Изследвания, публикувани наскоро в списанието „Environmental Research Letters“, разглеждат селскостопанската продукция в 28 европейски страни от настоящия Европейски съюз и Обединеното кралство – от 1961 до 2018 г.

Те сравняват информацията с данни за екстремни метеорологични явления – засушавания, горещи вълни, наводнения и застудявания – и намират доказателства, че „климатичните промени вече водят до увеличаване на загубите на реколта“.

Докато и четирите природни явления станаха значително по-чести през последните 50 години, „тежестта на въздействието на топлинните вълни и сушата върху растениевъдството се увеличи приблизително три пъти“ – от загуби от 2,2% между 1964 и 1990 г. до 7,3% между 1991 до 2015 г. Проучването установява, че по-специално засушаванията стават все по-чести, интензивни и непропорционално по-тежки.

„Като цяло, добивите от европейски култури все още се увеличават през периода – с почти 150% между 1964-1990 и 1991-2015“, казва Тереза Брас от Училището за наука и технологии Nova в Лисабон.

Но загубите, свързани с екстремното време, са различни в зависимост от реколтата.

„Зърнените култури, основен продукт, който заема близо 65% от обработваната площ на ЕС и се използва главно за храна на животни, са най-силно засегнатите култури“, изтъква Брас.

„Те показват значително по-висока чувствителност, що се отнася до суши и топлинни вълни, в сравнение с други култури, зкоято се засилва с повече от 3% за всяка суха година“, се посочва в доклада.

Изследователите твърдят, че това може да се обясни с по-стабилното напояване на други култури като зеленчуци, лозя и плодове, докато зърнените храни често се отглеждат без допълнително напояване.

Реколтата от мед също е спаднала с рекордните 40% тази година, поради екстремните метеорологични условия, според асоциацията на земеделските производители в ЕС COPA-COGECA, която тревожно алармира и предупреди, че секторът спешно се нуждае от помощ от Европейската комисия.

След споразумението за климата в Париж от 2015 г. светът преживя петте си най-горещи записани години.

Комисията на ООН за прехрана и земеделие предупреди, че производството на храни е „изключително чувствително“ към изменението на климата. Скорошно проучване, публикувано в списанието Nature Geoscience, установява, че последните летни суши в Европа са най-тежките в региона, наблюдавани от 2110 години и отбелязва внезапно засилване от 2015 г. насам.

През 2019 г. доклад в Nature Climate Change предупреждава, че промените в дебита на океанските течения рязко повишават риска от топлинни вълни в региони, източници наблизо  една четвърт от световното производство на храни – Северна Америка, Западна Европа, Западна Русия и Украйна.

Материалът Губим все повече реколта заради климатичните промени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според последните оценки на САРА, общото производство на пшеница за 2020/21 година ще е между 5,1-5,6 млн. тона.

Очакват се 500-550 хил. тона ечемик и средни изкупни цени около 275 лева за тон.

При рапицата прибраното семе се оценява между 340-370 хил. тона, средните цени за новата кампания се предвиждат да гравитират около са 690 лева за тон.

Реколтираните площи с царевица през тази година ще бъдат не по-малко от 560 хил. хектара, може да се очаква до 3% увеличение в сравнение с миналата година.

При запазване на благоприятните климатични условия, се очаква производство в рамките на 3,8-4,3 млн. тона. По прогнози на JRC-Mars добивът ще е 7,53 тона от хектар, което е с 6% повече в сравнение с миналата година.

Очаква се намаление на площите на слънчогледа до 740 хил. хектара. Оценката на САРА за реколтата 2020/21 г., е тя да варира между 1,65-1,85 млн. тона. Прогнозният добив според JRC-Mars е 2,53 тона от хектар.

Според САРА отчетният добив ще е между 3-8% под тези прогнози.

Материалът Прогнозират 305 лева за тон пшеница от новата реколта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази цена е с 5% под нивото от предишната година и значително по-висока от последните 6 месеца.

Това показват оценките на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА към Института по аграрна икономика.

Предишната прогноза на САРА за цената на хлебното зърно през 2020/21 пазарна година е около 320 лв./тон.

Средната цена за хлебна пшеница за сезона вероятно ще е 320 лв./тон, което представлява с 9% по-ниско от предишната пазарна година.

В края на този сезон цената ще достигне 340 лв. за тон, сочат предвижданията на САРА.

Тези цени са заложени при допускането до 3% по-ниска световна реколта от пшеница за новата година.

Средногодишната цена на ечемик за 2019/20 година от място Югоизточна България ще графитира около нивото 285 лв./тон, с  13% по-ниско, отколкото за предходната реколта.

За новата година средната цена се очаква да остане на равнища 290 лв./тон.

Рапицата се утвърждава като една от най-доходните култури. Средната цена за пазарната 2019/20 година ще е около 675 лв./тон, което е с 2% над предишната реколта. Пшеницата от новата реколта няма да е повече от 4,9 млн.тона, а ечемикът – може да доближи 550 хил.тона. Общото максимално количество на добитата рапица се чаква да е 410 хил.тона, което е с 2% под нивото от 2019 г.

Несигурността за новата реколта и икономическата  обстановка в света заради КОВИД-19 се отразява на  пазара на зърно и запасите са вече 40% от годишното световно потребление.

FOB цените от Украйна тръгват леко надолу и към края на май са:

хлебна пшеница – 224 US$/тон, ечемика – 180 US$/тон, фуражна пшеница – 213 US$/тон, царевицата – 178 US$/тон.

По наблюдения на JRC-Mars на ЕК, средните добиви от пшеница в ЕС се очаква да паднат с 4,7% в сравнение с предходната година. Най-силно засегнати са страните от Източна и Северна Европа (Унгария, Румъния, Финландия).

Реколтата от рапица ще падне с 1% за година, а цената ще е негативно засегната от ниските котировки на суровия петрол и намалялото търсене заради КОВИД-19.

Световната реколта от рапица може да нарасне до 70 млн.тона. Очаква се ЕС да внесе допълнително 6 млн.тона, основно от Украйна.

Страните от Черноморския басейн, които са сред най-големите износители, не се очаква да бъдат засегнати.

Средната цена на палмовото масло през май леко тръгва нагоре и FOB Индонезия е около 530 US$/тон, което ще задържа по-скъпата търговия при слънчогледовото олио, прогнозират от САРА.

Материалът Цената на пшеницата между 300 и 320 лева за тон тази година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Още 66 стопани са заявили 2500 договора за повече от един ден за 29 500 човекодни основно за прибиране на розовия цвят. Процесът продължава.

Земеделските стопани и тютюнопроизводителите вече могат да заявяват по електронен път и образците на трудови договори за наемане до 120 дни на трайно безработни за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

Това е третият вид трудов договор, създаден специално за осигуряване на работна ръка за прибиране на реколтата в селското стопанство, съобщиха от Главна инспекция по труда.

Наетите и на трите вида договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа не губят социални и осигурителни права.

Дейността му е регламентирана с &43 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето от 13 май и ще е в сила до 31 октомври 2020 г.

За сключените до 26 май 2020 г. договори земеделските стопани и тютюнопроизводители са длъжни в срок до 29 май 2020 г. да получат от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ уникален идентификационен номер за регистрация на всеки един образец, който са използвали.

Номерата могат да бъдат получени по електронен път или на място в Дирекциите „Инспекция по труда“.

След 26 май 2020 г. земеделските стопани и тютюнопроизводителите могат да сключват трудови договори по §43 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, само след като получат образец с уникален идентификационен номер за регистрация от Портала за еднодневни трудови договори, поддържан от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

За наемане на работна ръка за прибиране на реколтата земеделските стопани и тютюнопроизводители могат да сключват договори и за повече от един ден по &49б от Закона за мерките и действията в условията на извънредно положение, гласувано от Народното събрание.

Тяхното действие също е до края на октомври т.г.

И за двата вида договори за повече от един ден не е необходимо предварително заплащане на осигурителни вноски, като те могат да се сключват за 4, 6 и 8 часа.

Земеделците могат да продължат да използват и създадените през 2015 г. с чл. 114а от Кодекса на труда т.нар. еднодневни договори, които се сключват за един ден (8 часа) или за 4 часа и които се предоставят след предварително платени осигурителни вноски.

Наетите в селското стопанство по силата на който и да е от трите вида специални договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа не губят право на социално подпомагане и обезщетения за безработица и не се налага да полагат общественополезен труд.

И трите вида договори се предоставят по електронен път през Портала за трудови договори по чл. 114а от Кодекса на труда.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които ще използват портала за пръв път и при регистрацията си в Министерството на земеделието, храните и горите са предоставили валиден електронен адрес, ще получат автоматично потребителско име и парола за вход в системата.

Тези, които не са предоставили валиден електронен адрес, следва да предоставят такъв в Инспекцията по труда, за да им бъде осигурен достъп. Предоставените до момента достъпи до портала остават валидни.

Материалът Вече 75 500 договора за прибиране на реколтата в инспекцията по труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Финансовата помощ ще им осигури някаква компенсация.

За тази цел общо за лозарския бранш са предвидени 1 млн. лв. по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева.

С тези средства се обезпечава извънредното прилагане на мярка „Събиране на реколтата на зелено“.

Фермерите ще могат да наемат безработни лица, които получават обезщетение за безработица и такива, които взимат социални помощи. Това ще става с договор за определена работа по прибиране на реколтата и за повече от един ден.

Безработните няма да изгубят правото си на обезщетение, поясни още Танева. Тя призова стопаните да заявяват необходимите работници в Бюрата по труда.

Материалът 303 лв. на декар лозе, ако унищожиш гроздето си още зелено е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Оценката на JRC-Mars (мониторинга на културите в Европа), за България е добивът да е 4,93 тона от хаектар.

Прогнозата е, че в крайна сметка ще получим между 3% и 10% по-малко в сравнение с миналата година. Общото производство на жито няма да надмине 5,9 млн.тона.

Добивът при ечемика по оценки на САРА ще е 4,47 тона от хектар.  Прогнозите на JRC-Mars са за количествата от 4,73 тона от хектар.

И при двете оценки се очаква спад на годишна база между 3% до и 9%. Общото производство може да доближи 550 хил.тона. Тези количества са близки до миналогодишните.

Средният добив на рапица според САРА се оценяван на 2,64 она от хектар. Предположенията на JRCMars са за добив от 2,86 тона от хектар. Общото максимално количество на рапица се очава да е 410 хил.тона, което е с 3% под нивото от 2019 г.

Според  МЗХГ площите с царевица през миналата година са 560 хил. ха, а през тази САРА прогнозира 520 хил.ха.

По статистически данни площите със слънчоглед от предходната година се увеличават до 815 хил.ха, което за 3 години показва значителни колебания и изненадващо се покачват. Площите за новата реколта се очаква да се свият до 755 хил.ха.

През април, 2020 г. продължи колебливото движение на цените на зърнените култури под влияние на несигурността, предизвикана от икономическата обстановка в света заради КОВИД-19.

FOB цените на хлебна пшеница от Украйна се стабилизират над нивата от март – 228 US$/т, на ечемика – 180 US$/т, на фуражната пшеница – 217 US$/т. При царевицата FOB цената е 178 US$/т.

Изминалата 2019 г. е рекордна за световния добив на пшеница – 764,5 млн.тона (+4% на годишна база) и много добра при царевицата – 1,11 млрд.тона.

Средната световна цена на пшеницата се понижи минимално (до -3% в сравнение с 2018/2019), а при царевицата ще има ръст от поне 5%.

Ако прогнозата за 6-7% намаление на новата световна реколта от пшеница се сбъдне, то средната световна цена ще се повиши с около 8%, прогнозират от САРА.

Материалът До 10% по-малко пшеница у нас, очаква се повишение на цените с 8% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Във Франция пшеницата е по-евтина с 11%, в Германия – със 7%, в Русия – с 9%, а в Украйна – с 10%. У нас също има движение надолу в цената, но тя е сравнително малка – 2%.

В Щатите пък житито е поскъпнало с 14 %. По-високата цена се дължи единствено на отношенията с Китай, коментира Десислава Иванова, изпълнителен директор на ССБ.

„Чак в края на декември САЩ постигна споразумение с Китай и Вашингтон ще отмени митата върху китайските вносни стоки. Това ще доведе до увеличение на покупките на зърно от Китай и съответно промяна в цената“, допълни тя.

У нас пшеницата достигна до 390-400 лв. тон в началото на декември, докато през януари 2019 г. беше 380-390 лв. тон.

В САЩ започна м.г. от 221 долара, достигайки 252 долара през декември. Цената в Германия е от 240 до 222 долара. В началото на 2019 г. във Франция пшеницата се е търгувала за 237 долара, а в края на годината – 210 долара. В Русия цените са съответно от 238 до 217 долара, а в Украйна от 237 до 214 долара.

В САЩ се увеличи цената царевицата в началото на 2019 г. до  207 долара за тон поради неблагоприятни условия – сухо и горещо време. В края на годинанта обаче се получиха стабилни стойности заради добрата прогноза на производството, която е около 1,8 млрд. тона.

Очакваните количества са ЕС за 64,6  млн. тона спрямо 60 млн. т през ноември, а в Украйна – 35,5 млн. тона спрямо 35 млн. т.

Цените във Франция стартираха от 204 долар за тон, а в края на годината паднаха до  183 долара за тон. В Украйна намалението е с 1%, а  в САЩ има ръст от 5%. У нас царевицата се търгуваше на нива 260-290 лв. за тон, а в края на годината цените паднаха до 250-270 лв.

Материалът Зърното поетинява в глобален мащаб е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Годината е 1924-та, а заключенията особено тревожни – земята се обработва зле, систематично се изтощава почвата, „торението на земята никак или съвсем слабо се прилага“.

Общото заключение – „производителността на труда в нашето земеделие в продължение на 40 години самостоятелно съществуване на България не е направила никакъв напредък, че ние стоим там, гдето сме били в 1880 год., даже и по-назад“.

Материалът Пшеница, статистика, земеделие – тревожни изводи от 1924-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.