<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>петиция Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/петиция/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Thu, 25 Aug 2022 10:16:32 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>петиция Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/петиция/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>19 000 българи искат МОСВ да се справи с пластмасовото замърсяване</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/19-000-balgari-iskat-mosv-da-se-spravi-s-plastmasovoto-zamarsyavane/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 27 Oct 2020 08:55:25 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[мосв]]></category>
		<category><![CDATA[петиция]]></category>
		<category><![CDATA[пластмасови отпадъци]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=21261</guid>

					<description><![CDATA[<p>Петиция, подкрепена от над 19 хиляди българи, ще бъде внесена утре сутринта в Министерство на околната среда и водите. С нея те изискват институциите спешно да се справят с пластмасовото замърсяване. Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Актрисата Лили Гелева се включи в кампанията и лично ще предаде подписите на министерството. Изпълнителката [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/19-000-balgari-iskat-mosv-da-se-spravi-s-plastmasovoto-zamarsyavane/">19 000 българи искат МОСВ да се справи с пластмасовото замърсяване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Петиция, подкрепена от над 19 хиляди българи, ще бъде внесена утре сутринта в Министерство на околната среда и водите. С нея те изискват институциите спешно да се справят с пластмасовото замърсяване.</p>



<p>Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Актрисата Лили Гелева се включи в кампанията и лично ще предаде подписите на министерството. Изпълнителката на „Писмо в (пластмасова) бутилка“ от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда.</p>



<p>Двете организации отправиха и покана към министъра на околната среда да приеме петицията.</p>



<p>Поводът за подписката е, че от юли 2021 г. влизат в сила общоевропейската забрана на осем вида пластмасови изделия за еднократна употреба: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и&nbsp; изделия от оксо-разградима пластмаса.</p>



<p>Тези мерки са минимални и недостатъчни, много европейски държави имат вече значително по-амбициозни цели. Подписалите настояват за допълнителни действия като ограничаване и на други широко използвани пластмасови изделия с краткотрайна полза: кутии за храна, чаши за кафе, включително и т.нар. „картонени“ чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/19-000-balgari-iskat-mosv-da-se-spravi-s-plastmasovoto-zamarsyavane/">19 000 българи искат МОСВ да се справи с пластмасовото замърсяване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Пуснаха петиция срещу завода за отпадъци в София</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/peticiya-zavod-otpadaci/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 12 May 2020 11:42:29 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[еколози]]></category>
		<category><![CDATA[завод за боклук]]></category>
		<category><![CDATA[петиция]]></category>
		<category><![CDATA[столична община]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=14626</guid>

					<description><![CDATA[<p>Целта на петицията “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е да накара Столична община да преразгледа проекта и да пренасочи средствата към по-разумно и отговорно управление на отпадъците, съобщиха от Екологичното сдружение “За Земята“. Петицията е адресирана още към зам. министър-председателя Томислав Дончев, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. “София без инсталация за изгаряне [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/peticiya-zavod-otpadaci/">Пуснаха петиция срещу завода за отпадъци в София</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Целта на петицията “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е да накара Столична община да преразгледа проекта и да пренасочи средствата към по-разумно и отговорно управление на отпадъците, съобщиха от Екологичното сдружение “За Земята“.</p>



<p>Петицията е адресирана още към зам. министър-председателя Томислав Дончев, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.</p>



<p>“София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е подписана от 1534 души, броят постоянно расте, а крайната дата, на която тя може да бъде подкрепена, е 15 май.</p>



<p>“Изгарянето не е решение, защото отпадъците не изчезват. Градът ни вече е много мръсен, а общината създава още един източник на замърсяване. Тонове токсична пепел ще трябва да пътуват до Германия ежедневно и да плащаме за съхранение. В момента отпадъците на столицата замърсяват Сливен. Проектът за инсинератор в София е поредната грешка в едно изцяло грешна политика към отпадъците. Трябва да се вземат дългосрочни мерки за по-умно управление, максимално рециклиране и информационни кампании”, казва Данита Заричинова от екологично сдружение “За Земята”.</p>



<p>Идеята за инсинератор на площадката на ТЕЦ &#8222;София&#8220; до Централна гара е на повече от 10 години, а междувременно технологиите и тенденциите се промениха коренно.</p>



<p>Редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения.</p>



<p>Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. </p>



<p>Така наречената &#8222;инвестиция&#8220; и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението, твърдят екозащитниците.</p>



<p>Хората, които живеят в близост, се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото с довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея.</p>



<p>„Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, затова приканваме всички да подкрепят петицията”, казва Данита Заричинова.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/peticiya-zavod-otpadaci/">Пуснаха петиция срещу завода за отпадъци в София</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Ракия за закуска: недоволството от съдбата на петицията за магистрала Струма</title>
		<link>https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/peticia-magistrala-struma/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Красен Станчев]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 09 Dec 2019 11:22:34 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[европейска комисия]]></category>
		<category><![CDATA[магистрала струма]]></category>
		<category><![CDATA[петиция]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=7689</guid>

					<description><![CDATA[<p>През тази седмица комисията по петициите в Европейския парламент не даде ход на петицията за спиране на строителството на съответната част на магистрала „Струма“. Отначало това не бе новина, или почти не бе новина. Появи се кратка бележка в „24 часа“ и в международния бюлетин на БНР на английски. След това започна споделяне на мнения [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/peticia-magistrala-struma/">Ракия за закуска: недоволството от съдбата на петицията за магистрала Струма</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>През тази седмица комисията по петициите в
Европейския парламент не даде ход на петицията за спиране на строителството на
съответната част на магистрала „Струма“.</p>



<p>Отначало това не бе новина, или почти не бе новина. Появи се кратка бележка в „24 часа“ и в международния бюлетин на БНР на английски. След това започна споделяне на мнения с аргумента, че <strong><a href="https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/12/04/4000952_ekokoaliciia_evrokomisiiata_ne_e_suglasna_s_bulgariia/" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="има много подпис (отваря се в нов подпрозорец)">има много подпис</a><a href="https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/12/04/4000952_ekokoaliciia_evrokomisiiata_ne_e_suglasna_s_bulgariia/" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="и (отваря се в нов подпрозорец)">и</a></strong> и организациите, подкрепили петицията, са популярни.</p>



<p>Всъщност решението на парламентарната комисия
е тривиален случай. То потвърждава всекидневния факт, че дори дадено мнение да
е популярно (доколкото е такова по някакви конвенционални критерии), то съвсем
не задължително е правилно и още по-малко истинно.</p>



<p>Обстоятелството, че една организация е
неправителствена или с идеална цел – колкото и да съм скептик спрямо всички
правителствени начинания, не означава, че тя е права. Още по-малко винаги.</p>



<p>„Алкаида“ също е организация с идеална цел и е
неправителствена, Армията за освобождение на Косово е неправителствена, целта й
е по-скоро материална; и двете не разпределят печалба. Естествено е техните
привърженици да се смятат за прави.</p>



<p><em>Историята на петицията</em><br>Поради случаи като цитираните организации, навсякъде има процедури за авторитетност, допустимост и приемане (съответно – отхвърляне) на петициите. Един бегъл преглед на историята на <strong><a rel="noreferrer noopener" aria-label="петицията за Кресна (отваря се в нов подпрозорец)" href="https://www.change.org/p/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B5" target="_blank">петицията за Кресна</a></strong> показва, че никога не е имало мнение на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламента (ЕП) по нея, което да обосновава оптимистични очаквания на подписалите я.</p>



<p>Тя е приета за разглеждане на <strong><a href="https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/PETI-CM-636165_BG.pdf?redirect" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="22 февруари т.г. (отваря се в нов подпрозорец)">22 февруари т.г.</a></strong> В него се казва, че ЕК може да одобри изграждането на тази част от магистралата „само след като се увери, че проектът отговаря изцяло на разпоредбите на законодателството на ЕС.“</p>



<p>Месец преди това, на 21 януари, в <strong><a rel="noreferrer noopener" aria-label="официален отговор (отваря се в нов подпрозорец)" href="https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/kresna-gorge-in-bulgaria_en.pdf" target="_blank">официален отговор</a></strong> до подписалите петицията от комисаря по околна среда се посочва, че дори в зоните по Натура 2000 не е забранена стопанската дейност. Ето точния текст на посланието: „моля, имайте предвид в този контекст, че икономическите дейности не са напълно забранени в местообитанията по Натура 2000. Според чл. 6.3 от Директивата за хабитатите обаче компетентните органи трябва се съгласяват за план или проект [за такава дейност – К.С.] само след като се уверят, че няма да повлияят неблагоприятно на целостта на съответните зони“.</p>



<p>На 18 юни т.г. вицепрезидентът на ЕК и комисарят по околна среда, <strong><a href="Моля,%20имайте%20предвид%20в%20този%20контекст,%20че%20икономическите%20дейности%20не%20са%20напълно%20забранени%20в%20Натура%202000" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="Франс Тимерманс и Кармену Вела  (отваря се в нов подпрозорец)">Франс Тимерманс и Кармену Вела </a></strong>(специално привеждам имената им, за да може да се провери дали някога са били несъгласни дори с най-амбициозните политики по опазване на околната среда) повтарят същото, с някои подробности. А именно: взели са предвид решението на Върховния административен съд (ВАС) по повод оспорването на ОВОС на проекта (от май 2018 г.), обсъжданията с българските власти продължават и ЕК винаги е била строга по повод изпълнението на ангажиментите по Натура 2000 от страна на България.</p>



<p>Очевидно взела предвид становището по повод ОВОС, ЕК (през септември 2018 г.) публикува подробности по проекта за тази част от пътя и неговото финансиране под заглавие „<strong><a href="https://ec.europa.eu/regional_policy/en/projects/major/bulgaria/struma-motorway-improves-connections-between-bulgaria-and-greece" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="Магистрала &quot;Струма&quot; подобрява връзките между България и Гърция (отваря се в нов подпрозорец)">Магистрала &#8222;Струма&#8220; подобрява връзките между България и Гърция</a></strong>“. В началото на август, за да се предизвика вниманието и на новите състави на ЕК и ЕП, „Спаси Кресна“ и „Приятели на земята – Европа“, „За земята“ (България), „Клайенг Ърт“<a href="#_ftn1">[1]</a> и „Банкуоч“ <strong><a href="http://foeeurope.org/sites/default/files/biodiversity/2019/chap_2017-02186_kresna_gorge_bulgaria.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="оспорват (отваря се в нов подпрозорец)">оспорват</a></strong> досегашните действия на комисията и провеждат кампания да я <strong><a href="https://www.foeeurope.org/Bulgaria-legal-challenge-over-wildlife-loss-010819" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="предизвикат (отваря се в нов подпрозорец)">предизвикат</a></strong> да спре проекта.</p>



<p>Преди дни, <strong><a href="https://www.ekonovini.bg/bg/am-struma-shte-minava-prez-kresnenskoto-defile/?fbclid=IwAR1H-C9W4u4qrS5---5ZU81FBzWV55hM8L4LYmXRe6a4UEuveEkAu5Us9cg" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="на 4 и 5 декември, Постоянният комитет  (отваря се в нов подпрозорец)">на 4 и 5 декември, Постоянният комитет </a></strong>към Бернската конвенция („за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания към Съвета на Европа“) също разгледа казуса и реши, че няма да се противопостави на доизграждането на магистралата по съществуващото и вече одобрено от българските власти трасе. Решението на Комитета бе публикувано на 6-ти декември и в него (<strong><a href="https://rm.coe.int/misc-e-2019/1680992dca" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="на стр. 10 (отваря се в нов подпрозорец)">на стр. 10</a></strong>) се казва, че той си запазва правото да събира информация по тази преписка в бъдеще.</p>



<p>При тази предистория обсъжданията в комисията на ЕП са били доста бурни, доколкото може да се съди по прегледа на мненията им в неутралния репортаж на <strong><a href="https://clubz.bg/91260-evrodeputati_se_izpokaraha_s_vnositelq_na_peticiqta_sreshtu_struma" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="Момчил Инджов в „Клуб Z&quot; (отваря се в нов подпрозорец)">Момчил Инджов в „Клуб Z&#8220;</a></strong>. Петиционерите междувременно напомниха за броя подписали и за това, че известният и без време напуснал този свят алпинист Боян Петров е бил против проекта за този участък от магистралата. </p>



<p><em>Голямата картина</em><br>Срещу строителството на магистрали в български съдилища са заведени около 40 съдебни дела, оспорващи различни аспекти на инвестиционните предложения, включително срещу ОВОС.</p>



<p>Тяхната средна
продължителност е около 1.5 години. Повечето от тях се отнасят за проекти за
бъдещи периоди, тъй като финансирането и проектите тепърва се уточняват. Част
от проблема са две дела срещу т.нар. „тол система“, която по замисъл би
трябвало да финансира част от разходите по изграждането на магистрали и особено
второкласни пътища.</p>



<p>По информация от участия на
министъра на регионалното развитие и благоустройството в медиите в момента се
провеждат или са подготвени за провеждане процедури за инвестиционни проекти на
стойност 590-600 млн. лв, а на година оптималният размер на обществените
поръчки по този повод би трябвало да бъдат 1.2 млрд лв на година, за период от
три години.<a href="#_ftn2">[2]</a></p>



<p>Както и в случаите с
инвестиционни предложения, които попадат в юрисдикцията на МОСВ,
преобладаващият изход е в полза на проектите.</p>



<p><em>Икономическите подробности</em><br>Особеният случай на магистрала „Струма“, в района на Кресненското дефиле е следният.</p>



<p>Проектите се обсъждат за
магистралата от (поне) 2006 г. След седем-месечно забавяне поради решение за
ОВОС от м.г. на МОСВ и след споменатото решение на ВАС, пред изграждането няма
юридически пречки. Ако проектът не бъде завършен до 2022 г., България ще трябва
да върне всички средства, получени по програми на ЕС за построяване на цялата
магистрала, малко над 1.5 млрд лв. От тях около половината са за участъка
„Кресна“.</p>



<p>Аргументите „против“ едни или
други варианти на изграждане еволюират, постепенно се появяват такива от
стопанско естество. (Вносителят на петицията към ЕК Димитър Василев се позовава
на по-високите транспортни разходи и възможните загуби от туризъм на хората от
дефилето.) При строителството на предишния участък от същата магистрала бе
очевидно, че за хората от селата по стария път от Герман до Благоевград
възможностите, например, да продават домашното си производство на пътя изчезват
почти изцяло.</p>



<p>Но елементът „опазване на околната среда“ и животинското разнообразието се запазват. През август т.г. „Приятели на земята – Европа“ се позовават на <strong><a href="http://foeeurope.org/sites/default/files/biodiversity/2019/annex_i.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="нов анализ (отваря се в нов подпрозорец)">нов анализ</a></strong> на БАН по темата. (Последните данни в него са от 2015 г.)</p>



<p>По сведение на десет
български организации, обединени в коалиция „Спасете Кресна“, „Приятели на
земята – Европа“ през декември 2017 г разпространи възвание, в което се
подчертават и чисто природозащитни, и правно-екологични аргументи.<a href="#_ftn3">[3]</a></p>



<p>В първата рубрика
позоваването е върху преброяване от 2015 г., според което популацията на
защитени прилепи в дефилето е намаляло с 92%, костенурки и змии с 60%, а всички
гръбначни животни са намалели с 84% в резултат на увеличаващия се транзитен
трафик през последните 12 години. (Всъщност излиза, че единственият начин да не
се е получил такъв резултат е по този път да не е имало трафик).</p>



<p>На второ място, „Приятели на
земята“ смятат, че са нарушени директивите за местообитанията и птиците, които
трябва „да бъдат защитени от Натура 2000 в Кресненското дефиле“, и през юли
2017 година внасят в Европейската комисия жалба за разследване на тези действия
на България.</p>



<p>Странното в този случай е,
че:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Както в много случаи по Натура
2000 по Северното Черноморие и другаде, така и тук изграждането на магистрала е
започнало преди определянето на зоните по Натура; разликата обаче е, че за
„Струма“ има продължително обсъждане и съдебно потвърждаване на ОВОС;</li><li>Ако съоръжението не бъде изградено
в посочения срок, МРРБ и правителството на България ще трябва да осигурят
ресурс за възстановяване на финансирането от ЕС за „Струма“, чийто максимум е
повече от предполагаемото годишно финансиране на пътната инфраструктура на
страната, т.е. около 1.2 млрд. лв.;</li><li>Това е катастрофичен сценарий –
сигурният минимум за възстановяване би бил равен на 361 млн. евро, без това да
са били всички преки невъзстановими загуби; към тях би трябвало да се добавят
разходите финансиране и строителните работи, извършени до момента, плюс
евентуалните възстановителни проекти.</li></ul>



<p>В обсъждането в ЕП за първи път се появява и
аргумента „жертви на пътно-транспортни произшествия“. Кресна не е най-опасният
път, но един от най-опасните. Подробностите в тази линия на аргументация са
следните.</p>



<p>Според общата статистика на пътно-транспортните произшествия за последните шест години загиналите на автомагистрали са средно около 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища, т.е. забавянето на строителството на автомагистрала „Струма“ в частта само на Кресненското дефиле и на магистралите по други подобни пътни участъци има за цена загубата на човешки животи за годините на забавяне, а за този път забавянето е най-дълго – 12 години. На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко. В зависимост от метода на оценка (при предположение и допускане, че човешкият живот може да бъде възмезден или измерен в пари), щетите от загуба на човешки животи в този участък на магистралата варират от 2.82 млн. лв. (според цените на животозастраховането) до 110 млн. лв. за 10 години (според по-реалистичен метод на оценка „желание да се плати“)<a href="#_ftn4">[4]</a> &#8211; или 11 млн. лв. на година.</p>



<p><em>Някои принципни положения</em><br>Дори и да допуснем, че тревогата за около 6 000 „представители“ на фауната (амфибии, рептили и птици) унищожена в Кресненското дефиле за периода април 2003 – януари 2015 г. (това е периода на наблюдение от БАН) вземе някога превес над другите аргументи, слабо е вероятно при друго трасе това въздействие да бъде предотвратено. Старият път ще продължи да съществува (макар и много по-малко използван), а строителството на ново трасе би имало подобни резултати.</p>



<p>„Спаси Кресна“ и всички други подобни инициативи – от „<strong><a href="http://glasove.com/categories/intervyuta/news/krasen-stanchev-sporyt-za-lifta-v-bansko-e-iracionalen-i-s-elementi-na-klasova-borba" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="спаси Пирин (отваря се в нов подпрозорец)">спаси Пирин</a></strong>“ до „спаси София“, „спаси Планетата“ или дори „спаси Румъния“ (има такава политическа партия) – се възползват от изключително положителната фигура на Спасителя в Юдеохристиянската, ислямската и други религиозни култури. Но е „трудно за хората да бъдат богове“, ако използвам едно заглавие на братя Стругацки. В същото време има инстинктивно доверие в неправителствените организации, особено когато то е отъждествимо с каузи като Спасението. Това доверие и тази роля са ценни и биват поддържани практически от всички правителствени и междуправителствени институции, особено след 70-те години на миналия век.</p>



<p>Но това не означава, че тези организации са винаги и във всичко прави. През 2018 г., <strong><a href="https://ime.bg/var/images/Costs-of-delays-in-environment-protection_final_v5.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="сравнявайки пропуснатите ползи и загуби от отлагане на инвестиционни намерения (отваря се в нов подпрозорец)">сравнявайки пропуснатите ползи и загуби от отлагане на инвестиционни намерения</a></strong> поради съображения и процедури по опазването на околната среда, се оказва, че те са около 30% повече от щетите, нанесени от природни бедствия – 2.7 срещу 1.8 млрд. лв.<br></p>



<hr class="wp-block-separator"/>



<p><a href="#_ftnref1">[1]</a> За тези, които не са запознати, това е организация, която според една правна концепция, разработена в САЩ през 1970-те години, представлява защитените видове, дърветата и други природни ресурси в съдебни дела (доколкото те не могат да се явят в съдебната зала). </p>



<p><a href="#_ftnref2">[2]</a> Виж: Милена Василева. Пътни проекти на България 2017-2020 г.
Инфраструктура.Бг, 13 юли 2017: <a href="https://infrastructure.bg/news/2017/07/13/3001138_putni_proekti_na_bulgariia_2017_-_2020/">https://infrastructure.bg/news/2017/07/13/3001138_putni_proekti_na_bulgariia_2017_-_2020/</a>&nbsp; </p>



<p><a href="#_ftnref3">[3]</a> Stunning European nature jewel threatened by EU-funded motorway: Save
Kresna Gorge, Bulgaria, Fiends of
the Earth – Europe, 17 December 2017.</p>



<p><a href="#_ftnref4">[4]</a> Данните по тази методика са заимствани от докторската дисертация на Милен Марков на тема: &#8222;Анализ ползи-разходи на пътната безопасност в Република България&#8220;, защитена успешно през април 2018 г.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/peticia-magistrala-struma/">Ракия за закуска: недоволството от съдбата на петицията за магистрала Струма</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
