Забелязва се обаче, че спадът при вноса е по-голям, отколкото при износа на стоки от България.

През 2020 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 54 450.2 млн. лв., което е с 6.9% по-малко в сравнение с 2019 година. Внесените стоки също намаляват – 59 652.4 млн. лв. (по цени CIF), или с 9.6% по-малко спрямо 2019 година.

През 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 11.3% в сравнение с 2019 г. и е на стойност 18 686.2 млн. лева (табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55.0% от износа за трети страни.

Съответно вносът на стоки в България от трети страни  намалява с 10.2% в сравнение с 2019 г. и е на стойност 23 118.5 млн. лева.

По-малък е спадът при износа на стои за страни от ЕС – 5.4% в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 33 059.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.0% от износа за държавите – членки на ЕС.

Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – ноември 2020 г. спада с 10.1% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 33 360.6 млн. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия.

При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (28.0%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (26.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (44.2%).

Материалът Отрицателно външнотърговско салдо за 2020-та, по-голям спад при вноса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Текущата сметка е положителна за периода януари – септември 2020 г. и възлиза на 651.9 млн. евро (1.1% от БВП). За същия период м.г. е била положителна от 2095.8 млн. евро (3.4% от БВП), сочат актуалните данни на БНБ.

Балансът на текущата и капиталова сметка през септември е отрицателен със 116.3 млн. евро при излишък от 432 млн. евро година по-рано.

За януари – септември 2020 г. текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 1390.8 млн. евро (2.5% от БВП2) при излишък от 2780.6 млн. евро (4.5% от БВП) за същия период миналата година, съобщи БНБ.

Търговското салдо за септември 2020 г. е отрицателно със 136 млн. евро при дефицит от 150.5 млн. евро за същия месец м.г.

За първите девет месеца от 2020 г. търговското салдо е отрицателно с 920.4 млн. евро (1.6% от БВП) при дефицит от 1948.3 млн. евро (3.2% от БВП) за същия период на 2019 г.

Износът е 2478.8 млн. евро през този септември 2020 г. и нараства с 11.2 млн. евро (0.5%) в сравнение със септември 2019 г. (2467.6 млн. евро). За януари – септември 2020 г. експортът е 19 954 млн. евро (35.2% от БВП), като намалява с 1660.4 млн. евро (7.7%) в сравнение със същия период на 2019 г. (21 614.4 млн. евро, 35.3% от БВП).

Вносът на стоки за септември 2020 г. е 2614.7 млн. евро и намалява с 3.3 млн. евро (0.1%) спрямо година по-рано (2618 млн. евро).

За деветте месеца на т.г. вносът е 20 874.3 млн. евро (36.8% от БВП), като намалява с 2688.4 млн. евро (11.4%) спрямо същия период на 2019 г. (23 562.7 млн. евро, 38.5% от БВП).

Материалът Текущата сметка през септември е на минус със 183,5 млн. евро е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Приходите от износ на свързани с пътувания услуги се сви с 59.7% на годишна база, посещенията на чужденци са намалели с 66.1%.

Това показват данните на Министерството на финансите в месечния обзор, публикуван в края на септември.  

Ограничителните мерки, свързани с COVID-19, засегнаха туристическия сезон и повече от две трети от спада на пристиганията в страната през юни бяха след неосъществени пътувания за почивка и екскурзия.

Пътуванията на българи в чужбина също намаляха, но ограничаването на разходите извън страната не компенсира по-ниските приходи от чужденци и месечният излишък по статията пътувания се смали с почти 90%.

Балансите по транспортни и други услуги също се влошиха. Общият излишък по статията услуги се понижи със 76.3% спрямо юни 2019 г.

При другите статии се наблюдаваше запазване на динамиката от предходните месеци – по-ниските парични преводи от дългосрочно пребиваващи в чужбина българи понижиха баланса по доходните статии, а по-големият номинален спад във вноса на стоки спрямо износа се отрази в подобрение на търговския дефицит.

Въпреки влошеното салдо през месеца, натрупаният от началото на годината излишък по текущата сметка остана по-висок спрямо полугодието на 2019 г. и достигна 1.3% от прогнозния БВП.

Към края на юни брутният външен дълг остана почти без  изменение на месечна и годишна база – 34.1 млрд. евро или 56.9% от прогнозния БВП. Същевременно брутните активи продължиха да нарастват и превишението им над задълженията достигна 6.4% от прогнозния БВП, сочат данните на финансовото ведомство.

Материалът Срив на приходите в туризма, намалени преводи от българите в чужбина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2020 година.

Салдото се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 098,9 млн. лв. и по европейските средства от 511,4 млн. лева.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2020 г. са 21 431,6 млн. лв. или 48,3 % от годишните разчети. Това е спад от 3,8 на сто спрямо същия период на предходната година.

Приходите се забавят вследствие на негативните ефекти върху постъпленията при всички основни данъци от кризата, породена от разрастването на пандемията.

Данъчните постъпления намаляват в номинално изражение с 3,6 на сто спрямо полугодието на 2019 г. Неданъчните имат спад от 18,7 на сто спрямо първите шест месеца на м.г., а

Помощите и даренията нарастват с 36,4 на сто спрямо отчетените към юни на предходната година. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на юни са 17 057,3 млн. лв., което представлява 48,9 % от годишните разчети. Неданъчните приходи са 2 804,2 млн. лв., което представлява 41,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи и дарения са 1 570,2 млн. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската в бюджета на ЕС) към края на юни 2020 г. възлизат на 19 821,4 млн. лв., което е 41,4 % от годишните разчети.

Нелихвените разходи са 18 769,5 млн. лв., което представлява 41,2 % от годишните разчети.

Фискалният резерв в края на полугодието е 9,89 млрд. лв., в т.ч. 9,84 млрд. лв. депозити в БНБ и банки и 0,05 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи и аванси.

Материалът 1,6 млрд. лева е превишението на приходите над разходите на държавата до края на юни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

То се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет с 1 205,7 млн. лв. и по европейските средства в размер на 58,8 млн. лева.

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2019 г. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

Постъпилите приходи, помощи и дарения към септември 2019 г. са 32 797,9 млн. лв. или 74,8% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията нарастват номинално с 3 634,3 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи – с 3 224,6 млн. лв. (11,6%) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – с 409,7 млн. лева.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, е 26 096,2 млн. лв., което представлява 75,5% от планираните за годината.

Приходите от преки данъци са 4 660,2 млн. лв. или 71% от предвидените за 2019-а.

Постъпленията от косвени данъци са 12 758,7 млн. лв., което е 77,6% от разчетите за годината. Приходите от ДДС са 8 416,5 млн. лв. или 77,7% от планираните, от акцизи са 4 136,7 млн. лв. (77,6% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 172,7 млн. лв. или 72,9% от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са 927,7 млн. лв. или 79,3% изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравно осигурителни вноски са 7 749,6 млн. лв., което представлява 74,7% от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са 4 954,9 млн. лв., което е 74,8% от годишните разчети.

Материалът Държавните сметки са на плюс с 1,265 млрд. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.