<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>данъци Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/данъци/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Sat, 27 Aug 2022 17:54:39 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>данъци Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/данъци/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Какво означават изборите за данъците и в частност за равния данък</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/kakvo-oznachavat-izborite-za-danatsite-i-v-chastnost-za-ravnia-danak/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Красен Станчев]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 09 Apr 2021 14:47:24 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[данъчна система]]></category>
		<category><![CDATA[плосък данък]]></category>
		<category><![CDATA[подоходно облагане]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=25375</guid>

					<description><![CDATA[<p>„Англичаните не мразят данъците, а само акта на плащането им.“Дж. С. Мил, „Изследвания по икономика и общество“ „Твърди се, че правилото за пропорционално данъчно облагане има по-голямо отрицателно влияние върху умерените, отколкото върху големите доходи, тъй като то в първия случай има по-силна тенденция, отколкото във втория, има тенденцията да притиска платеца към по-нисък обществен [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/kakvo-oznachavat-izborite-za-danatsite-i-v-chastnost-za-ravnia-danak/">Какво означават изборите за данъците и в частност за равния данък</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="has-text-align-right"><em>„Англичаните не мразят данъците, а само акта на плащането им.“</em><br>Дж. С. Мил, „<a href="https://oll.libertyfund.org/title/mill-the-collected-works-of-john-stuart-mill-volume-iv-essays-on-economics-and-society-part-i" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>Изследвания по икономика и общество</u></a>“</p>



<p class="has-text-align-right"><em>„Твърди се, че правилото за пропорционално данъчно облагане има по-голямо отрицателно влияние върху умерените, отколкото върху големите доходи, тъй като то в първия случай има по-силна тенденция, отколкото във втория, има тенденцията да притиска платеца към по-нисък обществен ранг. Това твърдение ми се струва повече от съмнително.“</em><br>Дж. С- Мил, „<a href="https://www.econlib.org/library/Mill/mlP.html?chapter_num=67#book-reader" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>За общите принципи на данъчното облагане</u></a>“ (книга V, глава II, на „Принципи на политическата икономия с някои от приложенията им към социалната философия“).</p>



<p><u>Философия на изборите</u></p>



<p>Изборите за законодателни събрания по много белези приличат на философско изживяване.</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Не е възможно на практика да се провери дали онова, което кандидатите обещават е осъществимо.</li><li>Избирателите са агностично настроени в буквалния и първичен смисъл на термина – бъдещите депутати са свръхестествени същества (например изисква се да се водят само от интересите на народа), за чието битие се знае със сигурност само, че ще остане завинаги неизвестно и непознаваемо.</li><li>Съревнованието кара кандидатите за власт да обещават неща, които се очаква да бъдат харесани, но за които не се знае как, доколко, докога или дали изобщо ще бъдат осъществени.</li><li>Иначe казано, това съревнование по необходимост създава илюзии и изборът е между съперничещи си илюзии.</li><li>Едно обстоятелство е почти сигурно: обещанията на кандидатите, че ще дават е всъщност заявление, че ще вземат. Самото съревнование между тях е всъщност за правото, мандата да вземат.</li></ul>



<p>В такива ситуации хората се ориентират по това, което вече се знае. То не е много и место е грешно.</p>



<p>Въпреки тези белези на ирационалност и незнание, процесът е организиран – и участниците се държат така, сякаш изборът е преди всичко рационален. И социолози, политолози и прочее наблюдатели го коментират именно като разумен и пресметлив. В икономиката това се нарича „<a href="https://www.youtube.com/watch?v=XKANfuq_92U"><u>мит за рационалния избирател</u></a>“. Такъв избирател обаче не съществува и, поне от гледище на доказаните неща в икономиката и статистиката, неговите възгледи са често противоположни на закономерното или фактическото положение на нещата. Без навлизане в подробности, мога да посоча следните относително популярни теми от изборите.</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Мнозина мислят, че състоянието на околната среда се влошава, но, измерено чрез популярния сега „въглероден отпечатък“ <a href="https://ourworldindata.org/co2/country/bulgaria"><u>в България от 1986 и Европа от 1990</u></a> година насам се подобрява. Подобрението тук е средно с около 30%, 10% по-добре от Европа, почти същото (но по-добре) като ЕС и 25% по-зле от средните стойности на емисии със СО<sub>2 </sub>&nbsp;в света (но тенденцията изглежда обратна на Европа).<a href="#_edn1">[i]</a></li><li>Всички икономисти (изключвайки онези, които работят за профсъюзи или вярват, съзнателно или не, на недоразбраната гл. VI от „Капиталът“ на Маркс) са убедени, че <a href="https://www.svobodnaevropa.bg/a/31129183.html"><u>минималната работна заплата не помага, а вреди на хората с ниски доходи</u></a>, а политиците и мнозинството избиратели вярват точно в обратното.</li><li>По отношение на данъците избирателите и основните политически партии на тези избори смятаха, че по-заможните плащат по-малко данъци от хората с по-ниски доходи; всички без една партии вярваха (макар и да не обсъждаха подробности) в тезата, че необлагаем минимум на равнището на МРЗ ще се отрази добре на хората с такива доходи и на икономиката изобщо; една партия дори заявяваше, че прогресивното данъчно облагане ще вдигне доходите на по-малко имотните и ще е добро за икономиката.</li></ul>



<p><u>Исторически препратки и определения</u></p>



<p>Данъците върху дохода са исторически ново явление.</p>



<p>Това са дялове от доходи от заетост при някой друг и самостоятелна заетост, пенсионни вноски и здраве (ако има държавни фондове за тях) от печалби от бизнес, доходи от собственост, от лихви по спестявания и дивиденти от инвестиции.</p>



<p>Когато тук се осъждат данъци, включително (и най-вече) по време на изборните кампании от 2005, 2013 и 2021 година, от цялото това многообразие се имат предвид индивидуалните доходи от заетост и от бизнес (печалби). Другите данъчни теми– като прякото облагане за пенсии и здраве, така и ДДС и косвени данъци – се разискват спорадично, според случая и без връзка с цялата фискална система. През 2020 година това се случи с ДДС и бяха въведени различия в облаганията, които не решават нито един от заявените проблеми.</p>



<p>Основен и относително постоянен предмет на критика е пропорционалният данък.</p>



<p>Това е точното счетоводно и академично определение на „плоския данък“, в което се има предвид, че в хазната се събират равни дялове от всеки доход.</p>



<p>На македонски плосък данък е „равен“ данък. Предпочитам този термин, защото точно или интуитивно ясно сочи източника на справедливостта на пропорционалното облагане – всички са равни пред данъчния закон.</p>



<p>Освен това у нас и в другите юрисдикции с равен данък облаганията на всички доходи не са „плоски“, а често не са и равни. При данъците за държавни пенсии и здравни разходи, дяловете са различни, има минимални прагове и тавани. Последните се определят административно, не от преките представители на данъкоплатците в законодателното събрание. Обсъжданията им с работодателски и синдикални организации са обсъждания с лица, които представляват в най-добрия случай само своите членове. При данъците за ДОО се губи собствеността върху внесените средства, при тези в НЗОК – също, макар и не напълно. В същото време поне 20% от населението не внасят осигуровки в тези държавни фондове, по причини, които не са толкова свързани с реалния избор и личната порядъчност на данъкоплатците, колкото произтичат от системни стимули да не се правят такива плащания – регулиране на трудовите договори, минималната работна заплата и на колективното договаряне.</p>



<p>У нас дори тези, които са изучавали икономика и публични финанси, не са го правили по първоизточник и нямат почти никаква представа от историческия опит с едни или други данъци.</p>



<p>В цитираните „Принципи“ на Мил първи и основен е справедливостта. Неговата формулировка е следната:</p>



<p class="has-text-align-right"><em>„Поданиците на всяка държава трябва да допринасят за подкрепата на правителството, колкото е възможно по-пропорционално на съответните им способности: т.е. пропорционално на доходите, на които те съответно се радват под закрилата на държавата. В спазването или неспазването на тази максима се състои онова, което се нарича равенство или неравенство в данъчното облагане.“</em></p>



<p>Иначе казано, справедливостта има две страни – равенство пред данъчния закон и изискване срещу данъчните приноси в хазната, поданиците да получават възможност да се радват на своите доходи.</p>



<p>Принципите на Мил са изисквания към данъчното облагане, които не са се променили повече от 170 години заслужават да бъдат споменати,<a href="#_edn2">[ii]</a> защото те са и съвременен критерий за ефективност на данъчните системи, <a href="https://read.oecd-ilibrary.org/taxation/tax-administration-2019_74d162b6-en#page72"><u>прилаган например от ОИСР</u></a>. (Тази организация обаче често защитава юрисдикциите с високи данъци и се изказва срещу данъчната конкуренция.)</p>



<p>Според Мил данъчната система е справедлива и ефективна, когато:</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li>„Вади от джоба възможно най-малко“ (оставя възможно най-голям разполагаем доход);</li><li>Данъците са ясни, предвидими и удобни за плащане;</li><li>Наказанията за неплащане са поносими и не разоряват данъкоплатеца;</li><li>Проверките от данъчните власти са колкото възможно по-редки и ненатрапчиви.</li></ol>



<p>Когато Мил описва тези принципи, в Англия съвсем наскоро е въведен данък върху личните и корпоративните доходи. Това се е случило през 1842 година, данъкът е равен – 5%. Преди това през 1799 година е направен опит за въвеждане на подоходен данък (от 2 и 10%), но той е отменен като неефективен и несправедлив. Събраната сума е 40% по-малко от нужната за война с Наполеонова Франция. (А 10% се изискват от поданиците с много високи доходи, защото се предполага, че те са по-заинтересованите бенефициенти от предоставяното от правителството благо „национална сигурност“.) Почти веднага след това, пак заради планираната война, през 1803 година отново е въведен данък от 5% върху доходите, който е отменен след Ватерлоо.</p>



<p>През 1842 година причината за въвеждането на данъка е отвяната и намаляването на някои защитни мита, планът е облагането да е в сила три години. Ефектът е, че новият данък успява да вдигне само с <a href="https://www.ukpublicspending.co.uk/rev/google_vis.php?title=Total%20Spending&amp;year=1842_1851&amp;sname=United_Kingdom&amp;units=p&amp;bar=1&amp;stack=1&amp;size=m&amp;spending0=9.77_9.93_9.28_8.64_8.15_7.95_9.02_8.98_9.07_8.75&amp;legend=Total%20Spending-fed&amp;source=a_a_a_a_a_a_a_a_a_a&amp;size=800_600"><u>0.16% от БВП правитествените разходи</u></a> за една година. Под различни предлози (финансиране на железниците, Кримската война и пр.) данъкът остава в сила 25 години, въпреки че не дава очакваните приходи и въпреки всички водещи политици (през този период Дизраели сменя Гладстон и обратното) обещават да премахнат този тип данък, а данъкоплатците очакват това да стане. В продължение на първата половина на XIX век в родината на Мил, ако изключим две войни, данъчните приходи се движат между <a href="https://www.cato.org/sites/cato.org/files/serials/files/cato-journal/1981/5/cj1n1-7.pdf"><u>9 и 11.5% от националния доход на човек от населението</u></a>.</p>



<p>Историята е приблизително същата и данъчната история на САЩ през XIX век: данък върху личните доходи от 2 и 7% се въвежда, за да финансира 1/15 от разходите на Съюза за войната между Севера и Юга), но парите не са събрани (останалите 300 милиона щатски долара са заем). В края на краищата федералният данък е наложен на корпорациите през 1909-та, а върху личните доходи през 1913 година. За целия този период (пак без военновременните данъци) федералните правителствените разходи остават общо взето под 5% от БВП.</p>



<p><u>Значението на този опит за съвременна България</u></p>



<p>Историята на въвеждането на подоходни и прогресивни данъци позволява няколко извода.</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li>Страните забогатяват без такива данъци. Практически няма нито една страна от онези, които днес се смятат за развити и богати, която да е стигнала до това положение с подоходни, особено с високи подоходни данъци.</li></ol>



<p>Дори Швеция, една от страните с ранно въвеждане на подоходен данък през 1862 година е потвърждение на това правило. Там до 1932 година (при неутралитет по време на първата световна война) <a href="https://www.researchgate.net/publication/277907970_Swedish_Taxation_in_a_150-year_Perspective/figures"><u>горната граница на данъците в БВП не минава 10%</u></a> (средно е около 7%). За същия период и пределната горна ставка на подоходен данък на средния данъкоплатец на заплата е на това равнище. И в наши дни приходите от преки данъци върху доходите в бюджетите на Норвегия и Швеция е 10-12%, а със социалните данъци <a href="https://taxfoundation.org/scandinavian-countries-taxes-2021/?fbclid=IwAR1abPXFQnBD4svrKFUskmINP3Jmtsg13piZwTlLrmORwCiyGzZE88BsCzE#.YG9Akoa28QI.facebook"><u>там и в Дания фактически е налице почти плосък данък от малко над 20%</u></a>.</p>



<p>В Швеция, Дания и САЩ бюджетните приходи по линия на корпоративното облагане са около 3%, приблизително колкото в България.</p>



<p>Богатството на Швеция до голяма степен се обяснява с ранното въвеждане на правилните институции (правила на играта). Ето <a href="https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1884528"><u>някои от тях</u></a>: правилата на собственост и ползване на земя са учредени в средата на XVII век (и от тогава не са нарушавани); от 1842 година началното училищно образование е задължително; през 1845 година са премахнати аристократичните привилегии за държавни длъжности, изравнени са правата на всички наследници независимо от пола им и е премахната цензурата; пак по това време са премахнати привилегиите на гилдиите в образованието, приети са правила за регистрация на акционерни дружества (запазени в основни линии от 1848 година досега); и през 1850-1860 година почти напълно е освободена търговията (нарушаването на тази свобода е забранено от 1864 година).</p>



<p>2. Прогресивното данъчно облагане или по-високите данъци за „богатите“ не премахва обществените неравенства. Това е отдавна известно в икономиката, но има смисъл да се приведат някои свидетелства.</p>



<p>100 години след въвеждането на прогресивното подоходно облагане в САЩ, то там е много по-прогресивно отколкото в Скандинавските страни. Въпреки това статистиката на неравенствата на страните членки на ОИСР показва, че в САЩ те са най-резки и значими. Причините са няколко:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Високите данъци не биват плащани – много разходи намаляват облагаемия доход и списъкът на данъчните преференции, обогатяван от 1920-те години насам е около 11 хиляди страници;</li><li>Запазена е данъчната конкуренция между отделните щати и <a href="https://ime.bg/bg/articles/nedelno-etivo-za-ofshorni-zoni/?fbclid=IwAR0QCdnZ9DmdsShDIcXG69vmbpK1_Aq9YwsYLeNugkuNwz2JeBowyG-MBT0#ixzz45EWWK9ww"><u>най-богатите и конкурентни компании оперират през юрисдикции с ниски данъци и сигурни разплащателни системи</u></a> на територията на САЩ или извън страната.</li></ul>



<p>От 1990 до 2017 година броят на страните членки на ОИСР със специално облагане на богатите намалява от 12 на 4 – Швейцария, Испания, Франция и Норвегия. (За сведение – общият брой на членовете на ОИСР е 37.) След 1980 година минималната законова ставка по доходите в ОИСР спада от 47 на 15%. Но е по-важно какъв е <a href="https://www.oecd-ilibrary.org/sites/9789264290303-4-en/index.html?itemId=/content/component/9789264290303-4-en"><u>ефектът в отделните страни членки</u></a>.</p>



<p>Данъкът върху богатите в Швейцария е 1% от БВП и 3.7% от всички данъчни приходи. Само тук има тенденция към леко увеличаване на приходите от този данък след 1980 година. И това е много голям успех. Защото в Испания тези съотношения са 0.18 и 0.54%, във Франция съответно 0.22 и 0.48% и в Норвегия – 0.43 и 1.3%, като навсякъде в ОИСР техният дял в икономиката намалява.</p>



<p>Ако някой предполага, че посоченото е закономерност само в богатите страни членки на ОИСР, нека потърси в Интернет материали по данъчната история на Индия. Там данъкът върху богатите е въведен през 1957 година, оказва се напълно неутрален спрямо обществените неравенства и е отменен през 2015 година. Тази промяна <a href="https://databank.worldbank.org/data/download/poverty/987B9C90-CB9F-4D93-AE8C-750588BF00QA/AM2020/Global_POVEQ_IND.pdf"><u>не се отразява на неравенствата, но бедността намалява</u></a> (независимо от прилагания статистически начин на измерването й) по други причини след 1992 година. (В момента там обсъждат еднократен данък върху най-богатите, като временна мярка за компенсиране на част от последиците от COVID-19.)</p>



<p>3. Заедно с намаляването на данъците и премахването облагането на богатите националното богатство на средния възрастен човек от населението се увеличава.</p>



<p>Посоченият доклад на ОИСР показва, че, независимо от облагането, това богатство от 1970 до 2016 година се увеличава от около 100 хиляди щатски долара на човек над 200 хиляди.</p>



<p>Същата закономерност се наблюдава и в България. Само източникът е друг – годишният доклад на <a href="https://www.credit-suisse.com/about-us/en/reports-research/global-wealth-report.html"><u>Креди Суис за богатството в света</u></a> през 2019, където от 2000 насам има данни и за България. За разлика от БВП този показател дава представа за активите в дадена икономика и като финанси, и като недвижимо имущество.</p>



<p>През 2000 година, след като в България започва преструктурирането и намаляването на данъците по посока на принципите на Мил, средното богатство на възрастен гражданин на страната е 3 839 щатски долара, през 2010 – 42 685 щатски долара. Това е ръст от 1 111.88% (при регистриран спад през 2009 и 2010 година).</p>



<p>Друга страна с такъв ръст на националното богатство в ОИСР или Европа за този период няма.</p>



<p>Естествено действат и ситуативни и демографски фактори: поради <a href="https://www.svobodnaevropa.bg/a/30227450.html"><u>дълбоката и една от най-дългите рецесии в историята на България</u></a> от 19 месеца (между края на 1995 и началото на 1997 година) началното ниво е много ниско, за периода след 2000 година възрастното население е намаляло значително и между след тази година до 2008 година България е на едно от първите места в света по чуждестранни инвестиции спрямо БВП.</p>



<p>Въпреки това тези фактори богатството през 2006 година е 14 645 щатски долара на възрастен гражданин на България, а през 2007 година (годината на оплоскостяването и намаляването на корпоративния данък) – 20 387 щатски долара.</p>



<p>Бързият ръст на богатството не означава, че България е много „напред с материала.</p>



<p>Същият среден показател за Европа през 2019 година е 154 хиляди щатски долара, Австрия – 275, Словения – 122.5, Гърция – 96.1, Естония – 78.5, Словакия – 66.2 Чехия – 64.7, Хърватия – 62.2, Полша – 57.9, Черна гора – 53.5, Унгария – 44.3 и Румъния – 43.1 хиляди щатски долара.</p>



<p>(Понеже стана дума за Индия: там богатството на възрастен гражданин през 2000 година е 2 127 щатски долара, а през 2019 – 14 569 щатски долара.)</p>



<p>Казаното не предполага, че богатството в която и да е страна е „правилно“ или поравно разпределено. То само налага извода, че в България богатството все още е крехко и би било доста рисковано да се променя нагоре равния данък и да се въвеждат елементи диференциране на праговете на облагане.</p>



<p>В защитата си на равния данък Мил предполага, че все пак някои ниски доходи може би следва да бъдат освободени от данък. През 1848 година той дава пример с годишен доход от 60 лири стерлинги. Във Великобритания и досега за разходи под 200 лири се изискват отчетни документи.</p>



<p>В България случаят не е такъв.</p>



<p>Ако по време на изборната кампания имаше общ знаменател на съгласието по повод какви следва да бъдат реформите в тази област, повечето партии всъщност казваха, че доходите на равнището на минимална работна заплата би следвало те да бъдат освободени от равния данък от 10%.</p>



<p>Това съгласие не отчита динамиката на преминаването на отделния човек и домакинствата от (условно определена) група с относително нисък доход към т.група с по-висок доход. Стимулите за по-бърз преход „нагоре“ биха се променили драстично от едно такова нововъведение. То ще постави пред странен избор 1.5-1.6 милиона данъкоплатци. Това би станало в ситуация, при която <a href="https://read.oecd-ilibrary.org/taxation/tax-administration-2019_74d162b6-en#page72"><u>събираемостта на данъците в България е по-добра, отколкото в Канада, Германия или Литва</u></a>.</p>



<p><em>(Следва продължение)</em></p>



<hr class="wp-block-separator"/>



<p><a href="#_ednref1">[i]</a> Независимо от размера и успеха на зелените планове на ЕС, те няма да променят нищо в планетарен мащаб, защото обемът на емисиите на всички 27 страни членки е <a href="https://ourworldindata.org/co2-emissions"><u>1/14 от глобалния обем на СО<sub>2</sub> през 2019 г</u></a><u>.<br><a href="#_ednref2">[ii]</a></u> Мил всъщност тук доразвива в подробности положение, изказано от Адам Смит в <a href="https://oll.libertyfund.org/quote/adam-smith-on-the-need-for-peace-easy-taxes-and-a-tolerable-administration-of-justice-1755"><u>лекциите му по етика през 1755 година</u></a>, че почти нищо друго не е необходимо, за да се се „осигури най-висока степен на изобилие, освен мир, лесни данъци и поносимо правораздаване.., всичко останало ще се породи &nbsp;естествения ход на нещата“.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/kakvo-oznachavat-izborite-za-danatsite-i-v-chastnost-za-ravnia-danak/">Какво означават изборите за данъците и в частност за равния данък</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Не дължим данък при продажба на лични вещи</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/ne-dalzhim-danak-pri-prodazhba-na-lichni-veshti/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 09 Mar 2021 08:59:08 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[нап]]></category>
		<category><![CDATA[облагане]]></category>
		<category><![CDATA[онлайн продажба]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24701</guid>

					<description><![CDATA[<p>При продажба на вещи за лично ползване и такива, които не са купени с цел след това да бъдат препродадени, гражданите не дължат данък и няма нужда да декларират получените суми.В случаите, в които става дума за регулярни продажби на стоки, които очевидно не са придобити за лично ползване, а с цел търговия и печалба, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ne-dalzhim-danak-pri-prodazhba-na-lichni-veshti/">Не дължим данък при продажба на лични вещи</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>При продажба на вещи за лично ползване и такива, които не са купени с цел след това да бъдат препродадени, гражданите не дължат данък и няма нужда да декларират получените суми.<br>В случаите, в които става дума за регулярни продажби на стоки, които очевидно не са придобити за лично ползване, а с цел търговия и печалба, гражданите дължат данък, който определят и декларират в годишната данъчна декларация за съответната година, уточняват от НАП.</p>



<p>От 16 март 2021 г. приходната агенция пуска електронната услуга за предварително попълнени данъчни декларации за облагане доходите на физическите лица в <a href="https://inetdec.nra.bg/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>Портала за е-услуги</u></a>. В нея гражданите ще могат да видят и данните, получени в НАП от продажби в интернет с наложен платеж през 2020 г. Те ще имат ангажимента да преценят дали посочените суми от онлайн търговия са от продажби на лични вещи или от продажба на стоки, закупени или произведени с цел препродажба и осъществяване на търговска дейност. В случай че са от продажба на стоки с цел търговия и печалба, физическите лица ще трябва да ги посочат в Приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., в срок до 30 юни 2021 г.</p>



<p>От НАП допълват, че в случаите, в които физическото лице получава доходи от друга стопанска дейност в качеството си на земеделски стопанин, &nbsp;свободна професия или занаятчийска дейност чрез продажби в интернет с наложен платеж, получените суми се декларират в Приложение № 3. При продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, която не е свързана с извършвана от физическото лице стопанска дейност, доходите се декларират в Приложение № 5. В тези случаи, срокът за деклариране на доходите и за внасяне на дължимия данък е до 5 май 2021 г.</p>



<p>В <a href="https://www.youtube.com/watch?v=bZuhZSl0Yko" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>канала на НАП в YouTube</u></a> е качено видео с повече информация, кои доходи от търговия в Интернет се облагат.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ne-dalzhim-danak-pri-prodazhba-na-lichni-veshti/">Не дължим данък при продажба на лични вещи</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Валутният борд е без алтернатива в момента, категоричен бизнесът</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/valutniat-bord-e-bez-alternativa-v-momenta-kategorichen-biznesat/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 05 Mar 2021 13:29:55 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[аикб]]></category>
		<category><![CDATA[валутен борд]]></category>
		<category><![CDATA[валутен курс]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[еврозона]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24643</guid>

					<description><![CDATA[<p>Категорично недопускане на всякакви опити за преразглеждане на механизма на валутен борд – както по отношение ниво на обменен курс, така и като времеви ограничения, смекчаване на условия и т.н. Това е сред акцентите на приоритетните политики, които ще бъдат провеждани от АИКБ през следващите четири години. Документът, който е обсъден от Националния съвет на [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/valutniat-bord-e-bez-alternativa-v-momenta-kategorichen-biznesat/">Валутният борд е без алтернатива в момента, категоричен бизнесът</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Категорично недопускане на всякакви опити за преразглеждане на механизма на валутен борд – както по отношение ниво на обменен курс, така и като времеви ограничения, смекчаване на условия и т.н.</p>



<p>Това е сред акцентите на приоритетните политики, които ще бъдат провеждани от АИКБ през следващите четири години.</p>



<p>Документът, който е обсъден от Националния съвет на работодателската организация, коментира относно този приоритет:</p>



<p>„<em>Периодично, в моменти на политическа и парламентарна криза, използвайки общественото недоволство, се надигат гласове срещу механизма на валутен борд с благовидното обяснение, че чрез контролиран инфлационен процес може да бъде подпомогнат икономическия растеж в България. Такава теза е дълбоко погрешна и категорично вредна за обществото ни – АИКБ последователно и системно ще оказва категорична подкрепа на съществуващия паричен модел у нас, включително до успешното присъединяване на Република България към Еврозоната по текущия валутен курс</em>“.</p>



<p>От макроикономическите приоритети на бизнеса става ясно още, че АИКБ подкрепя мерки за финансова дисциплина, балансиран бюджет и данъчна стабилност при ниски равнища на данъчните ставки – това са основните фактори за цялостна финансова стабилност, за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. Предвидимостта и стабилността на данъчната политика в страната са от изключителна важност за изграждане и поддържане на обществено доверие и сигурност, заявяват от организацията.</p>



<p>АИКБ неизменно остава и на позицията, че поддържане на дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет под 40 % е най-важният стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има основен антикорупционен ефект.</p>



<p>Подкрепя се още и запазването на пропорционални преки данъци от 10 %, както и запазване размерите на осигурителните вноски за обществено-осигурителните фондове и запазване размера на здравноосигурителните вноски.</p>



<p>Бизнесът обръща специално внимание и на ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика.</p>



<p>От АИКБ заявяват готовност за участие в мониторинга по изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове, както и иницииране на изготвянето на пълен анализ на постигнатото изпълнение, установените проблеми, пропуски и набелязаните мерки за подобрение на процедурните реализации в следващия планов период.</p>



<p>Работодателите традиционно са активни и по отношение образованието и квалификацията на персонала.</p>



<p>Затова сред изискванията им е публичният ресурс да бъде насочван за професионалното образование и обучение към предприятията, вместо към центровете за професионално обучение, несвързани с работодателски организации, предприятия и училища.</p>



<p>АИКБ ще работи и за приоритетно развитие на обучението по професии, необходими за развитие на производството и внедряването на иновации. Подчертава се важността на обучението на технически специалности в системите на средно и висше образование.</p>



<p>Работодателите са убедени в необходимостта от намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване приема по професии необходими на фирмите.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/valutniat-bord-e-bez-alternativa-v-momenta-kategorichen-biznesat/">Валутният борд е без алтернатива в момента, категоричен бизнесът</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Вдигане на данъците &#8211; най-големият кошмар на Николай Василев</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/vdigane-na-danatsite-nay-golemiat-koshmar-na-nikolay-vasilev/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 15 Feb 2021 16:14:55 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[дефицит]]></category>
		<category><![CDATA[николай василев]]></category>
		<category><![CDATA[разходи]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24235</guid>

					<description><![CDATA[<p>Най-големият ми кошмар е, че някой може да реши да вдига данъците. Това заяви в „Лице в лице“ по бТВ вицепремиерът в правителството на НДСВ, икономистът Николай Василев. В коментар за милиардите, изхарчени от кабинета последните месеци на миналата година, Василев посочи, че някой бъдещ управленец може да използва тези натрупани дефицити като аргумент за [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/vdigane-na-danatsite-nay-golemiat-koshmar-na-nikolay-vasilev/">Вдигане на данъците &#8211; най-големият кошмар на Николай Василев</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Най-големият ми кошмар е, че някой може да реши да вдига данъците</em>. Това заяви в „Лице в лице“ по бТВ вицепремиерът в правителството на НДСВ, икономистът Николай Василев.</p>



<p>В коментар за милиардите, изхарчени от кабинета последните месеци на миналата година, Василев посочи, че някой бъдещ управленец може да използва тези натрупани дефицити като аргумент за вдигане на данъците.</p>



<p>По думите на икономиста страната ни има много малко неща, с които е атрактивна и едно от тях са ниските данъци. Как ще привлечем инвестиции, или пък ще върнем да работят у нас IT специалистите ни, ако вдигнем данъците, попита той.</p>



<p>Николай Василев е убеден, че правилната политика е запазване на ниските данъци и такива реформи, които да повишат имиджа на държавата ни.</p>



<p>Василев посочи три варианта за бъдещи политики у нас:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>При малък растеж – намаляване на разходите</li><li>Натрупване на още дефицит – което би било катастрофа</li><li>Вдигане на данъците – също много страшно.</li></ul>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/vdigane-na-danatsite-nay-golemiat-koshmar-na-nikolay-vasilev/">Вдигане на данъците &#8211; най-големият кошмар на Николай Василев</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Заковаваме 3% дефицит за 2020-та и шампионски приходи от ДДС</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/zakovavame-3-defitsit-za-2020-ta-i-shampionski-prihodi-ot-dds/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 10 Feb 2021 14:56:50 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[ддс]]></category>
		<category><![CDATA[държавен бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[консолидирана фискална програма]]></category>
		<category><![CDATA[мита]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24142</guid>

					<description><![CDATA[<p>По данни от месечните отчети бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на 2020 г. е отрицателно в размер на 3 531,6 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 3 550,8 млн. лв. и превишение на приходите над разходите [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zakovavame-3-defitsit-za-2020-ta-i-shampionski-prihodi-ot-dds/">Заковаваме 3% дефицит за 2020-та и шампионски приходи от ДДС</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>По данни от месечните отчети бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на 2020 г. е отрицателно в размер на 3 531,6 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 3 550,8 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 19,2 млн. лева.</p>



<p>Това става ясно от одобрената от кабинета информация за касовото изпълнение на държавния бюджет за 2020 година.</p>



<p>Отчита се номинално подобрение на бюджетното салдо по КФП с 1,7 млрд. лв., съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2020 година. За това допринасят, от една страна, добрите параметри по изпълнението на приходите и от друга, по-ниските от планираните разходи и вноска на Република България в общия бюджет на ЕС.</p>



<p>Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 35 848,4 млн. лв., което представлява 102,7 % спрямо планираните за годината. Отчетеното превишение на разчетите в групата се дължи основно на по-високите от планираните постъпления от корпоративни данъци, данъци върху доходите на физическите лица, ДДС и осигурителни вноски. Следва да се посочи, че постъпленията в групата на корпоративните данъци, данъците върху доходите на физическите лица и приходите от осигурителни вноски отчитат номинален ръст и спрямо предкризисната 2019 г.</p>



<p>Припомняме, сериозни съмнения предизвикаха данните за приходите от ДДС през изключително свитата откъм потребление 2020 година.</p>



<p>Все пак кабинетът отчита, че приходите от преки данъци са в размер на 6 913,6 млн. лв. или 105,1 % спрямо предвидените в разчетите за годината.</p>



<p>Постъпленията от косвени данъци са в размер на 16 722,4 млн. лв. (102,5 % спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 021,0 млн. лв. (103,6% спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5 444,5 млн. лв. (99,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 209,9 млн. лв. (112,0 % спрямо годишните разчети).</p>



<p>Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 203,9 млн. лв. или 99,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11 008,5 млн. лв., което представлява 101,9 % спрямо разчетените за годината.</p>



<p>Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2020 г. възлизат на 47 840,4 млн. лв., което е 98,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45 201,0 млн. лева. Обяснява се, че извършените по-високи разходи са свързани основно с предприетите социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. плащания по мярка 60/40, плащания към заетите на първа линия в борбата с пандемията, вкл. разходите за закупуване на медикаменти и ваксини, изплащане на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, плащания към бизнеса и земеделските стопани, както и други разходи по одобрените мерки.</p>



<p>Номинално нарастване, съпоставено с предходната година, има при социалните плащания, разходите за персонал, разходите за субсидии и други, където са отчетени основната част от разходите, свързани със социално-икономическите мерки за борба с пандемията.</p>



<p>Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2020 г. от централния бюджет, възлиза на 1 295,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.</p>



<p>Размерът на фискалния резерв към края на 2020 година е 8,6 млрд. лв., в т.ч. 8,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zakovavame-3-defitsit-za-2020-ta-i-shampionski-prihodi-ot-dds/">Заковаваме 3% дефицит за 2020-та и шампионски приходи от ДДС</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Започна данъчната кампания, до 31 март &#8211; 5% отстъпка</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/zapochna-danachnata-kampania-do-31-mart-5-otstapka/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 11 Jan 2021 08:36:19 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[данъчна кампания]]></category>
		<category><![CDATA[нап]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23351</guid>

					<description><![CDATA[<p>От днес започва подаването на данъчни декларации за доходите на физическите лица по електронен път и в офисите на приходната агенция, съобщава НАП. Агенцията напомня, че срокът за ползване на 5% отстъпка за ранно деклариране и плащане през 2021&#160; година е 31 март, а крайният срок за обявяване на доходите е 5 май, тъй като [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zapochna-danachnata-kampania-do-31-mart-5-otstapka/">Започна данъчната кампания, до 31 март &#8211; 5% отстъпка</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>От днес започва подаването на данъчни декларации за доходите на физическите лица по електронен път и в офисите на приходната агенция, съобщава НАП.</p>



<p>Агенцията напомня, че срокът за ползване на 5% отстъпка за ранно деклариране и плащане през 2021&nbsp; година е 31 март, а крайният срок за обявяване на доходите е 5 май, тъй като 30 април е почивен ден.</p>



<p>Става ясно още, че в началото на март в портала за електронни услуги на НАП ще са достъпни предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица. Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис, ще могат да се възползват от предварително въведената в декларациите им информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения,&nbsp; граждански договори и хонорари, субсидии, изплатени на земеделски производители, доходи от наем за имоти, чиито наематели са юридически лица.</p>



<p>Лицата, извършващи дейност като търговци, еднолични търговци и земеделски стопани, избрали този ред на облагане, подават декларациите си от 1 март до 30 юни. Това е срокът, в който и фирмите трябва да декларират корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби. Срокът за плащане на тези данъци е 30 юни.</p>



<p>Допълнителна информация за декларирането на доходите за миналата година може да бъде получена на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700 на цена според тарифите на съответния оператор.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zapochna-danachnata-kampania-do-31-mart-5-otstapka/">Започна данъчната кампания, до 31 март &#8211; 5% отстъпка</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Рекордни постъпления в НАП за 2020-та</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/rekordni-postaplenia-v-nap-za-2020-ta/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 05 Jan 2021 11:20:48 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[ддс]]></category>
		<category><![CDATA[нап]]></category>
		<category><![CDATA[постъпления]]></category>
		<category><![CDATA[приходи]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23232</guid>

					<description><![CDATA[<p>Близо 25 милиарда лева са постъпленията в Националната агенция за приходите през 2020 година, което е с над 700 млн. лв. над планираното и с над 1,1 млрд. повече от предходната 2019 г., отчитат от НАП. Специално се отбелязва безпрецедентно високият дял на доброволно плащане от бизнеса и гражданите, въпреки коронакризата. Изтъква се и тенденцията [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/rekordni-postaplenia-v-nap-za-2020-ta/">Рекордни постъпления в НАП за 2020-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Близо 25 милиарда лева са постъпленията в Националната агенция за приходите през 2020 година, което е с над 700 млн. лв. над планираното и с над 1,1 млрд. повече от предходната 2019 г., отчитат от НАП.</p>



<p>Специално се отбелязва безпрецедентно високият дял на доброволно плащане от бизнеса и гражданите, въпреки коронакризата.</p>



<p>Изтъква се и тенденцията за ръст на постъпленията в хазната, като за миналата година той е около 5% спрямо предходната, допълват от ведомството.</p>



<p>През 2020 година данъчните приходи възлизат общо на 14 млрд. лв. От тях над 2,6 млрд. лв. са платени от бизнеса за корпоративни данъци, а 3,7 млрд. лв. от данък върху доходите на физически лица. Постъпленията от данъка върху добавената стойност са 7,6 млрд. лв.</p>



<p>Общият размер на приходите от осигурителни вноски е 10,6 млрд. лв., като от тях 6,3 млрд. лв. са за държавно обществено осигуряване, 2,7 млрд. лв. – за здравноосигурителни вноски и 1,5 млрд. лв. – за допълнително задължително пенсионно осигуряване.</p>



<p>Изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова коментира рекордните постъпления &#8211; „<em>2020, освен всичко друго, се оказа и година на ясно изразена данъчна солидарност. Някои икономически сектори бяха тежко засегнати, други преживяха подем, но общото е, че независимо от трудностите, бизнесът и гражданите коректно спазваха ангажиментите си към бюджета. Ценим високо това</em>“.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/rekordni-postaplenia-v-nap-za-2020-ta/">Рекордни постъпления в НАП за 2020-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Ниските данъци са вредни за вашето здраве</title>
		<link>https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/niskite-danatsi-sa-vredni-za-vasheto-zdrave/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Димитър Събев]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 23 Dec 2020 10:39:54 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[бизнес]]></category>
		<category><![CDATA[бизнесклимат]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[държавни разходи]]></category>
		<category><![CDATA[здравеопазване]]></category>
		<category><![CDATA[инвестиции]]></category>
		<category><![CDATA[обществено осигуряване]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23062</guid>

					<description><![CDATA[<p>Съвсем ниски, по възможност нулеви данъци – и високи държавни разходи, които да осигурят приемливо равнище на публичните услуги. Не е ли точно това, което иска българското общество? Че го иска – иска го, но едва ли е възможно да го получи. Да се стремим към уредена държава по европейски образец при ниско равнище на [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/niskite-danatsi-sa-vredni-za-vasheto-zdrave/">Ниските данъци са вредни за вашето здраве</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Съвсем ниски, по възможност нулеви данъци – и високи държавни разходи, които да осигурят приемливо равнище на публичните услуги. Не е ли точно това, което иска българското общество? Че го иска – иска го, но едва ли е възможно да го получи. Да се стремим към уредена държава по европейски образец при ниско равнище на данъци е все едно да настояваме за ускорена консумация на алкохол без последващ махмурлук.</p>



<p>Но ако слушаме лидерите на общественото мнение в България, следва да заемем точно такава позиция. Във Фейсбук бичуваме „държавата“: тя се проваля в здравеопазването, затваря училища, не опазва горите и водите, не осигурява демографски политики за обезлюдените региони, пътищата са с дупки, полицаите са затлъстели, няма стимули за бизнеса, не се финансира научна и развойна дейност и т.н. И сме абсолютно в правото си да размахваме камшика, защото нещата действително стоят така.</p>



<p><em>Само че откъде правителството да вземе пари, за да извърши тези безспорно належащи неща?</em> Тук лицата на икономическите коментатори изведнъж стават строги и те заговарят за тежестта на корупцията. Нямало пари, защото злонамерени политици на държавни постове източвали правителствените каси. Ако се отрежел коренът на корупцията, и в обществото изведнъж щяло да има пари за всичко. „<em>Само недейте да вдигате данъците, че и тях ще откраднат!</em>“ – размахват пръст икономическите мъдреци.</p>



<p>Корупцията в никакъв случай не е грешно, но е само частично обяснение за недостига на публични средства. Дори изцяло да се преборим с корупцията – което не е направила нито една страна по света – при сегашното равнище на данъчна тежест в България, пак няма да разполагаме със средства да изградим страна от европейски тип. Същото касае приватизацията на публичните услуги: ако изцяло се откажем от държавно здравеопазване и всеки плаща лекарствата и операциите от джоба си, на теория може да си позволим данъци, дори малко по-ниски от сегашните.</p>



<p>Който е изследвал икономиката на здравеопазването знае добре, че без наличието на универсална здравноосигурителна система, пациентите са принудени да плащат много по-високи цени за здравни услуги и лекарства. В САЩ, например, се е наложил моделът на частното здравно осигуряване – и разходите за здравеопазване са близо два пъти по-високи, отколкото в останалите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В същото време, онези сектори от здравеопазването в САЩ, които се покриват от държавата (около 1/5 от общите разходи), плащат двойно по-ниски цени от останалите.</p>



<p>Така че пътят към изграждането на проспериращо общество едва ли минава през „<em>закриване на държавата</em>“, за което с младенчески ентусиазъм ратуват толкова много български икономисти. По-големият мащаб дава сила при преговори, и е бариера – сякаш единствената останала в обществото – пред мощта на големия капитал. Разбира се, в наши дни все по-често ставаме свидетели на припокриване между интересите на големия капитал и на голямата държава, поради която причина левият анархизъм е във възход.</p>



<p>Но думата ми беше за данъците и за доктрината, че тези данъци следва да са ниски, за да може в обществото да останат повече пари и то да расте – което, също така, се тълкува в смисъл, че ефективността при харченето на парите е по-висока там, където решенията взима не централен орган, а частният интерес. Тази логическа верига има най-малко три сериозни дефекта, за които ентусиастите на ниските данъци предпочитат да мълчат.</p>



<p>Първо, данъците служат не само за набиране на средства (особено в света на фиатните пари), а вменяват и ангажимент към обществото. Ако си дал значителна сума от джоба си за общи цели, не ти е все едно какво се случва в страната. В българската регресивна данъчна система, в която от богатите се удържат социални осигуровки само до прага 3,000 лв., а собствениците на фирми с лекота заобикалят извънредно ниския корпоративен данък от 10%, успелият човек „дава едни пари“ на държавата и не иска да го занимават с повече глупости.</p>



<p>Но ако от доходите му се удържаха по-значителни социални и здравни осигуровки и подоходни данъци, нещата щяха да са съвсем различни. Ох, как щеше тогава този успял човек да протестира срещу ниското качество на храната в ученическите столове. Срещу нулевите мерки за защита на качеството на въздуха в градовете. Срещу корупцията в съдебната система и прокуратурата. Срещу нефункционалността на държавните железници. <em>Той щеше да протестира заради себе си, а не за някакви имагинерни идеали.</em> В страни с по-високи данъци, политическите своеволия са много по-голяма рядкост.</p>



<p>Второ, когато данъците са много ниски, богатите хора и собствениците на бизнес нямат стимул да ги „похарчат по-ефективно от държавата“ – а да ги спестят, т.е. да ги обърнат в капитал, най-често непроизводителен. Така <em>икономиката от предприемаческа се превръща в рентиерска, нивото на иновациите спада и развитието се преустановява.</em> Най-голям подем икономиката на САЩ изживява между 1950 и 1979 г., когато пределните данъчни ставки върху доходите са средно 75%. С такова облагане на високите доходи и печалбите, има огромен стимул парите да се ре-инвестират в бизнеса.</p>



<p>Трето, данъците са най-ефективният инструмент за намаляване на неравенството в обществото. Ниски данъци – високо неравенство, и обратно. А когато неравенството е високо и социалната мобилност е ниска, множат се анти-обществените прояви: престъпност, вандализъм, сива икономика, социално изключване. Което, от своя страна, е чудесна тор за мръсното семе на фашизма.</p>



<p>Да допълним с това, че ниските данъци в една страна отблъскват чуждестранните инвестиции. Точно така, тази зависимост наскоро беше емпирично доказана: ниски данъци означават по-малък обхват и качество на публичните услуги, включително на образованието, тоест на уменията на работната ръка – нещо, което инвеститорите ценят далеч повече, отколкото 2 или 5 процентни пункта „отстъпка“ в корпоративния данък.</p>



<p>Петият аргумент срещу ниските данъци е нещо като мое научно откритие: в света съществува силна корелационна връзка (r &gt; 0.6) между равнището на субективната удовлетвореност на жителите на една страна, или т.нар. „щастие“, и равнището на данъчна тежест. С други думи, около 40% от обяснението защо хората в една страна живеят по-щастлив живот от жителите на останалите страни, са техните по-високи данъци.</p>



<p>Разбира се, хората най-вероятно обясняват щастието си с доброто образование и здравеопазване, поддържаните пътища, отговорните публични институции, активното гражданско общество, което не допуска некомпетентни и нечестни политици до властта – с подобни неща, а не с данъците. Но всички тези хубави неща, които ни карат да казваме „<em>ей, щастливо си живеят хората в онази Европа</em>“, биха били невъзможни без адекватни – тоест не-ниски, данъци.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/niskite-danatsi-sa-vredni-za-vasheto-zdrave/">Ниските данъци са вредни за вашето здраве</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Социалната политика в България не постига желаните резултати</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/sotsialnata-politika-v-balgaria-ne-postiga-zhelanite-rezultati/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 21 Dec 2020 08:31:24 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[икономика]]></category>
		<category><![CDATA[неравенства]]></category>
		<category><![CDATA[пенсиии]]></category>
		<category><![CDATA[социална политика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=22969</guid>

					<description><![CDATA[<p>Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика На фона на пандемията от пролетта, последствията от нея, настъпилата втора вълна през есента и предстоящите избори през 2021 г. темите за бедността, неравенствата и социалната политика остават на заден план. Има всички основания обаче да смятаме, че настоящата икономическа криза засяга неравномерно [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/sotsialnata-politika-v-balgaria-ne-postiga-zhelanite-rezultati/">Социалната политика в България не постига желаните резултати</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика</em></p>



<p>На фона на пандемията от пролетта, последствията от нея, настъпилата втора вълна през есента и предстоящите избори през 2021 г. темите за бедността, неравенствата и социалната политика остават на заден план. Има всички основания обаче да смятаме, че настоящата икономическа криза засяга неравномерно отделните бизнеси и домакинства, а в част от случаите това ще изостри недостатъците на съществуващата система за социално подпомагане. Ефективността на социалната политика в сравнителен аспект е предмет на нов доклад на ИПИ, който ще бъде достъпен на нашия сайт до края на годината, като в следващите редове представяме накратко основните изводи от анализа.</p>



<p>Въпреки продължаващата конвергенция на доходите – БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност<a href="file:///K:/Economic%20Policy%20Review/1_Comments/1016-1020/1017/Kala%20-%20Norway%20Fund.docx#_ftn1">[1]</a> през 2019 г. е 53% от средното за Европейския съюз&nbsp; в сравнение с 40% през&nbsp; 2007 г. – те остават на най-ниските нива в ЕС, а делът на населението в риск от бедност – на най-високите. Докато икономиката расте сравнително бързо, например в периода 2015-2019 г., социалните плащания се увеличават и проблемът изглежда като да е под контрол, но това е като замитане на проблемите под килима.</p>



<p>Дебатът за бедността и неравенствата в България често се свежда до дебат за данъчната система и това колко е „честно“ физическите лица да плащат еднакъв дял от доходите си – 10% &#8211; и защо тези с по-високи доходи не плащат повече. Реално, социалната политика не се вълнува от това колко „честни“ са приходоизточниците, а от количеството на събраните средства, като през 2019 г. 5% от данъкоплатците плащат 30% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица. С други думи – лицата с по-високи доходи имат значително по-голямо участие  при финансирането на публичните разходи.</p>



<p>Сред основните индикатори за измерване на подоходното неравенство е Коефициентът на Джини, който измерва до каква степен разпределението на доходите в икономиката се отклоняват от перфектното (равномерното) разпределение. На база на изследването за доходите и условията на живот (EU-SILC) Евростат публикува три различни изчисления на коефициента на Джини в зависимост от разреза на доходите на населението. Примерът на България е достатъчно красноречив за ефекта от данъчната политика върху неравенствата. Още с въвеждането на плосък данък върху доходите на физическите лица през 2008 г. неравенството в България, измерено чрез Джини коефициента на еквивалентния разполагаем доход преди пенсии и социални трансфери<a href="file:///K:/Economic%20Policy%20Review/1_Comments/1016-1020/1017/Kala%20-%20Norway%20Fund.docx#_ftn2">[2]</a>, е почти идентичен със средно претегленото му ниво в страните членки на ЕС, повечето от които имат пропорционално подоходно облагане. Нещо повече – нивото на неравенствата в България по този показател остава под средното за ЕС чак до 2015 г. Вярно е, че то се увеличава след 2009 г., но същото може да се каже и за средното ниво в ЕС, което е още един аргумент за това, че данъчната политика сама по себе си не оказва значително влияние върху неравенствата в дадена страна.</p>



<p><strong>Графика 1: Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход след данъци и осигуровки и преди пенсии и социални трансфери в България и среднопретеглено за ЕС</strong></p>



<figure class="wp-block-image size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="750" height="504" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-2.jpg" alt="" class="wp-image-22970" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-2.jpg 750w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-2-300x202.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-2-370x249.jpg 370w" sizes="(max-width: 750px) 100vw, 750px" /><figcaption><em>*Данните за ЕС включват Великобритания<br>**Има прекъсване в данните за България през 2016 г., което ги прави несравними с предходни години; не са публикувани данни за Великобритания след 2017 г.<br>Източник: Евростат, изчисления на ИПИ</em></figcaption></figure>



<p>Проблемите при борбата с бедността и неравенствата в България са значително по-ярко изразени в пенсионната и социалната политика, които не постигат основната си цел – осигуряване на достатъчен заместващ доход и в резултат &#8211; намаляване на риска от бедност. Въпреки положителната тенденция при пенсионната политика в страната – Джини коефициентът през 2018 г. намалява с 11,5 пункта след изплащане на пенсии в сравнение с 10,5 пункта през 2008 г., напредъкът е минимален и България все още изостава значително от средните за ЕС нива. Заедно с това се наблюдава и влошаване при намаляването на неравенствата в периода 2017-2018 г., които се характеризират с високи темпове на икономически растеж и ръст на доходите. Нещо повече – разликата в ефективността на пенсионната политика (понижението в Джини коефициента) в България и средно за ЕС се увеличава от 3,2 пункта през 2008 г. до 5,3 пункта през 2018 г. Това показва, че тази политика не само не е достатъчно ефективна за намаляване на неравенствата в страната спрямо средноевропейските нива, но и ефективността ѝ се влошава.</p>



<p>Дежурното обяснение за слабия резултат от пенсионната политика е, че за нея се отделят малко средства, но данните не подкрепят тази хипотеза. Разходите за пенсии в България се увеличават от около 6,2% от годишния БВП в периода 2006-2008 г. до около 9,4% в периода 2009-2018 г. Това е увеличение от над 50%, докато в същия период средните разходи за пенсии, в ЕС се увеличават с около 11%. Въпреки стръмното увеличение на разходите за пенсии в България то има недостатъчен ефект при борбата с неравенствата, тъй като разликата между намаляването на бедността в България и средното ниво за ЕС се увеличава.</p>



<p>Казано по друг начин, през 2018 г. България харчи 8,9% от БВП за пенсии и постига понижаване на неравенствата в размер на 11,5 пункта в Джини коефициента, докато средният разход в ЕС е 10,1% от БВП, който води до понижение на неравенствата в размер на 16 пункта от Джини коефициента. Това означава, че с допълнителен разход от 1 пр.п. от БВП в средно за ЕС политиката постига близо 35% по-добър резултат в намаляване на бедността в сравнение с България.</p>



<p><strong>Графика 2: Разходи за пенсии, като дял от БВП, и понижение на неравенствата, измерено чрез Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход преди и след пенсии, но без социални разходи, в България и средно за ЕС</strong></p>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" width="750" height="504" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2-1.jpg" alt="" class="wp-image-22971" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2-1.jpg 750w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2-1-300x202.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2-1-370x249.jpg 370w" sizes="(max-width: 750px) 100vw, 750px" /><figcaption><em>Източник: Евростат, изчисления на ИПИ</em></figcaption></figure>



<p>Част от обяснението може да се намери в големия брой пенсионери с основен размер на пенсиите под линията на бедността. Така например към 31 декември 2019 г. над 2/3 от пенсионерите, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсии, несвързани с трудова дейност и пенсии за трудова злополука и професионална болест имат общ месечен доход под линията на бедността за годината. От това личат дълбоките наследствени проблеми в пенсионната система, които заслужават задълбочен анализ и изготвяне на пакет от мерки за решаването им. Номиналното увеличение на пенсиите очевидно е необходимо, но недостатъчно условие за намаляване на бедността и неравенствата и е необходимо да бъде подкрепено от други мерки за пенсионерите с най-ниски доходи от пенсия.</p>



<p>За разлика от разходите за пенсии, които са около средноевропейските нива, социалните разходи в България  са значително по-ниски в сравнение със средните нива в ЕС като дял от БВП, за което съществуват както обективни, така и субективни причини. Средният размер на социалните разходи, като дял от БВП, е около 8,8% в периода 2006-2018 г., докато в България е 3,6%. Предвид слабите резултати, които тази политика постига би следвало да се помисли за възможности за увеличаване на разходите по тази линия. Последното важи с още по-голяма сила, като се има предвид неефективната пенсионна политика, т.е. ако изплащането на пенсии не води до значително намаляване на бедността и неравенствата, то един от възможните варианти е тя да се подпомага от социалната политика.</p>



<p><strong>Графика 3: Социални разходи, като дял от БВП, и понижение на неравенствата, измерено чрез Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход преди и след социални разходи, които не включват пенсии, в България и средно за ЕС</strong></p>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" width="750" height="504" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3-1.jpg" alt="" class="wp-image-22972" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3-1.jpg 750w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3-1-300x202.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3-1-370x249.jpg 370w" sizes="(max-width: 750px) 100vw, 750px" /><figcaption><em>Източник: Евростат, изчисления на ИПИ</em></figcaption></figure>



<p>Увеличаването на разходите само по себе си не означава повишаване на постигнатия резултат, а заключенията от редица анализи за ефектите от социалните плащания в България, включително на <a href="https://www.bednostbg.info/var/docs/reports/Safety_Nets_BG_IME_2015_f.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ИПИ</a>, показват редица неефективности. Поредният пример в това отношение, за който <a href="https://ime.bg/bg/articles/kak-bylgarskata-administraciya-bori-bednostta-poredniyat-proval/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ИПИ</a> вече писа, е от одитен доклад на Сметната палата за ефективността на мерките за борба с бедността за постигане на националната цел, заложена в Стратегия „Европа 2020“. Някои от основните критики към приложените мерки включват:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Липса на система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;</li><li>Липса на ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;</li><li>Липса на ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;</li><li>Липса на анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети. Не са правени прогнози за изпълнение на целите.</li><li>Огромни закъснения и незаинтересованост – първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група.</li></ul>



<p>Борбата с бедността и неравенствата е сред основните приоритети на Европейския съюз до 2020 г. и един от ключовите елементи в обсъжданите в момента Многогодишна финансова рамка и новият инструмент за възстановяване  „Следващо поколение ЕС“. Както се вижда от направения анализ, данъчното облагане има по-скоро положителен ефект и намалява неравенствата, докато пенсионната и социалната политики не постигат желания ефект. Разходите за пенсии са близки до средните нива за ЕС, но политиката не е достатъчно ефективна при намаляване на неравенствата. За сметка на това, социалните разходи са значително по-ниски в сравнение със същите в ЕС, но поради популизъм, разхищения, липса на насоченост към най-нуждаещите се и др. фактори, те са изключително неефикасни, както се вижда и от скорошния доклад на <a href="https://www.bulnao.government.bg/bg/articles/download/13540/od-bednost-141020.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Сметната палата</a>. За подобряване на тези политики е необходим по-задълбочен анализ на прилаганите мерки и идентифициране на конкретни пречки пред повишаване на ефективността. Едва след това може да се търсят възможните решения, които вероятно включват, но не се изчерпват единствено с, увеличаване на разходите.</p>



<p>********<br><a href="file:///K:/Economic%20Policy%20Review/1_Comments/1016-1020/1017/Kala%20-%20Norway%20Fund.docx#_ftnref1">[1]</a> Стандарт на покупателната способност (СПС) е единна условна валута, която изравнява покупателната способност на различните национални валути, т.е. 1 СПС купува еднакво средно количество стоки и услуги във всички страни, докато за да се купи същият обем стоки и услуги в зависимост от националното ценово равнище ще бъде необходимо различно количество национална валута</p>



<p><a href="file:///K:/Economic%20Policy%20Review/1_Comments/1016-1020/1017/Kala%20-%20Norway%20Fund.docx#_ftnref2">[2]</a> Този доход се изчислява като от целия доход на домакинството се приспаднат платени данъци и социални осигуровки и се коригира на база структурата на живеещите в домакинството лица &#8211; <a href="https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:Equivalised_disposable_income" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>Евростат, обяснителни бележки</u></a></p>



<p><br></p>



<p><br></p>



<p><br></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/sotsialnata-politika-v-balgaria-ne-postiga-zhelanite-rezultati/">Социалната политика в България не постига желаните резултати</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Когато фискът не се е интересувал от данъците на населението</title>
		<link>https://ikj.bg/arhivni-stranici/kogato-fiskat-ne-se-e-interesuval-ot-danatsite-na-naselenieto/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 18 Dec 2020 10:12:57 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Архивни страници]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[данъци]]></category>
		<category><![CDATA[икономика]]></category>
		<category><![CDATA[фиск]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=22918</guid>

					<description><![CDATA[<p>„Архивни страници“ откриха една фундаментална статия във в-к „Икономически живот“ от 1972 година. Темата е за данъците – много актуална и в момента. Обръщаме внимание на публикацията не само заради актуалността, но и поради изключително вдъхновяващия подход към материята, определящ данъците преди всичко като мощен идеологически и политически инструмент. Още в началото авторът уточнява, че [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/kogato-fiskat-ne-se-e-interesuval-ot-danatsite-na-naselenieto/">Когато фискът не се е интересувал от данъците на населението</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>„Архивни страници“ откриха една фундаментална статия във в-к „Икономически живот“ от 1972 година. Темата е за данъците – много актуална и в момента.</p>



<p>Обръщаме внимание на публикацията не само заради актуалността, но и поради изключително вдъхновяващия подход към материята, определящ данъците преди всичко като мощен идеологически и политически инструмент.</p>



<p>Още в началото авторът уточнява, че данъците в онези години изпълняват <em>политическа, икономическа, социална и фискална</em> функция.</p>



<p>Следва кратко представяне на всеки един от тези видове, като започваме от последния (както се разбира, най-незначителният):</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="500" height="221" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-1.jpg" alt="" class="wp-image-22919" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-1.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-1-300x133.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/1-1-370x164.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="500" height="177" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2.jpg" alt="" class="wp-image-22920" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2-300x106.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/2-370x131.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="500" height="220" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3.jpg" alt="" class="wp-image-22921" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3-300x132.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/3-370x163.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="500" height="244" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/4.jpg" alt="" class="wp-image-22922" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/4.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/4-300x146.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/4-370x181.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>



<p>Избираме още един от акцентите на статията – за реалната възможност да бъдат премахнати данъците върху трудовите доходи. Естествено, авторът се аргументира защо това може да стане:</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="500" height="372" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/5.jpg" alt="" class="wp-image-22923" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/5.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/5-300x223.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/5-370x275.jpg 370w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/5-205x153.jpg 205w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/5-220x165.jpg 220w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>



<p>Завършваме с нещо любимо и търсено от управляващите във всички епохи:</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="500" height="71" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/6.jpg" alt="" class="wp-image-22924" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/6.jpg 500w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/6-300x43.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/6-370x53.jpg 370w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" /></figure></div>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/kogato-fiskat-ne-se-e-interesuval-ot-danatsite-na-naselenieto/">Когато фискът не се е интересувал от данъците на населението</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
