<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>световно стопанство Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/световно-стопанство/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Thu, 25 Aug 2022 10:16:33 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>световно стопанство Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/световно-стопанство/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Частният интерес – властелинът на пазарния свят през 20 век</title>
		<link>https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/pazari-svetovna-ikonomika/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 08 Nov 2019 11:24:09 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[румен аврамов]]></category>
		<category><![CDATA[световно стопанство]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=6512</guid>

					<description><![CDATA[<p>Из студията на Румен Аврамов, публикувана в Алманах „България 20. век“ през 1999 година. Както всяко столетие и 20 век е мозайка от променящи се прeдстави за принципите на икономическия живот и стопанската политика. Как и в какви посоки еволюира през това столетие водещата стопанска идеология? На какъв фон се вписват „българските“ идеи за модерност. [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/pazari-svetovna-ikonomika/">Частният интерес – властелинът на пазарния свят през 20 век</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Из студията на Румен Аврамов, публикувана в Алманах „България 20. век“ през 1999 година</em>.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="alignleft"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="250" height="239" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/10/rumavramov-1.jpg" alt="" class="wp-image-5982"/></figure></div>



<p>Както всяко столетие и 20 век е мозайка от променящи се прeдстави за принципите на икономическия живот и стопанската политика. Как и в какви посоки еволюира през това столетие водещата стопанска идеология? На какъв фон се вписват „българските“ идеи за модерност.</p>



<p>Картината на века може да се вмести в поредица от дихотомии, между които се е мятала – често неистово и с ексцесии – господстващата представа за началата на стопанския живот</p>



<p>„Протекционизъм – отвореност“, „държавна намеса – частно начало“,
„социално – индивидуално“, „дерегулиране – администриране“ – това са полюсите,
които понякога са се налагали безпределно, а в повечето случаи са образувани
хибридни конфигурации с превес на една или друга от тях.</p>



<p>На прехода към 20 век икономическият „модерен“ Запад е почивал на няколко основни принципа. Индустриализация, разбирана като мощна вълна на растеж на базисните инфраструктурни отрасли, империализъм, който &#8211; въпреки идеологическата натовареност на думата – е съществувал осезаемо като мощна държавна протекция за експанзията на националния капитал.</p>



<p>Финансова свобода на капитала: навън тя е отдушник за
пласиране на огромната маса частни спестявания; навътре ражда картелите,
предизвиква появата на антимонополното законодателство и създава финансови
империи със силно присъствие в „реалния“ сектор.</p>



<p>Накрая, в началото на века се правят първите стъпки на
социалното законодателство. Може тази картина да не е принципно различна от
очертаната от Ленин, но следва да се направят поне две уговорки по повод на
знаменитата му книга. Преди всичко тя е един напълно плагиаторски труд, чиито
основни тези (дори и така асоциираният с него термин „империализъм“) могат да
се намерят във всеки вестник, а всичко добавено от автора е без стойност,
единствено плод на параноичното и болно идеологизирано съзнание.</p>



<p>В края на 20 век либералното начало е проникнало дълбоко
и по всичко изглежда &#8211; задълго в икономическата идеология. Основополагащите
ценности са индивидуализъм, простор за частната инициатива, отвореност,
консерватизъм във водене на държавните финанси.</p>



<p>Официалният език не допуска отклонения от „похвалните слова“ за пазара, частната инициатива и свободната търговия. Дерегулирането е задължителен компонент на всяка допустима от световната финансова общност икономическа програма. Същото се отнася и за декларираното съобразяване със социалните измерения на стопанската политика.</p>



<p>Съжителството на държавата и частния сектор вече не прилича на простата и грубовата протекция от началото на века. Зад всеобщия либерален дискурс прозира една градена с времето колосална инфраструктура на държавно санкционирани правила, приела непознатите доскоро форми на наднационална бюрократична машина на Европейския съюз и други международни организации. Всичко, което има да се случва в плоскостта на конкуренцията между частните капитали, се случва в железните рамки на процедурите, очертани от тази бюрокрация.</p>



<p>Но и в традиционното, най-одържавените развити икономики остават периметър на недосегаемост за частните стопански субекти и на privacy (този термин няма точен превод, б.а). Държавата може да деформира финансовите потоци, да разширява полетата си на непосредствено действие, да свръхрегулира, но мярката и мащабът на всичко в икономиката, филтърът, през който се пречупва оценката на едно или друго събитие в пазарния свят, остава частният интерес.</p>



<p>Представите за икономическата модерност в 20 век преминаха през крайностите на вибрираща тетива. Столетието помни различни увлечения.</p>



<p>„Каноничният“ икономически ред след края на Първата световна война беше написан на Брюкселската през 1920 и Генузианската &#8211; 1922 година, конференции, които очертаха идеологически либерална и финансова консервативна стратегия за възстановяване.</p>



<p>Въпреки че най-острите глобални икономически проблеми
през този период бяха репарационните и междусъюзническите дългове, водещите
страни намериха решения в либерален ключ, „кодифициран“ във Финансовия комитет
на Обществото на народите и подсилено от мащабното движение на капитала през
втората половина на 20-те години.</p>



<p>Махалото се премести с Голямата депресия с всички нюанси на интервенционизма на държавите от началото на 30-те години. Спектърът им започна от мекия вариант на Рузвелтовия new deal и завършва с тоталитарния модел в Германия и СССР.</p>



<p>След войната инерцията на интeрвенционизма
продължи, като той беше политически подвързан от различните версии на Кейнсианството,
дало основите на стопанската политика през 50-тe и 60-те години.</p>



<p>Навият голям поврат настъпи през десетилетието на 70-те с петролната криза и стагфлацията в Западния свят. Преди да дойдат медиатично лансираните Татчеристка и Рейгънова „революции“, почвата бе подготвена от по-дискретния и по-ефективен обрат в паричната политика на федералния резерв от края на 1979 година. Инфлацията, свързана с разточителството и приспиващите нагласи на следвоенната „социална държава“ беше ясно означена като основна дестабилизираща сила, с която следва да се бори всяка заслужаваща доверие икономическа програма. Йерархията в целите на стопанската политика бе еднозначно подчинена на този приоритет. Кейнсианството се превърна в маргинална теория, която отстъпи място на либерални и неинтервенционистки виждания. Те дамгосаха и всички леви течения на Запад, като направиха непроизносими предишните им популиски и „меко – марксистки догми“.</p>



<p>Общоприетите днес средства за постигане на антиинфлационната цел включват преди всичко „ структурни реформи“, насочени към разчистване на периметъра, ясно очертаване на правилата на пазарите и на конкуренцията на националната и световната икономика. Западът е изправен пред промени, които изглеждат радикални на фона на улегналите му стандарти и поради необходимостта да бъдат ревизирани – при неизбежна съпротива – вече отвоювани регалии.</p>



<p>В началото на 90-те години новата парадигма бе отчетливо
формулирана и приета за основа на стопанската политика в развитите страни. В
термините на така наречения Вашингтонски консенсус тя бе поднесена като основна
доктрина за икономиките в преход от Източна Европа.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/pazari-svetovna-ikonomika/">Частният интерес – властелинът на пазарния свят през 20 век</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
