и 15 г. специален стаж.

Лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69а от КСО от 01.01.2020 г. при навършена възраст 43 години и 06 месеца.

От 01.01.2020 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО  имат осигурените лица, които са положили 10 години по условията на I категория труд или 15 години по условията на II категория труд.

За жените, осигурявани в условията на първа катерия труд изискуемата възраст е 49 години и 4 месеца, а сборът от осигурителния стаж и възраст 94 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 54 години и 4 месеца, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново 94 т.

За мъжете, осигурявани в условията на първа катерия труд изискуемата възраст е 53 години и 6 месеца, а сборът от осигурителния стаж  и възраст 100 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 58 години и 6 месеца, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново е 100 т.

От 01.01.2020 г. жените, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО, при навършена възраст 58 години и 06 месеца (това се отнася за родените от 01.09.1961 г. до 30.06.1962 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца. Мъжете, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО, при навършена възраст 61 години и 03 месеца (това се отнася за родените от 01.11.1958 г. до 30.09.1959 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 30 години и 08 месеца.

Размери на месечния осигурителен доход за 2020 г.

• Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 610 лв.;
• Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.;
• Максимален месечен размер на осигурителния доход – 3000 лв.;

Размери на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигураване в процент от осигурителния доход на лицата, работещи при условията на III категория труд (запазват се от 2018 г. и 2019 г.) и са както следва:

• лица родени преди 31.12.1959 г. включитело – 19,80 на сто
• лица родени след 31.12.1959 г. – 14,80 на сто+5,0 на сто за лицата избрали осигуряване във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на вноската за Универсален пенсионен фонд.

Размер на осигурителната вноска за закупуване на един месец осигурителен стаж за завършено висше или полувисше образование, както и за недостигащ стаж при пенсионирането до 5 години (чл.9а от КСО) – 120,78 лв. (19,8 на сто  х  610 лв. – минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица), когато вноската се прави след 01.01.2020 г.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при пълен осигурителен стаж:

• от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. – 219,43 лв;
• от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. – 250, 00 лв.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване:

• от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. – 186,52 лв.;
• от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. – 212,50 лв.

Социалната пенсия за старост от 01.07.2020 г. – 141,63 лв.

Максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях – 1200 лв.

През 2020 г. пенсиите свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2019 г. ще подлежат на осъвременяване по чл.100 от КСО, считано от 01.07.2020 г. с 6,7 %. Пенсиите отпуснати през 2020 година не подлежат на индексация.

Някои промени в Кодекса за социално осигуряване:

В чл. 5, ал.7 (Предишна ал. 6, доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2005 г., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) се изменя така:

„ Осигурителят е длъжен:

1. да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд;

2. по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.;

3. по искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;

4.(в сила от 1.01.2022 г. – ДВ, бр. 99 от 2019 г.) до 25-о число на месеца, следващ месеца на до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 67 от 1972 г., бр. 7, 46 и 64 от 1975 г., бр. 4 от 1977 г., бр. 82 и 83 от 1978 г., бр. 65 и 93 от 1979 г., бр. 31 и 56 от 1980 г., бр. 68 и 100 от 1981 г., бр. 8 и 68 от 1982 г., бр. 39 и 55 от 1983 г., бр. 35 и 61 от 1984 г., бр. 20 и 85 от 1985 г., бр. 3 от 1986 г.; попр., бр. 13 от 1986 г.; изм., бр. 35 и 81 от 1986 г., бр. 56 от 1988 г., бр. 3, 45 и 59 от 1989 г., бр. 2, 7, 10, 25, 43, 49, 52, 58 и 103 от 1990 г., бр. 35 от 1992 г., бр. 2 от 1993 г., бр. 74 от 1996 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 64 от 2001 г., бр. 13 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), по която предлага да се зачете осигурителният стаж.“;

В чл. 5, ал.8 се изменя така: (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) „Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите“.

В чл. 5, ал.10 изречения първо и второ се изменят така: (Нова – ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им. Заявлението се подава по ред, определен с инструкцията по ал. 13“.

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), ал.1 се променя така: (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита:

1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;

2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“.“

В чл.9а, ал.2 се изменя така:(Изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3.“

В чл.9а, ал.3 се създава изречение второ (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“

В чл.70, ал.17 се създава второ изречение (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът ѝ е определен по реда на този кодекс. Преизчисляването се извършва от датата на подаването на заявлението.“

В чл. 75 се създава нова алинея 6 (Нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „ Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17“.

В чл. 79 се създава нова алинея 5 (Нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „ Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17“.

В чл. 98, ал. 1, в т. 1 се създават изречения второ и трето: (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“

В т. 2 на чл.98, ал.1  се създава изречение второ: (доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“

Честита Новата 2020 астрономическа и пенсионна година!

***
Текстът е от блога на Емилия Милчева, публикуваме го с разрешението на автора

Материалът Пенсионните реалности през 2020 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Малко история, демография, отровни гъби и логически съображения
До началото на пенсионната реформа, у нас имаше само един вид пенсия, средствата за които се осигуряваха и продължават да се осигуряват от работещата част на гражданството. Най-просто казано – парите за социални осигуровки, които в момента всеки плаща ежемесечно не отиват за неговата пенсия, те отиват за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери. Очакването е, че когато днешните работливи граждани, които са осигурявали средства за пенсиите на своите родители и прародители достигнат пенсионна възраст, техните деца и внуци ще „поемат щафетата” и ще осигуряват нужните средства за техните пенсии.

Тъй като пенсиите на всяко поколение при тази така наречена „разходопокривна система” се плащат от децата и внуците на пенсионерите, затова всичко това се нарича с красивите думи „солидарност на поколенията”. Всъщност, общественото осигуряване у нас е в състояние на постоянен дефицит, при това голям и затова недостигащите пари за пенсиите на днешните пенсионери се взимат от държавния бюджет, който пък се захранва пак от данъците на населението и на бизнеса.

С две думи, разходопокривната система, венцехвалена като „солидарност на поколенията” у нас и не само у нас е в тежък дефицит и затова солидарността излиза двойна – един път плащаш социални осигуровки заради своите или чуждите баба и дядо, а втори път част от платените от вас данъци отиват пак за заплащане на пенсии.

Причината за това е променящата се демографска картина във всички развити индустриални страни и модерни общества. Продължителността на живота расте, раждаемостта намалява, на всичкото отгоре и трудовата миграция отвежда потоци от хора от нашата държава в други държави с по-висока цена на труда и парите за пенсиите по разходопокривната система все повече не достигат. Няма никакви изгледи в обозримо време те да нараснат, защото нито има изгледи да настъпи някакъв продължителен „бейби буум”, нито пък продължителността на живота ще се движи в друга посока, освен на горе.

Разходопокривната система е работела добре във времена, когато децата и младите хора са били значително повече от възрастните. Сега нещата изобщо не стоят така.

Ако си представите диаграма, на която нагоре по ордината е възрастта на хората в години, а по абсцисата на ляво и на дясно се нанася броят на жените и на мъжете, ще видим, че някъде към 1900 година тази картинка за повечето страни е представлявала почти симетричен триъгълник. Колкото е нараствала възрастта, толкова е намалявал броят на мъжете и жените в двете посоки.

Днес обаче в горната част на диаграмата има голям брой хора, докато долу, където са младите хора и децата се наблюдава сериозен недостиг. Така диаграмата на разпределението на населението по пол и по възраст, заприличва от пирамида или триъгълник на нещо, което силно наподобява на гъба. За социално осигурителната система това е една порядъчно отровна гъба.

В българския случай, отровната гъба също е вече отгледана на практика и е въпрос на кратък период от време, за да се оформи окончателно като червена, бяла или зелена мухоморка.

Тези неблагополучия около демографската ситуация и съответно около разходопокривната система, станаха причина да се потърси някакво решение и в края на 20-ия век у нас беше проведена пенсионна реформа, която въведе капиталопокривната система.

За разлика от разходопокривната, при капиталопокривната система, пенсионните вноски на хората се събират по индивидуални сметки във фондове, които се управляват от пенсионно-осигурителни дружества в съответствие с много строго законодателство. Задачата на пенсионноосигурителните дружества е да осигуряват, колкото се може по-голяма доходност, за да не бъдат изядени натрупващите се пари от инфлацията. Това не е лесна работа, защото капризите на финансовите пазари са всеизвестни, били сме свидетели и на месеци, в които пенсионноосигурителните дружества не са могли да осигуряват доходност на средствата в управляваните от тях пенсионни фондове, но в крайна сметка резултатите като цяло не са никак лоши.

В момента, доходността, която имат парите в пенсионните фондове е много по-добра от тази при банковите депозити и това предизвиква у някои коментатори неадекватни реакции, граничещи с истерия.

Всъщност, ясно е, че когато разходопокривната система се задъхва, трябва да се потърси помощ в друга система, каквато е капиталопокривната. Там парите на работещите хора не отиват за „дядо и баба”, а се натрупват по техните индивидуални сметки и чакат деня, когато ще бъде навършена пенсионна възраст, за да бъдат харчени от собствениците си.

При капиталопокривната система също има рискове и те са свързани най-вече с капризите на капиталовите пазари. Действително, основната част от средствата на тези пенсионни фондове се инвестират в държавни дългови книжа (в най-голяма степен), в определени категории акции на фондовата борса (примерно у нас пенсионните фонодове изкупиха миноритарните акции на държавата в трите електроразпределителни дружества) във валути, дори и в недвижими имоти и в благородни метали. За пропорциите, в които могат да се инвестират тези средства има много строги предписания в пенсионното законодателство. Тези изисквания са много консервативни и са насочени изцяло в посока на максималната сигурност на инвестициите. Това разбира се е една спирачка за доходността, но никой не протестира много силно, защото отговорността е огромна.

Лошата новина е, че както казва живият класик на социологията Улрих Бек – „живеем във време на серийно произвеждана несигурност”. Дори и държавните дългови книжа не могат да ни дадат абсолютна гаранция, дори и когато става дума за едни от най-напредналите индустриални държави. Примерът с държавните дългови книжа на Италия е христоматиен.

Точно затова, никой не предложи разходопокривната система да бъде заменена изцяло с капиталопокривна. Въпреки очевидните пороци и недостатъци на разходопокривната система, успоредното съществуване на двете системи е един разумен подход при управлението на риска в цялостната социалноосигурителна система. По тази логика се стигна до създаването на …

… „три колонната социално осигурителна система” у нас.
Тя обхваща Държавното обществено осигуряване (ДОО), което е разходопокривната компонента, за която говорихме по-горе; Допълнителното-задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и Доброволното пенсионно осигуряване (ДПО). Това са трите стълба на осигурителната система – първи разходопокривен и втори и трети – капиталопокривни.

Първият стълб, основаващ се на разходно-покривния принцип и на коментираната вече идея за солидарност на осигурените лица, има задължителен характер и обхваща всички, които се осигуряват. Във фондовете на ДОО постъпват вноските на всички работещи и плащащи осигуровки, било то чрез работодател или самоосигуряващи се лица, а тези осигуровки се разпределят като обезщетения, помощи и пенсии на хората в нетрудоспособна възраст. Пак ще повторим, че към днешна дата не може да се разчита само на този стълб – пример е „дереджето” на настоящите пенсионери. Тази тенденция ще се задълбочава и през следващите години, защото съотношението на работещи спрямо пенсионери намалява. Все по-малко работещи ще трябва да плащат пенсиите на все повече пенсионери.

Действието на капиталовия принцип се изразява в това лицата в трудоспособна възраст да отделят от възнаграждението си и да инвестират в различни финансови инструменти, които да им носят доходност, така че при достигане на пенсионна възраст да ползват заделените от тях средства с натрупаната допълнителна доходност. Вече подчертахме, че отчисляването на част от внесените осигурителни вноски в частен пенсионен фонд, цели да се намали риска от недостиг на средства в общественото осигуряване, произтичащ от демографския проблем, за да се подобри стандартът на живот на хората в пенсионна възраст.

Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което действа на описания капиталов принцип. Вноските постъпват по индивидуални осигурителни партиди в частни пенсионни фондове, които инвестират средствата на осигуряващите се в тях лица в определените от закона инструменти и разпределят доходност върху внесените суми.

Третият стълб на нашата пенсионна система е доброволното пенсионно осигуряване. При него отново действа капиталовият принцип. Средствата постъпват във фондовете, инвестират се и осигурените лица получават и натрупаната доходност. Една от основните разлики от другите два стълба е доброволността – всеки сам избира дали да се осигурява, избира фонда, в който да се осигурява, избира размера на вноската, която да прави, и срока, за който да внася. В тях може да се осигурява и да бъде осигуряван от своя работодател или от трето лице (т.нар. друг осигурител) всеки гражданин, навършил 16-годишна възраст. Към това се добавя и възможността за данъчни облекчения, които могат да намалят с до 10% данъчната основа на доброволно осигуряващите се лица.

За да се осигури нормален живот след пенсия, експертите смятат, че пенсията трябва да бъде поне 70% от размера на последната заплата. Преценява се, че пенсията от първия стълб би могла да осигури около 30% от последната работна заплата на лицето преди пенсиониране.

Пенсията от втория стълб – задължителното осигуряване в частни пенсионни фондове за всички родени след 31.12.1959 г. нататък – би трябвало да осигури допълнителни 10-15%, или сумарно, първият и вторият стълб да осигурят между 40% и 50% от размера на заплатата преди пенсиониране.

Разликата от около 20% (до достигането на препоръчителните 70% от последната заплата) би могла да бъде компенсирана от всеки от нас индивидуално чрез осигуряване в доброволен пенсионен фонд или чрез други подходящи финансови инструменти.

За всички, които не се осигуряват по втория стълб в универсален пенсионен фонд (защото са родени преди 01.01.1960 г.), участието в доброволен пенсионен фонд е една възможност да се включат в пенсионен модел, основан на капиталов принцип. Това означава лицата да имат своя индивидуална партида, средствата в която се натрупват във времето, инвестират се и носят допълнителен доход.

Безспорна истина обаче е, че всеки, който иска да си осигури спокойствие за старините си, трябва да го направи, докато е работоспособен. В днешни дни имаме възможността да избираме начина, по който да си гарантираме спокойствие в бъдеще. На пазара съществуват редица финансови инструменти, които предлагат възможност за инвестиция под различна форма, с различна степен на риск, срок и доходност.

Фондове на допълнително задължително пенсионно осигуряване
От 01.01.2000 г. всички лица, родени след 31.12.1959 г., които работят по договор или се самоосигуряват подлежат на задължително осигуряване за втора пенсия в Универсален (за работещите при условията на трета категория труд) или Професионален (за работещите при условията на втора и първа категория труд) пенсионен фонд, в допълнение към осигуряването във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Те са различни и един човек може да има и универсален, и професионален фонд. Само някои определени категории служители на държавата, осъществяващи дейност, свързана с националната сигурност, (служителите в Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията) не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Чрез Универсалния пенсионен фонд (УПФ) всяко осигурено лице има възможност да получава допълнителна пожизнена пенсия за старост, отделно и независимо от пенсията от Държавното обществено осигуряване (ДОО) при наличието на определени условия разписани в Кодекса за социално осигуряване.

Осигуряването в Професионален пенсионен фонд (ППФ) дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тази пенсия се получава от момента на придобиване на право за ранно пенсиониране до навършване на годините за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Държавното обществено осигуряване.

Размерът на дължимата осигурителната вноска за фонд ДЗПО се разпределя между работодателя и осигуреното лице, независимо дали осигуреното лице е избрало частен пенсионно-осигурителен фонд или Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионнна система  („Сребърния фонд“). Държавата е определила месечената вноска за 2019 г., която постъпва в Универсалния пенсионен фонд да вълиза на 5 % от осигурителния доход на лицето, като се разпределя между работодателя (2,8%) и работника (2,2%).

В Професионалния фонд за работещите при условията на I категория труд вноската е 12% от осигурителния доход, а за тези които работят по условията на II категория труд вноската е 7% от месечния им осигурителен доход и тя е изцяло за сметка на работодателите.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.

Осигурителните вноски за фонд ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 от КСО. Те се внасят върху доход, не по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход  (така нареченият осигурителен праг) и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на ДОО. Превеждат се едновременно с осигурителните вноски за ДОО.

Вноските към фондовете на ДОО (фонд „Пенсии“, фонд „ОЗМ“, фонд „Безработица“) за 2019 г. определени от Държавата са други. Така например, за тези които се осигуряват по условията на  III категория труд, осигуряването във фонд „Пенсии“ на ДОО е 14,8 % от осигурителния доход на лицето, като за сметка на осигурителя е 8,22 %, а на осигурения е 6,22 % , а осигурителната вноска за фонд „ДЗПО“ на УПФ е само 5 %.

Дойде време да посмятаме малко
И така, според данните от Националния статистически институт средната работна заплата за страната за второто тримесичие на 2019 г. е 1260 лв. Ако направим едно просто изчисление ще се види, че към фонд „Пенсии“ за един месец работникът ще внесе 82,91 лева, а работодателят – 103,57 лева или общо 186,48 лева, за фонд „ДЗПО“ в УПФ работникът ще внесе по своята индивидуална партида само 27,72 лв., а неговият работодател ще му внесе още 35,28 лева или общо 62,92 лева. Във фонд „Пенсии“ човек натрупва много повече доход в сравнение с внесеното в неговата индивидуална партида в УПФ.

Това не може да бъде смятано за достойнство на нашата социално осигурителна система но отлично пасва на разбиранията на държавата за разпореждането с ножа, сиренето и дъската, върху която се реже. По напълно рационални властнически съображения, държавата (по-точно властимащите в държавата) е заинтересувана да се знае, че „пенсията идва от нея”.

От политическа и от предизборна гледна точка, държавата няма интерес от голям дял на втория стълб в пенсионните приходи на хората. Населението трябва да знае, че „истинската” пенсия е държавната, сиреч разходопокривният първи стълб. Дори и в условията на тежък дефицит на фонд „Пенсии” на ДОО, държавата може да реши да „вдигне” пенсиите за сметка на прехвърляне на средства от държавния бюджет. Тоест, да вземе пари от данъците на работещите и да обясни на пенсионерите, колко е загрижена ТЯ за тях. Всичкото добро идва от държавата и точка.

Вторият стълб трябва да е за красота и за гарнитура на първия. Затова, държавата стриктно следва два принципа – единият е да не допуска нарастване на дела на втория стълб, а другият принцип е да търси всякакви лицеприятни пътища да сложи ръка на събраното в частните пенсионни фондове от втория стълб.

Но за това, както и за правото на избор и информация, на таксите и удръжките и много друто, ще стане дума в продължението на статията.

Материалът Допълнителното задължително пенсионно осигуряване – гарнитура на „държавната пенсия” или истински доход за старини? е публикуван за пръв път на Икономически живот.