Непосредствено преди избухването на пандемията поставихме фокус върху развитието на Пловдив и Варна като двата най-силни икономически центъра в страната след столицата (виж „Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна”). Интересен момент в представянето им е съревнованието за титлата „втори по големина град в България”, което е неизбежно през последните години. Имайки предвид, че предстои преброяване на населението през 2021 г. и отчитайки текущите социално-икономически процеси в Пловдив и Варна, можем да погледнем към този спор и да внесем малко яснота.

На първо място е важно да отбележим, че се фокусираме не върху населението на областта или общината, а конкретно на града. За целта ползваме данните на НСИ от преброяванията на населението, както и някои текущи наблюдения за последните 10 години. Не използваме данните на ГРАО за населението по постоянен или настоящ адрес – това също е възможен подход, но предпочитаме да стъпим на по-дългия исторически ред от преброяванията. Данните за населението не отчитат и туристическия поток, който би бил голям плюс за Варна през летните месеци. 

Обичайното знание у нас е, че Пловдив е вторият по големина град в България. Ако погледнем преброяванията на населението през годините, то това е вярно твърдение. През по-голямата част от 20 век и двата града постоянно увеличават своето население. Пловдив винаги води, като най-голяма е разликата при преброяването от 1946 г., когато тя е почти 50 хил. жители – 127 хил. в град Пловдив спрямо 77 хил. в град. Варна. Последното преброяване по време на комунизма (проведено през 1985 г.) отчита огромното развитие на двата града, но като абсолютен брой разликата е сходна – 342 хил. в Пловдив спрямо 302 хил. във Варна. Преходът обаче носи различна динамика за двата града.

След промените населението на град Пловдив “замръзва“, а това на град Варна продължава да расте. Всъщност Варна е може би единственият друг град освен София, който неизменно увеличава своето население през всяко едно преброяване в последните над 100 години. Преброяванията на населението от 1985 г., 1992 г., 2001 г. и 2011 г. дават население на град Пловдив в рамките на 338-342 хил. души (338 хил. през 2011 г.). В същото време град Варна постепенно увеличава своето население от 302 хил. през 1985 г. до 334 хил. през 2011 година – така при последното преброяване разликата между двата града е едва 3 283 души.

Ако следваме логиката от последните преброявания, то Варна би следвало да изпревари Пловдив в преброяването през 2021 г. Това обаче съвсем не е сигурно. Последните 10 г. промениха социално-икономическата траектория в някои региони, като една от отчетливите промени е успехът на Пловдив. Градът пот тепетата успя да рестартира своя ръст и отново печели население. Това е видимо както от икономическите процеси – развитието на индустрията в периферията на Пловдив и новите работни места в дигиталния сектор, така и от културните тенденции – появата и успешното развитие на „Капана”, като квартал на творческите индустрии. Пловдив винаги е бил силен индустриален и културен център, но последните 10 г. динамиката е отчетлива и това „обърна” демографията на града.

Варна, в същото време, не е в ситуация да променя траекторията на своята демография, която така или иначе е подкрепяна от постоянния приток на млади хора – привлечени от „летния капитал” на морската столица и шестте университета в града (виж „Варна – град на знанието”). Подобно на Пловдив, подемът на Варна също е подкрепен от силна индустрия в широката периферия на града, ръст в дигиталния сектор и развитие в сферата на културата.

Колко точно е ръстът през последните 10 години?

Текущите данни за населението на НСИ дават сравнително скромен ръст във Варна в последните 10 години и по-солиден ръст в Пловдив, тоест очакването е Пловдив да задържи своето второ място. Проблемът тук е, че две поредни преброявания (2001 и 2011 г.) показват, че в текущите данни НСИ подценява населението на Варна и надценява това на Пловдив. В периода 2001-2011 г. например НСИ всяка година отчита ръст на населението в град Пловдив, след което при преброяването се оказва, че в действителност то леко се е свило спрямо 2001 г. 

Всичко казано дотук показва, че битката за втория град не е решена. Варна има по-добър дългосрочен тренд през последните 30 години, но Пловдив отчита рестарт през последните 10 години и също дърпа напред. И двата града имат отчетливо добри години непосредствено преди пандемията и печелят от динамиката на дигиталния сектор в страната. Ефектът на пандемията може да играе ключова роля в тази надпревара – от една страна силен удар върху туризма, но пък и стимул за миграция на заети от дигиталния сектор. В по-широк регионален план обаче, съревнованието между дата града е полезно, като отнема твърде големият фокус към столицата и дава алтернативи за регионалното развитие в страната.

Материалът Кой е вторият град? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• производителност на труд – 60% от тази на Европейския съюз
• БВП на глава от населението – 60% от този на ЕС
• компенсация на 1 нает – 60% от тази на ЕС
• разходи за социална защита – 20 % от БВП

Това са целите, заложени в сключеното Национално тристранно споразумение между правителството и социалните партньори – работодателските организации и синдикатите. Това става ясно след тяхна среща с премиера Борисов и министри от кабинета, проведена в МС.

Споразумението е 2-годишно, като са формулирани 5 основни акцента за първите 6 месеца:

1. Бизнес среда и икономика
2. Енергетика
3. Европейска зелена сделка
4. Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция
5. Политики за социална защита

Сред целите са издигане в национален приоритет приемането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II; намаляване броя на административните структури и продължаване на административната реформа; прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Приемане на „Национална стратегия за участие на България в четвъртата индустриална революция Индустрия 4.0“.

В енергийния сектор е заложено да бъде приета балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия. Споразумението включва и провеждане на преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Трябва да се изготви Национална програма за функционирането на комплекса Марица-Изток, която да е основана на реална оценка на текущото състояние на комплекса, наличния въглищен запас и техническите характеристики на централите, както и предприемане на действия за включване на България в платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за затваряне на централи и/или намаляване на производствени мощности. Записано е и повишаването капацитета на държавната администрация (КЕВР) за разследване и наказване на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация. Изисква се и осигуряване на свързаност (пазарно обединение) на пазара „Ден напред“ с цел постигане на оптимално ценово балансиране на цените на електроенергията.

По темата за европейската зелена сделка е разписано, че реализирането на високите амбиции по отношение на климата на ЕК, формулирани в Европейската зелена сделка, в заявената степен, със заявената скорост и недостатъчни компенсаторни механизми заплашва да застраши конкурентоспособността на ЕС като цяло, както и на България и то не само в ЕС, но и на местно ниво – на Балканите. Преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификите на всяка една държава членка. Трябва да заявим ясно националната позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително за необходимост от дерогации за въглищните ни централи след 2025 година по отношение на ограниченията за ползване на допустима държавна помощ. Планирано е и проучване на възможностите за изграждане на паро-газови централи и на индустриална система за съхранение на енергия, включително на база ПЧП в комплекса „Марица изток“ в т. ч. в рамките на анализа по т. 3.

Най-мащабния раздел е свързаният с демографията, образованието, пазара на труда и трудовата миграция. Изисква се разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход. Аутсорсване на регистрацията им в целево създаден от социалните партньори, подписали това споразумение, бипартитен орган с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им. Ще се търси и промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната (кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите през определен период в България). Трябва да бъде разработена и национална програма за жилищна политика включваща:

• енергийна ефективност на жилищните сгради;
• създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти;
• решаване на проблема с незаконните жилищни сгради.

Заложено е и осигуряването на възможност чуждестранни граждани, придобили исшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България, както и възможност за лица от български произход за придобиване на статут на уседналост след 3 години законно пребиваване на територията на страната (18 месеца от които действителни).

Трябва да се предприемат мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор.

Цел е и повишаване на дигиталните умения на българските граждани при споделена отговорност чрез подкрепа за провеждане на държавни политики в системите на средно и висше образование и системата за квалификация и преквалификация на човешките ресурси в страната.

Страните по споразумението са се договорили, че за неговото изпълнение се разработват три последователни плана за действие, в които се конкретизират съответни дейности и се прави текуща оценка за изпълнението.

Материалът България се готви за рязък икономически и социален скок през следващите 2 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителството избърза с прогнозата за малък спад на БВП, макар и с уговорката, че се прави в началото на пандемията. Но дори и в онзи момент останалите прогнози за спад на БВП бяха по-негативни.

Прогноза на ЕК за България: 7.2% спад на БВП, 7 % безработица, 2.8% бюджетен дефицит.

ЕК са прекалено оптимистични, според мен.

Има опасност от втора вълна на епидемията от коронавируса.

Автомобилната индустрия пострада най-много, защото тя има доста междинни звена. Има дълга верига на междинно търсене и предлагане, което повишава риска при външни шокове. Вече започна преструктуриране на заводите производители, особено на изнесени производства.

В общи линии, като гледаме какво става на пазара на автомобили, можем да прогнозираме, какво се очаква да стане и на пазара на имоти.

Ако сега пазарът на автомобили е в дълбокото дъно, то този на имоти скоро ще е в плиткото дъно на кризата. Защото кола и имот са важните инвестиции, които всеки от нас прави поне веднъж в живота си. Няма да има достатъчно търсене както на глобално, така вече и тук на локално ниво.

Големият брой безработни пък в България скоро ще доведе и до нова емиграция. Повечето ще заминат сезонно и после ще гледат да останат за постоянно. Възможно е кризата да затвори производства, услуги, ферми и малки стопанства, а хората, които са работили там, да заминат в чужбина.

Някои от хотелите, кафенетата, ресторантите, сервизите ще фалират и ще се продават. Собствениците на една част от фирмите, които не вървят, ще търсят начин да се освободят от тях. Вече са в ход доста от процедурите за продажби на активи.

Освен това България има най-високата смъртност в света, според Световната здравна организация. Демографията е много важна, защото трудно става голяма икономика с малко хора.

Възстановяването в икономиката ни няма да е бързо, а ще отнеме време, докато здравните предизвикателства бъдат преодоляни. Това ще зависи от синхрона между отделните страни и особено от състоянието на основните икономики в ЕС.

Очаква се голяма трансформация на доста бизнеси, търсейки други алтернативи за развитие. Предстои преодоляване на икономическата зависимост на света от Китай и създаване на нови икономически зони.

България би могла да използва този шанс за привличане на нови преки инвестиции.

Материалът Тъмни икономически облаци пред България, но и няколко добри шанса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите, приет от кабинета на днешното правителствено заседание.

Документът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве през 2018 г.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и задругите страни-членки на ЕС. През 2018 г. се запазва тенденцията за намаляване на раждаемостта – коефициентът на общата раждаемост е 8.9%о, при 9.0%о за 2017 г., което е близко до нивото в повечето европейски страни (9.7%о).

Ярко изразена е тенденцията за намаление по отношение на детската смъртност, която през 2018 г. бележи най-ниското ниво в история на демографската статистика в България – 5.8 на 1000 живородени деца, при 6,4%о през 2017 г. Наблюдава се дълготрайна тенденция за намаляване на този показател – през 2000 г. детската смъртност е 13,3%о, 2010 г. – 9,4%о, а 2015 г. – 6,6%о. Благоприятни тенденции са налице и при повъзрастовите показатели за детска смъртност – неонатална и постнеонатална, които също намаляват.

И през 2018 г. продължава да намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година – 406.7%ооо, при 424.8%ооо за 2017 г. и 569.5%ооо за ЕС. Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза при жените, следвана от рак на мъжките полови органи.

Материалът Почти 75 години е средната продължителност на живота у нас, изоставаме с много от ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На първо място тревога предизвиква спадът на раждаемостта – от 30 промила през 1934 година до 15 промила през 67-ма. Притеснителни са и цифрите за плодовитостта на българската жена. Общата плодовитост е спаднала от 113 промила през 1934 година до 64 през 1965-та.

Успокояваща е констатацията, че женитбите не са проблем, тъй като „женитбостта се е стабилизирала на едно нормално равнище“. Авторът на статията не е притеснен и от увеличения брой разводи, тъй като това се свързва с новото социално-икономическо положение на жената.

То й осигурява такава самостоятелност, че „тя не е вече заставена да понася какво да е отношение на мъжа към нея, пък и отношението на обществото към разведената жена вече не е така отрицателно, както беше в миналото“. Притеснението идва обаче от факта, че почти се е удвоил делът на разводите на висока възраст – 25 и повече години, прекарани в брак.

Що се отнася до миграционните процеси, статията се концентрира единствено върху вътрешната миграция, тъй като „външната миграция няма никакво значение за нашата страна, но за други европейски и задокеански страни практически е от решаващо значение“.

Обръща се внимание на социалистическата индустриализация, довела до най-важния миграционен поток – от селата към градовете.

Материалът За новото социално – икономическо положение на жената през 68-ма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Анализът на областните пазари на труда ясно демонстрира, че за повечето от тях последните няколко години са период на небивал възход и рекордни постижения. Това обаче не означава, че в рамките на самите области същевременно не текат противоположни процеси, а общините, които ги съставляват не се развиват с различна скорост. По тази причина ще се спрем по-подробно на данните на Агенцията по заетостта, които разглеждат в детайл особеностите на безработицата по общини.

На първо място, самият коефициент на безработица по общини сочи към значителни разлики в рамките на много области, още повече в страната като цяло (Карта 1) . Към края на 2019 г. той варира от 1,8% от трудоспособните в София-столица до 51,6 във видинската община Ружинци. С под 10% безработни са 143 общини, а с над 25% – едва 29. Общините с висока безработица обаче далеч не са равномерно разпределени в територията на страната; тъкмо обратното, почти всички от тях са в Северна България. На юг от Стара планина, с над една четвърт дял на безработните вече са само шест общини, като сред тях само Братя Даскалови не е предимно планинска. Длъжни сме да отбележим обаче и факта, че на фона на общия ръст на пазара на труда в Южна България все пак остават няколко „ядра“ на относително висока безработица – по границите със Сърбия и Турция, както и в планинските райони.

По много по-различен начин обаче седят нещата в Северна България; там високата безработица е правилото, а не изключението, както на юг. Видимо се оформя нов широк икономически център около Габрово, Севлиево и Велико Търново, където е и най-голямата зона с ниска безработица на север. Извън нея, и другото традиционно силно и икономически активно ядро около Варна, общините с под 10% безработица са предимно областни центрове. Като цяло, данните на Агенцията по заетостта за пореден път подчертават извода, че дори и на върха на икономическия цикъл има много общини и цели райони в Северна България, които остават настрана от положителните развития.

В допълнение, данните на агенцията ни позволяват и поглед към трайната безработица, през данните за безработните с регистрация в бюрата по труда за поне една година. Докато наличието на безработица в определени граници е нормално за работещ пазар на труда и белег за наличие на трудова мобилност, то трайната безработица говори единствено за наличие на труднопреодолими структурни проблеми. Карта 2, която визуализира дела на трайно безработните към 2019 г., ясно демонстрира, че това явление е характерно, преди всичко, за Северна България, а почти половината общини, в които то нахвърля 10% от работната сила са съсредоточени в Северозапада.

Големите разлики между Северна и Южна България в дългосрочната безработица трудно могат да бъдат обяснени с един-единствен фактор. С голяма доза сигурност обаче можем да твърдим, че става дума за комбинация от по-ниско ниво на образование, по-бързо застаряващо население, неподходящи на нуждите на настоящия пазар на труда умения, по-лоша инфраструктурна свързаност и липса на инвестиции (без претенция този списък да е изчерпателен).

В заключение, последните данни за безработицата за пореден път подчертават, че пазарът на труда в България се движи на поне две скорости и няма изгледи разликата между Северна и Южна  България да се стопи в близко бъдеще. По-подробен преглед заслужава примерът на икономическите центрове около Габрово-Севлиево-Велико Търново и Варна-Добрич, които успяват, въпреки че се намират от „грешната“ страна на Балкана, да се възползват от добрите икономически условия и почти да елиминират безработицата си.

Материалът Пазар на труда на (поне) две скорости е публикуван за пръв път на Икономически живот.

България е сред страните с най-много обезлюдени райони в Европейския съюз, показват нови резултати на европейската програма за териториални изследвания ESPON. На карта, изготвена по проекта ESPON BRIDGES с данни за 2018 г. се вижда, че България, заедно със Скандинавските страни, Испания и Португалия, е с най-голяма площ на обезлюдени региони в упадък (Sparsely populated areas in decline).

В допълнение към това, в България, заедно с Румъния и Гърция и отново Португалия, има значителни територии, подложени на риск от обезлюдяване. Вижда се, че риск от обезлюдяване има за обширни площи в Дунавската равнина и Балкана. Общият резултат е една „ярко грееща“ България на картата на настоящите и бъдещи териториални предизвикателства на Европа.

Демографски пустини

Картите дават пространствена представа за общата ситуация, която не може да се получи от таблици и проценти. Все пак, подходът на ESPON, които залагат само на карти, без да публикуват числата, на които базират разпределенията и сценариите си, налага ограничения за количествения анализ.

По тази причина, разполагайки с данните на НСИ за населението през 2018 г. и данните от преброяването от 2001 г., както и статистиката за площта на общините, изчислих някои свързани с обезлюдяването показатели специално за България.

Към 2018 г., в 18 български общини плътността на населението е под 10 души/кв.км. Според териториалните критерии на ЕС, плътност на населението под 8 души/кв.км. говори за много висока степен на обезлюдяване, а под 50 души/кв.км за обезлюдяване. Ако използваме прага 10 души/кв.км., силно обезлюдени са 6.5% от територията на България. Върху подобни райони с площ 7.2 хил. кв. км. живеят под 50 хил. души.

Делът на обезлюдените територии в България е много висок за ЕС, както се вижда от картата, но това само по себе си не е достатъчно, за да внуши тревога, тъй като страната е известна с обширните си планини. Както виждаме в Скандинавия, големите обезлюдени територии са предимство в екосистемен смисъл. Разбирането за упадък е по-изразено в друг показател: спад на населението в общините между 2001 г. и 2018 г.

Общият спад за страната, който е 11.4% за 17 години, сам по себе си е много висок, но средната стойност прикрива драстичен демографски упадък в общините.

Оказва се, че за 17 години плътността на населението в 155 общини е намаляла с повече от 20%. Това съответства на 57% от територията на страната, или 63 хил. кв. км. В случаи като Макреш, Невестино, Земен, Никопол и Георги Дамяново, спадът на населението за периода достига 40-50 и повече процента.

С други думи, десетки селища са загубили повече от половината си население, а повече от половината територия на страната се намира в остър демографски упадък. Следва да се отбележи, че през 2001 г. негативните демографски тенденции са действали вече десетилетие: ако база за сравнение е преброяването през 1992 г. – преди едно поколение, спадът е още по-силно изразен.

Няма ръце

България твърди, че знае какви са последиците от обезлюдяването. В официалния документ „Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020“ се коментират райони с екстремно негативни демографски тенденции (обезлюдяване и застаряване), които се нуждаят от „фокусиран подход“.

Такъв действително е нужен, защото обезлюдяването се влияе от, и само влияе на дейностите по осигуряване на базови социални и битови услуги: здравеопазване, образование, транспортна свързаност. Обезлюдяването уврежда и бизнес перспективите в регионите, заради липса на пазар и липса на работна ръка.

В периода 2007 – 2012 г. са закрити 20 общински болници. 54% от учениците от обезлюдени региони учат там само основно образование – четем в Споразумението за партньорство. Каквито и да са били „фокусираните мерки“ на българското правителство, демографският упадък в регионите към 2020 г. стремително продължава. Над една пета от всички селища в България имат население, по-малко от 50 души. Там просто липсват достатъчно ръце, за да се прави нещо. Упадъкът води до повече упадък.

Всъщност, „фокусиран подход“ към внедряване на средствата от структурните фондове в регионите няма. Извършват се проекти, усвояват се средства и се отчитат дейности, но липсва стратегическа ориентация при управлението на териториите: не знаем защо правим всичко това, или го правим, за да усвояваме. Липсва сътрудничество и стремеж за териториално развитие.

На теория, България е информирана за рисковете от обезлюдяването на регионите. На практика, политическото ръководство на страната е неподготвено и не знае как да реагира на този процес. Обезлюдяването на страната протече твърде бързо и все още не е напълно осъзнато – както от политиците, така и от обществото.

До какво води обезлюдяването

Демографската структура на 2/3 от страната е ерозирала, което предполага опити за стабилизиране, както и институционално пренастройване.

Обезлюдяването налага или предполага промени на следните равнища:

• Институционално: брой народни представители, обединение на общини, ново административно делене, което отчита релефа и географските особености;
• Сигурност за населението, охрана на границата;
• Осигуряване на услуги за населението в обезлюдени региони: мобилно здравеопазване, опитмално образование, вода, канализация и електроенергия;
• Нов регламент за Регионални кооперативи;
• Земеползване: затревяване, залесяване на пасища, ограждане;
• Жива природа: „природен дивидент“ от обезлюдяването, но и безнаказани екологични щети в „пусти“ райони (мини, отпадъци);
• Транспорт и свързаност, поддържане на пътища;
• Културно наследство – нематериално и поддържане на материалното;
• Наличие на работна ръка, включително за комунални дейности;
• Пазар за местния малък бизнес;
• Европейско финансиране.

По отношение на последното, управлението на средства от структурни фондове за регионите трябва да излезе от модела „пътища и селски градинки“. Необходими са нов вид, хоризонтални проекти, които осигуряват трайност, използване на местния капацитет и добавена стойност, включително печалба. Необходими са и нов вид специалисти, които работят за териториалното развитие на България.

Общини, които се пълнят

Паралелно с доминиращото обезлюдяване в страната е налице прираст на населението в няколко български общини. Те може да се групират в следните звена:

• Южно Черноморие: значителен ръст на населението има в общини Приморско и Несебър, стабилно ниво в Поморие (в Северното Черноморие има спад, до 19% за 17 години в община Шабла);
• Регион Варна: ръст на населението над 7% в общини Варна, Аксаково и Аврен;
• Пловдив – това е и общината с най-висока плътност в България (3393 души/кв.км.)
• Над 13% ръст на населението в Столична община;

Наличието на силно урбанизирани общини, в които населението расте или остава стабилно на фона на общия упадък, е огледалният процес на обезлюдяването на регионите. Но демографската история не е детерминистична: през 1980-те, годините на демографския максимум на България, регионът на Странджа е сред най-обезлюдените. Тогава се правят прогнози, че селищната мрежа ще се разпадне, а бъдещето на общини Царево и Малко Търново е като вилни зони.

От картата на ESPON (нужна е висока резолюция) се вижда, че днес тъкмо тези две общини се различават от общата тенденция на демографски упадък в България. Динамиката на населението в Странджа е избягнала най-мрачните прогнози отпреди 40 години. По същия начин, новината за смъртта на българския народ вероятно е преувеличена. Но е време обществото и неговите политици да видят обхвата на обезлюдяването.

Материалът Обезлюдяваме бързо и неусетно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На фона на икономическия възход и рекордите на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България – една от страните с най-негативни демографски тенденции в Европа – ще успее да се справи със застаряването на населението и да трансформира икономиката си така, че тя да продължи да се развива въпреки свитата работна сила. Този въпрос намира множество отговори, тъй като демографските процеси на регионално ниво протичат с много различни темпове, дори в противоположни посоки, и в настоящия текст ще представим няколко от ключовите демографски индикатори, които описват динамиката на регионално ниво.

Едностранно негативен е естественият прираст в областите в България – в нито една от тях разликата между раждаемостта и смъртността не е положителна, въпреки това има големи разлики между тях (Графика 1). Докато през 2018 г. някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се приближават до нулев естествен прираст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) демонстрират подчертано негативни тенденции. Прегледът на динамиката през последното десетилетие също не дава особени поводи за оптимизъм – за последното десетилетие нито една от областите в страната не е успяла да подобри естествения си прираст, а дори и при онези, които се представят най-добре се наблюдава влошаване от поне един процентен пункт в рамките на последните десет години. Този проблем е особено видим в столицата, която към началото на предишната икономическа криза беше успяла да достигне нулев естествен прираст, но в периода след това той постепенно се влошава (най-вече в резултат на увеличена смъртност).

Графика 1: Коефициент на естествен прираст по области, ‰, 2018 г.

На фона на отрицателния естествен прираст, миграционните процеси са основният фактор, който позволява на част от областите да увеличават населението си. Миграцията в страната (тук представена чрез механичния прираст, Графика 2) обаче е насочена едва към няколко области, докато повечето от тях остават „донори“ на население. Интересен казус в този контекст е област Кърджали, където положителният механичен прираст през 2018 г. надхвърля в пъти дори този на София, която традиционно привлича най-голям дял от вътрешната миграция. Причина за това може да се търси в няколко посоки – както в еднократни събития (избори, например, що се отнася до предишни години), така и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното подобрение на доходите и условията на живот през последните няколко години. Важно е да отбележим и обстоятелство, че за разлика от естествения прираст при механичния няколко от областите – особено бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора например – успяват да забавят и дори да обърнат негативните миграционни процеси.

Графика 2: Коефициент на механичен прираст по области, ‰, 2018 г.

Струва си да обърнем внимание и на застаряването, тъй като то представлява значителна пречка пред възстановяването на работната сила на областите и може да служи за ориентир за бъдещия натиск върху пенсионната система. Разглеждаме застаряването чрез отношението на хората, които напускат работната сила (на възраст 60-64 години) спрямо тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а средно за страната през 2018 г. на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 човека, които навлизат на пазара на труда (Графика 3). И тук обаче разликите са значителни – докато области като Сливен, Варна и столицата все още не срещат големи трудности във възстановяването на работната си сила, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се превръща във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.

Графика 3: Коефициент на демографско заместване (съотношение на населението на възраст 15-19 г. към това на възраст 60-64 г.) по области, %, 2018 г.

Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са сред най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще. На този етап обаче не сме свидетели нито на значителни мерки в посока овладяването им от страна на държавата, нито на чувствителна трансформация на икономиката в техния контекст. В този смисъл, описаните тук тенденции са най-вече белег за предизвикателствата на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за пренебрегване.

Материалът Демография на областите – кои се стопяват най-бързо? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това обобщи председателят на АИКБ Васил Велев пред Блумбърг Тв, след като вчера на заседанието на тристранката социалните партньори са обсъдили документа.

Програмата е от стратегически характер от най-висок ранг, а демографският подем е приоритет на приоритетите, изтъкна Велев. По думите му трябва да ни е ясно къде искаме да бъдем след 10 години и как да стигнем до там.

Според доц. д-р Косьо Стойчев от СУ „Св. Климент Охридски“ най-важният компонент ще са поставените приоритети. Целта е те да са достатъчно високи и да са правилни, за да трансферират държавата във вярната посока на развитие, да се увеличи възможността за национално израстване и укрепване на България в ЕС

Доц. Стойчев коментира, че не е редно да се залага развиване на всички сектори – това е невъзможно. Трябват ни сектори остриета, тъй като на пазара свободни места няма, а трябва да си ги извоюваме, категоричен е Стойчев. По думите му, ще е добре, ако през 2030 година имаме три сектора в топ 5 на ЕС и други три в топ 10.

Васил Велев повдигна въпроса за правилно насочените инвестиции. Той припомни, че през 2025 година ще трябва да затворят въглищните ни централи, заради влизащите високи изисквания, на които не можем да отговорим. Тогава инвеститорите трябва да се насочат към Маришкия басейн, където има и изградена инфраструктура и налична квалифицирана работна ръка.

Относно най-сериозният проблем – демографията, доц. Стойчев предупреди, че за демографските тенденции десет години са нищожно време. Ако веднага започнем с активна политика, през 2030 евентуално, ако сме се справили добре, можем да видим първите резултати, изтъкна той.

Сред мерките за постигане на демографски подем са задържане на българите у дома, условия за завръщане на сънародниците ни от чужбина и заселване на хора от трети страни в обезлюдени места.

Косьо Стойчев обаче отбеляза, давайки за пример диаспората ни в Украйна – от една страна смесените бракове са я намалили, а от друга те няма да искат да напуснат бедните райони в Украйна, за да дойдат в бедните райони в България.

Материалът Програма „България 2030“ – къде искаме да бъдем след 10 години и как да стигнем до там е публикуван за пръв път на Икономически живот.