<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>стопански живот Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/стопански-живот/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Fri, 15 Jan 2021 12:48:55 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>стопански живот Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/стопански-живот/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво)</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomicheskiat-zhivot-i-darzhavnoto-mislene-za-tsiganite-vtoro-novogodishno-chetivo/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Красен Станчев]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 12 Jan 2021 13:25:26 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[икономика]]></category>
		<category><![CDATA[неравенство]]></category>
		<category><![CDATA[роми]]></category>
		<category><![CDATA[ромско включване]]></category>
		<category><![CDATA[стопански живот]]></category>
		<category><![CDATA[цигани]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23407</guid>

					<description><![CDATA[<p>Продължение на анализа „Икономическият живот без циганите (Новогодишно четиво)“ от 30 декември 2020 година&#8230; От факта, че хората са много различни следва, че ако се отнасяме с тях еднакво, резултатът трябва да бъде неравенството в действителното им положение и че единственият начин да ги поставим в равно положение би било да се отнасяме към тях [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomicheskiat-zhivot-i-darzhavnoto-mislene-za-tsiganite-vtoro-novogodishno-chetivo/">Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво)</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Продължение на анализа „<a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomicheskiat-zhivot-bez-tsiganite-novogodishno-chetivo" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>Икономическият живот без циганите (Новогодишно четиво)</u></a>“ от 30 декември 2020 година</em>&#8230; </p>



<blockquote class="wp-block-quote is-layout-flow wp-block-quote-is-layout-flow"><p>От факта, че хората са много различни следва, че ако се отнасяме с тях еднакво, резултатът трябва да бъде неравенството в действителното им положение и че единственият начин да ги поставим в равно положение би било да се отнасяме към тях по различен начин</p><cite>Фридрих фон Хайек (<a href="https://www.mises.at/static/literatur/Buch/hayek-the-constitution-of-liberty.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>Конституция на свободата, 1960</u></a><a href="https://www.mises.at/static/literatur/Buch/hayek-the-constitution-of-liberty.pdf">,</a> с. 87)</cite></blockquote>



<p>Не е нарочно, но обсъждането на <a href="http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&amp;Id=5708" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>проекта за нова</u></a> „Националната стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите 2021-2030 година“ приключи в навечерието на Циганската Нова година. Както е известно, тя се пада в деня на Нога година по стар стил и съответно в деня на св. Василий 14 януари. Общността смята този светец за свой покровител.</p>



<p>Новата стратегия не е подарък. Просто изтече срокът на старата в края на миналата година. Нейното съдържание, заедно с отчетите за изпълнението й, може да бъде намерено на <a href="http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&amp;Id=726" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>страницата за обществено обсъждания</u></a> на правителството.</p>



<p><strong>Равенство и справедливост</strong><br>От предишния преглед би следвало да е ясно, че неравенството между ромите и другите етноси в България не е резултат на еднакво третиране. Защото те често се оказват без гражданска регистрация и неуредени права на собственост. Оттук за тях, обществото и икономиката следва неблагоприятното обстоятелство, че неравенството не е естествено, а изкуствено. Проявление на това обстоятелство са разликите между различните хора и общности. В нашия случай – легитимното притежание на собственост и достъпът до възможности, които сиромахомилската политика има претенция да осигури на всички.</p>



<p>В този смисъл бедността и изпадането „извън заетост, обучение и образование (<a href="https://ime.bg/en/articles/ime-study-assessment-of-the-people-not-in-employment-education-and-training-neets-in-bulgaria-and-policy-measures-to-effectively-address-their-integration/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>ИЗОО</u></a>)“ само привидно може да е индивидуален избор. Всъщност онова, което се знае е, че този избор е с голяма вероятност следствие на неравенство пред закона.</p>



<p>Хайек продължава горната си мисъл по следния начин: „<em>равенството пред закона и материалното равенство са не само различни, но са в конфликт помежду си; и можем да постигнем едното или другото, но не и двете едновременно</em>“. Иначе казано: равенството пред закона ще запази естествените неравенства в действителното обществено и материално положение на хората и обществените групи.</p>



<p><strong>Смисълът на стратегиите</strong><br>По повод ромите и всички останали Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и Хартата за основните права в ЕС изискват не материално равенство, а равенство пред закона.</p>



<p>Както стана дума в първата статия, целта на заявените инициативи по включването на хора и обществени групи в обществения и стопанския живот би следвало да бъде именно равенството пред закона. А след като то е постигнато, всеки би следвало да е свободен да избере дали да се „изключи“ или „включи“.</p>



<p>Националните стратегии за „ромски“ политики оставят този замисъл на последно място. Тази от 2012 година има за цел това да бъде постигнато, но към 2020 година няма признаци целта да е била изпълнена.</p>



<p>За удобство проблемът с равенството и „дискриминацията“ в проекта за нова стратегия е споменат 21 пъти. А проблемът с гражданската регистрация – един път. В никой един контекст на споменаване няма и сянка от опит за анализ. А решаването на проблемите с регистрацията и собствеността в новия проект изобщо не присъстват. (В предишната те бяха формулирани като цели.)</p>



<p>В повечето от контекстите става дума за това какви са международните ангажименти, принципи, комисии и абстрактни ценности, свързани с осигуряване на равенство пред закона (отсъствие на дискриминация). Няма факти или позования за състоянието на проблема в България. Изглежда авторите са предпочели да не споменат нито един от <a href="https://socialachievement.org/web/files/richeditor/dokumenti/Letter_Roma%20Strategy_final%20draft_0901.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>множеството анализи</u></a> по темата, изготвени от български или международни организации. Проблемът със собствеността на ромите е разпознат от комисарката на Съвета на Европа по човешки права от ноември 2019 г. (<a href="https://rm.coe.int/report-on-the-visit-to-bulgaria-from-25-to-29-november-2019-by-dunja-m/16809cde16" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>публикуван е през март 2020 г</u></a><a href="https://rm.coe.int/report-on-the-visit-to-bulgaria-from-25-to-29-november-2019-by-dunja-m/16809cde16">.</a>). В този доклад той е анализиран на три страници, посочени са обзори и източници на информация от 2015 до 2019 година. Посочени са и нарушени конвенции, дела срещу България и (неприемлива) местна съдебна практика.</p>



<p>По повод равенството пред закона проекто-стратегията споменава само фобии – страх от бедните, от другите, от чужденците. Не че няма такива, но никоя стратегия не е упражнение по социална психиатрия.</p>



<p>Всъщност, стратегията за ромите е пряко свързана с други стратегии – за преодоляване на бедността и неравенствата, увеличаване на заетостта и т.н. Това са основните. Изобщо стратегиите, казват колеги наблюдаващи финансирането им, били над 200. Не знам дали е вярно. Ромската и всички останали стратегии биват конкретизирани от поне няколко министерства. Например, Министерството на регионалното развитие и благоустройството има стратегия за ромските жилища. (Същото е с три други министерства, а това на вътрешните работи е обучавало полицаите.) Освен това всяка област има своя стратегия за ромите.</p>



<p>Но наличието на много стратегии означава, че няма стратегия. В повечето случаи стратегиите нямат друг смисъл освен някакво съобщение за чужбина и намиране на причини за кръстосано субсидиране да дейности по европейски и местни бюджетни програми.</p>



<p>В новия проект за ромска такава не е направен дори опит за отчет и връзката с изпълнението на стратегии по бедността, заетостта и образованието. Събрани на едно място, отчетите по всички ромски стратегии, както и споменаването на ромите в другите стратегии, доколкото мога да преценя, би съставило документ от около 2 500 страници.</p>



<p>В тях има много факти и подробности. Но едва ли някой може да разбере какво от стратегиите и изпълнено, защо не е изпълнено, ако не е изпълнено и защо е изпълнено (ако е изпълнено).</p>



<p>Разбира се, това е проблем за смисъла на стратегията.</p>



<p>Той е „решен“ по няколко начина: новата стратегия е наречена „рамкова“ (предполага се, че ще има много конкретизации и екшън планове), тя е по-кратка от предишната – 30 вместо 60 страници и на 20 от тях става дума за споменатите конвенции, комисии, принципи и ценности.</p>



<p><strong>Десет други липси</strong><br>По-конкретно става дума за следните очевидни особености на документа.</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li>Изключително странно е, че в документа не се използват последни статистически данни (понякога препращането е към резултатите от Преброяването от 2011 година, макар да има актуална статистика от наблюденията на домакинствата, работната сила и т.н.) или данни от изследвания на български институти и анализатори, където проблемите са относително точно дефинирани, качествено и често количествено.</li><li>На практика липсва икономически и бюджетен анализ. В частност липсва дори опит за представяне на ползите и разходите от ромското включване. (Макар всички налични анализи да показват значително превишаване на първите над вторите и да се асоциират ясно с т.нар. в икономиката „положителни външни въздействия“.)</li><li>По странен начин пандемията от COVID-19 се споменава само абстрактно, като риск от влошаване на социално-икономическото положение на ромите, но няма опит за оценка на риска. Макар да е налице достатъчна статистика – от Агенцията по заетостта, НСИ, НАП и други източници. Дори според международни (например на Световната банка или ЕС) оценки на ефектите от външни отрицателни въздействия на пандемията върху малоимотни слоеве на населението е логично да бъде направен изводът, че</li><li>Крайно бедните (според класическия критерий от 1.9 щатски долара на ден) в България ще се увеличат два пъти – от около 1% от населението в началото 2020 г. до 2-2.5% през пролетта на тази година;</li><li>Това връща страната в положението от 2015 година;</li><li>„Новите крайно бедни“ (термин на Световната банка) ще са предимно роми и български турци, като ромите в тази група ще са два пъти повече от турците и 4-5 пъти повече от средния брой за страната.</li><li>В областта на заетостта не са отчетени известни факти от рода на това, че новите безработни в някои области до 80 или 90% са роми (при 35-40 заявен недостиг на работна сила средно за страната или за съответните области). Вероятно е този проблем да е тясно свързан с недостатъци на сътрудничеството на Агенцията по заетостта с деловите среди, с регулирането на минималната работна заплата и пр.</li><li>В областта на здравеопазването в извънредна епидемиологична обстановка не са използвани вероятно налични данни за заболеваемостта по етническа принадлежност или поне по общини; поради много причини този показател може да е по-малко рисков, коректното формулиране на проблемите на е онова, което трябва да търси тази стратегия.</li><li>Тук липсва каквато и да е идея за решаване на проблема със здравното осигуряване на ромите: неосигурените при тях са три пъти повече от средното за страната. Проблемът е свързан и с осигуряването за старини (въпреки че доживяването до пенсионна възраст е сравнително по-рядко), и с регулирането на пазара на работна сила, минималната работна заплата и трудовите договори.</li><li>В областта на образованието от края на октомври са налични конкретни данни и анализът им от Института за изследвания в образованието към МОН. Те дават ясна представа за дела на непокритите от мероприятията за дистанционно обучение ученици от малцинствата и за причините това да се случва.</li><li>Част от тези причини са в жилищните условия, друга – в образованието на родителите, трета – в техните доходи. Тук и по всички други конкретни области, не е напълно ясно по какъв начин ще се осигури системен подход, как решаването на предизвикателство в образование ще се свърже със състоянието на жилищните условия, макар статистиката на НСИ за домакинствата с „материални лишения“ да е доста надеждна.</li><li>При жилищните условия и дискриминацията няма анализ на данните за разрушаването на жилища, нито изобщо на правата на собственост на ромите. В последната област практиката е от 1991 г., със забележителни и общополезни успехи. Но придобиването на такива права замира след 2008 г. То е един от приоритетите на предишната стратегия. В този проект темата изобщо не е засегната.</li><li>&nbsp;Същото се случва и с проблема за гражданската регистрация на ромите. Той е налице от 2011 г., споменат е в предишната стратегия, а в тази ясно е заложен отказ от неговото решаване. Става дума за 75-80 хиляди души (по-реалистично е да са 80), които поради тази проста причина не могат за бъдат част от никаква политика за интеграция или подпомагане.</li></ol>



<p><strong>И три недоразбирания „на Хайек“</strong><br>В самото начало проекто-стратегията посочва, че тя се опира на определението „ром“, което е известно от статистиката като „онези граждани, които се самоопределят като роми“. Но това разбиране не отчита:</p>



<ol class="wp-block-list" type="a"><li>Че самоопределянето може да е следствие на неблагоприятен (или благоприятен) обществен и правораздавателен климат;</li><li>Че част от европейските документи (включително тези за човешки ресурси и социално включване), върху които проектът заявява, че се опира, оперират оценки на дела на ромите в населението на страната почти два пъти по-високи от броя на самоидентифициралите се роми пред НСИ и други държавни органи;</li><li>Самият проект посочва това като проблем – общ (на с. 2) и конкретен, във връзка с работата на бюрата по заетостта (на с. 13).</li></ol>



<p>В този и други правителствени документи се борави доста свободно с термина „маргинализация“. Например на едно място се казва, че „изключените и маргинализирани ромски общности са изложени в опасно голяма степен на отрицателни социално-икономически въздействия и последици за здравето“. Подобни твърдения има на шест места в проекта.</p>



<p>Очевидно е, че самият термин може да има и отрицателни социални конотации. Но по-важното е, че при социалната изолация и маргинализация има три групи причини:</p>



<ol class="wp-block-list" type="a"><li>Те се случват при съзнателен и доброволен избор на отделния човек или семейство (като само-изолация или само-маргинализация);</li><li>Или са следствие на непредвидени и не зависещи от никого обстоятелства (пандемии, природни бедствия и пр.);</li><li>Или се получават в резултат от външна на отделния човек обществена принуда.</li></ol>



<p><em>Следва продължение</em>&#8230;</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomicheskiat-zhivot-i-darzhavnoto-mislene-za-tsiganite-vtoro-novogodishno-chetivo/">Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво)</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>За пълноценната изява на жените в стопанския ни живот през 71-ва и една стратегия от 2020-та</title>
		<link>https://ikj.bg/arhivni-stranici/za-palnotsennata-izyava-na-zhenite-v-stopanskia-ni-zhivot-prez-71-va-i-edna-strategia-ot-2020-ta/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 22 Dec 2020 13:21:44 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Архивни страници]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[жени мъже]]></category>
		<category><![CDATA[равнопоставеност]]></category>
		<category><![CDATA[стопански живот]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23030</guid>

					<description><![CDATA[<p>На днешното си заседание правителството е приело Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 година. От съобщението на пресслужбата става ясно, че основната цел на документа е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност между половете в България чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика. Разбираме още, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/za-palnotsennata-izyava-na-zhenite-v-stopanskia-ni-zhivot-prez-71-va-i-edna-strategia-ot-2020-ta/">За пълноценната изява на жените в стопанския ни живот през 71-ва и една стратегия от 2020-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>На днешното си заседание правителството е приело Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 година. От съобщението на пресслужбата става ясно, че основната цел на документа е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност между половете в България чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика.</p>



<p>Разбираме още, че стратегията има рамков характер и задава насоките за действия в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.</p>



<p>Тази информация ни дава добър повод да се обърнем към „архивните страници“ и да видим мащабите, с които в началото на 70-те години жените заемат мястото си в стопанския живот на страната.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="500" height="338" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j1.jpg" alt="" class="wp-image-23031" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j1.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j1-300x203.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j1-370x250.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>



<p>Публикацията на в-к „Икономически живот“ от онзи година е предимно с цифри и статистика, затова няма нужда от никакви коментари. Или ако се налага, то това е в полето на стопанските историци.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="750" height="218" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j2.jpg" alt="" class="wp-image-23032" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j2.jpg 750w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j2-300x87.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j2-370x108.jpg 370w" sizes="(max-width: 750px) 100vw, 750px" /></figure></div>



<p>Все пак ще си позволим кратък цитат от статията, поместена в брой, чието излизане съвпада с датата 8 март. Това обяснява и илюстрацията – чело на вестника, фрагмент от която е горното изображение.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="500" height="108" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j_t.jpg" alt="" class="wp-image-23033" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j_t.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j_t-300x65.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j_t-370x80.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="500" height="310" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j3.jpg" alt="" class="wp-image-23034" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j3.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j3-300x186.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/j3-370x229.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/za-palnotsennata-izyava-na-zhenite-v-stopanskia-ni-zhivot-prez-71-va-i-edna-strategia-ot-2020-ta/">За пълноценната изява на жените в стопанския ни живот през 71-ва и една стратегия от 2020-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Правителство, общини и стопански живот по време на пандемия: какво не се вижда</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/zatvoreni-institucii-iuslugi-grajdani/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Красен Станчев]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 25 Mar 2020 19:26:51 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[институции]]></category>
		<category><![CDATA[общини]]></category>
		<category><![CDATA[пандемия]]></category>
		<category><![CDATA[регулатори]]></category>
		<category><![CDATA[стопански живот]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=12367</guid>

					<description><![CDATA[<p>Бездействието на администрацията души дори онова, което може да работи&#8230; Всички обсъждат парите на данъкоплатците, които правителството тези дни каза, че ще върне на някои от тях, след като ги е събрало от всички. И обсъждането, и действията на правителството са нормални – в някакви рамки на общественото приличие. Не може да се очаква, че [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/zatvoreni-institucii-iuslugi-grajdani/">Правителство, общини и стопански живот по време на пандемия: какво не се вижда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Бездействието на администрацията души дори онова, което може да работи</em>&#8230; </p>



<p>Всички обсъждат парите на данъкоплатците, които правителството тези дни каза, че ще върне на някои от тях, след като ги е събрало от всички. И обсъждането, и действията на правителството са нормални – в някакви рамки на общественото приличие. Не може да се очаква, че мерките по раздаването на пари ще бъдат съвършени и винаги от всеки следва да се желае нещо по-добро и справедливо.</p>



<p>Но
няма никакво обсъждане по повод бездействието на правителството на централно и
местно равнище.</p>



<p>Законът
за извънредното положение не предвижда изменения нито в Административно
процесуалния кодекс (АПК), нито в Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.</p>



<p>Иначе
казано, държавната и общинските администрации трябва, предполага се, да
работят.</p>



<p>По
всичко обаче изглежда, че това не е така.</p>



<p><strong>Правни основания</strong><br>През лятото на 2003 г., като ръководител на групата по закона, аз съставих <strong><a href="http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&amp;Id=122" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="Указания (отваря се в нов подпрозорец)">Указания</a></strong> за прилагане на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Те бяха редактирани от колеги от ИПИ и УНИЛОБ – Варшава, окончателно прегледани от проф. Валери Димитров (тогава председател на комисията по икономическа политика в Народното събрание) и одобрени от Съвета за икономическа политика към Министерския съвет на заседание на 10 декември 2004 г. </p>



<p>Оттогава
законът претърпя 36 изменения и допълнения, най вече с цел увеличаване на броя
и уточняване на подробностите в регулирането и контрола по повод стопанския
живот.</p>



<p>„Указанията“
не са „правилник за приложението“, но са инструкция и затова са нормативен акт
(по смисъла на закона за нормативните актове). Тези инструкции не са отменени,
съответният закон също е в сила. Тяхната цел е да улеснят стопанския живот и да
намалят квази данъците – т.е. разходите за работа с правителството, като заложат
на неговото предварително производство.</p>



<p>При
извънредно положение тези указания би трябвало да се спазват по-стриктно,
защото мисията на предварителното производство е да улеснява опазването на
здравето на гражданите. А това е и едно от четирите основания да се регулира
стопанската дейност изобщо.</p>



<p>Другите
три основания са: националната сигурност и обществения ред, изключителните и
суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1 &#8211; 4 от Конституцията и
личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица. За отбелязване
е последното: администрацията на общинско и централно е длъжна да защитава (и
да работи за изпълнението на) личността и имуществото на всички граждани и
предприятия.</p>



<p>Това е
конституционен принцип.</p>



<p>Той е
възпроизведен в чл. 60 от АПК. Според него предварителното административно
производство се „налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите,
да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин
интерес.“</p>



<p>Нещо
повече: според закона за извънредното положение давността по
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спира да тече, а абсолютната
10-годишна давност за погасяване на данъчните задължения не се прилага. Общото
правило е, че по време на извънредното положение не се образуват изпълнителни
производства. Но като изключение от това правило и в този закон е възпроизведен
текстът от чл. 60 на АПК. Дословно, буква по буква.</p>



<p><strong>Щетите от бездействието</strong><br>Проверявайки една от разпоредбите на (все още тогава) проектозакона за извънредното положение, за да я <a href="https://clubz.bg/95950-nepopravimite_shteti_ot_izvynrednoto_polojenie_sdelkite">коментирам</a>, ми се наложи да интервюирам предприемачи от транспорта и строителството.</p>



<p>Оказа
се, че в тяхната област след 16-ми март (положението бе въведено в петък, 13-ти
март) общинските и държавните администрации не работят, това важи и за
агенциите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните превози, околна
среда, общинските администрации, електро-разпределителните дружества и ВиК (и
държавни, и частни).</p>



<p>След
обявяването на мерките на правителството на 24 март и днес направих същите
консултации. Резултатът бе абсолютно същият.</p>



<p>Не
ще и дума, моята проверка не е всеобща. Но е ясно, че има проблем. И неговите
граници е наложително да бъдат обозначени.</p>



<p>Законът
вменява ограничения и на нотариусите при удостоверяване на изповядването на
сделки. Освен належащите и неотложните. Предполагам, че в крайна сметка ще се
получи, че отделните нотариуси сами ще преценяват кои сделки са такива. Те също
губят доход при спиране на работа. </p>



<p>Какво
може да знаем за щетите от административното бездействие.</p>



<p>За
да отговоря на този въпрос, следва да разгледам т.нар. „правителствени услуги“
на държавната администрация, нейните териториални поделения и тези на
общинските администрации. При това следва да се отчете очевидното
обстоятелство, че това не са услуги в точния смисъл на думата. Те не се
предлагат на конкурентна основа, гражданите и фирмите не могат да изберат друг
доставчик и те най-често са техни задължения, наложени със закон или подзаконов
нормативен акт.</p>



<p>Общият
брой на административните услуги, предоставени от всички административни
структури в страната, не е точно известен от 2015 г. насам. Самите услуги са
малко под <a href="https://iisda.government.bg/adm_services/services/from_central_administrations">2
100 на брой.</a> Според <a href="https://ime.bg/bg/articles/57-mln-dni-za-administrativni-uslugi-i-regulirane/">изследване
на ИПИ</a> през 2014 г. тези услуги са предоставени 218 млн. пъти. От тях над
80% се падат на НАП. По електронен път се предоставят 10-11 млн. отделни
услуги, приблизително 60% &#8211; на юридически лица.</p>



<p>Предвид
ръста на икономиката и доходите, можем да предположим, че техният брой през
2020 г. би трябвало да бъде приблизително 240 млн. пъти, ако годината бе
протекла нормално.</p>



<p>През
2015 г. година българските граждани и фирми са изразходвали, при крайно
оптимистични допускания на колегите от ИПИ, близо 60 милиона работни часа, за
да получат тези услуги. Т.е. те са употребили около 10 хиляди работни (при
допускане за 250 работни дни на година) години, за да ги придобият. (При средно
заплащане на час от около 7 лева, цената на това работно време на опашка за
услуги е над 450 млн. лв за 2014 г.) Предполагам, че часовете за 2020 г. би
трябвало да са около 80 млн. (или малко над 600 млн. лева работно
време).</p>



<p>Предполагам,
че при 240 млн. часа потенциално подлежащи на изразходване за 2020 г. за услуги
на граждани и фирми, вследствие на отложените отношения с данъчните власти, но
усложнени отношения с агенцията по заетостта и службите за социално подпомагане,
ефектите ще са следните:</p>



<ol class="wp-block-list"><li>За период от три месеца
(предполагаемият срок на извънредното положение) ще бъдат отложени около 100
млн. услуги на НАП. Но те ще трябва да бъдат изпълнени след пандемията или след
като отлагането („ваканцията“) приключи.</li><li>Тъй като не всички отношения
с държавната администрация приключват, отвън обсега на НАП остават споменатите
по-горе агенции. Около 40 млн. за тази година. В по-голяма си част това са
задължения и услуги, които не могат да бъдат изпълнени по електронен път,
защото процедурите не го предвиждат или администрацията, гражданите и фирмите
не са готови да го направят. Тъй или инак, това са заверки, визи за
строителство, еднократни разрешителни за местни или международни транспортни
услуги, строителни разрешителни и съгласувания за включване на обекти към
електроразпределителната или ВиК мрежите. Ако администрациите продължават да не
работят за периода на извънредното положение, 10 млн. услуги ще бъдат отложени.</li><li>Тук не става дума за спестени
пари и работно време. Тук под заплаха е дейност, чиято работа е спряна и доход,
който не може да бъде инкасиран във фирмени и съответно домакински бюджети.</li><li>Отчитайки броя на споменатите
в т. 2 разрешителни на година – приблизително 32&nbsp;000, за периода от въвеждането на
извънредното положение, не са издадени около 1 200 документа. Това означава, че
е спряна поне легалната дейност на неизвестен брой фирми. Някои от тях вероятно
ще фалират.</li><li>Ако към това се добави и
спрялата работа на нотариусите и КАТ, пазарът на движимо имущество изглежда
закопчан. Обявите за продажба само в Интернет днес са над 220 хиляди. Очевидно
е, че нито една в момента не може да приключи легално. При цена на един
автомобил от 1 000 лв, абсолютната стойност под риск е над 200 милиона
(примерно за година). На месец загубата би била около 20 млн. само поради
бездействие на административните „услуги“. </li><li>Подлежащите на завършване
сгради към края на 2020 г. са над 1 500 – за всички видове строителство, а
тяхната обща разгърната площ е 1.2-1.3 млн. квадратни метра. При
предполагаемата средна продажна цена на квадратен метър за страната е 400 лв.,
абсолютната стойност под риск е 4.8 млрд. лв. </li><li>Средният брой само на
продадените жилища на месец за 2019 г. е около 40. Иначе казано спирането довършителните
работи (актове 14, 15 и 16 от строителните регламенти) блокира строителната
дейност и отлага продажбите. Съответно строителните фирми и техните работници
нямат перспектива да получат доход дори само поради невъзможността да се
завърши строителството и предвиди продажба. Вярно, сградите и къщите не са
хранителни продукти, за да се развалят за десет дена, но не виждам извинение за
такова принудително спиране на стопански процес, който лишава гражданите от
сделки на стойност 1 млн. лв на месец.</li><li>Заетите в тези отрасли (на
постоянни и временни договори, и самонаети) са вероятно около 500 хиляди –
техните доходи също ще се свият;</li></ol>



<p>И
накрая: извънредното положение всъщност показва, че много от регулаторните
режими са безсмислени. Дори администрацията не разбира защо ги прилага, след
като не съблюдава задълженията си, наложени със закон не само на гражданите, но
и на фирмите.</p>



<p>Явно
пак е настъпило време за регулаторна гилотина. Гилотината, както е известно от
една стара френска поговорка, е най-надеждният лек против главоболие.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/zatvoreni-institucii-iuslugi-grajdani/">Правителство, общини и стопански живот по време на пандемия: какво не се вижда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Къде са милионите – въпросът в България през 20 век</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/kade-sa-milionite-bulgaria-zaemi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 09 Jan 2020 11:45:16 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[Румен Аврамов]]></category>
		<category><![CDATA[заеми]]></category>
		<category><![CDATA[инфлация]]></category>
		<category><![CDATA[стопански живот]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=8826</guid>

					<description><![CDATA[<p>Историята на една икономика е история на дълговите й вълни. Циклите на натрупване и погасяване на дълг маркират общите ритми на икономическия живот. През „българския“ 20 век тези ритми ясно са очертани. До 1912 година икономиката „преработва“ дълг, койт&#160; &#8211; при други равни условия, е в състояние да погаси. Тя редовно трансформира вътрешните фискални дефицити [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/kade-sa-milionite-bulgaria-zaemi/">Къде са милионите – въпросът в България през 20 век</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Историята на една икономика е история на дълговите й вълни. Циклите на натрупване и погасяване на дълг маркират общите ритми на икономическия живот. През „българския“ 20 век тези ритми ясно са очертани.</p>



<p>До 1912 година икономиката „преработва“ дълг, койт&nbsp; &#8211; при други равни условия, е в състояние да
погаси. Тя редовно трансформира вътрешните фискални дефицити във външен дълг.
Едва смущенията във външната конюнктура и загубата на контрол над държавните
финанси предизвикват засечка в този механизъм и остра финансово-парична криза в
страната.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="alignleft size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="250" height="239" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/10/rumavramov-1.jpg" alt="" class="wp-image-5982"/></figure></div>



<p>Пробивът в системата идва от начина на финансиране на участието в Първата световна война, който пряко обвързва паричната емисия на БНБ с постъпленията от германските аванси, предназначени специално за военни доставки. Опряна на тези аванси, БНБ отпуска преки заеми в левове на правителството, като приравнява германските кредити в пълноценно златно покритие. Така се създава основа за огромно разширение на паричното обращение чрез банкнотна емисия и се поемат огромни рискове. Отпускането и използването на авансите са били съпроводени от многобройни условия. Което ги е правило всичко друго освен пълноценен заместител на златото. При това конвертируемостта на тези авоари на трети пазари и била напълно ограничена.</p>



<p>Всички тези рискове се реализират в най-черния вариант и
се превръщат в основата на книжно-паричната инфлация . След войната
победителите блокират българските авоари в Германия, а и БНБ не прави
необходимото за да ги освободи през краткия период, когато това е било възможно.
Останалото се стопява заедно с „изчезването на марката по време на германската
хиперинфлация през 1923 г., като причинява значителни загуби на българската
емисионна банка. Окончателно става ясно, че базата на емисията през войната е
била „куха“ и че германските аванси единствено са подхранвали книжно-паричната
инфлация.</p>



<p>С договора от Ньой на България е наложен колосален репарационен дълг – 2,250 млрд. златни франка. Фактически платената сума след многократните ревизии на условията за изплащането му е едва 60,4 млн. зл. франка. Това е приблизително размерът на двугодишната лихва по намаления през 1923г. репарационен дълг. Но въпреки съществената разлика между първоначално обявените и фактически изплатените по-късно репарации, ефектът на записаните в Ньойския договор суми може да бъде определен като „виртуален дълг“ – до момента на някакво окончателно споразумение, дори и да не се изплаща, той оказва въздействие върху цялостната макроикономическа ситуация. Това става чрез очакванията на всички участници в стопанския живот, които дисконтират значителен бъдещ дълг и дестабилизират курса на лева. Именно поради това, стабилизацията на лева идва едва след споразумението от март 1923 г., което изяснява графика и размера на бъдещите репарационни плащания.</p>



<p>България възстановява обслужването на външните заеми през 1920 година, но не според условията на договорената златна клауза, а в книжни френски франкове. До средата на 20-те години страната е откъсната от капиталовите пазари, а въпросът с предвоенните дългове не е окончателно решен. Те са обслужвани частично, като на практика страната е в състояниe на частичен мораториум по тези задължения. С цената на отстъпки от двете страни споразумението от декември 1926 г. легализира тази ситуация и открива пътя за сключването на стабилизационните заеми. Златната клауза е възстановена и е приет график, който предвижда (след постепенно увеличаване на погашенията) в далечната 1952 година обслужването на задълженията да бъде подновено изцяло според златната стойност на дълга. Така в края на десетилетието дълговата тежест действително нараства, при това под влияние на нарасналия кредит на страната в чужбина, към новите държавни дългове се прибавят и значителни краткосрочни търговски задължения, натрупани през кратката кредитна еуфория от края на 20-те години.</p>



<p>Повратна точка е депресията, която &#8211; в глобален мащаб &#8211; привежда
размера на дълговете към новия мащаб на цените на активите. Доколкото при
дефлация дълговата тежест нараства неколкократно, „ликвидирането“ на дълга е
неизбежно. Това става чрез серия от споразумения между България и кредиторите,
сключени през 1932-35 година, които признават фактическото положение и приемат
обслужването на дълга да става в редуцирани мащаби.</p>



<p>На 15 април 1932 България (след редица други страни) обявява частичен мораториум. Паралелът с мораториума от март 1990 година обаче е само привиден. През 30-те години правителството нито за момент не беше прекъснало контактите си с кредиторите и самият акт по никакъв начин не представляваше изненада. От друга страна кредиторите не приеха схемата за редукция на дълга, подобна на плана „Брейди“ от 80-те години, като докрай държаха на формалното запазване на първоначалния номинал на дълга.</p>



<p>След мораториума и поредицата от преговори с кредиторите
фактическото обслужване на българския външен дълг бе крайно редуцирано. През
1934 г. котировките на книжата по българските предвоенни заеми бяха спаднали до
5 %, а на следвоенните до 12 на сто от номинала. Към 1934-та плащанията по
лихвите по стабилизационните заеми от 1926 и 1928 година бяха намалени от 7-7,5
на 2,275 и 2,437 % от златната им стойност. За предвоенните заеми фактически
платените лихви достигаха 0,58-0,91 процента. След края на депресията, към 1937
г., фактическата лихва по стабилизационните заеми беше сведената до 1,3-1,4
процента от златната стойност на капитала им.</p>



<p>Тази редукция на дълга позволи на икономиката през втората половина на 30-те години да започне нова фаза на оживление при напълно променен външен контекст. В него системата на клиринга създаваше нови уловки и ниши, където да се трупат дълг и вземания. Този път обаче България се оказа и кредитор, натрупвайки значително положително салдо по клиринговата си сметка с Германия. Това салдо се оказа поредният кух актив, който (подобно на ситуацията през Първата световна война) служи за разширяване на паричната емисия. Именно то бе една от основните причини за военновременната инфлация, развила се след 1939 година.</p>



<p>След края на Втората световна война проблемите за страната възникваха не само от новите репарации, които увеличиха външния дълг, но и от несъбираемите вземания на България от Германия, натрупани по неуравновесения клиринг. Парижкият мирен договор от 1947 г. ни лиши от възможността те да бъдат събрани.</p>



<p>През комунистическите години страната преживя няколко дългови кризи. Острата криза от началото на 60-те години е преодоляна за сметка на златния резерв, който в последствие постепенно е възстановен. В края на 60-те годни българската икономика започна да изпитва комбинираното влияние на собствения си склерозиращ модел на развитие и на все по-силната зависимост от конюнктурата на световната икономика. Начинът, по който функционираше СИВ, позволи петролният шок от средата на 70-те години да бъде дефазиран и в България да се почувства едва в края на десетилетието. Нещо повече, страната успя да си позволи през 1979-83 да редуцира външния си дълг до незначителни размери. Това стана възможно благодарение на чисто политическия жест на късния брежневизъм, разрешил на България да реекспортира съветски петролни продукти, с което да погасява задълженията си.</p>



<p>Последната дългова вълна се надигна след 1985 година. От
една страна властта целеше да омекоти неизбежния шок върху потреблението и
доходите от неблагоприятните промени във външния сектор. В същото време режимът
бе обхванат от инвестиционна мегаломания в момент, в който всичко налагаше да
се провежда стриктна антиинфлационна и консервативна фискална политика.</p>



<p>До 1987-88 г. нарастването на дълга беше възможно, благодарение на редовното рефинансиране от големите световни банки, които търсеха стабилни пласменти след латиноамериканската дългова криза от 1982 година. Свикнали с превратна и надценена представа за стабилността на комунистическите режими, на западните банки им бяха необходими убедителни доказателства за разклащане на системата, за да променят позицията си. При това през всичките тези години България не е била третирана от международната финансова общност, като самостоятелен дългов обект – за длъжник (колатерал) от последна инстанция винаги се е смятал СССР.</p>



<p>С разпадането на социалистическата система през 1988-89
ситуацията се промени из основи. Големите банки първо затегнаха условията за
рефинансиране на българския дълг, а през 1989 г. прекратиха изцяло рефинансирането.
След отказа и на СССР от началото 1990 г. да поеме българските задължения
спирането на плащанията по външния дълг ставаше неизбежно.</p>



<p>Погледнато във вековна перспектива, България е била нередовен длъжник в течения на десетилетия. През 1914-49, както и през 1990-94 страната има неуредени проблеми с основните си кредитори. Към това се прибавят по-дребни колизии и въпроси, които са възниквали инцидентно или са били влачени както преди Първата световна война, така и след споразумението от 1994 г.</p>



<p>България далеч не е единственият подобен случай. Но този
факт трябва да се има предвид, доколкото паметта на световните финансови пазари
е забележително дълга. Примерът с руските дългове от 1917 г. е класически.
Независимо от отдалечеността от събитието, борбата на кредиторите за
спасяването поне на част от загубеното при обявеното от болшевиките ликвидиране
на „несправедливите“ дългове продължи няколко поколения за да се стигне все пак
до частично решение в края на века.</p>



<p>Макар и разпръснати в течение на цяло столетие, няколко мараториума по външните плащания не се забравят, нито се прощават. Репутацията на един длъжник се гради с години и то върху всички негови прецеденти. Чудеса на „надскачане“ на статута, определен от пазарите – които преработват не само текущото поведение, но и цялата дългова история, не се случват. Само продължително минало на перфектен платец може трайно да повиши кредитоспособността на една държава.</p>



<p>Въпреки възловото значение на проблема с мораториумите,
най-повтаряните от обществото въпроси около всички български дългове са други.</p>



<p><em>Къде са
милионите? </em>Мълви, слухове, инсинуации съпътстват сключването и
уреждането на заемите от началото на века насам. Тази атмосфера се превърна в
банален фон на дълговата сага. В края на 20 век с положителност може да се
твърди, че където има големи външни дългове има и корупция – за България в
по-далечни години това може вече да бъде архивно доказано.</p>



<p><em>Спомогнал ли е с нещо дългът за растежа?</em> Това е вторият натрапчив въпрос. Пряка връзка може да се установи единствено за първите заеми от началото на века и за част от заемите през социалистическите години. Останалите дългове – включително и тези от текущото десетилетие (текстът е писан в края на 90-те години на 20 век, б.р.) &#8211; са буквално stand-by, тоест те са идвали да „поддържат икономиката изправена“, да разчистват натрупаните Авгиеви обори на вътрешните дългове, да „санират“ изстисканата от държавата и от частни интереси банкова система (включително БНБ) и да гасят пожарите от платежния баланс. Много от тези критични ситуации възникват при паническото търсене на средства за покриване на разходите за популистки политики, при простото запълване на дупки в потреблението, при неравновесията, произтичащи от разточителството на държавата.</p>



<p>Българската икономика е била свръхзадлъжняла по-рядко, отколкото се приема. Истинският проблем е бил не толкова в инцидентните пикове на задлъжнялост, предизвикани от неконтролируеми промени във външните условия, като световни кризи или репарации: в подобни моменти световните пазари и водещите държави са намирали глобални решения, които под една или друга форма са се прилагали и за България. Фундаменталният проблем с външния дълг винаги е бил вътрешен. Той е в слабата поглъщателна способност на икономиката, незрялостта на социума, хроническата невъзможност на българското стопанство и общество да преработят продуктивно нов дълг, който да ги изведе на стабилна траектория на растеж. При всеки пореден неуспех в това отношение дългът се превръща от решение в проблем.</p>



<p>***<br><em>Из &#8222;Стопанският 20. век на България&#8220;, Румен Аврамов</em></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/kade-sa-milionite-bulgaria-zaemi/">Къде са милионите – въпросът в България през 20 век</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
