През последните две десетилетия големите слънчеви масиви се превръщат във все по-често срещана гледка по света.

Слънчевото оборудване има дълг живот, повече от 30 години, но идва време да се помисли за неговото рециклиране след жизнения му цикъл. Прогнозите са, че след като започне да излиза от употреба годишно ще генерира около 10 милиона метрични тона отпадъци до 2050, което е породено от бързия растеж на слънчевите инсталации от 2010 г.

Повечето материали, използвани в конструкцията на тези модули, са нетоксични. Някои са благородни метали като сребро и телур. Типичният c-Si панел е 76% тегловно стъкло, 10% полимер, 8% алуминий, 5% силиций и 1% мед. В продуктите се използват и следи от сребро, калай и олово. Междувременно в тънкослойните модули панелът е направен от тънки филми от полупроводници, отложени върху стъкло, пластмаса или метал, осигуряващи гъвкавост за функционални приложения.

Струва си да се отбележи, че дори ако слънчевите панели попаднат на сметища, е малко вероятно те да окажат директно негативно влияние върху човешкото здраве. В неотдавнашен доклад Международната енергийна агенция (IEA) се стигна до заключението, че оловото в панелите c-Si възлиза на една десета от прага на ниво риск, определен от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

В момента по-малко от 1% от всички фотоволтаични блокове на пазара трябва да се унищожават ежегодно според Асоциацията на индустрията за слънчева енергия.

Фотоволтаичните модули биха могли да представляват повече от 10% от глобалния тонаж на електронните отпадъци до 2050 г. Прогнозата е, че кумулативните глобални отпадъци от фотоволтаични панели от сега до 2050 г. ще бъдат между 60 милиона и 78 милиона метрични тона, с годишният общ брой, достигащ близо 10 милиона метрични тона до 2050 година.

Китай, САЩ, Индия, Япония и Германия са на път да произведат най-голямо количество фотоволтаични отпадъци. В комбинация, тези държави ще добият малко под 50 милиона метрични тона през следващите три десетилетия.

Използваните панели могат да имат стойност за препродажба, особено ако са на по-малко от 20 години. Препродаденото оборудване често се придвижва към собствениците жилища, компаниите, търсещи резервни части, потребителите извън мрежата и изгодните купувачи. Други панели се използват за осигуряване на безплатни слънчеви системи на маргинализираните общности в развиващите се страни.

Какви са реалностите на тази екосистема за рециклиране днес?

Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) най-малко 85-90% от теглото на слънчевия панел (по-специално алуминий и стъкло) могат лесно да бъдат рециклирани от традиционно съоръжение за рециклиране.

Очакваните фотоволтаични отпадъци през 2030 г. биха генерирали 60 милиона долара за възстановяване на суровини само в САЩ. До 2050 г. американските оператори на пазара могат да спечелят 2 милиарда долара.

Тези прогнози не включват никакви разпоредби или стимули за потребителите, които биха могли да бъдат въведени в закон. Но предизвикателствата за рециклиране също предстоят. Разходите за рециклиране на този материал са твърде непосилни. Днес просто няма достатъчно обем за постигане на икономии от мащаба.

Редица предприятия обаче инвестират ресурси с убеждението, че иновациите могат да доведат до ефективност. First First Solar например е американски производител на тънкослойни модули със съоръжение за рециклиране на място. Компанията има програма за връщане, при която клиентите плащат за рециклиране на материали.

Забележително законодателство, прието през последните години, включва SB 489 в Калифорния, SB 5839 във Вашингтон и промени в Директивата за отпадъците от електрически и електронни устройства (WEEE) в Европейския съюз.

Европейското законодателство за ОЕЕО беше изменено, за да включи фотоволтаични модули през 2012 г., което задължава PV компаниите да събират и рециклират своите EOL продукти, както и да гарантира финансовото бъдеще на управлението на фотоволтаични отпадъци.

Законопроектът на Калифорния, приет през 2015 г., категоризира модулите за край на отпадъка като универсални отпадъци, ход, който трябва да помогне за рационализиране на изискванията за обработка на материали и да насърчи рециклирането.

Междувременно глава 70.355 RCW от законопроекта във Вашингтон изисква от производителите да финансират програми за рециклиране на своите модули, продавани в щата след юли 2017 г. Законопроектът на Вашингтон наскоро беше оспорен чрез HB 2645, който премина през законодателния орган на щата и дава на всеки производител нов срок от 1 юли 2022 г., за да представи план за управление на Вашингтонския департамент по екология.

И все пак трябва да се предприемат повече действия, за да се гарантира, че са налице процеси за извличане на икономическите предимства на бъдещото им рециклиране.

Материалът Рециклирането на фотоволтаици – предизвикателство пред индустрията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първа е Литва (69,3%), пред Словения (60,4%, данните са за 2017 г.).

В другия край на таблицата, с по-малко от една трета рециклирани отпадъци от пластмасова опаковка са Малта (19,2%, данни за 2017 г.), Франция (26,9%), Унгария (30,0%), Ирландия (31,0%), Финландия (31,1%), Дания (31,5 %), Австрия (31,9%) и Люксембург (32,3%).

През 2018 г. на човек в ЕС се падат 174 кг. генерирани отпадъци от опаковки, като варират от 67,8 кг на жител на Хърватия и 227,5 кг на германец

От Евростат съобщават също така, че от 2008 до 2018 г. хартията и картонът са основният отпадъчен материал за опаковки в ЕС (31,8 милиона тона през 2018 г.), следвани от пластмасата и стъклото (14,8 милиона тона за пластмаса и 14,5 милиона тона за стъклени отпадъци през 2018 г.).

Материалът България трета в ЕС по рециклиране на пластмасови опаковки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всяка година на Земята се създават 2 милиона тона медицински отпадъци, известни също като биологични опасни или инфекциозни отпадъци в болниците, ветеринарните клиники и домовете.

Според Световната здравна организация /СЗО/ около 85 процента от болничните отпадъци са неинфекциозни и по-голямата част от тях могат да се рециклират, но въпреки това повечето от тези отпадъци се депонират или изгарят съгласно методите за управление на неопасни отпадъци.

Поради това, първата стъпка при третиране и обезвреждане на медицински отпадъци е да се гарантира, че отпадъците от здравното заведение с неопасен характер са депонирани на депа за неопасни отпадъци, рециклирани или изгорени в съоръжения за неопасни отпадъци.

Операционните зали създават между 20% – 33% от общия брой отпадъци, генерирани в болниците. Проблемът на тези отпадъци е, че голяма част от тях са инструменти използвани в операционни зали. Те трябва да бъдат стерилни и най-сигурният начин да се гарантира това е те да са за еднократна употреба, както се оказва, повечето от тези артикули за еднократна употреба са пластмасови.

За щастие, повечето от пластмасовите отпадъци лесно се рециклират, като се стерилизират, разтопят и след това повторно се използват.

Научно изследване показва, че почти 23% от хирургичните отпадъци могат да бъдат рециклирани.

TerraCycle използва одобрена технология за стерилизация, с която се унищожават всякакви кръвни остатъци, лекарства в следи и др. След това спринцовките се нарязват механично. Впоследствие отделните части се разделят за рециклиране на различни категории; метали, пластмаси и стъкло.

Проблемът за рециклирането на 19% от всички медицински отпадъци е идвал от това как да се стерилизират сините опаковки. В миналото синята обвивка е трябвало да бъде изхвърлена, тъй като тази част от обвивката съдържа олово, а то трудно се стерилизира и съответно е било невъзможно да бъде рециклирана.

Днес вече е намерен начин как от синята обвивка може да се отстрани оловото и след това то да се разтопи и да бъде използвано повторно при производството на бутилки със сода и различни други пластмасови изделия.

Един от основените начини за увеличаване на рециклирането на медицинските отпадъци, е чрез обучаването на лекарите, медицинските сестри и останалите служителите, правилно и разделно да изхвърлят медицинските отпадъци.

Най-широко използваните технологии за третиране и обезвреждане на медицински отпадъци са следните:

• Депонирането – като метод е приложимо единствено за тази част от медицинските отпадъци, която е с характеристика на неопасен, битов отпадък.
• Инсинериране – правилното изгаряне е високотехнологичен подход, който може адекватно да третира всички видове опасни медицински отпадъци и е предпочитан вариант за третиране на биологични (анатомични), цитотоксични и фармацевтични отпадъци. Важно е процесът да се извършва при висока температура варираща от 1000˚С до 1200˚С за достатъчен период от време.
  Качественият състав на медицинските отпадъци, които ще се изгарят е от съществено значение. Подходящи за изгаряне са отпадъци с ниско съдъжание на пластмаси – полиетилен (РЕ), полипропилен (PP), и поливинилхлорид. Изгарянето на пластмаси образува вредни диоксини и фурани.
• Автоклавиране – ефективен процес на мокро термично дезинфекциране. При него опасните медицински отпадъци се нагряват с пара под високо налягане в затворен контейнер, при автоматизиран контрол на налягането и температурата. Съгласно СЗО, за ефективно унищожаване на патогенните микроорганизми и повечето бактериални спори при автоклавиране, се изисква технологичен цикъл с продължителност най-малко 30 минути при температура 121˚С и налягане 2,05 Бара. След автоклавирането, отпадъците, които преди процеса са били опасни, вече могат да се депонират заедно с неопасните битови отпадъци.
• Облъчване с микровълни – прилагането на високоенергийни електромагнитни полета води до осцилиране и бързо нагряване на течностите в отпадъците, включително клетъчните течности на микроорганизмите. По този начин се унищожават инфекциозните причинители в отпадъците. Микровълновите процеси са широко използвани в някои европейски страни и стават все по-популярни. Подобно на автоклавирането, третираните отпадъци от инсталациите за облъчване с микровълни са неопасни и могат да се депонират заедно с битовите отпадъци.
• Химическа дезинфекция – химически вещества (предимно хлорни съединения, соли на амоняка, алдехиди и фенолни производни) се добавят към отпадъците, за да убият или да деактивират патогенните микроорганизми. Течните отпадъци като кръв, урина или отпадни канални води от инфекциозните отделения са подходящи за химическа дезинфекция.

Потенциалът за рециклиране на медицински отпадъци в болниците е важен както за въздействието върху околната среда, така и за човешкото здраве.

Предизвикателствата, пред които са изправени болниците, са как успешно да интегрират практиките за рециклиране в болничната обстановка съчетани с грижата за пациентите.   

Материалът Защо трябва да рециклираме медицински отпадъци? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Използването на метали от изразходвани батерии значително ще намали въглеродните емисии при производството на акумулаторни материали за електрически превозни средства, заявиха от руската компания.

„Разработването на решения за рециклиране не само ще допринесе за успешното прилагане на стратегията на Норникел за по-нататъшно намаляване на емисиите на въглероден диоксид и увеличаване на оперативната устойчивост, но също така ще позволи на индустрията да отговори на нарастващото търсене на стратегически важни метали на пазара на електрически автомобили“, съобщава пресслужбата на управляващия директор на завода Йони Хаутоярви.

Материалът Fortum, BASF и Норникел правят клъстер за рециклиране на батерии е публикуван за пръв път на Икономически живот.