Обезлюдяването на България протече твърде бързо и все още не е напълно осъзнато – както от политиците, така и от обществото

България е сред страните с най-много обезлюдени райони в Европейския съюз, показват нови резултати на европейската програма за териториални изследвания ESPON. На карта, изготвена по проекта ESPON BRIDGES с данни за 2018 г. се вижда, че България, заедно със Скандинавските страни, Испания и Португалия, е с най-голяма площ на обезлюдени региони в упадък (Sparsely populated areas in decline).

В допълнение към това, в България, заедно с Румъния и Гърция и отново Португалия, има значителни територии, подложени на риск от обезлюдяване. Вижда се, че риск от обезлюдяване има за обширни площи в Дунавската равнина и Балкана. Общият резултат е една “ярко грееща” България на картата на настоящите и бъдещи териториални предизвикателства на Европа.

Демографски пустини

Картите дават пространствена представа за общата ситуация, която не може да се получи от таблици и проценти. Все пак, подходът на ESPON, които залагат само на карти, без да публикуват числата, на които базират разпределенията и сценариите си, налага ограничения за количествения анализ.

По тази причина, разполагайки с данните на НСИ за населението през 2018 г. и данните от преброяването от 2001 г., както и статистиката за площта на общините, изчислих някои свързани с обезлюдяването показатели специално за България.

Към 2018 г., в 18 български общини плътността на населението е под 10 души/кв.км. Според териториалните критерии на ЕС, плътност на населението под 8 души/кв.км. говори за много висока степен на обезлюдяване, а под 50 души/кв.км за обезлюдяване. Ако използваме прага 10 души/кв.км., силно обезлюдени са 6.5% от територията на България. Върху подобни райони с площ 7.2 хил. кв. км. живеят под 50 хил. души.

Делът на обезлюдените територии в България е много висок за ЕС, както се вижда от картата, но това само по себе си не е достатъчно, за да внуши тревога, тъй като страната е известна с обширните си планини. Както виждаме в Скандинавия, големите обезлюдени територии са предимство в екосистемен смисъл. Разбирането за упадък е по-изразено в друг показател: спад на населението в общините между 2001 г. и 2018 г.

Общият спад за страната, който е 11.4% за 17 години, сам по себе си е много висок, но средната стойност прикрива драстичен демографски упадък в общините.

Оказва се, че за 17 години плътността на населението в 155 общини е намаляла с повече от 20%. Това съответства на 57% от територията на страната, или 63 хил. кв. км. В случаи като Макреш, Невестино, Земен, Никопол и Георги Дамяново, спадът на населението за периода достига 40-50 и повече процента.

С други думи, десетки селища са загубили повече от половината си население, а повече от половината територия на страната се намира в остър демографски упадък. Следва да се отбележи, че през 2001 г. негативните демографски тенденции са действали вече десетилетие: ако база за сравнение е преброяването през 1992 г. – преди едно поколение, спадът е още по-силно изразен.

Няма ръце

България твърди, че знае какви са последиците от обезлюдяването. В официалния документ “Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020” се коментират райони с екстремно негативни демографски тенденции (обезлюдяване и застаряване), които се нуждаят от “фокусиран подход”.

Такъв действително е нужен, защото обезлюдяването се влияе от, и само влияе на дейностите по осигуряване на базови социални и битови услуги: здравеопазване, образование, транспортна свързаност. Обезлюдяването уврежда и бизнес перспективите в регионите, заради липса на пазар и липса на работна ръка.

В периода 2007 – 2012 г. са закрити 20 общински болници. 54% от учениците от обезлюдени региони учат там само основно образование – четем в Споразумението за партньорство. Каквито и да са били “фокусираните мерки” на българското правителство, демографският упадък в регионите към 2020 г. стремително продължава. Над една пета от всички селища в България имат население, по-малко от 50 души. Там просто липсват достатъчно ръце, за да се прави нещо. Упадъкът води до повече упадък.

Всъщност, “фокусиран подход” към внедряване на средствата от структурните фондове в регионите няма. Извършват се проекти, усвояват се средства и се отчитат дейности, но липсва стратегическа ориентация при управлението на териториите: не знаем защо правим всичко това, или го правим, за да усвояваме. Липсва сътрудничество и стремеж за териториално развитие.

На теория, България е информирана за рисковете от обезлюдяването на регионите. На практика, политическото ръководство на страната е неподготвено и не знае как да реагира на този процес. Обезлюдяването на страната протече твърде бързо и все още не е напълно осъзнато – както от политиците, така и от обществото.

До какво води обезлюдяването

Демографската структура на 2/3 от страната е ерозирала, което предполага опити за стабилизиране, както и институционално пренастройване.

Обезлюдяването налага или предполага промени на следните равнища:

  • Институционално: брой народни представители, обединение на общини, ново административно делене, което отчита релефа и географските особености;
  • Сигурност за населението, охрана на границата;
  • Осигуряване на услуги за населението в обезлюдени региони: мобилно здравеопазване, опитмално образование, вода, канализация и електроенергия;
  • Нов регламент за Регионални кооперативи;
  • Земеползване: затревяване, залесяване на пасища, ограждане;
  • Жива природа: “природен дивидент” от обезлюдяването, но и безнаказани екологични щети в “пусти” райони (мини, отпадъци);
  • Транспорт и свързаност, поддържане на пътища;
  • Културно наследство – нематериално и поддържане на материалното;
  • Наличие на работна ръка, включително за комунални дейности;
  • Пазар за местния малък бизнес;
  • Европейско финансиране.

По отношение на последното, управлението на средства от структурни фондове за регионите трябва да излезе от модела “пътища и селски градинки”. Необходими са нов вид, хоризонтални проекти, които осигуряват трайност, използване на местния капацитет и добавена стойност, включително печалба. Необходими са и нов вид специалисти, които работят за териториалното развитие на България.

Общини, които се пълнят

Паралелно с доминиращото обезлюдяване в страната е налице прираст на населението в няколко български общини. Те може да се групират в следните звена:

  • Южно Черноморие: значителен ръст на населението има в общини Приморско и Несебър, стабилно ниво в Поморие (в Северното Черноморие има спад, до 19% за 17 години в община Шабла);
  • Регион Варна: ръст на населението над 7% в общини Варна, Аксаково и Аврен;
  • Пловдив – това е и общината с най-висока плътност в България (3393 души/кв.км.)
  • Над 13% ръст на населението в Столична община;

Наличието на силно урбанизирани общини, в които населението расте или остава стабилно на фона на общия упадък, е огледалният процес на обезлюдяването на регионите. Но демографската история не е детерминистична: през 1980-те, годините на демографския максимум на България, регионът на Странджа е сред най-обезлюдените. Тогава се правят прогнози, че селищната мрежа ще се разпадне, а бъдещето на общини Царево и Малко Търново е като вилни зони.

От картата на ESPON (нужна е висока резолюция) се вижда, че днес тъкмо тези две общини се различават от общата тенденция на демографски упадък в България. Динамиката на населението в Странджа е избягнала най-мрачните прогнози отпреди 40 години. По същия начин, новината за смъртта на българския народ вероятно е преувеличена. Но е време обществото и неговите политици да видят обхвата на обезлюдяването.