Затова „Архивни страници“ решиха да са в съзвучие с кампанията и да помогнат на кандидатите за слава с един доклад от 1974 година. На др. Тодор Живков (знаем, че най-малко един политически лидер в момента тайно му подражава). Темата, уви, е актуална и днес (деликатна ситуация, но…) – производителност на труда:

Ясно, точно и разбираемо е посочен и контекстът:

Както и един основен проблем, подробно формулиран и анализиран:

Материалът Как икономиката решава историческия проблем „кой – кого?“ през 74-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По предварителни данни на НСИ за 2020 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 31 365.3 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 19.0 лв. за един отработен човекочас.
В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 31 942.1 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 19.6 лв. от текущия обем на  показателя.
Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 6 795.9 лв. БДС на един зает и 4.7 лв. за един отработен човекочас.

През четвъртото тримесечие на миналата година брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2020 г. намалява реално с 3.6%, а БДС за един отработен човекочас намалява реално с 1.4%.

По предварителни данни за периода равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 8 246.3 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 19.6 лв. за един отработен човекочас.
В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 9 835.5 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 23.4 лв. от текущия обем на показателя.
Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1 719.5 лв. БДС на един зает и 4.7 лв. за един отработен човекочас.

По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает намалява реално с 2.9% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

Заетите лица в икономиката са 3 308.2 хил., а общият брой отработени часове е 1 359.2 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 г. показва минимално увеличение на относителния дял в сектора на услугите и аграрния сектор.

На едно заето лице се падат 10 024.3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 24.4 лв. БВП за един отработен час.

Материалът По-ниска производителност на труда през 2020-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ние продължаваме обаче темата за апартаментите, този път без гейтове, но пък с мотивиращите слова на друг един ръководител, който през 1972-ра посочва пътя към битовото благоденствие:

Иконографиката на в-к „Икономически живот“ ясно и убедително илюстрира призива на Първия.

Материалът Пътят към битовото благоденствие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Освен това, регионът, в който е и България, се ползва и от редица други предимства при решенията къде глобалните компании да преместят производството си. Това са конкурентните разходи за труд, членството на повечето страни в региона в ЕС, стратегическото географско положение (в близост до Западна Европа), относително добрата инфраструктура и привлекателният бизнес климат, което поставя доста перспективни възможности пред държавите в Централна и Източна Европа, от които те могат да се възползват в настоящата ситуация.

В класацията за глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум, България се нарежда на 49-то място в глобален мащаб и на 9-то в ЦИЕ,  последвана от Румъния, Хърватска и Сърбия. Разходите за труд в страните от региона определено са по-ниски от тези в Западна Европа, като съвсем очаквано производителността се повишава благодарение на непрекъснатата автоматизация и роботизация.

По думите на Пламен Димитров, управител на Кофас България, страните в региона вече са привлекли инвестиции в сферата на автомобилостроенето, електрооборудването, металургията и други.

„Освен това в момента има добра възможност за аутсорсинг на услуги благодарение на дигитализацията и подготвените кадри в ИТ сферата. В България разходите за труд са най-ниски в региона, което е безспорно предимство – въпреки че и производителността на труда не е особено висока. Така страната ни има възможност да стане доста привлекателна опция за производителите по света“, коментира още Димитров.

Материалът Пандемията отваря нови икономически възможности за Централна и Източна Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показват данни на Националния статистически институт.

По предварителни данни, през първото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2.5% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

Заетите лица в икономиката са 3 милиона 398 хиляди, а общият брой отработени часове е 1380.4 милиона.

Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 г. показва увеличение на относителния дял на услугите.

Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2020 г. се увеличава реално с 2.9%.

БДС за един отработен човекочас нараства с 2.8% за същия период.

За първите три месеца на т.г. производителността на труда в индустриалния сектор е 6897.1 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16.2 лв. за един отработен човекочас.

В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6776.3 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16 лв. от текущия обем на показателя.

Материалът Аграрният сектор с най-ниска производителността на труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.

А именно – прирастът на общата промишлена продукция през 1968 се дължи най-вече на увеличената производителност на труда и в доста по-малка степен на увеличения брой персонал.

Сиреч – в България през 68-ма се е работело много и усърдно. А дали и качествено – трябва да се допитаме до стопанските ни историци.

Материалът За високата производителност на труда през 68-ма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Заетите лица в икономиката са 3 685.2 хил., а общият брой отработени часове е 1 480.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през третото тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на 2018 г. показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите.

На едно заето лице се падат 8 619.2 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 21.5 лв. БВП за един отработен час.

Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през третото тримесечие на 2019 г. се увеличава реално с 3.1%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 3.0% за същия период.

По предварителни данни за третото тримесечие на 2019 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 7 971.0 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 19.1 лв. за един отработен човекочас.

В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 761.3 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 19.5 лв. от текущия обем на показателя.

Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор –  2 513.2 лв. БДС на един зает и 6.4 лв. за един отработен човекочас.

Материалът 21.5 лв. БВП за час работа създава един работещ у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.