Само тази година над 2000 българи са получили правоспособност за заварчици и програмисти. Това показват данните на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), представени по време на виртуална пресконференция за популяризирането на проекта „Качество и ефективност“.

Повече от 90 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, а всеки четвърти от тях е получил свидетелство за нова професия.

България е на предпоследно място по участие на гражданите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение. Средният процент по този показател на ЕС е близо 15%, а за страната ни – 2 на сто.

Въпреки това се запазва интересът към обучението по професиите оперативен счетоводител, охранител, фризьор, козметик, маникюрист, монтьор и техник на транспортна техника.

Намалява интересът към обучението за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри, показват още данните на НАПОО.

2 милиарда и 167 милиона лева европейски средства ще бъдат изразходвани в следващите седем години. Те ще са насочени към инвестиции в ученето през целия живот, професионалната мобилност, развитието на нови компетенции, валидирането на умения.

Това информира заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. В момента се обсъжда Планът за възстановяване и устойчивост, където работодателите, синдикатите, университетите и институциите могат да участват с предложения за реформи, които да гарантират по-гъвкава и адекватна система за обучение, която да подпомогне хората в професионалното им развитие.

Заместник-министърът лансира и идеята за създаването на единен сертификационен център, който да оценява резултатите от обученията, включително и тези за дигитални умения, така че да се гарантира качествен резултат за бизнеса.

Проучване показва, че 50% от работодателите не са запознати със системата за професионално обучение в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса, а придобитите умения не са актуални и не съответстват на потребностите на работодателите, коментира инж. Емилияна Димитрова, председател на НАПОО.

Заради COVID пандемията, 70% от центровете за професионално обучение в страната са преустановили провеждането на обучения. Повечето от тях нямат ресурси за организиране на онлайн обучение, като всеки четвърти обучителен център няма интернет страница.

Материалът Програмисти и заварчици са сред най-предпочитаните професии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Високите технологии са представяни като основен двигател на растежа на развитите икономики; обяснимо, предвид много високата добавена стойност на сектора, трансформациите които разрешава и добрият жизнен стандарт, който осигурява на заетите в него. На този етап обаче регионалното влияние на ИКТ и далекосъобщенията в България остава съсредоточено в няколко големи общини, въпреки ускорения ръст на отрасла през последното десетилетие.

За да представим регионалното влияние и роля на сектора ползваме дела на „J: Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ по КИД-2008 в общата произведена продукция на общините (карта 1). Индикаторът е относителен заради голямата абсолютна тежест на София както в произведеното и добавената стойност на сектора, така и в заетостта.

София е очевидният лидер, като през 2018 г. 14% от продукцията на общината се създава от ИКТ и далекосъобщенията (а като добавим и свързания аутсорсинг сектор, надхвърлят 1/5 от цялата столична икономика). В някои от водещите икономически центрове обаче постепенно отрасълът повишава тежестта си – във Варна той вече е 3,7% от общата произведена продукция, в Пловдив – 3,2%. В почти всички общини, за които има данни и секторът изобщо присъства обаче делът му е под 1%. Аналогично е разпределението на наетите лица – от 92 хиляди общо наети в страната 77 хиляди са в София, 4 хиляди в Пловдив, 3,6 хиляди във Варна и хиляда в Бургас. По-скромно се представят по-малки икономически центрове като Габрово, Велико Търново, Плевен и Благоевград.

Концентрацията на ИКТ инфраструктурата и бизнеса в столицата не е нещо непременно лошо. Тъкмо обратното, ако съдим по развитието на отрасла в страните-лидери този модел на развитие е до голяма степен обичаен. По-широкото му разпространение обаче може да играе ключова роля в повишаването на жизнения стандарт в по-малко развитите области и да забави (ако не обърне) процесите на икономическа дивергенция.

Кои са факторите, които биха могли да спомогнат за по-широкото разпространение на ИКТ?

Първото и най-важно е достъпът до работна сила и добре подготвени човешки ресурси. Това е и най-трудно преодолимата пречка – голяма част от ИКТ-фокусираното висше образование е в София, както и частните школи, които осигуряват все по-голям дял от служителите на сектора. Фокусът върху образование в сферата на високите технологии в регионалните университети (и дори в училищата) и създаването на филиали на школите определено би помогнал, но това изисква и насочването на качествени преподаватели към регионите. В бъдеще най-вероятно ще видим и ръст на онлайн обучението – както формално, така и неформално – което също може да доведе до подобряване на работната сила в регионите, където ИКТ секторът днес е по-слабо представен. Доколкото стартъп културата е неразривен елемент от отрасла, то повишаването на ИТ образованието в регионите означава не само подобряване на възможностите за привличане на инвестиции от съществуващи фирми, но и създаване на местен ИТ бизнес.

Въпреки че човешкият ресурс e най-важният фактор, лесният достъп до инфраструктура също е от значение; разполагането на офис на средна или голяма ИТ фирма изисква достъп до сгради, интернет, ток, пътища, по които служителите да стигат до него. Като най-високоплатения сектор общата социална среда – от кафенетата до театрите и парковете – също е от голямо значение. ИКТ бизнесът често работи на клъстъри, и съответно привличането на първите няколко фирми към даден регион е ключово – те създават средата за останалите. Създаването на технологични паркове със сигурност не вреди, но привличането на истински, работещ бизнес е много по-важно.

В по-общ план, подобряването на местна среда за правене на бизнес е ключово. Колкото по-малко усилия струва стартирането на бизнес и ежедневното общуване с местната (а и централната) администрация, толкова по-лесно е на ИТ бизнеса да се фокусира върху реалната си работа. Регионите които могат да гарантират лесно и безпроблемно – и колкото се може по-цифрово – административно обслужване стават по-привлекателни.

Накрая, ИКТ секторът рязко премина към модел на работа от разстояние през последните месеци, и ако съдим по лидерите в отрасла може да се окаже, че това е постоянна трансформация. По тази причина малките общини които предлагат добри условия за живот извън големите градове могат да се окажат привлекателни за отделни ИТ кадри без там да се разполагат цели офиси на фирми.

Материалът Високите технологии и регионите, или как да изнесем сектора извън София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Софтуерният бизнес в България се развива изключително бурно и успешно. У нас вече работят няколко хиляди компании със собственост или мениджмънт от над 20 националности.

Кои са водещите 100 софтуерни компании в България и какви са техните реални резултати е показано в документа. Там се анализират компаниите по приходи, печалба, персонал, възнаграждение и производителност за периода 2011-2018 г.

8 компании от Топ 100 са постигнали ръст от над 100% за една година. 14 фирми от Топ 100 имат спад в приходите спрямо предходната 2017 г.

4 компании са се сменили на върха на класацията по приходи за последните 8 години. Три от тях са американски, а една европейска. В Топ 5 през всичките осем годишни класации успяват да влязат едва още три компании – и трите са американски.

За да попадне една фирма в Топ 100 през 2018 г. са били необходими оперативни приходи от над 7 милиона лева (3,58 милина евро). През 2011 г. за влизане в Топ 100 са били достатъчни 2 милиона лева (1,05 милиона евро).

100-те най-големи работодатели в софтуерния бизнес в България през 2018 г. са осигурили 20 047 работни места. Сумарното увеличение на служителите спрямо предходната година е 7,9%, а спрямо преди седем години – 97,6%

Първите 100 работодатели в софтуерния бизнес в страната са базирани в пет града: Варна, Велико Търново, Пловдив, София и Стара Загора.

Материалът Първите 100 софтуерни фирми у нас с приходи от 2,19 млрд. лв. е публикуван за пръв път на Икономически живот.