Какво все пак се съдържа в доклада, който СОС прие?

Още в началото от Топлофикация София /ТС/ декларират, че ще искат увеличение на цената на топлинната енергия от 1 юли 2021г. Разбира се, това не е казано директно, но са заложени предпоставки, които да наложат този извод.

Ето я и първа предпоставка.

За второто полугодие на 2021г. от дружеството са заложили цена на топлинната енергия в размер на 84.04 лв./MWh, при сегашна цена от 82.09 лв./MWh. Всички знаем, че най-големият разход на Топлофикация София е разходът за природен газ. От дружеството обаче „прогнозират“, че тази цена през летните месеци ще е по-висока от текущата от 25.07 лв./MWh (определена от УС на Булгартрансгаз), че ще  бъде в размер на 26.68 лв./MWh. и ще расте до 29.33лв. за MWh до края на 2021г. Ще припомня, че цялото предходно лято, преди определяне на цената на топлоенергията от 1 юли 2020 г., специалистите на Топлофикация ни обясняваха, как според пазарната логика през лятото цената на газа е много по-ниска, поради малкото потребление и с настъпване на зимните месеци тя ще се се увеличи. Сега обаче в разгара на зимния период те се опитват да ни убедят, че цената през лятото ще бъде още по-висока. Логиката на това твърдение някак вече започва да ми убягва и за това ще се опра на фактите.

От 1 юли 2020г. текущата цена на топлоенергията бе определена при прогнозна цена на природния газ, средно за целия отоплителен сезон 2020/2021г., в размер на 30.50 лв./MWh. и благодарение на тези специализирани прогнози на ТС, цената на топлоенергията е на текущото ниво от 82.09лв./MWh. Реалностите обаче са съвсем други. Цената на суровината до момента, като месечна стойност, достигна до едва 28.21 лв./MWh. Едва ли има някой, който да вярва, че заложената цена, на чието основание ние плащаме по-скъпата топлоенергия ще бъде достигната до края на отчетния сезон, приключващ след 2 месеца. Така по същество се оказва, че столичани са били измамени на основание на именно тези прогнози. От доклада не става ясно как ще бъдат върнати на потребителите в столицата милионите неправомерно надвзети суми и взети ли са предвид при прогнозите за бъдещия отчетен период.

В бизнесплана на ТС са планирани разходи от 70.078 млн. лв. за квоти през 2021г., за покупката на 1.296 млн. тона при цена от 27.65 евро/тон. Никъде в документа обаче не е споменато, какво е количеството топлинна енергия, за производството на която ще бъдат закупени тези квоти, тъй като това е неизвестна величина, както не е ясна и цената на на тези квоти.

В документа за одобрение от СОС е предвиден разход за обезценка от 1 млн. лв. на вземанията от КТБ. Че ще е разход – разход ще е, но какво са виновни потребителите на топлоенергия, че Топлофикация е загубила 80 млн. лв. след фалита на КТБ? С одобрението на СОС след 6 месеца столичното дружество ще цъфне на прага на КЕВР да иска по-висока цена на топлоенергията, включвайки и този разход в цената, който да бъде платен от потребителите.

Всеки е наясно какъв бич е загубата на топлина по топлопреносната мрежа и че и този разход го плащат потребителите. По всички доклади през последните години четем, как се правят инвестиции за рехабилитация, подмяна на топлопреносната мрежа, както и изграждане на нова мрежа за присъединяване на нови потребители. На базата на тези гръмки заявления и изхарчени милиони, всеки би предположил, че технологичните разходи по преноса, включващи в себе си и разходите от пробиви и течове в мрежата би трябвало да намаляват. Дори в бизнес плана на дружеството, представен за одобрение от СОС, е записано: „През 2021 г. е планирано брутно производство на топлинна енергия в размер на 4 754 174 MWh. Планираните технологични разходи за 2021г. са съизмерими със средните за последните три години и са в размер на 896 832 MWh. Планираният относителен дял на технологичните разходи бележи леко намаление спрямо последните години, което е резултат от интензивните усилия по подмяна на топлопреносната мрежа“. Браво, ще каже някой. Направо герои. В текста обаче прави впечатление, че технологичните разходи за 2021 г. вече са известни и периодът, за който се прави това сравнение е 2019 г. – 2021 г., т.е. сравняват се технологичните разходи за 3 години, а защо не 5 или 10 години! Още повече, че данните за 2020 г. са предполагаеми. Понеже всяко такова нереално изявление буди съмнение, извадих данните за загубите по топлопреносната мрежа за последните 10 години.

От таблицата и графиката към нея ясно се виждат няколко неща:

• Твърденията на Топлофикация за свалянето на загубите по топлопреносната мрежа са лъжа според фиксираните и утвърдени във финансовите отчети стойности и тези твърдения служат само за заблуда на някоя и друга общинска комисия, колкото да им одобри бизнес плана за поредната последваща година.
• Данните показват, че загубите по топлопреносната мрежа за периода 2009-2019г. /това са официални крайни данни/ никога не са намалявали и вече надхвърлят 20%.
• Данните показват, че „интензивните усилия по подмяна на топлопреносната мрежа“ водят до повишаване на загубите по тази мрежа.
• От графиката се вижда, че въпреки излетите милиони левове за рехабилитация и подмяна на топлопреносната мрежа, трендът на загубите от изтичане е възходящ.

Основният извод обаче е, че на Топлофикация София „не й пука“ за загубите по ТПМ от 2009г. насам. Не й пука колко милиони левове загуба са се натрупали и ще продължават да растат в следствие неглижирането на проблема.

Нека обаче поговорим за пари. Според цените на топлоенергията от Топлофикация за съответните години се оказва, че за последните 11 години транспортните разходи по топлопреносната мрежа са на обща стойност от близо 888 млн. лв. Сума, която е съизмерима с натрупаните загуби на Топлофикация към момента. На всички е ясно, че без транспортни разходи не може. Но е видно, че ако те бяха намалели следствие подмяната на амортизираните тръби, финансовото състояние на столичното парно нямаше да е в такова плачевно състояние. Ако трябва да отделим само загубите от изтичане в топлопреносната мрежа за горепосочения период, то се оказва, че те са в размер на 184.7 млн. лева. 

Ето и основните числа на разходната част на одобреният от СОС бизнес план.

• За покупката на газ – 225.65 млн. лв. Увеличението е с 11.61 млн. лв., или с 6.9% повече. Това разбира се не е случайно, тъй като основният гарантиран приход на топлофикация е продажбата на топлинна енергия. Ако искаш по-високи приходи, без да се интересуваш от намаляване на разходите, то неминуемо това ти дава основание да претендираш за по-високи разходи за основната суровина, какъвто е природният газ. Това води естествено и до по-високи разходи за покупката на квоти парникови газове, които по прогнозни стойности ще се повишат с 5 млн. лв. – до 70 млн. лв. Повишението тук е с 7.8%.
• Разходите за материали остават на нивото на 2020 г. в размер на 1.81 млн. лв.
• Предвидено е разходите за външни услуги да скочат с 14.4% до 25.181 млн. лв. Увеличението се дължи на по-високи разходи за поддръжка, които ще скочат от 1.46 млн. лв. на 4.33 млн. лв., като парите ще бъдат похарчени за въвеждането на информационната система SAP ERP и най-вече за нейната поддръжка. В това перо, с близо половин милион лева ще се увеличат разходите за въоръжена охрана, които ще достигнат историческите 3.548 млн. лв. С близо половин милион лева ще скочат и разходите за печат и доставка на фактури. Те вече ще са 1.5 млн. лв.

Защо отбелязвам разхода за печат?
За последните три години, лично на мен, не са доставени фактури на хартиен носител от Топлофикация поне за три месеца, или около 25%. От лятото на 2020 г. незнайно защо не съм получил нито една фактура на хартиен носител, нещо, за което явно плащам под формата на одобрен разход. Въпреки това за същата дейност дружеството е заложило увеличение от 46.1% до гореспомената сума.

Разходите за персонала: Това е единственото перо, чиято стойност никога не е намалявала и за 2021 г. е предвидено тези разходи да бъдат 73.27 млн. лв. Съвсем уклончиво в бизнес плана е обявено, че стойността е на нивото на предходната година. Според официалните данни за 2019г. разходите за възнаграждения са 64.783 млн. лв. При персонал около 2 300 човека, то средната брутна заплата в дружеството е на стойност 2 347лв. Ако това ниво се е запазило, то става ясно, че прогнозната стойност на брутната работна заплата вече е 2 655 лв. Не е тайна, че под различна форма служителите на Топлофикация София получават и други благинки – безплатна храна за вече 2.1 млн. лв., работно облекло, помощи, отпуски, битови нужди, празници и т.н., все разходи, които ние плащаме чрез цената на топлоенергията за „добре“ свършената работа.

Излишно е да се прокламират гръмките намерения за дейности, като изграждането на инсталация за изгарянето на RDF гориво с участие на Топлофикация в проекта с 62 млн. лв., за които е планирано 35.8 млн. лв. да дойдат безвъзмездно по европейски програми и 26.4 млн. лв. – чрез заем от Европейската инвестиционна банка, тъй като тези пари ще трябва да се връщат, а ефектът от цялата инвестиция е малко мъгляв.

Като цяло, в бизнес плана на Топлофикация София, успоредно с добрите намерения и мащабните инвестиционни проекти, които ще приключат неясно кога, са заложени искания за повече пари за дейности, които е ясно, че няма да бъдат свършени през 2021 г. Парите естествено ще бъдат усвоени и през следващите години отново ще се иска увеличение на цената на топлоенергията, по добре познатия „затворен кръг“ Те искат тези пари сега и Столичният общински съвет им ги одобри.

Материалът Какво одобри СОС с гумения си печат в бизнес плана на Топлофикация София? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-голямото перо – 1,375 млрд лв., ще бъде за текущи дейности, включително държавно делегираните дейности, които се финансират от националния бюджет. Сумата включва заплатите на учителите в общинските училища, работещите в болниците и др.

Капиталовата програма на общината за 2021-ва също е с по-високи параметри спрямо предишната – 509 млн., от които 296,3 млн. са средства, привлечени по европейски програми.

Най-голямата реконструкция за 2021 г., ще е започване на ремонта на трамвайното трасе на бул. „Цар Борис III“ – от Съдебната палата до кв. „Княжево“. Стойността на този проект е 31,6 млн. лв., а средствата са осигурени по ОП „Региони в растеж“, уточнява столичният градоначалник.

Планирани са дейности, започнали вече осъществяването си – разширението на бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „Филип Кутев“, бул. „Ломско шосе“, Източната тангента и по ул. „Опълченска“.

Фандъкова уверява, че „с тези обекти София практически ще има нова транспортна схема с над 1/3 разтоварен трафик през центъра на града“.

Пари се заделят и за ремонти на ключови за кварталите улици и булеварди – бул. „Първа Българска армия“, ул. „Кукуш“, тунелите към „Люлин“ и при НДК, бул. „Царица Йоанна“ заедно с трамвайния път, ул. „Чепинско шосе“.

Йорданка Фандъкова изрази и мнението си, че общината изпълнява надлежно програмата си за подобряване на качеството на въздуха, за която са отделени над 200 млн. лева.

Според Фандъкова планираните капиталови инвестиции в това направление са над 200 млн. лв.

Дейностите включват отново програмата за замяна на стари печки, която няма голям успех до момента, по-често миене на улици и премахване на кални места по кварталите, които са източник на прах, довършване на метрото, като през 2021-ва ще се строи продължението му в „Подуяне“ и през „Слатина“. Планират се и доставки на нови трамваи, електробуси и тролеи.

Материалът Амбициозен бюджет залага Столична община за 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Откриват се и „зелени коридори“  – гражданите над 65 г. ще посещават хранителните магазини между 10 и 12 ч.

Създава се и организация за включване на част от ДКЦ-а (бившите поликлиники) в прегледите на граждани, които имат грипоподобните симптоми.

С решение на Софийския щаб се възлага на директорите на ДКЦ-а в рамките на седмица да обособят зони за клинични прегледи. Екип от лекар, медицинска сестра или лаборант ще извършват преглед и при нужда ще правят кръвни изследвания и антигенен тест. Пациентът трябва предварително да е разговарял с личния си лекар, за да има направление за нужните изследвания.

В последната седмица екипите на СДВР и общината са проверили над 1200 търговски обекта дали се спазват епидемичните мерки.

Продължава засиленият контрол за носене на маски в градския транспорт. Данните от последните 10-ина дни показват спад от 100 000 пътници дневно в системата на „Метрополитен“. 

Материалът Нови анти ковид мерки въвежда Столична община е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Петицията е адресирана още към зам. министър-председателя Томислав Дончев, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.

“София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е подписана от 1534 души, броят постоянно расте, а крайната дата, на която тя може да бъде подкрепена, е 15 май.

“Изгарянето не е решение, защото отпадъците не изчезват. Градът ни вече е много мръсен, а общината създава още един източник на замърсяване. Тонове токсична пепел ще трябва да пътуват до Германия ежедневно и да плащаме за съхранение. В момента отпадъците на столицата замърсяват Сливен. Проектът за инсинератор в София е поредната грешка в едно изцяло грешна политика към отпадъците. Трябва да се вземат дългосрочни мерки за по-умно управление, максимално рециклиране и информационни кампании”, казва Данита Заричинова от екологично сдружение “За Земята”.

Идеята за инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“ до Централна гара е на повече от 10 години, а междувременно технологиите и тенденциите се промениха коренно.

Редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения.

Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос.

Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението, твърдят екозащитниците.

Хората, които живеят в близост, се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото с довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея.

„Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, затова приканваме всички да подкрепят петицията”, казва Данита Заричинова.

Материалът Пуснаха петиция срещу завода за отпадъци в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.